site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 21 октомври в историята

21 октомври 2023 г., събота, 42-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Иларион Велики. Св. Иларион, еп. Мъгленски.

В България се отбелязва:

Денят на Кърджали. Отбелязва се от 1939 г. с решение на околийската администрация и на тогавашния кмет на града Георги Димитров. Годишнина от освобождението (1912) на Кърджали от османско иго от Хасковския отряд под командването на ген. Васил Делов по време на Балканската война (1912-1913). Празникът се отбелязва по нов стил.

Празникът на община Смолян. Ден на освобождението на Родопите от османско иго. С решение 435 на Общинския съвет от 20 май 2010 г. денят на освобождението на Родопите от османско иго - 21 октомври, се отбелязва като Празник на община Смолян, а 18 юни - като Празник на град Смолян  - годишнина от обединяването (1960) на град Смолян, село Райково и град Устово в едно населено място - град Смолян. Празникът на община Смолян се отбелязва по стар стил. Годишнина от освобождението (1912) на Родопите от османско иго по време на Балканската война (1912-1913). В сраженията на 19, 20 и 21 октомври 1912 г. войските на 21-и пехотен Средногорски полк, част от Родопския отряд, под командването на полк. Владимир Серафимов извоюват победа над османските войски на връх Кавгаджик (дн. Средногорец) в околностите на село Аламидере (дн. с. Полковник Серафимово). Под напора на българските войски турските войски преминават в отстъпление. Подвигът на 21-и пехотен Средногорски полк е наречен "Родопската Шипка".

На този ден в България:

1867 - В Букурещ, Румъния, излиза бр. 1 на в. "Народност" под редакцията на  Иван Богоров, Иван Грудов и Иван Касабов. Вестникът се възприема като трибуна на т.н. "млади" сред българската емиграция във Влашко. Последният брой излиза на 6 юли 1869 г.

1879 - Откриване на 1-ото Обикновено народно събрание на Княжество България с председател Петко Каравелов. Заседава до 24 ноември 1879 г. Изборите за него са произведени през септември 1879 г. и са спечелени от либералите (над 70% от депутатските места). Броят на депутатите е 158. Разпуснато е поради неуспешен опит да бъде съставен коалиционен кабинет от либерали и консерватори под председателството на Петко Каравелов.

1912 - Създадена е Бургаската стокова борса. Тя е втората в страната. Закрита е на 28 януари 1948 г. и отново е открита през октомври 1991 г.

1912 - Кърджали е освободен (8 октомври ст. ст.) от османско иго от Хасковския отряд на ген. Васил Делов по време на Балканската война (1912-1913). На 5 октомври 1912 г. България и Гърция обявяват война на Османската империя, с което се поставя началото на военните действия на Балканската война (1912-1913) - война на държавите от Балканския съюз (България, Гърция, Сърбия и Черна гора) срещу Османската империя за освобождаването на християнското население в Македония и Одринска Тракия, останали по силата на Берлинския договор (13 юли 1878) в пределите на Османската империя.

1912 - Смолян е освободен от османско иго по време на Балканската война (1912-1913). В сраженията на 19, 20 и 21 октомври 1912 г. войските на Родопския отряд извоюват победа над османските войски на връх Кавгаджик (дн. Средногорец) и влизат в Смолян. На 5 октомври 1912 г. България и Гърция обявяват война на Османската империя, с което се поставя началото на военните действия на Балканската война (1912-1913) - война на държавите от Балканския съюз (България, Гърция, Сърбия и Черна гора) срещу Османската империя за освобождаването на християнското население в Македония и Одринска Тракия, останали по силата на Берлинския договор (13 юли 1878) в пределите на Османската империя.

1930 - В Долна Митрополия е открита първата кооперативната фабрика за производство на цвеклова захар "Българска захар". Основана е изцяло с български капитали. Същия ден е произведена първата захар. Правоприемник на традицията в производството на захар и захарни изделия на тази фабрика е "Българска захар 2002" ООД, която започва своята производствена дейност в началото на 2003 г. От 1 декември 2006 г. производството на шоколадови и захарни изделия се отделя в самостоятелно дружество - "Българска захар - Долна Митрополия" ЕООД.

1944 - Начало на Косовската настъпателна операция на Втора българска армия по време на заключителната фаза на Втората световна война (1944-1945). България се включва във войната на страната на съюзниците от Антихитлеристката коалиция (военно-политическия съюз, обединил противниците на страните от Оста (Германия, Италия и Япония). На 18 септември 1944 г. българската армия преминава в оперативно подчинение на командващия III Украински фронт маршал Фьодор Толбухин. Пред българската армия се поставя задачата да осигури левия фланг на Червената армия, да разгроми противниковите сили в Сърбия и Вардарска Македония и да прекъсне пътя за отстъпление на Група "Е" от германските армии от Гърция по долините на реките Морава, Вардар и Ибър. Целта на Косовската операция е да се прекъсне пътят за отстъпление на германските войски от Гърция към Австрия. До 21 октомври са освободени Подуево, Прищина, Вучитрън, Косовска Митровица, превзети са Косово поле, Нови пазар, Рашка и е прекъснато отстъплението на германските войски по направлението Прищина - Косово поле. Загубите за Втора българска армия са 946 убити, 354 изчезнали и 3406 ранени.

1949 - Приключва работа VI Велико народно събрание, свикано на 7 ноември 1946 г.

1997 - Излиза от печат бр. 1 на в. "Сега" - национален всекидневник.

