Председателят на Българския Соколарски Съюз пред БТА:

site.btaБългария и Румъния са последните две страни в света, където ловът с хищни птици е забранен

България и Румъния са последните две страни в света, където ловът с хищни птици е забранен
България и Румъния са последните две страни в света, където ловът с хищни птици е забранен
Снимки: Мартина Ганчева - БТА

България и Румъния са последните две страни в света, където ловът с хищни птици е забранен. Това споделя в интервю за БТА Анани Любенов - председател на Българския Соколарски Съюз (БСС). Той и още няколко членове на организацията участваха в Дните на румънския ловец в Музея на селото “Димитрие Густи” в Букурещ. Сънародниците ни и техните птици се превърнаха в главната атракция на събитието. 

Но как започва всичко?

Анани разбира, че има афинитет към птиците още на 11 години, когато при него попада мишелов, който се нуждае от помощ. Тази случка отваря пътя към соколарството и по-късно то се превръща в неговия начин на живот. 

Днес Анани е член на Йоркширския соколарски клуб, почетен член на Румънската соколарска асоциация и делегат в Международната соколарска асоциация. Заедно със своите съмишленици от БСС работи за развитието, запазването и разрешаването на лова с хищни птици в България. Повече от десетилетие съюзът организира традиционен ежегоден соколарски празник и международно състезание, но дейността, която носи най-голяма радост на сънародника ни е специално разработената училищна програма, която запознава децата в училище с хищните птици и соколарството. 

Със своите птици Анани е участвал и в Холивудски продукции. Няколко от тях скоро ще видим на голям екран. 

Следва интервюто, което Анани Любенов даде за БТА. 

Как се озовахте в Румъния, в Букурещ, в Музея на селото? 

Щастливи сме, че за втора година участвахме в Дните на румънския ловец в Музея на селото “Димитрие Густи” в Букурещ. Българският Соколарски Съюз от няколко години си сътрудничи с Румънската Соколарска Асоциация. Ние се борим за разрешаването и запазването на соколарството - традиция на над 10 000 години, призната през 2010 г. и от ЮНЕСКО. 

Тази година, освен демонстрации, организирахме и състезание с хищни птици. Правим го главно заради децата. Да се запознаят с различните видове хищни птици, със соколарството. И това нещо да остави добър спомен в тях. И в бъдеще да го пазят и да знаят, че хищните птици наистина ни пазят хляба, защото много от тях предпазват като изчистват от вредители. В цял свят всички летища се предпазват с хищни птици и соколари. Когато хищната птица е в района, не е нужно да се отравят, убиват, улавят каквито и да е други птици. Те просто се прогонват. 

През тези два дни в Музея на селото птиците се радваха на огромен интерес от всички посетители. Аз съм с моя скален орел, който е на година и половина. Казва се Хуба. Все още е бебе и ще бъде до към 3-5 години въпреки доста големите си размери. Показахме и мишелови на Харис - единствените птици, които ловуват в група, затова ги наричаме въздушни вълци. Те отскоро навлизат в сокоралството, но са много интересни и податливи на обучение. Посетителите имаха възможност да видят и най-бързото същество на планетата - соколът скитник, който развива над 420 км/ч, когато пикира. Американски керкенез, който е най-малката птица от тези, които донесохме в Румъния. Различни нощни видове птици, на които децата страшно много се радваха. 

Вие сте председател на Българския Соколарски Съюз. Кога започнахте да се интересувате от птици и разбрахте, че тази област е вашата?

От детските ми години. Още когато бях на 11, се наложи да се погрижа за един обикновен мишелов, който бедстваше. Имах късмета за няколко месеца той да се възстанови и да го върна в природата. Това отключи вратата за начина ми на живот, защото соколарството не е хоби. То не може да се нарече страст или спорт. То е начин на живот. 

С какви дейности сте ангажирани, освен че организирате традиционен ежегоден соколарски празник, международно състезание и участвате в събития като това в Румъния?

Една от най-любимите ни дейности, която практикуваме от над десет години е, че посещаваме различни учебни заведения, детски градини и училища, в които запознаваме децата със соколарството и хищните птици. Образоваме и ловците, ние сме членове на Българското ловно-рибарско сдружение. Опитваме се да върнем лова с хищни птици в България. 

За съжаление двете последни страни в света, където ловът с хищни птици е забранен са България и Румъния. Надяваме се с времето това да се промени, защото не можем да наречем лова с хищни птици лов. Ние просто помагаме на птицата да оцелее в природата, когато ловува и реално хваща само това, което ще изяде. Не е като другия вид лов, а напълно естествен процес в природата, на който ти си наблюдател. Ако някой си мисли, че нарушаваме свободата на птицата, не е така. Тъкмо обратното. Ние я предпазваме от стрес, глад, болести. Доказателство за това е, че хищните птици рядко живеят повече от 10 години в природата, докато при соколари, хора като нас, активно птиците се развъждат, ловуват, летят повече от 30-35, дори 40 години. Няколко пъти повече живот.

Колко души сте и какви грижи полагате за птиците?

В България около 20 души се занимаваме сериозно с това. Но има и много хора, които се интересуват. Ние държим те не да купят птица и да се чудят какво да я правят. Понякога подготовката отнема цяла година, за да са напълно наясно с какво ще се занимават и какви грижи е нужно да полагат. Грижите са всекидневни, затова казваме, че е начин на живот. Защото дори на почивка повечето пъти птиците са с нас. Цялото семейство се ангажира с тях, те стават членове на семейството, всеки ден летят, не са затворени някъде, като някакъв домашен любимец. И затова казваме, че шефът или собственикът е птицата, а не си ти. Хората не го приемат, но за да се грижиш за хищна птица, трябва да разбереш, че ти трябва да си неин помощник, не тя твой. 

Изпадали ли сте в смешни, неловки или трудни ситуации?

Много хора са идвали и са се навъртали около птиците и когато ги питаш “Какво очаквате”, те отговарят “Ами как да кажа, ако може, да ме наака за късмет” (смее се). 

Иначе имам птици, които са участвали в много xоливудски продукции, снимали са се с Лиъм Нийсън, Моника Белучи, Антонио Бандерас. Във филми, които тепърва ще излязат на голям екран. На филма с Антонио Бандерас всички си мислеха, че трябва да използва компютърна програма Си Джи Ай (CGI). Защото мишеловът на Харис - Хари, който е на 21 години, трябваше да изглежда, че яде човек, който е починал. Ние го направихме с малки наградки, той ходеше по тялото. Антонио Бандерас беше супер очарован, направихме си снимки, дори ни заведе на обяд, защото за него беше нещо наистина "куул". А интересната история на Хари е, че той е бил три години в Лондонския затвор и е предпазвал от гълъби. Работното му име е номер три, но след това при мен е Хари.

За да държите толкова тежка птица, вие самият тренирате ли? Спазвате ли някакъв режим? 

Спазвам това да й обръщам внимание всеки ден и тя ме тренира. Най-добрият учител в соколарството са птиците. Не книга или видео. Просто някой наистина трябва да ти помогне да започнеш да ги разбираш. 

Защо качулката на птиците е толкова твърда? И кой изработва екипировката?

Твърда е, за да пази очите на птиците. Тези, които нямат връзки, се слагат и махат бързо. Изработва я един от членовете на управителния ни съвет - Симеон Станкович. Той е творец, но и национален състезател по борба. 

/СУ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 06:29 на 23.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация