site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 12 ноември в историята

12 ноември 2023 г., неделя, 45-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва Неделя след Неделя подир Въздвижение. Св. Йоан Милостиви, патр. Александрийски. Преп. Нил Постник. Преп. Нил Мироточиви, Атонски. Св. пророк Ахия.

В България се отбелязва:

Празникът на Русенския университет "Ангел Кънчев". Годишнина от създаването (1945) на Висшето техническо училище в Русе с Указ 8614 на регентите Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов, с който е приета  Наредба-закон за създаване на Висше техническо училище.

По света се отбелязва:

Световният ден за борба с пневмонията. Отбелязва се от 2009 г. по инициатива на Глобалната коалиция за борба с детската пневмония с цел повишаване на информираността на международната общност за заболяването, от което умират най-много деца под 5-годишна възраст в света, както и за начините за превенция, диагностициране и лечение.

На този ден в България:

1885 - По време на Сръбско-българската война (1885) българските войски се насочват към района на Цариброд и в ожесточени боеве с Дунавската и Моравската дивизия завземат района на Цариброд.

1897 - С указ 40 на княз Фердинанд, публикуван в "Държавен вестник", бр. 264 от 28 ноември 1897 г. се постановява разделянето на Дунавската флотилия с морска част на Дунавска флотилия с щаб в Русе и Морска част с щаб във Варна. Датата 12 ноември 1897 г. е приета за начало на Военноморска база във Варна. На 12 август 1879 г. (31 юли ст. ст.)  в Русе е основана Дунавска флотилия и морска част, с което се поставят основите на военния флот на България. С разделянето на 12 ноември 1897 г. институционално се създава Морската част с щаб във Варна. За неин началник е назначен кап. II ранг Пол Пишон - ръководител на френската военноморска мисия. На 13 януари 1899 г. Дунавската флотилия и Морската част са обединени във Военноморски флот с щаб във Варна.

1945 - С Указ 8614 на регентите Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов е приета на Наредба-закон са създаване на Висше техническо училище в Русе (дн. Русенски университет "Ангел Кънчев"). С Указ 279/25 септември 1954 г. на Президиума на Народното събрание се преобразува във Висш институт по механизация и електрификация на селското стопанство. От 9 април 1981 г. с Указ 584 на Държавния съвет е Висше техническо училище "Ангел Кънчев". С Решение на 37-ото Народно събрание от 21 юли 1995 г. се преобразува в Русенски университет "Ангел Кънчев".

1960 - С Указ 414 на Народното събрание е създаден Висш медицински институт във Варна (дн. Медицински университет "Проф. д-р Параскев Стоянов"). Открит е официално на 1 октомври 1961 г. - датата се счита за рождена дата на Висшия медицински институт-Варна. Това е първото висше учебно заведение по медицина в Североизточна България и трети медицински университет в България. През 1972 г. е преименуван в Медицински факултет, а през 1979 г.- във Висш медицински институт. От 1989 г. е институт към Министерството на народното здраве. С Решение на 37-ото Народно събрание от 21 юли 1995 г. се преобразува в Медицински университет. С Решение на 39-ото Народно събрание от 23 май 2002 г. се преименува в Медицински университет "Проф. д-р Параскев Стоянов".

1987 - С Указ 182 на Държавния съвет на България се създава община Марица в област Пловдив.

1998 - Учредена е Българска горскостопанска камара.

2001 - В Рим, Италия, на 31-а сесия на конференцията на Организацията по прехрана и земеделие към ООН (ФАО) България е избрана за член на Съвета на организацията. България, която членува във ФАО от 1967 г., е била член на Съвета през периодите 1973-1980 г. и 1983-1986 г.

2002 - Авиокомпания "Балкан еър тур" е определена със заповед на министъра на транспорта Пламен Петров за национален превозвач на страната. На 31 октомври 2002 г. Софийският градски съд регистрира новоучредената държавна авиокомпания "Балкан еър тур", създадена от правителството на мястото на обявената в несъстоятелност авиокомпания "Балкан". От 9 януари 2003 г. "Балкан еър тур" се нарича "България еър".

2005 - Българските католически епископи монсиньор Петко Христов на Никополската епархия, монсиньор Георги Йовчев на Софийско-Пловдивската епархия и монсеньор Христо Пройков - апостолически екзарх на българските католици от източен обред, имат аудиенция при папа Бенедикт Шестнайсети във Ватикана. Това е първата официална визита на тримата български епископи при папа Бенедикт Шестнайсети и третата във Ватикана след политическите промени в България след 1989 г.

