site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 13 ноември в историята

13 ноември 2023 г., понеделник, 46-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на Св. Йоан Златоуст, архиепископ Константинополски.

По света се отбелязва:

Световната седмица на предприемачеството (до 19). Отбелязва се от 2008 г. през ноември по инициатива на Глобалната мрежа за предприемачество (GEN) с цел подпомагане на предриемачите да разширят своя бизнес за постигане на икономически растеж в страните в света. В България се отбелязва със съдействието на организацията "Джуниър ачийвмънт България". Всяка година по време на седмицата се организират събития в повече от 180 държави с участието на 25 000 партньорски организации.

Световната седмица на образованието (до 19). Отбелязва се от 1999 г. през третата седмица на ноември по инициатива на Центъра "Север-юг" към Съвета на Европа, с цел да се обърне внимание на ролята на образованието за насърчаването на солидарността, междукултурния диалог, устойчивия начин на живот и устойчивото развитие. Темата на седмицата през 2023 г. е: "Мир за планетата. Планета на мира".

Международният ден на слепите. Отбелязва се от 1984 г. по инициатива на Световната здравна организация. Годишнина от рождението на френския педагог Валантен Аюи (1745-1822), положил основите на световното обучение на слепите, основал в Париж, Франция, първия в света интернат за слепи (1785).

Денят за поклонение на католиците от цял свят пред мъченичеството на монсеньор Евгений Босилков, Никополски епископ, и на българските католически свещеници Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков. Отбелязва се от 2000 г., след като е обявен от папа Йоан Павел Втори на 9 ноември 2000 г., като Ден за поклонение на католиците от целия свят пред мъченичеството на монсиньор Евгени Босилков, провъзгласен за "блажен" на 15 март 1998 г. от папа Йоан Павел Втори във Ватикана. На 26 май 2002 г. на тържествена меса, отслужена от папа Йоан Павел Втори на централния площад в Пловдив, той провъзгласява за "блажени" и тримата католически свещеници Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков, като обявява 13 ноември - деня на техния рожден ден за небето, като ден, в който да се чества тяхното възпоменание. Датата е включена в църковния католически календар. Четиримата духовници са привлечени в процес като обвиняеми в създаване на "шпионска и заговорническа католическа организация в България", работила в услуга на Ватикана и на други чужди разузнавания (29 септември-3 октомври 1952). На 3 октомври 1952 г. Върховният съд на Народна република България произнася присъдите на монсеньор Евгений Босилков, католически епископ на Никополска епархия, и на тримата католически свещеници Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков - смърт чрез разстрел и пълна конфискация на имуществата им. В нощта на 11 срещу 12 ноември 1952 г. присъдите са изпълнени.

На този ден в България:

866 - Папа Николай I връчва на българските пратеници своите отговори на 106 от зададените му 115 въпроса за основите на християнството, поставени от княз Борис I. Въпросите се отнасят до теологични и политически проблеми, до необходимите промени на християнизиращото се българско общество и организацията на българската църква. В обстановката на непрекъснато нарастващо напрежение между Цариград и Рим папата вижда възможност да измести византийското духовенство и да присъедини България към католическата църква. В края на 866 г. заедно с българските пратеници в Плиска идват римски свещеници, гръцките духовници са изгонени от България. Масовата християнизация в България е завършена.

1920 - 19-ото Обикновено народно събрание приема Закон за заселване на бежанците и обезпечаване на поминъка им. Законът е обнародван в "Държавен вестник", бр. 214 от 21 декември 1920 г. Краят на Първата световна война /28 юли 1914-11 ноември 1918/ предопределя българските малцинствени общности вън от пределите на България да възлизат на 1 339 000 души, цялостното население на страната е 4 500 000 души или 29.7 процента са извън териториалните граници на царството. Във вътрешен ред се поставя задачата за подобряване положението на бежанците, след края на войната бежанска вълна залива страната, без правителствата в София да разполагат с вътрешен ресурс да подпомогнат бедстващите. По Закона за заселване на бежанците и обезпечаване на поминъка им от 13 ноември 1920 г. всеки бежанец, в зависимост от икономическото и семейното си положение, може да придобие от държавата нива, градини, лозя и ливади до 50 декара в полските, 80 декара в полупланинските и 120 декара в планинските региони на държавата. Паралелно с това се регламентира отпускането на парцели, строителен материал и безлихвени кредити от Българска земеделска банка до 20 хил. лева, предназначени за постройката на жилищни и стопански сгради, снабдяване с добитък и посеви, закупуването на инвентар за селскостопанска и занаятчийска работа. Държавата поема всички разходи за медицинска помощ и транспортиране на бежанците и тяхната покъщнина, по линиите на държавните железници до определеното място за заселване. Законът е обнародван в "Държавен вестник", бр. 214 от 21 декември 1920 г.

