site.btaМлад мъж от Стар Бешенов мечтае да направи музей на банатската българска носия

Музей на банатската българска носия мечтае да направи Николае Миркович от Стар Бешенов. Той е на 28 години, но съхранява красиви ризи на по два века. На любов към традициите и обичаите го научава баба му.

Днес младият мъж познава елементите и детайлите от народното облекло до съвършенство. От него научавам, че женската риза е събрана в горната си част, че има и задна престилка, която е плисирана, че мъжката шапка е единственият атрибут, накичен с мъниста. Очите на Николае светват всеки пък, когато ми разказва за памучното платно, везбата, сърмата и фините конци, за тъканите, материите и украшенията. 

Ето какво сподели Николае Миркович в интервю за БТА.

Николае, какво знаеш за своето семейство, за корените си?

- Бабите ми и дядовците ми са били от Стар Бешенов. Дядо ми по бащина линия е бил ковач, железар. 

Ти си наследил от него тези умения. Обичаш да обработваш разни железа. Но и да работиш в градината. 

- От известно време се занимавам със земеделие. Но ми харесва да съм ангажиран с повече неща. Искам да остана да живея и да работя в Стар Бешенов. 

Още едно доказателство за това е, че пееш в мъжкия хор на Стар Бешенов. Кога и как се запали по музиката?

- Израснал съм с моята баба. Когато бях малък, тя все ми разказваше народни приказки и ми пееше. Учеше ме и аз да пея. И народни, и църковни песни. Баба ме научи да познавам и религиозните и народните обичаи, народната носия. Никъде по света няма носия като нашата. Затова ми е мило да я пазя, да съхранявам това, което сме наследили от нашите баби и дядовци, от по-възрастните поколения.   

Това ли те вдъхнови да събираш банатски български носии?

- С тях съм израсъл. Носията ни е единствена в света. Много се различава от всички останали. Защо да ходя да се интересувам от традициите на други народи, като ние самите имаме толкова хубава история. Тук, у дома. Някой трябва да се грижи да я пази, да я съхранява. Каквото мога, ще запазя с моята сила. 

Кога започна да събираш носиите?

- Много отдавна. От моята баба съм наследил няколко ризи и един кожух. Събирал съм носии от Бешнов и от Брещя. Мои познати и приятели от Стар Бешенов са изнасяли носии за музеи в България и Америка, защото са много красиви. 

Коя е най-старата дреха в колекцията ти?

- Риза. Имам я от една стара, 95-годишна жена. Тя пък я наследила от свекърва си, която я носела като била момиче. Само си помислете колко е стара. Вече не смея да я пипам и да я вадя, защото се къса и разваля. Но тази риза е на поне 200 години. 

Колко предмета, колко обекта си събрал?

- Не съм ги броил, защото са твърде много. Повечето са стари, нямам от тези, по-новите, с които сега се пременят момичетата. 

Как ги съхраняваш? Къде ги държиш?

- От моята баба съм наследил един сандък. С чеиза на баба, като се е женила. Но не всичко се побира вътре. Трябва да си намеря още един сандък. 

Мечтаеш да направиш и музей, в който да съхраняваш всичко.

- Поне така се надявам. На едно хубаво място, където са ме отгледали моите баби. Една стара къща. Тя е на едни от първите банатски българи, които са се заселили по тези места. Когато са дошли тук, в Стар Бешенов, те са търсели да се установят на река, защото са били рибари и с това са се издържали. Занимавали са се и с градинарство. Затова им трябвала вода. И затова нашите прадеди са се установили покрай реката. Държа на това място. Къщата е сравнително запазена. Мога да я реновирам и да я превърна в един хубав музей. Да изложа в нея всички красиви неща, както и предмети, свързани със земеделие. Да представя обичаите и носията на банатските българи. 

Ще търсиш ли подкрепа от България или от Румъния?

- Имам голяма нужда от подкрепа. Но става трудно.

Каква е носията на банатските българи? Какво е типично, специфично? Не съм виждала толкова много мъниста в никоя друга носия. 

- Най-специфична е ризата. А мънистата могат да са на ръкавите на момичетата или на елека, който има и цветя, и панделки. По-старите носии не са били толкова накичени. Това е дошло по-късно, когато местните хора са започнали да купуват мъниста. Първоначално изработвали всичко сами, на ръка. Мънистата, орнаментите, ширитите, сърмата започват да купуват по-късно от златари, които пък ги купували от немско.

С мъниста са и шапките на момчетата. 

- Да, носят ги и малките, и големите. Малките момчета носят „паралийче“, а ергените „търт“. Като са били сгодени, като са ходели на сватба, на седянка. По-младите момичета били забрадени с кърпи - има вълнени кърпи, везани кърпи. Най-различни. Вълнените се правели у дома. И повече за зимата, когато е било студено. Булките носели кенар, пешкир. За съжаление те не се запазват с времето.