2008 - В Женева, Швейцария, заместник министър-председателят и министър на външните работи Ивайло Калфин и генералният директор на Световната организация за интелектуална собственост Франсис Гъри подписват Меморандум за разбирателство между правителството на България и организацията.

2009 - В землището на с. Ботево, община "Тунджа" е открита фотоволтаичната електроцентрала "Ботево 1" - първата фотоволтаична електроцентрала, свързана към мрежата на територията на България. Разположена е на площ от 45 дка. Нейната мощност е 2 Мвт. Мощността, която "Ботево 1" може да произвежда, е 2 637 821 kwh годишно.

2012 - "Вива Телеком България" ЕАД придобива 93,99 процента от акциите на "Българска телекомуникационна компания" АД.

2017 - В София официално е открита основно реконструираната и обновена зала "Асикс Арена", бивша зала "Фестивална".

2020 - Президентът Румен Радев удостоява с Почетния знак на държавния глава Русенския университет "Ангел Кънчев" по повод 75 години от основаването на университета през 1945 г. Отличието е за значимия принос на висшето училище към българското висше образование, безспорните достижения в областта на фундаменталните и приложни научни изследвания, въвеждането на иновативни технологии и изграждането на висококвалифицирани специалисти.

2021 - От пресцентъра на "Мини Марица-изток" ЕАД съобщават, че миньорите от първия източномаришки рудник "Трояново-1" са реализирали месечен рекорд, като са добили 1 622 556 тона въглища през октомври. Този добив е 254 на сто спрямо планираното за месеца. Постижението е резултат от добрите практики на управление в "Мини Марица-изток" ЕАД и екипната работа в Рудник "Трояново-1". Октомврийският рекорд е върхов за 69-годишната история на рудника. Досега най-голям месечен добив на въглища е реализиран през февруари 2017 г., когато са добити 1 531 087 тона въглища.

На този ден по света:

1902 - За първи път в света е продадена плоча в тираж от над 1 млн. копия. Това е първата плоча с арии на италианския оперен певец тенор, майстор на белкантото Енрико Карузо.

1918 - Австрия е провъзгласена за република от Временното национално събрание (парламента) след края на Първата световна война (1914-1918). На 3 ноември 1918 г. се разпада Австро-унгарската империя. На 11 ноември 1918 г. император Карл Първи абдикира от престола.

1921 - Започва Вашингтонската конференция, свикана от САЩ във Вашингтон, за ограничаване на надпреварата във военноморските оръжия и за изработване на споразумения за сигурност в района на Тихия океан. В конференцията участват представители на САЩ, Япония, Китай, Франция, Великобритания, Италия, Белгия, Нидерландия и Португалия. Вашингтонската конференция завършва на 6 февруари 1922 г. с подписването на споразумение за ограничаване на въоръжението между САЩ, Великобритания, Франция, Италия и Япония. 

1933 - В Германия се произвеждат избори за Райхстаг (парламент) и т. нар. референдум дали правителството на райхсканцлера Адолф Хитлер да поиска оттегляне на страната от членство в Обществото на народите. Единствената регистрирана партия за изборите е Националсоциалистическата германска работническа партия с председател Адолф Хитлер. Партията печели с 92,2 процента от гласовете при 95 процента избирателна активност. Останалите гласове са обявени за невалидни. За райхсканцлер е преизбран Адолф Хитлер. На референдума според официални данни, повече от 95 процента от германците изразяват подкрепата си за оттеглянето на страната от Обществото на народите.

1936 - В Ню Йорк, САЩ, е публикувана книгата на американския писател Дейл Карнеги "Как да спечелим приятели и да влияем на другите".

1955 - На тържествена церемония в гр. Андернах, близо до Бон, Германия, първите 101 доброволци от новосъздадените въоръжени сили на Федерална република Германия (ФРГ) полагат клетва. Церемонията се провежда в присъствието на канцлера Конрад Аденауер в съответствие с пруските военни традиции. На този ден се отбелязва 200 годишнината от рождението (1755) на ген. Герхард фон Шарнхорст. За официална дата на основаването на германската армия се счита 7 юни 1955 г., когато е създадено Федералното министерство на отбраната. От 1956 г. въоръжените сили на Германия носят името Бундесвер.

