site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 23 октомври  в  историята

23 октомври 2023 г., понеделник, 43-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. ап. Яков, брат Господен.

По света се отбелязва:

Европейската седмица за безопасност и здраве при работа (до 27). Отбелязва се от 2000 г. през октомври по време на 43-ата календарна седмица на всяка година по инициатива на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA).

Националният празник на Унгария. Ден на революцията от 1956 г.

На този ден в България:

1893 - В Солун група българи основават Вътрешната македоно-одринска революционна организация /ВМОРО/ с цел освобождаване на българското население в Македония и Одринска Тракия, останало след Освобождението на България (1878) в пределите на Османската империя съгласно Берлинския договор (13 юли 1878).

1906 - Сформирано е правителство с министър-председател Димитър Петков. Управлява до 26 февруари 1907 г.

1939 - Сформирано е правителство с министър-председател Георги Кьосеиванов. Управлява до 15 февруари 1940 г.

1960 - България установява дипломатически отношения с Мали.

1991 - България установява дипломатически отношения с Русия (Руската федерация). На 23 октомври 1991 г. Руската федерация се обявява официално за правоприемник на Съюза на съветските социалистически републики (СССР), с когото България има установени дипломатически отношения на на 7 юли 1879 г. (19 юли н. ст.) на ниво дипломатически агентства. Прекъснати са на  5 ноември 1886 г. и са възстановени на 2 февруари 1896 г. Отново са прекъснати на 22 септември 1915 г. През  април 1918 г. са установени дипломатически отношения с Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР), които  са прекъснати през септември същата година. Дипломатически отношения между България и СССР  са установени на 23 юли 1934 г. на ниво легации. Прекъснати са на 5 септември 1944 г. и са възстановени на 14 август 1945 г. На 6 януари 1948 г. са издигнати в ранг на посолства. Протоколът за установяване на дипломатически отношения между България и Русия е подписан на 23 октомври 1991 г. от заместник министър-председателя на България Димитър Луджев и министъра на външните работи на Русия Андрей Козирев в рамките на посещението в Москва на българска делегация, водена от председателя (президент) на България Желю Желев.

1992 - Министерският съвет приема Постановление 207, с което от 1 ноември 1992 г. се създава Национално бюро за териториалното убежище и бежанците (дн. Държавна агенция за бежанците).

1998 - В Севлиево е открит официално заводът за санитарен фаянс "Идеал Стандарт България" АД, в който американската корпорация "Американ Стандарт" е вложила 42 млн. долара.

2000 - Започва официалното изчисляване на индекса на "Българска фондова борса - София"(БФБ - София) АД.

2002 - В местността "Чуката" над Сливен е открит първият в България и на Балканите резерватен пчелин (генна банка) за отглеждане на елитни семейства от медоносната българска пчела, създаден по инициативата на Националната развъдна асоциация по пчеларство.

2007 - С 61 гласа "за", 160 "против" и един "въздържал се" Народното събрание отхвърля вота на недоверие към правителството на Сергей Станишев, поискан заради "разпада на държавната политика в областта на образованието". На 15 октомври 2007 г. 64 народни представители от опозицията внасят искането за вот на недоверие.       

2011 - Произведен първи тур на президентски избори и първи тур на избори за общински съветници и  кметове на общини и кметства. За участие в изборите за общински съветници и кметове на 264 общини и 2066 кметства са регистрирани 73 партии и 1 коалиция, като право на глас имат 6 514 917 души. Кандидатите за кметове са 9821, от които кандидатите за кметове на общини са 1927 души, а  за кметове на кметства  са 7894 души. Кандидатите за общински съветници са 42 107 души, сред които има 8 граждани на други страни от ЕС, като едно лице може да бъде едновременно кандидат за кмет и за общински съветник. Избирателната активност на първия тур е 48,53 процента. Най-много гласове печели партия "ГЕРБ" (37,9 процента), следвана от Българската социалистическа партия (24 процента). На трето място е Движението за права и свободи. В четири града - София, Бургас, Габрово и Добрич, на първия тур печелят кандидатите на партия "ГЕРБ", а БСП печели - в Шумен. В София Йорданка Фандъкова, издигната от партия "ГЕРБ", печели изборите с 53,31 процента. За участие в президентските избори са регистрирани 18 кандидатпрезидентски двойки, издигнати от 11 партии, 1 коалиция и 6 инициативни комитета, като право на глас имат 6 933 748 души. В 58 държави са разкрити 161 изборни секции. От гласувалите в чужбина 50 457 души, най-много са гласували в Турция - 22 418 души, Испания - 6752 души, Кипър - 2071 души и Германия - 2040 души. Избирателната активност в страната е 51,83 процента. На първия тур няма избрани президент и вицепрезидент на страната, тъй като нито един от кандидатите не получава повече от половината действителни гласове. За втория тур на изборите на 30 октомври 2011 г. остават кандидатите, получили най-много гласове на първия тур. Това са кандидатите за президент и вицепрезидент на партия "ГЕРБ" Росен Плевнелиев и Маргарита Попова, получили на първия тур 40,11 процента от гласовете (1 349 380 души) и  кандидатите на БСП  за президент и вицепрезидент - Ивайло Калфин и Стефан Данаилов, получили 28,96 процента (974 300 души).

