site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 9 ноември в историята

9 ноември 2023 г., четвъртък, 45-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. Нектарий, еп. Егински.
Св. мчци Онисифор и Порфирий. Преп. Матрона и Теоктиста.

По света се отбелязва:

Международният ден за борба срещу фашизма и антисемитизма. Отбелязва се от 1992 г. по инициатива на европейската мрежа за борба с национализма, расизма, фашизма, антисемитизма и ксенофобията "Обединени за междукултурното взаимодействие". Годишнина от "Кристалната нощ" (1938) в Германия, когато е извършен един от най-големите погроми срещу евреите.

Световният ден на качеството. Отбелязва се от 1989 г. през втория четвъртък на ноември по инициатива на Европейската организация по качеството и с подкрепата на ООН. Целта е да се насърчи информираността на международната общност за важната роля на качеството за осигуряването на просперитета на страните по света. Денят се чества в рамките на Европейската седмица на качеството, която се отбелязва от 1995 г. през втората седмица на ноември.

Националният празник на Камбоджа. Ден на независимостта (1953).
     
На този ден в България:

1877 - Град Враца е освободен от османско иго от руски войски по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Руски конен отряд от 3000 гвардейци, драгуни и гренадири, предвождани от ген.-майор Николай Леонов навлиза в града след боеве с османската войска. След овладяването на града щабният тръбач Иван Петлак се изкачва на височината над Враца в местността "Калето" и свири отбой, като възвестява освобождението на града.

1901 - В София е основано Историческо дружество по инициатива на преподаватели от Висшето училище  (дн. Софийски университет "Св. Климент Охридски") и от средните училища в София с цел да се разработят проблемите на българската и общата история и нейната методика и да се популяризират нейните знания. След Първата световна война (1914-1918) се превръща в национална организация и се преименува в Българско историческо дружество. През 1951 г. дружеството прекратява дейността си. Възстановено е през 1964 г. След известно прекъсване дейността му отново е възстановена през 2006 г.

1961 - Край София е пуснат в действие първия научно-изследователски атомен реактор на Физическия институт с Атомна научно-експериментална база на Българската академия на науките (БАН) (дн. Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН) край София. Строителството на реактора (съветски модел ИРТ-2000) започва през 1956 г. На 18 септември 1961 г. в експерименталния реактор на БАН за първи път в България е произведена ядрена реакция. На 13 юли 1989 г.  по предписание на Комитета за използване на ядрената енергия за мирни цели, реакторът е спрян временно за привеждането му към съвременни норми и изисквания за ядрена безопасност. След 2008 г. екипът на БАН предвижда и изграждането на допълнителни съоръжения за терапия на онкоболни, чрез неутронно лъчение. На 10 юли 2013 г. Върховният административен съд спира плановете за подновяването на реактора, като отменя положителната оценка на въздействието върху околната среда за преустройство на ядрения реактор с мотива, че опазването на околната среда се основава на принципа за предотвратяване и намаляване на риска за човешкото здраве.

1993 - Излиза бр. 1 на седмичния вестник "Лична драма".

2000 - Кралят на Швеция Карл ХVI Густав и съпругата му кралица Силвия пристигат на тридневно държавното посещение в България. Това е първата официална визита на шведски крал в България.

2003 - Пред кафенето на модна агенция "Визаж" на ул. "Неофит Рилски" в София избухва бомба. Нанесени са материални щети.

2005 - Националният военноисторически музей приема първото чуждо бойно знаме, подарено за заслуги на Българската армия. Знамето е на Първа пехотна холандска рота в Бугойно, в състава на която служи българският 7-и механизиран взвод в мисията на Стабилизационните сили на НАТО в Босна и Херцеговина (ЕСФОР) и Военните сили на ЕС в Босна и Херцеговина (ЮФОР) от 18 октомври 2004 г. до 21 април 2005 г.

2012 - Патриарх Български и Софийски митрополит Максим е погребан в Троянския манастир в присъствието на висши духовници, служители на църквата, роднини и стотици миряни. Денят 9 ноември 2012 г. е обявен ден на национален траур с решение на Министерския съвет от 7 ноември 2012 г. Патриарх Максим умира на 6 ноември 2012 г. на 98 години. Той ръководи Българската православна църква от 4 юли 1971 г. в продължение на 41 години.

2015 - Започва първото официално посещение в Казахстан на българска парламентарна делегация, начело с председателя на Народното събрание Цецка Цачева. Двудневното посещение е по покана на председателя на Мажилиса (долната камара) на парламента на Казахстан Кабибулла Кабенович Джакупов.

2017 - С мнозинство от 168 гласа от 184 гласували страни България е избрана за член на Изпълнителния съвет на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) за периода 2017-2021 г.        
                 
2018 - Специализираният наказателен съд оправдава Алексей Петров по всички повдигнати към него обвинения - за участие в организирана престъпна група за рекет и изнудване, и за разгласяване на държавна тайна. Делото познато под името "Октопод" започва през 2011 г. в Софийския градски съд, а през 2015 г. започва отново в Специализирания наказателен съд. Другите обвиняеми Марчело Джотолов и Янко Попов са признати за виновни и са осъдени на по три години затвор - условно, с петгодишен изпитателен срок и глоба 4000 лв.

2019 - Официална церемония в Сърбия за откриването на източното разклонение на Общоевропейския транспортен коридор номер 10 от Ниш до българската граница. Участъкът е открит от президента на Сърбия Александър Вучич, а на церемонията присъства министър-председателят Бойко Борисов. Трасето е част от Общоевропейския транспортен коридор номер 10 свързващ Лондон, Великобритания, с Истанбул, Турция. Новооткритият участък е с дължината 86,9 км, а изграждането му започва през 2011 г. С пускането му приключва процесът по изграждането на автомагистралния път от Белград, Сърбия, до България.

