site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 8 септември  в  историята

8 септември 2023 г., петък, 36-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва Рождество на Пресвета Богородица. Денят, в който се е родила света Дева Мария, майка на Иисус, е един от 12-те най-големи християнски празници, известен в народната традиция като Малка Богородица. Родителите на Светата дева - праведните Йоаким и Ана били щедри и милостиви, но бездетни хора от Назарет. Погълнат от скръб, Йоаким отишъл в пустинята, където прекарал в строг пост и молитва 40 дни. Ана също се молила горещо на Бога да я дари с рожба. Господ Бог чул молбите им и пред Ана се явил ангел, който й казал, че ще роди благословена дъщеря на име Мария. Ана дава обет, че ще обрече детето си на Бога. Мария е зачената на 9 декември (тогава Българската православна църква чества празника Зачатие на св. Ана) и се ражда на 8 септември. Когато навършва три години, родителите й я завеждат в Ерусалимския храм и така изпълняват обещанието си да предадат своята единствена рожба в служба на Бога. Мария остава да живее в храма, като приема дълга да лекува в скръбта им всички самотни и изоставени хора. Напуска земния живот на 64-годишна възраст на 15 август. На 8 септември Българската православна църква прославя Божията майка като пазителка на християнското семейство и покровителка на родилката и детето. На много места се спазва традицията да се замесва и опича малка питка, намазана с мед за родилката, наречена "Богородична питка".

В България се отбелязва:

Денят на град Полски Тръмбеш. Отбелязва се съгласно Решение на Общинския съвет в деня на църковния празник Рождество на Пресвета Богородица - 8 септември. Храмов празник на църквата Рождество Богородично, построена през 1830 г.

Денят на град Хасково. Отбелязва се съгласно Решение на Общинския съвет от март 1993 г. на църковния празник Рождество на Пресвета Богородица - 8 септември. Храмов празник на църквата "Успение на Пресвета Богородица", построена през 1832 г.

Празникът на град Берковица. Отбелязва се от 1997 г. в деня на църковния празник Рождество на Пресвета Богородица - 8 септември. Храмов празник на църквата "Рождество на Пресвета Богородица", построена през 1813 г. 

Празникът на град Павел баня. Отбелязва се от 1997 г. в деня на църковния празник Рождество на Пресвета Богородица - 8 септември. Храмов празник на църквата "Рождество Богородично".

Празникът на град Симитли. Отбелязва се в деня на църковния празник Рождество на Пресвета Богородица - 8 септември. Храмов празник на храм "Рождество на Пресвета Богородица".

По света се отбелязва:

Международният ден на грамотността. Отбелязва се от 1967 г. с резолюция, приета на 26 октомври 1966 г. по време на 14-ата сесия на Генералната конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО). Годишнина от откриването в Техеран, Иран, на Световната конференция на министрите на образованието за ликвидирането на неграмотността (8-19 септември 1965). Мотото на деня за 2023 г. е: "Да насърчим грамотността в променящия се свят: да поставим основите на едно устойчиво и миролюбиво общество".

Международният ден на солидарност на журналистите. Отбелязва се от 1958 г. с решение на четвъртия конгрес на Международната организация на журналистите в Букурещ, Румъния, от м. май 1958 г. Годишнина от екзекуцията (1943) на чехословашкия журналист и антифашист Юлиус Фучик в Берлин, Германия, от нацистите.

Денят за солидарност на градовете от световното културно наследство. Отбелязва се от 1995 г. по инициатива на Организацията на градовете на световното културно наследство. Годишнина от създаването (1993) на организацията. Целта на деня е да се подчертае значимостта на световното културно наследство чрез популяризиране на градовете, включени в Списъка на световното културно наследство на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО). 

Националният празник на Андора. Ден на Мериткселската Богородица, покровителка на Андора.

На този ден в България:

1885 - Княз Александър I Батенберг издава в Търново (дн. Велико Търново) Манифест към българския народ, в който той обявява, че приема Съединението на Източна Румелия с Княжество България (6 септември 1885) и в бъдеще ще се нарича княз на Северна и Южна България. В манифеста се казва: "Да бъде известно на моя любезен народ, че на 6-й того жителите на така наречената Източна Румелия след свалянето на тамошното досегашно правителство и избирането на друго привременно обявиха Съединението на Източна Румелия с Княжеството и единодушно ме прогласиха за княз и на тая област. Като имам предвид благото на българския народ, неговото горещо желание да се слеят двете български държави в една и постигането на историческата му задача, аз признавам Съединението за станало и приемам отсега нататък да бъда и се именувам Княз на Северна и Южна България."

