site.btaСтихийните природни процеси с необичайна сила стават все по-чести у нас

Всички ние сме свидетели на ефекта от затоплящия се климат – както директно, чрез увеличаване на честотата на горещите вълни и въобще на периоди, по-топли от обичайното за съответното време на годината, така и индиректно, изпитвайки стихийни природни процеси с необичайно голяма сила – бури, наводнения, горещини. Това каза пред БТА доц. Емил Гачев, преподавател в катедра "География, екология и опазване на околната среда" в ЮЗУ "Неофит Рилски", Благоевград, и изследовател в департамент "География" на Националния институт по геофизика, геодезия и география (НИГГГ) при БАН. Работата му е в областта на науката за ледниците – глациологията, на глациалната и периглациалната геоморфология.

От 2008 г. насам всяка есен глациологът измерва големината на микроледниците в Пирин и БТА го потърси, за да узнаем какво е състоянието на най-южната ледникова маса в Европа след рекордните горещини през юли и септември 2023 г. и оценките на специалисти, че 2023 г. вероятно ще бъде най-горещата година в историята на измерванията по света.

Ситуацията тази година е наистина интересна, каза доц. Гачев. Наблюденията в края на септември на микроледниците Снежника и Бански суходол са доказателство, че местните условия са изключително важни за климата и че често глобалните прогнози не са директно валидни за различните места по света.

„При нашите наблюдения в края на септември единият от микроледниците – Снежника, под връх Вихрен, беше с размери, подобни и дори малко превишаващи измерените по същото време на миналата година. В същото време, другият микроледник отбеляза безпрецедентно малка площ за периода, откакто при него се водят измервания (от 2009 г.). Досега не е била отбелязвана такава разлика в промените между две поредни години, но тази тенденция на изменение беше наблюдавана и миналата година”, каза доц.Гачев. Той поясни, че причината може да се търси в различния релеф на местата, където се разполагат двата микроледника, както и в характерния начин на разпределение на валежите напоследък.

„В последните две години през април-май в планините на Югозападна България имаше значително количество валежи, които доведоха до падане на лавини във високата част на Пирин. За активната лавинна дейност именно в късна пролет способства и малкото сняг от зимата, който, заледен, създава много добри условия за хлъзгане. При Снежника под вр. Вихрен, теренът има форма на фуния, която концентрира снега върху малка площ, но с голяма дебелина - над 20 м над повърхността на самия микроледник. Такъв сняг трудно се разтопява, защото високите температури въздействат върху повърхността, а тя е относително малка на фона на дебелината”, каза глациологът. Той подчерта, че другият микроледник – Бански суходол, въпреки че е разположен по-високо, лежи на скална стена, която не е така фуниевидно оформена и не концентрира големи количества от лавинния сняг. „Там снежната покривка е по-тънка и по-лесно се стопява, особено ако в началото на лятото има дъждове, както беше през юни 2022 и 2023 г.”, каза доц.Гачев.

Той добави, че през изтеклата година при повечето микроледници в региона, в чието наблюдение се включва, се отбелязва известно намаление в размерите. „Но то не е катастрофално, както например през 2017 г. Защо е така, при положение че месец юли беше сред най-горещите въобще откакто се водят измервания? Една причина за това е, че през юни-юли повечето от високите циркуси все още са под снежна покривка. При тези условия големите горещини топят снега от последната зима и не могат да влязат в контакт с разположения отдолу многогодишен лед. Специално за малките ледници, по-съществен стопяващ ефект имат условията през август, които тази година не бяха екстремни нито като температури, нито като валежи. Тук имам предвид средно за месеца, а не за отделни дни с много високи температури”, уточни той.

Глациологът обръща внимание и на друга специфика на климатичните условия у нас и в региона и дава пример с проливните валежи и наводнения по южното черноморско крайбрежие на страната през лятото. „Нека си спомним, че само преди два месеца южното ни Черноморие беше засегнато от буря, при която за 12 часа паднаха валежи, равни на половината средногодишно количество! Причинител на тази стихия, която се превърна в бедствие, беше мощен циклон, формирал се над Йонийско море на запад от Гърция, който като огромен водовъртеж засмукваше въздух от всички посоки. В последните години формирането на такива циклони зачестява заради много високите летни температури на водата в Средиземно море. А конкретна причина за бедствието по нашите брегове бяха твърде топлите черноморски води, изпаряващи обилна влага. Топлата вода прави въздуха толкова влажен, че му трябва незначително издигане под въздействие на релефа, например при невисоката Странджа, за да даде обилни валежи”, обясни изследователят.

