site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 13 септември в историята

13 септември 2023 г., сряда, 37-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. свщмчк Корнилий стотник (Предпразненство на Въздвижение на Св. Кръст Господен).

В България се отбелязва:

Денят на инженерните войски. Отбелязва се със заповед 149 на министъра на отбраната от 10 септември 1991 г. Годишнина от създаването (13 септември 1878 г. ст.ст.) на първата българска строева сапьорна рота с Приказ 11 по българската земска войска. Денят се отбелязва по стар стил. През различните години инженерните части на Българската армия носят различни имена.
  
По света се отбелязва:

Денят на програмиста. Отбелязва се на 256-тия ден от годината. На високосни години се отбелязва на 12 септември. Числото 256 е избрано, защото това е максималният брой стойности, които може да се кодират с един байт (8 бита).

На този ден в България:

1923 - Избухват септемврийски бунтове, организирани от Българската комунистическа партия (тесни социалисти) (БКП (т.с.) в изпълнение на решението на разширения пленум (12-24 юни 1923) на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал за установяване на работническо-селска власт в България. През нощта на 8 срещу 9 юни 1923 г. в България е извършен държавен преврат, с който е отстранено правителството на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) начело с Александър Стамболийски и е заменено с ново, оглавявано от проф. Александър Цанков. След получаване на информация за подготвяно въстание на 12 и 13 септември са извършени масови арести на комунисти в цялата страна, които довеждат до стихийно избухване на бунтове по места. Първите бунтове са организирани на 13 срещу 14 септември от комунистите в село Мъглиж, Казанлъшко. На 20 септември е свикана среща на ЦК на БКП (т.с.), на която е взето решение за обявяване на въстанието на 22 срещу 23 септември. Формиран е Главен щаб, в който са включени Васил Коларов, Георги Димитров и Гаврил Генов. На 23 септември е превзет гр. Фердинанд (дн. Монтана), на 25 септември - с. Бойчиновци. В следващите няколко дни въстават и повечето от селищата на Северозападна България. В много части на България бунтовете избухват в ограничен мащаб. Бунтовниците настъпват към Враца (26 септември), но са разбити при с. Брусарци от части на Видинския гарнизон. Правителството на Александър Цанков обявява военно положение на 22 септември и мобилизира 3000 запасни офицери и подофицери с разрешението на Съюзническата контролна комисия  за справяне с бунтовниците. На 27 септември пада град Фердинанд. Бунтовете са потушени до 30 септември от правителствените войски и специално сформираните доброволчески отряди. Според официални сведения на правителството са загинали около 5000 души. Васил Коларов, Георги Димитров и редица участници във въстанието емигрират в Югославия.

1962 - България установява дипломатически отношения с Лаос.

1993 - Излиза бр. 1 на в. "Нова добруджанска трибуна" - всекидневник за област Добрич.

2007 - 40-ото Народно събрание приема Закон за дипломатическата служба, обнародван е с Указ 256 от 19 септември 2007 г. С него се въвеждат промени в административното ръководство на Министерството на външните работи (МВнР). Създава се пост "постоянен" секретар като най-висша професионална  длъжност в МВнР. Въвеждат се допълнителни изисквания към кандидатите за дипломатически служители, които трябва да имат само българско гражданство и постоянно местожителство в България, висше образование магистърска степен, владеене най-малко на два чужди езика, поне единият от които е официален за ООН. Със закона се урежда организацията и състава на дипломатическата служба, условията и реда за кариерно развитие от аташе до посланик, както и атестиране на служителите, дългосрочното им командироване и задгранично назначение.

2011 - Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и австрийската компания "БТ Инвест" подписват договор за приватизация на 79,83 на сто от капитала на "Булгартабак - Холдинг" АД - София.

2012 - На пресконференция в БТА археологът Николай Овчаров обявява, че  край храма на Великата богиня майка (пещерата "Утробата") в Източните Родопи е открита уникална монументална каменна скулптура на лъв от времената на Троянската война. Заслугата за ценната находка е на германски орнитолози, които наблюдавали птиците в района и впоследствие открили и предали скулптурата на експертите. Изследванията на скалния къс показват, че той е от времето на къснобронзовата и ранножелязната епоха - II-I век преди н. е., когато лъвът е бил изключително важен символ.

2016 - Министър-председателят Бойко Борисов, министърът на финансите Владислав Горанов, министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски и кметът на София Йорданка Фандъкова откриват за движение втория участък от Западната дъга на Софийския околовръстен път. Отсечката е дълга 5,5 км и започва от моста над р. Какач до пресичането със Северната скоростна тангента. Западната дъга е продължение на автомагистрала "Люлин" и е част от коридора "Ориент/Източно Средиземноморие", който на територията на България свързва Видин с Кулата.

2017 - Пловдивското дружество "Баластриери" ЕООД е новият концесионер на находище "Яковия чифлик", община Асеновград. Концесията за него е предоставена през април 2015 г. за 35 години на "Асеновградски строител" ООД. С правителственото решение правата и задълженията по предоставената концесия се прехвърлят изцяло на "Баластриери" ЕООД, като условията по концесионния договор остават без промяна.

2018 - Специализираният наказателен съд дава ход на делото за подкуп в особено големи размери срещу бившата кметица на район "Младост" Десислава Иванчева, бившия заместник-кмет на района Биляна Петрова и бившия кмет на район "Младост" Петко Дюлгеров. Съдът не намира основания да измени мерките им за неотклонение и ги оставя за постоянно в ареста, докато трае делото срещу тях. Тримата са арестувани на 17 април 2018 г. при акция на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество по време на предаването на подкуп в размер на 70 000 евро от Петко Дюлгеров на Десислава Иванчева и на Биляна Петрова.

2020 - Под мотото "Нас не ни е страх" преминава 66-ият ден от протестите в София с искане за оставки на правителството на министър-председателя Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. След шествието от площад "Независимост" и по бул. "Цар Освободител", Орлов мост е блокиран за няколко часа.

