ОБЗОР

site.btaШвейцария ще завие надясно след парламентарните избори

Швейцария ще завие надясно след парламентарните избори
Швейцария ще завие надясно след парламентарните избори
Пленарната зала на швейцарския парламент, 15 септември 2014 г. Снимка: АП

Швейцария ще завие надясно след парламентарните избори, вписвайки се в очерталата се явна тенденция в Европа, където в последно време неизменно печелят десни и консервативни сили, противопоставящи се на имиграцията. Спечелилата вота Швейцарска народна партия (ШНП) обеща да води прагматична и диалогична политика, основана на консенсуса.

В неделя в Швейцария бяха произведени парламентарни избори, на които дясната ШНП, която и преди това беше най-голямата политическа сила, събра 29 процента от гласовете, или с 3,4 процентни пункта повече в сравнение с предишния вот през 2019 г. По този начин десните ще увеличат с девет (от 53 на 62) депутатите си в 200-местната долна камара на парламента, Националния съвет, където никоя партия няма мнозинство.

Очертаващият се завой надясно означава, че безпокойството от имиграцията и политическата коректност е надделяло над опасенията от климатичните промени и топенето на ледниците, отбелязва Ройтерс.

ШНП заложи в предизборната си програма на посланието, че не бива да се допуска швейцарското население да надхвърли 10 милиона души - при 8,7 млн. жители сега.

"Имаме проблем с имиграцията, с незаконните имигранти, и проблеми със сигурността и енергийните доставки", заяви преди изборите лидерът на дясната формация Марко Киеза. "В системата за предоставяне на убежище на чужденци в нашата страна цари безпорядък. Швейцария с 10 млн. души население – това наистина е въпрос, който трябва да решим."

ШНП спечели гласове и от хората, които са притеснени от намаляващия икономически растеж и повишението на цената на живота, отбелязват социолозите от института Ге Еф Ес в Берн.

От друга страна, поскъпването на здравните услуги наля вода в мелницата на лявата Швейцарска социалдемократическа партия (ШСДП). Преди изборите тя беше втора политическа сила, а в неделя увеличи електоралната си подкрепа с 0,4 процента, събирайки 17,2 на сто от вота. Така ШСДП ще има с два мандата повече в парламента в сравнение с досегашните четиридесет.

На другия полюс са Зелените, които бяха големият губещ на изборите. Те получиха 9,1 процента от гласовете, или с 4,1 процентни пункта по-малко в сравнение с преди четири години, и депутатите им ще бъдат с пет по-малко.

"Тези резултати означават, че ще бъде по-трудно да се прокарва политика по прогресистки или екологични теми, или такива свързани с устойчиво развитие", каза Клое Янс от "Ге Еф Ес Берн". "Просто в следващите четири години политиците ще бъдат подложени на по-малък натиск да следват подобен политически дневен ред."

Резултатът от изборите е малко вероятно да промени състава на швейцарското правителство, Федералния съвет, който включва седем министерски кресла, разпределени между четирите най-големи партии в зависимост от това какъв дял от гласовете на изборите са събрали.

"Преди четири години хората бяха малко по-идеалистични и прогресивни, което обясняваше защо Зелените се представиха толкова добре, но сега хората са по-притеснени за сигурността и отново станаха по-консервативни", каза Михаел Херман, политически анализатор от социологическата агенция "Сотомо". "ШНП има успех, защото събуди опасения, че обществото е загубило "бдителността си", и защото (партията) отново се съсредоточи върху имиграцията като своя основна политическа тема."

По думите на Херман причините за изчезването на "прогресисткия цайтгайст" след 2019 г. са поредицата кризи, през които светът премина оттогава, включително коронавируса и Украйна, които явно са се отразили и на швейцарците и са ги направили по-консервативни.

Но въпреки това той не смята, че изборите ще доведат до някаква съществена промяна в швейцарската политика, защото големите и важни за обществото въпроси, като например пенсиите, все така ще продължат да се решават на референдуми.

ЗАЯВКИТЕ НА ПОБЕДИТЕЛИТЕ

В понеделник, при първите си изяви след спечелената с комфортна преднина изборна победа, ръководството на ШНП заяви, че ще води прагматична политика в сътрудничество с другите партии, отбелязва Франс прес.

"Ние защитаваме сигурността, независимостта и свободата", каза Киеза след победата пред изданието "Трибюн дьо Женев". "Хората дадоха ясен политически мандат – да се изправим пред реалността и да дадем решения."

Швейцарската политическа система е основана на консенсуса, затова лидерът на ШНП се надява да постигне разбирателство с другите политически сили за решаване на проблемите, които тревожат избирателите.

"Швейцарската политическа система е стабилна. Но е ясно, че изборите са отражение на това, което се случва в ежедневието на хората", каза Киеза. 

"Искам да водя прагматична политика: по-малко политическа коректност и повече работа по истинските въпроси, които вълнуват хората", добави той и посочи като такива въпроси нарастването на населението, сигурността на енергийните доставки и швейцарската независимост – ключова тема за партия, която категорично се обявява за военен неутралитет на Швейцария и позиционирането ѝ извън Евросъюза.

Избирателите в богатата алпийска страна освен за попълване на състава на 200-местната долна камара (която се избира пропорционално), гласуваха и за попълване на състава на 46-местната горна камара, Кантоналния съвет, който се избира мажоритарно, отбелязва Асошиейтед прес.

В Швейцария избирателите участват пряко във вземането на политическите решения. Те редовно ходят до урните – обикновено по четири пъти в годината. След произвеждането на съответния плебисцит парламентът задължително трябва да вземе отношение по него.

Президентът от своя страна е пръв сред равни в седемчленния Федерален съвет и се избира всяка година на ротационен принцип измежду членовете на съвета. Задълженията на държавния глава са предимно церемониални и в основни линии са сведени до това да представлява Швейцария навън.

ПОЛИТИЧЕСКИ ТЕНДЕНЦИИ

В последно време като основен разлом в швейцарската политика се очертаха отношенията с ЕС, към който страната отказва да се присъедини, и съхраняването на швейцарския неутралитет, като двата въпроса са пряко свързани помежду си. Швейцария споделя същите западни демократични ценности като Евросъюзът, но твърдо отказва да се присъедини към него.

Между Швейцария и ЕС от дълго време тлее тежък външнополитически спор за съдбата на над 100 двустранни споразумения в области като полицейското сътрудничество, търговията, данъците и селскостопанската политика, които обтегнаха отношенията между Берн и Брюксел – два иначе ключови търговски партньора.

Въпреки всичко Швейцария се присъедини към ЕС в налагането на санкции срещу Русия заради войната в Украйна, а сега обмисля дали да застане на позицията на Евросъюза и САЩ и по друг въпрос – обявяването на палестинското движение "Хамас" за терористична организация.

Швейцария е на 20-то място по брутен вътрешен продукт в света, сочат данните на Международния валутен фонд, и е глобален център за управление на богатство: най-богатите хора в света обичат да държат парите си там заради ниските данъци и банковата тайна.

Победата на ШНП е поредният признак, че Европа завива надясно след триумфите на консерваторите в Гърция, Швеция и Италия през последната година, отбелязва АП. Полша миналата седмица донякъде направи изключение, защото консерваторите спечелиха, но въпреки това ще останат извън управлението.

/ПТА/

news.modal.header

news.modal.text

Към 11:48 на 16.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация