site.btaТържествено събрание по повод 154 години от създаването на БАН се състоя в зала "Проф. Марин Дринов"

Тържествено събрание по повод 154 години от създаването на Българската академия на науките (БАН) се състоя днес в зала "Проф. Марин Дринов".

Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски произнесе празнична реч. Проф. Петър Стоянович от Института за исторически изследвания изнесе академично слово, посветено на съвременния патриотизъм на българите. Бяха връчени и Наградите на БАН за журналисти за 2022 г.

Водещ на тържествената церемония беше член-кореспондент Евелина Славчева, председател на Общото събрание на БАН.

“Учените на БАН са били активни свидетели и участници в историческия път на България. Те винаги са имали своите политически и обществени позиции. Много от тях дори са жертвали своя живот в защита на тези свои позиции. Науката е област, в която основополагащ принцип е обективността и истината. Българските учени в своята дейност изясняват природните и обществени явления. Възстановяват фактите, доказват своите хипотези и анализи, базирайки се на доказани принципи и научни закони. Това е веруюто на Българската академия на науките”, каза председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски.

С думите на Марин Дринов, съучредител на Българското книжовно дружество, а именно: “Без помощта на науката един народ никога не би достигнал да има значение за цялото човечество‘‘, председателят на БАН акад.  Юлиан Ревалски започна своето тържествено слово. “Духовността и знанието са най-силната подпорка при всяко едно национално развитие и процъфтяване”.

Акад. Ревалски добави, че науката и ценностите трябва да изграждат бъдещето, защото и за икономиката, и за политиката, и за високите технологии, е нужен интелектуален елит.

“Марин Дринов, Васил Стоянов и техните съмишленици успяват да преведат Книжовното дружество по път, изпълнен с твърде много перипетии, което може би е още по-голяма заслуга от самото му създаване. Всички те осъзнават, че свободният народ трябва да бъде и образован”, добави председателят на БАН Юлиан Ревалски.

“Българското книжовно дружество се е превърнало в aкадемия на 6 март 1911 г. Учените, отговорни за създаването му, са издавали своето периодическо списание, създавали са книжовните норми на съвременния български език. Проучвали са културните старини. Изграждали са основите на свободна България, като държава на духа и знанието, във всичките науки, изкуства и художества’’, каза акад. Ревалски.

Академичното слово на проф. Петър Стоянович от Института за исторически изследвания беше посветено на съвременния патриотизъм на българите. "Патриотизмът трябва да е адекватен на времето, сръчен и умно поднесен... Познанието и принципността на съвременния патриотизъм са немислими без мотивираността. Патриотизмът не е канцеларска дейност, не започва в 9 сутрин и не почива по обяд, не си тръгва по икиндия... Патриотизмът не е бреме, а благодатен кръст за носене", каза той.

Според проф. Стоянович "обичта към родината и налагането на нейните интереси тук и зад граница иска на първо място много работа, отказ от егоизъм, сътрудничество с други хора в името на общото дело, иска образованост и честност, иска отечеството да е преди партията". 

Поздравителен адрес към тържественото събрание на БАН отправиха президентът на България Румен Радев; министърът на културата Кръстю Кръстев; д-р Иванка Шалапатова - министър на труда и социалната политика; проф. Анастас Герджиков, ректор на Софийски университет “Св. Климент Охридски‘‘, други ръководители на висши учебни заведения от София и страната, и директори на държавни институции .

Накрая на церемонията бяха връчени наградите от Българската академия на науките на журналисти, които обективно и критично представят работата на БАН пред обществото, и наградата за журналистика за 2023 г. Наградените бяха представени от заместник-председателя на БАН - член-кореспондент Евдокия Башева, и връчени лично от акад. Ревалски.

В категория “Електронни медии‘‘- радио и телевизия, отличието получи екипът на предаването ‘’100% будни‘‘ по БНТ за интервюта и репортажи, посветени на инициативата на академията за подпомагане на украинските учени. Награда за системно отразяване на теми, свързани с дейността на Академията, бе връчена на Милена Янинска, водеща на предаването “Социални мрежи‘‘ по "Нова нюз". Призът в категория “Информационни агенции и интернет медии’’ бе връчена на агенция БГНЕС, с главен редактор Георги Пашкулев. За цялостно дългогодишно отразяване на дейността на БАН, в категория “Печатни медии‘‘, бе отличена Ярослава Прохазкова от вестник “24 часа ‘‘. Управителният съвет на БАН връчи за първи път отличието “За правилна и богата българска реч в журналистиката‘‘, като продължение на поетата от БАН инициатива за защита богатството и красотата на българския език, на журналистката Милена Милотинова, водеща в предаването “Брюксел 1‘‘ на телевизия "България он ер".

Тържеството завърши с кратък концерт на хора към Национално музикално училище “Любомир Пипков‘‘ в София.

Българската академия на науките е правоприемник на Българското книжовно дружество, учредено на 12 октомври 1869 г. в румънския град Браила.  Председател на дружеството е университетският учен и историк Марин Дринов, а деловодител е един от основателите му - Васил Д. Стоянов. След Освобождението на България БКД пренася дейността си в София и се налага като авторитетен научен център с богата обществено-културна и политическа дейност. През 1911 г. се преименува в Българска академия на науките и е приет първият закон за нея.