2021 - Официално закриване на 17-ия Световен фестивал на анимационния филм във Варна и награждаване на призьорите  във Фестивалния и конгресен център във Варна. Френският късометражен филм "Безценен" на режисьора Пол Ма печели Голямата награда на фестивала. Филмът на режисьора Весела Данчева - "Любов по време на туризъм", печели приза за най-добър български филм. Наградата за най-добър детски филм печели португалският филм "Момичето, което стоеше неподвижно" с режисьор Жоана Тосте.Призът на гилдията на критиката печели грузинският филм "Изоставено село", а на Съюза на българските филмови дейци - българският филм "Домашен любимец" на режисьора Настимир Цачев. Наградата на Съюза на българските художници печели българският филм "Любовни черупки" на режисьора Свилен Димитров.  
  
На този ден по света:

1648 - Разгром на полските войски при Староконстантинов по време на Освободителната война на украинския народ (1648-1654). Въстанието на украинския народ (2 май 1648-8 януари 1654) срещу полското господство начело с Богдан Хмелницки завършва с вземането на решение за присъединяване на Украйна към Русия и начало на Руско-полската война (1654-1667).

1866 - В Москва, Русия, е създадена Московската консерватория, дн. Московска държавна консерватория "Пьотр И. Чайковски".

1921 - Турската армия начело с Кемал Ататюрк разбива гръцките войски при р. Сакария в Турция. Битката при р. Сакария продължава 22 дни (23 август-13 септември 1921) и завършва с окончателна победа над гръцките войски по време на Гръцко-турската война (1919-1922).

1923 - Държавен преврат в Испания начело с ген. Мигел Примо де Ривера. Установена е военно-монархическа диктатура до 28 януари 1930 г.

1956 - Американската компания IBM представя устройство за записване и съхраняване на информация 305 RAMAC (Random Access Memory for Accounting and Control). Tова е първият в света компютърен твърд магнитен диск.

1968 - Албания напуска Варшавския договор ( Договор за дружба, сътрудничество и взаимна помощ) с решение на Народното събрание (парламента). Варшавският договор е подписан на 14 май 1955 г. във Варшава, Полша от Албания, България, Германската демократична република (ГДР), Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия. Влиза в сила на 5 юни 1955 г. след ратификация от националните парламенти. На 1 юли 1991 г. в Прага, ЧСФР, е подписан протокол, съгласно който Организацията на Варшавския договор престава да съществува.

1985 - САЩ извършват първото бойно изпитание на противоспътниковата система "АСАТ" по реална цел в Космоса. Изстреляната в Калифорния от изтребител Ф-15 ракета ASM-135 унищожава американския спътник "P78-Solwind" на височина 450 км.

1993 - Във Вашингтон, САЩ, министърът на външните работи на Израел Шимон Перес и висшият представител на Изпълнителния комитет на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) Махмуд Абас подписват Споразумение за палестинско самоуправление в Ивицата Газа и в град Ерихон на Западния бряг на р. Йордан. В качеството си на свидетели споразумението подписват министърът на външните работи на Русия Андрей Козирев и държавният секретар на САЩ Уорън Кристофър. Споразумението влиза в сила на 13 октомври 1993 г.

1995 -В Ню Йорк, САЩ, министрите на външните работи на Гърция и Македония Каролос Папуляс и Стево Цървенковски подписват Временно споразумение за нормализиране на отношенията между двете страни. Споразумението предвижда Гърция да вдигне икономическото ембарго на Македония (30 дни след като Македония изпълни поетите ангажименти), премахване на някои символи от националния флаг на Македония (звездата на Филип Македонски), взаимно зачитане на суверенитета и териториалната цялост на двете страни и признаване от Гърция на бившата югославска република Македония.

2000 - В Джакарта, Индонезия, в подземен паркинг на фондовата борса е взривена бомба, заложена под кола. Експлозията предизвиква поредица от взривове, от които се запалват съседните автомобили. Загиват 15 души, 29 са ранени. Унищожени са 261 автомобила. През м. август 2001 г. съд в Индонезия осъжда на доживотен затвор двама заподозрени за атентата, членове на специалните индонезийски служби.

2002 - Заместник министър-председателят на Италия Джанфранко Фини поднася извинение пред евреите в цял свят за злините, причинени им от Италия по време на фашистката диктатура на Бенито Мусолини (1922-1943). През 1938 г. Италия въвежда расистки закони, забраняващи на евреите достъп до образователната система, а по-късно и до работни места в държавни служби. По време на Втората световна война (1939-1945) от Италия са депортирани около 7000 евреи, от които 5910 са убити. 

2008 - В Китай избухва скандал във връзка със сухо мляко за бебета, в което е открит меламин - токсично вещество, което се използва в производството на пластмаси, лепила и синтетични смоли. 53 000 китайски бебета, са болни, 4 от които са починали, 104 - са в тежко състояние, някои са развили камъни в бъбреците. Фирмата-производител "Санлу груп" е спряла производството, след като разследване доказва, че нейните продукти са причинили заболяванията на бебетата. Освен в марката "Санлу" химикалът е открит в още 69 марки сухо бебешко мляко, произвеждани от 22 компании. Следи от отровното вещество са били открити в течно бебешко мляко и в други продукти като сладолед в Хонконг.

2016 - На церемония в двореца Планалто в столицата Бразилия, президентите на Бразилия и Панама Мишел Темер и Хуан Карлос Варела ратифицират Глобалното споразумение за борба с климатичните промени, подписано на 12 декември 2015 г. в Париж, Франция. Бразилия и Панама са съответно 27-ата и 28-ата държава, ратифицирали споразумението. На Бразилия се пада дял от 2,48 процента от световните емисии на парникови газове и се ангажира да съкрати до 2030 г. емисиите си с 43 процента спрямо нивата от 2005 г.