1977 - Влиза в сила Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда. Приета е на 19 май 1963 г. на международна конференция във Виена, Австрия (29 април-19 май 1963). Открита е за подписване на 21 май 1977 г. Конвенцията е ратифицирана от България със закон, приет на 27 юли 1994 г.

1997 - В САЩ започва съдебен процес срещу Теодор Качински, известен като Юнабомбър, доктор на математическите науки, по обвинение в тероризъм. През периода 1978-1995 г. Теодор Качински, изпраща 16 писма бомби до университети и авиокомпании, от които загиват 3-ма души, 23-ма са ранени. Оттам идва прякорът му - university and airline bomber. На 3 април 1996 г. е арестуван от служители на ФБР. На 4 май 1998 г. е осъден на доживотен затвор.

1997 - В Ню Йорк, САЩ, завършва съдебният процес срещу пакистанския гражданин Рамзи Ахмед Юсеф и йорданския гражданин Еяд Исмаил, основни обвиняеми за бомбения атентат на 26 февруари 1993 г. в Световния търговски център в Ню Йорк, при който загиват 6 и са ранени над 1000 души. Съдебният процес срещу двамата започва на 5 август 1997 г. На 12 ноември 1997 г. те са признати за виновни, като Рамзи Юсеф е признат за виновен по обвинението за организиране на бомбения атентат, а Еяд Исмаил по обвинението, че е шофирал колата бомба, с която е извършен атентатът. На 8 януари 1998 г. Рамзи Ахмед Юсеф е осъден на 240 години затвор без право на помилване, а на 3 април 1998 г. Еяд Исмаил също е осъден на 240 години затвор.

2001 - Пътническият самолет "Еърбъс А-300" на американската авиокомпания "Америкън еърлайнс" катастрофира в квартал "Куинс" 2 минути и 24 секунди след излитане от летище "Джон Кенеди" в Ню Йорк, САЩ. Загиват 265 души. От тях 251 пътници и 9 души членове на екипаж и 5 души на земята. Общо 12 жилищни сгради са пострадали от катастрофата, като 4 от тях са разрушени. Самолетът изпълнява полет по маршрута от Ню Йорк до Санто Доминго, Доминиканската република.

2007 - В Камбоджа са арестувани Йенг Сари, бивш външен министър на някогашния комунистически режим на Червените кхмери и съпругата му Йенг Тирит, по заповед на трибунала, който под егидата на ООН трябва да съди виновниците за геноцида. Двамата са отведени в сградата на трибунала, за да им бъдат предявени обвинения. Червените кхмери, които са на власт в Камбоджа от 1975 г. до 1979 г., са смятани за виновни за смъртта на близо 2 млн. камбоджанци, загинали от глад, болести, принудителен труд и екзекуции. До този момент пред съда не е изправен нито един от лидерите на Червените кхмери.

2009 - В Румъния президентът Траян Бъсеску подписва нов закон, улесняващ придобиването на румънско гражданство за всеки, който е живял на територията на днешна Молдова до 1940 г., когато републиката е в състава на Румъния. Румънско гражданство могат да получат и потомците до трето поколение.

2013 - В Кипър са върнати 173 икони, фрески и мозайки, заграбени преди близо 40 години от православни и маронитски църкви в турската част на Кипър. Сред тях има и фрагменти от мозайка на 1500 години и фрески на 1100 години - най-древните по рода си в Кипър. Артефактите са намерени при полицейска акция през 1997 г. в Мюнхен в апартамента на турчин, занимаващ се с търговия на предмети на изкуството.

2014 - В Мексико близо 500 преподаватели и студенти, протестиращи срещу изчезването на 43 студенти, подпалват сградата на парламента на щата Гереро. Преди това те опожаряват офисите на регионалното министерство на образованието. Протестите започват на 7 ноември 2014 г., когато правителството обявява, че 43 студенти, обявени за изчезнали на 26 септември, най-вероятно са убити от членове на организираната престъпност.

2015 - В Узбекистан властите освобождават от затвора политическия затворник, 63-годишният Мурод Джураев, бивш депутат и член на забранената партия "Ерк" ("Свобода"). През 1994 г. той е осъден на 12 години затвор за опит за сваляне на конституционния ред. Присъдата му е удължавана четири пъти заради нарушаване на правилника на затвора.