2012 - Пловдивският окръжен съд осъжда Димитър Ангелов и Ангел Мерджанов на доживотен затвор при първоначален специален режим за убийството на 88-годишния Димитър Папазов от с. Ново село, община Стамболийски, на 2 март 2012 г.  Двамата са осъдени да заплатят сумата от 160 000 лв. за причинените неимуществени вреди.

2013 - Около 50 студенти (представящи се за спонтанна група "Ранобудните студенти") прекъсват лекцията на проф. Димитър Токушев, председател на Конституционния съд, и окупират 272-ра аудитория на Софийския университет "Св. Климент Охридски" в знак на протест срещу решението на Конституционния съд за отхвърляне искането на 96 депутати за предсрочно прекратяване пълномощията на народния представител Делян Пеевски. Сред исканията на студентите са: оставка на правителството на Пламен Орешарски, разпускане на 42-ото Народно събрание, отговор на въпроса "Кой предложи Делян Пеевски за председател на ДАНС" и "Защо шестима наши професори-юристи защитават оставането му като депутат". Протестът е подкрепен с подписите на близо 140 преподаватели и асистенти от университета. На 8 октомври 2013 г. Конституционният съд отхвърля искането на 96 народни представители от ГЕРБ за предсрочно прекратяване пълномощията на народния представител Делян Пеевски на основание несъвместимост на положението му на народен представител с изпълнявана друга държавна служба - председател на Държавна агенция "Национална сигурност".

2014 - Софийският апелативен съд потвърждава решението на Софийския градски съд от 26 февруари 2014 г., с което Октай Енимехмедов е оправдан по обвинението за опит за убийство на почетния председател на Движението за права и свободи (ДПС) Ахмед Доган с мотив, че то не е доказано и го осъжда на 3,6 години затвор за закана за убийство и извършване на непристойни действия. На 19 януари 2013 г. по време на Национална конференция на ДПС Октай Енимехмедов прави опит да простреля Ахмед Доган с газов пистолет, който засича.

2015 - Депутатите Волен Сидеров и Десислав Чуколов нахлуват в сградата на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" и предизвикват скандал, отправяйки обидни думи и квалификации към студентите. Двамата прекъсват занятията по "Сценична реч". Студентите решили да се приберат веднага в аудиторията, след което последвали удари по вратата й и нахлуване вътре на цялата група, водена от двамата народни представители, придружено с викове "Наркомани", "Глупави актьорчета, които ще играят в тъпи български сериали", "Меки китки", "Педалчета", "Вие наркомани ли сте?", "Познавате ли този?", "Това Ваш колега ли е?", държейки снимка на непознат за свидетелите мъж.

2016 - Министерството на околната среда и водите съобщава за откриването в България на нов инвазивен чужд вид - наречен шипобузест рак. Видът произлиза от Северна Америка. За територията на Европа това е високорисков инвазивен вид и е един от петте вида прави раци, включени в списъка на Европейския регламент за инвазивните чужди видове, приет от ЕП парламент през юли 2016 г. Тревожното при този вид е, че е преносител на опасно заболяване по местните европейски видове прави раци, т.нар. рача чума, която представлява гъбична зараза.

2017 - Софийският университет "Св. Климент Охридски" съобщава за кончината на проф. Димо Платиканов, който в продължение на 46 години и след пенсионирането си е активен член на Катедрата по физикохимия във Факултета по химия и фармация на Софийския университет. Като експериментатор, проф. Платиканов има съществени приноси към физикохимията на тънките течни филми, към газовата пропускливост на Нютоновите черни филми и в други научни области.

2018 - На територията на "Индустриален и логистичен парк - Бургас" е направена първа копка на научноизследователски и производствен комплекс за части за самолетни двигател. Инвестицията на компанията "Сигматек" ЕООД е на стойност 30 млн. долара. Дейността на базата ще бъде свързана с услуги в турбостроенето като ремонт и нанасяне на специални покрития върху компоненти на самолетни газотурбинни двигатели. Клиенти на "Сигматек" са заводите на "Боинг" и на "Еърбъс".

2019 - Министерският съвет приема решение "Български пощи" ЕАД да извършва дейността по разпространение и продажба на печатни издания на територията на страната. Целта е създаването на предпоставки за по-добри условия за разпространение и продажба на печатни издания на територията на страната. Възлага се на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията да предприеме необходимите действия включително, ако е необходимо да инициира законодателни изменения.

2020 -  Правителството публикува за обществени консултации на Портала на Министерския съвет проект на закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки. Целта е да бъдат въведени в българското законодателство изискванията на директиви на ЕС в тази област. Причината е липсата на правна уредба относно договорите за предоставянето на цифрово съдържание и цифрови услуги и на договорите за продажба на стоки, съдържащи цифрови елементи.

2021 - В Берковица на церемония са обявени и връчени наградите от Националната литературна награда за най-добра нова книга с разкази "Йордан Радичков". За втора поредна година Община Берковица е организатор и домакин на литературната награда. Големият победител на конкурса е Елена Алексиева с "Прекъсването на Самсара". Заради разпространението на коронавируса "Ковид-19" церемонията и награждаването са при затворени врати.

2022 - В Хасково е отчетен абсолютен температурен рекорд за 23 октомври от началото на измерванията досега - 26,5 градуса по Целзий.