1894 - На централния площад в Севлиево в присъствието на хиляди хора от града и околията тържествено е открит Паметникът на свободата "Свободна България", 12 години след полагане на основите му. Паметникът е издигнат по идея на местното опълченско дружество "Лев". Статуята, изобразяваща жена, наречена "Свободна България", е излята във фабриката за художествено леене "Рихард Вагнер" във Виена, Австрия, по проект на чешкия художник Ото Хорейши, преподавал през 1890 г. по рисуване в Търновската гимназия. Поръчката за изработването на статуята струвало 8000 тогавашни лева. През 1891-1893 г. Народното събрание отпуснало 8500 лв. и статуята била платена. Тя била изпратена с кораб по р. Дунава до гр. Свищов и от там до Севлиево била докарана с подсилени волски впрягове. Италианският каменоделец Дебоно Аполони и групата му работили по паметника, използвайки местен камък - пясъчник от кариерите край село Богатово. За капитела на колоната бил поръчан мраморен блок от София. Общо за изработване на Паметника на свободата били изразходвани 30 000 златни лева, от които две трети били волни помощи и дарения. 

1913 - Учреден е Съюзът на българските писатели. На учредителното събрание е приет устав и избран управителен съвет. Членове учредители са 51 души. Почетни членове са Иван Вазов и Стоян Михайловски. Първи председател е Иван Андрейчин. Съюзът е правоприемник е на Дружеството на българските публицисти и писатели, създадено през 1902 г.   

1935 - В Стара Загора е пусната в експлоатация първата в България автоматична телефонна централа.

1944 - България обявява война на Германия. С присъединяването си към Тристранния пакт (1 март 1941) по време на Втората световна война (1939-1945) България е на страната на Германия, Италия, Япония (подписали Берлинския пакт на 27 септември 1940 г.). На 5 септември правителството на България прекъсва дипломатическите отношения с Германия и й обявява война, която по тактически причини, свързани с изтеглянето на българските войски от Македония, влиза в сила на 8 септември 1944 г., когато съветски военни части навлизат в България. В страната е обявено военно положение.

1946 - Проведен е референдум за премахване на монархията в България  въз основа на Закона за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на републиката и свикване на Велико народно събрание, приет от 26-ото Обикновено народно събрание на 26 юли 1946 г. На референдума от 4 509 354 гласоподаватели участват 4 132 007  души (91,63 процента). От гласувалите 92,72 процента са за народна република, а 4,37 процента - за монархията. Въз основа на референдума на 15 септември 1946 г. Народното събрание провъзгласява България за народна република, а председателят на Народното събрание Васил Коларов е избран за временен председател на републиката.

1956 - Открит е хидровъзелът "Искър" - най-голямото водохранилище в България. Намира се на р. Искър, на север от Самоков и в него са включени язовирите "Искър", "Кокаляне", "Панчарево", ВЕЦ "Пасарел" и ВЕЦ "Кокаляне". Главен проектант на  хидровъзела е Научноизследователският проектопроучвателен институт "Енергопроект". Строителството е възложено на Държавното стопанско обединение  "Хидрострой" и продължава от 1950 г. до 22 август 1956 г., като строителството на язовир "Панчарево" е изпълнено от "Водстрой" и Строителни войски с краен срок на завършване 12 април 1957 г.  Заради построяването на язовир "Искър" селата Горни Пасарел, Шишмановци и Каленовци остават в чашата на язовира и жителите им са разселени. Пълненето на язовира започва в началото на 1955 г. Основните съоръжения на хидровъзела са масивната бетонна стена на язовир "Искър", с която се осъществява водохващането на р. Искър и се обезпечава многогодишното изравняване на оттока на реката. Площта на язовира при максимален воден стоеж е 30 кв. км. Максималната дълбочина на езерото при стената е 66 м, дължината му е 13 км, а ширината - 2,5 км. Язовирното езеро при максимален воден стоеж събира 670 млн. куб. м вода. Чашата на язовира е с форма на голям триъгълник между Лозенските възвишения и Плана планина. През годините предназначението на хидровъзела е променено, като производството на електроенергия от двете централи е сведено до минимум и той е превърнат в основен водоизточник на водоснабдителната система за град София.

1964 - С Указ 534 на Президиума на Народното събрание е утвърден националният химн на Народна република България "Мила Родино". Създаден е върху основата на масовата патриотична песен "Горда Стара планина" (1885) по текст и музика на Цветан Радославов, която след хармонизация от Добри Христов и обработка от Борис Тричков е наречена "Мила Родино". Текстът й е преработен за химн от Димитър Методиев и Георги Джагаров, а музиката - от Филип Кутев и Александър Райчев. Мотивът "Горда стара планина" с редакции на оригиналния текст се превръща в основа на песенни куплети, а "Мила Родино" -  в припев. Останалите части от песента не са включени в химна.  Конституцията на Република България от 1991 г. обявява за национален химн "Мила Родино", като се изпълнява само първият куплет и припевът от стария химн.

