site.btaБългарка от Стара Загора учи деца от Стар Бешенов на песни и танци

Елена Дойчева-Драгомир е българка от Стара Загора. Преди повече от 20 години обаче любовта я отвежда в Стар Бешенов, където е най-старата българска общност в Румъния. Елена се омъжва за банатски българин от района, но се установява трайно там, когато през 2004 г. печели конкурс на Министерството на образованието и започва да преподава в местното училище. 

Днес Елена здраво е пуснала корени в Стар Бешенов, макар че не крие, че ѝ липсва ароматът на липите в родния град. Носталгията компенсира в работата си с децата от детския и мъжкия хор, които отскоро ръководи, както и с тези от ансамбъла за български народни танци „Ръченица”.

Ето какво сподели Елена Дойчева-Драгомир в интервю за БТА. 

Елена, кога и как животът те отведе в Стар Бешенов? 

- Трябва да се върна двадесет и няколко години назад. Мъжът ми е от Стар Бешенов. Запознахме се още, докато бяхме студенти в България, в София, и оттогава датират първите ми срещи и контакти с банатските българи.  Дотогава дори не бях чувала за тях. Започнах да идвам в Стар Бешенов от 1999 година. В началото само по празниците - за Коледа или за Великден. А през 2004 г. официално започнах и да живея, и да работя в Стар Бешенов, след като спечелих конкурс на Министерството на образованието за преподавател в българска общност. 

Как би описала българската общност в Стар Бешенов - тя е най-старата в Румъния.

- Както навсякъде, и тук има тъкрания. Затова бих се радвала да бъде по-задружна. Общността е малка, всички се познават, всички са близки, роднини. Най-много държат на вярата. Това ги обединява - католическата църква. Езикът, запазването на техните традиции и на банатския български фолклор, който имат. Включително и аз, с каквото мога и както мога, помагам. Опитвам се да допринасям, защото децата от детския хор не пеят само български песни, а и такива на банатски български. Българските танци изпълняваме с български костюми, те са и много по-леки. За банатските български танци се обличат специфичните за региона носии.

Но ако трябва да обобщя отговора на въпроса, най-хубавото е, че банатските българи в Стар Бешенов винаги се стремят да се запазват и да запазят това, което имат. Правят го много ревностно. 

Промени ли се много живота ти, откакто дойде в Стар Бешенов?

- Да, коренно, защото съм израснала в опера. От малка се занимавам с класическа музика. Баща ми беше водещ артист солист-баритон на Старозагорската опера, а майка ми е суфльор там и до днес. Израстнала съм в среда на музиканти и хора на изкуството. От петгодишна свиря на пиано, преминала съм през музикално училище, Музикалната академия „Панчо Владигеров” в София. После в Тимишоара завърших магистърска степен с оперно пеене. И всъщност това е моят живот. Но когато започнах да работя в Стар Бешенов и видях какво се изисква от мен, се обърнах на 180 градуса. Започнах усилено да се интересувам от фолклор, от танци, защото от това имаше нужда. И продължавам да го правя. Всъщност продължавам да се уча и същевремнно да уча и деца, вече имам достатъчно богат опит. В първите години обаче ми беше много трудно. 

Липсва ли ти нещо от България? Как изглежда родината отвън?

- Много неща ми липсват. По отношение на природата, въздуха. Аз съм от Стара Загора, друго е, когато съм там. Обстановката е съвсем различна. Но съм свикнала и тук. Има даже някои неща, които в Румъния повече ми харесват, отколкото в България. Макар че съм свързана с изкуство, следя какво се случва родината - и по отношение на култура, и по отношение на политика, и за съжаление това, което виждам, не ми харесва. Доста съм разочарована от някои неща. В Румъния хората имат друго отношение - към артистите, и към класическата музика. По друг начин е и аз самата го усещам. Включително покрай детския хор и всички ангажименти, които имам към българското дружество, отделно участвам с мои колеги певци от Факултета по музика в Тимишоара и в концерти с класическа музика, с оперно пеене. И виждам, че тук нещата са доста по-различни, отколкото в България - за съжаление.