На този ден по света:

1937 - Съветският ледоразбивач "Георгий Седoв" започва дрейф под командването на кап. Константин Бадигин в продължение на 812 денонощия на север и североизток. В късната есен на 1937 г. след океанографски проучвания в море Лаптеви (периферно море, част от Северния ледовит океан)  ледоразбивачът "Георгий Седов" заедно с ледоразбивачите "Садко" и "Малигин",  връщайки се по Северния морски път към Архангелск, са блокирани от ледове западно от Новосибирските острови. На 23 октомври 1937 г. трите кораба започват дрейф на север и североизток,  по време на който са извършени дейности, свързани с изучаването на Арктика. С настъпването на пролетта част от екипажите са извозени със самолети. През лятото на 1938 г. ледоразбивачът "Ермак" достига до трите ледоразбивача и успява да изведе от ледовете "Садко" и "Малигин", а заради повреда на руля на ледоразбивача "Георгий Седов" той не е изтеглен. Взето е решение да бъде превърнат в плаваща полярна станция. За този период е събран уникален научен материал и са проведени океанографски, метеорологически, геофизически и биологически наблюдения. В условията на арктическа зима на 13 януари 1940 г. до ледоразбивача, намиращ се в Гренландско море, успява да достигне ледоразбивачът "Йосиф Сталин" и   да го изведе от ледовете. На 29 януари 1940 г. ледоразбивачът "Георгий Седов" се завръща в Мурманск. На 3 февруари 1940 г. за проявения героизъм и мъжество всички членове на екипажа са удостоени със званието "Герой на Съветския съюз", а корабът, изведен от експлоатация през 1967 г., е награден с орден "Владимир Ил. Ленин".

1956 - Начало на антиправителствени вълнения в Унгария. Демонстрацията срещу комунистическата власт на студентите в Будапеща прераства във въоръжено въстание. На 24 октомври 1956 г. в страната е въведено извънредно положение. На 25 октомври 1956 г. на площада Кошут, съветските войски откриват огън по мирното население, излязло на протест. Хората правят опит да се укрият в сградата на Министерството на земеделието, но не ги пускат вътре. Близо 800 души губят живота си в този ден, останал в историята като "Кървавия четвъртък". Министър-председателят Имре Наги обявява, че социалистическият режим ще бъде заменен от многопартийна система. На 1 ноември 1956 г. той обявява, че Унгария напуска Варшавския договор и призовава за помощ от ООН с цел опазването на неутралитета на страната. На 4 ноември 1956 г. започва офанзива на съветските войски. В 5.20 ч.  министър-председателят Имре Наги съобщава за чуждестранната инвазия с радиосъобщение, в което декларира "Нашите войски се борят. Правителството е на мястото си". Няколко часа по-късно обаче той търси убежище в посолството на Югославия в Будапеща. Първият секретар на Унгарската социалистическа работническа партия Янош Кадар обявява създаването на "революционно работническо-селско" правителство. На 11 ноември 1956 г. зле въоръжените унгарски бунтовници са разгромени от съветските войски. Близо 2000 души умират по време на сраженията в Унгария, като повечето от убитите са младежи под 30-годишна възраст. На 22 ноември 1956 г. Имре Наги се съгласява да излезе от югославското посолство, след като получава гаранции от Янош Кадар, че няма да посегнат на живота му. Веднага след излизането си той е арестуван от съветските служби за сигурност и е отведен на секретно място  в Румъния. Две години по-късно Имре Наги и още двама негови съратници са екзекутирани и погребани в затворническо гробище.

1978 - В Токио, Япония, с размяна на ратификационните документи от министрите на външните работи на Китай Хуан Хуа и на Япония Сунао Сонода, влиза в сила Договор за мир и дружба между Китай и Япония. Договорът е подписан на 12 август 1978 г. в Пекин, Китай, и е за срок от 10 години.

1983 - В Бейрут, Ливан, са извършени два атентата срещу американските и френските части от Временните сили на ООН в Ливан (ЮНИФИЛ). Два камиона, пълни с експлозиви, атакуват щаба на Военноморските сили на САЩ. Убити са 241 американски войници, а 60 души са ранени. Секунди след това подобен камион взривява пост на френското военно командване, където загиват 58 души, а 15 са ранени. Атентатите са извършени от ливанската шиитска групировка "Хизбула".

1991 - В Париж, Франция, представителите на камбоджанската съпротива и властите в страната, в присъствието на генералния секретар на ООН Хавиер Перес де Куеляр подписват споразумение за общо политическо уреждане на конфликта. Споразумението е за бъдещия суверенитет, независимост, териториална цялост, неутралитет и национално единство на Камбоджа. То полага основите за мирно помирение в Камбоджа, което позволява да се сложи край на 10-годишната гражданска война и тоталитаризъм в страната.

2002 - Въоръжена група от около 40 чеченски терористи - мъже и жени, под ръководството на Мовсар Бараев извършва терористично нападение по време на представление  на мюзикъла "Норд-Ост"  в залата на Театралния център Дубровка в Москва. Те взимат за заложници  912 зрители, от които 62 чужденци, с искания да се прекрати контратерористичната операция на федералните войски в Чечения. Нападателите минират залата, като жените носят пояси с пластичен взрив. На 26 октомври 2002 г. руските специални сили за борба с тероризма щурмуват сградата на театъра, използвайки газ. Всичките терористи -21 мъже и 19 жени, са убити, загиват 130 заложници, от които 10 деца.

2007 - Българската народна банка пуска в обращение сребърна възпоменателна монета "Килимарство" от серията "Българските занаяти" с номинална стойност 5 лв. и тираж 7 000 броя. Автори на художествения проект са Иван Тодоров и Пламен Джерманов.

