site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 24 септември в историята

24 септември 2023 г., неделя, 38-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва 1 Неделя след Неделя подир Въздвижение. Св. първомъченица и равноапостолна Текла. Преп. Коприй. Св. Силуан Атонски.
   
По света се отбелязва:

Еврейският празник Йом Кипур (Ден на опрощаване на греховете). Отбелязва се през десетия ден от еврейския месец тишри, който всяка година е на различна дата през септември или октомври. През 2023 г. празникът започва на 24 септември вечерта и продължава през целия ден на 25 септември. По време на празника не се яде, не се пие, не се пуши, не се работи и се носят бели дрехи. 

Международният ден на глухите. Отбелязва се от 1958 г. през последната неделя на септември по инициатива на Световната федерация на глухите, създадена в Рим, Италия (19-23 септември 1951). Денят се чества в последния ден от Международната седмица на глухите (18-24 септември 2023). По данни на Световната здравна организация над 5 процента от световното население - 430 млн. души, се нуждаят от рехабилитация заради увреждаща загуба на слуха, като 34 млн. от тях са деца. Общо над 1 млрд. младежи са изложени на риск от трайна загуба на слуха.

Световният ден на мигрантите и бежанците. Отбелязва се от 2019 г. през последната неделя на септември с решение на папа Франциск, с цел да се повиши информираността на обществеността за предизвикателствата, пред които са изправени мигрантите и бежанците. Денят започва да се отбелязва през 1914 г. по инициатива на папа Бенедикт XV като Ден на мигранта, а през 2004 г. той се преименува на Световен ден на мигрантите и бежанците. До 2018 г. денят е отбелязван през месец януари през втората неделя след Богоявление (6 януари). Темата на деня за 2023 г. е: "Свободен избор между мигриране или оставане".

Националният празник на Гвинея-Бисау. Ден на независимостта (1973).

На този ден в България:

1918 - Избухва Войнишкото (Владайско) въстание - първият опит за премахване на монархията в България. Избухва след участието на България в Първата световна война (1914-1918) и породената стопанска криза и антивоенни демонстрации. Негодуванието сред войнишките маси се засилва след пробива на войските на Антантата (военен блок между Великобритания, Франция и Русия и други държави, оформен през 1904-1907) при Добро поле на 14 септември 1918 г. Антивоенното движение прераства в открита въоръжена борба без ясна политическа програма и единно ръководство. Един въстанически отряд на 24 септември 1918 г. завзема Главната квартира на щаба на действащата армия в Кюстендил и арестува намиращите се в нея офицери. За да предотврати настъплението на въстаналите войскови части към столицата, правителството изпраща при тях делегация начело с министъра на войната ген. Сава Савов, в която влизат група народни представители и ръководителите на БЗНС - Александър Стамболийски и Райко Даскалов. Тази делегация се отправя за Радомир, където е главният пункт на въстаниците, а от там - за Кюстендил. Нейните усилия да спре придвижването на войниците към София остават безуспешни. Райко Даскалвов се отделя от делегацията и застава начело на въстанието. На 27 септември 1918 г. в Радомир Райко Даскалов обявява, че България е република (т.нар. Радомирска република), Александър Стамболийски е провъзгласен за председател на Временното правителство, а Райко Даскалов - за главнокомандващ. На 28 септември около 6000 войници потеглят за София, преодоляват съпротивата на правителствените части и на 29 септември се разполагат на фронт от Бояна до Горна баня. На 30 септември правителствените войски преминават в контранастъпление. Въстаналите войници са разгромени. На 2 октомври е превзет Радомир, с което въстанието е окончателно потушено. Загиват около 400 души от въстаналите войници и 30 души от правителствените части. Ранени са 98 души.

1990 - Първо посещение на български държавен глава в САЩ - президентът Желю Желев е на посещение за участие в работата на 45-ата сесия на Общото събрание на ООН. На 28 септември 1990 г. той е приет от президента на САЩ Джордж Буш.

1992 - Възстановена е Доростолската епархия на Българската православна църква с център в Силистра. Доростол (Силистра) е древна архиепископска и митрополитска катедра. През 1871 г. църковно-народен събор в Цариград обединява Силистренската митрополия и Червенската епископия в една Доростоло-Червенска епархия. През 1992 г. Доростолската епархия е възстановена, а църковно-народният събор на 17 декември 2001 г. утвърждава нейната самостоятелност.