1994 - В София е подписан Договор за приятелство и сътрудничество между България и Киргизстан от президентите на двете страни Желю Желев и Аскар Акаев. Договорът е ратифициран от Народното събрание на 18 май 1995 г.

1998 - 38-ото Народно събрание приема Закон за радиото и телевизията, с който се урежда дейността на Българското национално радио и Българската национална телевизия.

2001 - 39-ото Народно събрание приема Закон за ратификация на Международната конвенция за  борба с бомбения тероризъм, приета от Общото събрание на ООН на  15 декември 1997 г. 

2006 - В Брюксел, Белгия, министърът на отбраната Веселин Близнаков подписва в заедно с министрите на отбраната на Гърция, Румъния и Кипър Техническото споразумение между Министерствата на отбраната на България, Кипър, Гърция и Румъния за създаване на Многонационална бойна група на Европейския съюз с Гърция като водеща страна и с участието на България, Кипър и Румъния, която ще участва в хуманитарни и евакуационни операции.

2010 - Министър-председателят на Русия Владимир Путин е на еднодневна визита в България по покана на министър-председателя Бойко Борисов. В присъствието на двамата изпълнителният директор на Българския енергиен холдинг Мая Христова и председателят на Управителния съвет на компанията "Газпром" Алексей Милер подписват Споразумение за създаване и устав на съвместно акционерно дружество за изграждането на българския участък от газопровода "Южен поток". Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов и заместник-министърът на здравеопазването и социалното развитие на Русия Юрий Воронин подписват Споразумение за прилагане на договор за социална сигурност между България и Русия.

2014 - Планината Родопи е включена в инициативата "По-дива Европа" - паневропейска инициатива за връщане на дивата природа в Европа. Предвижда се през следващите 10 години да се даде свобода на естествените процеси, които да оформят отново природата на Родопите, както и да се подкрепят местните предприемачи, които да свържат своя бизнес с дивата природа и дивите животни.

2015 - Софийският апелативен съд потвърждава оправдателната присъда на Софийския градски съд от февруари 2015 г. по делото срещу Александър Томов, Александър Гарибов, Иван Иванов и Божко Бонев, подсъдими за длъжностно присвояване на средства в особено големи размери, недвижими имоти, вещи, машини на стойност  близо 29 млн. лв. от "Кремиковци" и на близо 3,5 млн. евро от ЦСКА.

2016 - Втори тур на изборите за президент и вицепрезидент на България. Румен Радев и Илияна Йотова, издигнати от Инициативен комитет, са избрани за президент и вицепрезидент на България с 59,37 процента или 2 063 332 действителни гласа. На второ място са кандидатите за президент и вицепрезидент Цецка Цачева и Пламен Манушев, издигната от партия ГЕРБ, за които гласуват 36,13 процента или 1 256 485 души. От имащите право на глас 6 859 390 души са гласували 3 540 829 души.

2021 - В Плевен за първи път в Регионалния исторически музей е показана възстановка на възрожденско училище от 1874-1879 година. Инициативата е на кметството в село Вълчитрън и е реализирана с подкрепата и методическата помощ на музея в Плевен. Първото училище в селото се е помещавало в църковния параклис. Учебните занятия са се провеждали от ловешкия учител Пано Митев по взаимноучителната метода.
 
На този ден по света:

1891 - Основан е "Брюж" - Брюж, белгийски футболен клуб.

1891 - В Рим, Италия, е създадено Международното бюро на мира. Носител на Нобелова награда за мир за 1910 г.