2009 - В Париж, Франция, Ирина Бокова (България) полага клетва като генерален директор на Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО). Тя е избрана от Изпълнителния съвет на организацията на 22 септември 2009 г., като за нея гласуват 31 от 58-членния Изпълнителен съвет на ЮНЕСКО, а за Фарук Хосни (Египет) - 27 членове. На 15 октомври 2009 г. Ирина Бокова е утвърдена за генерален директор на ЮНЕСКО от Генералната асамблея на организацията със 166 гласа "за" от 182-ма гласували делегати.

2011 - В 13,41 ч. местно време в гр. Ерджис в окръг Ван, Югоизточна Турция, е регистрирано земетресение с магнитуд 7,2 по скалата на Рихтер. Трусът е на дълбочина 94,5 км, а епицентърът му е на 19 км североизточно от гр. Ван. Трусът е усетен почти в цяла Югоизточна Турция, както и в граничните райони на Грузия и в Северен Ирак. Нанесени са огромни материални щети, като в окръг Ван са се срутили над 22000 сгради. Загиват 601 души, а над 4000 са ранени. От развалините живи са извадени 188 души.

2014 - В акаунта си в "Туитър" египетската джихадистка групировка "Аджнад Миср" обявява, че поема отговорност за експлозията на 22 октомври 2014 г. пред входа на Каирския университет, при която са ранени 9 души, заявявайки, че е действала в отговор на репресиите на властите срещу студенти. След като през юли 2013 г. армията сваля от власт президента ислямист Мохамед Морси Египет е залян от вълна от атентати срещу силите на реда.

2015 - Русия приема закон, който й дава възможност да конфискува чуждестранни активи на своя територия. Това е отговор на изземането на руски имоти в редица европейски страни във връзка с аферата Юкос. Законът въвежда принцип на взаимност - юрисдикционните имунитети на чужда държава и на имуществото й може да бъдат ограничени, ако се установи, че тя ограничава съответните имунитети на Русия и на руското имущество. Свалянето на имунитета на чужда държава не може да бъде оспорено и може да се извърши "на всеки стадий от процедурата" по замразяване на руски активи в съответната страна.

2016 - В Литва е произведен втори тур на парламентарните избори. Най-много места в парламента печели партията "Литовски съюз" на селяните и зелените - 56, следвана от Съюз "Отечество" - Литовски християндемократи - 31 места и Литовска социалдемократическа партия - 17 места.

2018 - На церемония в град Чжухай, Китай, председателят на страната (президент) Си Цзинпин официално открива най-дългият до момента морски мост в света Хонконг-Чжухай-Макао. Съоръжението, дълго 55 километра, включва и изкуствени острови и подводни тунели. То е част от инициативата на Китай за икономическо интегриране на 11 града от делтата на Перлената река, включително Хонконг и Макао, две бивши европейски колонии, върнати на Китай през 90-те години на 20 век. Цената на съоръжението е 48 млрд. юана (6,4 млрд. евро).

2019 - Встъпва в длъжност новият президент на Тунис Каис Сайед. Независимият кандидат Каис Сайед, преподавател по конституционно право, е избран за президент на страната на втори тур на изборите на 13 октомври 2019 г. със 72,71 процента от гласовете.

2020 - Встъпва в длъжност новият президент на Севернокипърската турска република, призната само от Турция, Ерсин Татар. Настоящият министър-председател Ерсин Татар от Партията на националното единство е избран за президент на втори тур на президентските избори на 18 октомври 2020 г. с 51,74 процента от гласовете.

2021 - В кратко встъпително слово в началото на първото издание на форума "Саудитска зелена инициатива" престолонаследникът на Саудитска Арабия принц Мохамед бин Салман съобщава, че Саудитска Арабия си поставя за цел до 2060 г. да постигне "нулеви нетни" емисии от парникови газове. Така един от най-големите производители на петрол в света се присъединява към още над 100 държави в глобалното усилие за ограничаване на климатичните промени.

2022 - В Пекин, Китай, 69-годишният президент на страната Си Цзинпин е преизбран за генерален секретар на управляващата Китайска комунистическа партия (ККП) за трети петгодишен мандат. Той е избран с тайно гласуване по време на първия пленум на новия Централен комитет на ККП, избран на 22 октомври 2022 г. в края на 20-ия конгрес на партията. На пленума е избрано и новото Политбюро на Централния комитет на партията, което се състои от 24 души. Сред тях не е нито една жена, за първи път от 25 години.

Родени на този ден българи:

Емануил Попдимитров, поет, писател и литературен теоретик (1885-1943).
Сътрудничил е на сп. "Демократически преглед", сп. "Художник", сп. "Факел", сп. "Пламък", сп. "Философски преглед" и др. Автор е на цикъла "Женски портрети", стихосбирките "Свободни стихове" (1921), "Знамена" (1922), "Есенни пламъци" (1935), на поемата "В страната на розите", на романа "Пред буря" (1921), на драмата за Христо Ботев "Той не умира" (1933) и др. Научните му изследвания са върху идеализма във философията "Естетиката на Бергсон" (1923), "Френският символизъм" (1924), върху развитието на стиха в българската проза.