1996 - България подписва в Ню Йорк, САЩ, Договора за пълна и обща забрана на ядрените опити, приет от Общото събрание на ООН на 10 септември 1996 г., ратифициран от 38-ото Народно събрание  на 1 септември 1999 г.

1999 - На връх Мусала е открита нова базова екологична обсерватория на БАН за комплексен научен мониторинг на околната среда.

2002 - В Плевен е открита петата световна конференция на панорамите на тема: "Панорамата - вътрешна и външна експозиция". В научния форум участват 31 делегати от 12 страни от четири континента. България за първи път е домакин на световната общност на панорамите.

2003 - 39-ото Народно събрание приема първата поправка в Конституцията на Република България, след приемането й на 12 юли 1991 г. от VII Велико народно събрание. Промените, свързани с мандатността, имунитета и несменяемостта на магистратите, са приети на три гласувания на 3 септември, на 18 септември и на 24 септември 2003 г. Въвежда се т.нар. функционален имунитет, който създава необходимите гаранции за независимост на магистратите. При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Срещу магистратите не може да бъде повдигнато обвинение без разрешение на Висшия съдебен съвет (ВСС). Те не могат да бъдат задържани, освен за тежко престъпление, и то с разрешение на ВСС. Промените предвиждат административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на ръководителите на Върховния административен съд (ВАС), Върховния касационен съд (ВКС) и главния прокурор, да се назначават на ръководна длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване. Магистратите ще стават несменяеми с решение на ВСС след навършване на петгодишен стаж и след атестиране. След първата поправка в конституцията са приети от още три - през 2005 г., 2006 и 2007 г.

2005 - Каракачанското куче е обявено за "Българска порода на годината". Породата се е състезавала за приза заедно с каракачанска овца, късорого говедо, каракачански кон и сиво говедо.

2005 - В с. Очин Дол, до Мездра, е открит 5-метров паметник на героя от разказа на Иван Вазов "Дядо Йоцо гледа". Проектът и изпълнението са дело на врачанските творци Георги Тишков и Моника Игаренска.

2011 - На нос Калиакра вицепрезидентът Ангел Марин и посланикът на Русия в България Юрий Исаков откриват архитектурно-мемориален комплекс "Военноморска слава на Русия", посветен на адмирал Ушаков и черноморския флот на Русия. Арката с 18 камбани с имената на  корабите, с които се  е сражавал Ушаков, е издигната по инициатива на Форум "България - Русия", посолството на Русия и община Каварна по случай 220-та годишнина от победата му над османския флот. Тя допълва паметника на адмирал Ушаков, издигнат през 2004 г. и образува нов, цялостен мемориален комплекс.

2013 - Софийският градски съд дава ход на делото срещу нападателя на бившия председател на Движението за права и свободи (ДПС) Ахмед Доган - Октай Енимехмедов, въпреки че Ахмед Доган за втори път не се явява в съда. Ахмед Доган, с писмена молба до съда, се е отказал от правото си да предяви граждански иск и да се конституира като частен обвинител. На национална конференция на ДПС в София на 19 януари 2013 г. Октай Енимехмедов напада Ахмед Доган с газов пистолет, който засича.

2017 - В Ямбол тържествено е осветена новопостроената арменска апостолическа църква "Сурп Агоп". Ритуалът по освещаването е отслужен от архиепископ Езрас Нерсисян, втори по ранг в църковната йерархия и брат на Католикоса на всички арменци Карекин II. Заедно с него в богослужението участват епископ Татев Агопян от Румъния и свещеници от арменски храмове в страната. Сред гостите са посланикът на Република Армения в България Армен Саргсян и почетният консул на Армения в Пловдив - Ехиязар Узунян и представители на арменските общности в страната. Присъства и вицепрезидентът Илияна Йотова.

2018 - В Пловдив заместник министър-председателят Томислав Дончев открива 74-ия Международен технически панаир. В него участват 550 фирми и компании от 35 държави от Европа, Азия и Северна Амарика. Страна партньор на международното изложение е Индия, която участва с 46 свои компании.

2020 - В София в болница "Св. Иван Рилски" започва да работи единственият до този момент в България и на Балканския полуостров бипланов ангиограф, който позволява да се лекуват пациенти с мозъчно-съдови заболявания. На церемонията по откриването присъства министърът на здравеопазването Костадин Ангелов.

