На 3 октомври 1990 г. влиза в сила Договорът за обединение на Германия, подписан на 31 август 1990 г. в Берлин от Федерална република Германия и Германската демократична република, съгласно който двете държави се обединяват в една държава под името Федерална република Германия. Договорът е одобрен от парламентите на двете страни на 20 септември 1990 г. Денят на влизането в сила на договора се отбелязва като национален празник на страната - Ден на германското единство.
След Втората световна война (1939-1945) на 23 май 1949 г. на територията на британската, френската и американската окупационни зони е създадена Федерална република Германия, а на 7 октомври 1949 г. на територията на съветската окупационна зона и в Източния (съветски) сектор на Берлин е създадена Германската демократична република.
В бюлетина “Международна информация” БТА съобщава за обединението:
Берлин, 3 октомври 1990 г. /БТА/ Точно в полунощ по централноевропейското време в центъра на Европа близо 78 милиона германци се обединиха в единна държава. От следвоенната карта на континента изчезнаха едновременно две германски държавни образувания, олицетворявали десетилетия наред и всяко посвоему краха на Нацисткия райх, Студената война и почти половинвековната идеологическа вражда между европейците.
Послание на Хелмут Кол до правителствата на всички страни по повод обединението на Германия
Бон, 3 октомври 1990 г. /БТА/ Във връзка с обявяването на германското единство днес канцлерът Хелмут Кол изпрати послание до правителствата на всички страни, предадоха осведомителните агенции.
В него се посочва, че Обединена Германия ще служи на делото на мира в целия свят и ще помага за създаване на единна Европа.
Германия поема върху себе си всички морални и правови задължения, произтичащи от нейната история, се казва в документа. Ние осъзнаваме, че във връзка с обединението сме длъжни да поемем и голяма отговорност пред народите в света. Ето защо външната политика, която възнамерява да води Обединена Германия, ще бъде насочена към укрепване на партньорските отношения и към разширяване на взаимноизгодното сътрудничество с останалите страни. Хелмут Кол подчертава също, че в бъдеще германската земя ще бъде източник само на мир, а разоръжаването и контролът над въоръженията и занапред ще останат централни елементи от германската политика в сферата на сигурността.
Канцлерът заявява, че в бъдеще Германия няма да има териториални претенции към нито една съседна страна. Според него ненакърнимостта на границите и уважението към суверенитета на всички страни в Европа е важно условие за запазване на мира на континента.
Хелмут Кол отбелязва, че сключените в миналото от ГДР международни договори ще станат предмет на преговори между ФРГ и правителствата на съответните страни.
Освен това, според него, с възстановяването на държавния суверенитет на Германия се създават възможности за непосредствено участие на Бундесвера в дейността на международните сили на ООН по поддържане на мира в кризисни райони.
***
Германия празнува своето обединение
Берлин, 3 октомври 1990 г. /Кор. на БТА Хубен Хубенов/ Дългогодишната мечта на един народ се превърна в реалност: Германия вече е обединена. Точно в полунощ на церемония пред сградата на Райхстага в Берлин бе сложен краят на двете досегашни германски държави – ФРГ и ГДР, и бе обявено тяхното единство.
На специална трибуна пред Райхстага се бяха качили федералният президент Рихард фон Вайцзекер, федералният канцлер Хелмут Кол, министър-председателят на ГДР Лотар де Мезиер, Вили Брандт, Оскар Лафонтен и редица други видни германски политици. Под звуците на църковни камбани точно в нула часа четиринадесет спортисти от двете части на Берлин издигнаха върху 40-метров пилон черно-червено-жълтото национално знаме.
В този исторически миг ликуването на огромната тълпа наоколо стана неописуемо. Стотици хиляди хора запяха националния химн. В небето полетяха тапи от бутилки шампанско. Някои се прегръщаха от радост, в очите на други имаше сълзи. А среднощното берлинско небе бе озарено от разноцветните огньове на фойерверките.
След дългата и бурна “нощ на единството” рано днес централните части на много германски градове, в това число и на Берлин, отново “са завладени” от участниците в продължаващите народни празненства. При необичайно топлото за сезона време хиляди берлинчани отново “щурмуваха” днес централния булевард “Унтер ден Линден” и разположените по него щандове и сергии с различни лакомства, бира и вино. Други се насочиха към сцените за културни прояви под открито небе, които предлагат различни развлечения за най-широка аудитория.
В най-старата берлинска църква “Мариенкирхе” бе отслужена тържествена литургия по случай германското обединение. На нея бе изразена огромната радост на германския народ от постигнатото отново национално единство, но бяха посочени и възникващите с неговото осъществяване проблеми, пораждащи различни грижи и тревоги у хората.
