site.btaВ Аржентина на 19 септември 1955 г. е извършен военен преврат, с който е свален от власт президентът Хуан Перон

На 19 септември 1955 г. президентът на Аржентина ген. Хуан Перон е свален от власт с военен преврат, извършен от група военни начело с арм. ген. Хосе Доминго Молина. Три дни по-рано, на 16 септември 1955 г., в три области в страната избухват военни бунтове срещу правителството на Хуан Перон. На 22 септември 1955 г. е съставено временно правителство начело с ген. Едуардо Лонарди, който на 23 септември 1955 г. де факто става президент на страната. 
Хуан Перон печели президентските избори на 4 юни 1946 г. с 56 процента. Преизбран е на изборите на 11 ноември 1951 г., но управлението му води страната до пълен упадък – висока инфлация, огромни задължения, неработеща пенсионна система, отрицателен търговски баланс. 

В Поверителния бюлетин на “Международна информация” на БТА за преврата четем:

Положението в Аржентина

Лондон, 16 септември 1955 г. /ББС, българска емисия,17,15 ч./ Аржентинското правителство съобщи днес, че са станали изолирани военни бунтове срещу правителството на генерал Перон в три области на страната и в част от аржентинския флот. Радиото твърди, че верните на правителството сили контролират положението и въстанието е на път да бъде потушено. Рано тази сутрин в страната бе обявено обсадно положение, военни части и полиция охраняват обществените сгради.

***

Монтевидео, 16 септември 1955 г. /АП/ Радиостанцията на аржентинските бунтовници в Кордова съобщи снощи в 22,30 часа по Гринуич, че революцията “е възтържествувала в цялата страна”.

***

Буенос Айрес, 16 септември 1955 г. /Ройтер/ Днес от 18.30 ч. местно време в цяла Аржентина бе наложен полицейски час. 

***

Буенос Айрес, 16 септември 1955 г. /ЮПИ/ Днес части от аржентинските сухопътни сили и флота въстанаха срещу правителството на генерал Перон и тази вечер дотолкова, доколкото може да се съди от разпокъсаните боеве през първите 18 часа, те са постигнали първоначални успехи на четири фронта.
Изглежда, че въстаническият главнокомандващ генерал Далмиро Балагуер е поел напълно контрол върху град Кордова, гигантската въздушна база, отстояща на няколко мили от Кордова и централната част на провинция Кордова.
Обаче изглежда, че е възможно правителствените сили, тръгнали към града под командата на генерал Хосе Е. Соса Милина, да нападнат силите в Кордова. Верните на правителството сили са съставени от 14 пехотински полк от Рио Буарто /южната област на провинцията Кордова/.
Към тях също така ще се присъединят части от верните на правителството войски в Буенос Айрес, за които се смята, че вече се намират във Вила Мария, град в югоизточната част на провинцията Кордова и една колона от верни на правителството войници, които настъпват на изток от съседната провинция Санта Фе.
Въстаническите войски са превзели голямото пристанище за износ на зърнени храни Бахия Бланка, в най-южния край на провинцията Буенос Айрес.
Градът е важен център на единствените две железопътни линии, които водят за южните провинции на Аржентина. 

***

Буенос Айрес, 17 септември 1955 г. /АП/ Неофициален източник заяви, че една дивизия от останалите верни на Перон войски, подпомогната от закупени от Великобритания бомбардировачи “Линкълн”, е разбила бунтовниците при морската база „Рио Сантяго“, намираща се югоизточно от Буенос Айрес. Взети са били много пленници.
Съобщава се за многобройни убити и ранени от двете страни. При „Рио Сантяго“ бунтовниците са били подложени на артилерийско обстрелване и въздушна бомбардировка, в резултат на което самата база е била разрушена. Водачите на бунтовниците в Рио Сантяго са избягали в Уругвай.
„Рио Сантяго“ бе една от двете морски бази, които бунтовниците притежаваха още в началото на бунта. Другата база, притежавана от бунтовниците, е Пуерто Белграно, намираща се на 350 мили и югоизточно от Буенос Айрес.
Досега не е издадено официално правителствено съобщение за капитулирането на бунтовниците при „Рио Сантяго“. 
В една емисия на радио “Пуерто Белграно” се отправя апел към гражданството да подкрепи кампанията на бунтовниците, за да сложи край на десетгодишното управление на Перон. Сегашният бунт представлява най-голямата военна заплаха срещу политическата кариера на Перон. 