2021 - Новопостроената църква "Успение Богородично" в тунджанското село Търнава е осветена от Агатополския епископ Йеротей и свещеноиконом Стоян от Ямболска духовна околия. Храмът и изграден основно с дарителски средства. Строителството му има повече от 22-годишна история. Първият камък е положен на 27 август 1999 г. Реалният строеж започва през 2014 г., след като е отстъпено правото върху общинския имот. Община Тунджа е закупила камбаната за църквата.

2022 - Ново военно формирование 57 260 – Ловеч, от състава на Командването за логистична поддръжка, приема първите си военнослужещи. То е сформирано на 1 октомври 2022 г. като част от състава на военно формирование 48 940 – Бургас. Церемонията започва с посрещане на бойното знаме и молебен и освещаване на новосъздаденото формирование. Четиридесет и четирима новоназначени военнослужещи полагат военна клетва за служба.
                     
На този ден по света:

1907 - Правителството на Трансваал (дн. Република Южна Африка) подарява на краля на Великобритания Едуард Седми най-големия до момента в света диамант "Кулинан" за неговия 66-и рожден ден. Диамантът е открит през 1905 г. в мината "Премиер" в Южна Африка. Наречен е на името на  откривателя на мината - сър Томас Кулинан. Откупен е от правителството на Трансваал. Диамантът е с тегло 3106 карата (621,2 гр). Камъкът е шлифован по поръчка на Едуард Седми в Амстердам и е разделен на два по малки - Кулинан I и Кулинан II. Днес и двата са част от английското кралско съкровище.

1938 - В нощта на 9 срещу 10 ноември 1938 г. в Берлин и в други големи градове в Германия е извършен фашистки погром, т. нар. Кристална нощ. Еврейските магазини са разграбени, стотици синагоги са опожарени. Убити са 91 души, a около 20 000 души са изпратени в концентрационни лагери. Разрушени са около 280 синагоги и 815 магазина, принадлежали на евреи. Заради блещукащите парчета стъкло по улиците от разбитите витрини на еврейските магазини нощта е наречена "Кристална нощ". Погромът е осъществен по лична заповед на Адолф Хитлер при организационното участие на Паул Гьобелс и Хайнрих Химлер и е представен като стихиен израз на народния гняв. Поводът е убийството на съветника на германския посланик във Франция от 17-годишен младеж от еврейски произход.

1953 - Френските войски са принудени да се изтеглят от Камбоджа след започналата националноосвободителна борба в страната през 1952 г. Дейността на колониалната администрация на Франция е прекратена. Независимостта на Камбоджа, призната с подписването на 8 ноември 1949 г. на френско-камбоджански договор, официално е потвърдена по време на Женевската конференция за Индокитай (8 юли 1954-21 юли 1954). Камбоджа е протекторат на Франция от 11 август 1863 г., когато в Удонг, Камбоджа, е подписан френско-камбоджански договор от губернатора на френската колония Южен Виетнам Пиер дьо Ла Грандиер и краля на Камбоджа Нородом. От 1884 г. Камбоджа е колония на Франция. На 12 март 1945 г. Камбоджа едностранно обявява независимост. На 12 януари 1946 г. влиза в сила временно споразумение, съгласно което Франция предоставя на Камбоджа статут на вътрешна автономия.

1965 - Кандидатът на Либералната партия Фердинанд Маркос е избран за президент на Филипините. Той встъпва в длъжност на 30 декември 1965 г. и управлява страната до 25 февруари 1986 г.

1979 - Основана е международната неправителствена благотворителна организация "Спасете децата".

1989 - В Китай Дън Сяопин официално напуска политическия живот. Той е член на Централния комитет на Китайската комунистическа партия (26 септември 1956-7 април 1976), член на Постоянния комитет на Политбюро на Централния комитет на Китайската комунистическа партия (7 април 1976-19 февруари 1997). По негова инициатива на 18 декември 1978 г. на пленум на ЦК на Китайската комунистическа партия се взема стратегическото за Китай решение за промяна на партийната линия към курс за нови икономически промени и отваряне на страната към света.

1989 - В Берлин, Германия, е съборена Берлинската стена, разделяща западната от източната част на Берлин. Отворени са граничните пунктове между Федерална република Германия (ФРГ) и Германската демократична република (ГДР). Берлинската стена е издигната между Източен и Западен Берлин на 13 август 1961 г. с решение на правителството на ГДР. Тя е дълга 155 км, има 302 вишки и се е състояла от 45 000 бетонни блокове със заоблен връх, чиято цел била да затруднява опитите за бягство. Въпреки това повече от 5000 души успяват да избягат на Запад. До издигането на Берлинската стена, в периода от 1949 г. до 1961 г., броят на избягалите от ГДР във ФРГ е 2,7 млн. души. На 9 ноември 1989 г. на пресконференция след заседанието на Централния комитет на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) Гюнтер Шабовски, секретар по информацията на партията, попитан от италианския журналист Рикардо Ерман за новите правила за пътуване, регламентирани в нов закон и обсъждани на заседанието, започва да ги чете от бележката, която му е дадена от държавния и партиен ръководител Егон Кренц, минути преди пресконференцията, без да е запознат с тях, защото не е присъствал на заседанието. Следва въпрос от репортера на в. "Билд" Петер Бринкман кога влизат в сила промените, на който той, след няколко секунди колебание, отговаря: "Доколкото знам, веднага". Не е знаел също така, че официално новите правила трябвало да бъдат обявени по националното радио в емисията в 4 сутринта. Според тях източногерманците можели да пътуват отвъд стената, без да посочват защо отиват там и без да доказват, че имат роднини в Западна Германия. Прието било и визите и разрешителните за пътуване да се издават по-бързо, дори на гранични пунктове. Думите на Гюнтер Шабовски са последвани от щурм на източногерманците към моста на "Борнхолмер щрасе", излъчван по световните телевизии. В 21.00 ч. министърът на Държавната сигурност Ерих Милке получава от държавния и партиен ръководител Егон Кренц указания, граничните пунктове към Западен Берлин да бъдат отворени, а един час по-късно и всички пунктове към ФРГ.