1998 - 38-ото Народно събрание приема Закон за администрацията със 133 гласа "за" и 79 "против". Според закона лица, които, са заемали ръководни длъжности или приравнени към тях в политическия и административния апарат на Българската комунистическа партия, не  могат да заемат ръководни длъжности в  администрацията лица за срок от 5 години.  За същия срок ръководители в администрацията не могат да бъдат и тези, които попадат във всички категории сътрудници,  посочени в Закона за досиетата.

2005 - Писателят Кирил Назъров е първият носител на националната награда "Петя Караколева" за книгата си със стихове и гатанки "Цветница". Наградата е учредена от община Кърджали и Съюза на българските писатели.

2014 - На хълма "Трапезица" във Велико Търново е монтиран пътнически лифт, с който туристите ще могат да се качват и да разглеждат забележителностите.  Съоръжението е изградено по проект на стойност 4,6 млн. лв., спечелен от Министерството на културата с финансиране по оперативна програма "Регионално развитие".

2015 - Върховният касационен съд потвърждава решението на Бургаския апелативен съд по делото за катастрофата на автомагистрала "Тракия" на 15 юни 2011 г., когато автобус, собственост на "Ентуртранс" ООД, катастрофира и се запалва. Загиват 9 души и 11 са ранени. На 30 септември 2013 г. Бургаският апелативен съд осъжда Ениз Ченгел, собственик и управител на "Ентуртранс" ООД и Николай Точев, ръководител на група транспорт в дружеството са осъдени на 10 години затвор, а шофьорът на автобуса Светослав Димитров на 5 години затвор.

2016 - България и Румъния оттеглят възраженията си срещу търговското споразумение ЕС-Канада, след като са получили писмени уверения от Канада, че визите за техните граждани падат до края на 2017 г.

2017 - В община Симитли се провежда празник на брежанския кестен, организиран от сдружението "Хора и традиции" и кметството в Брежани със съдействието на общинската управа.

2018 - Жителите на Кърджали отбелязват празника на града и 106 години от освобождението му. Сред гостите е и председателят на Народното събрание Цвета Караянчева. На тържествено заседание на Общинския съвет посмъртно със званието "Почетен гражданин на община Кърджали" е удостоен д-р Атанас Дафовски за приноса му в развитието на здравеопазването в Източните Родопи. Д-р Иванка Овчарова - офталмолог, основател и дългогодишен ръководител на Очното отделение в местната болница, и Теофана Текелиева - филолог, носител на три степени на орден "Св.св. Кирил и Методий", са удостоени с "Почетен знак - Герб на община Кърджали - Златен".

2019 - Заместник министър-председателят и министър на външните работи Екатерина Захариева е на посещение в Москва, Русия, по покана на министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров. Посещението на Екатерина Захариева е първото на министър на външните работи на България в Москва от 2011 г. насам. Екатерина Захариева има среща със Сергей Лавров, като акцент в разговорите са теми като икономиката и търговията, сътрудничеството в енергетиката и туризма, в сферата на културата, образованието, транспорта. През 2019 г. се навършват 140 г. от установяването на дипломатически отношения между България и Русия. 

2020 - Омбудсманът на България Диана Ковачева, Националното бюро за правна помощ и Регионалните центрове за консултиране към адвокатските съвети в градовете Благоевград, Варна, Велико Търново, Видин, Габрово, Кърджали, Пазарджик, Перник, Плевен, Сливен, София, Стара Загора и Хасково, подписват Споразумение за сътрудничество. Споразумението цели да улесни достъпа до правосъдие на социално слаби групи.

2021 - В "София тех парк"  официално започва работа българският суперкомпютър "Discoverer". Компютърът е класиран на 91-о място в световната класация на високопроизводителни машини - TOP 500. Машината е с изчислителна мощ от 4,5 петафлопа и върхова производителност 6 петафлопа. (Петафлоп е хиляда трилиона, или един квадрилион, операции в секунда.)  С пускането на "Discoverer" България става първата страна на Балканския полуостров с мощен суперкомпютър. С компютъра, това което се прави за 365 дни, сега може да стане за 20 дни.

2022 – В Художествената галерия "Илия Бешков" в Плевен са връчени наградите на 11-ото Международно биенале на малките форми. Голямата награда на биеналето се присъжда от Община Плевен и неин носител е Николай Гърков.
                 
На този ден по света:

1805 - В битката при Трафалгар край Кадис в Испания, по време на войната на Третата коалиция (1803-1806) британският флот от 27 кораба под командването на адм. Хорацио Нелсън разгромява френско-испанската ескадра от 33 кораба под командването на адм. Пиер Шарл Вилньов, която се опитва да достигне до Средиземно море. Битката завършва с разгром на френско-испанската ескадра, която губи 18 кораба и 7000 души. От британския флот загиват 1700 души. Адм. Пиер Шарл Вилньов е пленен, а адм. Хорацио Нелсън е ранен и по-късно умира от раните си. Победата на британския флот го утвърждава като първа морска сила в района за следващите 100 години.

1945 - Във Франция са произведени парламентарни избори, на които за първи път гласуват жени. Правото за гласуване на жените е предоставено с постановление на временното правителство на Франция, прието на 21 април 1944 г.  За първи път французойките гласуват на изборите за местни органи на властта на 29 април 1945 г.