1927 - Открит е първият в света подземен автомобилен тунел. Тунелът "Холънд" под река Хъдсън е дело на инженера Клифърд Холънд и свързва американските щати Ню Йорк и Ню Джърси.

1972 - По време на междуправителствена конференция в Лондон, Великобритания, е приета Конвенция за предотвратяване на замърсяването на морската среда от преднамерено изхвърляне на отпадъци и други материали (известна като "Лондонска конвенция"). Влиза в сила на 30 август 1975 г. Международната морска организация поема задълженията на Секретариат към конвенцията. През 1993 г. е прието допълнение към конвенцията, според което се забранява изхвърлянето в морето на радиоактивни отпадъци. Влиза в сила през 1994 г. На 31 декември 1995 г. са приети изменения, които забраняват изхвърлянето на промишлени отпадъци в морето. На 7 ноември 1996 г. е приет допълнителен протокол към конвенцията, който влиза в сила на 24 март 2006 г. и заменя Конвенцията от 1972 г.

1979 - В Женева, Швейцария, е приета Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния по инициатива на Икономическата комисия на ООН за Европа. Влиза в сила на 16 март 1983 г. след ратифицирането й от 27 страни. България ратифицира конвенцията на 19 февруари 1981 г., в сила от 16 март 1983 г.

1985 - В Колумбия изригва вулканът Невадо дел Руис. При изригването са изхвърлени 35 млн. тона вулканична пепел и около 700 000 тона серен диоксид на височина над 30 км. Загиват около 25 000 души, над 4500 са ранени. Напълно унищожен е гр. Армеро с население около 20 000 души. Щетите, нанесени от изригването, достигат 1 млрд. долара. В спасителните операции и подпомагането на пострадалите участват 24 държави, сред които са САЩ, Панама, Еквадор, Япония и Франция, както и Организацията на обединените нации (ООН).

1986 - Премиера в Централния дом на киното в Москва на филма "Покаяние" на режисьора Тенгиз Абуладзе, първият цензуриран филм в СССР, допуснат за излъчване след обявената от Михаил Горбачов политика на гласност в страната. Филмът получава четири награди на фестивала в Kан през 1987 г., а през 1988 г. получава Ленинска награда и шест награди на първите награди "Ника", включително наградата за най-добър филм.

1994 - В Швеция е произведен референдум за присъединяването на страната към Европейския съюз, на който 52,2 процента от гласоподавателите гласуват "за", 46,9 - "против", а 0,9 процента от гласувалите пускат празна бюлетина.

2005 - При серия експлозии в химически завод в град Цзилин, столица на провинцията със същото име в Североизточен Китай, са ранени над 70 души, а шестима са изчезнали. Евакуирани са над 10 000 души.

2010 - Властите в Мианма освобождават лидерката на опозицията Аун Сан Су Чжи след повече от седем години домашен арест.

2011 - В Южна Осетия е произведен референдум, на който гласоподавателите трябва да отговорят на въпроса дали руският език да бъде приравнен към осетинския и да стане държавен език в Южна Осетия. От гласувалите 83,99 процента подкрепят предложението. 

2014 - В Страсбург, Франция, с 535 гласа "за", 94 "против" и 44 "въздържал се" Европейският парламент ратифицира Споразумението за асоцииране на Молдова с Европейския съюз.

2015 - В Париж са извършени терористични нападения, при които загиват 130 души, а над 350 души са ранени. Извършени са шест нападения от 8 терористи камикадзета на различни места - в концертната зала "Батаклан" по време на концерт на американската блус група "Игълс ъф Дет Метъл", на няколко улици в центъра на Париж пред кафенета и заведения за бързо хранене и близо до "Стад дьо Франс", където се играе приятелски футболен мач между Франция и Германия, на който присъства и президентът на Франция Франсоа Оланд. Отговорност за нападенията поема сунитската групировка "Ислямска държава".