1992 - Влиза в сила Договорът за обикновените въоръжени сили в Европа. Документът е подписан на 19 ноември 1990 г. в Париж, Франция, на срещата на високо равнище на Съвета за сигурност и сътрудничество в Европа (16-20 ноември 1990) от 16-те страни членки на НАТО и от 6-те страни членки на Варшавския договор. Договорът предвижда количествено ограничаване на бойни танкове, бронирани машини, артилерия, вертолети и бойни самолети.

2000 - В Берлин, Германия, над 200 000 души участват в демонстрация против десния екстремизъм, антисемитизма и ксенофобията под наслов "За човечност и толерантност, срещу омразата на расова основа". Демонстрацията е организирана от всички партии в Бундестага (долната камара на парламента) и различни обществени организации в памет на антиеврейските погроми в Германия в т.нар. Кристална нощ на 9 срещу 10 ноември 1938 г., когато са унищожени над 1000 синагоги, 7 500 еврейски магазини са разграбени, а 30 000 еврейски мъже са изпратени в концентрационни лагери.

2008 - В САЩ фалират регионалните банки "Франклин банк" в Хюстън, щата Тексас, и по-малката "Секюрити Пасифик банк", с което общият брой на банките, обявили фалит за 2008 г. става 19.

2011 - В Турция в 21,23 ч. местно време е регистрирано земетресение с магнитуд 5,6 по скалата на Рихтер в район, намиращ се на 16 км южно от източния гр. Ван. Епицентърът на труса е в област Ердемит, огнището е на дълбочина от около 5 км. Разрушени са 18 сгради, включително два хотела. Загиват 5 души.

2012 - Източен Тимор признава независимостта на Косово. Източен Тимор е 95-ата страна в света, признала Косово като независима държава.

2014 - Съгласно решение на правителството на автономната област Каталуния в Испания е организирано допитване, на което общо 5,4 млн. жители на областта трябва да отговорят на два въпроса: желаят ли Каталуния да стане държава и ако да, трябва ли да бъде независима. Според конституцията на Испания областите нямат право да организират референдум по въпроси, които засягат цялата нация. Сезиран от испанското правителство, Конституционният съд на два пъти отсрочва този вот. Около 80,7 на сто от участвалите в символичното допитване за независимостта са гласували за отделяне от Испания.

2016 - Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) започва нова постоянна операция по обезпечаване на сигурността в Средиземно море "Морски страж", за борба с тероризма и трафика на мигранти в Средиземно море. Решението за нейното създаване е взето на срещата на високо равнище на организацията във Варшава, Полша (8-9 юли 2016). Операцията "Морски страж" заменя провеждащата се от 2001 г. операция "Активни усилия", която започва след атентатите на 11 септември 2001 г. в САЩ с цел противодействие на тероризма и борба с разпространението на оръжия за масово унищожаване.

2018 - В Хърватия полицията внася иск за разпространение на фалшиви новини в страната против 34-годишен мъж, който си измислил, че бил нападнат от мигранти. Това е първият иск от този род в Хърватия. Мъжът направил видеозапис и го изпратил на журналистка с твърдението, че бил нападнат от мигранти в Оточац. Записът бил разпространен от местна телевизия. Полицията обаче установила, че мъжът изобщо не е бил нападан.

2019 - Върховният съд на Индия разрешава построяването на хиндуистки храм в северния град Айодхя в щата Утар Прадеш на спорно място, където разрушаването на джамия през 1992 г. предизвиква кървави размирици. Решението на Върховния съд слага край на години спорове и насилие заради разрушаването на джамията от 16-и век през 1992 г. от хиндуистки националисти. Нападението довежда до най-тежките прояви на насилие в Индия от независимостта й през 1947 г., при които са убити около 2000 души, предимно мюсюлмани.

2020 - Парламентът на Перу отстранява от длъжност президента на страната Мартин Вискара по обвинения в корупция и в неуспешни действия за борба с пандемията от КОВИД-19. Решението за отстраняването му е подкрепено от 105 законодатели - много над 87-те гласа за необходимото две трети мнозинство за свалянето на перуанския президент. Мартин Вискара е обвинен, че е взимал подкупи на стойност над 630 000 долара в замяна на разрешението за два строителни проекта, докато е губернатор на малка провинция в южната част на Перу в периода 2011-2014 г.

2021 - Японският производител на електроника "Сони" и тайванската "Ти Ес Ем Си" обявяват, че заедно ще построят завод за компютърни чипове в Япония с първоначална инвестиция от 7 млрд. долара. Заводът в югозападния град Кумамото, ще е първият в Япония за "Ти Ес Ем Си", един от водещите световни производители на чипове.

2022 - Технологичната компания "Ай Би Ем" задейства най-мощния си квантов компютър - 433-кубитова машина "Оспрей" (Osprey), която има три пъти повече кубита от досегашната "Ийгъл" (Eagle), представена през 2021 г. Броят на кубитите или квантовите битове е показател за мощността на квантовия компютър, използващ квантовата механика.

