site.btaИма тенденция на завръщане към пенсионните фондове и ръст на пенсиите от допълнителното осигуряване

Засилва се тенденцията на завръщане на осигурени лица от държавния стълб НОИ към пенсионните фондове в последните 1-2 години. Това каза в интервю за БТА Евелина Милтенова, председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).

По думите й по данни от Националната агенция за приходите прехвърлените обратно средства са общо над 15 млн. лева към септември 2023 г.  

Фондовете за изплащане успешно стартираха в края на 2021 и оттогава досега извършват три основни вида пенсионни плащания (пожизнени пенсии, разсрочено плащане и еднократно плащане). За този период по наши данни има направени близо 1900 пожизнени пенсии и около 15 000 договора за разсрочени плащания, съобщи Евелина Милтенова.

По третия продукт, еднократно изплащане на осигурени лица с партиди до 1000 лв., от 2021 г. до 30 юни 2023 г. по данни от дружествата има изплатени над 2,3 млн. лв. на близо 8000 души.

От дружествата отчитат нарастване на размера на пожизнените пенсии с разсрочено плащане (за момента около 255 лв.) и само разсрочено плащане, при което фондовете плащат средно около 400 лв. месечно на пенсионираните лица.  

Днес асоциацията организира кръгла маса за проект за национален счетоводен стандарт с участието на представители на държавни институции, на социалните партньори, експерти и др. от 10:00 часа в Гранд хотел София. По думите й стандартът ще даде по-голяма стабилност на пенсиите от втория стълб, ще улесни съставителите на отчетите и разбирането от страна на осигурените лица и пенсионерите.

Като основни предизвикателства за пенсионните компании Евелина Милтенова отбеляза геополитическите и пазарни рискове, както и влошаващата се демография.

Следва пълният текст на интервюто:

- Като асоциация организирате кръгла маса, свързана с проект за национален счетоводен стандарт за пенсионните фондове от втори и от трети стълб. Казано на достъпен език, защо има нужда от такъв и каква е ситуацията в момента?

- Да, темата е изключително важна, но също така и доста експертна. Краткият отговор е, че националният стандарт за отчитане ще поправи някои несъвършенства на международния счетоводен стандарт, който не е променян повече от 35 години и ще даде по-голяма стабилност на пенсиите от втория стълб.

Нашата асоциация инициира проекта заедно с Института на дипломираните експерт-счетоводители в България (ИДЕС) преди повече от една година, като предложихме за утвърждаване национален счетоводен стандарт за финансово отчитане на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и фондове за извършване на разсрочени плащания и пожизнени пенсии. Този проект бе разработен и съгласуван съвестно със специалистите от Министерството на финансите (МФ), Комисията за финансов надзор (КФН) и одиторските компании, членове на ИДЕС.

В резултат на усилия на тази работна група от МФ, БАДДПО, КФН и ИДЕС се създаде подобрена и актуална, детайлна и съобразена с националните особености счетоводна рамка. 

С приемането на специален стандарт, при който ще се отчетат националните особености, ще се постигне по-прозрачно и разбираемо оповестяване на финансова информация за ползвателите на финансовите отчети на фондовете (вкл. на осигурените лица, пенсионерите и техните наследници), която е съпоставима с тази, на база на която се изчисляват доходността и плащанията от фондовете.

Ще бъде улеснена дейността на съставителите на отчетите, одиторите и надзорните органи. Освен това ще стане по-лесно за разбиране от осигурените лица и пенсионерите, чиито пенсии ще са по-стабилни и ще зависят по-малко от временни ценови изменения.

- Какви са предизвикателствата в работата на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване с днешна дата?

- Лицензираните пенсионни дружества в България управляват над 21 милиарда лева пенсионни спестявания на близо 4 милиона осигурени лица чрез инвестиции в балансирани портфейли ценни книжа - основно облигации и акции на български и международни компании, търгувани на борсите. Отговорността е сериозна и множество отдели и анализатори се занимават с инвестиционна дейност ежедневно, да не кажем почти ежечасно.

