site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 25 септември в историята

25 септември 2023 г., понеделник, 39-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва преп. Евфросиния Александрийска. Преп. Сергий Радонежки, чудотворец.

В България се отбелязва:

Денят на свързочните войски и органите за информационно осигуряване в Българската армия. Отбелязва се със заповед на министъра на отбраната през 1998 г. Годишнина от създаването (13 септември 1878 ст. ст.) с Приказ 11 на Българската земска войска на първата българска строева сапьорна рота, в състава на която е формирано първото свързочно подразделение в България. Свързочните войски влизат в състава на всички видове въоръжени сили и родове войски. Организират радио- и радиорелейна, проводна, тропосферна, фелдегерско-пощенска, сигнализационна връзка, както и изграждат компютърна комуникационна система. От 1 септември 1997 г. в състава на Свързочни войски организационно се включват и органите по автоматизация на управлението на войските.

Денят на град Добрич. Отбелязва се от 1990 г., когато официално е отбелязана 50-годишнината от освобождението на Южна Добруджа и с Указ 87 на президента от 19 септември 1990 г. град Толбухин връща старото си име - Добрич. Годишнина от освобождението (1940) на Добрич от румънска окупация от войските на Трета българска армия, които влизат в Добрич под звуците на химна "О, Добруджански край", след подписването на Крайовската спогодба между България и Румъния на 7 септември 1940 г., съгласно която Южна Добруджа се връща в пределите на България.

На този ден в България:

1396 - В битка при Никопол османската армия на султан Баязид I разгромява кръстоносната армия на унгарския крал Сигизмунд I. Пред заплахата от османска експанзия унгарският владетел организира кръстоносен поход, в който участват унгарски, френски, бургундски и германски рицари. Към армията на кръстоносците се присъединяват и власи и българи. При Никопол християните са посрещнати от силна османска войска, в която са включени и отрядите на сръбския владетел Стефан Лазаревич. Християнската войска е напълно разгромена. Загиват много кръстоносци, голяма част от предводителите им са посечени, други са взети в плен. Крал Сигизмунд I се спасява с бягство. Разгромът на християнската армия  при Никопол е един от последните удари върху кръстоносната тактика в Европа. След битката при Никопол султан Баязид I превзема и Видин и пленява българският цар Иван Срацимир. България окончателно пада под турска власт. С падането на Видинското царство под османска власт българската средновековна държава изчезва. Българските земи стават част от територията на Османската империя.

1878 - На този ден (13 септември ст. ст.) с Приказ номер 11 на Българската земска войска се създава първата българска строева сапьорна рота, в състава на която е формирано първото свързочно подразделение в България. На 1 октомври 1878 г. е сформирана учебна сапьорна рота в с. Горни Раховец (дн. Горна Оряховица), в чийто състав е и първият телеграфен взвод - първото свързочно подразделение в България. Ротата подготвя кадри сред българските доброволци за сформирането на минна, потонна и военно-телеграфни части в Българската земска войска. През юни 1885 г. е създадена първата телеграфна рота в България. През февруари 1907 г. започва да функционира Инженерната работилница със склад, в която за първи път започва и ремонт на свързочна техника. Първият свързочен полк на Българската армия е формиран през 1928 г., като за първи път се използва терминът "свързочен" вместо "телеграфен". През 1944 г. към щаба на главното командване е създаден първия самостоятелен свързочен отдел. През февруари 1947 г. е формиран Генералния щаб на Българската армия, като в състава му е включен Свързочен отдел. На 1 март 2000 г. е сформирано Командване на Стратегическата КИС, което от 1 юни 2006 г. е реорганизирано в Свързочна бригада. На 1 юни 2008 г. Управление КИС е реорганизирано в Дирекция "Комуникационни и информационни системи", която от 12 май 2009 г. е в Щаба на отбраната в Министерство на отбраната.

1921 - В София се открива учредителният конгрес (25-27 септември 1921) на Български земеделски младежки съюз. За секретар е избран Стефан Цанов. Забранен е през 1934 г. и е възстановен през 1944 г. През 1947 г. част от членовете му се присъединяват към Съюза на народната младеж. На 29-30 април 1990 г. е  проведен възстановителен конгрес на Българския земеделски младежки съюз, регистриран като партия на 23 януари 1991 г. Регистрацията е обнародвана в "Държавен вестник" от 10 май 1991 г.

1937 - С Указ 247 се утвърждава Наредба-закон за инженерно-архитектната камара (обн. в "Държавен вестник", бр. 221/7 октомври 1937), с която се учредява Инженерно-архитектната камара (дн. Камара на архитектите в България). На 27-28 март 1949 г. е свикан учредителният конгрес на Научно-техническия съюз, в който камарата заедно с други браншови съюзи участват като съучредители. На 8-ия извънреден конгрес на Съюза на архитектите в България във Варна през 1991 г. е взето решение за възстановяване на камарата под името Камара на архитектите в България. Регистрирана е през 1992 г. и е пререгистрирана през 2001 г. като професионална организация на архитектите.

1940 - Град Добрич е освободен от румънска окупация в резултат на Крайовската спогодба, подписана между България и Румъния на 7 септември 1940 г. Войските на Трета българска армия влизат в Южна Добруджа между 21 септември и 1 октомври 1940 г., а в Добрич - на 25 септември 1940 г. под звуците на химна "О, Добруджански край". В храм "Св.Георги" е отслужен тържествен молебен. Войските са посрещнати с хляб и сол, а сред официалните лица на трибуната са главнокомандващият на българската войска и управител на Южна Добруджа ген.-лейт. Георги Попов, първият кмет на града Кирил Старцев, съпругата на писателя Йордан Йовков - Деспина, поетесите Дора Габе и Елисавета Багряна, чуждестранни аташета и др.

1944 - Излиза бр. 1 на в. "Народен спорт". Излиза до 1990 г. През този период това е единствената спортна медия в България, излизаща повече от веднъж на седмица - в понеделник, четвъртък и събота.