2021 -  Главният прокурор Иван Гешев, заместниците му Даниела Машева, Красимира Филипова, Десислава Пиронева и говорителят на главния прокурор Сийка Милева участват в работна среща с Групата за наблюдение на комисията LIBE по въпросите на демокрацията, върховенството на закона и основните права (DRFMG) към Европейския парламент, която е на мисия в България и Словакия в периода 21-24 септември. Това е първото посещение в България на членовете на комисията, с които Прокуратурата поддържа регулярни контакти. В хода на дискусиите са били обсъдени правовият ред и съдебната реформа, функционирането и правомощията на прокуратурата и главния прокурор в българската съдебна система, борбата с корупцията, разследванията по дела с висок обществен и медиен интерес.

На този ден по света:

1147 - Кръстоносците начело с първия крал на Португалия Афонсу Енрикеш отвоюват от маврите Лисабон след владичество, продължило 430 години. Лисабон става столица на Португалия през 1260 г.

1599 - В Лондон, Великобритания, е проведено учредителното събрание на Източноиндийската компания (акционерно дружество за външна търговия) с първоначален капитал от 72 000 британски лири стерлинги и 125 акционери. Компанията цели да конкурира монопола на нидерландските кораби, които контролират пазара за подправки.

1892 - По инициатива на екзарх Йосиф Първи, започва строежът на църквата "Св. Стефан" на брега на Златния рог в Истанбул, Турция. През 1849 г. българите в Истанбул получават разрешение да имат свой храм. Устроен е параклис, който е осветен на 9 октомври 1849 г. През 1859 г. е взето решение да се построи нов, по-просторен параклис. На 25 октомври 1859 г. е положен основният камък в двора на старата църква. Години наред основите на бъдещия храм стоят напукани и изоставени. Параклисът е разширен, обкован външно с дъски. Наречен е  "Дървената църква". През м. март 1889 г. от Министерството на външните работи и изповеданията на България  е назначена комисия по построяването на храма. Основният камък на новата църква е положен от екзарх Йосиф I на 27 април 1892 г. Изградени са нови основи от гранит, облицован с мрамор. Понеже мястото е насип по идея на архитекта Ховсеп Азнавур конструкцията на църквата е изградена от сглобяеми железни плоскости, които  можело да бъдат пренесени. Те били изработени във фирмата на Рудолф фон Ваагнер във Виена, Австрия. Църквата е трикорабна, само металните й част тежат около 500 тона. Олтарът гледа към Златния рог, а камбанарията е висока 40 м.  Болтовете, гайките и нитовете били повече от 4 милиона. Окончателното сглобяване на църквата, наречена "Желязната църква", завършва на 14 юли 1896 г. За цялостното строителство правителството на България превело на екзархията около 1 млн. златни франка (почти 6 т злато).  Църквата е осветена на 8 септември 1898 г. от екзарх Йосиф I в деня на църковния празник Рождество на Пресвета Богородица (8 септември). Първият, вече готов иконостас, бил върнат, защото поради недоглеждане на възложителите - българската църковна общност, бил изработен по католически образец. Наложило се главният секретар на Екзархията Атанас Шопов да замине за Москва, за да сключи договор с московския придворен фабрикант Николай  Ахапкин за изработване на нов. Във фабриката на Пьотр И. Оловянишиков в Ярославъл били поръчани шест камбани. От дървената църква е запазен само напредстолния камък от олтара. На 24 декември 2004 г.  правителството на Турция връчва нотариалния акт на църквата "Св. Стефан" на Фондацията на православните църкви към българската Екзархия.

1948 - Японският предприемач Соичиро Хонда основава фабрика за производство на малки двигатели и мотопеди "Хонда мотор" - една от водещите компании в света за производство на мотоциклети и автомобили.

1967 - Основан е Европейският съюз по бадминтон.

1970 - Съветската автоматична станция "Луна 16" се завръща на Земята и донася образец от почвата на Луната. Станцията е изстреляна на 12 септември 1970 г. от космодрума Байконур в Казахстан. Тя е първият безпилотен космически кораб, успял да кацне на повърхността на Луната и да върне на Земята образец от лунната почва. Преди него образци от почвата на Луната са върнати от американските пилотирани мисии "Аполо 11" (16-24 юли 1969) и "Аполо 12" (14-24 ноември 1969).

1999 - Китайски археолози откриват най-стария музикален инструмент, на който все още може да се свири - флейта на 9000 години, направена от кост на жерав.

2000 - Във Франция е произведен референдум за намаляване на президентския мандат от 7 на 5 години. В гласуването участват около 30 процента от гласоподавателите, като 73,5 процента от тях одобряват промяната, а 27 процента са против.