БТА отбелязва в бюлетина "Международна информация" и коментарите за обединението:
Обединението на Германия - празник и отговорност
Бон, 3 октомври 1990 г. /БТА/ Ролята и мястото на Обединена Германия на Стария континент и в света, огромната ѝ отговорност за изграждането на единна Европа, за намаляването на напрежението и укрепването на мира, както и за успеха на политиката на реформи в Централна и в Източна Европа, и в СССР - това е основният мотив в изказванията и поздравленията на редица политици днес в Германия и по целия свят, цитирани от осведомителните агенции.
Европейската общност приветства обединението на Германия като нова ера за Европа и изрази увереност, че то ще тласне общността по пътя към икономически, валутен и политически съюз. Дванадесетте страни членки и комисията на ЕО са разпространили отделни декларации, с които поздравяват гражданите на Източна Германия с добре дошли в общия пазар.
За австрийския министър на външните работи Алоис Мок обединяването на Германия е символ на окончателното преодоляване на разделението в Европа на два антагонистични блока. И президентът на Италианската република Франческо Косига свързва в поздравителна си телеграма до президента Рихард фон Вайцзекер появата на единна Германия на картата с преодоляването на идеологическото разделение на Стария континент и ликвидирането на политическото и военното блоково противопоставяне. Министър-председателят на Япония Тошики Кайфу подчертава в декларация, че обединяването на Германия е повратен момент към нов ред в целия свят. Той е дълбоко убеден, че Нова Германия ще играе важна роля в решаването на различни глобални проблеми. Генералният секретар на ООН Хавиер Перес де Куеляр, изпращайки своите сърдечни пожелания за мир и просперитет на германския народ, изрази надежда, че Единна Германия ще служи още по-активно на целите и на принципите на световната организация в интерес на целия свят.
Не така мислят в Израел обаче, където според съобщение на агенция "Ройтер" обединението на Германия предизвиква смесени чувства. “Злото, което Единна Германия е причинила, не може да се забрави и да се изтрие от историческите книги”, се подчертава в редакционна статия днес на в. “Йедиот Ахронот” . “В света има нова реалност, с която трябва да се съобразяваме”, заявил правителственият говорител Ави Пазнер, цитиран от АП. Той призовал Единна Германия да помни своя дълг към еврейския народ.
По мнението на френския президент Франсоа Митеран обединението на Германия е исторически закономерно събитие, тъй като германците са един народ. В интервю по телевизията той определи разделянето на страната преди повече от четири десетилетия като “нещастен случаи в историята”. В отговор на въпрос дали обединена Германия трябва играе по-голяма политическа роля в света той заяви: “Надявам се, това ще стане в рамките на европейския обединителен процес.”
Главата на римокатолическата църква папа Йоан-Павел Втори също приветства днес в традиционната си проповед във Ватикана историческото събитие. Той благодари на Бога за това, че след толкова много години на принудително и ненужно разделение стана възможно държавното единство на Германия. “Фундаменталните промени, които стават в Централна и в Източна Европа в резултат на преодоляването на тоталитарните идеологии, угнетявали хората и свободата на духа десетилетия наред, направиха възможно единството на Германия”, подчерта папата.
НАТО приветства и приема Обединена Германия като лоялен член на Атлантическия съюз и като активен партньор в изграждането на една обща и свободна Европа, заяви генералният секретар на НАТО Манфред Вьорнер. В реч пред посланиците на 16-те страни членки, цитирана от АФП, Вьорнер подчерта, че обединяването на Германия е решителен етап в историята на Съюза и ролята, която той ще играе в бъдеще.
В бюлетина “Коментари, анализи и прогнози” БТА публикува анализ на своя кореспондент в Бон за бъдещата ориентация на обединената държава:
За бъдещата външнополитическа ориентация на Германия
Бон, 3 октомври 1990 г. /Кор. на БТА Людмил Митакев/ Накъде ще тръгнат сега германците? Този въпрос, задаван и на изток, и на запад, няма категоричен отговор. Безспорно е обаче историческото правило, че всяка икономическа сила рано или късно прераства в политическа мощ. В поредица от изказвания напоследък политическото ръководство на страната - Хелмут Кол, Ханс-Дитрих Геншер, Рихард Фон Вайцзекер, Хорст Телчик и други, дадоха да се разбере, че Германия е готова да поеме повече отговорност в световните дела. Как би се проектирала тази отговорност през специфичните немски интереси върху отношенията с отделните региони и политически формации?