1972 - Осъществено е първото излъчване от Регионалния телевизионен център във Варна на Българската национална телевизия. Телевизионен център - Варна е открит през септември 1972 г., като "Телевизионно студио Варна" - част от Българската телевизия. На 27 декември 1972 г. от студиото е излъчено първото самостоятелно предаване в национален ефир - "Черноморски спектър". През 1980 г. Регионалният телевизионен център (РТВЦ)- Варна се утвърждава като самостоятелно звено на Българската национална телевизия (БНТ). От май 1993 г. РТВЦ-Варна излъчва самостоятелна регионална програма "Море" за българското Черноморие - ефирно и чрез кабелните оператори. С решение 112/5 август 2008 г. на Съвета за електронни медии името на излъчваната регионална телевизионна програма "Море" се променя на "БНТ Море".  От 16 октомври 2011 г. програмата на "БНТ Море", заедно с другите регионални канали на БНТ, става част от националния канал БНТ2. 

1976 - Открит е Аспаруховият мост във Варна - най-големият мост в България и един от най-големите в Европа. Строежът на моста започва в началото на 1973 г. Срокът за пускане на обекта е 30 септември 1976 г., но е завършен предсрочно. Каналът е открит на 1 септември 1976 г., а първият кораб минава на 4 септември 1976 г. Проектът е на авторски колектив от "Пътпроект" с инженери Б. Стоянов, Димитър Димитров, С. Стамболов. Аспаруховият мост е дълъг над 2000 м, има две пътни платна с по две ленти за движение, тротоари за пешеходци, стоманени парапети и мачтово осветление. Централната част, изработена от стомана, преодолява подпорно разстояние от 160 м и осигурява преминаването на всички видове параходи и на танкери до 200 000 т. Широкото 21 метра платно се крепи на 38 двойки стълбове, всеки от които има 2400 тона носимост. Мостът свързва град Варна с  квартал "Аспарухово" и с шосето за град Бургас. През 1996 г. започва рехабилитация на моста, като изцяло обновеното съоръжение е въведено в експлоатация на 17 септември 1999 г. Днес Аспаруховият мост е част от автомагистрала "Черно море",  респективно от международен път Е-87, и същевременно е пътна връзка над канала море-езеро.

1991 - Влиза в експлоатация Шести енергоблок на АЕЦ "Козлодуй" с мощност от 1000 мегавата. Първата копка за строителството му е направена на 25 декември 1982 г. С него общата инсталирана мощност на шестте енергоблока на централата е 3760 мегавата.

1996 - В София след дългогодишен ремонт тържествено е открита и преосветена Софийската синагога - най-голямата  на Балканския полуостров. 

1999 - 38-ото Народно събрание приема Валутен закон, който влиза в сила от 1 януари 2000 г. Съгласно закона паричните задължения в България могат да се договарят и във валута.

2003 - В Хасково е открит монумент на Света Богородица по случай Деня на град Хасково - 8 септември. Скулптурата заедно с постамента е висока 32 метра. Технологията за изработването е уникална и е създадена от доц. Валентин Тодоров. Статуята е куха и е излята на части от изкуствен камък.

2017 - В София президентът Румен Радев открива първата Европейска младежка олимпиада по информатика, която е под негов патронаж. Домакин на форума е Софийският университет "Св. Климент Охридски". В откриването участват също министърът на образованието и науката Красимир Вълчев и българският еврокомисар Мария Габриел. Форумът има за цел да насърчи интереса към информационните технологии и да стимулира състезателното програмиране сред младежите.

2019 - В с. Нова Камена, община Тервел, Доростолският митрополит Амвросий  освещава новопостроеният храм "Рождество Богородично".

2020 - На тържествена сесия на общинския съвет на Берковица са връчени званията "Почетен гражданин на Берковица" на художника Милчо Спасов и  изкуствоведът проф. Иванка Гергова.

2021 - На церемония в Гербовата зала на "Дондуков" 2 президентът Румен Радев връчва държавни отличия на изявени българи. С орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие е удостоен акад. Васил Сгурев за неговите заслуги за развитието на електрониката, роботиката и информационните технологии. С орден "Мадарски конник"  първа степен е удостоен проф. д-р Камен Плочев за постиженията му в областта на медицината, развитието и укрепването на двустранните отношения в областта на здравеопазването и научните изследвания в медицината между България и редица европейски държави. Почетен знак на държавния глава получава полк. Славчо Велков за приноса му към отбраната и сигурността на България, както и за активната му обществено полезна и военно-патриотична дейност.

На този ден по света:

1504 - Микеланджело показва за първи път скулптурата си Давид във Флоренция. Той работи статуята в продължение на 3 години, като я започва през 1501 г. Първоначалната идея е 4-и метровата скулптура да бъде поставена пред Флорентинската катедрала, като символ на превъзходството на града пред основния му конкурент - Сиена, във военната сфера и в изкуството. След продължителни дискусии управата на града взима решение статуята да бъде разположена пред Палацо Векио, където по това време се помещавали канцелариите на местната власт. През 1873 г. оригиналната статуя на Давид е преместена във Флорентинската галерия на изкуствата. На негово място пред сградата на управата е поставено копие на скулптурата.

1796 - Войските на Наполеон Бонапарт побеждават австрийските войски при Басано по време на похода в Италия (1796-1797).