Атанас Душков, писател и журналист (1909-2000).
Участник в Отечествената война на България (1944-1945). Главен редактор на детското списание "Кладенче" (1947-1949). Дълги години е заместник главен редактор на сп. "Славейче". Автор на над 60 книги за деца: "Зайо Байо радиолюбител" (1934), "Майчино сърце" (1935), "Весели гости" (1938), "Горски ягоди" (1938), "Зоологическа градина" (1958), "Дядо Мраз"(1958), "Пъстри пеперуди" (1958), "Юнаци-веселяци" (1960), "Крилатият българин" (1967), "Горска стряха" (1969), "Гатанки" (1971, 1981), "Цветя за мама" (1980), "Кладенче", "100 гатанки" (1979), "Чета от момчета" (1985) и др. Носител наградата "Петко Р. Славейков" на Министерството на народната просвета за цялостен принос в развитието на детската литература (1989).

проф. Симеон Русакиев (Симеон Русакиев Стоянов), литературен историк и критик (1910-1991).
Заместник-ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1953-1958), декан на Филологическия факултет в университета (1960-1963) и завеждащ Катедрата по руска и съветска литература (1967-1975). Вицепрезидент на Международната асоциация на преподавателите по руски език и литература (1967-1973). Отговорен редактор на сп. "Език и литература" (1948-1950) и негов главен редактор (1950-1983). Автор на "П. Р. Славейков и руската литература" (1956), "Тарас Шевченко и българската литература" (1964), "Руска литература. Дооктомврийски период 1890-1917" (1971; 1976), "Литературни очерци. Из руската и съветската литература" (1982), "Слънчова люлка. Народни песни от Нови пазар" (1983) и др.

Апостол Соколов, футболист (вратар) и треньор (1917-1987).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Левски" (София) и "Спартак" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 15 мача.

проф. Александър Танев, композитор, хоров диригент и педагог (1928-1996).
Редактор на музикалните издания на Института за художествена самодейност (1959-1974). Диригент на Академичния хор (1962-1969). Секретар на Съюза на българските композитори (19 май 1972-11 май 1976). От 1970 г. до края на живота си е преподавател по композиция в Държавната музикална академия. Декан на Теоретико-композиторски и диригентски факултет в академията (1985-1993). Председател на Българския хоров съюз (1992-1996). Бил е председател на хор "Гусла". Композирал е хорова, вокално-симфонична, симфонична и камерна музика. Автор е на музикално-сценични и орекестрови творби, оратории кантати,  концерти за пиано и симфоничен оркестър и др. Удостоен със званието "Заслужил артист" (май 1980), със званието "Народен артист" (май 1986). Носител на първа награда на Съюза на българските композитори (СБК) за 1979 г. за хоровото изпълнение на "Кирчо пред съда" (април 1980), на голямата награда на СБК за 1988 г. за целокупното му композиторско творчество (юли 1989).

проф. Христо Нейков, художник (1929-1999).
Член на Управителния съвет на Съюза на българските художници (29 март 1963-27 март 1965), заместник-председател на съюза (11 юли 1973-28 юни 1985) и негов председател (28 юни 1985-9 март 1989). Ректор на Висшия институт за изобразителни изкуства "Николай Павлович" (юни 1983-октомври 1986). Депутат в 9-ото Народно събрание (1986-1990). Удостоен със званието "Народен художник" (май 1978). Носител на орден "Народна република България" първа степен (октомври 1979), на орден "Кирил и Методий" втора степен (1963) и др.

Рени Цанова, адвокатка (1938-2007).
Работила е основно в областта на наказателното право. През почти 35-годишния си професионален път участва в редица знакови съдебни процеси като дело N 1 с подсъдим Тодор Живков, процеса срещу Даниела Терзийска, обвинена в убийството на 3-годишния си син Пепи, делото срещу бившата депутатка от СДС Юлия Берберян, обвинена за неплатени данъци и за подаване на невярна данъчна декларация и др. Автор е на  статии, студии, монографии, книги и др.

полк. проф. Камен Плочев, лекар (1951).
Преподавател по епидемиология и инфекциозни болести във Военна болница - Русе (1979-1980; 1984-1985). Клиничен ординатор по инфекциозни болести във  Висшия военномедицински институт (ВММИ - дн. ВМА) (1980-1984). Асистент в Инфекциозна клиника Ц ВММИ (1985-1988). Заместник-началник на Инфекциозна клиника (1988-1991). Заместник-началник (1991-1994) и началник на Центъра по имунология към Военномедицинска академия (ВМА) (1994-2000). През 2000 г. е избран за член на Националния експертен съвет по СПИН и полово предавани болести, както и за член на Европейското дружество по инфекциозни болести и микробиология. Национален консултант по инфекциозни болести към Националната здравноосигурителна (2002).  От м. януари 2019 г. е ръководител на Първа клиника по инфекциозни болести при ВМА. Автор и съавтор на над 120 научни публикации, на над 15 глави в колективни монографии и на над 150 научни съобщения по проблемите на особено опасните инфекции, СПИН и имунитета. Носител на орден "Мадарски конник" първа степен за постиженията му в областта на медицината, развитието и укрепването на двустранните отношения в областта на здравеопазването и научните изследвания в медицината между България и редица европейски държави (8 септември 2021).

Димитър Липовански, режисьор, мениджър и медиен експерт (1953).
Режисьор е на филми от телевизионната поредица "Невидяната България" на "Арена Медиа" за документални филми за туризъм и пътешествия. Носител на наградата "Русе" за дългогодишна дейност в областта на изкуството, културата, аудиовизията и цялостен принос за утвърждаване облика на град Русе като един от водещите културни центрове в страната (2017).