1950 - Влизат в сила Женевските конвенции за защита на жертвите на войната, представляващ основа на международното хуманитарно право. Конвенциите са четири и са приети на 12 август 1949 г. в Женева, Швейцария - Женевска конвенция за подобряване участта на ранените и болните в действащите въоръжени сили, Женевска конвенция за подобряване участта на ранените, болните и претърпели корабокрушение от състава на морските въоръжени сили, Женевска конвенция за третиране на военнопленниците и Женевска конвенция за закрила на гражданското население по време на война. Конвенциите регламентират правната закрила на лицата по време на конфликти и са в основата на международното хуманитарно право.

1967 - Във Вашингтон е проведена антивоенна демонстрация в знак на протест срещу войната във Виетнам с участието на около 35 000 души.  Денят на протест преминава с дълги речи и призиви за прекратяване на войната. Напрежението ескалира, когато група протестиращи се опитва да атакува сградата на Пентагона. Арестувани са 682 души, 47 души са ранени.

1969 - Вили Бранд е избран за федерален канцлер на Федерална република Германия (ФРГ). Заема поста до 7 май 1974 г.

2005 - Европейската комисия приема решение  за начало на преговори с Босна и Херцеговина за пълноправно членство на страната в ЕС.

2006 - За първи път Ватикана издава документ на арабски език. На уебсайта на Ватикана е публикувана реч на представителя на Ватикана в ЮНЕСКО, който засяга научни и етични въпроси.

2007 - Спускаемият апарат на руския космически кораб "Союз ТМА-11" се приземява в казахстанската степ. С него на Земята се връща първият малайзийски космонавт Шейх Музафар Шукор.

2008 - В Женева, Швейцария, на тържествена церемония, организирана от Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН), официално е открит най-големият ускорител на частици в света - големият адронен колайдер (ГАК). На церемонията присъстват делегации от 40 страни. Строителството на 27-километровия пръстен на колайдера, разположен на дълбочина 100 м под земната повърхност, започва през 1994 г. По проекта работят около 10 000 учени от целия свят, 6000 от тях са от ЕС. Българските специалисти, участващи в проекта, са 35. Чрез колайдера учените от ЦЕРН имат намерение да  възпроизведат за част от секундата условията на Големия взрив, създал Вселената преди 13,7 млрд. години.

2010 - Европейският парламент удостоява с Наградата за свобода на мисълта "Сахаров" 48-годишният кубински дисидент Гийермо Фариняс, който 28 пъти е обявявал гладни стачки срещу режима на кубинския лидер Фидел Кастро. Наградата, носеща името на съветския дисидент Андрей Сахаров, се връчва всяка година на лице или организация, защитаващи правата на човека и демокрацията.

2012 - В столицата Кувейт е организирано антиправителствено шествие в знак на протест срещу промени в избирателния закон. Участват около 50 000 души. Полицията използва сълзотворен газ и шокови гранати, за да разпръсне демонстрантите. Най-малко 29 души са приети в болница, повечето от тях със задушаване от газ или с рани от полицейски палки.

2014 - В Австралия на 98-годишна възраст умира Едуард Гоф Уитлам, министър-председател на Австралия от 5 декември 1972 г. до 11 ноември 1975 г., когато е отстранен от поста от генерал-губернатора сър Джон Кър. Това е първият случай от приемането на конституцията на страната през 1901 г., когато генерал-губернатор уволнява министър-председател на страната.

2017 - На извънредно заседание на правителството на Испания министър-председателят Мариано Рахой обявява, че правителството активира член 155 от конституцията на страната, който позволява на централното правителство да суспендира автономния статут на област Каталуния, ако тя не изпълнява ангажиментите си към държавата. Решението на правителството е в резултат на проведения на 1 октомври 2017 г. референдум за независимост на област Каталуния, в който участват 2,26 млн. души или около 42,3 процента от имащите право на глас, от които "за" независимост са гласували 2,02 млн. души.

2018 - В Тайван при дерайлиране на влак в Суао, в източния окръг Илан, загиват 18 души и са ранени 160. При дерайлирането на влака са се преобърнали пет от общо осемте вагона. Във влака са пътували над 366 пътници от предградие на Тайпе към град Тайтунг, който се намира на югоизточното тайванско крайбрежие.

2019 - Парламентът на Великобритания легализира абортите и узаконява еднополовите бракове в Северна Ирландия. За разлика от останала част на страната, където абортите са разрешени от 1967 г., в Северна Ирландия до този момент те са незаконни с изключение на случаите, когато бременността застрашава живота на майката.

2020 - Позовавайки се на доклада "Глобално състояние на въздуха 2020", изготвен от Института за здравно въздействие и Института за здравни измервания и оценки в САЩ, френската информационна агенция "Франс прес" предава, че замърсяването на въздуха е убило 476 000 новородени през 2019 г., като най-много са жертвите в Индия и Субсахарска Африка. Над 116 000 новородени са починали от замърсяването на въздуха по време на първия месец от живота си в Индия. В Субсахарска Африка това число е 236 000.

2021 - Американският актьор Алек Болдуин прострелва смъртоносно с реквизитен пистолет 42-годишната операторка Халина Хътчинс по време на снимките на филма "Rust" край гр. Санта Фе, щата Ню Мексико, САЩ. Пистолетът, който трябвало да е зареден с халосни патрони, е съдържал един истински патрон.

2022 - В Пномнен, Камбоджа, по време на среща между министър-председателя на Камбоджа Хун Сен и президента на Източен Тимор Жузе Рамуш-Орта са подписани два двустранни документа за укрепване на сътрудничество между двете държави в областта на въздушните услуги и търговията с ориз. На срещата е обсъдено установяването на директни полети между двете страни.

