site.btaВискри - румънското село на чорапите

Всичко започва през 1999 г. в трансилванското село Вискри. Леля Ляна, местна бедна жена, отива с чифт чорапи от овча вълна при по-богатите си съседи - заселници германци, за да проси. Учителят по музика Харалд Ризе и неговата съпруга предлагат пет марки за плетивото, колкото е двудневна надница в конюшнята. Гостите на немското семейство също харесват чорапите и си поръчват няколко чифта. На следващия ден леля Ляна се връща, но този път, за да сключи бартер - чорапи срещу храна. 

С течение на времето бартерът се превръща в местен бизнес, малка индустрия с марка “направено във Вискри”. В него се включват над 100 жени от трансилванското село. Те основават и асоциация, от която за Германия тръгват хиляди чифтове чорапи. Те стават особено търсени на църковни и коледни базари в Германия. За да се справи с търсенето, град Стеген близо до Фрайбург дори създава "склад за чорапи". Плетивата, излезли изпод сръчните ръце на жителките на трансилванското село, достигат и Великобритания, Австрия, Нидерландия и Швейцария.

А във Вискри започва да се провежда часът на чорапите. Два пъти седмично, в сряда и петък от 10 до 12 часа, жените се събират в двора на Харалд Ризе и предават продукцията, която са изработили. Контролират се да няма грешки, чорапите да не са много дълги или прекалено къси.

Благодарение на тази история жителите на селото стават и герои на документален филм, копродукция на Румъния и Германия. Лентата, озаглавена „Селото на чорапите“, е направена от Иляна Стънкулеску, млада режисьорка, която случайно открива на една порта съобщение: “Време за чорапи – сряда и петък от 10 до 12 часа”.

„Там, в двора на германеца, имаше специална стена с лоши и добри примери, с грешно изплетени чорапи. Една малка индустрия, израснала от раница, пълна с плетива”, разказва Иляна.

Ако се вярва на статистиката, над 50 000 чифта чорапи са стигнали от Вискри до Западна Европа от 1999 г. досега. Местните жени от трансилванското село произвеждат и ръкавици, шапки, пуловери, одеяла, домашни чехли, които обикалят целия свят, носейки името на Румъния със себе си. А Камелия Бълика от асоциацията е тази, която се грижи традицията да остане жива.

Ето какво сподели Камелия Бълика в интервю за БТА. 

Камелия, помниш ли началото? Как Вискри стана селото на чорапите? 

Всичко започна от германско семейство, което се беше заселило тук. Преди години една бедна жена от Вискри почука на портата им, за да иска пари. Продаваше чорапи, направени от преждата на пуловер. Немците й дадоха храна. И тя започна да идва редовно. Разменяше чорапи срещу продукти. Така се завъртя колелото. Включихме се и ние, другите жени от селото. Аз завърших курс в Сибиу, в Думбравица. После се върнах във Вискри и започнах да уча другите жени от селото. В началото аз транспортирах стоката до Германия. Натоварвах я в куфари и пътувах с моята кола. Сега е по-лесно с намирането на транспорт. Имам 4-5 стари дистрибутори в Германия. През пролетта приемам поръчките, жените работят у дома. Едни правят пантофи, други плетат. В началото работехме 140 жени. Сега сме по-малко. Но имаме поръчки от целия свят. След като жените ги изработят у дома, ми ги нося тук, в моя магазин, описвам всяка стока в специален дневник. След като ги продам, плащам на жените. С част от парите подпомагаме и възрастните хора в селото, осигуряваме им топла супа или медицински прегледи. Помагаме и за траспорт на децата, които са от бедни семейства, но искат да ходят на училище. 

Кой модел е най-труден за изработка?

Домашните пантофи. Всичко друго може да се прави и на улицата. Всяка баба може да седне на някоя пейка, да извади куките и да изплете едни чорапи. Но с пантофите не е така. Най-малкото трябва топла вода, за да слепнат нишките. 

За колко време се правят едни пантофи?

За осем часа. Трудно е, защото всичко се прави на ръка. 

Каква е технологията? Използва се вълнен материал. Поставя се върху специална форма, покрива се и се търка с топла вода и сапун, докато вълната се степка. Трябва да стане пластичен материалът, за да се обработи. После се зашива и кожата.