Основните предизвикателства за пенсионните компании са геополитическите и пазарни рискове. Нека да припомним ковид пандемията, рязката смяна на политиката на централните банки, военните конфликти, които създават сериозна нестабилност в последните години и ни съпътстват неизменно. Важно е обаче, че пенсионните фондове са широко диверсифицирани, и въпреки че светът става все по-свързан, всички сътресения пряко или косвено влияят на оценката на активите във фондовете. Важно е и да се отбележи, че независимо от турбуленциите, правилният микс от избрани активи в средносрочен и дългосрочен план ще подсигури добри резултати.  

Другите предизвикателства са свързани с генералния проблем вече и за повечето страни, а именно, влошаващата се демография и в България, и състоянието на държавния солидарен стълб, което налага подсигуряване на допълнителен пенсионен доход чрез втори и трети стълб в рамките на тристълбовия модел. По-адекватни пенсионни доходи от тези два допълнителни стълба обаче могат да се постигнат чрез въвеждането на мултифондове, при които портфейлът на осигурените лица ще съответства на възрастта и предпочитанията им. Подобен сериозен опит имаше преди 15 години (не се довърши), но сега съвсем е назрял моментът. Тогава бяха поканени експерти от други държави, които да споделят своя опит. В тази насока бяха подготвени и законодателни промени, но за съжаление все още не са приети. Ако се приемат, което считаме за голям приоритет, ще се даде възможност лицата да избират варианти, които в бъдеще да им осигурят по-добра доходност.

Има и други нерешени въпроси, които са на дневен ред, като непромененият от много години размер на вноските от 5 процента. Би следвало да се вдигне, защото да припомним, че преди години в законодателството беше предвидено размерът на вноската да достигне 7 процента, това беше някак си забравено. Заложените още тогава 7 процента вноска биха осигурили по-висока пенсия при условие на пълен срок (30-40 години) на редовно осигуряване.

Финансовата грамотност също е приоритет и дружествата се стремят постоянно да подобряват инвестиционната култура на осигурените и още по-важно - да повишават информираността и развиват познанията сред най-младите, които навлизат на пазара на труда.

- Кои са факторите, които влияят на доходността на фондовете? По данни на Комисията за финансов надзор за последния наблюдаван двегодишен период тя е отрицателна, какво означава това за потребителите?

- Публикуваната статистика е само за сведение за потребителите и представлява статистическо отчитане на доходността на база на текущо преоценяване на цените на инструментите в портфейлите на фондовете за 2 години, което е свръхкратък период за сферата на осигуряването. Реално инвестициите не се продават, за да има фактическа загуба и това е особено важно да се отчете и разбере. Това е само снимка за изминалия 2-годишен период и не е показателна, защото пенсионното осигуряване е дългосрочен процес и отнема поне 36-40 г. инвестиции. Средногодишно фондовете в продължение на 20 години история отчитат положителна доходност от над 4 процента. А от началото на тази година например фондовете отчитат счетоводно също позитивна подобна възвращаемост както поотделно, така и за целия сектор.

Точно поради гореспомената постоянна изменчивост и динамика на капиталовите пазари, периодът, за който трябва да се анализира пълноценно как се представят фондовете като нива на постигната доходност следва да е много по-дълъг, над 10 години. Средната десетгодишна доходност на фондовете например достига 3,8-3,9 на сто. 

- Какво показват данните ви за отпуснатите пенсии от втория стълб и какви тенденции отчитате, откакто те се изплащат?

- Да, изминаха вече две пълни години от регламентиране на фазата за изплащане и нейното реално приложение. Това определено е ключов момент в развитието на пазара и доказателство за неговата зрялост и устойчивост. Следва да се отдаде заслуженото на Комисията за финансов надзор и на гилдията, които успяха да създадат необходимите правила и организация за безпроблемна работа. Предстои преглед и оценка на дейността, но идентифицирани досега са само някои области за подобрение, без сериозни рискове и предизвикателства. 