2004 - В Москва, Русия, започва първият световен конгрес на информационните агенции на тема: "Информация: Предизвикателствата на 21-ви век", организиран от ИТАР-ТАСС с подкрепата на ООН, ЮНЕСКО и правителството на Русия. В работата на двудневния форум участват ръководителите на 113 информационни агенции от повече от 100 страни в света. БТА е представена от генералния й директор Максим Минчев. В края на срещата е учреден Световен съвет на информационните агенции, който организира срещите на конгреса на всеки три години.

2010 - В САЩ е изпълнена първата от пет години насам смъртна присъда срещу жена. В щата Вирджиния е умъртвена 41-годишната Териза Люис. Тя е осъдена на смърт за това, че е поръчала убийството през  октомври 2002 г. на своя съпруг и доведен син, с цел да получи 250 000 долара от тяхната застраховка.

2013 - На 240 км югоизточно от гр. Далбандин в областта Аваран в западната провинция Белуджистан в Пакистан е регистрирано земетресение с магнитут 7,8 по скалата на Рихтер. Епицентърът е на дълбочина 15 км. Земетресението е усетено в големите градове в южната част на Пакистан, сред които и икономическия мегаполис Карачи. След земетресението в Арабско море (срещу пристанището Гвадар) се появява остров с височина от 30 м и широчина 60 м. Най-малко 348 души загиват, над 513 са ранени.

2015 - В Мина в близост до гр. Мека, Саудитска Арабия, по време на годишния "хадж" (поклонение), който започва на 22 септември 2015 г., загиват най-малко 1501 души и са ранени 943 души по време на ритуала за убиване на дявола с камъни (рами ал джамарат). Поклонението е най-смъртоносното в историята на "хаджа". Предишната най-тежка трагедия в Мека датира от 2 юли 1990 г., когато при подобна блъсканица в тунел в долината Мина загиват 1426 души.

2016 - В Загреб, Хърватия, е открито първото в света кафене, в което посетителите могат да ползват безплатно виртуална библиотека със 100 000 книги на няколко езика. Предлаганите в кафенето електронни книги са на известни световни издателства и всяка седмица списъкът им се попълва. Там може да се намери литература от всякакъв вид - фентъзи, класика, поезия, пътеписи, спортна литература, научни трудове и дори готварски книги. Проектът Безплатна зона за четене (Free reading zone) е създаден в САЩ и е резултат от сътрудничество на издателски къщи с израелска компания, която е създала апликациите за четене. Проектът се финансира от държавни или частни спонсори, а издателите и авторите получават процент за всяко четене.

2017 - В Женева, Швейцария, започва първата Конференция на страните по Конвенцията Минамата под наслов "Да изпратим живака в историята", която чества влизането в сила на конвенцията. Конвенцията Минамата влиза в сила на 16 август 2017 г. след като е ратифицирана от общо 50 държави, и регулира целия жизнен цикъл на живака, като въвежда ограничения и изисквания за първичния добив, производството и търговията с живак и продукти с добавен живак и екологосъобразното управление на отпадъците от живак. България е една от първите държави от ЕС, ратифицирали Конвенцията Минамата със закон, приет от 43-ото Народното събрание на 2 септември 2016 г.
 
2018 - Конституционният съд на Молдова временно отстранява от длъжност президента Игор Додон заради отказа му да одобри кандидати за министри. Решението е взето, след като Игор Додон заявява, че няма да одобри предложени от министър-председателя Павел Филип кандидатури за здравното и земеделското министерство, защото нямат нужната квалификация. С временното отстраняване от длъжност на президента правомощията му се поемат от председателя на парламента, който може да одобри номинациите на двамата министри. Това е четвъртият път, когато правомощията на Игор Додон са временно замразени заради откази да одобри предложени от правителството кандидати за министри или да подпише приети от парламента закони.

2019 - В Северен Пакистан е регистрирано земетресение с магнитуд 5,8 по скалата на Рихтер. Епицентърът на труса е на 23 км северно от гр. Джелум и на дълбочина от 12 км. Той е усетен в голяма част от страната, включително в столицата Исламабад. Загиват 38 души, над 460 души са ранени, от които 160 - в критично състояние. Нанесени са материални щети на гр. Мирпур, който се намира в пакистанската част на Кашмир, близо до границата с Индия.

2020 - Във Варшава пред Националния музей е открита статуя на покойния папа Йоан Павел Втори, изобразен как се готви да хвърли огромен камък в червена вода. Творбата на полския скулптор Йежи Калина се нарича "Oтровеният извор" и е по повод 100 години от рождението на родения в Полша папа Йоан Павел Втори с рождено име Карол Войтила.