Родени на този ден българи:

проф. Димитър Табаков, математик (1879-1973).
Работи  като учител в Първа софийска мъжка гимназия и едновременно с това е асистент по математика в Софийския университет (септември 1905-1 септември 1907). Учител в Сливенската мъжка гимназия (1907-1920).  Редовен доцент по геометрия (11 март 1920-6 март 1923), ръководител на катедра "Геометрия" във Факултета по математика и информатика в Софийския университет (1926-1948). Доктор на университета в Пиза, Италия (1929). Автор е на университетски учебници и учебни помагала по аналитична и дискриптивна геометрия.  През 1905 г. по време на специализация в Нанси,  Франция, публикува в швейцарското научно списание "L'Enseignement Mathematique", което се приема за първата математическа публикация от български автор в чуждестранно списание. Удостоен е със званията "Заслужил деятел на науката" (1966) и "Народен деятел на науката" (1969). През 1990 г. Икономическият техникум "Съби Димитров" в Сливен е преименуван на Икономически техникум "Проф. д-р Димитър Табаков" (от 2003 г. Професионална гимназия по икономика "Проф. д-р Димитър Табаков").

Иван Христов, художник (1908-1996).
Иван Христов  е един от доайените на българската живопис. Работил е като учител в Търговище, Шумен, Попово, Велинград, Ботевград, Пазарджик, Стара Загора и София.  Сред произведенията му са  портрети на братята Кирил и Методий, Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Иван Вазов, Петко и Пенчо Славейкови, Христо Смирненски и др.

Павел Вежинов (ист. име Никола Делчев Гугов), писател и сценарист (1914-1983).
Заместник главен редактор на в. "Стършел" (1947-1951) и на сп. "Септември" (1951-1954). Сценарист и заместник генерален директор на  "Българска кинематография" (1954-1972).  Главен редактор (от 1972) на сп. "Съвременник". Председател на Фонда за творческо подпомагане на писателите при Съюза на българските писатели (СБП) (16 май 1966-5 ноември 1976), секретар на Бюрото на Управителния съвет на СБП (януари 1970-май 1971), заместник-председател на СБП (май 1971-8 юни 1972, 2 октомври 1980-21 декември 1983),  член на Комитета за изкуство и култура (20 май 1967-16 декември 1972). Депутат в 7-ото и 8-ото Народно събрание (1976- 21 декември 1983).  Автор е на множество сборници с разкази и филмoви cцeнaрии. Лауреат на Димитровска награда (1950, 1951, 1971 - с колектив, 1976). Носител на орден "Георги Димитров" (1974), орден "Народна република България" втора степен (ноември 1964). Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1965). Носител на Голямата награда на Съюза на българските филмови дейци "Златната камера" за 1983 г. за цялостния му принос като сценарист за развитието на българското кино (28 януари 1984, посмъртно).

Вътьо Раковски, поет и преводач (1925-2008).
Редактор в сп. "Септември" (1952-1990). Съветник в посолството на Република България в Прага, Чехия (1991-1994). Автор е на повече от 40 книги с поезия и е преводач на над 50 книги от чешки и словашки. Носител е на чешката литературна награда "Иржи Волкер" (1967), на словашката литературна награда "Павол Хвездослав" (1971), на наградата на Съюза на чешките писатели "Витезслав Незвал" (11 юни 1982).

Донка Петрунова, журналистка и писателка (1931-2016).
Работила е като журналист във в. "Земеделско знаме", в. "Кооперативно село" и сп. "Жената днес". Авторка е на над 20 романа, предимно в криминалния жанр,  сред които "Звездите слизат на земята" (1970), "Фатални отклонения" (1988), "Вила Мистерия" (1994), "Отровният паяк" (1995), "Опашката на змията" (1997), "Жена на прицел" (1998), "Присъствие на мъж"(2002), "Петата власт" (2003), "Очите на сърцето" (2011)  и др.; и на 3 публицистични книги, посветени на женската престъпност в България ("Сивият дом", 1986). Носителка на орден "Кирил и Методи"  втора степен.  Тя е първата носителка на Голямата награда за литература на Академията на МВР (1 март 1999). Носителка на Голямата награда на Съюза на българските писатели (за романа  й "Бели рози в черна ваза", 2008).

Енчо Пиронков, художник (1932).
Един от художниците от така наречената "Пловдивска школа от 1960-те", наред с Георги Божилов, Димитър Киров, Йоан Левиев, Колю Витковски и Христо Стефанов. Работи в областта на приложното монументално изкуство - мозайки, фрески, стъклописи, дървена и метална пластика, и сценична декорация. Става известен през 1961 г., когато негови картини са показани на Първата национална младежка изложба в София. Първата му самостоятелна изложба е през 1965 г. в Националната художествена галерия в София. Реализирал е над 30 самостоятелни изложби в страната и в чужбина. Автор е на декоративно пано във фоайето на Централния куклен театър в София (1971), както и на декорите към филма "Сватбите на цар Иван Асен"(1975). Удостоен със званието "Заслужил художник" (1985). Носител на награда на Съюза на българските художници (1964), на орден "Кирил и Методий" (1979), на орден "Стара планина" първа степен за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството (23 май 2013).

Димитър Златанов, състезател по волейбол и треньор (1948).
Почели сребърен медал от Олимпийските игри през 1980 г. в Москва, СССР, и сребърен медал от Световното първенство в София през 1970 г. с националния отбор по волейбол. Димитър Златанов е първия българин приет в Залата на славата по волбейбол в Холиоук, САЩ (2007). Обявен е за нападател номер 1 в света за 1970 г. Обявен е за волейболист номер 1 на България за ХХ век. С отбора на ЦСКА (България) печели КЕШ (Клубен европейски шампион) през 1969 г. и КНК (Купата на носителите на  купи) през  1976 г. Носител е на орден "Стара планина" първа степен (30 август 2011).