Родени на този ден българи:

Димитър Петков, политик и обществен деец (1858-1907).
Участник в Сръбско-турската война  като доброволец в четата на Панайот Хитов (1876) и като опълченец в Руско-турската освободителна война (1877-1878). Един от ръководните дейци на Народнолибералната партия (стамболовисти). Кмет на София (1887-1893) - основоположник на плановото и модерно изграждане на столицата. Председател на 6-ото Обикновено народно събрание (1890-1893), на IV Велико народно събрание (3 май-17 май 1893) и на 7-ото Обикновено народно събрание (15 октомври 1893-19  ноември 1893;19 май 1894-1 август 1894). Министър на обществените сгради, пътищата и съоръженията (19  ноември 1893-19 май 1894). Депутат в 10-ото и 11-ото Обикновено народно събрание (1899-1901) и в 13-ото Обикновено народно събрание (1903-1908). Основател и един от главните редактори на в. "Нов век" (1899). Министър на вътрешните работи (6 май 1903-22 февруари 1906) и управляващ Министерството на обществените сгради , пътищата и съоръженията  (23 ноември 1905-22 октомври 1906).Министър-председател, министър на вътрешните работи и управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и съоръженията (23 октомври 1906-26 февруари 1907). На 26 февруари 1907 г. е убит в София.

Екатерина Каравелова, общественичка и публицистка, деятелка на женското движение (1860-1947).
Била е председател на общообразователното женско дружество "Майка". Една от учредителките на Българския женски съюз (1900) и негов заместник-председател (от 1915). Учителка в Русе, Пловдив и София до 1903 г. По време на Балканската война (1912) е главна милосърдна сестра във Военното училище. През 1925 г. е избрана за председател на българска секция към Международната женска лига за мир. Участва в създаването на Комитет за защита на евреите заедно с писателя Антон Страшимиров, проф. Асен Златаров, проф. Петко Стайнов и др. В края на 1935 г. оглавява делегация, която посещава министър-председателя Кимон Георгиев с искане да отмени смъртната присъда за политическите затворници. Сътрудничила е на сп. "Вик за свободни хора", в. "Търновска конституция", в. "Родина", в. "Дъга", в. "Женски глас", в. "Женски свят", сп. "Библиотека Св. Климент" и др. Авторка е на фейлетони, памфлети, стихотворения и разкази, главно с политическа насоченост.

акад. Цветан Кристанов, лекар дерматолог (1898-1972).
Един от основателите и завеждащ  Катедрата по кожни и венерически болести в Медицинския факултет към Държавния университет в Пловдив (1945-1948) и ректор на университета (1946-1947). Директор на Института за социална медицина при Българската академия на науките (1949-1956). Председател на Българското дерматологично дружество в София (1950-1956). Автор е на повече от 200 монографии, научни трудове, студии и статии.

Матвей Вълев (ист. име Димитър Христов Вълев), журналист, писател и публицист (1902-1944).
Сътрудничи на сп. "Българан" (1916-1924), сп. "Маскарад" (1922-1923), сп. "Звънар" (1924-1925), сп. "Жупел" (1931-1934) и др. Загива като доброволец във Втората световна война  (1939-1945). Автор е на сборника с разкази и репотражи "Радост в живота" (1940), пиесата "Госпожата" (1938 г. в съавторство с Елисавета Багряна).

о.з. ген. Ангел Цанев, български държавен и военен деец (1912-2003).
Участник в Отечествената война на България (1944-1945) като помощник-командир на 12-а пехотна дивизия. Началник на Политотдела на Трудова повинност (1947-1949). Началник на Строителни войски (1949-1951) и на Противовъздушна отбрана (1953-1956). Депутат в 1-ото Народно събрание (1950-1953). Заместник-министър на вътрешните работи (1951-1953; 1956-1961). Първи заместник-министър на строежите (1961-22 юли 1965). Депутат от 4-ото до 6-ото Народно събрание (1962-1976). Министър на вътрешните работи (9 юли 1971-7 април 1973). Носител на орден "Георги Димитров" (декември 1959; октомври 1962).  

Борислав Петров, журналист (1920-1995).
Той е първият ръководител на телевизията в България - главен редактор на Българска телевизия (26 декември 1959-31 декември 1960).

Евстати Бурнаски, поет, писател и публицист (1922-2015).
Бил е редактор и завеждащ редакция "Поезия" на Военното издателство. От 1968 г. е началник на Групата военни писатели към Министерството на отбраната. Автор е на повече от 30 стихосбирки, автобиографичната повест "Личности и коне", недовършения фантастичен роман "Чудовище". Носител на на орден "Народна република България" първа степен (октомври 1982), на орден "Владимир Маяковски" на Съюза на писателите и преводачите в Русия (2012). Носител на наградата за поезия и белетристика "Георги Братанов" на Съюза на българските писатели (2005).  Почетен гражданин на Брезник (юни 2003).

проф. Тодор Станкушев, лекар (1930-2007).
Основоположник на наркологичната наука в България. Посвещава живота си на лечението на млади хора, зависими от дрогата. Основател и пръв ръководител (до 1980) на Центъра за профилактика и лечение на алкохолизма и наркоманиите в Суходол, София. Преподавател в Катедрата по психиатрия при Медицинска академия (1981-1998), главен републикански специалист по наркомании към Министерството на здравеопазването (1995-1997) . Бил е председател на Българската асоциация за профилактика на наркоманите и неин почетен председател. Автор на редица научни монографии и учебни ръководства за лекари и студенти по медицина, има над 160 научни публикации. Монографията му  "Наркомании"  (2003) е единствена по рода си в България.