2021 - Канадският Конгрес на католическите епископи за първи път официално се извинява за ролята си за поддържането на системата от пансиони за деца от коренното население, след като отказва да го направи с години, въпреки обществения натиск. Започвайки от 1831 г. и чак до 1996 г. канадската система за църковни пансиони насилствено разделя децата от коренното население от техните семейства, подлагайки ги на недохранване и физически и сексуални злоупотреби, което канадската комисия за истината и помирението през 2015 г. нарича "културен геноцид". Канадският Конгрес на  католическите епископи е национално събрание на епископите в Канада, официално признато от Католическата църква.

2022 - Президентът на Русия Владимир Путин подписва закон, с който в Наказателния кодекс се извършват промени, предвиждащи до 15 години затвор за военни, които дезертират. Руснаците в наборна възраст и резервистите, които откажат да участват в бойна операция, може да получат 10-годишни присъди. Президентът Владимир Путин подписва и закон, който улеснява получаването на руско гражданство от чужденци, които се записват в армията за поне една година.

Родени на този ден българи:

ген. Радко Димитриев (ист. име Руско Димитриев Русков), военен деец (1859-1918).
Участник в националноосвободителното движение и в Руско-турската освободителна война (1877-1878). Началник-щаб на българската армия (1 януари 1904-28 март 1907). Началник на Трета военноинспекционна област (1907-1912). По време на Балканската война (1912-1913) е командир на Трета армия в Лозенградската операция и на обединената Първа и Трета армия в Люлебургазко-Бунархисарската операция. По време на Междусъюзническата война (1913) е помощник-главнокомандващ действащата армия. Пълномощен министър в Русия (1913). По време на Първата световна война (1914-1918) служи в руската армия, където командва последователно Осми армейски корпус, Трета армия, Втори Сибирски корпус, от 1 септември 1914 г. - Дванадесета армия. След Октомврийската революция (1917) е разстрелян на 18 октомври 1918 г. заедно със 100 други висши руски офицери в Кавказ. Носител на орден "Стара планина" първа степен с мечове за изключително големите му заслуги към България при планирането и осъществяването на военните операции през Балканската война (1912-1913) и за проявеното новаторство и военно майсторство (20 декември 2012, посмъртно).

Янко Сакъзов, политик и публицист (1860-1941).
Един от създателите и водачите на Българския социалдемократически съюз (БСДС). Редактор и издател на сп. "Ден" (1891-1896), основател и редактор на сп. "Общо дело" (1900). Министър на търговията, промишлеността и труда (17 октомври 1918-6 октомври 1919). Депутат в 7-ото и 8-ото (1893-1896), 12-ото Обикновено (1902-1903), от 15-ото до 19-ото Обикновено народно събрание (1911-1923), и от 21-ото до 23-ото Обикновено народно събрание (1923-1934).

Атанас Михов (Атанас Михов Марков), художник (1879-1975).
Един от основоположниците на реалистичната пейзажна живопис в България. Учител в Силистра (1906-1910), в Разград (1910-1913), в Русе (1913-1923) и в София (1923-1932). Рисува творби с военни сюжети. Удостоен е със званието "Народен художник" (1952). Носител на орден "Георги Димитров" (1974).

акад. Александър Александров, учен лесовъд и политик (1938).
Работи в горско стопанство "Цонево", Варна, и в Опитната база по иглолистни гори във Велинград (1963-1967). Заместник-директор на Института за гората при Българската академия на науките /БАН/ (1986) и негов директор (1989-1993). Министър на околната среда (8 февруари-20 декември 1990). Директор на Института по горите (2003-2007; 2008-2011). Член на Междуправителствения съвет по горите към ООН и член на Международния съюз на горските изследователски организации (1995-1996). Има около 250 научни публикации.

Александър Манолов, български футболист (1943-2019).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Пирин" (Благоевград), "Добруджа" (Добрич), "Дунав" (Русе) и "Левски" (София).

Стоян Стоянов, български футболист (вратар) и треньор (1950).
Почетен гражданин на община Дупница (2016).

доц. Васил Михайлов, лекар и политик (1959).
Депутат в 36-ото и 37-ото Народно събрание (1991-1997). Председател на Нова социалдемократическа партия (1990-1998), съосновател (2007) на сдружение "Коалиция Съюз на демократичните сили".