1898 - Осветена е църквата "Св. Стефан" в Истанбул, Турция, от екзарх Йосиф I, в деня на църковния празник Рождество на Пресвета Богородица (8 септември). През 1849 г. българите в турската столица получават разрешение да имат свой храм. Устроен е параклис, който е осветен на 9 октомври 1849 г. През 1859 г. е взето решение да се построи нов, по-просторен параклис. На 25 октомври 1859 г. е положен основният камък в двора на старата църква. Години наред основите на бъдещия храм стоят напукани и изоставени. Параклисът е разширен, обкован външно с дъски. Така получава името си "Дървената църква". През март 1889 г. от българското Министерство на външните работи и изповеданията е назначена комисия по построяването на храма. Основният камък на новата църква е положен от екзарх Йосиф I на 27 април 1892 г. на брега на Златния рог. Изградени са нови основи от гранит, облицован с мрамор.  Тъй като мястото е насип, архитектът Ховсеп Азнавур предлага конструкцията на църквата да бъде от сглобяеми железни плоскости, които са изработени във Виена, Австрия. Окончателното сглобяване на Желязната църква завършва на 14 юли 1896 г. Първият, вече готов иконостас, бил върнат, защото поради недоглеждане на възложителите - българската църковна общност, бил изработен по католически образец. Наложило се главният секретар на Екзархията Атанас Шопов и архитектът Азнавур да заминат за Москва, за да подпишат договор с московския придворен фабрикант Николай Ахапкин за изработване на нов. Изписването на иконите възложили на руския художник живописец Лебедев. Във фабриката на Пьотр И. Оловянишиков в Ярославъл били поръчани шест камбани. От дървената църква е запазен само напредстолния камък от олтара. В двора на "Св. вмчк. Стефан" са погребани Иларион Макариополски, Екзарх Йосиф, Паисий Пловдивски и Авксентий Велешки.

1943 - Войските на Югозападния и Южен фронт освобождават град Сталино (дн. Донецк) от фашистките войски по време на Великата отечествена война (1941-1945). Градът е окупиран от октомври 1941 г.

1951 - В Сан Франциско, САЩ, е подписан мирен договор между САЩ, Япония и 47 държави. Договорът влиза в сила на 28 април 1952 г. и урежда отношенията между Япония и страните, участващи във Втората световна война (1939-1945). СССР не подписва договора заради споровете за Курилските острови. Отделно Япония и САЩ подписват Договор за сигурност, даващ право на САЩ да създаде военни бази на територията на Япония. Съгласно този договор Окинава става американска територия.

1954 - В Манила, Филипините, е подписан Договор за колективна сигурност от САЩ, Великобритания, Франция, Австралия, Нова Зеландия, Филипините, Тайланд и Пакистан. Договорът влиза в сила на 14 февруари 1955 г. и се счита за създаването на Организация на договора за Югоизточна Азия (СЕАТО)  - военно-политическа групировка за борба срещу националноосвободителното движение в Югоизточна Азия. Организацията е разпусната на 30 юни 1977 г.

1961 - Неуспешен атентат срещу Шарл дьо Гол, президент на Франция от 8 януари 1959 г. до 28 април 1969 г. Атентатът е първи от петнадесет, които са дело на дясната "Организация на секретната Армия" (Organisation de l'Armee Secrete) - съкратено OAS (ОАС). Историята на атентата е в основата на световно известната книга на Фредерик Форсайт "Денят на чакала".

1991 - В Република Македония е произведен референдум за независимост от Югославия. В допитването участват около 72 процента от имащите право на глас, а 95 процента от тях подкрепят създаването на суверенна и независима държава.

1994 - От Берлин в Германия се изтеглят официално всички чужди войски на територията на страната след Втората световна война (1939-1945). На 5 юни 1945 г. е подписана Декларация за поражението на Германия във Втората световна война, според която 4-те съюзнически сили - Великобритания, САЩ, СССР и Франция, поемат временно властта и страната е разделена на 4 окупационни зони.
 
2002 - В Турция Орал Челик представя книгата си "Тайната на тайната", в която разказва за атентата срещу папа Йоан Павел Втори.

2006 - В Семипалатинск, Казахстан, е подписан Договор за зона, свободна от ядрено оръжие. Подписан от пет страни от Централна Азия - Казахстан, Киргизстан, Узбекистан, Таджикистан и Туркменистан. Договорът забранява  производството, придобиването и разполагането на ядрени оръжия и компоненти за тях, както и на ядрени взривни устройства; изрично се изключва възможността за транспортиране на ядрени оръжия или на компоненти за тях от самолети, пътуващи за чуждестранни бази. Споразумението не забранява използването на ядрената енергия за мирни цели. Влиза в сила на 21 март 2009 г.

2011 - Гърция представя официално картината на Рубенс "Ловът на Калидонския глиган" от 1618 г., открадната през 2001 г. от Музея на изящните изкуства в Гент в Белгия. Седмица по-рано картината е открита от полицията в предградие на Атина. На пресконференция по този повод министърът на културата и туризма Павлос Геруланос заявява, че картината ще бъде върната от Гърция на белгийския музей.  

