Институтът за изследване на изкуствата към Българската академия на науките (БАН) отбеляза 75 години от своето основаване. Тържественото честване се състоя в зала ''Марин Дринов", в БАН.
Институтът е основан през 1947 г. и първоначално е ръководен от академик Иван Лазаров. През 1988 г. се обединява с Института за музика с наименование "Институт за изкуствознание". В дейността му са изследователска работа в областта на теорията и историята на изобразителните изкуства, музикалния фолклор, музикознанието, театъра, киното и телевизията. Днешният институт е единствената специализирана научноизследователска институция в България за разработки в областта на античната, средновековната и съвременната художествена култура.
‘’Още със създаването на Българското книжовно дружество, науката никога не е била отделена от изкуствата и художествеността. Това е много важно да се разбере, въпреки че съвременното наименование на нашата организация е ''Българска академия на науките'' и вероятно хората, които просто чуват този израз, или гледат абревиатурата, си мислят, че в нашата академия ние се занимаваме, предимно, или само с наука. Това не е вярно, защото винаги сме разглеждали науката и културата като цяло, като нещо абсолютно взаимосвързано и неделимо’’, поясни на церемонията председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски.
‘’Винаги, както в частта на институтите в БАН, така и в областта на членовете на БАН, онази част, която е свързана с културата, с изкуствата, е предавала красивата страна, видимата хубава страна на БАН‘’, добави академикът.
Водещ на събитието беше докторът по кинознание, киноизкуство и телевизия в БАН доц. Андроника Мартонова.
На церемонията проф. Йоана Спасова-Дикова, директор на Института за изследване на изкуствата, бе удостоена с почетен златен плакет за изключителни приноси в научните и приложни изследвания, за изключителни творчески постижения в областта на изкуствата, и по повод 75 години от създаването на института. Освен с поздравителен адрес от президентството, тя беше наградена и с плакета ‘’Св. св. Кирил и Методий‘‘ на президента на Република България, за постиженията на Института за изследване на изкуствата.
‘’Днес празнуваме 75 години от институционализирането на института, защото всъщност началото му започва с два института. По традиция отбелязваме 1948 г.‘‘, уточни проф. Спасова.
‘’Ние сме основани с протокол 2 от Събранието на Литературно-художествения клон на Българската академия на науките, на 3 октомври 1947 г. За това нашите претенции са, че всъщност сме по-стари, отколкото сме ‘‘, каза директорката на Института.
През 1947 г. се взима решение от Литературно-художествения клон да бъдат основани три института към БАН - Институт за музика, Институт за изобразително изкуство и Институт за литература.
‘’Ние, хуманитарните науки, сме преки потомци на онези будители, които през 1869 г. създават Българското книжовно дружество’’, поясни проф. Йоана Спасова-Дикова.
‘’Без помощта на науката един народ никога не би достигнал да има значение за цялото човечество!‘‘, с тази мисъл на високоуважавания проф. Марин Дринов, който е първият председател на Българското книжовно дружество, днес БАН, директорът на института, проф. Йоана Спасова Дикова, завърши своята тържествена реч.
‘’Това е залегнало в мотото на стратегията на БАН до 2030 г. съвсем неслучайно, защото наистина ние се стремим да сме от значение за цялото човечество’’, прибави тя.
На церемонията бяха прочетени и поздравителни адреси по повод 75-тата годишнината от основаването на Института за изследване на изкуствата от министъра на науката и образованието Галин Цоков, от министъра на културата Кръстю Кръстев, както и от ректорите на Националната художествена академия - проф. Георги Янков, на Националната музикална академия - проф. Сава Димитров, както и от ректора на Национална академия за театрално и филмово изкуство ‘’Кръстьо Сарафов‘‘ проф. Станислав Семерджиев.
На събитието бе връчена наградата ‘’Съживено наследство‘‘ за 2022 г. Нейни лауреати са композиторът и диригент Емил Табаков, и художникът Румен Гашаров.
Програмата по случай 75 годишнината от основаването на Института завърши с кратък музикално-танцов концерт, представен от ученици и студенти от Югозападния университет ''Неофит Рилски‘‘.
Както писа БТА, мисията на института е да изследва проблемите на изкуствата, архитектурата и културата в регионален, европейски и световен контекст; да проучва и осмисля културното наследство и националната идентичност. Институтът за изследване на изкуствата притежава единствения на Балканите японски лазерен грамофон "ELP Laser Turntаble LT-2XRC", с помощта на който безконтактно се сваля звукова информация от стари, повредени или счупени грамофонни плочи. Той може да се дигитализира и мастерира. Също така съхранява фотоархив от 100 000 кадъра, текстов архив от над 250 000 страници, аудиоархив над 3400 ленти и 1800 плочи, и видеоархив от 800 филма и над 200 видеокасети, съдържащи уникални данни. Институтът за изследване на изкуствата към БАН се отличава и с богатия си библиотечен фонд, наброяващ 50 000 тома, между които и редки издания от края на ХІХ век.