1951 - С Постановление на Министерския съвет 1183/25 септември 1951 г. Дирекцията на печата при Министерството на външните работи се преименува в Българска телеграфна агенция (БТА) като самостоятелен информационен институт при Министерския съвет на Народна република България. Съгласно Закона за Българската телеграфна агенция, приет от 41-ото Народно събрание на 1 декември 2011 г., БТА е национален независим информационен институт на България.

1954 - С Указ 279/25 септември 1954 г. на Президиума на Народното събрание Висшето техническо училище в Русе (създадено на 12 ноември 1945 г. с Указ на регентите) се преобразува във Висш институт по механизация и електрификация на селското стопанство. От 9 април 1981 г. с Указ 584 на Държавния съвет е Висше техническо училище "Ангел Кънчев". С Решение на 37-ото Народно събрание от 21 юли 1995 г. се преобразува в Русенски университет "Ангел Кънчев". 

1983 - В сградата на Софийския държавен цирк на Солни Пазар (до пл. Възраждане) избухва пожар. Изгаря цялата сграда, която представлява голяма куполна постройка с външен диаметър 43 м и височина на купола 19 м. Уникалната бяла конструкция е издигна през 1962 г. с 2000 места. След пожара сградата не е възстановена.

1990 - Във Вашингтон, САЩ, по време на годишната среща на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка, България е приета за член на тези две организации. На 25 февруари 1990 г. България официално заявява кандидатурата си за членство в двете институции.

1995 - България е включена в т. нар. негативен визов списък с решение на Съвета на министрите на Европейския съюз. За всички държави, включени в списъка, се изисква виза за пътуване в страните членки на Европейския съюз. На 5 юли 2000 г. в Страсбург, Франция, Европейският парламент (ЕП) гласува резолюция България да бъде изключена от т.нар. негативен списък. На 1 декември 2000 г. в Брюксел Съветът на министрите на правосъдието и вътрешните работи на ЕС взима решение за изваждане на България от негативния визов списък и безусловното отпадане на краткосрочните визи за български граждани. На 1 март 2001 г. ЕП гласува без обсъждане доклада за визовия режим, с което се препотвърждава безусловната отмяна на визите за български граждани. На 15 март 2001 г. Съветът на министрите на правосъдието и на вътрешните работи на ЕС премахва визите за българи за страните от шенгенското пространство. България минава в "белия списък" - списъка на страните, чиито граждани нямат нужда от виза за престой до 3 месеца. Решението е публикувано на 21 март в официалния вестник на ЕС, с което влиза в сила и става задължително за всички страни 20 дни след публикуването му.

2006 - Учредена е Национална асоциация на млекопреработвателите от 83 млекопреработвателни фирми от страната. Регистрирана е на 11 октомври  2006 г. с цел да защитава интересите на работещите в България фирми от бранша.

2014 - Европейската комисия съобщава, че е утвърдила наименованието "Българско розово масло" като част от списъка със защитени географски обозначения.

2018 - Институтът за пазарна икономика разпространява годишния доклад "Икономическа свобода по света: годишен доклад 2018", изготвен от канадския институт "Фрейзър". Според него България се нарежда на 46-о място от 162 държави и територии, включени в доклада.

2019 - Народното събрание приема промени в Закона за енергетиката, които целят създаване на условия за ефективна либерализация на пазара на природен газ и установяване на ликвиден пазар, включително чрез конкретен пакет от мерки за преодоляване на ниската текуща ликвидност. Създава се конкурентна среда за добивните предприятия, търговците и потребителите на природен газ чрез сключване на сделки на организирано място за търговия с ясни и единни правила и съответни устойчиви ценови сигнали за постигане на справедлива пазарна цена, основана на търсенето и предлагането.

2020 - Специализираната прокуратура внася в съда обвинителния акт срещу бившия председател на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев, бившия главен секретар на агенцията Красимир Томов и други две лица. Те са обвинени за участие в организирана престъпна група, създадена с цел искане и получаване на подкупи, търговия с влияние и изпиране на пари, в периода от м. юли 2017 г. до 29 октомври 2018 г. Петър Харалампиев има обвинение и за ръководител на групата, като според прокуратурата той лично е искал и получавал подкупи за издаване без законово основание на удостоверения за български произход на чужди граждани - в някои случаи дори в рамките на един работен ден. Бившият главен секретар на агенцията е обвинен и за търговия с влияние и пране на пари. Той държал в банков сейф 563 936 лв., които не е декларирал и за които е знаел, че са придобити чрез престъпления, извършени от организираната престъпна група.

2021 - В Деня на Добрич - 25 септември, в сградата на Oргановата зала е открит Национален пресклуб на БТА от генералния директор на БТА Кирил Вълчев и кмета на града Йордан Йорданов. Това е 18-ият пресклуб на агенцията в страната.

На този ден по света:

1493 - От испанското пристанище Кадис потегля втората експедиция на Христофор Колумб към Южна и Централна Америка. Експедицията се провежда от 1493 г. до 1496 г. и се състои от 17 кораба с повече от 1200 души екипаж. Между 3 и 19 ноември 1493 г. са достигнати островите Доминик и Гваделупа, на северозапад - още около 20 от Малките Антилски острови и остров Пуерто Рико. След това корабите акостират на северния хаитски бряг. От 12 до 29 март 1494 г. Колумб извършва завоевателен поход във вътрешността на Хаити, след който отново поема на път и на 5 май 1494 г. достига остров Ямайка. Следват архипелага Хардинес дела Рейна, полуостров Сапата и остров Пинос. През периода 19 август - 15 септември 1494 г. Колумб изследва южния бряг на Хаити и през следващата година продължава завоюването на острова. На 10 март 1496 г. експедицията потегля обратно и на 11 юни 1496 г. се завръща в Кадис.