Фондовете за изплащане успешно стартираха в края на 2021 и оттогава досега извършват три основни вида пенсионни плащания (пожизнени пенсии, разсрочено плащане и еднократно плащане). За този период по наши данни има направени близо 1900 пожизнени пенсии, и около 15 000 договора за разсрочени плащания - подобни бройки се очаква да се оповестят от КФН до края на годината. 

По третия продукт, еднократно изплащане на осигурени лица с партиди до 1000 лв., от 2021 г. до 30 юни 2023 г. по данни от дружествата има изплатени над 2,3 млн. лв. на близо 8000 лица.

Отчитат се положителни тенденции и нарастване на размера на пожизнените пенсии с разсрочено плащане (за момента около 255 лв.) и само разсрочено плащане, при което фондовете плащат средно около 400 лв. месечно на пенсионираните лица.  

- Какъв интерес отчитате към третия стълб на пенсионната система?

- Този интерес беше временно занижен през последните две години в резултат на голямата ковид пандемия, предизвикала необходимост от ликвидни средства за инвеститорите в дружествата за пенсионно осигуряване. Кризите и войните предизвикваха временно "на хартия" големи флуктуации на пенсионните инвестиции. Това накара някои да намалят инвестициите си в доброволните пенсионни фондове (ДПФ) в най-неподходящ момент, когато са спаднали цените, а следва да се гледа дългосрочно и изчаква максимално дълго, защото на пазарите им трябва време за възстановяване.  

Според нас е от голямо значение да се повиши ролята на третия стълб или доброволното пенсионно осигуряване, за да се достигнат адекватни пенсионни доходи от трите източника – Национален осигурителен институт (НОИ), Универсален пенсионен фонд (УПФ) и ДПФ. Отдавна сме закъснели и трябва да се актуалзира размерът, признат за данъчен разход, с който работодателите месечно могат да осигуряват своите работници и служители за своя сметка по чл. 208 ЗКПО. Сега той е само 60 лв. и не е променян повече от 15 години, през които изживяхме няколко кризи и се увеличиха съществено параметрите в пенсионната система като осигурителен доход, минимална пенсия, официална инфлация и др.  

- Какво според Вас е малко известно от работата на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване?

- Бих изтъкнала една особеност, за която може би хората не знаят или са пропуснали. А именно, че наследяването на пенсионните партиди е ключово за всеки осигурен и отличава капиталовите стълбове от НОИ. При капиталовите пенсионни фондове от втори и трети стълб има по закон задължително унаследяване в пълен размер на средствата по партидата от УПФ или получаваната пенсия от фонд за изплащане на пенсии, ако лицето е избрало тази опция.  

Друг малко известен факт е засилването на тенденцията на завръщане на осигурени лица от държавния стълб НОИ към пенсионните фондове в последните 1-2 години, където има потенциал и се реализира доходност. По данни от Националната агенция за приходите (НАП) осигурените лица са прехвърлили обратно към универсалните фондове общо над 15 млн. лева към септември 2023 г.  

И друг важен момент за акцентиране е, че брутните вноски, платени към партидите във втория стълб от клиентите на фондовете през всички години на осигуряването, са напълно гарантирани със закон от пенсионните компании в момента на пенсиониране, т.е. има пълна защита на внесения капитал на всяко лице в пенсионния му фонд, той може само да печели над тази внесена сума.

--------------------

Евелина Милтенова е магистър по "Финанси" от Университета за национално и световно стопанство (УНСС), един от първите сертифицирани финансови аналитици (CFA) от 2001 г. През 2019 г. придобива Global Executive MBA степен от съвместната програма на Виенския икономически университет (WU) и Университета на Минесота, Минеаполис.

Тя e председател на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) от декември 2018 г.

Има дългогодишен опит в сферата на финансовия сектор и инвестициите, в банковото дело и управлението на активи на капиталовите пазари от асет мениджмънт компании. През професионалната си кариера от над 20 години е заемала ръководни длъжности в международни банки в България, включително ИНГ Банк и Райфайзенбанк (България), където в била 12 г. изпълнителен директор и член на УС. Като утвърден финансов експерт, в своята дейност Евелина Милтенова е била винаги тясно свързана с развитието на пенсионната индустрия в България.