2013 - В Букурещ, Румъния, около 10 000 души се събират на протестно шествие в 8-я пореден ден на протести срещу проекта за разработване на златна мина в Рошия Монтана в Трансилвания. Протестите започват на 1 септември, след като правителството одобрява проектозакон, целящ да задвижи канадски проект за разработване на златната мина в Рошия Монтана чрез използване на цианид, който предизвика недоволството на историци и еколози. Канадската компания Рошия Монтана Голд Корпорейшън чака от 14 години необходимите разрешителни, за да започне да разработва мината с предполагаеми залежи на 300 т злато и 1600 т сребро. Въпреки че проектът получава негативно становище от Министерството на правосъдието, той е одобрен от правителството и изпратен за дебатиране в парламента.

2015 - Рим става третият европейски град след Париж и Ротердам, който въвежда глоба за замърсяване с фасове. В проекта за изменения в правилника за общинската полиция е записано, че "с оглед безопасността и съблюдаването на градско благоприличие, не се разрешава хвърлянето на фасове и на каквито и да е тютюневи отпадъци на обществени места или на други места, отворени за публиката". Предвидената санкция е глоба в размер на 150 евро.

2016 - В Турция в Държавен вестник е публикувано решение на Министерството на енергетиката и одобрено от Министерския съвет, съгласно което страната ще запази в сила през цялата година режима на лятно часово време, за да даде възможност на гражданите "по-дълго да се възползват от слънчевото греене" през деня. От неделя, 30 октомври, в 4:00 (местно време) преминаването към зимно часово време вече няма да е в сила. Признатата само от Турция Севернокипърската турска република решава да приложи на своя територия решението на Турция да запази в сила през цялата година режима на лятно часово време, който трябваше да приключи в края на октомври и така през зимния период южната, международно призната част от острова ще бъде с един час по-късно в сравнение със севернокипърската част на Кипър.

2017 - Регистрирано земетресение с магнитуд 8,2 по скалата на Рихтер край южното крайбрежие на Мексико. Епицентърът е бил в Тихия океан, на 165 км западно от град Тапачула в южния щат Чиапас, недалеч от границата с Гватемала. Трусът е бил на 35 км дълбочина. Загиват 34 души и над 260 61 вторични труса с магнитуд до 6,1 са били регистрирани в Мексико след земетресението. Това е най-силното земетресение в Мексико от 1985 г., когато при мощен трус с магнитуд 8,1 по скалата на Рихтер загиват над 10 000 души.

2018 - В Туркменистан, близо до югоизточния град Мари, е открита голяма газова електроцентрала, която се очаква да произвежда около 3 млрд. киловатчаса годишно. Откритата електроцентрала на стойност 1,2 млрд. долара е част от опитите на страната да диверсифицира икономиката си, за да не разчита предимно на износа на природен газ.

2019 - В Сараево, Босна и Херцеговина, се провежда първият гей парад в страната. Босна и Херцеговина е последната страна от бивша Югославия, в която не е имало гей парад.

2020 - Унгарската редакция на Радио "Свободна Европа", закрита след края на Студената война (1947-1991), възобновява предаванията си в отговор на резкия спад в свободата на медиите в страната. Според медийната организация, която се финансира от Конгреса на САЩ,  през 2010 г. Унгария е била на 23-о място в класацията на свободата на медиите на "Репортери без граници", а през 2020 г. е на 89-о място от 180.

2021 - В град Норилск Русия, по време на междуведомствено учение за защита на арктическата зона от извънредни ситуации, на 55-годишна възраст загива министърът на извънредните ситуации на Русия Евгений Зиничев. В опит да спаси видеооператор, той се подхлъзнал  на ръба на крайбрежна скала, пада във водата,  удря се в скали и загива на място. Видеооператорът умира на път за болницата.

Родени на този ден българи:

Мара Белчева, поетеса и преводач (1868-1937).
От 1904 г. сътрудничи  на сп. "Мисъл" (1892-1907)  и на други издания. Милосърдна сестра и учителка в София по време на Междусъюзническата война (1913). Автор е на стихосбирките "На прага стъпки" (1918), "Сонети" (1925), "Избрани песни" (1931). Популяризира творчеството на Пенчо Славейков, подрежда антология от негови творби - "Избрани съчинения" (1923), в която помества спомени за поета, по-късно издадени в "Пенчо Славейков. Бегли спомени" (1923). Превежда "Тъй рече Заратустра" от Ницше (1915), драмата "Потъналата камбана" от Хауптман (поставена през 1922 г.) и др.

ген.-майор Велизар Лазаров, военен деец (1868-1941).
Участник в Сръбско-българската война (1885). По време на Балканската война (1912-1913) е командир на дружина. Комендант на София (1914-1918). От 1916 г. е командир на Първи пехотен софийски полк. Председател на Съюза на запасните офицери (1920). Военен комендант на София (1923-1929). Председател на Българския олимпийски комитет (1929-1941).