проф. Генчо Начев, лекар кардиохирург (1951).
Работил е в Окръжната болница в Стара Загора, във Военната болница в Пловдив, а от 1978 г. в новосъздадената (1977) Клиника по сърдечносъдова хирургия към Научния институт по хирургия в Медицинска академия в София. От 2000 г. е завеждащ Катедрата по сърдечносъдова хирургия на Медицинския университет в София.   Изпълняващ длъжността директор на Националната здравноосигурителна каса (23 април 2002-февруари 2003). Създател на Клиниката по кардиохирургия към Университетската многопрофилна болница за активно лечение "Св. Георги" в Пловдив (2002) и на Клиниката по кардиохирургия към Многопрофилната болница за активно лечение "Света Марина" във Варна (2005). Изпълнителен директор на Университетската многопрофилна болница за активно лечение "Света Екатерина" (март 2006-юли 2022).  Президент на Световната асоциация по гръдна и сърдечносъдова хирургия (2019-2020). Бил е председател на Българското дружество по кардиохирургия.  Автор е на пет учебника, седем дисертации, две монографии и над 200 публикации. Носител на наградата "Медик на годината" на в. "Форум медикус" (15 декември 1998), "Лекар на годината" на Българския лекарски съюз (19 октомври 2006), "Лекар на България" на Министерството на здравеопазването, Съюза на учените в България, Съюза на медицинските дружества и Националния алианс "Живот за България" (2009), на орден "Стара планина" първа степен (26 май 2011), на наградата "Лекар на Югоизточна Европа" от Втория международен конгрес на Югоизточноевропейския медицински форум (септември 2011), на почетен знак AESCLAPIUS първа степен на Медицинския Университет-София за големи заслуги в развитието на българското медицинско образование, наука и практика, наградата "Лекар на годината" на Българския лекарски съюз (2006). Почетен гражданин на София (2005).  Почетен гражданин на Казанлък (2006).

Хасан Исаев, състезател по борба свободен стил и треньор (1952).
Олимпийски шампион в Монреал, Канада, през 1976 г. Двукратен световен шампион - в Истанбул, Турция, през 1974 г. и в Минск, Беларус, през 1975 г.  От световни първенства печели и 1 сребърен медал (1973). Двукратен европейски шампион  - в Лозана, Швейцария, през 1973 г. и в Лудвигсхафен, Германия, през  1975 г. Носител  на златен пояс "Дан Колов" (1973). Носител на орден "Стара планина" първа степен (23 октомври 2002).

проф. Георги Михов, инженер по радиоелектроника и учен (1954).
През 1979 г. започва работа във Висшия машинно-електротехнически институт /ВМЕИ/ (дн. Технически университет)  като инженер в Научно-техническия сектор. Заместник-декан на Факултета по електронна техника и технологии на Техническия университет в София (1997-2004), ръководител катедра "Електронна техника" (2007-2010), заместник-ректор по учебна дейност, качество и акредитация  (2010), ректор на университета (13 ноември 2014-30 октомври 2019).  Научен секретар на Специализирания научен съвет по електронна и компютърна техника при Висшата атестационна комисия (2004-2010). Автор е на много учебни издания и има признати пет изобретения. Член-кор. на Българската академия на науките (2018). Носител на Почетен знак по повод 70-ата годишнина на Техническия университет (17 октомври 2015).

Александър Морфов, режисьор (1960).
От 1993 г. е режисьор в Народния театър "Иван Вазов", директор на театъра (2000-2002), главен режисьор на театъра от 2009 г.,  изпълняващ длъжността директор на театъра от 5 януари до 4 септември 2015 г. и главен режисьор на театъра до напускането си през м. юли 2017 г.  Режисьор е на пиесите "Сън в лятна нощ" (1996), "Декамерон" (1999), "Хъшове" (2004), "Дон Жуан" (2006), "Животът е прекрасен" (2012) и др. Участвал е във филмите "Иван и Александра", "Любовното лято на един льохман", "Сирна неделя", "Козият рог", "Приятелите на Емилия", "След края на света", "Хълмът на боровинките", "Пътуване към Йерусалим" и др. Носител на наградите "Икар" за спектакъла "Хъшове" (2005), "Икар" за режисура за спектакъла "Дон Жуан" (2007), "Аскеер" за режисура и за най-добро представление за спектакъла "Дон Жуан" (2007), на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (31 октомври 2005), на наградата "Аскеер" за най-добро представление за авторския спектакъл "На ръба" (24 май 2016).

На този ден са родени и:

Иван Тургенев, руски писател и драматург (1818-1883).
Автор е на повестите "Ася" (1858), "Пролетни води" (1872), "Първа любов" (1860), сборните разкази  "Записки на ловеца" (1847-1852), романите "Рудин" (1856), "Дворянско гнездо" (1859), "В навечерието" (1860), "Бащи и деца" (1862), драмите  "Закуска у предводителя", поставена на сцената през 1849 г. и отпечатана през 1855 г., "Ерген" (1849), "Месец на село" (1850), "Храненик" (1848) и др.

Емил Габорио, френски писател (1832-1873).
Един от родоначалниците на криминалния жанр.

Дмитрий Ивановски, руски ботаник и микробиолог (1864-1920).
Основоположник на вирусологията (1892).

