site.btaИзследователи проучват здравето и благополучието на юношите в условията на пандемията от Ковид-19

AV 17:16:01 07-02-2022
AK1710AV.007
проучване - Ковид-19 - юноши

Изследователи проучват
здравето и благополучието на юношите
в условията на пандемията от Ковид-19


София, 7 февруари /Ирина Симеонова, БТА/
Екип от Института за изследване на населението и човека при БАН (ИИНЧ-БАН) проучва здравето и благополучието на юношите в условията на пандемията от Ковид-19. Това разказа пред БТА доц. Анна Александрова-Караманова от департамент "Психология", която е ръководител на изследването.

Проучването е по научноизследователски проект "Здраве и благополучие на юношите в условията на пандемията от COVID-19: ефекти върху психичното здраве, здравното поведение, социалните взаимодействия и академичната мотивация и успеваемост, модерирани от личностните особености". Той се реализира от миналия ноември и трябва да приключи в края на 2024 г. Финансиран е по "Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания - 2021 г." на Фонд "Научни изследвания", МОН. Ръководител на проекта е доц. д-р Анна Александрова-Караманова, а в научния екип освен учени от ИИНЧ-БАН участват и учени от Бургаски свободен университет - проф. д-р Татяна Коцева (ИИНЧ-БАН, Департамент "Демография" и БСУ), доц. д-р Елица Димитрова (ИИНЧ-БАН, Департамент "Демография"), доц. д-р Красимира Минева (БСУ), ас. Евелина Богданова, дм (ИИНЧ-БАН, Департамент "Психология"), гл. ас. д-р Емануела Паунова-Маркова (ИИНЧ-БАН, Департамент "Психология"), гл. ас. д-р Татяна Йорданова (ИИНЧ-БАН, Департамент "Психология").

Караманова отбеляза, че в момента дейностите все още са на етап теоретично изследване и подготовка на методологията за националното представително изследване.

Проектът се фокусира върху периода на юношеството като специфичен и динамичен развитиен период, характеризиращ се с интензивно физическо, когнитивно, емоционално и социално развитие. Основна задача на психосоциалното развитие в юношеството е формирането на идентичността на основата на активното синтезиране на досегашния опит и на интегриране на новите аспекти в един цялостен Аз. В този процес като значими се открояват отделянето от родителите и желанието за "възрастност", за автономност при решенията и поведенията, "верността" към приятелите - най-значимата референтна група, склонността към експериментиране, влизане в различни роли и поемане на рискове, "подражаването", потребността от приемане и одобрение от страна на другите, развитието на сексуалността и създаването на първите романтични и сексуални взаимоотношения, нарастващите академични предизвикателства, отбелязва доц. Караманова. По думите й в този контекст развитийният период на юношеството създава нормативни предпоставки за уязвимост по отношение на физическото и психичното здраве и благополучие. Физическото здраве е застрашено от ангажирането в рискови здравни поведения като тютюнопушене, употреба на алкохол, наркотици и анаболни стероиди, екстремни практики за контрол на теглото, необезопасен секс, агресия и насилие, както и от намаляване на физическата активност и свръхтегло. Психичното здраве и благополучие на юношите могат да се повлияят негативно както от типични характеристики на индивидите в юношеска възраст като повишена емоционалност и емоционална нестабилност, така и от външни събития и фактори като високи равнища на стрес, свързани с високи академични изисквания, с неблагоприятна семейна среда и взаимоотношения, с проблеми във отношенията и неприемане от връстниците, проблеми в романтичните и сексуалните връзки, трудности и предизвикателства пред намирането на собственото Аз, социална тревожност, тормоз в училище и кибертормоз, проблемна употреба на интернет, онлайн игри и социални медии. По този начин физическото и психичното здраве и благополучие в юношеска възраст са значим и винаги актуален проблем, който следва да се адресира с различни психосоциални програми и интервенции.

Според изследователите пандемията от Ковид-19 е нововъзникнал фактор с потенциал за значимо влияние върху физическото и психичното здраве и благополучие на юношите. Кризисната ситуация, породена от болестта, създава предпоставки за интензифициране на съществуващите нормативни предизвикателства пред здравето и развитието на юношите чрез значителни промени в преживяваните равнища на стрес и чрез промени в ключови ежедневни дейности като обучението (преминаване онлайн), общуването с връстници (все повече онлайн), ограничения в спортуването, в разходките и развлеченията извън дома, увеличаване на времето, прекарвано пред екраните, повече време в рамките на дома в компанията на родителите, с които общуването в периода на юношеството често е трудно, отбелязва доц. Караманова. Пандемията предпоставя и възникването на изцяло нови проблеми като интензивно преживяване на обща несигурност и страх в обществото, среща на юношите и членове на техните семейства с вируса, включително преживяването на загуба на близки хора, преживяване на социална изолация и самота заради ограниченията в груповите социални дейности, нововъзникнала финансова нестабилност в семействата заради ограниченията в сектора на икономическа заетост на родителите, посочва още тя.

Целта на проекта е да проучи влиянието на промените в ежедневието на българските юноши вследствие на пандемията от Ковид-19 (заболяване на юношата или член на семейството, мерки за опазване на общественото здраве, живот онлайн, финансова несигурност) върху тяхното здраве и благополучие, и по-конкретно върху психичното им здраве, здравното им поведение, социалните им взаимодействия и академичната им мотивация и успеваемост, като отчете модериращите ефекти на социално-демографски характеристики и на личностните особености на юношите.

Изследователите очакват, че ефектите върху здравето и благополучието на младите хора в резултат на промените в ежедневието вследствие на пандемията от Ковид-19 ще бъдат модерирани от социално-демографските и личностните фактори така, че за част от юношите ефектите ще бъдат по-скоро негативни, а за друга част от юношите - по-скоро позитивни.

За постигане на изследователските цели е планирано осъществяването на теоретично изследване: анализ на съществуващото теоретично и емпирично знание в областта на здравето и благополучието на юношите и неговите детерминанти в обичайния психосоциален контекст преди пандемията от Ковид-19 и след нейното начало; количествено емпирично изследване с вграден качествен компонент - голямо национално представително проучване с 4500 млади хора във възрастта на ранното и средното юношество (11-15 г.); изработване на основани на научни доказателства насоки за превенция и интервенция на нормативни проблеми на юношеското развитие и проблеми, свързани с функционирането по време на пандемията от Ковид-19, предназначени за вземащите решения и за специалисти; разпространение на информационни материали, обобщаващи резултатите от изследването и разработените насоки, сред таргет групи като директори, учители и непедагогически персонал, юноши, родители и сред цялото общество.

Планираното голямо национално представително количествено проучване с млади хора във възрастта на ранното и средното юношество ще бъде извършено едновременно с международното сравнително изследване "Поведение и здраве при деца в училищна възраст - HBSC", което се прави на всеки четири години под ръководството на Европейския офис на Световната здравна организация и мониторира здравните поведения и психичното здраве на юношите в техния социален контекст в 50 страни в европейския регион, отбеляза доц. Караманова, която е съръководител на HBSC за България заедно с доц. д-р Елица Димитрова от ИИНЧ-БАН. Това ще позволи част от изследователската методология на HBSC, с която се проследяват здравните поведения на юношите и индикатори на психичното им здраве, да бъде приложена за постигане на изследователските цели и задачи на настоящото проучване, както и част от измерените по време на Ковид-19 пандемията психосоциални индикатори да бъдат сравнени в международен план с държави с високи и с ниски показатели на заболеваемост, смъртност и строгост на противоепидемичните мерки, както и с последните събрани преди пандемията данни в България, коментира тя.

/АКМ/