site.btaПромените в начина на хранене могат да помогнат за овладяване на климатичната криза, показват учени

Какво общо има между храната и психологията - отговори на този въпрос представиха европейски изследователи на семинар в Брюксел, посветен на научните решения за промяна в начина на хранене в условията на климатични промени.  

Климатът се променя и това влияе върху начина ни на живот, като налага на определени места земеделските производители да търсят нови решения и дори да се насочат към отглеждането на нови култури. На потребителите също се налага да променят хранителните си навици, включително и заради установените вреди от консумацията на червено месо от животни, които допринасят за климатичните промени с отделяния метан. С устойчивия избор на храни хората могат да помогнат за опазването на планетата, като допринасят за рационално използване на почвите, за биоразнообразието и за производството на достатъчно храни за бързо нарастващото население на планетата. 

Трудно е да променим поведението си и хранителните си навици, бяха единодушни участниците в дискусията за поведението на потребителите в семинара, организиран в Брюксел тази седмица от Европейския изследователски съвет (ERC) и Комитета за бъдещето на науката и технологиите (STOA) в Европейския парламент. В избора на нови храни огромно влияние има психиката. Вероятно затова и президентът на ERC Мария Лептин подчерта в изказването си, че социалните науки не може и не бива да остават встрани при изследванията на процесите, свързани с климатичните промени. 

Янина Зойберт от Института Каролинска в Стокхолм изследва какво ни дава сензорно удоволствие и защо. Ако се опитвате да обясните на някого защо определено ястие е най-доброто на света според вас, как ще го направите, поясни тя. Изследванията й върху сензорното удоволствие, за което науката не знае много, показват, че по отношение на храните хората изпитват удоволствие и харесват продукти, ястия и вкусове, което са им познати. В повечето случаи, когато решим да опитаме нова храна, тя е основно вариация на вече познати блюда или продукти. Ако обичате мляко, сте склонни да опитате соево мляко например. В лабораторията правим експерименти, при които вземаме традиционна храна и постепенно я “заразяваме” с нови вкусове, за да проследим реакциите на хората, поясни Зойберт. Новите вкусове и вариации на любимите храни се приемат като течности, защото реакциите на участниците в експериментите се проследяват на скенер. В пилешки бульон например се добавя сол, после се отнема част от аромата на пилешкия бульон, след това може да се добави борова есенция и се наблюдава как хората реагират на промените във вкуса. 

Специалистите в лабораторията на Зойберт, която работи по проект с финансиране от ERC, са установили също, че хората са доста скептични към новите продукти и са особено подозрителни, когато това, което слагат в устата си, се движи, каза германската изследователка. В отговор на въпрос на БТА тя призна, че макар да е любопитна към храната и отворена да опитва нови продукти, все още не е намерила начин да преодолее отвращението си към хапването на насекоми. Затова и смятам, че тази сфера е изключително интересна за изследване, каза Зойберт. 

Юдит ван ден Ветеринг от университета в Утрехт, Нидерландия, която работи по финансиран от ERC проект, каза, че изследванията са показали водещата роля на образованието за промяна в поведението и хранителните навици. Тя даде пример, че на гимназисти е предложен кратък текст за говеждото месо и за въздействието на животните върху климатичните промени и след като се запознали с информацията, 10 на сто от младежите са показали в анкета, че са променили отношението си към храненето. Тя подчерта, че информация не само за климатичните промени, но и за личните, поведенчески промени, допринася за разширяване на погледа на младите хора. 

Науката трябва да даде кураж на политиката и информация на гражданите, каза Джон Бел, директор на дирекция “Здрава планета” в Генерална дирекция за изследвания и иновации на Европейската комисия, който е и доктор хонорис кауза на Аграрния университет в Пловдив. Той ръководи действията в политическия преход в областта на климатичните промени, биоикономиката, хранителните системи, околната среда, биоразнообразието, кръговата икономика, океаните и европейската Зелена сделка. 

Ние сме миротворческа мисия, а целта ни е да се помирим с природата, каза Бел в рамките на дискусията за въздействието на хранителните системи върху здравето, обществото и планетата. Науката и изследванията не само наблюдават процеси, но и дават посоки и решения, добави той.