Без съмнение обединението на Германия би било немислимо без европеизирането на нейната политика. В ръководството на страната отдавна е избистрен изводът, че германците могат да разчитат на просперитет само като добри европейци. Обединението на Германия и на Европа са две страни на един и същ медал, казва по този повод канцлерът Хелмут Кол. Оттам и мощният импулс, идваш от Бон, за издаване на единен вътрешен пазар на Европейската общност, за икономически, валутен и политически съюз на Западна Европа след 1992 година.
Безспорно мотор на обединителните процеси ще бъде оста Бон-Париж, което бе потвърдено съвсем наскоро от 56-те консултации между двете правителства в Мюнхен. Край Рейн се отчита с перспектива, че една конфедерация на 12-те членки на ЕО с население от 340 милиона, с високо технологично ниво на производството и германски доминираш фактор отговаря в най-висока степен на националните интереси на Германия. Нещо повече - докато в началните етапи на развитие на идеята за Общ пазар от германска страна се наблягаше предимно на икономическите процеси, то в момента, когато на хоризонта се очерта добър изход за обединението на Германия, правителството на Хелмут Кол излезе, съвместно с президента Франсоа Митеран, с идеята за създаване и на политически съюз в Западна Европа.
Динамичното развитие на политическата мисъл край Рейн в последните месеци показва, че германските политици не заслужават ироничното подхвърляне за техния тесен, провинциален кръгозор. Красноречив факт е, че идеята на Франсоа Митеран за конфедерация в Европа бе не само приета, но и развита с перспектива поне до 2000 година. Митеран си представя създаването на икономически, валутен и политически съюз на ЕО до 1992 година и оставането му като привилегировано ядро на Европа, около което да гравитират като асоциирани членове отначало страните от ЕФТА, Австрия, Швейцария, а след това и държавите от Средна и Източна Европа. Бон предлага повече. Още след 1992 година държавите от ЕФТА, Австрия и Швейцария би трябвало да станат членове на Европейската конфедерация, ако, разбира се, пожелаят това. В Бон се отчита, че проблем с тези страни няма. Тъй като те разполагат с подходяща обществено-политическа и икономическа структура за това.
Друг е въпросът с останалите държави. Подходът към Унгария, Полша и Чехословакия - Средна Европа, се отличава съществено от този към България, Румъния и Югославия - Югоизточна Европа. Докато за първите страни се предлага те да се асоциират колкото се може по-тясно към общността и в перспектива - към средата на това десетилетие даже да станат пълноправни членове, то за вторите се отрежда по-друга съдба.
Причината за подобен подход е в оценката на германските политици за достигнатата степен на развитие по пътя към парламентарната демокрация, плурализма, зачитането на човешките права и пазарната икономика. За първата група държави неотдавна Хорст Телчик - външнополитически съветник на Хелмут Кол, отбеляза, че макар и не без рискове, тя се движи към посочените по-горе цели.
Втората група държави според него засега изпускат възможността да се включат в подобно развитие, а Румъния и Сърбия дори го възпрепятстват. Оценката на правителството е, че събитията в Румъния и Югославия показват, че в този район не може, се изключва възникването на обстановка, близка до гражданската война с последици, далеч надхвърлящи границите на Балканите.
Вярна обаче на принципа, че всяка нестабилност на континента във вреда на обединителните за страната процеси, Германия ще следва и занапред своята последователна политика на сътрудничество в района, като се ангажира все повече с общи инициативи на Европейската общност. Характерно в тази посока е изявлението на правителствения говорител министър Ханс Клайн пред кореспонденти от Балканските страни, включително кореспондента на БТА. Той заяви, че за чиста балканска политика на Германия едва ли си струва да се говори. По-вярно според него е да се твърди за германски инициативи в общността, поради специфичните немски интереси в района. Подобна е и идеята на Хорст Телчик в рамките на ЕО Германия да се превърне в адвокат на Източноевропейските държави. “Откъсвайки се от Съветския съюз и стремейки се към свободата, тези народи не бива да бъдат оставени на произвола на съдбата. Те се нуждаят от политическо сътрудничество и икономическа помощ” - така смята външнополитическият съветник на Хелмут Кол.
Гръбнак на политическите структури в Европа според германците трябва да станат променящите се структури на Европейската общност, а съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа /СССЕ/ ще трябва да получи по-нататъшно развитие чрез институционализирането си. Тук се прави разлика между формите на Европейското политическо сътрудничество /ЕПС/ и на СССЕ. Докато първото трябва да интегрира вътрешно Европа, то второто освен всичко друго трябва да даде на СССР и САЩ глас на стария континент. ЕПС явно ще изземва все повече функции, присъщи на отделните правителства, но този процес ще е перспективен, само ако всяка една държава в Европа сама ограничава суверенитета си за сметка на общите структури. Германия е склонна да подкрепи подобно развитие. Последиците - икономически, валутен и политически съюз в рамките на Европейската общност, най-вероятното превръщане на Западноевропейския съюз във военна организация на ЕО - всичко това са стъпки към създаване Европейски съединени щати, в които доминираща роля ще играят германците.