***

Буенос Айрес, 17 септември 1955 г. /Франс прес/ Според още непотвърдени слухове президентът Перон е подал оставка пред Перонистката партия. Положението се мени с всеки час. 

***

Събитията в Аржентина

Буенос Айрес, 17 септември 1955 г. /Ройтер/ Тази вечер радиостанцията на въстаниците в Пуерто Белграно съобщи, че командването на въстаническите сили е дало ултиматум на правителството на президента Хуан Перон да се предаде най-късно утре до 6 часа сутринта местно време. 

***

Буенос Айрес, 18 септември 1955 г. /Ройтер/ Тази сутрин аржентинската столица беше бомбардирана малко след 6 часа /местно време/, когато срокът на ултиматума на въстаническите сили правителството на Перон да се предаде, изтече.
Реактивни самолети, които са летели над Майския площад, са били обстрелвани от противосамолетната артилерия. 

***

Перон подал оставка

Буенос Айрес, 19 септември 1955 г. /Франс прес/ Министърът на войната генерал Лусеро прочете по радиото текста на посланието, в което Перон подава оставката си. 
В посланието си, предадено по държавното радио, генерал Перон предлага да предаде властта на армията. “Не смятам, казва той, че съществува човек, който има достатъчно авторитет да разреши въпросите, поставени от положението. Това ме кара да смятам, че е необходимо само безпристрастна намеса за разрешаването на проблемите. Ето защо мисля, че само армията може да изпълни тази задача в полза на омиротворяване на страната, преди да стане твърде късно. Пред опасността от бомбардирането на невинно население и имущества на нацията смятам, че трябва да постъпя по този начин”.

***

Положението в Аржентина

Буенос Айрес, 19 септември 1955 г. /ЮПИ/ Единадесет генерали от армията и двама висши офицери са членове на военната хунта, която пое управлението на Аржентина след оставката на президента Перон.
Генералите са: Хосе Доминго Молина - председател, Карлос Вирт, Анхел Мани, Емилио Форчер, Хектор Торес Куирел, Хосе Леон Солис, Хосе Санчес Торансо, Гилермо Стрейч, Хуан Полеро, Карлос А. Левене и Раул Б. Танко.

***

Монтевидео, 19 септември 1955 г. /ЮПИ/ По неофициални данни според телефонни съобщения от Буенос Айрес, получени тази вечер, през време на четиридневното въстание в Аржентина са били убити 1200 души.

***
Събитията в Аржентина

Буенос Айрес, 20 септември 1955 г. /АП/ Днес новото военно правителство на Аржентина оповести, че са започнали мирни разговори за слагане край на четиридневния бунт, в резултат на който бе свален президентът Хуан Перон.

Генералите пристъпиха бързо към затягане контрола в Буенос Айрес, след като бяха получени съобщения от страна на бунтовниците, че шестмилионната Обща конфедерация на труда - главната обществена опора на Перон - възнамерява да обяви обща стачка. С подобна стачка аржентинското работничество възвърна Перон на власт през 1945 година, след като бе хвърлен в затвора от военните.

Днес висш дипломат заявява, че Перон е прекарал понеделник вечерта в президентския дворец в Палермо и останал там.
В едно съобщение се казва, че сваленият президент бил избягал в Парагвай, а в друго се казва, че той е потърсил убежище в парагвайското посолство. И двете съобщения бяха опровергани.
През цялата нощ президентския дворец бе заобиколен с кордон от камиони и други превозни средства. Кордонът, който бе поставен вероятно по нареждане на военната хунта, не позволяваше на никого да влезе в двореца.

Радиото на бунтовниците в Бахия Бланка, 325 мили югозападно от Буенос Айрес, съобщи, че Общата конфедерация на труда, инспирирана от Перон, “се готви тайно да обяви призори обща революционна стачка, за да върне тиранина, което представлява нарушение на всички обещания”.

Малко след това държавното радио съобщи, че във вторник в столицата не ще се работи. Няколко часа по-късно в комюнике на хунтата, предадено по радиото, се призовават всички работници да запазя спокойствие. В комюникето се предупреждава Общата конфедерация на труда, че Хектор Хуго де Пиетро, главен секретар на Конфедерацията и един от привържениците на сваления диктатор, “е бил уведомен, че разговорите с бунтовниците за омиротворяване на страната вече били започнали”.