Петър Стайков, философ, политолог и политик (1953).
Един от учредителите на Обществения комитет за екологична защита на Русе (1988) и на Съюза на демократичните сили (1989). Работил е като библиотекар в читалището за слепи "Луи Брайл" в София. Бил е научен сътрудник в института по философия при Българската академия на науките. Депутат VII Велико народно събрание (1990-1991). Бил е хоноруван преподавател (от 1993) в Нов български университет. Носител на "Големия медал на Париж" за заслуги в международното сътрудничество" (17 юли 2003).

Илиана Балийска, актриса, телевизионна водеща и продуцент (1957).    
Играла е на сцената на театрите в Добрич (1981-1983) и Монтана (1983-1986). Организатор и водещ на телевизионното детско шоу "Мини Мис и Мини Мистър". Озвучава филми и сериали. Има издадени два авторски албума с песни "Мини Мис и Мини Мистър" и "Сладурите на Зодиака".

Атанас Комшев, състезател по борба класически стил (1959-1994).
Олимпийски шампион през 1988 г. в Сеул, Република Корея. От световни първенства печели три сребърни медала (1982, 1983, 1986) и два бронзови медала (1985, 1987). От европейски първенства печели два златни медала (1984, 1986), два сребърни медала (1983, 1987) и един бронзов медал (1982). Почетен гражданин на Карнобат (декември 1988). Умира на 12 ноември 1994 г. на 35 години след автомобилна катастрофа на 2 ноември 1994 г. От 2014 г. в негова памет в Карнобат се организира Турнир по класическа борба "Атанас Комшев".

Георги Колев, юрист (1966).
Работил е като следовател в Национална следствена служба. Наказателен съдия (от 2005) в Софийски градски съд, заместник-председател на съда (2005-1 юли 2009) и негов председател (1 юли 2009-15 ноември 2010). Председател на Върховния административен съд и член по право на Висшия съдебен съвет (15 ноември 2010-22 ноември 2017). 

На този ден са родени и:

Жак Анж Габриел, френски архитект (1698-1782).

Пиер Ларус, френски педагог и лексикограф (1817-1875).
Създател на издателството "Ларус", специализирано в издаването на енциклопедии и речници (1852).
 
Моисей Фейгин, руски художник портретист (1904-2008).
Един от групата творци "Бубновий валет" от началото на 20 в. Последната му изложба в Москва е организирана през 2007 г., когато той е на 102 години и 199 дни. На това основание през 2008 г. той е вписан в Книгата на рекордите на Гинес като най-възрастния работещ професионален художник в света. Рисувал е музиканти, поети и актьори като Чарли Чаплин и Владимир Маяковски.

Святослав Рьорих, руски архитект, художник, изследовател и педагог (1904-1993).
Директор на Международния художествен център на изкуствата "Корона Мунди" в Ню Йорк, САЩ (1923), създаден от неговия баща Николай Рьорих през 1922 г. От 1930 г. до 1945 г. участва в работата на Хималайския институт за научни изследвания "Урусвати", като ръководи изследванията на Биохимичната лаборатория по ботаника, тибетска и индийска фармакопея. През 1989 г. по негова инициатива в СССР е създаден фонд "Рьорих" в Москва.

Феликс Блох, американски физик от швейцарски произход (1905-1983).
Носител на Нобелова награда за физика за 1952 г. заедно с  американския физик Едуард Пърсел за разработените от тях нови методи за измерване на ядрената магнитна прецесия и откритията, свързани с тях.

Иля Франк, съветски физик (1908-1990).
Носител на Нобелова награда за физика за 1958 г. заедно със съветските физици Павел Черенков и Игор Там за откриването и интерпретацията на ефекта Черенков.

Меир Вилнер, израелски политик (1918-2003).
Генерален секретар на Централния комитет на Израелската комунистическа партия (1990-1993).

Манолис Андроникос, гръцки археолог (1919-1992).
Ръководил разкопките във Вергина (1977), когато е открита гробницата на Филип Втори, бащата на Александър Македонски.

Джани Родари, италиански писател (1920-1980).
Автор е на произведения за деца, сред които "Приключенията на Лукчо" (1951), "Приказки по телефона" (1962), "Разни приказки за игра" (1971) и др.

Лешек Колаковски, полски философ (1927-2009).
Смятан за един от водещите интелектуалци на 20-и век, специалист по марксизма, постмарксизма и въпросите на морала и епистемологията. Доктор по философия от Варшавския университет. Автор е на над 400 книги и други трудове, преведени на няколко езика, сред които "Религията или ако няма Бог...", "Метафизичният ужас" и "Основни направления на марксизма" (2006) и др.

Барън Хилтън (Уилям Барън Хилтън), американски предприемач (1927-2019).
Основател на Американската футболна лига. Първи собственик на отбора по американски футбол "Лос Анджелис чарджърс". Собственик на хотелската верига "Хилтън".

Жерар Блен, френски актьор и режисьор (1930-2000).
Участвал е във филмите  "Децата на рая" (1943), "Хубавият Серж" (1958), "Братовчедите" (1959), "Хатари!" (1962) и др. Режисьор е на филмите "Пеликанът" (1974), "Едно дете в тълпата" (1976) и др.