Александрина Пендачанска, оперна певица (1970).
Започва да свири на пиано на 5-годишна възраст и завършва Националното музикално училище "Любомир Пипков" с пиано и пеене. Неин вокален педагог е майка й оперната певица сопран Валери Попова. През 1987 г. дебютира на 17-годишна възраст, а на 19 печели конкурса "Антонио Дворжак" (Карлови Вари), Международния вокален конкурс в Билбао и Певческия конкурс на Южноафриканския университет UNISA в Претория. Пяла е на сцените на Виенската държавна опера, Баварската държавна опера, Хамбургската държавна опера, Берлинската държавна опера, Немска опера – Берлин, Музикални празници в Баден-Баден, Театър „Ла Моне“ в Брюксел, Болшой театър в Москва, Театър „Сан Карло“ в Неапол, Театър „Шанз-Елизе“ в Париж, Линкълн център в Ню Йорк, Оперите в Хюстън, Санта Фе и Вашингтон. Носителка на наградата "Кристална лира" на Съюза на българските музикални и танцови дейци (2001), на наградата "Златен век" огърлие на Министерството на културата (22 май 2020).

Стефан Донев, оперен певец (1970).
Пял е на сцената на Държавния музикален театър "Стефан Македонски", Националната опера и балет, Държавна опера - Стара Загора, Oперно-филхармонично дружество - Бургас и Оперно-филхармонично дружество - Варна. От 2004 г. е преподавател в катедра "Музикално-сценично изкуство" в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров". 

Орлин Станойчев, тенисист (1971).
Той е първият българин, който влиза в топ 100 на световната ранглиста по тенис за мъже (номер 96 на 24 април 2000 г.). Има 5 титли на сингъл и 5 на двойки. Капитан на българския национален отбор в турнирите за Купа "Дейвис" (неофициално световно отборно първенство за мъже) (2003-2005).

Красимир Влахов, юрист (1972).
Младши съдия в Софийския градски съд (1996-1997). Районен съдия и заместник-председател на Софийския районен съд (1997-2004). Съдия в Софийския градски съд (2004-2008). Председател на Софийския районен съд (22 декември 2008-5 април 2012). Заместник-председател на Върховния касационен съд (5 април 2012-20 февруари 2018). От 13 ноември 2018 г. е съдия в Конституционния съд.

Александра Раева (Алекс Раева), певица и актриса (1980).
Беквокалистка в "Шоуто на Слави" (2001-2007). През 2007 г. започва самостоятелна певческа кариера. Създава и лансира собствена модна линия - марката "АGGATA". Участва в българския телевизионен сериал "Седем часа разлика" (2011-2013). Носителка на наградата за най-успешна смяна на имиджа на Pantene Beauty (2004).

Диляна Попова, актриса и модел (1981).
Като модел е работила в над 10 държави в Европа и Азия. През 2010 г. се снима за българското издание на списание "Плейбой" и е момиче на корицата на броя му за октомври. Участвала е в телевизионните сериали "Стъклен дом" (2010) и "Революция Z" (2012), във филмите "Love.Net" (2011) и "Останалото е пепел" (2020).

На този ден са родени и:

Григорий Потьомкин, руски държавен деец и дипломат (1739-1791).
Сред организаторите на дворцовия преврат през 1762 г., с който Екатерина II се възкачва на престола на 9 юли 1762 г. Главнокомандващ руската армия в Руско-турската война (1787-1791).

Михаил Остроградски, руски математик и механик (1801-1862).

княз Александър Дондуков-Корсаков, руски военен деец (1820-1893).
Главнокомандващ на гражданската част на Кавказ и командващ войските на Кавказкия военен окръг (1882-1890). Участник във военните действия срещу войските на Шамил (1845-1851). Командващ 13-и армейски корпус по време на Руско-турската война (1877-1878). Върховен императорски комисар в България (20 май 1878-10 юни 1879).

Циприан Норвид, полски поет (1821-1883).
Сред най-известните му произведения са "Зад кулисите" (1865-1966), "Клеопатра" (1870-1872), "Пръстенът на великосветската дама" (1872).

Жорж Клод, френски инженер и химик (1870-1960).
Изобретател на неоновата лампа (1910).

Исмет Иньоню, турски политик (1884-1973).
Министър на външните работи на Турция (1922-ноември 1924). Министър-председател на Турция (29 октомври 1923-май 1937; 20 ноември 1961-20 февруари 1965). Президент на Турция (11 ноември 1938-22 май 1950).

Андре Курнан, американски физиолог от френски произход (1895-1988).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1956 г. заедно с американския лекар Дикинсън Ричардс и немския лекар Вернер Форсман за откриването на сърдечната катетеризация и проучването на нарушения в кръвообращението.