Екологичната ситуация в България може да се приема за част от тази в Средиземноморието и Южна Европа като цяло, обобщи доц. Гачев. В навечерието на срещата на ООН за климата COP 28 в Дубай (30 ноември-12 декември) българският учен съветва българската позиция да се солидаризира с тази на Гърция, Италия, Испания. „Добре е да се изтъкнат конкретните ефекти от климатичните промени у нас конкретно в последните години, като бъде включена и финансова сметка. В това отношение много полезни могат да бъдат специалистите в областта на екосистемните услуги”, каза доц. Гачев.

Той е скептичен в очакванията форумът да постигне реални резултати по отношение на ограничаването на климатичното затопляне. „Първата огромна пречка пред ефективната работа на форуми от този тип са съществуващите в момента военни конфликти в Украйна и Израел, които не само че фокусират общественото внимание, но и са причина за концентриране на финансови и технологични ресурси в област, която е твърде далеч от екологията, даже напротив – съдейства за разрастване на екологичните кризи. Второ препятствие е обичайно консервативната позиция на някои от най-големите икономики в света, сред които попада и страната-домакин на събитието. За мен основната позиция на ЕС трябва да бъде да се ангажират усилията преди всичко на страни като САЩ и Китай, които са основните замърсители с парникови емисии, за ограничаване на тези емисии. Без поемане на конкретни ангажименти от тези държави няма как да се постигне реален напредък”, каза доц. Гачев.  Според него е нужно да се договорят конкретни, изпълними условия и каза, че към настоящия момент преминаването изцяло на горива на невъглеродна основа не е възможно. „За да започне да се случва, трябва да се работи много усилено по увеличаване на енергийната ефективност във всички сфери – на транспорта, на жилищата, на индустрията. Богатите страни трябва да предложат финансови инструменти за подпомагане на развиващите се икономики за започване на зелен преход. Например за опазване на влажните тропични гори – ако светът ги счита за общопланетна ценност, то е лицемерно да се смята, че проблемът с тяхното изсичане трябва да се реши само от правителствата на страните, на чиято територия са тези гори”, каза доц. Гачев. Той обръща внимание и на друг проблем. „Европа не може да претендира, че е екологична и устойчива, докато е силно зависима от вноса на потребителски стоки от Китай, Индия и други страни. Ако ние в ежедневието си разчитаме на китайски изделия, например в сферата на бита, облеклата, потребителската техника, то това означава, че ние не сме направили икономиката екологична, а само сме се отървали от „мръсните“ производства, прехвърляйки ги другаде. Да, обаче атмосферата не знае граници. Адекватната политика в случая е да се съдейства за намаляване на замърсяването в местата на производство, включително с финансови и технологични инвестиции”, каза българският учен. Според него е изключително важно един от главните приоритети в политиката на ЕС относно климатичните промени да бъде намаляването на потреблението на стоки и продукти с голям въглероден отпечатък, особено на некачествени потребителски стоки „за еднократна употреба“, внасяни масово от страни извън ЕС заради ниската им цена.

Според доц. Емил Гачев до неотдавна мнението на учените в областта на климата в България не е представлявало особен интерес нито за обществото, нито за управляващите. „Една от причините беше, поне според мен, че властта не гледаше сериозно на прогнозираните от науката ефекти от климатичните промени. В последните години, със зачестяване на екстремните климатични явления, наблюдаваме промяна в това отношение. Сякаш държавата се сети, че и тук има хора, които се занимават задълбочено с изследвания на климата и водите и имат с какво да бъдат полезни. Аз искрено се надявам, че в бъдеще научната общност ще има възможности за много по-голяма ангажираност в управленските политики по отношение на рисковете от природни бедствия. А също така имам надежди, че бидейки по-заинтересована, самата държава ще инвестира повече в науката и ще опита да разработи дългосрочни стратегии за развитието на това полезно научно знание, което може и трябва да се използва за предотвратяване на материални загуби и човешки жертви”, каза глациологът.