2016 - Протест на жителите на Венеция заради все по-трудния живот в града. Стотици местни жители, носещи куфари като символ на масовото изселване от Венеция преминават по мостовете над каналите. За по-малко от век населението на града е намаляло от 200 000 до около 55 000 души заради високите цени, логистиката на снабдяване на град без автомобили, и ерозията на жилищните сгради с изложение към каналите, предизвикана от плискането на водата. Сутерените и приземните етажи в голяма част от Венеция често са наводнявани, когато се покачи нивото на водата (явлението "акуа алта" или "висока вода"), принуждавайки жителите и посетителите да обуват гумени ботуши и да използват платформи за придвижване.

2017 - Президентът на Словения Борут Пахор е преизбран на втория тур на президентските избори с  53 процента от гласовете. Комикът Марян Шарец, кмет на град Камник,  получава 47 процента от гласовете. Избирателната активност е 40,7 процента.

2018 - Международната организация "Амнести интернешънъл" обявява, че лишава Аун Сан Су Чжи от своята награда "Посланик на съвестта", като я обвинява, че затвърждава нарушенията на човешките права, като мълчи за насилието срещу мюсюлманското малцинство рохинга в Мианма. През 2009 г. "Амнести интернешънъл" присъжда на Аун Сан Су Чжи наградата "Посланик на съвестта", докато тя все още е под домашен арест, заради съпротивата й срещу военната хунта, която управлява тогава Мианма.

2019 - Започва тридневно държавно посещение на краля на Испания Фелипе Шести и съпругата му кралица Летисия в Куба - първо държавно посещение в страната на испански монарх. Посещението съвпада с честванията по повод  500-годишнината от основаването на столицата Хавана през 1519 г.

2020 - Сръбската крушова ракия "Нирвана", производство на фирма "Зарич", е обявена за една от десетте най-добри алкохолни напитки в света на Световен конкурс за спиртни напитки в Брюксел, Белгия. Напитките са оценявани от жури от 60 съдии. Ракията "Нирвана" се прави от круши сорт Вилямовка и отлежава най-малко две години.

2021 - В Истанбул, Турция, на осмата среща на високо равнище на Съвета за сътрудничество на тюркскоговорящите държави (известен като Тюркски съвет) е прието решение организацията да промени името си на Организация на тюркските държави. Организацията е създадена през 2009 г. по инициатива на тогавашния президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев с цел развитие на връзките между тюркските държави. В нея членуват Турция, Азербайджан, Казахстан, Киргизстан и Узбекистан. Туркменистан,  Унгария и СКТР (призната само от Турция) са със статут на страни-наблюдателки.

2022 – В Далас, САЩ, при сблъсък във въздуха на два исторически военни самолета, участвали във възпоменателно авиошоу за американските военновъздушни сили "Криле над Далас", загиват шестима души. Сблъсъкът е между четиримоторният "Боинг Би-17 Летяща крепост", основен бомбардировач във въоръжените сили на САЩ през Втората световна война (1939-1945), и "Бел Пи-63 Кингкобра" - изтребител, използван през войната.

Родени на този ден българи:

Гено Киров (Гено Киров Генов), актьор, театрален критик и театрален педагог (1866-1944).
Представител на първото поколение български професионални актьори. Бил е артист в драматичното отделение на "Столичната драматично-оперна трупа (1890) и в Столичната българска драматична трупа "Сълза и смях" (от 1899). Един от основоположниците на художествената рецитация в България. Автор е на методическото ръководство за актьори в 4 части "Сцена" (1907-1926).

полк. Продан Таракчиев, военен летец (1885-1957).
Заедно с пилота Радул Милков по време на Балканската война (1912-1913) извършват първия полет с разузнавателна цел на българската авиация със самолета "Албатрос" над гара Караагач, край Одрин (16 октомври 1912). Полетът завършва с хвърляне на две гранати над обекта.

Ангел Манолов, хоров диригент и музикален педагог (1912-1991).
Основател на Академичния студентски хор (дн. Академичен хор "Ангел Манолов")(1933) и негов ръководител в продължение на 58 години, основател на хор "Темелко Ненков" в Перник (1953) и негов ръководител, основател на хор "Родина" при Министерството на народното здраве (1955) и негов ръководител. Удостоен със званието "Народен артист" (1970). Носител на орден "Народна република България" трета степен (1973).

