site.btaМалко членски внос, малко дарения и много ентусиазъм – това са ресурсите на сдружение „Пещерно спасяване“, разказаха от организацията

Малко членски внос, малко дарения и много ентусиазъм – това са ресурсите, с които се „захранва“ сдружение „Пещерно спасяване“, каза в интервю за БТА Владимир Георгиев, член на Управителния съвет на организацията. Както всички останали членове на организацията и Георгиев има професия, с която се изхранва – той е програмист. В „Пещерно спасяване“ има и други членове, които се занимават с програмиране, но има и хора, които работят в най-различни сфери, включително геолози, строители, мебелисти, адвокати, лекар и др., разказаха за БТА от сдружението. 

БТА потърси Георгиев и двама от спасителите, участвали в акцията по изваждането на американския спелеолог Марк Дики от пещерата Морджа в Турция – Николай Петров и Филип Енчев, за да разкажат какво е да си „пещерняк“. 

Акцията в Турция – едва втората подобна

На 2 септември в Европейската асоциация по пещерно спасяване (ECRA) пристигна сигнал за бедстващ човек в пещерата Морджа. Много от европейските държави са членове на тази асоциация, включително българската. В общи линии от турска страна питаха какви лекарства могат да бъдат дадени на Марк, тъй като той изпитва коремен дискомфорт, повръща кръв и се намира на дълбочина от 1040 метра. Това разказа за БТА програмистът Николай Петров - един от първите „пещерняци“ от България, които пристигат на мястото. След като на спелеолога започват да се дават лекарства става известно, че състоянието му няма да се подобри достатъчно бързо и затова още на следващия ден - 3 септември, четирима унгарци, сред които и доктор, започват спускане в пещерата, за да окажат първа помощ на Марк, каза Петров. По същото време ние получаваме сигнал в България, като от ECRA искат да заявим готовност за екип от четирима спасители с лекар, които могат да заминат, добави той.

С организацията от българска страната се заема Владимир Георгиев. Не можах да участвам в акцията по лични причини, но участвах в организацията ѝ от българска страна – тръгване, транспорт, комуникация с чуждите екипи, обясни за БТА той. От България на 4 септември тръгват четирима спасители със самолет, като полетите са платени от дарител. По суша, с лични автомобили, тръгват останалите български „пещерняци“. След близо 30-часово пътуване пристигат до пещерата, обясни Петров.

Българската група е едва втората, която се отзовава на призива за помощ. Щом пристигат на място, спасителите разбират, че Марк Дики е получил вътрешен кръвоизлив и повръща кръв. Според „пещерняка“ Филип Енчев вероятно става дума за язва, но добави, че не е сигурен какво е било медицинското заключение.

Ролята на българските спасители

Когато пристигнахме на място, турският ръководител на експедицията, по време на която е станал инцидентът, ни съобщи, че очакваме всеки момент да бъде доставена кръв, която трябва да слезе до пострадалия на 1040 метра. Така че, четиримата веднага влязохме в пещерата. Двама се отправиха към дъното, за да доставят кръвта и медикаменти, а други двама се отправихме на дълбочина 680 метра, където трябваше да изградим лагер, тъй като в пещерата имаше само един лагер на минус 500 метра и още един - на минус 1040 метра. Все още не бяха пристигнали колегите от ECRA, така че се опитвахме да направим каквото можем с организацията, която беше изградена на място. Тя не беше много добра, но това е едва втората такава акция в историята, добави Николай Петров.

След пристигането на италианския екип, съставен от 46 души, сред които и опитният „пещерняк“ Джузепе Конти, който е избран за ръководител на спасителната операция, пещерата Морджа се разделя на сектори, добави Петров. Българите получихме секторът от минус 900 до минус 1040 метра. Нашата задача беше да подготвим въжените системи за извличане на носилката и всъщност да пренесем носилката от 1040 метра до 900 метра, където да я предадем на колегите. Част от българите през цялото време бяха на тази дълбочина, като се качваха до 500 метра и слизаха обратно до 1040 метра, обясни Петров.

Един от тези спасители е Филип Енчев. Ние влязохме във втория ден, след като пристигнахме. Нашата задача беше да разширим лагера на минус 500 и трябваше да излезем, но нещата така се завъртяха, че останахме шест дни в пещерата без да излизаме, разказа за БТА Енчев. Той добави, че не е необичайно спелеолози да прекарват толкова време в пещерата. Престоят не ни беше затруднение. Единствено, че бяхме влезли уж за малко и не се бяхме подготвили за дълъг престой, нямахме достатъчно топли дрехи, батерии за осветление и храна. Трябваше в последствие да ни се свалят неща от повърхността. В пещерата е доста студено – около 3 градуса постоянна температура, има вода и кал, и когато спреш да се движиш, бързо изстиваш, допълни Енчев.