2017 - В Сингапур мюсюлманка от малайското малцинство става първата жена президент на Сингапур. Това е 63-годишната Халима Якоб, бивша председателка на парламента, която заема автоматично президентския пост, след като двамата й потенциални съперници са елиминирани от надпреварата, защото не отговарят на критериите. Един от тях предвижда кандидатите, идващи от частния сектор, да са ръководили най-малко три години компания с капитал от минимум 500 млн. сингапурски долара /310 млн. евро/. Нито един от нейните съперници - Салех Марикан и Фарид Хан, не отговарят на това изискване и избирателната комисия обявява Халима Якоб за победител, без да са проведени избори. За първи път в историята на Сингапур президентският пост се поема от представител на малайската общност в резултат на конституционна реформа от 2016 г., целяща да гарантира достъпа на различните етнически общности до висшия държавен пост.

2018 - В Сантяго, Чили, Камарата на депутатите (долната камара на парламента) приема закон с 95 гласа "за" и 46 "против", позволяващ на лица, навършили 14-годишна възраст, да променят името и пола си в гражданските регистри, без да е необходимо да се подлагат на операции за смяна на пола. Законът позволява на навършилите пълнолетие да променят пола си с обикновена административна процедура. Хората на възраст от 14 до 18 години ще трябва да получат позволение от родителите си.

2019 - В Белград, Сърбия, се провежда церемония за откриването на централата на Секретариата на Транспортната общност на Югоизточна Европа. На церемонията присъстват министър-председателят на Сърбия Ана Бърнабич, министърът на транспорта Зорана Михайлович, еврокомисарят за транспорта Виолета Булц, директорът на Транспортната общност Ален Барон и ръководителят на делегацията на ЕС в Сърбия Сем Фабрици. Страните от Западните Балкани подписват споразумение за Транспортна общност през м. юли 2017 г. на среща на високо равнище в Триест, Италия, в рамките на т.нар. Берлинския процес. През м. декември 2017 г. на министерска среща на Транспортната общност в Брюксел Белград е избран единодушно за седалище на постоянния секретариат на общността.

2020 - Съветникът на президента на САЩ Доналд Тръмп по латиноамериканските въпроси Маурисио Клавер-Кароне е избран за президент на Междуамериканската банка за развитие. Той е първият американски гражданин начело на институцията в нейната 61-годишна история. Базирана във Вашингтон, Междуамериканската банка за развитие досега винаги е била ръководена от латиноамериканец, макар САЩ да са най-големият вносител на средства сред останалите 47 държави членки.

2021 - Министър-председателят на Израел Нафтали Бенет пристига на посещение в Египет по покана на  президента на страната Абдел Фатах ас Сиси. Това е първото официално посещение на министър-председател на Израел в Египет от десетилетие. Сред темите, които двамата обсъждат са двустранното сътрудничество, отношенията между израелците и палестинците, влиянието на Иран в Близкия изток и кризата в Ливан. Последният министър-председател на Израел, посетил Египет, е Бенямин Нетаняху, през януари 2011 г.
   
Родени на този ден българи:

Владимир Русалиев (ист. име Ангел Маринов Пенков), поет и писател (1899-1973).
Библиотекар в Перник (1921-1923). Уредник на сп. "Угар" (1924). Редактор в сп. "Обществена мисъл" (1923-1928), сп. "Червена трибуна" (1928-1934), сп. "Кооперативна просвета" (1929-1946), сп. "Предел" (1934-1935), във в. "Звънар" (1933) и др. През 1922 г. сътрудничи на сп. "Сила", сп. "Вестник за жената", сп. "Развигор", сп. "Листопад", сп. "Огнище", сп. "Чернозем", сп. "Хиперион". Основава музея на Народния театър "Иван Вазов" (1923). Автор е  на "Зима над родината" (стихове, 1926), "Псалми" (поеми в проза 1926), "Бунтовник - 1876" (поема, 1927), "Кръст и знаме" (1929), на произведения за деца "Пътеката на мравките" (разкази, 1943, 1945), "Вълшебната песен" (разкази, 1946), "Песента на щуреца" (разкази, 1947), "Идат радостни години" (стихове, 1956), "Юнак Заю" (приказка в стихове, 1957), "Сладкопойна чучулига. Избрани стихотворения и разкази за деца" (1961) и др. Пише и мемоари за Димчо Дебелянов, Антон Страшимиров, Теодор Траянов, Стилиян Чилингиров, Георги Райчев, Емануил Попдимитров, Асен Разцветников, Христина Морфова, Екатерина Ненчева и др. 

Асен Калоянов, поет (1900-1974).
Редактира литературни седмичници, сред които и детски вестници и списания. Редактор на сп. "Известия на Главната дирекция на труда, на Института за обществено осигуряване и на Дирекцията за обществени грижи" (1945-1949). Редактор в Българската телеграфна агенция (1950-1955). Автор на стихосбирките "Понякога, кога съм насаме" (1923), "Гонитба" (1925), "Скиталчество" (1926), "Година", "Жертвен кръст" (1931), "Корени"(1938, 1945), "Пъртина" (1939),"На открито" (1940), "Пътища и кръстопътища" (1970) и др.

акад. Асен Киселинчев, философ, педагог и психолог (1905-1960).
Ръководител на катедрата по психология в Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски" (1949-1960), заместник-ректор на университета (1951). Чл.-кор. на Българската академия на науките (БАН) (1952). Директор на Института по философия при БАН (1952-1960). Заместник-министър на просветата и културата (1957). Автор на трудовете "Философия на расизма" (1936), "Наследственост и развитие " (1939),  "Психологията вчера и днес" (1940) и др. Носител на орден "Народна република България" втора степен (1959).