акад. Алекси Пухлев, лекар кардиолог и нефролог (1905-1979).
От 1937 г. е преподавател в Катедрата по вътрешни болести на Медицинския факултет при Софийския университет (СУ)"Св. Климент Охридски", ръководител на Катедрата (1950-1975). Ректор на Висшия медицински институт в София  (1959-1960). Първи председател (29 ноември 1968-20 април 1973) и почетен председател (1978) на Съюза на научните медицински дружества. Автор е на повече от 130 научни публикации, монографии и учебници, сред които "Терапия на вътрешните болести" - учебник за студенти, "Наръчник по вътрешни болести", "Хематологичен атлас - Особен тип фолиева пернициозна анемия", "Кръвното налягане в българското население", както и на изданието на "Selecta medica" за ендемичната нефропатия в България. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (5 декември 1958). Удостоен със званията "Заслужил деец на науката" (май 1965) и "Народен деятел на науката" (май 1969).

Васил Радославов (Васил Радославов Николов), скулптор (1908-1969).
Сред творбите му са Паметникът на Съветската армия в Бургас (1953, съвместно с Анета Атанасова), Паметникът на Съветската армия в Пловдив със статуята на съветския войник известен като "Альоша" (1954, съвместно с Любомир Далчев и Тодор Босилков) и др.

проф. Бенцион Елиезер, композитор, педагог и диригент (1920-1993).
От 1964 г. е асистент, а от 1970 г. е преподавател по хармония в Българска държавна консерватория. Декан на Теоретичния факултет (1966-1972) и заместник-ректор на консерваторията (1973-1986). Диригент на естрадния оркестър на Държавния сатиричен театър в София  (1956-1960) и на естрадния оркестър при Радио София (1955-1960). Той е един от композиторите, които полагат основите на българската естрада през 50-те години на 20 в. Автор е на произведения за симфоничен оркестър, струнен оркестър, битов оркестър; произведения за пиано и оркестър; пиеси за камерно-инструментални ансамбли и за пиано; хорови, солови и детски песни; естрадни песни и джазови пиеси; над 250 обработки на народни песни; музика към театрални постановки и мн. др. Удостоен е със званието "Заслужил артист" (1975), със званието "Народен артист" (1983). Носител на първа награди на Съюза на българските композитори (април 1985, 29 май 1988).

Георги Георгиев - Гочето, български актьор (1924-2015).
Играл е в театър "Трудов фронт" (1951-1964), театър "Народна сцена" (1964-1966) и в Младежкия театър (1966-1979).  Участва във филмите "Таралежите се раждат без бодли" (1971), "Иван Кондарев" (1974), "Комбина" (1982), "Петък вечер" (1987), "Ева на третия етаж" (1987), "Дунав мост" (1999) и др. Удостоен е с орден "Кирил и Методий" втора степен и първа степен и с "Народен орден на труда" втора степен.

Благой Рагин, бизнесмен (1945).
Основател на Съюза на частните хотелиери и ресторантьори в България (1993). Почетен председател на Балканския алианс на хотелиерските асоциации, от учредяването му на 3 ноември 2005 г. в гр. Охрид, Македония. Председател на Управителния съвет на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (27 юли 2006-юни 2017), от юни 2017 г. е член на УС и почетен председател на асоциацията.

Иван Велчев (псевд. Йово), художник (1949).
Работи предимно в областта на живописта и графиката. Автор е и на редица сценографски проекти за балетни, танцови и музикални постановки. Има над 20  самостоятелни изложби в България, Германия и Унгария. Носител на приза "Плевенчанин на годината" (декември 2014).

проф. Даниела Бобева, икономист и политик (1958).
Директор на Икономическата програма към Центъра за изследване на демокрацията (1993-1994). Директор на Агенцията за чуждестранни инвестиции (април 1995-ноември 1996). Министър на търговията и външноикономическото сътрудничество (12 февруари-21 май 1997). Директор на дирекция "Международно сътрудничество" в Българска народна банка (юни 1997-март 1998).  Вицепрезидент на Черноморската банка за търговия и развитие в град Солун (6 април 1998-8 май 2001). Ръководи дирекция "Международни отношения и европейска интеграция" в Българската народна банка (2003-2007). Заместник министър-председател (27 юни 2013-6 август 2014). Преподавател в катедра "Икономически  науки" на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".