В друго комюнике, предадено по радиото, се апелира към всички правителствени служители да продължават да изпълняват своя дълг “редовно, коректно и ефикасно” и да поддържат нормалната административна дейност.

От страна на хунтата не се съобщава къде се водят мирните преговори с бунтовниците, кога са започнали и кой представлява бунтовниците. По-рано се говореше, че командирът на бунтовническата флота адмирал Исак Рохас възнамерява да влезе в неделя вечерта в пристанището на Буенос Айрес с кръстосвача “Ла Аржентина”, за да участва в преговорите.

Изглежда, че новият ръководител на хунтата, която пое управлението след оставката на Перон в понеделник, е армейският главнокомандващ генерал Хосе Доминго Молина.

Във вторник Молина се споменава като председател на хунтата. В предишни съобщения се посочваха само трима членове от групата: генерал Емилио Форкер, командващ вътрешните въоръжени сили, бригадният генерал Карлос Вирт, началник-щаба и генерал Анжел Хуан Мани.

При големите промени в полицейските сили, извършени от хунтата, се споменават изтъкнати военни, които ще заместват назначените от Перон ръководители на националните полицейски сили.

В едно съобщение се казва, че дивизионният генерал Феликс М. Роблес бил подал оставка като директор националната сигурност и бил заместен от дивизионния генерал Анделино Бергало, командващ третата армия и началник на гарнизона на Буенос Айрес. Всички военни, полицейски или жандармерийски части са поставени под общото командване на Бергало.

Бригадният генерал Норберто Леонцио Маниа ще замести Мигуел Гамбоа като началник на федералната полиция а бригадният генерал Бен Хамин Санчес Мендоса е получил заповед да застане начело на националната жандармерия.

В съобщението се казва: “И двамата ще заемат незабавно своя пост“. 

***

Буенос Айрес, 20 септември 1955 г. /Ройтер/ Според много добре осведомени среди военната хунта се е съгласила с искането на въстаниците за безусловна капитулация.

***

Монтевидео, 21 септември 1955 г. /Франс прес/ Според съобщения на радиостанцията на бунтовниците в Кордова,  генерал Едуардо Лонарди е съставил временно революционно национално правителство със седалище в град Кордова. 
В своята емисия радио "Кордова" съобщи: Смятайки, че оставката на бившия президент Перон и на неговите сътрудници налага да бъде съставено ново правителство, шефът на въстаниците постановява:
1. Долуподписаният в качеството си на шеф на бунтовниците образува временно национално правителство и от днес поема отговорността за временното президентство на Аржентинската република.
2. Артуро Реал се назначава за министър на вътрешните работи.
3. Комодорът Хорхе Краус се назначава за министър на външните работи.
4. Всички нации, които поддържат дипломатически отношения с Аржентинската република, се поканват да признаят това правителство.
5. Постановява се да бъдат взети мерки, когато обстоятелствата позволят, за нормализирането на положението в страната.
Докато правителството реши да се пренесе в Буенос Айрес, неговото седалище ще бъде град Кордова.
Подписал: Едуардо Лонарди - дивизионен генерал.
От друга страна, това временно правителство е назначило вече губернатори за провинциите Кордова, Мендоса и Сан Луи.

***

Положението в Аржентина 

Буенос Айрес, 21 септември 1955 г. /Франс прес/ Всички лица, задържани по политически причини, са освободени. Блокадата на пристанището на Буенос Айрес и на другите пристанища е вдигната.

***

Буенос Айрес, 21 септември 1955 г. /АП/ Днес, в 7:45 ч. по Гринуич представител на парагвайското посолство е уверил кореспондента на “Асошиейтед прес”, че Перон продължава да се намира на борда на една парагвайска канонерка. 

След преврата Хуан Перон бяга в Парагвай и впоследствие се установява в Мадрид, Испания. През ноември 1972 г. той се завръща за кратко в Аржентина. На изборите през март 1973 г. перонистките кандидати печелят мнозинство в парламента. През юни същата година Хуан Перон се завръща окончателно в Аржентина, а на 12 октомври е избран отново за президент на страната. Той заема поста до смъртта си на 1 юли 1974 г.