2016 - В Хавана, Куба, ръководителят на правителствената делегация на Колумбия Умберто де ла Кайе и ръководителят на делегацията на Революционните въоръжени сили на Колумбия (ФАРК) Лусиано Марин, с псевдоним Иван Маркес, подписват нова, променена версия на мирното споразумение от 26 септември 2016 г., след като на 2 октомври 2016 г. на референдум гласоподавателите отхвърлят с 50,21 процента  предишното споразумение, в което на преговорите са постигнати промени в 56 от общо 57 обсъждани теми. Съгласно промените в споразумението ФАРК няма да получат квота от 16 места в парламента, както е в предишното споразумение и няма да имат правото да назначават на тези места свои кандидати, а ще трябва да се явяват на избори, както всички останали. Ръководителите на ФАРК си запазват правото да заемат постове в Конгреса (парламента), ако бъдат избрани. С новото споразумение се отменя изискването в специалните съдилища, пред които ще се явяват участниците в конфликта, да участват чужди магистрати. В тях ще се допускат чуждестранни наблюдатели, а самите трибунали ще работят най-много 10 години, като обвинения пред тях ще могат да се повдигат само през първите две години.

2017 - В Истанбул, Турция, започва процес срещу 46 души, обвинени в участие в терористичното нападение, извършено на 28 юни 2016 г. на летище "Ататюрк". Срещу тях са повдигнати обвинения за предполагаеми връзки със сунитската групировка "Ислямска държава" и по-конкретно за убийство, опит за сваляне на конституционния ред и членство в терористична организация. На 28 юни 2016 г. трима предполагаеми бойци от "Ислямска държава", въоръжени с автоматични оръжия и с жилетки с експлозиви, нахлуват на международното летище "Ататюрк" в Истанбул и се самовзривяват. При експлозиите са убити 45 души и са ранени 163. Сред заподозрените има 16 руски граждани и от Чечения, както и граждани на Турция, Алжир, Тунис, Египет и Сирия.

2019 - Саудитската компания "Сауди Арамкo", най-голямата компания износител на петрол, назначава за първи път жена за ръководител на подразделение на компанията в чужбина. Директорът, отговарящ за веригата на доставки в "Арамко кемикълс" Маруа ал Хазаим е  назначена за ръководител на подразделението на компанията в Сингапур - "Арамко Азия Сингапур".

2020 - Бившият министър-председател на Хърватия Иво Санадер от 2003 г. до 2009 г. е осъден на осем години затвор по обвинение, че е създал черна каса на неговата партия Хърватска демократична общност, като е взел пари от държавни компании посредством маркетингова агенция. Партията Хърватска демократична общност е глобена 3,5 милиона куни (547 071 долара) от съда, както и да върне около 14 милиона куни незаконно придобити средства.

2021 - Швейцарската компания за управление на риска Global Risk Profile (GRP) публикува Глобалния индекс на публичната и частната корупция за 2021 година сред 196 държави. Финландия заема първо място в света с най-малко случаи на корупция, следвана от Норвегия, Нова Зеландия, Дания и Швеция. България е на 54-та позиция, а оценката на риска е "нисък".

2022 – В Словения е произведен втори тур на президентските избори, на който независимият кандидат Наташа Пирц Мусар печели 54 процента от гласовете и става първата жена президент в историята на Словения.

Родени на този ден българи:

Жеко Димитров (Жеко Димитров Джунджулов), политик, деец на профсъюзното движение и публицист (1886-1925).
От 1903 г. е член на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти). Един от организаторите на синдикалното движение в Хасково. Секретар на Съюза на фабричните работници в София (от 1913). Бил е редактор на в. "Фабричен работник" и на "Работнически вестник". Един от организаторите на транспортната стачка (27 декември 1919-17 февруари 1920). След потушаването на Септемврийското въстание (1923) ръководи революционните профсъюзи. Секретар на Синдикалния комитет на Общия работнически синдикален съюз (ноември 1923-април 1925). Арестуван след атентата в катедралния храм "Свети Крал" (дн. "Св. Неделя") в София на 16 април 1925 г., след което изчезва безследно.

Михаил Величков, писател и драматург (1917-1993).
Работил е  като редактор в издателство "Народна младеж" и като главен редактор на "Профиздат". Бил е драматург в Младежкия театър и на Родопския (пътуващ) театър в Смолян. Неговите постановки в радиото, телевизията и театъра "Ядохме сладки", "Един добър ден като този", "Големите сини крила", "Нощ и нежен блус" са представяни в Париж, Франция, Холандия, Швейцария, Полша, Германия и др. Автор е на повече от 40 пиеси. Носител на орден "Народна република България" първа степен (ноември 1987).

