site.btaС инсталацията „България“ искам хората да са по-сплотени, казва пред БТА авторът Денис Алиев

Картата на България и лъвчето от герба на родината са вплетени в арт инсталацията „България“. Тя е на Денис Алиев и може да бъде видяна до 7 октомври пред билетния център на НДК. Триизмерната инсталация е вдъхновена от патриотичния дух на автора и представлява куб с големина 2 на 2 на 2 метра, в който са разположени висящи дървени кубчета, образуващи двата важни за България символа, погледнати от различни ъгли.

Алиев има идеята от седем години, а от три години работи по нея. Една година търси финансиране и партньорства, накрая изтегля кредит, получава помощ от близки и приятели и така самофинансира проекта си.

„След като разбрах за този вид изкуство, се замислих защо пък и аз да не направя подобно нещо. Преди да започна, аз си го изясних в главата как точно трябва да се направи. Това е страшно трудно. Аз не съм правил такова нещо – това ми е първият опит“, разказва Денис Алиев пред БТА.

КАК СЕ ПРАВИ „БЪЛГАРИЯ“

След това решава, че проектът му трябва да е по някакъв начин обвързан с България, защото иска да накара хората да са по-сплотени. „Да е нещо, което да ни жегне отвътре и да ни накара да се почувстваме малко по българи, по-истински и по на място“, обяснява Алиев. Казва, че по негови наблюдения българите се радваме на неща, които са направени от чужди артисти, внос отнякъде. „И си казах: Ами, аз ще го направя, за да покажа, че може и в България такива неща да се случват“, допълва той.

За изработката на всичките над 400 еднакви дървени кубчета с размер 2х2х2 см му помага негов роднина. Когато избистря идеята в главата си, Денис отива в ателието му, разчертава какво планира да направи и почти веднага започват работата по проекта. Първоначално нарязва купчина с кубчета и ги връзва едно по едно, за да види кое как пасва на идеята му. Когато свършват, прави още. „Даже в момента вкъщи имам още кубчета“, казва той.

Обяснява, че идеята му е да представя интересни неща, които хората са виждали някъде другаде. „Искам да покажа: „Ей, и тук можем!“, казва младият творец. Добавя, че обича България, родния си град Долни Дъбник и София. Затова представянето на инсталацията е в навечерието на Деня на независимостта на България.

Засега не е ясна съдбата на инсталацията му след 7 октомври, когато ще бъде деинсталирана от пространството пред НДК. „Надявам се някой да обърне внимание, да ме потърсят, да коментираме някакви възможни варианти и идеи. Но на 7 октомври следобед идвам тук и ще го демонтирам. И си го прибирам вкъщи до момента, в който се появят правилните хора“, разказва той. Заплатил наем на общината за 17-те дни, в които творбата му е изложена пред НДК, но казва, че е благодарен за възможността да го направи и не го вълнуват разходите. „Това ми беше мечта и си я осъществих“, казва той.

Казва, че в инсталацията има и друга символика. Умишлено, като се погледне картата на България, не е толкова пълна – това е символ на обезлюдяването. Ако приемам, че тези квадратчета тук са домовете на хората – много домове вече ги няма. Лъвчето обаче е много плътно – защото където и да се намира всеки българин, душата му е тук. Другото, което исках да покажа на хората е, че не трябва да гледат на живота и на ситуациите от един ъгъл. От друг ъгъл, ако се завъртят, може да видят друго. Истината може да е от другата страна. Хората трябва да сменят перспективата от време на време, обяснява творецът.

ПОРТРЕТИ ОТ СОЛ

Денис Алиев е и първият български артист, който прави портрети от сол. Преди години му попада снимка, на която вижда произведение от сол. Толкова се впечатлява, че малко след това сяда и прави първата своя солена творба. „Още от първия портрет усетих, че ме вълнува, и че това е моето“, казва той. Първият портрет е на Слави Трифонов, докато гледа негов концерт в „Арена Армеец“. Рисува вкъщи под звуците на музиката на „Ку-Ку бенд“. Когато творбата му е готова, усеща прилив на вълнение. „Леко се просълзих тогава, защото това е като сбъдната мечта, не знам как да го опиша точно, много странно чувства е“, спомня си с усмивка Алиев.

След известно време намира начин да запазва картините. Сега много хора в България и чужбина притежават негови произведения. Обещава на внучката на Чарли Чаплин, че ще й изработи портрет от сол, когато има време. През годините подарява портрети от сол на много хора. „Вземам си снимка, която съм харесал и ме е грабнало нещо в този човек. Правя картината и направо я подарявам. И тогава виждам истинската емоция. А тя за мен е най-важна“, казва художникът.

ТВОРБИ ОТ ДРЕХИ, КОСА, ХЛЯБ И СТЪКЛО

Преди време прави портрети от дрехи на Христо Ботев и на Васил Левски. „И е много интересно – от чорапи, гащи, дънки, тениски – хващаш и си ги нареждаш по някакъв начин. На земята те си стоят като някакви нахвърляни дрехи, обаче като го погледнете от друга гледна точка, нещата вече придобиват друг смисъл“.

Отделно от това прави портрети с коса. Негова приятелка има фризьорски салон в Плевен и му събира коса, от която той прави произведения на изкуството. Пробва също да прави картини от филии хляб, върху които рисува с шоколад.

Новата му страст е изработката на стъклени портрети. „Аз си купувам триплекс стъкло, което, като го чукаш, се чупи между слоевете и се получава направо магично – все едно са диамантчета, кристали. Много е яко“, разказва вдъхновено Алиев. Първият му такъв портрет е на Васил Левски.

Обмисля един ден да направи стъклено-солена изложба с портрети от стъкло и сол. „Иска ми се изкуството да достига до все повече хора и да го разбират и оценяват точно такова, каквото е“, казва Алиев. Но не забравя откъде е тръгнал. И освен че се връща в родния Долни Дъбник, учи местните деца на изкуството си. 

Всяка година Народно читалище „Илия Бешков“ в Долни Дъбник организира арт занимални за деца, в които Денис Алиев работи с тях. Тази година се събрали над 40 дечица, с които заедно рисували портрети от сол, а след това с негова помощ ги запечатали, за да им останат за спомен.

Денис Алиев  е роден през 1983 г. в град Долни Дъбник. Той е неконвенционален артист и музикант, експериментира, изграждайки изображения от разнородни нестандартни материали – дрехи, сол, натрошено стъкло. Участва във визуални и музикални проекти, включва се в различни благотворителни инициативи и каузи. От пет години - съвместно с Народно читалище „Илия Бешков“, организира и работилница за деца в родния си град.