Част от българските спасители остават на повърхността и влизат в пещерата, за да носят багаж до минус 500 метра и до минус 680 метра, добави Николай Петров. Работихме и по едно стеснение на минус 120 метра, като това нещо ни отне два пълни дни работа. Подготвяхме се за възможно най-лошия вариант – Марк да бъде изнесен с носилка през цялата пещера. Докторите бяха обнадеждени и ни казаха, че ако се почувства добре, има вероятност той да излезе от носилката и сам да премине през някои от стесненията, което щеше да спести буквално ден-два от акцията. Нашата задача беше да екипираме пещерата за извличане на носилката, да извлечем носилката през нашия сектор и след това помагахме на колегите в по-горните части, добави Петров.

Три дни ни отне да подготвим пещерата и още толкова да извадим човека от минус 1000 до повърхността, каза Енчев и добави, че Дики е стоял девет дни в пещерата в пострадало състояние.  

Операцията е успешна и на 12 септември Марк Дики е изваден на повърхността, припомниха спасителите. 

Каква е мотивацията им да се включат в акцията

И тримата пещерняци казаха, че всеки човек има различна мотивация, с която тръгва на подобна акция. 

Предполагам, че всеки има различни мотиви. Ние сме една затворена група – „пещерняците“, каза Георгиев. По думите му организации като „Пещерно спасяване“ са създадени „сами да помагаме на себе си“. Има, разбира се, други дейности, в които можем да се включим – налага се понякога да вадим иманяри, да се включваме в други спасителни операции, но мотивацията е, че отиваме да помогнем на колеги пещерняци и на наши приятели. Налага се на всеки да зареже работата си, защото когато има инцидент, обстоятелствата са спешни. Няма как да се отложи или да се планира за след седмица, добави Георгиев.

Сигналът за инцидента в Морджа заварва Петров и двама негови колеги в Карлуково на обучение. Ние си бяхме пуснали отпуска, но всички останали българи, които участваха в акцията, бяха на работа. Хора оставиха жени и деца вкъщи и буквално за един час си опаковаха багажа и тръгнаха. Аз заминах за тази акция, защото знаех, че като пещерняк съм работил на такива дълбочини, имам опит, но няма много хора с опит – това е втората акция на такава дълбочина. Така че, знаех, че има с какво да помогна и с какво да съм полезен, дори и за момент не съм се колебал, добави Петров.

Според Филип Енчев „пещерняците“ се готвят години наред за подобни акции. На карта е заложен човешки живот. Дори пострадалият да не беше жив, пак щяхме да отидем да помогнем, добави той. Като цяло няма такива истински спасителни операции. Това е първата такава акция, в която аз участвам. Всяка година има тренировъчни акции, но истинска – не. На такава дълбочина даже и тренировъчна операция не е правена, каза Енчев.  

„Пещерно спасяване“ е доброволна организация, членският внос е 20 лева

В сдружението „Пещерно спасяване“ в България, което е създадено преди 50 години, участват близо 80 души, от които активни спасители са половината, каза Владимир Георгиев. Провеждаме ежегодни тренировки, за да поддържаме нивото. Тренировката представлява една импровизирана акция, не в такъв мащаб като пещерата в Турция, но в рамките на два или три дни се отива в една пещера и се тренира цялата процедура – изграждане на телефонна връзка, изваждане на носилка, изграждане на лагер под земята, понякога медицинска грижа – зависи на какъв аспект се набляга, обясни той.

Всички членове на „Пещерно спасяване“ са доброволци и не получават заплащане за дейността, която извършват, каза Георгиев. Това е разликата с Планинската спасителна служба (ПСС), които основно са доброволци, но имат и хора на щат. Ние сме по-малка организация, съставена изцяло от доброволци.  

От държавата не получаваме финансиране. Финансираме се изцяло от членски внос, който в нашия случай е 20 лева на година. Понякога получаваме дарения, особено когато има някакъв инцидент. Така че, малко дарения и малко членски внос – това ни е основният източник на финансиране. И много ентусиазъм, добави Георгиев.

Той допълни, че парите от членския внос стигат, за да се покрият някои режийни разходи на организацията, да се поддържа служебният автомобил и от време на време – да се поднови част от екипировката.

Част от тези пари може да отидат и за финансиране на обучителните курсове, но обикновено имат такса, която хората си плащат, която също е символична, но покрива изхранване и нощувки на хората, каза още той.

Как се става пещерен спасител

Владимир Георгиев разказа, че за да стане един човек пещерен спасител, трябва да изкара първоначално един курс по спелеология. След първия курс и няколко години опит, ако е активен „пещерняк“ и ходи редовно по пещери, след това може да се изкара курс по пещерно спасяване. Ние го организираме веднъж годишно и на него идват пещерняци, които вече имат опит, каза Георгиев. По думите му пещерен спасител не може да е човек, който никога не е влизал в пещера.