1513 - Испанският конкистадор Васко Нунес де Балбоа преминава през Панамския провлак и достига бреговете на Тихия океан по суша. Така става първият европеец, който вижда Тихия океан. Васко Нунес де Балбоа пристига в Новия свят през 1501 г. като член на експедицията на Родриго де Бастидас. През 1501 г. тя пресича Карибите и достига до бреговете на днешните Колумбия и Венецуела, но поради липса на войници не може да завоюва тези земи и акостира на остров Испаньола, колонизиран от Колумб в края на 15-и в. През 1508 г. крал Фердинанд II изпраща експедиция за завоюването на територията на днешна Панама. През 1509 г. де Балбоа поема към Централна Америка. Там той основава първата постоянна испанска колония на континента и я нарича Санта Мария ла Антигуа дел Дариен, като става и неин управител. На 1 септември 1513 г. той поема през Панамския провлак начело на група от 190 мъже. На 25 септември 1513 г. Балбоа пръв съзира на хоризонта непознатия дотогава за европейците океан. Той нарича околната територия Сан Мигел, а откритото море - Южно, тъй като е пътувал на юг, за да го открие. След връщането си от експедицията Балбоа влиза в конфликт с новия губернатор, изпратен от Испания - Педро Ариас де Авила. През 1519 г. откривателят на Тихия океан е арестуван, обвинен в конспирация, осъден на смърт и обезглавен.

1909 - В Париж, Франция, се открива първият в света Международен авиосалон - първообраз на изложението в Бурже, което продължава до 28 септември 1909 г. Изложението привлича интереса на повече от 10 000 посетители.

1943 - Гр. Смоленск, СССР, е освободен по време на Втората световна война (1939-1945). Градът е окупиран от немските войски на 16 юли 1941 г. и е почти напълно разрушен.

1969 - В Рабат, Мароко, на среща на високо равнище на ислямските страни е взето решение за създаването на Организацията Ислямска конференция (ОИК). На 28 юни 2011 г. организацията се преименува на Организация за ислямско сътрудничество (ОИС). Към 2023 г. в организацията членуват 57 страни.

1995 - В Грузия влиза в сила нова парична единица - лари.

2000 - Обявено е, че близо 350 души са загинали през последните седмици в най-големите от 40 години насам наводнения в четири страни по поречието на р. Меконг - в Камбоджа - 173 души, във Виетнам - 120 души, в Тайланд - 47 души и в Лоас - 8 души.

2008 - В Китай е изстрелян космическият кораб "Шънчжоу-7" с трима тайконавти (китайски космонавти) на борда. Полетът завършва на 28 септември 2008 г. Полк. Чжай Чжъган от китайските ВВС става първият тайконавт, излязъл в открития Космос.

2009 - В Полша Сеймът (долна камара на парламента) одобрява законопроект за задължително химическо кастриране на извършителите на изнасилвания, когато жертвите са деца под 15 години или близки роднини.

2011 - Кралят на Саудитска Арабия Абдула обявява, че жените в страната вече ще имат право да се включват като пълноправни членове на Консултативния съвет и да участват в бъдещи общински избори. Консултативният съвет е 150-членен съвещателен орган, назначаван от краля за срок от 4 години.

2012 - Сенатът (горната камара на парламента) на Румъния отхвърля законопроект за създаване на автономна област на унгарското малцинство в Трансилвания. Законопроектът, внесен от опозиционния Демократичен съюз на унгарците, предвижда да се създаде автономна област Секуйеск, обхващаща окръзите Ковасна, Харгита и част от окръг Муреш, в които живее компактно унгарско население, борещо се за автономия от 2007 г.

2015 - В Ню Йорк, САЩ, по време на среща на високо равнище на ООН, с участието на над 150 държавни и правителствени ръководители, страните членки на организацията приемат дневния ред в областта на глобалното развитие за следващите 15 години. В документа са описани 17-те цели за устойчиво развитие до 2030 г., които предвиждат изкореняването на крайната бедност във всичките й форми, ликвидирането на глада и помощ за устойчивото развитие на селското стопанство, поощряване на здравословния начин на живот и съдействието за благополучието на всички хора, осигуряването на всеобщо и качествено образование.

2017 - В провинциите Ербил, Сулеймания и Дахук, влизащи в състава на кюрдския регион на Ирак, както и в провинция Киркук и местата с компактно кюрдско население в Ниневия и Диала, е произведен референдум за независимост на автономния район Иракски Кюрдистан. Регистрирани са 5,2 млн. души от 5,6 млн. с право на глас, които трябва да отговарят на въпроса "Искате ли районът Кюрдистан и кюрдските зони около него да станат независима страна?". Според окончателните резултати с "да" са гласували 92,73 процента от избирателите. От 3 305 925 гласоподаватели само 7,27 процента са се обявили против идеята за независимост на Иракски Кюрдистан. Избирателната активност е 72,16 процента. Референдумът по инициатива на президента на Иракски Кюрдистан Масуд Барзани е остро разкритикуван от правителството на Ирак и от съседните страни.

2019 - В Канбера, Австралия, Законодателното събрание на Австралийската столична територия гласува за узаконяване на притежанието от пълнолетни на до 50 грама изсушена марихуана или отглеждането на две растения, считано от 31 януари 2020 г. Така Канбера, с население от 400 000 души, става първата административна единица в Австралия, легализирала марихуаната за лична употреба с развлекателна цел.

2020 - Президентът на Туркменистан Гурбангули Бердимухамедов одобрява конституционно изменение, прието от парламента по-рано през септември, по силата на което националният парламент става двукамарен. Новата горна камара на парламента няма да се избира от гражданите, членовете й ще бъдат назначавани от местните власти на отделните области в Туркменистан. Бившите президенти на страната ще бъдат по право членове на горната камара.

2021 - Европейският алианс на информационните агенции присъжда наградата "Максим Минчев" за 2021 г. на заместник-главната редакторка на ДПА Анте Хомбургер за проекта "ДПА инфоканал". "ДПА инфоканал" е система за ранно предупреждение на редакциите в медиите. Всички потребители получават в реално време информации и актуализации за водещи новини и новини в развитие, дори преди да бъдат публикувани в емисията на германската агенция. Анте Хомбургер получава награда от 1000 евро, символичен подарък и официална диплома за наградата "Максим Минчев", подписана от председателя на ЕАНА.