доц. Янаки Стоилов, юрист и политик (1958).
Заместник-председател на Висшия съвет (дн. Национален съвет на БСП) на Българската социалистическа партия (БСП) (11 юни 1994-12 ноември 1996). Член на Изпълнителното бюро на Националния съвет на БСП (31 октомври 2009-8 май 2016). Заместник-председател на Националния съвет на БСП (9 юни 2012-8 май 2016). Член на Националния съвет на БСП (8 май 2016 -29 октомври 2021 г. Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991), в 36-ото Народно събрание (1991-1994), от 38-ото до 42-ото Народно събрание (1997-2014). Депутат в 43-ото Народно събрание и негов заместник-председател (27 октомври 2014-26 януари 2017). Министър на правосъдието (12 май-29 октомври 2021). Преподавател по право и международни отношения в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Почетен професор на университета "Джао Тонг" - Шанхай. Автор е на десетки научни публикации в български и чуждестранни правни издания. Сред трудовете му са: "Разделението на властите", "Универсални ли са човешките права?", "Държавната власт", "Референдумът срещу недостига на легитимна власт" и др. С Указ 270 на президента Румен Радев от 29 октомври 2021 г. е назначен за конституционен съдия.

Даниел Петров, боксьор и треньор (1971).
Олимпийски шампион през 1996 г. в Атланта, САЩ. Печели сребърен медал от Олимпийските игри през 1992 г. в Барселона, Испания.  Печели златен медал на Световното първенство през 1995 г. в Берлин, Германия. От световни първенство има и сребърен медал през 1993 г. и два бронзови  медала през 1991 г. и през 1997 г.  Печели златен медал на Световното първенство за младежи през 1989 г. в Баямон, Пуерто Рико. Двукратен европейски шампион през 1993 г. и  1996 г. Печели два  бронзови медала от европейски първенства през 1991 г. и през  1997 г. Четикратен носител на Купа "Странджа" - 1994 г., 1997 г., 1998 г. и 1999 г.

Боян Асенов, български състезател по бокс (1999). 
Печели сребърен медал на Европейското първенство по бокс за мъже и жени до 22 години през 2019 г. във Владикавказ, Русия, и бронзов медал на Европейското първенство за мъже и жени до 22 години през 2018 г. в Търгу Жиу, Румъния. Печели бронзов медал на Европейското първенство по бокс за младежи през 2017 г. в Анталия, Турция.

На този ден са родени и:

Лудовико Ариосто, италиански поет (1474-1533).
Автор е на епичната поемата "Бесният Орландо", смятана за най-представителната литературна творба на Ренесанса в Италия.

Август Вилхелм Шлегел, немски поет, литературен критик, историк и преводач (1767-1845).
Теоретик на немския романтизъм. Издава заедно с брат си Фридрих Шлегел сп."Атенеум" (1798-1800) - платформа на ранния немски романтизъм.
 
Клеменс Брентано, немски поет (1778-1842).

Николай Грундвиг, датски писател, историк и педагог (1783-1872).

Фредерик Мистрал, френски поет (1830-1914).
Носител на Нобелова награда за литература за 1904 г. заедно с испанския драматург Хосе Ечегарай-и-Ейсагире за ярката оригиналност и истинско вдъхновение на поетичното му творчество, отразяващо вярно натуралния дух на своя народ.

Вилхелм Рабе, немски писател (1831-1910).
Автор е на романите "Хроника от улица Врабчова" (1856), "Гладуващият пастор" (1864), "Абу Тефлан" (1867) и др.

Антонин Дворжак, чешки композитор и диригент (1841-1904).
Автор е на 10 опери, кантати, 9 симфонии, 5 симфонични поеми, 5 увертюри и др. Използва чешки фолклор и класически елементи в композициите си (1874-1877). Представител на чешката класическа музика на 19-и в.

Дмитрий Анучин, съветски антрополог и географ (1843-1923).
Един от основоположниците на антропологията в Русия. Автор е на трудове по етническа антропология, антропогенеза, етнография. Първи въвежда като академични дисциплини антропология, география, етнография и археология. Инициатор за създаването на Музея за антропология (1879). Основател и първи директор на Института за антропология при Московския университет (1922-1923).

Виктор Мейер, немски химик (1848-1897).
Разработва метод за определяне на моларната маса на съединенията по плътността на техните изпарения (1878). Въвежда термина "стереохимия" (1888).

Георге Кошбук, румънски поет (1866-1918).

Алфред Жари, френски писател (1873-1907).
Сред най-известните му произведения е "Крал Юбю" (1896).
 
Жан-Луи Баро, френски режисьор и актьор мим (1910-1994).

сър Дерек Бартън, британски химик (1918-1998).
Носител на Нобелова награда за химия за 1969 г. заедно с норвежкия химик Од Хасъл за приноса им за откриването на понятието конформация и приложението му в химията.

Сид Цезар (ист. име Айзък Сидни Цезар), американски комедиен актьор (1922-2014).
Става популярен през 50-те години на 20-и в. с шоупрограмите си "Твоето шоу на шоутата" и "Часът на Цезар". Носител на награди "Еми" (1952,1957) за шоуто си "Часът на Цезар".

Расул Гамзатов, съветски поет, писател и публицист (1923-2003).
Автор е на поетичните сборници "В планините е моето сърце", "Жерави", "Колелото на живота", "Дагестанска пролет" и др.