Обединението на Германия ще се отрази без съмнение на качеството на отношенията със САЩ и СССР. Разривайки идеята за бъдещето на съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа като система за колективна сигурност на континента, Ханс-Дитрих Геншер всъщност отговаря може би в най-пълна степен как да се запази стабилизиращото присъствие на двете велики сили на континента. Според него обаче ЕО трябва да има отделни механизми за сътрудничество с всяка една поотделно. Засега по-избистрен е моделът за САЩ. Например това лято Съветът на Европа реши да се създаде механизъм за срещи на ниво министри на външните работи на ЕО и ръководителя на дипломацията на САЩ. Всичко това се прави и с перспективата, че НАТО все повече ще губи своите контури като военнополитическа организация. От друга страна, германците, лишени от възможността да имат ядрено оръжие, биха желали ядреният ангажимент на американците да остане. Новият модел за сътрудничество между континенталните съюзници от НАТО и САЩ ще бъде предмет на “трансатлантическа декларация”, която предстои да бъде обсъдена през следващите месеци. Не случайно обаче идеята за преразглеждане на отношенията със САЩ принадлежи на Ханс-Дитрих Геншер.
Към Съветския съюз Германия ще води отворена по всички посоки политика. Вече са сключени всеобхватни договори за сътрудничество в икономиката, науката, техниката, образованието и т.н. известна е финансовата помощ, която трябва да се разглежда преди всичко като политически жест, при сегашното затруднено положение на германците при отпускане на кредити за други страни освен за ГДР. От висш национален интерес за Германия е запазването на стабилността в най-големия източен съсед. Затова германците ще направят всичко, което могат, за да протече възможно най-гладко пренастройването на съветската икономика към принципите на пазарното стопанство.
Всичко това обаче не означава, че Германия е склонна СССР да бъде включен в общоевропейското семейство. Тясно сътрудничество - да, но интегрирано - не. За германците Европа стига само до река Буг - източната граница на Полша, а влизането на СССР в бъдещата Европейска конфедерация би означавало риск и нестабилност за цялата формация.
Европейският континент постепенно намира своята идентичност. С обединението на Германия нарастват и шансовете да се обедини Европа. В конфедерацията на свободни и равноправни членове Германия ще се стреми да бъде образцов партньор, макар че ще доминира в много отношения. Европеизирана Германия ще подтикне Стария континент към придобиване на повече тежест в международните отношения, но и към повече отговорност за световните деца.
***
Германците още не знаят как ще се казва страната им
Берлин, 3 октомври 1990 г. /Ройтер/ “Как ни наричат сега?”, запита един възрастен берлинчанин свой съгражданин, докато те се носеха рано тази сутрин с потока от участници в празненството по повод обединението на Германия.
“Предполагам Германия”, отговори другият, който носеше също както приятеля си, германското знаме.
“Не, не може да е Германия… но също не може и да се казва Федерална република”. Двамата продължиха, без да знаят отговора.
Дори след обединението мнозина германци не са сигурни дали новата им държава носи същото име, както и републиката със столица Бон от 1949 г. насам – Федерална република Германия.
За разлика от чужденците, които често наричат двете държави просто “Източна Германия” и “Западна Германия”, германците се придържаха към официалните названия в израз на национална самоличност.
Определението “федерален”, на немски “бундес”, стана прилагателно към всяка дума, отнасяща се до Западна Германия. То се използваше толкова често, че западногерманците в разговорната и източногерманска реч станаха “бундис”.
Нравите са толкова устойчиви, че ако някой каже просто “Германия” или “германски”, той може да бъде заподозрян в скрити националистични наклонности.
Много германци се противопоставят на идеята обединената им родина да се нарича “Германия”, тъй като звучи прекалено сходно с милитаристкия райх на кайзерите и на Адолф Хитлер.
През последните седмици западните вестници писаха за “все още ГДР” или “бившата ГДР”.
Канцлерът Хелмут Кол, който изгаря от желание да прогони старите комунистически названия, често говори за “новите федерални провинции”.
Лотар де Мезиер, който до полунощ беше министър-председател на ГДР, се боеше срещу означенията “западняк” и “източен” – най-популярните и учтиви разговорни изрази, които германците използват едни за други.
Но това може да не бъде прието в Обединения християндемократически съюз /ХДС/. Според съобщения в печата в Бон, някои западняци от ХДС в опита си да намерят друго име за своите източни съюзници, започнали да ги наричат “осготи”.
/ГИ/
news.modal.text