Георги Павлов (Павлето), художник живописец и художествен критик (1913-1995).
Работи предимно в областта на пейзажа. Картините му са включени в престижни обществени колекции както в България, така и в чужбина. През 1988 г. дарява 30 свои картини в Учредителния фонд за честването на 300-годишнината от Чипровското въстание. Занимава се и с художествена критика, сътрудничи на вестници и списания. Автор е на монографични очерци за художниците Петър Младенов Апостолов, Георги Попов, Кирил Цонев, Теню Пиндарев, на две стихосбирки "Когато кестените спят" и "Вятър над Огоста". Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1959), орден "Червено знаме на труда" (декември 1963), на "Народна република България" втора степен (1973). Удостоен със званията "Заслужил художник" (май 1967) и "Народен художник" (май 1979).

Искра Панова, литературовед и преводач (1918-2004).
Член на Работническия младежки съюз (РМС) от 1938 г. За антифашистка дейност  многократно е арестувана, два пъти е изключвана от Софийския университет "Св. Климент Охридски",  въдворена е в концлагера "Св. Никола" (1941-1942). Излежава доживотна присъда (1942-1944). Член на Централния комитет на РМС (1944-1950). Представител на България в Световната федерация на демократичната младеж в Париж (1946-1947). За първи път печата през 1936 г. в ученическото сп. "Звън", сътрудничи на в. "Заря" (1938-1941). Главен редактор на сп. "Младеж" (1948). Началник отдел "Връзки с чужбина" на Комитета за наука, изкуство и култура (1948-1950) и негов заместник-председател (1952). От 1958 г. е научен сътрудник в Института за литература при Българската академия на науките и старши научен сътрудник в института (1975-1980). Съучредител на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България (1988). Авторка е на редица трудове, сред които "Вазов, Елин Пелин, Йовков - майстори на разказа" (1967), "За статута на човека. Методи и проблеми на съвременната естетика" (1978), съставител и редактор на сборника "Елин Пелин. Сто години от рождението му" (1978), "Граници и възможности на литературознанието" (1986) и др. Носителка на орден "Кирил и Методий" първа степен и на орден "Народна република България" първа степен.

Иван Рудников (ист. име Иван Стефанов Тодоров), юрист и писател (1921-2008).
Редактор в "Профиздат" (1948-1954) и в Държавно военно издателство (1954-1956). Член на Италианската академия за изкуство, литература и наука "Гулиелмо Маркони" (1980). Сътрудничи на в. "Заря", "Вестник за жената", "Наше слово", сп. "Росица", участва в младежкия сборник "Отломки" (1939). Автор е на повече от 25 книги за възрастни, деца и юноши, сред които "Чайки над Китен" (1964), "Разбити бункери" (1967), "Птиците пеят за вас" (1977), "Космически бездни" (1979), "Лирика избрано" (1981), "Белоградчишка симфония" (1996), "Охридско сияние" (1998) и др. Носител на литературната награда "Септември" (Михайловград, 1970), на първа награда и златен медал за поезия на Международния литературен конкурс "Арте про арте" на сп. "Ил ностро вивайо4 (Рим, 1972). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (октомври 1971), на орден "Народна република България" трета степен за активно участие в борбата против фашизма и капитализма, за неговата литературна дейност и във връзка с 60-ата годишнина от рождението му (октомври 1981). Почетен гражданин на Монтана (2006).

Николай Гяуров, оперен певец бас (1929-2004).
Дебютира в Софийска народна опера през 1956 г. с ролята на Дон Базилио в "Севилският бръснар" от Джоакино Росини. Пял е в Болшой театър в Москва, Русия (1957-1958). От 1961 г. е първи бас на оперния театър "Ла Скала" в Милано, Италия. Гастролира в оперните театри в Европа и Америка - "Ковънт Гардън" в Лондон, Великобритания, Щатсопер във Виена, Австрия, Метрополитен опера в Ню Йорк, САЩ, Гранд опера в Париж, Франция, Болшой театър в Москва, Русия и др. Сред ролите му са Мефистофел във "Фауст", Филип II в "Дон Карлос", Дон Жуан в едноименната опера от Волфганг Амадеус Моцарт, Борис Годунов в операта от Модест Мусоргски и др. Удостоен е със званието "Народен артист" (август 1962), с почетното звание "Командатор на Италия" (1974), с френското отличие "Командьор на Ордена за изкуство и литература" (1989), почетен член на Виенската щатсопера (1989), "Кавалер на Почетния легион" на Франция (15 май 1991) и др. Лауреат на Димитровска награда (17 юни 1966). Носител на орден "Народна република България" първа степен (декември 1959), на орден "13 века България" (септември 1989), орден "Стара планина" първа степен (28 март 1996).

проф. Влъчко Кунчев, журналист и преподавател (1929-2009).
Завеждащ отдел "Култура" на в. "Септември" в  Стара Загора (1959-1965). Главен специалист в Министерството на културата (1968-1969). Главен редактор в Комитета за телевизия и радио (1970-1975). Бил е директор на Научния институт за телевизия и радио. Бил е преподавател (от 1975) във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет "Св. Климент Охридски", ръководител на катедра "Обществена комуникация" и дългогодишен заместник-декан на факултета, преподавател в Учителския институт за прогимназиални учители в Стара Загора и в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград, където е създател (1995) на катедра "Културология". Има множество издадени монографии. Автор е на повече от 47 студии в научни сборници на български, английски, чешки, полски и руски език.

Златина Дончева (Златина Дончева-Джамбазова), актриса (1932).
Играла е на сцената на Сливенския театър (1955-1957) и в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" в София (от 1957). Участвала е във филмите "Мъже в командировка" (1969), "С особено мнение" (1970), "Таралежите се раждат без бодли" (1971), "С деца на море" (1972), "Момчето си отива" (1972), "Вечни времена" (1974), "Баща ми бояджията" (1974), "Селянинът с колелото" (1974), "Издирва се" (1984), "Вик за помощ" (1984), "Разводи, разводи" (1989), "Адио, Рио" (1989), "Немирната птица любов" (1990), телевизионния сериал "Бащи и синове" (1988-1991) и др.