Пеле (ист. име Едсон Арантис ду Насименту), бразилски футболист (1940-2022).
С националния отбор на Бразилия става трикратен световен шампион - през 1958 г., 1962 г. и 1970 г. На световното първенство през 1958 г. става най-младият футболист (17 години) печелил световната купа. Специален министър по въпросите на спорта (1994-април 1998). През 1999 г. Международният олимпийски комитет (МОК) избира Пеле за Спортист на столетието. През 2000 г. Международната федерация по футбол (ФИФА) определя Пеле за Футболист номер едно на 20-и в. Пеле приживе е коронясан за Крал на футбола. Носител на наградата на ФИФА "най-добър в света за всички времена" (посмъртно, 27 февруари 2023).

Майкъл Крайтън (Джон Майкъл Крайтън), американски писател, филмов и телевизионен продуцент (1942-2008).
Автор е на "Щамът Андромеда" (1969), "Големият влаков обир" (1975), "Тринадесетият воин" (1976), "Конго" (1980), "Сфера" (1987), "Джурасик парк" (1990), "Изгряващо слънце" (1992), "Разкриване" (1994), "Изгубеният свят" (1995), "Въздушна клопка"(1996), "Фатален срок" (1999), "Жертвата" (2002), "Състояние на страх" (2004) и др. Книгите му са преведени на 30 езика.

Андони Субисарета, испански футболист (вратар) (1961).
Играл е за "Депортиво Алавес" (1979-1981), за "Атлетик Билбао" (1981-1986) в 169 мача, за "Барселона" (1986-1994) в 301 мача,  за "ФК Валенсия" (1994-1998) в152 мача. За националния отбор на Испания е играл в 126 мача, където дебютира на 23 януари 1985 г. и играе до 1998 г. Спортен директор на футболен клуб "Барселона" (юли 2010-5 януари 2015).

Стефано Колантуоно, италиански футболист и треньор (1962).

Рашиди Йекини, нигерийски футболист (1963-2012).
Носител на отличието "Африкански футболист на годината" на Африканската футболна конфедерация (CAF) за 1993 г.

Ван Нан, китайска състезателка по тенис на маса (1978).
Номер едно в световната ранглиста на Международната федерация по тенис на маса от януари 1999 г. до ноември 2002 г. Петнадесет пъти е световна шампионка. Пет пъти е носителка на световната купа. Четирикратна олимпийска шампионка - през 2000 г. в Сидни, Австралия (индивидуално и двойки жени), през 2004 г. в Атина, Гърция, през 2008 г. в Пекин, Китай.

Това е денят на смъртта на:

Теофил Готие, френски поет, писател и критик (1811-1872).
Готие е един от вдъхновителите на литературната група "Парнас".  Автор е на стихосбирката "Емайли и камеи" (1852), романите "Госпожица дьо Мопен" (1835), "Капитан Фракас" (1863) и др.

Едуин Клебс, немски бактериолог (1834-1913).
Заедно с немския бактериолог Фридрих Льофлер открил бактерията, която причинява дифтерита (1884). Изследвал туберколозата, сифилиса, маларията и др.

Джон Дънлоп, шотландски изобретател и предприемач (1840-1921).
Създава пневматичната гума за велосипед (7 декември 1888). Получава патент за изобретението си във Великобритания на 8 март 1889 г. и в САЩ на 9 септември 1890 г. Основава едноименната компания за производство на гуми (1890).

митрополит Симеон (светско име Одисея Попниколов), български книжовен деец, книжовник и общественик (1840-1937).
Митрополит на Варненска и Преславска епархия (21 октомври 1872-23 октомври 1937).  Подпредседател на Учредителното събрание (1879), депутат от 1-ото до 3-ото Обикновено народно събрание (1879-1883), депутат във II Велико народно събрание (1881), председател на 3-ото Обикновено народно събрание (11 декември 1882-8 септември 1883). Председател на Светия синод (1883-1886; 1902-1905). Протосингел (1 септември 1907-1912). От 1920 г. е секретар на Светия синод. Преподавател по каноническо право в новооснования Богословски факултет и негов пръв декан (1923). Дописен член (1881), редовен член (1884), почетен член (1923) на Българската академия на науките. Митрополит Симеон разгръща широко храмостроителство. Докато е митрополит на Варненска и Преславска епархия са построени нови 137 храма и 35 параклиса.

крал Рама V Чулалонгкорн, тайландски владетел (1853-1910).
Крал на Сиам (1 октомври 1868-23 октомври 1910).

ген.-лейт. Стою Брадистилов, български военен деец (1863-1930).
Участник в Априлското въстание (1876). През  Балканската война (1912-1913) е началник на 10-а пехотна Сборна дивизия, в която  влизат 17 пехотни дружини с 23 692 души. Началник на Окупационния корпус при Чаталджа и Булаир, а по-късно е началник на частите, дислоцирани между реките Места и Марица. Командва войските в Западна Тракия през Междусъюзническата война (1913). Началник на канцеларията на Министерството на войната (1914-1918). Носител на много ордени, отличия и медали. Носител на орден "Стара планина" първа степен с мечове за изключително големите му заслуги към България при планирането и осъществяването на военните операции през Балканската война (1912-1913) и за проявеното новаторство и военно майсторство (20 декември 2012, посмъртно).

Чарлз Баркла, британски физик (1877-1944).
Носител на Нобелова награда за физика за 1917 г. за откриването на характеристичното рентгеново излъчване на елементите.