Добромир Жечев (Бобата), български футболист и треньор (1942).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Спартак" (София) и "Левски" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 93 мача и отбелязан 1 гол. Той е единственият български футболист, който е участвал на четири световни първенства по футбол, като играч на националния отбор (1962, 1966, 1970, 1974).

проф. Рашо Рашев, археолог (1943-2008).
От 1975 г. е научен сътрудник в новосъздадения филиал на Археологическия институт с музей при БАН в Шумен, а в през 1992-1993 г. е негов ръководител. През 2001 г. става доктор на историческите науки, през 2002 г. - старши научен сътрудник I степен. От 2 юли 2007 г. е директор на Археологически институт с музей при БАН. Преподавател в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" и Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Посвещава голяма част от работата си на археологическите проучвания на столицата Плиска, като от 1976 г. ръководи проучванията  в Дворцовия комплекс, а от 1974 г. - във вътрешния и външен град. Директор на Археологически институт с музей при Българската академия на науките (2 юли 2007-28 февруари 2008). На 28 февруари 2008 г. загива при пожара във влака София - Кардам. През 2012 г. в негова памет и за заслугите му за развитието на българската археология музеят в Националния историко-археологически резерват „Плиска“ е наречен на неговото име. В памет на проф. Рашо Рашев всяка година се присъжда премия, осигурена от неговото семейство, на изявен студент от Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" за постижения в образованието и научно-изследователската дейност. 

Стойко Пеев, актьор (1956).
През 1981 г. той завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Анастас Михайлов. От същата година е актьор в трупата на театър "Българска армия" в София. Участвал е във филмите "Хан Аспарух" (1981), "Рокада" (1987), "Време разделно" (1988),  телевизионния сериал "Забранена любов" (2008-2011), "Футболни хамелеони" (2008), "Мисия Лондон" (2010), "Корпус за бързо реагиране" (2012), "Корпус за бързо реагиране 2: Ядрена заплаха" (2014) и др. Носител на награда "Златна роза" за ролята на Хан Аспарух  в едноименния филм (1982), на първа награда за дебют на Съюза на филмовите дейци (1982) и др.

Стоян Добрев, състезател по борба класически стил и треньор (1968).
Двукратен европейски шампион (1995 - Безансон, Франция, 1999 - София). Носител на Златен пояс "Никола Петров" (1993).

Иван Темелков, алпинист (1973).
Изкачил е най-високият европейски връх Елбрус (5642 м) в Кавказ и най-високият южноамерикански връх Аконкагуа (6962 м) в Андите през 2011 г.

Екатерина Аврамова, състезателка по плуване (1991).

На този ден са родени и:

Александър Бородин, руски учен химик и композитор (1833-1887).
В периода 1860-1870 г. се занимава с научна, педагогическа и обществена дейност. Ръководител на химическата лаборатория на Медицинско-хирургическата академия (1874-1887). Автор е на повече от 40 труда. Получава първото флуороорганично съединение - бензоил флуорид (1862). Един от създателите на руската класическа симфония (1867) и квартета (1879). Автор на 1-а симфония (1867) и на и 2-а ("Богатирска") симфония (1876), симфония "Из степите на Средна Азия" (1860-1870), героично-епичната опера "Княз Игор" (1860, писана е в продължение на 18 години и не е завършена, като след смъртта на Бородин е дописана и дооркестрирана по материали на Николай Римски-Корсаков и Александър Глазунов; за първи път е поставена в Мариинския театър в Петербург през 1890 г.), на 1-и квартет (1879) и на 2-и квартет (1881) и др.

Михаил Руднев, руски лекар патологоанатом (1837-1878).
Основоположник на онкологията в Русия. Вицепрезидент на Обществото на руските лекари (1870-1872). Основател на школа по патологична анатомия. За първи път в Русия въвежда практически занятия по патологическа хистология (1866). От 1867 г. е завеждащ Катедра по патологична анатомия в Петербургската медико-хирургическа академия. Издава "Списание за нормалната и патологическа хистология, фармакология и клиническа медицина" (1870-1878).

Огюст Роден, френски скулптор (1840-1917).
Един от основоположниците на импресионизма. Сред най-известните му скулптури са "Бронзовият век" (1877), "Крачещият мъж" (1877), "Гражданите на Кале" (1889), "Целувката" (1889), "Мислителят" (1902). Кавалер на Ордена на Почетния легион на Франция (1887).

