site.btaКристин Димитрова в интервю за БТА: В България вече знаем, че Румъния се справя по-добре

Международен фестивал на поезията се провежда в Букурещ. В програмата с 50 часа публични четения, 15 часа дебати, 13 часа концерти, 20 часа филми и пет часа театрални моменти участват 170 поети от 27 държави. Сред тях е и българската писателка и поетеса Кристин Димитрова - носител на много национални награди за литература. Нейните стихове и разкази са публикувани в антологии и литературни издания в 32 страни по света и са преведени на 27 езика.

Следва интервюто, което Кристин Димитрова даде за БТА веднага след участието си във фестивала.

Кристин, как дойде поканата за участие в Международния фестивал на поезията в Букурещ?

- От Фестивала са се свързали с Министерство на културата в България, така че за мен поканата дойде оттам. Това удвоява отговорността ми. И не, бързам да кажа, нямам честта да се познавам с министъра. Нито с предишния, нито с по-предишния, нито с който и да било друг.

Как представихте България на събитието?

- Представяла съм България в САЩ, Китай, Великобритания, Германия, Холандия, Франция, Турция, Швеция, Словения, Белгия, Чехия, Швейцария. Всеки път по покани от различни места. Надявам се да съм я представила добре и в Румъния.

За първи път ли участвате на Международния фестивал на поезията в Букурещ?

- Да. Бях чувала за фестивала, който се провежда от тринайсет години, но за пръв път съм сред участниците.

А за първи път ли идвате в Румъния?

- Не. През 2012 г. романът ми „Сабазий“ излезе в Румъния в превод на Параскива Бобок. Заедно с хора от издателството го представихме на Панаира на книгата в Букурещ. Панаирът им е голям и впечатляващ. За съжаление не владея румънски, така че ми се наложи да говоря на английски. Това малко ме отдалечи от публиката и аз останах с неловкото чувство за наполовина свършена работа. На тръгване обаче една от редакторките в издателството ми каза: „С голям интерес ти прочетохме книгата. Очевидно във всички страни от бившия социалистически лагер при прехода се е случило едно и също. Все едно беше писана за Румъния“. И аз отново се качих в облаците. 

В България обаче вече знаем, че Румъния се справя по-добре. Често пъти се дава за пример в различни области – спешна медицина, машиностроене, попмузика, средна заплата... В момента ми е лесно да дам за пример и Международния фестивал на поезията, какъвто ние нямаме.

Има ли нещо, което не може да се изрази и разкаже чрез поезия?

- Не мисля. Но има теми, които публиката може да счита за непоетични. Съществува инерцията от поезията непременно да се очаква да е възвишена. Това идва от дългата ѝ дворцова практика на възпяване. Поезията може да е възвишена, може и да не е, може да е романтична, може и да не е, може да е благозвучна, може и да не е. Но тя е най-древното литературно изкуство и ревниво пази примитивността си – независимо колко философска и рефлексивна е, тя живее в емоцията, в сърцето, в костите, в това, което още не е намерило думи, а търси да се изрази. Яйцето, от което поезията се излюпва, е много дълбоко. Няма ли го това дълбоко яйце, останалото е майсторство и механика. Затова ѝ трябват по-малко думи, отколкото на прозата. Поезията може да оцелее без красота, без истина обаче – някакъв вид истина на изживяването – не. 

Чели ли сте румънска поезия, литература? Ако да, как я усещате?

- Ана Бландиана, в превод на Огнян Стамболиев. Михай Еминеску – той пък има късмета българският символист Йордан Стратиев да преведе негови стихотворения. И ето че аз, дето по-горе говорех как красотата не е задължителна за поезията, да, повтарям, че не е, не мога да потисна едно ахване от красотата на стиха. Йожен Йонеско, пиеси, отново благодарение на Огнян Стамболиев, прекрасен преводач и голям приятел на Румъния. Мирча Елиаде – чела съм го на английски. Емил Чоран в превод от френски от Красимир Мирчев.

Осъзнавам, че не съм в течение на събитията, които се случват в съвременната румънска литература, но това отчасти е и смисълът на фестивалите.

Превеждали ли сте румънски автори?

- Всъщност да. Стихотворения от Октавиан Совиани. Засякохме се на едно литературно събитие, вече не помня къде. Но помня остроумните му, хладни, проницателни стихове за различни исторически сатрапи. Поетът ги представи на английски. И в този момент разбрах, че искам да ги преведа. Излязоха в списание „Страница“.

Чувала съм ви да казвате: „Пиша, защото искам да разказвам“. Коя история не сте разказали още?

- Собствената си история. Всичко, което пиша, е построено върху мой личен опит, но от каква история произлиза самият той, не разказвам. Трудно ми е да доближавам хората прекалено близо до себе си. При моите нива на откровеност това може и да не е чак толкова лоша идея.