2022 - В Куба е произведен референдум, на който гражданите гласуват дали са съгласни с разпоредбите на новия семеен кодекс, който разрешава на еднополови двойки да сключват брак и да осиновяват деца,
позволява сурогатното майчинство, дава повече права на дядовците и бабите по отношение на внуците им и предвижда мерки срещу насилието по полов признак. Законът, който съдържа повече от 400 члена, е утвърден с 66,9 процента от гласовете.

Родени на този ден българи:

Георги Банков - Комитата, участник в националноосвободителното движение (1845-1932).
Участник в Българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Войвода на чета и един от основните организатори на Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879).

Петър Стоянов, индустриалец, търговец и политик (1881-1954).
Кмет на Варна (1923-1927, февруари-8 септември 1944). С негова помощ през 1925 г. се създава общинско курортно бюро, което поема събирането на курортни такси и информационното обслужване на летовниците, както и стопанисването на общинската собственост. Изключителни са заслугите му за построяване на Централните морски бани (12 юли 1926). Депутат в 22-ото (1927-1931) и 24-ото Обикновено народно събрание (1938-1939). Съден от Народния съд и изселен от Варна.

Пейо Бешев, лекар, общественик и политик (1885-1926).
Участник в Първата руска революция (1905-1907), военен лекар в Балканските войни (1912-1913) и в Първата световна война (1914-1918). От 1909 г. е член на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти). По време на Юнското въстание (1923) организира лечението на ранените въстаници в Плевен. След разгрома на въстанието е арестуван, по-късно е освободен.  След разгрома на въстанието е арестуван, по-късно е освободен. Домът му е подпален, загиват той, жена му и две от децата им.

Юри Арнаудов, сценарист и режисьор (1917-1976).
Работил е в областта на научнопопулярния филм. Сред документалните му филми са: "Христо Ботев" (1953), "Николай Павлович" (1955) и др. Режисьор е на игралния филм "Калоян" (1963), режисьор и сценарист на филма "Цар Иван Шишман" (1969). Удостоен със званието "Заслужил артист" (май 1967). Лауреат на Димитровска награда  (1950, с колектив), носител на наградата на Министерство на народната отбрана за цялостно творчество на патриотична тема от Третия фестивал на българския късометражен филм в Пловдив (посмъртно, 9 октомври 1977). 

проф. Петър Михайлов, художник и преподавател по живопис (1920-1992).
Главен художник в студиото на военните художници при Министерство на народната отбрана (1957-1964). Преподавател по живопис  във Висшия  институт за изобразителни изкуства "Николай Павлович". Работи фигурални композиции, портрети и пейзажи. Удостоен е със званието "Заслужил артист" (1983).

Димитър Oстоич, скулптор (1928-2010).
Работи в Министерството на културата (1955-1956). Главен редактор на сп. "Изкуство" (1957-1961; 1964-1967). Старши научен  сътрудник в Института по изкуствознание при БАН (1967-1973). Директор на Националната художествена галерия (17 декември 1973-26 юни 1975). Заместник-председател на Съюза на българските художници (1971-25 юни 1976) и негов първи заместник-председател (25 юни 1976-април 1989). Председател на Националния комитет на Международната асоциация на пластичните изкуства (АИАП) към ЮНЕСКО (1976-октомври 1979). Бил е почетен президент и вицепрезидент на АИАП. Автор е на публикациите върху проблемите на съвременното българско изкуство. Автор е на скулптурни портрети, сред които "Никола Фурнаджиев" (1969), "Поп Андрей" (1973), "Виктор Хара" (1975), "В. И. Ленин" (1980), както и на Георги Димитров, Благой Попов, Че Гевара, на Христо Ботев - "Войводата", на Людмила Живков и Тодор Живков. Работил е и в областта на монументалната скулптура: бюстове-паметници на Владимир Башев (1968), на Димитър Благоев (1972) и др. Удостоен със званията "Заслужил деятел на изкуствата (август 1974), "Народен деятел  на изкуството и културата" (23 май 1986).

Стоян Дуков, художник аниматор, режисьор, сценарист и педагог (1931-2018).
Режисьор е на над 45 авторски филма, от които на 9 е сценарист. Автор е на множество карикатури, плакати и илюстрации на книги. Сред най-известните му анимационни филми са "Ябълката" (1963, първи негов филм съвместно с Тодор Динов), "Пътешествие в космоса" (1966),"Къщи-крепости" (1967), "Това е животът (Се ля ви)" (1973), "Симбиоза" (1980), "Га" (1979), "Браво, брависимо!"  (1986), "Анимационен календар" -  "Февруари" (1978), "Март" (1986), "Октомври" (1990), "Юли" (1999), "Декември" (2005), "Май" (2007), "Септември" (2009), "Август" (2011) - "месечни" миниатюрни и куриозни изследвания на българския манталитет, като поредицата разказва за проблемите в едно село в различните сезони през призмата на хумора, "Жомео и Рулиета" (2003) и др.  Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен за големите му заслуги в областта на културата и изкуството (8 юни 2011) и на "Златен век" - плакет на Министерство на културата (21 май 2012).

Надя Топалова (Надежда Топалова), актриса (1935-2022).
Играла е на сцената на Народния театър за младежта (1959-1991). Участвала е в постановките "Скитникът на Алтея" от Манафова, "Котаракът с чизми" от Нина Стойчева по Шарл Перо, "Страшни смешки, смешки страшни за герои със опашки" от Недялко Йорданов, "Както ви се харесва" от Уилям Шекспир, "Рози за д-р Шомов" от Драгомир Асенов и др. Снимала се е в българския филм "Кит" (1970). Участвала е в радио и телевизионни спектакли. Дублира филмите "Семейство Мейзга", "Ум белият делфин", "Синьо лято" (дублаж на БТ), "Арабела", "Костенурките нинджа" (дублаж на БНТ), както и анимационните филми "Бамби", "Пепеляшка", "Лейди и Скитника" и "Шрек 2". Автор е на биографичната книга "S.O.S" за паметта, детския театър, детската душевност и още нещо...много лично (2011). Удостоена е със званието "Заслужил артист" (1976).