Франсис Скот Фицджералд, американски писател (1896-1940).
Автор е на романите "Великият Гетсби" (1925), "Нежна е нощта" (1934), "Трима другари" (1938). Незавършеният му роман "Последният магнат" (1939) е издаден след смъртта му.

Елза Триоле, френска писателка от руски произход (1896-1970).
Първата е книга е написана на руски "На Таити" (1925). Първата й книга на френски "Добър вечер, Тереза!" се появява 13 години по-късно. За сборника си, излязъл през 1945 г., Триоле получава наградата Гонкур - за първи път от 40 години присъдена на жена. За романа си "Неканени гости" през 1957 г. получава Наградата на Братството - организация за борба против расизма, антисемитизма и в защита на мира. Автор е и на "Въоръжените призраци" (1947), "Инспекторът от развалините" (1948), "Червеният кон" (1953), "Срещата на чужденците" (1953) и др. Съпруга на френския писател Луи Арагон. По време на Втората световна война (1939-1945) участва активно във френската Съпротива.

Хауард Флори, британски лекар - патолог и бактериолог (1898-1968).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1945 г. за откриването на пеницилина и лечебното му действие при различни инфекциозни болести, която си поделя с неговите колеги бактериолози Александър Флеминг и Ернст Чейн. Флеминг открива пеницилина през септември 1928 г., но го прилага само външно. През 1938 г. Хауард Флори и Ернст Чейн започват да изследват терапевтичната му стойност и го въвеждат като лечебно средство.

Северо Очоа, американски биохимик от испански произход (1905-1993).
Един от първите изследователи, които доказват, че енергията, отделена от разграждането на хранителните вещества в клетката, се натрупва и използва посредством високоенергийни фосфатни съединения. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1959 г. заедно с американския биохимик Артър Корнбърг за откриването на механизмите на биосинтез на РНК и ДНК.

Константин Черненко, съветски политик (1911-1985).
Генерален секретар на ЦК на КПСС (13 февруари 1984-10 март 1985). Председател на Президиума на Върховния съвет на СССР (11 април 1984-10 март 1985). Герой на Социалистическия труд (1976,1981,1984). Носител на Ленинска награда (1982).

Алфредо Варела, аржентински писател (1914-1984).
Сред най-известните му творби е романът "Тъмната река" (1943).

Джери Марсдън, британски певец (1942-2021).
Основател (1959) и вокалист на групата "Джери енд дъ пейсмейкърс". Популяризирал е песента You'll Never Walk Alone от мюзикъла "Карусел" (1945) на Ричард Роджърс и Оскар Хамърстейн, екранизиран през 1956 г. Кавърът на "Джери енд дъ пейсмейкърс" излиза през октомври 1963 г. и е избран от феновете на английския футболен клуб "Ливърпул", на шотландския "Селтик" и на немския "Борусия Дортмунд" за техен химн.

Марко Тардели, италиански футболист и треньор (1954).

Али Маккойст (Алистър Мърдок Маккойст), шотландски футболист и треньор (1962).
Носител на "Златната обувка" за 1992 г. и 1993 г.

Джон Арни Рийзе (Йон Арне Семундсет Риисе), норвежки футболист (1980).

Това е денят на смъртта на:

Пипин III Къси, франкски крал (751-768) (714-768).
През 751 г. Пипин Къси сваля Хилдерик III, последният франкски крал от династията на Меровингите, и поставя началото на новата династия - династия на Каролингите (751-987). Неговият син Карл Велики е прoвъзгласен за император на Франкската империя през 800 г., а след смъртта на внука му Луи Благочестиви през 843 г. империята е разделена на три кралства. Западното от тях се смята за начало на френската държава.

Парацелз (ист. име Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм), немски лекар, естественик и философ (1493-1541).
Бори се против схоластиката, за поставяне на медицината на научна основа, като приема, че всички процеси в организма са химически. Полага основите на ятрохимията - направление в химията и медицината, според което болестите се лекуват с химични вещества чрез поддържането на дадено ниво на течностите в човешкия организъм (1525-1660).

Андре Гретри, френски композитор от белгийски произход (1741-1813).
Автор е на оперите "Люсил", "Ричард Лъвското сърце", "Петър Велики" и др.

Александър Радишчев, руски писател и философ (1749-1802).
Родоначалник на революционната мисъл в Русия. Автор е на "Пътешествие от Петербург до Москва" (1790).