проф. Марин Чонев, хоров диригент и педагог (1932-2012).
Основател на представителен хор във Варна, който по-късно приема името на музикалното дружество "Морски звуци" (1956). Създател на Хора на варненските момчета и младежи (1969). Преподавател във Висшия музикално-педагогически институт в Пловдив (1979-1981). Автор е на методически материали по проблеми на хоровото изпълнителско изкуство, съставител и редактор на песни и музикални сборници. Носител на орден "Стара планина" втора степен (17 май 2007).

Стоян Попов, оперен певец (1933-2017).
Солист на Софийската опера и балет (1966-1998). Лауреат на Димитровска награда (1980). Удостоен със званието "Камерзенгер" на Австрия (1982).

Петко Кицов, поет и журналист (1937-2017).
Дългогодишен главен редактор на радиостанция "Младост" и завеждащ "Детска редакция" на Българското национално радио. Автор е на редица стихосбирки и книги за деца, сред които "Сърце под корени" (1976), "Далечна дума" (1977), "Знак" (1985), "Вятърче немирно" (1996), "Над светлината на душата" (2000), "Вик срещу вятъра" (2009), "Друмник-Сладкодумник" (2013).

Иван Георгиев, лекар и политик (1941-2012).
Основава нелегалната при комунистическия режим Българска национална партия (1 септември 1955), участва във формирането на структурите на партията и ръководи нейната младежка организация. Заради дейността си е осъден на 5 години затвор. Основател и председател на Българската национално-радикална партия (БНРП) от учредяването й (15 ноември 1989-15 март 2012).

проф. Кирил Йорданов, историк (1946-2019).
Съосновател и научен секретар на Института по тракология към Българската академия на науките (1985-1992), и.д.  директор на института  (1992-ноември 1994) и негов директор (ноември 1994-май 2010). Бил е преподавал в Софийския университет "Св. Климент Охридски", Нов български университет, Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" и др. Автор е на повече от 150 научни статии, студии и монографии върху тракийската история и култура.

Христо Пеев, журналист (1946).
Издател и изпълнителен директор на едно от първите български мъжки списания сп. "Клуб М" (1990-2007). Създател на конкурса "Мъж на годината" и почетен член на Академията "Мъж на годината".

Тодор Толев, лекар психиатър (1950).
Ординатор в държавната психиатрична болница "Д-р Георги Кисьов" в Раднево (1976-1987) и директор на болницата (1987-2015). Създател е на първото "защитено жилище" за хора с психични разстройства през 1988 г. Бил е дълги години главен редактор на сп. "Българско списание за психиатрия", издание на Българската асоциация по психиатрия. Автор е на над 30 научни публикации в български и чужди научни медицински издания.

проф. Боряна Христова, филолог (1952). 
От 1975 г. работи в Народната библиотека "Кирил и Методий" (дн. Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий), и директор на библиотеката (май 1998-25 май 2016). От 1994 г. е преподавател в Катедра "Библиотекознание, научна информация и културна политика" на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Заместник-министър на културата (1 февруари-4 май 2017). Има над 300 научни публикации в областта на книжовното и литературното наследство. Носителка на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен  за заслуги в областта на образованието и науката (16 ноември 2006). Удостоена с почетна грамота от Министерство на културата  за постиженията си в сферата на българската култура и литературно наследство (26 май 2016).

Димитър Лазаров, политик (1954).  
Работил е като следовател и юрист. Депутат от 41-ото до 44-ото Народно събрание (2009-2021).
 
Милко Багдасаров, математик и политик (1957).
Председател на Областния съвет на Българската социалистическа партия в Кърджали (1995-2013), като от 21 юни 2016 г. отново е негов председател. Депутат в 42-ото Народно събрание (2013-2014). От м. септември 1990 г. е директор на СУ "Петко Рачов Славейков" в Кърджали. Носител на почетното отличие "Неофит Рилски" на Министерството на образованието (2003), на почетен знак на Министерството на външните работи на Русия за принос в дългогодишното сътрудничество между България и Русия, между СУ "Петко Рачов Славейков" в Кърджали и Московския Лицей 1553 "Вернадского" (6 юни 2019).

Валентин Танев, актьор (1957).
Работил е в Драматичния театър в Сливен, театър "Сфумато", Държавния пътуващ театър, Първи частен театър "Ла Страда". От 1998 г. е в трупата на Народния театър "Иван Вазов". Участвал е във филмите "Хайка за вълци" (2000), "Пансион за кучета" (2000), "Стъпки в пясъка" (2009), "Дървото на живота" (2013), "Воевода" (2016), "Скъпи наследници" (2018) и др. Носител на наградата "Икар" на Съюза на артистите в България (1997), на наградата "Аскеер" за главна мъжка роля във "Веселите Разплюеви дни" (24 май 2006) и др.

Любомир Велков, икономист и енергетик (1959).
Работил е в Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, АЕЦ "Козлодуй" и Националната електрическа компания. Главен изпълнителен директор на Националната електрическа компания (10 ноември 2005-27 август 2009).

Стоян Мавродиев, финансист и юрист (1969).
Депутат в 41-ото Народно събрание (14 юли 2009-17 юни 2010). Председател на Комисията за финансов надзор (16 юни 2010-28 юли 2016). Председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на Българска банка за развитие (6 октомври 2017-22 април 2020).