Никола Мирчев, художник (1921-1973).
Работил е в областта на живописта, карикатурата, политическата рисунка, илюстрацията, графиката и плаката. Един от основателите на в. "Стършел" (1946). Председател на Съюза на българските художници (1953-1955; 1 април 1963-27 март 1965; 23 юни 1970-27 февруари 1973). Илюстрирал е издания на български писатели и книги за деца. Удостоен със званието "Народен художник" (1970). Носител на орден "Георги Димитров" (ноември 1971). Лауреат на Димитровска награда (1951, юни 1972).

проф. Велко Вълканов (Велко Вълканов Иванов), юрист и политик (1927-2016).
Работил е в Съвета по законодателството при Министерството на правосъдието, а след това като научен сътрудник в Института по науките за държавата и правото при Българската академия на науките (1971-1988). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и от 36-ото до 38-ото Народно събрание (1991-2001). Бил е председател на Комитета по правата на човека (от 17 февруари 1992). Председател (3 май 1993-29 ноември 2003) и почетен председател (29 ноември 2003-26 ноември 2016) на Българския антифашистки съюз. Заместник-председател на Съюза на антифашистките движения и ветеранските организации от Балканите (от 29 септември 1998). Автор е на 7 монографии по правни проблеми и четири книги публицистика.

проф. Владислав Паскалев, художник график, илюстратор, приложник  (1933).
Художествен редактор в издателство "Български писател" (1960), в. "Народна култура" (1963-1965). Главен художник на издателства "Наука и изкуство" (1967-1971) и "Български художник" (1985-1992). Художник (с колектив) на енциклопедията "История на България" (изд. Българската академия на науките, 1979). През 1972 г. започва да преподава във Висшия институт за изобразителни изкуства "Николай Павлович" /дн. Национална художествена академия/. Ръководител на специалност "Изящни изкуства-Книга и печатна графика" в института (1984-2003) и негов ректор (10 ноември 1992-февруари 1994). Носител на наградата "Борис Ангелушев" за високи постижения в изкуството на българската книга (1970, 1984) и др.

Стефан Кожухаров, литературовед, изследовател на старобългарската книжнина (1934-2000).
От 1976 г. е преподавател в Духовна академия "Св. Климент Охридски". Директор на Института за литература при Българската академия на науките (1992-1999). Открива името на Св. Наум Охридски в акростих на канон за апостол Андрей и първи установява, че е автор на книжовни произведения. Автор е на монографията "Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора" (том I, 1985), "Българска литература и книжнина през XIII в." (1987) и др.

Юрий Ангелов, актьор (1949).
Играл е в театъра в Сливен, в Народния театър "Иван Вазов" и в Бургаския драматичен театър. Има над 20 роли в киното. Участвал е във филмите "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971), "И дойде денят" (1973), "Сладко и горчиво" (1975), "Пътуващо кино" (2019) и други, както и в телевизионните сериали "Завръщане от Рим" (1977), "Жребият" (1999), "Седем часа разлика" (2011-2014) и др.

Мария Петрова, състезателка по художествена гимнастика (1975).
На Световното първенство през 1991 г. в Атина, Гърция, печели сребърен медал - отборно. На Европейското първенство през 1992 г. в Щутгарт, Германия, печели два златни медала - многобой и отборно. На Световното първенство през 1992 г. в Брюксел, Белгия, печели три сребърни медала - многобой, бухалки, топка и един бронзов медал - обръч. На Световното първенство през 1993 г. в Аликанте, Испания, печели четири златни медала  - многобой, топка, лента, обръч и един сребърен медал - бухалки. На Европейското първенство през 1994 г. в Солун, Гърция, печели един златен медал в многобоя, един сребърен медал с обръч и един бронзов медал с топка. На Световното първенство през 1994 г. в Париж, Франция, печели два златни медала - многобой и обръч, два сребърни медала - бухалки и лента и един бронзов медал с топка. На Световното първенство през 1995 г. във Виена, Австрия, печели два златни медала - многобой и бухалки, два сребърни медала - отборно и въже. На Световното първенство през 1996 г. в Будапеща, Унгария, печели един сребърен медал с топка и един бронзов медал с бухалки. От 2001 г. е международен съдия по художествена гимнастика. От 14 ноември 2012 г. е заместник-председател на Българската федерация по художествена гимнастика.