Едуард Дойзи, американски биохимик (1893-1986).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1943 г. заедно с датския биохимик Хенрик Дам за откриването на витамин К.

акад. Йовчо Йовчев, български геолог и политик (1902-1990).
Председател на Българското геологическо дружество (1950). Председател на Главно управление по геология и охрана на земните недра /от 1966 г. Комитет по геология при Министерския съвет/ (1960-1969). Депутат в 5-ото Народно събрание (1969-1971). Носител на Димитровска награда (декември 1959, 24 август 1964), на орден "Георги Димитров" (1951, 1959, 1962, 1969, 1972), на орден "Кирил и Методий" първа степен (10 януари 1985).

Елена Николай (ист. име Стоянка Савова Николова), българска оперна певица (1905-1993).
Гастролирала е в операта в Рим, "Гранд опера" в Париж., "Ковънт Гардън" в Лондон, "Метрополитън опера" в Ню Йорк, Щатсопер във Виена и др. Солистка на оперния театър "Ла Скала" в Милано, Италия (1938-1959). 

Хърбърт Хауптман, американски биофизик (1917-2011).
Носител на Нобелова награда за химия за 1985 г. заедно с американския химик Джеръм Карл за техния изключителен принос за откриването на директните методи за определянето на структурата на кристалите.

проф. Стоян Михайлов (Стоян Михайлов Мирчев), български социолог и политик (1930-2020).
Преподавател по социология във Висшия икономически институт "Карл Маркс" (1952-1956). Научен сътрудник (1956-1965) и старши научен сътрудник (1965-1968) в Института по философия при Българската академия на науките (БАН). Научен секретар на БАН (1959-1962). Съосновател на Института по социология на БАН (1968), заместник-директор (1968-1973) и директор на института (1973-1976). Директор на Единния център за наука и подготовка на кадри по философия и социология при БАН (1972-1973). От 1971 г. в продължение на две десетилетия е преподавател по социология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Чл.-кор. на БАН (16 ноември 1984). Член на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия /БКП/ (2 април 1976-14 декември 1988; 16 ноември 1989-2 февруари 1990). Завеждащ отдел "Пропаганда и агитация на ЦК на БКП (1 декември 1973-1979). Секретар на ЦК на БКП (21 юли 1978-20 юли 1988). Завеждащ отдел "Идеологическа политика" на ЦК на БКП (май 1984-20 юли 1988). Заместник-председател на Министерския съвет (17 ноември 1989-3 февруари 1990). Депутат от 7-ото до 9-ото Народно събрание (1976-1990) и в VII Велико народно събрание (1990-1991). Главен редактор на сп. "Социологически проблеми" (1969-1973). Автор е на научните трудове "Обществото като социологическа система" (1965), "Емпиричното социологическо изследване" (1973), "Социологически студии" (1982),  "Сравнението" (1984),"Възрожденският процес в България" (1992), "Живковизмът през призмата на една лична драма" (1993), "Сталинският тоталитаризъм" (2000), "Социологията в България" (2003), "Политически фрагменти" ( Из кухнята на сталинскототалитарното общество 1971-1988 (2012), "Размисли" (2014), "За Стоян, против Стоян, времето на Стоян" (2015) и др. Носител на орден "Георги Димитров" (3 октомври 1980), на орден "13 века България" (8 септември 1984).

Димитър Киров (псевд. ДиКиро), български художник (1935-2008).
Председател на Градския съвет за изкуство и култура в Пловдив (1973-1975). Член на Управителния съвет на Съюза на българските художници /СБХ/ (1968-1985). Секретар по творческите въпроси СБХ-Пловдив (1970-1976; 1986-1989). Председател на Държавната комисия по изобразително изкуство (1987). Работил е в областта на живописта и монументалното изкуство (фрески, мозайка, сграфито). Носител на Наградата на София (1967), на Голямата награда "Пловдив" (1967), на награда за живопис на името на "Владимир Димитров-Майстора " на СБХ за 1980 г., за цикъла "Самуиловите войници" (1981), на награда за живопис "Захари Зограф" на СБХ (1983), на Голямата награда "Златю Бояджиев" (1986), на Наградата на Плевен (1987). Удостоен със званието "Народен художник" (23 май 1985). Кавалер на почетния легион на Франция за култура (1997). Носител на орден "Народна република България" (1985), на Сребърен медал от Папа Йоан Павел II (2000), на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие (19 май 2005). Почетен гражданин на Плевен (2000).

Васил Китов, български архитект (1944-2013).
Ръководител и автор на проекти за реставрацията на емблематични обекти от историята на България, сред които на подземията на базиликата "Света София", Боянската църква, българските храмове в Одрин и множество археологически и архитектурни паметници в България и на Балканите. Работил е и в екипа за проекта "Античен културно-комуникационен комплекс "Сердика". За работата си по консервацията и експонирането на археологическото ниво на църквата "Света София" е носител на награда от Националния преглед на архитектурата  2012 в категорията "Архитектурно наследство".

Цанко Делибозов, български музикант и диригент (1946-2013).
Главен диригент на Русенската филхармония (от 1993). Диригент в операта в Измир, Турция (2004-2006). Диригент на Софийската опера (2006-2012). Главен диригент на Плевенската филхармония (септември 2012-23 октомври 2013). Носител на награда от конкурса за диригенти "Николай Малко" в Копенхаген, Дания (1974).
/АЯ,МГ/