проф. Вера Найденова, кинокритик, изкуствовед и театровед (1935).
Драматург в Драматичния театър "Боян Дановски" в Перник (1963-1964). Редактор в сп. "Киноизкуство" (1965). Дългогодишен преподавател по кинознание и история и теория на киното в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" и до 2001 г. ръководител на катедра "Кинознание", гост-лектор в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и в Нов български университет. Авторка е на множество статии и рецензии, на книгите "Актьори на българското кино"(съвместно с Иван Дечев, 1972), "Човекът от екрана"(1972), "Керваните на киното пътуват"(1978), "Георги Георгиев-Гец" (1983), "Кино познато и непознато" (1986), "Екранизацията - вечен спор?" (1992), "Унгарското кино 1968-2004" (2004), "Българско кино: по следите на личния опит"(2013), на студията "Към портрета на Акира Куросава" в книгата на Куросава "Нещо като автобиография, или потта на жабата" (1989), "Съвременният киносвят" (издания 2000, 2002, 2006, 2010), "Българско кино. По следите на личния опит" (2013), "Фестивалът Кан - мотиви от историята му, фестивалното всекидневие, впечатления от филмовата програма (1993-2015)" (2015) и др. Носителка на орден "Кирил и Методий" първа степен (1985), на наградата на Българската филмова академия за цялостен принос към кинокритическата мисъл в България, връчена й на 23-ия Международен филмов фестивал "Любовта е лудост" (2015), на Специалната награда за цялостен принос към българското кино на 20-ия София филм фест (март 2016) и др. Носителка на унгарския орден "Златен кръст за заслуги" като признание за дейността й за популяризиране на унгарското филмово изкуство в България (24 октомври 2016). Удостоена със званието "доктор хонорис кауза" на Нов български университет(2017). Носителка на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие за особено значимите й заслуги в областта на националното филмово изкуство и култура (22 декември 2020).

Петко Братинов, писател (1939-2019).
Работил е в Радио София и вестниците "Народна младеж, "Пулс", "Литературен фронт" и  сп. "Български воин". Бил е директор  на Националния литературен музей и на издателство "Български писател". Дълги години е бил председател на Творческия фонд на Съюза на българските писатели. Автор е на стихотворения и поеми, сред които "Движение", "Траектория", "Предимство", "Самозащита", "Привлечен от свещта", "Небето в мене", "Смъртта на огъня", "Вкусът на пепелта", "Преди сълзата да застине" и др. Носител на Националната литературна награда "Пеньо Пенев" (май 2006), на Националната награда за поезия "Иван Нивянин" (30 май 2011).

акад. Никола Съботинов, учен физик (1941). 
Работи в областта на квантовата радиофизика, конкретно физика на лазерите с метални пари. Той е откривателят на лазера с пари на меден бромид, който е пуснат в действие за първи път през 1974 г. в Института по физика на твърдото тяло на БАН. Работил е (от 1967) в Института по физика на твърдото тяло към Българска академия на науките (БАН). Председател на Научно-координационния съвет към Постоянната комисия за бедствия, аварии и катастрофи при Министерски съвет (2003-2009). Заместник-председател на БАН (1996-2008) и председател на БАН (18 юни 2008-19 юни 2012). Автор е на близо 400 научни статии и 30 защитени авторски свидетелства и патенти у нас и в чужбина. Автор на книгата "Лазерът" (2019). Почетен изобретател, вписан в Златната книга на патентното ведомство (1995). Член е на Управителния съвет на Европейското предприятие за термоядрен синтез, Съвещателния съвет на европейските академии на науките. Носител на орден "Народна република България" втора степен (1988), на Академична награда по физика на БАН (1995), на Голямата награда "Питагор" на Министерството на образованието и науката за 2020 г. за цялостен принос в развитието на науката (24 май 2020), на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие за особено значимите му заслуги в областта на науката (23 май 2022). Почетен гражданин на Бургас (28 април 2009).

Иван Методиев (Иван Методиев Маринов), поет (1946-2003).
Научен сътрудник в Института по почвознание "Н. Пушкаров" (1973-1982). Главен редактор на редакция "Детска литература" в издателство "Български художник" (1982-1983), редактор в отдел "Поезия" на сп. "Септември" ("Летописи") (1983-1991). Основател на сп. "Нава" (1990). Автор на стихосбирките "Прости сетива" (1980), "Пейзажи на душата" (1983), "Космогонии" (1987), "Структури" (1989), "Брод" (1989), "Майка на вселената" (1990), "Гъзове и облаци" (1994), "Книга на прашинките" (1995), "Песни за сираци и сирачета" (1996), "Време и нищо" (2001), "Повече тишина" (2003), "Избрано" (2004). Негови творби са преведени на над 20 езика.

Мария Статулова, актриса (1953).
Играла е в театрите в Кърджали и Ямбол, в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" и в Театър "София". Играла е във филмите "Последната дума" (1977), "Авантаж" (1977), "Адаптация" (1979), "Дами канят" (1980),  "Маневри на петия етаж" (1985), "Да обичаш на инат" (1986), "1952: Иван и Александра" (1989), "Всичко от нула" (1996), "Отвъд чертата" (2003), "Стъклен дом" (2010-2011), "Седем часа разлика" (2011-2014), "Под прикритие" (2011-2016), "Столичани в повече" (2011-2019), "Правила" (2016) и др. Участвала е в телевизионните сериали "Дунав мост", "Стъклен дом", "Седем часа разлика" и др. Носител на отличието "Златен век" за големия й принос в развитието на българската култура (12 март 2014). Носител е на наградата "Златната липа" статуетка за цялостен принос към киното (28 май 2016).