Курсът продължава близо седмица и се провежда всяка година. Обучават се хората основно на това как се работи с въжени елементи за извличане на носилката, екипна работа, работа с носилки, базова първа помощ. Това са нещата, на които се набляга. След това нивото се поддържа и се извършват тренировки, всяка година по няколко, добави той.

Всеки „пещерняк“ сам си набавя екипировка

Всеки спасител сам си купува екипировката – ние нямаме нито бюджет, нито спонсор, който да ни осигури тази екипировка. Тя включва гащеризони, които са по-специални от работните по магазините – те са по-здрави, понякога са непромокаеми; цялата вертикална екипировка – седалка, самохвати, десандьори – устройства за спускане и изкачване по въже; осветление, което в общия случай не е евтино, защото трябва да е доста качествено, обясни Георгиев.

При акцията в Турция беше амортизирано огромно количество екипировка, защото пещерата е голяма и е много абразивна. При движението в самата пещера и по въжето се изтъркват всички „джаджи“, както ги наричаме разговорно, от самия пясък, който има в пещерата. Хубаво би било, ако можем да осигуряваме на членовете си част от тази екипировка, коментира още той.

Много хубаво би било, ако имаме застраховки, каквито нямаме. Това важи не само за нас, но и за ПСС и за всякакви доброволни формирования, каза Георгиев. Държавата не очаквам да се включи да ни плати застраховки, но ако някои застраховател реши да се включи, няма да му откажем, добави той.

Всичко, което правим, се случва изцяло на доброволни начала с наши средства. То се състои от две части – едната е личната екипировка, която всеки от нас притежава. Освен това имаме общ инвентар, който включва въжета, карабинери и носилка, перфоратори и друга техника. Това са неща, които организацията купува със средствата от членския внос, каза Николай Петров. От държавата не получаваме никаква помощ към момента, добави той.

Спасителите подчертаха необходимостта от закон за доброволчеството.

Ние очакваме държавата да ни вземе изцяло под крилото си и да ни издържа и финансира на 100%, но има много аспекти от нашата работа, които могат да се подобрят. Законът за доброволчеството е нещо важно, не само за нас, а и за всички доброволци като цяло, каза Георгиев. Според него би било да има някакви компенсации, които да не са насочени към „Пещерно спасяване“, а към доброволчеството и по някакъв начин, ако може, работодателят също да е компенсиран.

Ние тренираме доста, за да можем да сме във форма да извършваме тази дейност, което означава, че използваме от личната си отпуска за тренировки и за акции. Ние сме на милостта на нашия работодател. Слава Богу, повечето досега са проявявали разбиране, тъй като много често се налага да се обадим на работодателя си и да му кажем, че заминаваме, обясни Петров.  

За спелеологията

Николай Петров разказа, че случайно е започнал да се занимава със спелеология. Като ученик пътувах във влак и там се запознах с двама „пещерняци“, които много разпалено разказаха с какво се занимават. На мен много ми хареса като идея. Поканиха ме да отида с тях в една пещера следващият уикенд, отидох и много ми хареса. Вече 15 години се занимавам с пещери, добави той.

Пещерите са едно от местата, на които човек може да бъде откривател и да стъпи там, където досега не е стъпвал човешки крак. Това също е интересна мотивация за известна част от пещерняците в България, каза още той.

Филип Енчев се занимава със спелеология от 12 години. Стана случайно, покрай познати. Едни приятели казаха, че има курс за спелеолог, записах се и взе, че много ми хареса. Станах член на клуб и вече 12 години съм член на клуб, разказа още той.

И двамата казаха, че изпитват „здравословен“ страх от пещерите. Страшно е, но може би не по начина, по който хората си го представят. Ние също изпитваме страх, ние също изпитваме притеснения, особено сега в тази акция – човек много трудно може да си представи за каква дълбочина става дума. Това са 1040 метра под земята, един километър. Един средностатистически блок в София е висок 18-20 метра. Каквото и да стане там, дори леко подхлъзване или изкълчване на крак, на такава дълбочина може да доведе до големи усложнения и трудности. Със сигурност всички изпитваме малка доза страх, но по никакъв начин не му позволяваме да се превърне в паника, защото все пак имаме работа за вършене там, каза Петров.

При такава акция се мобилизираш и знаеш, че имаш цел, по-висша от това да мислиш за себе си и страхът остава на заден план. Винаги има доза страх, но нямаше такъв момент, в който да си кажа прекалено ми е неловко и няма как да продължа, каза Филип Енчев.