На този ден са родени и:

Валантен Аюи, френски педагог (1745-1822).
Основател на първия в света интернат за незрящи в Париж (1784).

ген. Николай Столетов, руски военен деец (1834-1912).
Участник в Кримската война (1853-1856). Командир на Българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Ръководи отбраната на Стара Загора и връх Шипка срещу армията на Сюлейман паша (9,10 и 11 август 1877). Участвал е в сражението при Шипка - Шейново (27 и 28 декември 1877).

Игнасио Мануел Алтамирано, мексикански писател, политик и дипломат (1834-1893).
Председател на Мексиканското общество за география и статистика (1881-1889). Председател на Върховния съд, висш служител в Министерството на развитието на Мексико и консул на Мексико в Испания (1889) и във Франция (1890).

Робърт Луис Стивънсън, шотландски писател и поет (1850-1894).
Автор е на приключенските романи "Островът на съкровищата" (1883), "Черната стрела" (1883), "Отвлечените" (1886) и др.

Джордж Чедуик (Джордж Уайтфилд Чедуик), американски композитор (1854-1931).

акад. Иван Бардин, съветски учен металург (1883-1960).
Един от ръководителите на строителството на Кузнецкия металургичен завод (1929-1936). Носител на Държавна награда на СССР (1942, 1949). Носител на Наградата "Ленин" за работата му по създаването на първото индустриално леене на стомана (1958).

Сергей Соловьов, съветски поет и преводач (1885-1942).
Представител на школата на младите символисти.

Едуард Дойзи, американски биохимик (1893-1986).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1943 г. заедно с датския биохимик Хенрик Дам за откриването на витамин К.

Йоанна Савойска (Джована Савойска), дъщеря на италианския крал Виктор Емануил III (от Савойската династия) и на черногорската принцеса Елена Нагош и съпруга на цар Борис III (1907-2000).
През 1930 г. Джована Савойска се омъжва за българския цар Борис III и става царица на България. Извършва активна благотворителна дейност - посещава болници и санаториуми, отпуска помощи за сиропиталища, по нейна инициатива в София са поставени основите на нова болница, в Трявна е построен детски санаторуим на нейно име. След референдума за премахване на монархията в България на 8 септември 1946 г. и провъзгласяването на страната за народна република на 15 септември 1946 г. Йоанна Савойска напуска България с децата си - Мария-Луиза и Симеон.

Линда Крисчън (ист. име Бланка Роса Енриета Стела Велтер Ворхауер), американска актриса (1923-2011).
Участвала е във филма "Тарзан и морските сирени" (1948), в телевизионната адаптация на "Казино роял" (1954) и др.

Джийн Сибърг, френска актриса от американски произход (1938-1979).
Участвала е във филмите "Добър ден тъга" (1958), "До последен дъх" (1960) и др.

Силвано Пранди, италиански треньор по волейбол (1947).
Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1984 г. в Лос Анджелис, САЩ, като треньор на националния отбор на Италия по волейбол. Три пъти е треньор на националния мъжки отбор на България в периода 2008-2020 г. С българския национален отбор печели бронзов медал на Европейското първенство през 2009 г. в Турция.

Упи Голдбърг (ист. име Карин Илейн Джонсън), американска актриса (1955).
Става популярна с участието си в солови комедийни шоупрограми (1983-1984). Във филмовата си кариера се е снимала в над 40 филма, сред които "Дух" (1990), "Монахини в действие" (1992), "Луда надпревара" (2001). Носителка на награда "Оскар" за второстепенна роля във филма "Дух" (1991), на наградата "Златен глобус" (1985,1990) и на наградата на Британската академия за кино и телевизия (БАФТА) (1990). На 20 юли 2001 г. е почетена със звезда на холивудската Алея на славата.

Оливер Кройцер, немски футболист и спортен функционер (1965).