Павел Шопов, юрист и политик (1955).
Депутат в 36-ото и 37-ото (1991-1997) и 40-ото до 42-ото Народно събрание (2005-2014), заместник-председател на 41-ото Народно събрание (14 юли 2019-14 март 2013). Депутат в 44-ото Народно събрание (2017-2021).

Антон Кутев, изкуствовед и политик (1968).
Общински съветник в Столичния общински съвет от квотата на Българската социалистическа партия (БСП) (2003-2007). От 18 декември 2005 г. е член на Висшия съвет на БСП  (дн. Национален съвет). Член на Изпълнителното бюро на Националния съвет на БСП (18 декември 2005 -28 юни 2015), секретар по медийната политика на НС на БСП (22 декември 2008-28 юни 2015). На 17 февруари 2022 г. напуска Националния съвет на БСП. Депутат в 41-ото и 42-ото Народно събрание (2009-2014) и в 44-ото Народно събрание (2017-2021). Говорител на първото (12 май-16 септември 2021) и второто (от 16 септември до 17 ноември 2021, когато подава оставка) служебни правителства на министър-председателя Стефан Янев. Съветник на президента Румен Радев по парламентарните въпроси (30 март-2 август 2022). Говорител на първото (2 август 2022-3 февруари 2023) и второто служебни правителства на министър-председателя Гълъб Донев (3 февруари 2023-6 юни 2023).

Корман Исмаилов, икономист и политик (1972).
Председател на младежката организация на Движението за права и свободи (26 февруари 2006-21 ноември 2009), член на Централното оперативно бюро на партията (21 април 2006-19 април 2011). Депутат в 41-ото (2009-2013) и в 43-ото Народно събрание (2014-2017). Съосновател и председател на Народна партия "Свобода и достойнство" (1 декември 2012-27 ноември 2016).

Христо Иванов, български юрист (1974).
Координатор на проекти в областта на законодателната и съдебната реформи в рамките на Инициатива за Върховенство на закона на Американската асоциация на юристите (1996-2002). Независим консултант по проекти на международни институции, програми за международна техническа помощ и частни клиенти, свързани с оценка на законодателството и утвърждаване върховенството на закона (2002-2006).  Програмен директор на Български институт за правни инициативи (2006-2014), където ръководи проекти в областта на съдебната реформа, превенцията на корупцията и утвърждаване на върховенството на закона. Заместник министър-председател по правосъдие, вътрешен ред и сигурност и министър на правосъдието (6 август-7 ноември 2014).  Министър на правосъдието (7 ноември 2014-18 декември 2015). От 7 януари 2017 г. е председател на партия "Движение "Да, България".  Депутат от 45-ото до 48-ото Народно събрание (2021-2023). От 12 април 2023 г. е депутат в 49-ото Народно събрание.

Никола Минчев, юрист и политик (1987).
Започва кариерата си в адвокатската кантора "Джингов, Гугински, Кючюков и Величков". Като адвокат работи в сферите на енергетиката и общото корпоративно право, банковата регулация, капиталовите пазари и обществените поръчки. Председател на 47-ото Народно събрание (3 декември 2021-16 юни 2022) и депутат (3 декември 2021-1 август 2022). Заместник-председател на 48-ото Народно събрание (19 октомври 2022-2 февруари 2023). От 12 април 2023 г. е заместник-председател на 49-ото Народно събрание.

Цветана Пиронкова, тенисистка (1987). 
Тя е първата българска тенисистка, достигнала до полуфинал на "Уимбълдън" през юни 2010 г., а на 13 септември 2010 г., когато навършва 23 години, е обявено класирането в световната ранглиста  на женската тенис асоциация (WTA), в което тя заема 31 място с 1803 точки. През януари 2014 г. печели първата си титла от турнир на WTA в Сидни, Австралия. Почетен гражданин на Пловдив (8 юли 2010). Избрана за Спортист на България за 2020 година.

Даниел Александров, български състезател по борба класически стил (1991).
Печели сребърен медал от Европейското първенство през 2020 г. в Рим, Италия. Печели два бронзови медала от европейски първенства - през 2016 г. в Рига, Латвия, и през 2018 г. в Каспийск, Русия. Печели бронзов медал от Европейските игри през 2015 г. в Баку, Азербайджан.

Цветелина Стоянова, българска състезателка по художествена гимнастика (ансамбъл) (1994).
От световни първенства печели един златен медал (2014), два сребърни медала (2014, 2015) и един бронзов медал (2015). От европейски първенства печели един златен медал (2014) и два бронзови медала (2014, 2016). На 14 юни 2016 г. претърпява инцидент, като пада от шестия етаж, вследствие на което прекратява състезателната си кариера.

На този ден са родени и:

Самюъл Уилсън, американски търговец (1766-1854).
Конгресът на САЩ с резолюция от 15 септември 1961 г. признава Самюъл Уилсън за прототип на израза, считан за национален символ на страната - Чичо Сам. Инициалите му (U.S.)Uncle Sam са и съкращение на "United States".

барон Йожеф Йотвош, унгарски писател и политик (1813-1871).
Министър по въпросите на религиите и образованието (20 февруари 1867-2 февруари 1871). Министър на образованието (7 април 1848-11 септември 1848). Автор е на книгата със стихове "Замръзналото дете" (1840), романите  "Картезианеца" (1842), "Селският нотариус" (1844-1846), историческия роман "Селската война в Унгария" (1850), комедията "Да живее равенството" и др. Президент на Унгарската академия на науките (1866).

Гюстав Емар (ист. име Оливие Глу), френски писател (1818-1883).
 
Владимир Барановски, руски изобретател и конструктор (1846-1879).

София Перовская, руска революционерка (1853-1881).
Деец на революционно-демократичното движение през 70-те и 80-те години на 19-и в. Член на Изпълнителния комитет на организацията "Народна воля" (1879-1887) и един от ръководителите на атентата срещу император Александър Втори (1 март 1881). Осъдена е на смърт и обесена на 15 април 1881 г.

