site.btaДигиталните технологии навлизат бързо в образованието

Образованието се промени значително през последните няколко години, когато заради пандемията от КОВИД-19 почти в целия свят образователния процес протичаше дистанционно, с помощта на технологиите. Развитието на технологиите улеснява бързия им достъп до различни сектори и общности и бързо си пробива път и в образованието. Имерсивните технологии и изкуственият интелект са сред водещите технологии, които навлизат в образованието. 

Взаимодействието между хората и компютрите в образованието бе тема на дискусия между експерти, организирана от Панела за бъдещето на науката и технологиите в Европейския парламент и стриймвана онлайн.

Целта на Панела за бъдещето на науката и технологиите е да предложи възможно най-широк преглед на възможностите и на потенциалните рискове от дигиталните технологии в образованието, каза при откриването на дискусията българският евродепутат Иво Христов, който е зам.-председател на панела. 

Той добави, че технологиите се развиват много по-бързо от европейските образователни системи и това бе могло да създаде затруднения. От една страна има опасения, че изоставаме от развитието на технологиите и желание да се навакса това изоставане, но от друга страна съществуват страхове, че не знаем какви са желаните последици и евентуални заплахи от навлизането на технологиите в образованието, добави той. Новите методи в образованието може да направят хората по-ефективни, могат да бъдат мост между реалния и виртуалния свят, но съществуват опасности, каза той. Има опасения за общото въздействие на новите технологии върху здравето, липсват достатъчно изследвания върху психологическото им въздействие върху децата и възрастните, върху развитието на мозъка. Съществуват и опасения, свързани с етиката и киберсигурността, каза Христов.

Матю Денис, преподавател по етика в технологиите в университета на Айндховен, Нидерландия, бе модератор на дискусията. В интервю за електронното издание на панела той описва разликите в различните видове имерсивна реалност, които си проправят път в образованието – от напълно имерсивните технологии, към които спада виртуалната реалност, пресъздаваща виртуално реалността с помощта на очила, до частично имерсивни технологии, които са по-малко технически усъвършенствани и които според него може да се окажат по-практични за образователния процес. Тази технология наслагва дигитална информация в реалния свят с помощта на очила и слушалки с функции за добавена реалност, поясни той.

Според Денис образованието може са извлече огромни ползи от имерсивните технологии, като дава възможност на децата и младежите да се потопят в темата на обучението си -  например да се запознаят отблизо с Големия адронен колайдер в ЦЕРН или със симулирана Слънчева система. Това ще помогне на учениците да правят неща, които изискват сложни способности и въображение или които просто са недостъпни за тях. Освен това децата и младите хора обикновено се наслаждават на това използване на технологията, отчасти защото вече са запознати с нея в компютърните игри - може би децата имат и естествен афинитет към технологии, които възрастните и техните родители не познават, посочва Денис. Той обаче подчертава и сериозните етични опасения относно начина, по който тези технологии се използват в училищата и университетите.  Той каза, че преподаватели изразяват опасения от внедряването на комерсиални цифрови информационни технологии в образователни среди , което значително увеличава потенциала за наблюдение на редица интимни данни на млади и потенциално уязвими лица - данни, които досега са били недостъпни за технологичните компании. Тези данни са изключително ценни за тях, тъй като събират информация за бъдещото поколение потребители.

Друг етичен проблем е, че имерсивните технологии могат да бъдат използвани за цифрово пресъздаване на насилие или сексуални престъпления по начин, който ги възхвалява или ги свързва с развлечение, смята Денис. 

Ромина Качия от Съвместния изследователски център на ЕС каза, че новите технологии оформят ядрото на образователния процес и това поставя въпросите какво се преподава, какви умения и компетентности са нужни и поставят въпроса и чии интереси обслужват новите технологии.

Тя отбеляза, че две изследвания в Съвместния изследователски център проследяват ефектите на изкуствения интелект (ИИ) върху учениците в средните училища. Първият извод е, че имерсивните технологии вече влияят върху образованието в европейските страни, разширяват пространството за учене чрез сливането на виртуалния  и реалния свят. Другият извод е, че новите дигитални технологии дават много повече информация за образователния процес, те могат да позволят на учителители на наблюдават как децата учат, а не само да проверяват резултатите от обучението. 

Качия каза още, че ИИ може да има разнообразно приложение в обучението и даде пример с оказване на помощ при писане на чужд език например. Тя обаче изтъкна и широките възможности за злоупотреба и манипулации, свързани с ИИ.

Тези технологии не са създадени за целите на образованието и в същото време се използват от малолетни и влияят върху тяхното развитие, подчерта експертката. Тя каза, че обучението в съвременното общество на познанието е голямо предизвикателство пред създаващите политики в тази сфера. Нужно е да се възползваме от потенциала на новите технологии, без да излагаме на риск благосъстоянието на учениците и на учителите, допълни Качия.