site.btaМалките деца, които имат добри взаимоотношения с родителите си, са по-предразположени към просоциално поведение

Добрите взаимоотношения между родителите и техните малки деца значително увеличават склонността на децата да бъдат „просоциални“ и да бъдат  любезни и съпричастни, съобщи електронното издание физ.орг, позовавайки се на британски учени.

Изследването на Кеймбриджкия университет използва данни от над 10 000 души, родени между 2000 и 2002 г., за да проучи дългосрочните ефекти от взаимоотношенията между малките деца и техните родители, като най-вече да проследи връзката им с просоциалното поведение и психичното здраве на децата.

Експертите откриха, че хората, които са поддържали добри отношения с родителите си, когато са били на тригодишна възраст, не само са склонни да имат по-малко проблеми с психичното здраве през ранното детство и юношество, но също така показват и повишени „просоциални“ тенденции. Това означава позитивно социално поведение, целящо да облагодетелства околните, като сред харатеристиките му са любезност, съпричастност, услужливост, щедрост и доброволчество.

Децата, които пък са имали емоционално обтегнати или зловредни отношения с родителите си като малки, са били по-слабо предразположени към развиването на просоциални навици с течение на времето. Изследователите предполагат, че това засилва аргументите в подкрепа на разработването на целеви политики и подкрепа за млади семейства, в рамките на които установяването на добри отношения между родители и деца не винаги е толкова лесно –  например в случаите, в които родителите са подложени на финансов натиск или не могат да отделят много време за децата си заради работата си.

Проучването също така изследва доколко психичното здраве и просоциалното поведение са фиксирани черти сред младите хора и доколко те варират в зависимост от обстоятелства като промени в училище или в личните им отношения. Експертите използваха данни за просоциалното поведение на участниците, за „интернализацията“ на психични симптоми (като депресия и тревожност), както и за „екстернализацията“ на симптоми (като агресивно поведение).

Учените използваха и данни за това доколко отношенията на участниците (когато са били на тригодишна възраст) с техните родители се характеризират с „малтретиране“ (физическо и вербално насилие), емоционални конфликти и „близост“ (топлота, сигурност и грижа). Бяха взети предвид и други фактори като етническия произход и социално-икономическия статус на семействата.

Но докато децата с по-високи от средното нива на просоциално поведение като цяло показаха признаци на по-добро психично здраве, все още няма ясни доказателства, че психичното им здраве се подобрява с напредването на възрастта. Въз основа на тази констатация проучването предполага, че училищните дейности за насърчаването на просоциално поведение биха били по-ефективни, ако бъдат интегрирани в учебната програма по устойчив начин, вместо да бъдат прилагани под формата на еднократни интервенции като седмици, посветени на борбата срещу тормоза в училище.