Милтън Хърши, американски предприемач и филантроп (1857-1945).
Основател на компанията за производство на захарни и шоколадови изделия "Хърши чоклит къмпани" (1894) (от 1927 г. до 1968 г. - "Хърши чоклит корпорейшън", от 1968 г. до 2005 г. "Хърши фуудс корпорейшън", от 2005 г. - "Хърши къмпани").

Арнолд Шонберг, австрийски композитор, диригент и музикален педагог (1874-1951).

Шърууд Андерсън, американски писател (1876-1941).

сър Робърт Робинсън, британски химик (1886-1975).
Носител на Нобелова награда за химия за 1947 г. за изследванията му на растителни продукти с голямо биологично значение и по-специално на алкалоидите.

Леополд Ружичка, швейцарски химик (1887-1976).
Носител на Нобелова награда за химия за 1939 г. за неговата работа върху полиметилените и висшите терпени. Той си поделя наградата с немския биохимик Адолф Бутенант, който я получава за работата си върху половите хормони на бозайниците.

Юлиан Тувим, полски поет и преводач (1894-1953).

Джон Пристли, британски писател (1894-1984).
Автор е на романите "Добри другари" (1929), "Улица на ангелите" (1939) и др.

Клодет Колбер (ист. име Лили Клодет Шошоан), американска актриса от френски произход (1903-1996).
Участвала е във филмите "Двете госпожи Гренвин" (1987), "Лейди от Тексас" (1955), "Клеопатра" (1934), "Това се случи една нощ" (1934) и др. Носителка на награда "Оскар" (1934).

Има Сумак (ист. име Сойла Аугуста Емператрис Чавари дел Кастийо), перуанска оперна певица сопран (1922-2008).
Наречена перуанската пойна птичка и славея на Андите заради гласа си, обхващащ няколко октави. Известна е с изпълненията си на Бродуей и в Карнеги Хол, Ню Йорк, САЩ. Участвала е  във филмите "Тайната на инките" (1954) и "Омар Хаям" (1957).

Зоя Космодемянская, съветска партизанка (1923-1941).
По време на Великатата отечествена война (1941-1945) участва в партизанския отряд на Западния фронт, действащ в тила на врага. През м. ноември 1941 г. е пленена от фашистите близо до с. Петрищево, Московска област, изтезавана от тях и обесена на 29 ноември 1941 г. Удостоена със званието Герой на Съветския съюз (1942 посмъртно).

Алберт Лиханов, руски писател и общественик (1935-2021).
Създател и председател на Съветския детски фонд "В. И. Ленин" (1987), който през 1992 г. е преобразуван в Международна асоциация на детските фондове, както и на Руския детски фонд от 1991 г.

Павел Ландовски, чешки актьор и драматург (1936-2014).
Дисидент по време на комунистическия режим в Чехословакия. Става известен през 60-те години на 20 в., когато се появява т. нар. нова вълна в чешкото кино. Един от инициаторите на "Харта 77" - петиция за правата на човека в Чехословакия. Принуден е да напусне страната си и до 1989 г. живее в Австрия. През м. януари 1990 г. се завръща в Чехия и възобновява актьорската си кариера.
 
Оскар Ариас Санчес, костарикански политик (1941).
Президент на Коста Рика (8 май 1986-8 май 1990; 8 май-2006-8 май 2010). Носител на Нобелова награда за мир 1987 г.

Ахмет Недждет Сезер, турски политик (1941).
Председател на Конституционния съд на Турция (6 януари 1998- 4 май 2000). Президент на Турция (16 май 2000-28 август 2007).

Жаклин Бисе, британска актриса (1944).
Дебютира в киното през 1965 г. и е участвала в над 85 филма, сред които "Казино роял" (1967), "Летище" (1970), "Убийство в Ориент експрес" (1974), "Ана каренина" (1985),"Дива орхидея" (1990), "Съдба на куртизанка" (1998), "Вивалди" (2013), "Добре дошли в Ню Йорк" (2014) и др. Носителка на наградите "Златна ябълка" (1978), на Международия кинофестивал Карлови Вари (2004), на Кинофестивала в Мюнхен (2001) и др.

Майкъл Джонсън, американски лекоатлет (спринтьор) (1967).
Четирикратен олимпийски шампион - през 1992 г. в Барселона, Испания (4х400м щафета), през 1996 г. в Атланта, САЩ, когато печели два златни медала (200 м и 400 м), и през 2000 г. в Сидни, Австралия (400 м). Осем пъти е световен шампион и многократен световен рекордьор. Майкъл Джонсън е известен с уникалния си стил на бягане, при който бяга с малки крачки, а тялото е наклонено назад. След края на състезателната си кариера той пише за различни вестници и работи като спортен коментатор.

Даниел Фонсека, уругвайски футболист (1969).

Фабио Канаваро, италиански футболист и треньор (1973).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 2006 г. в Германия и сребърен медал от Европейското първенство през 2000 г. в Белгия и Нидерландия. Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 2006 г. Обявен за "Футболист на годината" на Световната футболна асоциация (ФИФА) за 2006 г.

Камуи Кобаяши, японски автомобилен състезател (1986).
Участва във "Формула 1".

Джонатан де Гузман, нидерландски футболист (1987).

Томас Мюлер, немски футболист (1989).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 2014 г. в Бразилия и бронзов медал от Световното първенство през 2010 г. в Република Южна Африка.

Това е денят на смъртта на:

Филип II, крал на Испания (1556-1598), крал на Неапол и Сицилия (1554-1558) и крал на Португалия под името Филип I (1580-1598) (1527-1598).

Мишел дьо Монтен, френски философ (1533-1592).

Лудвиг Фойербах, немски философ (1804-1872).