Франсоа-Луи Трамбле, канадски състезател по шорттрек (1980).
Двукратен олимпийски шампион през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ (щафета 5000 метра), и през 2010 г. във Ванкувър, Канада (щафета 5000 метра). От олимпийски игри печели и два сребърни медала през 2006 г. в Торино, Италия, и един бронзов медал през 2010 г. във Ванкувър, Канада. От световни първенства печели девет златни медала, осем сребърни медала и четири бронзови медала.

Даниел Йебоа, футболист от Кот д'Ивоар (вратар) (1984).

Лукас Бариос, парагвайски футболист от аржентински произход (1984).

Това е денят на смъртта на:

Джоакино Росини, италиански композитор (1792-1868).
Автор е на множество опери, сред които "Севилският бръснар", "Отело", "Пепеляшка", "Крадливата сврака", "Мойсей в Египет", "Мохамед II", "Вилхелм Тел" и др.

Сава Филаретов, български учител, дипломат, публицист и книжовник (1825-1863).
Учител в Шумен (1846-1848), където преподава за първи път на български език, урежда класно училище. Главен учител в учреденото от Иван Денкоглу училище в София (1858-1861). Изработва "Главни правила" на училището, които стават модел за много други училища. Подпомогнат от Димитър Трайкович открива първото българско девическо училище в София (Трайково училище) (1858). През 1861 г., принуден от османската власт, напуска България и заминава за Русия. Работи в руското консулство в Одрин и в руското посолство в Цариград и в Кайро. Редактор на сп. "Български книжици" (1862).

Камий Писаро, френски художник живописец (1830-1903).
Един от основателите на импресионизма (1873).

акад. Александър Вишневски, съветски хирург (1874-1948).
Завеждащ хирургическата клиника в Казан (1914-1925). От 1918 г. той е старши лекар на първата съветска болница в Казан и ръководител на областната болница на Татарската автономна република в СССР (1918-1926). Завеждащ факултетската хирургическа клиника  в Казан (1926-1934). Директор на Хирургическата клиника към Централния институт за усъвършенстване на лекари и Общосъюзния институт за експериментална медицина в Москва (1934 -1947). Директор на Института по експериментална и клинична хирургия към Академията на медицинските науки на СССР (1947-13 ноември 1948). След смъртта му през 1948 г. институтът носи неговото име.  Александър Вишневски разработва нови методи за лечение на възпалителните процеси на кожата, гнойни рани и травматичен шок, един от които е методът на местното обезболяване чрез пълзящия инфилтрат. Той прилага различни видове  новокаинови блокади в комбинация със създадения от него крем (1927), наречен на негово име "Вишневски", за лечение на рани, варикозни язви, изгаряния, измръзвания  и др. Създава хирургическа школа. Автор е на повече от 40 научни труда. Удостоен с почетното звание "Заслужил деятел на науката на РСФСР" (27 април 1934). Носител на Държавна награда на СССР (11 април 1942).

Димитър Подвързачов, български поет, преводач, журналист и издател (1881-1937).
Редактор на сп. "Барабан" (1908-1921), сп. "Оса" (1909-1910), сп. "Звено" (1914), сп. "Смях" (1911-1915), сп. "Българан" (1916-1924) и др. Журналист и коректор във в. "Заря", в. "Демократически сговор", в. "Щурец" и др. Сътрудничи на сп. "Светлина" (1891-1900), сп. "Труд" (1900-1903), сп. "Отечество" (1914-1918), сп. "Нова България" (1921-1928; 1930-1932), сп. "Маскарад" (1922-1923) и др. Един от редакторите на детското вестниче "Пътека" (1934-1936). Литературен редактор на в. "Днес" (1936-1937). Драматург в Народния театър "Иван Вазов" (1920). Превежда художествена литература от руски, английски и други езици. Заедно с Димчо Дебелянов съставя и редактира първата антология на българската поезия "Българска антология" (1910). Автор е на "Как дяволът чете Евангелието" (1932), "Хумористични, драски, фейлетони и парадокси" (1933) и на книгите за деца "Крачун и Малчо" (1932-1933), "Война в джунглата" (1934), "Басни" (1938) и др. Превежда художествена литература от руски, английски и други езици.