проф. Анчо Калоянов (ист. име Анчо Йорданов Анчев), фолклорист и писател (1943).
Работи в областта на българският фолклор (митология, езичество, шаманство), както и по проблемите на българската култура. Уредник фолклорист в Музея на гр. Дългопол, област Варна (1968-1972). От 1972 г. е преподавател по "Български фолклор" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Автор е на книгите "Последното жито на лятото" (разкази, 1970), "Селищна могила" (новели, 1976), "Димитър Злочести и Войводата Патрев" (ист. роман, 1978, 1987), "Седмият живот" (разкази и новели, 1981), "Престолнина" (есета, 1985), "Див огън" (ист. роман, 1997), "Девети" (2003) и др. Носител на наградата "Христо Г. Данов" за цялостен принос в националната книжовна култура (юни 2016), на наградата „Култура“ на Община Велико Търново  за ярки постижения в областта на изкуството и културата (2018), на Почетен знак „Стоян Михайловски“ на Община Елена (24 май 2023).

Калинка Згурова (Калинка Згурова Кънева), народна певица (1945).
Пяла е в хора на ансамбъл "Пирин"-Благоевград. От 1973 г. е солистка на Ансамбъла за народни песни на Българското национално радио, известен по-късно като "Мистерията на българските гласове". Записала е над 300 песни от Странджа за Българско национално радио и "Балкантон", издала е няколко дългосвирещи плочи и дискове, снимала е филми в Българската национална телевизия. Създателка е на фолклорното трио "Зорница". Носителка е на десетки златни медали от международни конкурси и на наградата "Грами" на Американската академия за звукозапис (1990), на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (23 май 2013). Носителка на наградата "Златен век" печат на Симеон Велики на Министерството на културата (30 октомври 2015).

проф. Димитър Тадаръков, икономист и финансист (1950).
Преподавател в Университета за национално и световно стопанство (от 1991). Председател на Управителния съвет на Булгарлизинг" АД (1991-2007). Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" (13 юни 2007-3 юли 2008). Член на Управителния съвет на Насърчителна банка (от 2008 г. Българска банка за развитие) (2002-2010).

Кольо Колев, социолог (1956).
От 1996 г. е изпълнителен директор на агенция "Медиана" ООД. 

Ваньо Шарков, лекар и политик (1962).          
Работил е като лекар (1988-1999)  и директор (1999-2002) на Многопрофилната болница за активно лечение в Свищов. Бил е заместник-директор (2002) и директор (2002-2004) на Центъра за спешна медицинска помощ - София област. Депутат в 40-ото  и 41-ото Народно събрание (2005-2013). Заместник-министър на здравеопазването (11 ноември 2014 (11 ноември 2014-27 януари 2017).

Иван Папазов, предприемач (1967).
От 1998 г. е изпълнителен директор на "Винпром Пещера" (дн. "ВП Брандс Интернешънъл"), от 7 юли 2017 г. е председател на Съвета на директорите. Носител на приза "Мистър Икономика" в конкурса на сп. "Икономика" за принос в развитието на българската икономика за 2014 г.

Радостин Стойчев, волейболист и треньор (1969).     
Бил е треньор на българския национален отбор (2010-2012), на италианските отбори "Модена" и "Тренто". През 2018 г. е спортен директор на полския "Сточня" (Шчечин).  От 2019 г. е старши треньор на "Бле Волей" - Верона, Италия.

Димитър Илиев, футболист (1988).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Локомотив" (Пловдив), ЦСКА (София), "Миньор" (Перник), "Пирин" (Благоевград), "Монтана" (Монтана), "Локомотив" (София), "Висла" (Плоцк, Полша) и "Подбескидзе" (Полша). Футболист на България за 2019 г.

На този ден са родени и:

Жан Филип Рамо, френски композитор и музикален теоретик (1683-1764).
Работи като цигулар и органист на различни места във Франция. От 1745 г. е придворен композитор. Автор е на над 35 опери.

Никола Жозеф Кюно, френски изобретател (1725-1804).
През 1769 г. създава машина, задвижвана с пара и с мощност две конски сили, предназначена да дърпа тежки оръдия и да пренася снаряди за френската армия. Машината е първообраз на първия автомобил.

Томас Хънт Морган, американски биолог (1866-1945).
Един от основоположниците на генетиката, президент на Националната академия на науките на САЩ (1927-1931). Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1933 г. за откритието му, относно значението на хромозомите за наследствеността.

Лу Син (ист. име Чжоу Шужен), китайски писател (1881-1936).
Основоположник на съвременната китайска литература. Автор е на "Зов", "Скитания" и др.

Уилям Фокнър, американски писател (1897-1962).
Автор е на романите "Врява и безумство" (1929), Сарторис" (1929), "Светилището" (1931), "Светлина през август" (1932), "Авесаломе, Авесаломе!" (1936), "Непобедимите" (1938), "Селцето" (1940), "Слез на земята, Мойсей" (1942), "Осквернителят" (1948), "Реквием за една светица" (1951), "Градът" (1957), "Дворецът" (1959) и др. През 1962 г. Уилям Фокнър публикува последния си роман, "Похитителите". Носител на Нобелова награда за литература за 1949 г. за големия му и уникален в художествено отношение принос към американския роман. Носител на наградата "Пулицър" (1954).

Робер Бресон, френски режисьор (1901-1999).
Режисьор е на повече от 20 филма, сред които "Дневникът на един селски свещеник" (1951), "Джебчията" (1959), "Мушет" (1967), "Четири нощи на един мечтател" (1971) и др. Носител на наградата на Европейската киноакадемия "Феликс" за цялостно творчество (1994).

Марк Ротко (ист. име Маркус Роткович), американски художник от латвийски произход (1903-1970).
Представител на абстракционизма.