княз Пьотър Багратион, руски пълководец (1765-1812).
Ученик и сподвижник на ген. Александър Суворов и ген. Михаил Кутузов. Герой от Отечествената война (24 юни-26 декември 1812).

Карл Фаберже, руски бижутер (1846-1920).
Известен е с бижутерийните изделия, с формата на яйце - Яйца на Фаберже. През 1885 г. изработва скъпоценно великденско яйце по поръчка на император Александър III като подарък за съпругата му.

Нилс Финсен, датски лекар (1860-1904).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1903 г. за приноса му в лечението на болестите и специално кожната туберкулоза с концентрирано светлинно лъчение, с което открива нов път за медицинската наука.

Ханс Гайгер, немски физик (1882-1945).
През 1908 г. съвместно с Ърнст Ръдърфорд конструират уред за регистриране на отделни йонизиращи частици, който е усъвършенстван до днешния Гайгер-мюлеров брояч през 1928 г. от Валтер Мюлер.

ген. Михаил Антонов, български военен деец и интербригадист (1886-1948).
Постъпва като доброволец в Червената армия (1918). Комисар на Централната военна болница в Петроград (дн. Санкт Петербург ), по-късно на Санитарното управление на Петроградския военен окръг и на 10-и и 18-и  стрелкови корпус в гр. Курск. Личен секретар на народния комисар по отбраната Климент Ворошилов (1925-1935). Политкомисар на Военната мотомеханизирана академия в Москва (1935-1943). Заместник-началник щаб на Главното автомобилно управление на Червената армия (1941-1945). Генерал от Съветската армия. Заместник завеждащ Секретариата на Министерски съвет на СССР (1945-24 септември 1948).

Матвей Блантер, съветски композитор (1903-1990).
Автор на близо 200 популярни песни, сред които "Катюша" (1939). Народен артист на СССР (1975). Герой на социалистическия труд (1983).

Мирзо Турсун-Заде, таджикски писател (1911-1977).
Народен поет на Таджикистан (1961). Герой на социалистическия труд (1967).

Димитър Инкьов, български писател и журналист (1932-2006).
Бил е редактор в сп. "Наука и техника за младежта", сътрудник на в. "Стършел", сп. "Авто-мото", сп. "Родна реч", в. "Студентска трибуна". Емигрира в Германия през средата на 60-те години на 20 в. Води рубриката "Весела Неделя" по радио "Свободна Европа" (1 юни 1966-края на 1991) в Мюнхен, Германия. Автор е на десетки книги за деца, преведени на над 25 езика и издадени в над 50 страни, както и на хумористични разкази и фейлетони, излъчвани на вълните на радиостанцията.  Негови къси детски разкази са влезли в учебниците на основните училища в Германия, Австрия, Швейцария, Гърция, Канада, Южна Корея и др. Автор е на първата книга за слушане по текстове от Библията (2006). Носител на почетната награда "Златно перо" на "Класик ФМ радио" и галерия "Макта"  (1989). Удостоен с титлата "Почетен доктор на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" (22 април 1997). Доктор хонорис кауза на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" (2000).

проф. Петко Радев (Петко Радев Петков), български музикант кларнетист и педагог (1933-2017).
Свирил е в Симфоничния оркестър на Българското национално радио, бил е първи солист кларнетист на Софийската филхармония (1961-1974), първи солист кларинетист на оркестъра на Миланската скала (1974-1985). Бил е преподавател в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" и в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив.

проф. Благой Шклифов, български езиковед и диалектолог (1935-2003).
Изследовател на крайните югозападни български говори. Работи в Института за български език при Българската академия на науките (от 1971). Бил е преподавал по "Историческа граматика на унгарския език" и "Унгарска диалектология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Франсоаз Саган (ист. име Франсоаз Коаре), френска писателка, драматург и сценарист (1935-2004).
Първият си роман "Добър ден, тъга" (1954) написва на 18-годишна възраст. Автор е на романите "Великолепни облаци" (1961), "Обичате ли Брамс" (1959), "Покорното куче" (1980), "Сбогом печал" (1993) и др.

Борис Ричков, руски пианист и композитор (1937-2002).

Амадеус Кръстев, български еколог (1950-2008).
Член на Зелената партия в България (1989-1991). Един от участниците в "Града на истината" (юли-август 1990). Национален координатор на Независимо дружество "Зелени патрули" (1992-24 септември 2008). Бил е председател на Координационния съвет на Алианс на неправителствените природозащитни организации "Витоша 2002".