Ина Ананиева, състезателка по художествена гимнастика и треньор (1977).     
Печели сребърен медал като част от националния отбор на България по художествена гимнастика на Световното първенство в Атина, Гърция през 1991 г. Старши треньор на ансамбъла по художествена гимнастика на България (2012-2016). Треньор на България за 2014 г. и 2016 г.

На този ден са родени и:

Алфонс дьо Ламартин, френски поет и политик (1790-1869).
Министър на външните работи на Франция (24 февруари 1848-11 май 1848).

Алфред Нобел, шведски химик, инженер и предприемач (1833-1896).
Откривател на динамита, патентован на 7 май 1867 г. и представен за първи път на 14 юли 1867 г. След осемгодишна изследователска работа създава бездимния барут (балистита), който патентова през 1887 г. Последното откритие на Алфред Нобел е прогресивният бездимен барут, което патентова през 1896 г. Алфред Нобел депозира в различни държави общо около 350 сертификата, представящи 150 изобретения. На 27 ноември 1895 г. в Париж, Франция, той подписва завещанието си, в което обявява, че след смъртта му трябва да бъде учредена фондация, която да използва имуществото му в размер на над 33 млн. шведски крони, като присъжда всяка година 5 международни награди "на онези, които през изминалата година са допринесли най-голяма полза на човечеството". Нобеловите награди в съответствие със завещанието на Алфред Нобел са за забележителни успехи и научни открития в областта на физиката, на химията, на физиологията или медицина, за значими литературни произведения, които отразяват човешките идеали, както и за сплотяването на народите и опазването на мира. На 29 юни 1900 г. е създадена едноименна фондация, която през 1901 г. за първи път връчва наградите.

Едмондо де Амичис, италиански поет и писател (1846-1908).
Автор е на детския роман "Сърце" (1886).

Ото Нерц, немски футболист и треньор (1892-1949).
Той е първия треньор на националния отбор по футбол на Германия (1 юли 1926-8 август 1936).

Евгений Шварц, съветски писател, драматург и сценарист (1896-1958).
Автор е на пиесите "Голият крал" (1934), "Снежната кралица" (1939), "Дракон" (1944), "Обикновено чудо" (1956) и др. Сценарист е на филмите "Първокласница" (1948), "Дон Кихот" (1957) и др.

Михаил Куприянов, съветски художник (1903-1991).
Носител на Държавната награда на СССР (1942, 1947, 1949, 1950, 1951, 1975).

сър Джордж Солти (ист. име Дьорд Щерн), британски диригент и пианист от унгарски произход (1912-1997).
Музикален директор на Кралската опера "Ковънт Гардън" в Лондон (1961-1971), диригент на Чикагския симфоничен оркестър (1969-1991), главен диригент на Лондонския филхармоничен оркестър (1979-1983).

Дизи Гилеспи (ист. име Джон Биркс Гилеспи), американски джазмузикант - тропмпетист, певец и композитор (1917-1993).

Виктор Маккусик, американски генетик (1921-2008).
Той е сред първите учени, предложили карта на човешкия геном през 1969 г. и допринесли за осъществяването на „Проекта за човешкия геном“. Носител на наградата "Албърт Ласкър" за специални постижения в медицинската наука (1997), Американския национален медал за наука (2002) и др.

Лео Кирх, немски медиен магнат (1926-2011).
Създател на медийната компания "Кирх медия" (1980).

Урсула Ле Гуин, американска писателка фантаст (1929-2018).
Авторка е на 20 романа, 6 тома поезия, 13 книги за деца, множество кратки разкази и литературна критика. Сред тях са "Магьосникът от Землемория" (1968), "Лявата ръка на мрака" (1969, награда "Хюго" и награда "Небюла" за най-добри научнофантастични и фентъзи книги), "Гробниците на Атуан"(1971), "Грънчарското колело на рая" (1971), "Най-далечният бряг" (1972), "Освободеният" (1974 награда "Хюго" и награда "Небюла" за най-добри научнофантастични и фентъзи книги), "Техану" (1990), "Другият вятър" (2001) и др.

Пал Чернай, унгарски футболист и треньор (1932-2013).
Старши треньор на "Байерн" (Мюнхен) в периода между 1978  г. и 1983 г. Под негово ръководство отборът на "Байерн" два пъти става шампион на Германия и един път печели купата на страната.

Кристофър Симс, американски икономист (1942).
Носител на Нобелова награда за икономика за 2011 г. заедно с американския икономист Томас Джей  за работата си по взаимодействието между различни прилагани мерки и начина, по който те могат да се отразят на икономиката.

Никита Михалков, руски актьор, режисьор, сценарист и продуцент (1945).
Режисьор е на филмите "Свой сред чужди, чужд сред свои" (1974), "Роб на любовта" (1976), "Незавършена пиеса за механично пиано" (1977), "Пет вечери" (1979), "Няколко дни от живота на Обломов" (1980), "Без свидетели" (1983) и др. Участвал е в над 40 филма, сред които са "Сибириада" (1979), "Гара за двама" (1983) и "Жесток романс" (1984). От 1993 г. е председател на Руския фонд на културата. От 1998 г. е председател на Съюза на руските кинематографисти. Народен артист на РСФСР (1984). На 1 март 2003 г. е удостояване с почетното звание "Доктор хонорис кауза" на Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ).