Дмитрий Шостакович, съветски композитор (1906-1975).
Автор е на симфонии, опери, балети, вокални произведения, театрална и филмова музика. Народен артист на СССР (1954), Герой на социалистическия труд (1966).

Сергей Бондарчук, съветски актьор и режисьор (1920-1994).
Дебютира в киното през 1948 г. във филма "Млада гвардия". Участвал е във филмите "Тарас Шевченко" (1951), "Отело" (1956), "Чичо Ваня" (1971), "Отец Сергий" (1979) и др.  Режисьор е на филмите "Съдбата на човека" (1959), "Война и мир" (1966-1967, награда "Оскар"), "Те се сражаваха за родината" (1975), "Степ" (1979), "Борис Годунов" (1985), "Тихият Дон" (1993) и др. Народен артист на СССР (1952). Герой на социалистическия труд (1980). Носител на Ленинска награда (1960), на Държавна награда на СССР (1952), на Държавна награда на РСФСР (1977).

Рубен Дарио Соуса Батиста, панамски политик (1923-2022).
Генерален секретар на Панамската народна партия (1951-29 октомври 2016). Почетен председател на партията (29 октомври 2016-23 януари 2022).

Глен Гулд, канадски пианист и композитор (1932-1982).
Един от най-големите изпълнители на 20 век, възприеман като най-добрия изпълнител на пиесите на Йохан Себастиан Бах.

Оливър Уилямсън, американски икономист (1932-2020).
Носител на Нобелова награда за икономика за 2009 г. заедно с американката Елинор Остром за тяхната работа в областта на икономическото управление.

Майкъл Дъглас, американски актьор и продуцент (1944).
Участвал е във филмите "Улиците на Сан Франциско" (1972-1977), "Китайски синдром" (1979), "Романс за камъка" (1984), "Перлата на Нил" (1985), "Войната на семейство Роуз" (1989), "Уолстрийт" (1987), "Първичен инстинкт" (1992), "Перфектно убийство" (1998), "Трафик" (2000), "Мокри поръчки" (2011) и др. Продуцент е на филмите "Полет над кукувиче гнездо" (1975), "Произведено в Америка" (1993) и др. Носител на награда "Оскар" за най-добър филм - "Полет над кукувиче гнездо" (1976), за най-добър актьор в "Уолстрийт" (1988) и на "Златен глобус" за най-добър актьор в "Уолстрийт" (1988).

Педро Алмодовар (Педро Алмодовар Кабалеро), испански режисьор, сценарист и продуцент (1949).
Режисьор е на филмите "Матадор" (1986), "Законът на желанието"(1987), "Жени на ръба на нервна криза" (1988),"Ела, завържи ме" (1989), "Високи токчета" (1991), "Кика" (1993), "Цветето на моята тайна" (1995), "Всичко за майка ми" (1999), "Говори с нея" (2002), "Лошо образование"(2004), "Завръщане" (2006), "Прекършени прегръдки" (2009) и др. Носител на награда "Златен лъв" за цялостно творчество от Кинофестивала във Венеция (30 август 2019).

Себастиян Лазарони, бразилски футболист и треньор (1950).
Треньор на Южна Америка за 1989 г.

Марк Хамил, американски актьор (1951).
Участвал е във филмите "Междузвездни войни: Епизод IV - Нова надежда" (1977), "Корвет Съмър" (1978), "Междузвездни войни: Епизод V - Империята отвръща на удара" (1980), "Междузвездни войни: Епизод VI - Завръщането на джедаите" (1983), "Kingsman: Тайните служби" (2014), "Междузвездни войни: Силата се пробужда" (2015), "Междузвездни войни: Епизод VIII - Последните джедаи" (2017) и др. Носител на награда БАФТА (2012). Удостоен е със звезда на холивудската Алея на славата (2018).

Кристофър Рийв, американски актьор, сценарист и режисьор (1952-2004).
Става известен с ролята на Супермен от едноименната кинопоредица (1978; 1980; 1983; 1987). Снима се и във филмите "Някъде във времето" (1980), "Шум зад кулисите" (1992), "Остатъците от деня" (1993), "Селото на прокълнатите" (1995), "Извън подозрение" (1995) и др. На 27 май 1995 г. по време на конно състезание в Кълпърър, щата Вирджиния, Кристофър Рийв е хвърлен от коня си, вследствие на което е парализиран и е на командно дишане до края на живота си.

Карл-Хайнц Румениге, немски футболист (1955).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Европейското първенство през 1980 г. в Италия, сребърен медал от Световното първенство през 1982 г. в Испания и сребърен медал от Световното първенство през 1986 г. в Мексико. С "Байерн Мюнхен" (Германия) печели два пъти турнирът Купа на европейските шампиони (1975, 1976) и Интерконтиненталната купа (1976). Вицепрезидент на "Байерн Мюнхен" (1991-2002), а от 2002 г. е председател на Изпълнителния съвет на клуба. Председател на Европейската клубна асоциация (2008-2017). Футболист на Германия за 1980 г. Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1980 г. и 1981 г. Носител на "Златно стъпало-легенди" за 2009 г., която се връчва от Монако.

Дзукеро (ист. име Алделмо Форначиари), италиански музикант, певец и композитор (1955).
Музикалната му кариера започва през 70-те години на 20 век. Изпълнява песни от различни стилове - блус, госпел, соул, рок и фънк. Първият му албум е Un po`di Zucchero (1983). Сред най-известните му песни са Senza una donna (1991) и Baila Morena (2001). Носител на множество награди, сред които World's Best Selling Italian Artist и е единственият европейски музикант, участвал в музикалния фестивал "Удсток" през 1994 г.

Игор Беланов, украински футболист (1960).
Печели сребърен медал от Европейското първенство през 1988 г. във ФРГ с националния отбор по футбол. С "Динамо Киев" (Украйна) печели турнирът Купа на носителите на купи (1986). Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1986 г.

Карлос Руис Сафон, испански писател (1964-2020).
Автор е на четирилогията "Гробището на забравените книги" (2001-2016), която включва романите "Сянката на вятъра", "Играта на ангела", "Затворникът на рая" и "Огнената роза" и др.