лорд Рейли (ист. име Джон Уилям Стрът), британски физик (1842-1919).
През 1871 г. открива зависимостта между разсейването и дължината на вълната на светлината, когато средата се състои от частици с големина, по-малка от дължината на вълната (закон на Рейли). Носител на Нобелова награда за физика за 1904 г. за изследването на плътността на много важни газове и за откриването на аргона във връзка с тези изследвания.

Сун Ятсен, китайски политик (1866-1925).
Първи президент на Китайската република (януари-април 1912). Оглавява буржоазната революция в Китай (Синхайската революция 1911-1913), довела до свалянето на манджурската династия Цин (1644-1911). Съосновател на партия Гоминдан (1912).

Леон Щукел, югославски състезател по спортна гимнастика (1898-1999).
Трикратен олимпийски шампион - печели два златни медала през 1924 г. в Париж, Франция (гимнастически многобой и висилка), един златен медал през 1928 г. в Амстердам, Нидерландия (халки). Носител на олимпийски орден на Международния олимпийски комитет (1987).

Майкъл О'Риордън, ирландски политик (1917-2006).
Генерален секретар на Ирландската комунистическа партия (1970-1983) и неин председател (1983-1988).

Ким Хънтър (ист. име Джанет Кол), американска актриса (1922-2002).
Участвала е във филмите "Роднина" (1986), "Танцувай с мен" (1999), телевизионния сериал "Планетата на маймуните" и др. Носителка на наградите "Оскар" и "Златен глобус" през 1952 г. за най-добра поддържаща роля във филма "Трамвай желание" (1951) по Тенеси Уилямс.

Ролан Биков, съветски актьор и режисьор (1929-1998).
Участвал е  във филмите "Служили двама другари" (1968),"Голямата промяна" (1972), Приключенията на Буратино" (1975), "Проверка по пътищата" (1971) и др. Режисьор е на филмите "Изгубено лято" (1963), "Внимание костенурка" (1970), "Плашилото" (1983) и др. Народен артист на СССР (1990).

Грейс Кели, американска актриса (1929-1982).
Принцеса на Монако (18 април 1956-14 септември 1982). Участвала е във филмите "Могамбо" (1953), за който е удостоена с награда "Златен глобус" за най-добра второстепенна женска роля (1954), "Провинциалистката" (1954), за който е удостоена с награда "Оскар" за най-добра женска роля (1954) и награда "Златен гробус" (1954), "Прозорец към двора" (1954), "Да хванеш крадец" (1955), за който е удостоена с награда "Златен глобус" за най-добра женска роля (1955) и др. Загива при автомобилна катастрофа на 14 септември 1982 г.

Михаил Енде, немски писател (1929-1995).
Автор е на повече от 40 произведения за деца - романи, разкази, стихове и пиеси, сред които "Момо" (1973) и "Приказка без край" (1979) и др.

Вава (ист. име Едвалдо Изидио Нето), бразилски футболист и треньор (1934-2002).
С националния отбор по футбол печели златни медали от Световното първенство през 1958 г. в Швеция и от Световното първенство през 1962 г. в Чили.

Людмила Гурченко, руска актриса и певица (1935-2011).
Участвала е в над 80 филма, сред които са "Пътят на истината" (1956), "Карнавална нощ" (1956), "Двадесет дни без война" (1977), "Сибириада" (1979), "Пет вечери" (1979), "Гара за двама" (1982), "Любов и гълъби" (1984), "Дванайсетте стола" (2005) и др. Народна артистка на РСФСР (1977). Носителка на ордена "Червено знаме на труда" (1981). Народна артистка на СССР (1983). Носителка на Държавната награда на Русия (1994). Авторка е на книгите "Моето възрастно детство" (1982) и "Аплодисменти" (1987).

Костас Папакостас, кипърски политик (1939-2015).
Министър на отбраната на Кипър (28 февруари 2008-11 юли 2011).