Антонин Запотоцки, чехословашки политик (1884-1957).
Министър-председател на Чехословакия (15 юни 1948-14 март 1953). Президент на Чехословакия (21 март 1953-13 ноември 1957).

Герхард Маркс, немски скулптор и график (1889-1981).

Виторио Де Сика, италиански актьор и режисьор (1902-1974).
Един от основоположниците на неореализма. Участвал е в 157 филма, сред които  "Хляб, любов и..." (1955), "Страшният съд" (1961), "Седем пъти жена" (1967). Режисьор е на филмите "Децата ни гледат" (1943), "Шуша" (1946), "Чочарка" (1960), "Брак по италиански" (1964), "Слънчогледи" (1970) и др.

Олга Берголц, съветска писателка и поетеса (1910-1975).
Авторка е на произведенията "Февруарски дневник", "Ленинградска поема", на сборника от поеми "Ленинградска тетрадка" и др. Носителка е на Държавната награда на СССР (1951).

Хуан Алберто Скиафино (Пепе), уругвайски футболист и треньор (1925-2002).
Печели златен медал от Световното първенство през 1950 г. в Бразилия с националния отбор по футбол.

епископ Йоан (светско име Кръстю Петров Николов), български църковен деец (1925-2005).
На 24 март 1945 г. приема монашеството с името Йоан и е причислен към братството на Рилската света обител. На 1 юли 1969 г. е въведен  в епископство с титла Драговитийски. Ректор на Духовната академия "Св. Климент Охридски" (1974-1979). Игумен на Рилската света обител (1 ноември 1968-31 октомври 1970). Викарий на Великотърновския митрополит Стефан (1980-1983), председател на църковното настоятелство на Патриаршеската катедрала храм-паметник "Св. Александър Невски" (1983-1988). Игумен на Рилската света обител (1 юли 1988-13 ноември 2005).

Росен Василев, български поет (1928-1994).
Редактор, отговорен редактор и заместник главен редактор в литературната редакция на Радио София (1953-1970), главен редактор на редакция "ЛИК" на Българска национална телевизия /БНТ/ (1970-1974), директор на програма "Орфей" в Радио София (1974-1976). От 1976 г. е главен редактор на сп. "Картинна галерия". Автор е на поетичните книги "Морски акварели" (1958), "Искрен глас" (1962), "Нови стихове" (1966), "Куриерът на "Искра" пътува" (балади и поеми, 1968), "Невидими слънца" (1969), "Среднощен изгрев" (1972), "Безкраен ден" (1974), "Недовършена среща" (1977), "Лирика" (избрано, 1978) и др.

Тенчо Начев, български треньор по баскетбол (1936-2011).

Румен Янков, български юрист (1942-2010).
Районен прокурор в Пещера (1968-1969), съдия в Софийския районен съд (1973-1981), съдия в Софийски градски съд (1980-1991). Председател на отделение във Върховния съд (1991-1992). Председател на Централната избирателна комисия за президентските избори на 12 и 19 януари 1992 г. Заместник-председател на Върховния съд и председател на Гражданската колегия (февруари-септември 1992). Председател на Върховния съд (30 ноември 1994-1 декември 1996),  председател на Върховния касационен съд (1 декември 1996-2 октомври 2000), член на Висшия съдебен съвет (24 януари 1997-2 октомври 2000). Член на Конституционния съд (от 9 октомври 2000) и негов председател (28 февруари-28 октомври 2003; 8 ноември 2006-9 октомври 2009).

проф. Красимир Гатев, български музикант пианист (1944-2008).
Солист на Софийска филхармония (1968). Концертната му дейност обхваща над 2000 сценични прояви - солови рецитали, концертни и камерни изпълнения.

Цветанка Христова, българска състезателка по лека атлетика (хвърляне на диск) и треньор (1962-2008).
От олимпийски игри печели сребърен медал през 1992 г. в Барселона, Испания, и бронзов медал през 1988 г. в Сеул, Република Корея. Световна шампионка през 1991 г. в Токио, Япония. От световни първенства печели бронзов медал през 1987 г. в Рим, Италия. Европейска шампионка през 1982 г. в Атина, Гърция. От европейски първенства печели и един сребърен медал през 1986 г. в Щутгарт, Германия.
/АЯ/МГ/КГ/