Бенямин Нетаняху, израелски политик (1949). 
Председател на партия "Ликуд" в периода март 1993-май 1999 г. и от 19 декември 2005 г. до днес. Министър-председател на Израел (18 юни 1996-6 юли 1999; 31 март 2009-13 юни 2021). От 29 декември 2022 г. отново заема поста министър-председател.

Андре Гейм, нидерландски физик от руски произход (1958).
Носител на Нобелова награда за физика за 2010 г. заедно с британския физик от руски произход Константин Новоселов за новаторски експерименти във връзка с двуизмерния материал графен. Двамата учени доказват, че въглеродът в извънредно тънка форма - с дебелина само един атом, има изключителни свойства, произтичащи от квантовата физика. Графенът представлява двумерна структура от въглеродни атоми, съединени в кристална решетка.

Браянт Смит, американски баскетболист (1977).

Неманя Видич, сръбски футболист (1981).

Това е денят на смъртта на:

Пиетро Аретинo, италиански поет, писател и драматург (1492-1556).
Автор е на политически памфлети, сатирични комедии - "Лицемер", "Комедия за придворните нрави", и др.

вицеадм. Хoрейшо Нелсън, британски военен деец (1758-1805).
Участва в действията на британския флот срещу въстаналите американци по време на Войната за независимост на САЩ (1775-1783). Назначен за командващ на британския флот в Средиземно море през 1798 г., той разгромява френския флот в битката при Абукир, за което е удостоен с титла виконт. През 1798-1800 г. оказва помощ на крал Фердинанд IV в потушаването на бунтовете в Неаполитанското кралство, съюзник на Англия в антифренската коалиция. През 1803-1805 г. командва британския средиземноморски флот, действащ срещу съюзническите френски и испански флотилии. Нанася им съкрушителен удар в сраженията при Трафалгар, в което е смъртно ранен. Погребан в криптата на лондонската катедрала "Сейнт Пол" като национален герой. На Трафалгарския площад в Лондон през 1839-1842 г. в чест на Нелсън е издигната 44-метрова колона, увенчана с неговата 5-метрова статуя.

Васил Радославов, български политик (1854-1929).
Депутат във 2-ото (1880) и в 4-ото (1884-1886) Обикновено народно събрание. Министър на правосъдието (29 юни 1884-15 юли 1886; 9-12 август 1886), министър на вътрешните работи (12-16 август 1886), министър-председател и министър на вътрешните дела (16 август 1886-28 юни 1887), управляващ Министерството на финансите (18 ноември 1886-28 юни 1887). Депутат в III Велико народно събрание (1886-1887). Министър на правосъдието (19 май-17 септември 1894) и управляващ и министър на Министерството на народното просвещение (17 май-9 декември 1894). Депутат в 8-ото Обикновено народно събрание (1894-1896). Министър на вътрешните работи (19 януари 1899-27 ноември 1900). Депутат в 10-ото Обикновено народно събрание (1899-1900), в V Велико народно събрание (1911), в 15-ото и 16-ото Обикновено народно събрание (1911-1913). Министър-председател и министър  на вътрешните работи и народното здраве (4 юли-20 декември 1913), управляващ Министерството на външните работи и изповеданията (17 декември-23 декември 1913), министър-председател, министър на вътрешните работи и народното здраве и управляващ и министър на Министерството на външните работи и изповеданията (23 декември 1913-21 юни 1918). Депутат в 18-ото Обикновено народно събрание (1919-1920).

Артур Шницлер, австрийски драматург (1862-1931).
Автор е на пиесите "Анатол" (1893), "Професор Бернгарди" (1912), на новелата "Госпожа Беата и нейният син" (1897) и др.

Анастас Микоян, съветски държавен деец (1895-1978).
Народен комисар на външната и вътрешната търговия на СССР (1926-1934), народен комисар на хранителната промишленост (1934-1935). Министър на търговията на СССР (1935-1955). Първи заместник-председател на Съвета на министрите на СССР (1955-1964). Председател на Президиума на Върховния съвет на СССР (1964-1965).

Вълко Червенков, български политик (1900-1980).
Член на Политбюро на Българската комунистическа партия (БКП)  (октомври 1944-ноември 1961). Генерален секретар на Централния комитет (ЦК) на БКП (8 ноември 1950-4 март 1954). Депутат в 26-ото Народно събрание (1945-1946), VI Велико народно събрание (1946-1949), във 2-ото и 3-ото Народно събрание (1954-1961). Подпредседател (20 юни 1949-28 януари 1950), председател (1 февруари 1950-14 януари 1954; 15 януари-1954-17 април 1956) и заместник-председател на Министерския съвет (17 април 1956-9 декември 1961), министър на просветата и културата (1 февруари 1957-9 юни 1958). Председател на Комитета по мирно използване на атомната енергия (април 1959-декември 1961), председател на Държавния съвет за наука при Министерския съвет (май 1959-декември 1961). През ноември 1962 г. е изключен от партията. На 19 май 1969 г. на Пленум на ЦК на БКП е отменено наложеното му наказание "изключване от партията". Носител на орден "Георги Димитров" (1950, 1959, 1960).