Надя Команечи, румънска състезателка по спортна гимнастика (1961).
Носителка на пет златни олимпийски медала - през 1976 г. в Монреал, Канада, където печели три златни медала (индивидуално, греда и смесена успоредка), един сребърен (отборно) и един бронзов (земя), и през 1980 г. в Москва, Русия, където печели два златни медала (греда и земя) и два сребърни (отборно и индивидуално). На Олимпийските игри в Монреал, Канада, Надя Команечи поставя и два рекорда - тя е първата гимнастичка, която получава най-високата оценка 10.0. в състезание по спортна гимнастика в олимпийски игри  (смесена успоредка) и става най-младата гимнастичка (14 години), която печели златен олимпийски медал -  индивидуално. По-късно е въведено ограничение за възрастта за участие в олимпийски игри - 16 години. На Световното първенство през 1978 г. в Страсбург, Франция, печели един златен и два сребърни медала. Световна шампионка е и през 1979 г. във Форт Уърт, САЩ. На Европейски първенства печели девет златни медала, два сребърни и един бронзов медал. Три пъти е избирана за "Спортист на Балканите" в анкетата, организирана от Българска телеграфна агенция (БТА) - 1975 г., 1976 г. и 1980 г. През 1993 г. е въведена в "Залата на славата" по гимнастика в Оклахома Сити, САЩ.

Енцо Франческоли, уругвайски футболист (1961).

Вим ван Кифт, нидерландски футболист (1962).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Европейското първенство през 1988 г. във ФРГ и бронзов медал от Европейското първенство през 1992 г. в Швеция. Носител на "Златната обувка" за 1982 г. 

Яни Сойнинен, финландски състезател по ски скокове (1972).
Олимпийски шампион през 1998 г. в Нагано, Япония. На Олимпийските игри в Нагано печели и един сребърен медал. От световни първенства печели два златни (1995, 1997) и един сребърен медал (2001).

Егил Гийланд, норвежки биатлонист (1973).
Олимпийски шампион (щафета) през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ. От олимпийски игри печели и един сребърен медал през 1998 г. в Нагано, Япония. От световни първенства печели два златни (1998, 2005), три сребърни (1997, 2000, 2004) и един бронзов медал (2001). От Европейското първенство през 2007 г. в Банско, България, печели един златен, един сребърен и един бронзов медал.

Дарио Шимич, хърватски футболист (1975).
Печели бронзов медал от Световното първенство през 1998 г. във Франция с националния отбор по футбол. С "Милан" (Италия) печели два пъти турнирът Шампионска лига (2003, 2007), Суперкупата на УЕФА (2003) и Световното клубно първенство (2007).

Игнацио Абате, италиански футболист (1986).
Печели сребърен медал от Европейското първенство през 2012 г. в Полша и Украйна с националния отбор по футбол.

Хироши Кийотаке, японски футболист (1989).

Гийом Сизерон, френски състезател по фигурно пързаляне (танцови двойки) (1994).
От Олимпийските игри през 2018 г. в Пьончан, Република Корея, печели сребърен медал. От световни първенства печели четири златни медала (2015, 2016, 2018 и 2019) и един сребърен медал (2017). От европейски първенства печели пет златни медала (2015, 2016, 2017, 2018 и 2019) и един сребърен медал (2020). Всички медали печели с партньорката си Габриела Пападакис.

Това е денят на смъртта на:

Пърсивал Лоуъл, американски астроном (1855-1916).
Посветил живота си в търсенето на деветата планета в Слънчевата система - Плутон, открита след смъртта му от Клайд Томбо (18 февруари 1930), учен от обсерваторията, създадена от Лоуъл (1905). Официално за откриването на Плутон е обявена датата 13 март 1930 г. - деня на 75-ата годишнина от рождението на Пърсивал Лоуъл, който търси планетата от 1905 г. и не доживява откритието.

Умберто Джордано, италиански композитор (1867-1948).

Рудолф Фримъл, американски композитор и пианист (1879-1972).

доц. Крум Дрончилов, български географ и етнограф (1889-1925).
Работил е в областта на антропологичните и областно-географските проучвания. Бил е преподавател (от 1923) в катедрата "География и етнография" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Дописен член на Българския археологически институт (1924). Автор е на трудовете "Материали по антропологията на българите. I. Македонските българи" (1921), "Бурел - антропогеографски изследвания" (1923), "Праисторически черепи от България" (1924) и др. Неговата научна, научно-организационна и педагогическа дейност играе важна роля за развитието на географията в България.

Долорес Ибарури, деец на испанското и международното работническо движение (1895-1989).
Един от основателите на Испанската комунистическа партия (април 1920). Генерален секретар на Испанската комунистическа партия (1944-1960). Един от организаторите на Народния фронт по време на Втората световна война (1939-1945). През 1939-1977 г. е в емиграция. Подпредседател на Международната демократична федерация на жените (1945-1958), почетен председател на Международната демократична федерация на жените (1958-1989). Носител на Международната Ленинска награда "За укрепване на мира между народите" (1964) и на орден "Ленин" (1965).