Мохамад Икбал, пакистански поет, философ и политик (1877-1938).
Смятан за духовен баща на Пакистан, наричан Алама Икбал (Учителя Икбал). През 1903 г. той публикува първата си книга на урду "Основи на икономиката", а през 1905 г. - първото си стихотворение "Песен за Индия". От средата на 20-те години на 20-и век активно участва в политическия живот на Индия. През 1926 г. е избран в Законодателното събрание на щата Пенджаб. През 1928 г. представя идеите си за обновяването на исляма в "Реконструкция на религиозната мисъл в исляма" (1930). През 1930 г. Мохамад Икбал в качеството си на почетен председател на Мюсюлманската лига се застъпва за създаването на мюсюлманска държава в състава на независима индийска федерация, заради което по-късно го наричат "духовен баща на Пакистан".

Роналд Нориш, британски химик (1897-1978).
Заедно с британския физик и химик Джордж Портър създават метод за изучаване на химическата кинетика на теоретично предсказаните бързопротичащи реакции, известен като импулсна фотолиза. Носител на Нобелова награда за химия за 1967 г. заедно с  британския физик и химик Джордж Портър за изследванията им на свръхбързи химични реакции чрез нарушаване на равновесието посредством много кратки енергийни импулси. Те си поделят наградата с немския химик Манфред Айген, който работи в същата област.

Антъни Аскуит, британски режисьор (1902-1968).
Режисьор е на филмите „Версията на Браунинг“ (1951), „Жълтият Ролс-Ройс“ (1965) и др.

Хеди Ламар (ист. име Хедвиг Кислер), американска актриса от австрийски произход (1914-2000).
Участвала е във филмите "Екстаз" (1933), "Жената от тропиците" (1939), "Тортила Флет" (1942), "Странната жена" (1946), "Самсон и Далила" (1949) и др.

Имре Кертес, унгарски писател (1929-2016).
През 1944 г. е депортиран в концентрационния лагер в Освиенцим, откъдето е преместен в Бухенвалд и освободен оттам през 1945 г. След Втората световна война (1939-1945) той работи като журналист и преводач от немски език. Първият му роман "Без съдба" е издаден през 1975 г. През 1990 г. е издаден романът му "Кадаш за нероденото дете", който е продължение на първия роман. Носител на унгарската награда "Кошут" (1997) и на германската награда "Ханс Заал" (2002). Носител на Нобелова награда за литература за 2002 г. за това, че "успява да предаде в творчеството си крехкия опит на индивида да се пребори с варварския произвол на историята".

Жозе душ Сантуш Агуаш, португалски футболист и треньор (1931-2000).
С "Бенфика" (Португалия) печели два пъти турнирът Купа на европейските шампиони (1961, 1962).

Карл Сейгън, американски астроном и физик (1934-1996).
Основател на научната дисциплина астробиология в началото на 60-те години на 20-ти век. От 1968 г. е директор на Лабораторията за планетарни изследвания в Университета "Корнел". Взема активно участие в програмата "Вояджър" на Националното управление за аеронавтика и космически изследвания (НАСА) на САЩ. Съавтор със съпругата си Ан Друан на документалния сериал "Космос" (1980). Автор е на научнофантастичния роман "Контакт" (1985).

Роналд Харууд, британски сценарист (1934-2020).
Сценарист е на над 40 филма, сред които са "Квартетът" (1992), "Изстрадано приятелство" (1995), "Извънредни мерки" (2001), "Пианистът" (2003), "Оливър Туист" (2005), "Любов по време на холера" (2007), "Скафандърът и пеперудата" (2007), "Терапия" (2012) и "Гардеробиерът" (2015). Носител на награда "Оскар" (2003). Носител на награда БАФТА (2008). През 2010 г. е удостоен с рицарско звание.

Херберт Вимер, немски футболист (1944).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 1974 г. в Германия, златен медал от Европейското първенство през 1972 г. в Белгия и сребърен медал от Европейското първенство през 1976 г. в Югославия.

Луиш Фелипе Сколари, бразилски футболист и треньор (1948).
Печели златен медал от Световното първенство през 2002 г. в Република Корея и Япония, като треньор на националния отбор по футбол на Бразилия. Печели и сребърен медал от Европейското първенство през 2004 г. в Португалия, като треньор на националния отбор по футбол на Португалия. Избиран 2 пъти за треньор на Южна Америка - 1999 г. и 2002 г. Определен за треньор на годината от Международна федерация по футбол (ФИФА) за 2002 г.

Биле Аугуст, датски режисьор и сценарист (1948).
Режисьор е на повече от 30 филма, на 13 от които е сценарист. Сред тях са филмите "Къщата на духовете" (1993), "Ерусалим" (1996), "Клетниците" (1998) и "Нощен влак за Лисабон" (2013),  "Щастливеца Пер", "Пеле Завоевателя", "Безмълвно сърце"  и др. В периода 1993-2000 г. работи за продуцентската компания на режисьора Джордж Лукас и прави няколко епизода от поредицата "Приключенията на младия Индиана Джоунс" заедно с режисьорите Майкъл Шулц и Майк Нюъл. Носител на две награди "Златна палма". Носител на наградата "Фипресси Платиниум 90" на "Фипресси" (януари 2019).

Джек Шостак, британски биохимик (1952).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 2009 г. заедно с американските молекулярни биолози  Елизабет Блекбърн и Каръл Грайдър за откритието как хромозомите са защитени от теломери и ензима теломераза. Работата върху ензима теломераза се използва много в създаването на лекарства, особено за рак, защото се смята, че той играе роля за безконтролното възпроизвеждане на туморните клетки.