Аугуст Крог (Шак Аугуст Стенбърг Крог), датски физиолог (1874-1949).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1920 г. за неговото откритие на мотора на капилярния регулаторен механизъм.

Евгений Лансере, руски художник живописец и график (1875-1946).

Минко Неволин (ист. име Минко Савов Попов), български поет, писател и драматург (1881-1972).
Участник в Илинденско-Преображенското въстание в четата на Михаил Герджиков (1903). Сътрудничи на сп. "Общо дело" (1900-0905), сп. "Мисъл" (1892-1907), сп. "Демократически преглед", сп. "Българска сбирка" и др. Автор е на: стихосбирките - "Вълните на живота" (1902), "Акорди на меланхолията" (1919),  "Заплакала е гората" (1937), "Тракийски песни" (1941), "Жадуван свят" (1947), "Гласът на времето" (1950); трилогията - "Из героичното минало на странджанци"  - включваща повестите "Българи глава дигнали" (1960), "Нашите майки са ясните звездици" (1965) и "Нашите булки са тънките ни пушки" (1968), която е написана по спомени на дейци от Македоно-одринската революционна организация. Автор е и на разказите "На Странджа баир гората" (1953, 1973), на поемите "Слънцето на Багдад" (1931), "Момина кула" (1936), "Пушка пукна из гора зелена" (1937), "Белият елен" (1939), "Изминат път" (1955) и др.

Леополд Стоковски (Леополд Антъни Станислав Болеславович Стоковски), британски диригент от полски произход (1882-1977).

Георги Тутев, български композитор, диригент и общественик (1924-1994).
Секретар на Съюза на българските композитори (1954-1958). Музикален редактор в  Българското радио (1958-1961), музикален директор и диригент на оркестъра на Народния театър на младежта (1961-1987). Основател и председател на Дружество за нова музика в България (1990-1994). От 1993 г. организира ежегодното провеждане на Международния фестивал за съвременна музика "Музика нова - София". Автор е на симфонични и камерни творби - "Увертюра-Реквием" (1963), "Метаморфози за струнен оркестър" (1966), "Копнеж по изгубената хармония" (1984), както и на филмова музика.

Антъни Хюиш, британския радиоастроном (1924-2021).
Носител на Нобелова награда за физика за 1974 г. за решителната му роля при откриването на пулсарите. Той си поделя наградата с британския радиоастроном сър Мартин Райл, който я получава за неговите наблюдения и изобретения, по-специално за метода на апертурния синтез.

Жан-Люк Годар, френски режисьор (1930-2022).
Основоположник на новата вълна във френското кино. Създал е над 90 филма, сред които "До последен дъх" (1960) "Жената си е жена" (1961), "Да живееш живота си"(1962), "Алфавил" (1965), "Лудият Пиеро" (1965), "Made in USA" (1967),  "Две или три неща, които знам за нея" (1967),  "Всичко върви добре" (1972), "Страст" (1982), "Поздрав, Мария" (1985), "Детектив" (1985); "Пази дясната си страна" (1987), "Ода за любовта" (2001) , "Сбогом на езика" (2014) и др. Носител на Награда за цялостно творчество от Европейската филмова академия (2007).

Ибро Лолов (Ибро Лолов Найденов), български акордеонист (1932-2015).
Наричан е "Царят на акордеона". През 1953 г. прави първия си запис с народен оркестър в Радио София - "Филиповско хоро". Има записи и на "Шопско", "Кюстендилско", "Радомирско", "Копаница", "Добруджанско", "Македонско" и други хора. Освен българска народна музика, изпълнява и сръбска, гръцка, румънска и циганска музика, а също и поп, джаз, рок и блус. Неговите изпълнения са в златния фонд на българската народна музика и са част от репертоара на много балкански оркестри. Носител на наградата на световния музикален фестивал "Сърцето на акордеона" във Франция (1983) и др.

Дьорд Конрад, унгарски писател и дисидент (1933-2019).
Дьорд Конрад е водеща фигура в дисидентското движение в Унгария по време на комунистическия режим. В есеистиката си от времената на Студената война (1947-1991) се бори за мирна и федерална Европа. Като писател се занимава предимно с темите за националсоциализма, унгарското народно въстание от 1956, в което сам е участник, и с историята на собственото си семейство. Автор е на романите "Тежък ден" (1969), "Съучастникът" (1982), "Бал в градината" (1989). Между 1976 и 1989 г. властите в Унгария налагат забрана за публикуване на произведенията му. Председател на Международната федерация на ПЕН-клубовете (8 май 1990-1993). Носител на Хердерова награда (1983). Носител на медал "Гьоте" (2000).

Бруно Гранди, италиански спортен деец (1934-2019).
Президент на Федерацията по гимнастика на Италия (1977-2000). Президент на Международната федерация по гимнастика (ФИГ) (1996-2016). Член на Международния олимпийски комитет (МОК) (2000-2004). Носител на Олимпийски орден на МОК за особени заслуги в олимпийското движение (2004). Въведен в Международната зала на славата по гимнастика в Оклахома, САЩ (2001).

Милен Вълков, български журналист (1953-2011).
Журналистическата си кариера започва в Българската телеграфна агенция (БТА) като репортер в "Справочна редакция". Работи в "Международна информация" (1980-1986) и във "Вътрешна информация" (1986-1990) на БТА. Кореспондент на БТА в Кайро, Египет (17 септември 1986-16 ноември 1990). Създава и ръководи Центъра за информация и връзки с обществеността  в 37-ото Народно събрание (март-юни 1995). Генерален директор на БТА (23 юни 1995-11 юли 1997). Изпълнителен директор на Агенция "София прес" (август 1997-ноември 2005). Председател на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти (16 март 2002-13 септември 2011). Член на Съвета за електронни медии от квотата на президента (17 април 2006-22 юни 2010) и член на Управителния съвет на Българската национална телевизия (17 март 2005-29 май 2006).