Уил Смит, американски раппевец и актьор (1968).
Има издадени над 9 музикални албума. Участвал е в над 20 филма, сред които "Произведено в Америка (1993), "Лоши момчета" (1995), "Денят на независимостта" (1996), "Мъже в черно" (1997), "Обществен враг" (1998), "Този див, див запад" (1999), "Али" (2001),"Мъже в черно 2" (2002), "Лоши момчета 2" (2003), "Аз, роботът" (2004), "Хич" (2005), "Ханкок"(2008), "Мъже в черно 3" (2012), "Фокус" (2015)), "Отряд самоубийци" (2016), "Аладин" (2019), "Методът "Уилямс" (2021) и др. Носител на четири музикални награди "Грами" (1988, 1992, 1998, 1999). Носител на филмовата награда "Оскар" за най-добър актьор за филма "Методът Уилямс" (2022), на наградата на Британската академия за кино и телевизионни изкуства (БАФТА) (2022), на наградата "Златен глобус" (2022).

Катрин Зита Джоунс, американска актриса (1969).
Участвала е във филмите "Маската на Зоро" (1998), "Клопка" (1999), "Трафик" (2000), "Чикаго" (2002), "Легендата за Зоро" (2005) и др. Носителка на награда "Оскар за участието си в мюзикъла "Чикаго" (2003).

Тижани Бабангида, нигерийски футболист (1973).

Даниела Чекарели, италианска състезателка по ски алпийски дисциплини (1975).
Олимпийска шампионка през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ, в супергигантския слалом.

Никола Жигич, сръбски футболист (1980).

Анджело Паломбо, италиански футболист (1981).

Рубен Габриел, нигерийски футболист (1990).

Това е денят на смъртта на:

Самюъл Бътлър, английски поет сатирик (1612-1680).
 
Йохан Ламберт, немски физик, астроном и математик (1728-1777).
Един от създателите на фотометрията. Изследва орбитите на кометите и доказва през 1766 г., че числото "пи" е ирационално число (не може да бъде представено като отношение на две цели числа).

Йохан Щраус (баща), австрийски композитор, цигулар и диригент (1804-1849).
Автор е на 152 валса, 32 кадрила и 13 полки.

Луи Жозеф Папино, канадски политик (1786-1871).
Председател на парламента на Канада (1815-1823, 1825-1838).

Аугуст Петерман, немски географ и картограф (1822-1878).

Димитър Полянов (ист. име Димитър Иванов Попов), български поет, публицист, преводач и културен деец (1876-1953).
Сътрудничи на вестниците "Работнически другар", "Социалист", "Стрелочник", "Напред", "Работническа защита", "Социалистически преглед", на списанията "Ново време", "Дело", "Ден", "Пролетарий", "Начало", "Борба" и др. Редактира сп. "Червен смях" (1919-1923), "Наковалня" (1925-1933) и др. Работил е и като учител. Офицер в Балканските войни (1912-1913) и в Първата световна война (1915-1918). Автор е на книгата със стихове и проза "Морски капки" (1907), на книгата от приказки и легенди "От Изток до Запад" (1909), на книгата "Избрани стихотворения" (1945), на книгата "Белият гълъб" (1951). Превежда от руски, френски, немски и английски език. Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител на наградата "Златен медал на изкуството" (1945), на орден "Георги Димитров" (4 октомври 1951), на орден "9 септември 1944" втора степен (4 март 1952).

Александър Таиров (ист. име Александър Корнблит), съветски режисьор (1885-1950).
Основател и ръководител на Московския държавен камерен театър (1914-1949).

Ерих Мария Ремарк, немски писател (1898-1970).
Автор е на "На западния фронт няма нищо ново" (1929), "Обратният път" (1931), "Трима другари" (1937), "Триумфалната арка" (1945), "Време да се живее и време да се мре" (1954), "Черният обелиск" (1956), "Нощ в Лисабон" (1962) и "Сенки в рая" (1971). В периода 1929-1939 г. живее в Швейцария, а през 1939 г. емигрира в САЩ, където живее до смъртта си.

Луиджи Алеманди, италиански футболист и треньор (1903-1978).
Печели златен медал от Световното първенство през 1934 г. в Италия с националния отбор по футбол.

Асен Пейков, български скулптор (1908-1973).
Работил е в областта на монументалната скулптура. Негови произведения има в редица италиански градове. Автор е на бронзовата статуя на Леонардо да Винчи на летище Фиумичино в Рим, мраморната статуя "Сан Джовани" в Рим, 6-метрова статуя "Минерва" за Университета в Бари, композицията  "Майчинство" в Болоня и др. Автор е на паметника на Скендербег в Тирана, Албания, на Стефан Екер в Милуоки, САЩ и др. Създава над 700 бюста на писатели, културни дейци и общественици, сред които София Лорен, Федерико Фелини, художникът Луиджи Бартолини, президентът Джон Ф. Кенеди, кралят на Йордания и други. Асен Пейков е и единственият скулптор, пред който позира папа Пий ХII, а през 1968 г. изработва бронзов релеф на св. Франциск Асизки за ватиканската библиотека.

Клаус Барби, френски военнопрестъпник (1913-1991).
Ръководител на Гестапо в Лион, Франция, по време на Втората световна война (1939-1945). На 5 февруари 1983 г. е депортиран от Колумбия, където се укрива, във Френска Гвиана, а след това във Франция. На 4 юли 1987 г. съд в Лион го признава за виновен в престъпления срещу човечеството. Осъден е на доживотен затвор. Умира в затвора на 25 септември 1991 г.

Франко Модиляни, американски икономист (1918-2003).
Носител на Нобелова награда за икономика за 1985 г. за пионерен анализ на проблемите на спестяванията и финансовите пазари.

