site.btaКаталогът „Генко Генков. Отвъд видимото. 100 години от рождението на художника“ беше представен в Софийската градска художествена галерия

Красимир Илиев, Аделина Филева и Наташа Ноева представиха тази вечер в Софийската градска художествена галерия (СГХГ) каталога „Генко Генков. Отвъд видимото“. Изданието е към изложбата, носеща същото име. В екипа са още Веселин Праматаров и Ана Топалова. 

Те благодариха на всички, които са помогнали за създаването на изложбата и каталога – архиви, държавни и частни галерии, частни колекционери, семейството и близки на Генков. В неделя екипът е получил наградата за визуални изкуства на град София. 

„От години се стремим да правим големи издания, които обхващат цялото творчество на един автор. Разказват подробно неговата биография по най-добрия възможен начин през документи, снимки и архиви. Така че, когато остане тази следа, тя да бъде полезна на всеки един, решил да продължи да изследва - било то автора, поколението и творческия съюз, в който членува“, каза Аделина Филева, директор на Софийската градска художествена галерия.

Самата тя научила много непознати факти за Генко Генков, докато работели по каталога. Сред тях са писмата му до Богомил Райнов. Генков му пише от Курило, където е в психиатрично заведение. Художникът моли Райнов да го извади от психиатрията, но не защото го притеснява, че е там, а пише: „Тясно е, нямам къде да рисувам!“, разказва Филева. Тя припомни и друга чудатост на художника - посещавал хората, които притежавали негови творби, звънял на вратите им, като искал да ги завърши. Или пък искал да замени някоя картина с друга. 

Директорът на СГХГ припомни, че Генков никога не е имал ателие. Той постоянно пише и моли да му бъде предоставено такова. Филева отбелязва, че Генко Генков не е участвал никога в политиката, в групи, в движения. Не е заемал постове. Той никога не е осребрил това, което родителите му са правили за властта, отбеляза тя. Според Филева водещото в живота на художника било изкуството.

Тя припомни и още нещо - Генков всеки ден излизал от психиатрията, рисувал на стената, след което с маркуча измивал своята творба. 

Изкуствоведът Наташа Ноева разказа, че преди десет години писала дипломна работа за Генко Генков. „За Генко Генков е писано много. За изкуството му - също“, каза тя. Ноева допълни, че в архива на Съюза на българските художници (СБХ) намерили неговите изяви и участия в общи художествени изложби, което развенчава мита, че не е участвал в общи експозиции. „Всъщност той е участвал в много общи експозиции“, каза тя.

От прегледа на големия масив архиви и каталози се забелязва, че след завършването на академията той като че ли отсъства в продължение на 11 години, но не са ясни причините. Понякога е пропускан в каталозите, но е споменаван в пресата, отбелязва Ноева.

„Той казва, че за него истинното е отвъд видимото“, каза още Наташа Ноева. Като чуем Генко Генков, в съзнанието ни отеква една дума – цвят. Ще остане мистерия неговата технология, допълни тя.

Наташа Ноева разказва, че две от творбите си Генко Генков създава, докато е в психиатрична клиника в село Морено. Успява да избяга на третия ден. В първия ден рисува първата картина, на втория – другата и на третия успява да се отдалечи достатъчно, за да избяга, каза тя. 

Изкуствоведът допълва, че Генков рядко подписва и датира творбите си, което създава трудности. Защото в едно и също десетилетие създава много различни творби, които изглеждат като от различни десетилетия, отбелязва тя. 

„Виждаме един Генко, който се променя непрекъснато, непрекъснато експериментира, бунтува се срещу рутината, която успява да го застигне едва през 90-те години“, каза кураторът Красимир Илиев. Той разглеждал различни архиви и документи, за да открие липсващите части от историята на художника. Илиев разказа, че е много впечатлен от силата на въображението на Генков. „Той преживява престоя на любимата си Гертруда в Белене като свое“, обясни кураторът.

Една следа, която била в СБХ, е докладна за бурната му любов с Мика Йотова. Никой преди това не е чувал за нея. Оказва се, че това е жена от Вълчедръм, с която Генков е имал силна любовна връзка в продължение на седем години и е нарисувал много нейни портрети, някои от тях са изложени в СГХГ, отбелязва Илиев. Той спомена, че художникът ухажвал актрисата Стоянка Мутафова и правел серенади под прозореца й. 

„Генко като че ли прави всичко, което е възможно в живописта“, каза Красимир Илиев и допълни, че много би се радвал да види някога изследване на реставратори за техниките на Генков. Той уточни, че художникът смесвал печатарски мастила,  бъркал боите си в бурканчета и всеки път получавал различен блясък и и наситеност.