проф. Делчо Сугарев, български архитект (1905-1998).
Основоположник на градоустройственото и паркоустройственото планиране в България. От 1972 г. е член на Международната федерация на архитектите пейзажисти, от 1977 г. - на Международната академия на градините и пейзажите в Рим. Пръв преподавател във Висшия инженеро-строителен институт  (1945-1963). Участва в проектирането на националния стадион "Васил Левски" в София (1953), в градоустройствени и архитектурни проекти в Мароко (1963-1967), в паркоустройствени решения (с колективи) за Борисовата градина в София (1948), парк "Кайлъка" край Плевен (1950), Морската градина в Бургас (1952), парк "Витоша" (1955), фонтана пред Софийските минерални бани (1956), правителствения парк "Бояна" (1956), парк "Заимов" (1961), фонтана на централния площад в Пловдив (1962) и др. Автор е на "Градоустройствен план на гр.Кюстендил" (1939, в съавт. с Любен Тонев), "Карловски дворове през епохата на Възраждането" (1956), "Планиране и архитектура на населени места" (в колектив, 1956), "Паркове и градини" (1960), "Копривщенски чешми през Възраждането" (1960) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1977), на орден "Народна република България" втора степен (1985).

Джак Керуак, американски писател и поет (1922-1969).
Един от водачите на битническото движение в САЩ през 50-те години на 20-и век. Автор е на романите "По пътя" (1957), "Бродягите на Дхарма" (1958), "Самотен пътешественик" (1960), "Ангели на самотата" (1965) и др.

Джордж Макгавърн, американски политик (1922-2012).
Деец на Демократическата партия и неин кандидат на изборите за президент, произведени на 7 ноември 1972 г.

Ферит Тюзюн, турски композитор и диригент (1929-1977).

Бернард Хайтинк, нидерландски диригент (1929-2021).
Започва да свири на цигулка на 9-годишна възраст. През 1954 г. дебютира като диригент на Филхармоничния оркестър на Нидерландското радио. През 1956 г. дирижира за първи път Кралския Концертгебау оркестър, а от 1961 г. до 1988 г. е негов главен диригент. Главен диригент на Лондонския филхармоничен оркестър (1967-1979). Музикален директор на Кралската опера "Ковънт гардън" (1987-2002). Главен диригент на Младежкия оркестър на Европейския съюз (1994-2000). Главен гост-диригент на Бостънския симфоничен оркестър (1995-2004). Главен диригент на Чикагския симфоничен оркестър (2006-2010). В рамките на над 60-годишната си кариера е продуцирал повече от 450 записа. Носител на френския Орден за изкуство и литература (1972).
 
Петя Йорданова, българска поетеса (1931-1993).
Организационен секретар в Окръжния комитет на Профсъюза по просветата и печата в Русе (1952-1961). Работила е в Централния дом на учителя (1961-1971) и в отделите "Телевизионен театър" и "Учебна редакция" в Българска телевизия (1971-1979). Била е заместник главен редактор на редакция "Детски екран" в Българска телевизия. Авторка е на произведения за възрастни и деца. Нейни стихове са преведени на руски, беларуски, молдовски, гръцки език.

Франсоа Трюфо, френски режисьор, сценарист и продуцент (1932-1984).
Режисьор на филмите: "400 удара" (1959), "Стреляйте по пианиста" (1960), "Жул и Жим" (1962), "Откраднати целувки" (1968), "Американска нощ" (1973), "Историята на Адел" (1975), "Любов в бягство" (1979), "Последното метро" (1980), "Съседката" (1981), "Веднъж да дойде неделя" (1983) и др. Носител на награда "Оскар" (1973).

о.з. полк. ст.н.с. Йордан Орманков, дългогодишен служител на Министерството на вътрешните работи (МВР), следовател (1937-2002).
Ръководи българското разследване (1982-1987) по делото за атентата срещу папа Йоан Павел II. Официален говорител на МВР (1987-1991).

Юнко Табей, японска алпинистка (1939-2016).
На 16 май 1975 г. тя покорява връх Еверест (8848 м) в Хималаите. Тя е първата жена, изкачила върха.

Александър Томов, български поет, писател и сценарист (1944-2020).
От 9 декември 1997 г. е член на Националния съвет за радио и телевизия, председател на съвета (16 декември 1997-9 юли 2001). Автор е на стихосбирките "Квартал "Надежда" (1978),  "Луминесцентни балади" (1984);  на сборниците с повести  и новели "Елегии за птици" (1983), "Здрач и печал" (1992), "Сянката на един сън" (1994);   на трилогиите "Корупция", "Новобогаташи", "Арсения"  и "византийската"  трилогия,  включваща романите "Пурпур" (2000),  "Византийският лабиринт" (2001) и "Императрица Теофано" (2003) и др.  Сценарист е на над 12 игрални филма. По негови произведения са заснети филмите  "Маргарит и Маргарита", "Характеристика", "Смъртта може да почака", "Изпепеляване" и др.  От 1997 г. е преподавател по кинодраматургия в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград и в Нов български университет в София. Носител на наградата "Владимир Башев" (1978) и в. "Пулс" за първа книга на млад автор (декември 1979), на наградата за белетристика и художествена публицистика на Съюза на българските писатели за 1983 г. (май 1984). Почетен гражданин на София (16 септември 1997).

Веселин Константинов, български журналист (1955-2021).
Сътрудник в отдел "Печат" в Министерството на външните работи (1983-1987). Работил е в "София Прес", радио "Витоша". Репортер в БТА (1987-1995), заместник главен редактор на "Вътрешна информация" (1995-1996) и ръководител на направление "Информационни дейности" (до 1997).

Христо Манчев, юрист (1959-2014).
Заместник главен прокурор и ръководител на Върховната касационна прокуратура (31 май 2000-22 април 2009). Член на Висшия съдебен съвет от квотата на прокуратурата (6 декември 2003-3 октомври 2007).
/МГ/