Христо Ганев, български режисьор и сценарист (1924-2021).
Участник в съпротивителното движение по време на Втората световна война (1939-1945), партизанин от Втора средногорска бригада "Васил Левски". Бил е главен редактор на в. "Народна младеж", редактор във в. "Стършел". От 1950 г. е редактор и сценарист в "Българска кинематография". Сценарист е на игралните филми "Утро над родината", "Две победи", "Животът си тече тихо", "А бяхме млади", "Басейнът", "Голямото нощно къпане" и др. Депутат в 4-то Народно събрание (1962-1965). Лауреат на Димитровска награда (31 декември 1959). Носител на първа награда (заедно със съпругата си - режисьорката Бинка Желязкова) от Фестивала на българското игрално кино във Варна "Златна роза" за филма "А бяхме млади" (1961). Удостоен със званието "Заслужил артист" (22 май 1963). Носител на Голямата награда на Съюза на филмовите дейци за 1987 г. за цялостно творчество (1988). Заедно със съпругата си Бинка Желязкова е носител на Наградата за цялостен принос в българското киноизкуство  на Министерството на културата (13 януари 2007). Носител на орден "Стара планина" първа степен (4 юни 2010), на държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" за изключителния му принос за духовното, гражданското и художественото изграждане на българското филмово изкуство и за неговото международно признание (15 ноември 2011), на Наградата на София за цялостен принос за цялостно творчество и изключителни постижения в областта на културата (17 септември 2013), на Златен медал "Иван Вазов" на Съюза на българските писатели (20 май 2014), на голямата награда за анимация от 23-ия фестивал на документалното и анимационно кино "Златен ритон" за филма "Вятър работа" (декември 2017).

проф. Васил Инджев, български актьор, режисьор и педагог (1926-2008).
Един от създателите на филиал "Пантомима" към театър "Сълза и смях", където работи и като режисьор до 1982 г. Един от основателите на катедра "Сценично движение" във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов" (1986). Автор и постановчик на пантомимните спектакли "Познати истории", "Момчето си отива", "С много любов", "Каменната градина", "Светлинна импресия", "Дяволската опашка" и др. Автор е на пиеси, драматизации и сценарии, между които "Пантомимата - древна и млада", "Изкуството на пантомимата", "Мим и клоун", "Пантомимата", "Мит, маски и театър", "Тайните на превъплъщаването", "Синтез - пантомима, танц и музика" и др. Удостоен със "Златен почетен знак" на Академичния съвет на Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" за постижения в педагогическата и научната дейност (2003).

Арнолд Палмър (Кралят), американски състезател по голф (1929-2016).
Носител е на 92 титли от Професионалната голф асоциация, като между 1960 г. и 1963 г. той печели 29 титли. Четири пъти печели Мастърс турнирите (1958, 1960, 1962 и 1964). През 2012 г. е награден с едно от най-високите отличия на САЩ - Златен медал на Конгреса за изключителен принос и постижения.

Любомир Левчев, български поет и писател (1935-2019).
Главен редактор на в. "Литературен фронт" (януари 1970-8 юни 1972). Депутат от 6-ото до 9-ото Народно събрание (1971-1990). Първи заместник-председател на Комитета за изкуство и култура (1 юли 1975-20 май 1977), първи заместник-председател на Комитета за култура (20 май 1977-26 декември 1979). Председател на Съюза на българските писатели (25 декември1979-11 март 1989). Основател и главен редактор на сп. "Факел" (1981-15 май 1984). Първата му стихосбирка е "Звездите са мои" (1957). Автор е на 33 стихосбирки, сред които "Завинаги" (1960), "Но преди да остарея" (1964), "Обсерватория" (1967), "Стрелбище" (1971), "Дневник за изгаряне" (1973), "Звездопът. Поеми" (1973), "Поздрав към огъня" (1976,1978), "Заклинания" (1981),"След любов", "Бавен марш и други стихотворения" (1984), "Метроном" (1986), "Седмата смърт" (1989), "Небесен срив"(1996), "Пръстен от пръст" (1999), "Селена. Лявото око на боговете" (2001), "Вечерен акт" (2003) "Пепел от светлина" (2005), "Окончания" (2006) и др. Автор e на романите "Убий българина" (1988; 1989), "Ти си следващият" (2001), на книгата с есета "Писма от Ада" (2008) и др. Автор е на сценариите за филмите "Мълчаливите пътеки", "Гибелта на Александър Велики" и "Сладко и горчиво" и др. Носител на Димитровска награда (1972), на Националната литературна награда "Пеньо Пенев" (1984), на златен медал за поезия на Френската академия и носител на званието Рицар на поезия (1985), на Голямата награда на института "Александър Пушкин" и Голямата награда на Сорбоната (1989), на Световната награда за мистична поезия "Фернандо Риело" (1993). Носител на орден "Стара планина" първа степен (31 октомври 2005) за изключително големите му заслуги към  България за развитието и популяризирането на българското изкуство и култура и по повод 70 години от рождението му. Носител на Националната награда "Христо Г. Данов" за цялостно творчество (2008) и др. Почетен гражданин на София (2015).

Димитър Манолов, български диригент и музикален деец (1940-1998).
Диригент на операта в Русе(1966-1969), на симфоничния оркестър в Плевен (1969-1972). Главен диригент на Софийската филхармония (1972-1980) и на Софийската опера (1986). Участва в създаването на ансамбъл "Полиритмия" (1977) и е негов диригент. Заместник-председател на Съюза на музикалните дейци в България (28 декември 1974-11 декември 1979; 21 февруари 1984-26 март 1989).

Вангари Маатаи, кенийска еколожка и правозащитничка (1940-2011).
Основателка на екологичното движение "Зелен пояс" в Кения през 1977 г. Първата жена в Централна и Източна Африка, защитила докторат. През 70-те години на 20 век ръководи дейността на кенийския Червен кръст. Заместник-министър на околната среда на Кения (2003-2005). Благодарение на нейната дейност е преустановено обезлесяването на африканските гори и превръщането им в пустиня. Носителка на Нобелова награда за мир за 2004 г. за приноса й в борбата срещу унищожаването на горите и за защитата на демокрацията и правата на жените. Тя е първата жена на африканския континент, носителка на Нобелова награда.