Андреас Бреме, немски футболист и треньор (1960).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 1990 г. в Италия,  сребърен медал от Световното първенство през 1986 г. в Мексико и сребърен медал от Европейското първенство през 1992 г. в Швеция. С "Интер" (Италия) печели турнирът Купа на УЕФА (1991).

Алесандро дел Пиеро, италиански футболист (1974).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 2006 г. в Германия и сребърен медал от Европейското първенство през 2000 г. в Белгия и Нидерландия. Носител на "Златно стъпало" за 2007 г., която се връчва от Монако.

Свен Ханавалд, немски състезател по ски скокове (1974).
Олимпийски отборен шампион през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ. Световен отборен шампион от 1999 и 2001 г., световен шампион по ски-полети от 2000 г. и 2002 г. Двукратен носител на Световната купа по ски скок през 2002 г. и 2003 г. Победител от "Четирите шанци" 2002 г. с невероятния рекорд от четири победи.

Това е денят на смъртта на:

Абдурахман Джами, персийски и таджикски поет, философ и музиковед (1414-1492).
Сред най-известните му творби са "Юсуф и Зулейха", "Лейла и Меджнун".

Иван Крилов, руски писател сатирик и баснописец (1769-1844).
Автор е на стихотворната трагедия "Клеопатра" (1786-1788), повестите "Каиба" и "Филомела", комедиите "Лудо семейство", "Пакостници", "Пирог" (1801), "Моден магазин" (1806), "Урок за дъщерите" (1807), пиесата "Трумф" и др. Написал е девет книги, включващи над 200 басни, като първата му книга с басни излиза през 1809 г. Басните му са преведени на повече от 50 езика. Работил като библиотекар в продължение на 30 години - от откриването на Публичната библиотека в Петербург през 1812 г. до 1841 г.

Джеймс Рамзи Макдонал, британски политик (1866-1937).
Един от основателите на Лейбъристката партия (27 февруари 1900). Председател на парламентарната група на Лейбъристката партия (1911-1914). Лидер на Лейбъристката партия (22 ноември 1922- 1 септември 1931). Министър председател на Великобритания (22 януари 1924-4 ноември 1924; 5 юни 1929-7 юни 1935).

проф. Георги Стаматов (Георги Порфириев Стаматов), български писател и юрист (1869-1942).
Работил е като военен съдия по време на Първата световна война (1914-1918), съдия (до 1921) в София, Пловдив, Трън, Кюстендил и в други градове. Сътрудничи на сп. "Мисъл" (1892-1907),  сп. "Съвременник" (1908-1910),  сп. "Съвременна мисъл" (1910-1914; 1919-1920),  сп. "Изкуство и критика" (1938-1943) и др. Участва в редактирането на сп. "Наблюдател" (1910-1911). Автор е на "Разкази" (2 т. 1929-1930), "Прашинки" (1934), на драмите "Лигурийци" (1910), "Кръв и вода" (1961, посмъртно) и др.

Гийом Аполинер, френски поет и писател (1880-1918).
Автор е на "Бестиарий" (1911), сборник с новели "Убитият поет" (1916), сборник "Калиграми" (1918) и др.

Абдул Азиз ас Сауд, крал на Саудитска Арабия (1880-1953).
Основател на държавата Саудитска Арабия в сегашните й граници под името "Хиджаз, Неджд и присъединени области" (януари 1926). Крал на обединените в единна държава княжества Хиджаз, Неджд, Асир и Ал Хаса (януари 1926-23 септември 1932). На 23 септември 1932 г. е издаден кралски декрет "За обединяване на частите на арабското кралство", според който държавата започва да се нарича Саудитска Арабия. Първи крал на Саудитска Арабия (23 септември 1932-9 ноември 1953).

маршал Василий Блюхер, съветски военен деец (1890-1938).
Участвал в Първата световна война (1914-1918). Участвал в установяването на съветската власт (1917). Министър на отбраната на СССР (1921-1922). Първи носител на орден "Червено знаме" (28 септември 1918). Освен това е носител на орден "Ленин", пет ордена "Червено знаме" и първи носител на орден "Червена звезда".

ген. Шарл де Гол, френски държавен, военен и политически деец (1890-1970).
Президент на Франция (8 август 1944-20 януари 1946; 8 януари 1959-28 април 1969).

Джовани Леоне, италиански политик (1908-2001).
Президент на Италия (29 декември 1971-15 юни 1978).

Еленио Херера, аржентински футболист и треньор (1916-1997).
Треньор е на три различни национални отбора - Франция, Испания и Италия.

Кочерил Раман Нараянан, индийски политик (1920-2005).
Президент на Индия (25 юли 1997-25 юли 2002).

Ив Монтан, френски актьор и певец (1921-1991).
Участвал е в филмите "Светилище" (1961), "Лудостта на величията" (1971), "Питон 357" (1977), "Сияние на жена" (1979), "Манон от извора" (1968).

Хар Гобинд Корана, американски биохимик и генетик от индийски произход (1922-2011).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1968 г. заедно с американските биохимици Маршал Ниренбърг и Робърт Холи за разшифроването на генетичния код и интерпретирането на участието му в протеиновия синтез.

Апостол Карамитев, български актьор, режисьор и педагог (1923-1973).
От 1947 г. играе в Народния театър в София. Преподавател (от 1969) по режисура във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов". Участва в първото българско цирково вариете, обикаля страната с рецитали на народни песни и приказки от Ангел Каралийчев. Режисьор е на "Машинописци" и "Аз, баба, Илико и Иларион". Участвал е в много филми, сред които "Утро над родината" (1951), "Под игото" (1952), "Наша земя" (1952), "Песен за човека" (1954),"Любимец 13" (1958), "Нощта срещу 13-ти" (1961), "Специалист по всичко" (1962), "Рицар без броня" (1966), "Бялата стая" (1968), "Един снимачен ден" (1969), "Сватбите на Йоан Асен" (1975) и др. Заслужил артист (1963). Народен артист (1969). Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1954). От 1973 г. Драматичният театър в Димитровград носи неговото име.