Алеко Пламенов (ист. име Алеко Андреев Трингов), български поет (1896-1976).
За пръв път печата стихове през 1918 г. в сп. "Ученическа мисъл". Сътрудничи и на списанията "Червен смях", "Народна просвета", "Съвременна мисъл", а след 1944 г. на в. "Работническо дело", в. "Литературен фронт", на списанията "Пламък", "Септември" и др. Автор на "Звън над равнините" (стихове, 1940), "Под терор" (стихове, 1945), "През бурята" (поема, 1954), "Песни и поеми" (1957), "Години, вихрени години” (поема, 1964) и др.

Алехандро Гарсия Катурла, кубински композитор (1906-1940).
Автор е на симфонии на афро-кубинската музика (1928-1929).

Петър Пондев, български литературен историк и критик (1914-1984).
Бил е адвокат (1940-1944), юрисконсулт на Института за обществено осигуряване (1944-1945). Директор на издателство "Младо поколение" (1947-1948), главен редактор на издателство "Народна младеж" (1948-1950), директор на издателство "Български писател" (1962-1965). Носител на орден "Георги Димитров" (1984), орден "Народна република България" първа степен (1974). Удостоен със званието "Народен деятел на изкуството и културата" (1976).

Курт Бартел, немски писател (1914-1967).

Арт Карни, американски актьор (1918-2003).
Участвал е във филмите "Жълтият Ролс-Ройс" (1964), "Хари и Тонто" (1974), "Късно шоу" (1977), "Мъпетите превземат Манхатън" (1984),  "Последният екшън герой" (1993) и др. Носител на наградата "Оскар" (1975) и на награда "Златен глобус" (1975) за най-добър актьор за ролята си в "Хари и Тонто".

проф. Александър Нейнски, български музикант и педагог (1920-2003).
От 1953 г. е преподавател по виола в Държавната музикална академия - София. Началник на отдел "Училища по изкуствата" в Министерството на културата (1954-1956). Заместник-ректор (1956-1962) и ректор (1968-1971,1985-29 април 1987) на Българската държавна консерватория (дн. Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров"), ръководител на катедра "Струнни инструменти (1972 -1980) в консерваторията. Председател на Съюз на музикалните дейци в България (дн. Съюз на българските музикални и танцови дейци) (10 ноември 1970-21 февруари 1984). Автор е на много музикални етюди, гами и технически упражнения за обучението по виола. Удостоен със званието "Народен деятел на изкуството и културата" (1975) и "Герой на социалистическия труд на България" (23 септември 1980). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1963), на орден "Червено знаме на труда" (1970), на орден "Георги Димитров" (1980) и др.

Масатоши Кошиба, японски физик (1926-2020).
Носител на Нобелова награда за физика за 2002 г. заедно с американските физици Реймънд Дейвис младши и Рикардо Джакони за основополагащи научни изследвания в областта на астрофизиката, довели до откриването на източниците  на космическите рентгенови лъчи.

Айра Левин, американски писател (1929-2007).
Автор е на романите "Бебето на Розмари" (1967), "Момчетата от Бразилия" (1976), "Степфордските съпруги" (1972) и др. Носител е на наградата "Едгар Алън По" (1953).

Виктор Попков, съветски художник (1932-1974).
Автор е на картините "Строителите на Братск", "Семейство Болотови", "Шинелът на бащата" и др.

Джери Ролингс, ганайски политик (1947-2020).
Председател на Временния национален съвет за отбрана, създаден след военен преврат (31 декември 1981-7 януари 1993), президент на Гана (7 януари 1993 - 7 януари 2001).

Атанас Комшев, български състезател по борба класически стил (1959-1994).
Олимпийски шампион през 1988 г. в Сеул, Република Корея. От световни първенства печели три сребърни медала (1982, 1983, 1986) и два бронзови медала (1985, 1987). От европейски първенства печели два златни медала (1984, 1986), два сребърни медала (1983, 1987) и един бронзов медал (1982). Умира на 12 ноември 1994 г. след автомобилна катастрофа на 2 ноември 1994 г.

Евгений Чазов, руски лекар кардиолог (1929-2021).
Министър на здравеопазването на СССР (17 февруари 1987-29 март 1990).
/КГ/АЯ/