проф. Мирослав Янакиев, български езиковед (1923-1998).
Работи в областта на методиката на преподаването на български език на чужденци. От ноември 1947 г. работи в Историко-филологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Заместник-декан на Факултета за славянски филологии на университета (1966-1968). Преподавател по български език в Московския университет "М. В. Ломоносов" (1969-1984). Автор е на книгите "Българското стихознание" (1960), "Как да редактираме собствено съчинение" (1975), "Стилистиката и езиковото обучение" (1977), "Електрониката в помощ на учителя филолог" (1988), "Как да редактираме свой или несвой текст" (1994) и др.

Маркус Волф, немски разузнавач (1923-2006).
Ръководител на Службата за външно разузнаване към Министерството на държавната сигурност, известно като ЩАЗИ, на Германската демократическа република (декември 1952-30 май 1986).

Кочерил Раман Нараянан, индийски политик (1930-2005).
Президент на Индия (25 юли 1997-25 юли 2002).

Александър Бандеров, български поет и журналист (1933-2007).
Бил е редактор във в. "Отечествен глас" и заместник главен редактор в издателство "Хр. Г. Данов". Автор е на стихосбирките "Най-добрият урок" (1962), "Денят е с две лица" (1967), "България лето 893" (1970), "Когато си далеч" (1979), "Отвъд сините планини" (1986), "Глухата тетрадка" (1991) и др. Негови стихове са превеждани на руски, полски, английски и гръцки език.

проф. Светозар Донев, български театрален и оперен режисьор (1933-2021).
Дебютира пpез 1954 г. c постановката "Младостта на бащите" от Б. Горбатов в Дpаматичния театър "Гео Милев" в Стара Загора. Работил е в Дpаматичния театър "Адриана Будевска" в Бургас, в Драматичния театър "Сава Огнянов" в Русе. Директор на Държавния музикален театър "Стефан Македонски" (1972-май 1977; 10 септември 1996-18 ноември 2009). Заместник генерален директор на Държавно обединение "Театър и музика" към Министерство на културата (1978-1981). Главен художествен ръководител и директор на Софийската опера и балет (1981-1990). Бил е два мандата заместник-председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци и председател на Творческия фонд. Преподавател по актьорско майсторство и оперна режисура в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров". Поставил е над 250 драми, опери, оперети, мюзикъли, радиопиеси и телевизионни спектакли в страната и чужбина. Удостоен със званията "Заслужил артист" (24 май 1976) и "Народен деятел на изкуството и културата" (24 май 1984). Носител на орден "Стара планина" първа степен (16 май 2003).

проф. Чавдар Добрев, български театровед, литературен критик, поет, преводач и публицист (1933-2021).
Редактор в издателство "Народна култура" (1956-1957) и във в. "Литературен фронт" (1967-1968). Заместник главен редактор на сп. "Съвременник" (1971-1972). Заместник-директор на Института за изкуствознание при Българската академия на науките /БАН/ (1972-1980). Главен драматург на Народния театър "Иван Вазов" (1979-1982) и на Държавния сатиричен театър (1983-1984). Директор на Българския културно-информационен център в Москва (1991-1992). Депутат в 37-ото Народно събрание (1995-1997). Автор на книги по проблеми на литературата и театралната теория и критика, между които "Театър и време" (1967), "Литература и хуманизъм" (1967), както и на стихосбирките "Окосена болница" (1983), "Сфера" (1985), "Възхвала на разума" (2003) и др. Носител на наградата на Съюза на артистите в България за 1974-1975 г. за театрална критика и театрознание (17 ноември 1975), на Националната награда за литературна критика "Нешо Бончев", която се присъжда от Община Панагюрище и Министерство на културата за принос в съвременната българска литературна критика като израз на обществено признание (30 март 2018) и др.

Христофор Тзавелла, български писател, културолог, историк и фолклорист (1934-2018).
От 1954 г. живее в Торонто, Канада, където сътрудничи на вестниците "Ново време", "Български глас" и "Народна воля", основоположник е на радиопрограмата "Македонски радиочас" и на в. "Македонски живот". През 1964 г. се установява в България. Автор е на няколко стихосбирки, на книгите "Глаголици", "Кирилици", "Образът на Русия в българските народни песни от Мизия, Тракия и Македония" и др. Носител на почетния знак на Министерството на културата "Златен век" - печат на Симеон Велики (15 април 2014).

проф. Стивън Бентън, американски учен (1941-2003).
Работи в областта на оптичната физика, фотографията и холографията. Изобретил триизмерните холограми с цвета на дъгата (1968), широко използвани върху банкнотите, кредитните карти и свидетелствата за правоуправление и затрудняващи фалшифицирането им. Притежава 14 патента в областта на оптичната физика, фотографията и холографията. Изследванията му са в основата на създаването на триизмерните изображения с компютърен томограф и ядрено-магнитния резонанс.

Брунко Илиев, български състезател по волейбол и треньор (1945-2016).
Печели сребърен медал от Световното първенство през 1970 г. в София, България, с националния отбор по волейбол като състезател. Като треньор печели златен медал с националния младежки отбор по волейбол от Европейското първенство за младежи през 1986 г. в Пазарджик, България, и 4-то място с мъжкия национален отбор в Световната лига през 1994 г.

Емлин Хюз, английски футболист и треньор (1947-2004).
/МГ/КГ/