Питър Селърс (ист. име Ричард Хенри Селърс), британски комедиен актьор (1925-1980).
Става известен с участието си в радиопредаването "The Goon Show" на "Би Би Си" (1951-1960). Участвал е във филмите "Убийците на старата дама" (1955), "Голата истина" (1957), "Аз съм добре, Джак" (1959), "Милионери" (1960), "Игра за двама" (1962), "Лолита" (1962), Розовата пантера" (1964), "Какво ново, котенце" (1965), "Партито" (1968), "Присъствие" (1979) и др. Носител на наградата на Британската академия за кино и телевизия (БАФТА) (1960) и наградата "Златен глобус" (1979).

Майкъл Фрейн, британски драматург, писател, журналист и преводач (1933).
Автор е на романите "Тенекиеният човек" (1965), "Кацане на слънцето" (1991), "Шпиони" (2002) и др., на пиесите "Магарешки години" (1977), "Още веднъж отзад" (1982), "Копенхаген" (1998), "Демокрация" (2003) и др., на редица публицистични и биографични трудове.

Александър Авдеев, руски политик и дипломат (1946).
Посланик на Русия в България (1992-1996). Заместник-министър на външните работи (1996-1998). Първи заместник-министър на външните работи на Русия (1998-2002). Посланик на Русия във Франция (февруари 2002-май 2008). Министър на културата и средствата за масова информация (12 май 2008-2 май 2013). От 2 май 2013 г. е посланик на Русия във Ватикана.

Дейвид Елис, американски режисьор (1952-2013).
Сред филмите, над които е работил като втори режисьор са "Господар и командир", "Матрицата: Презареждане", "Хари Потър и философският камък", "Рок звезда", "Перфектната буря", "Бездната", "Парламентьорът", "Последен шанс", "Воден свят", "Произведено в Америка", "Апартаментът" и др.

Вячесла Кантор, руски предприемач и обществен деец (1953).
Собственик на агрохимическа компания "Акрон".

Еузебио ди Франческо, италиански футболист и треньор (1969).

Маркус Бабел, немски футболист и треньор (1972).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Европейското първенство през 1996 г. в Англия. С "Байерн Мюнхен" (Германия) печели турнирът Купта на УЕФА (1996), а с "Ливърпул" (Англия) печели турнирът Купата на УЕФА (2001) и Суперкупата на УЕФА (2001).

Елена Лиховцева, руска тенисистка (1975).

Пинк (ист. име Алиша Мур), американска поп и рок певица, композиторка (1979).
Има издадени 7 албума, като дебютният й албум  "Can't Take me Home" е издаден през 2000 г. Носителка на награди "Грами" (2002, 2004, 2011). Има звезда под номер 2656 на холивудската Алея на славата (5 февруари 2019).

Диего Беналио, швейцарски футболист (вратар) (1983).

Виталий Петров, руски автомобилен състезател (1984).
Участва във "Формула 1".

Дени Морисън, канадски състезател по бързо пързаляне с кънки (1985).
Олимпийски шампион (отборно) през 2010 г. във Ванкувър, Канада. От олимпийски игри печели и 2 сребърни медала - през 2006 г. в Торино, Италия (отборно), и през 2014 г. в Сочи, Русия (1000 м), и 1 бронзов медал през 2014 г. в Сочи, Русия (1500 м). От световни първенства печели 2 златни, 6 сребърни и 3 бронзови медала.

Жоао Маутиньо, португалски футболист (1986).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Европейското първенство през 2016 г. във Франция и бронзов медал от Европейското първенство през 2012 г. в Полша и Украйна.

Това е денят на смъртта на:

Леон Бонат, френски художник (1833-1922).

Адам Опел, немски индустриалец (1837-1895).
Основател на автомобилостроителната компания "Опел", създадена на 21 януари 1863 г. в Рюселсхайм, Германия. През 1929 г. американската автомобилостроителна компания "Дженерал мотърс" купува 80 процента от акциите на "Опел", а през 1931 г. придобива всичките 100 процента.

проф. Стефан Бобчев, български юрист, фолклорист и публицист (1853-1940).
Един от основателите на първото българско печатарско и книгоиздателско дружество "Промишление" в Цариград (1870). Сред инициаторите е за създаването на Висшето училище в София (дн. Софийски университет "Св. Климент Охридски") (1888), основател на Юридическия факултет на университета. Член и председател на Върховния административен съд (1883). Директор на правосъдието в източна Румелия (1884-1885). Депутат в 8-ото и 9-ото Обикновено народно събрание (1894-1899). Един от учредителите на Славянското дружество в България (1899) и негов председател (1903-1940). Основател и председател на Дружеството на българските публицисти и писатели (дн. Съюз на българските писатели) (1901-1921), Депутат в 13-ото и 14-ото Обикновено народно събрание (1903-1911). Министър на народното просвещение (16 март 1911-1 октомври 1912). Като министър прокарва първия Закон за Българската академия на науките. Пълномощен министър и извънреден пратеник на България в Санкт Петербург (1912-1913). Основател и първи ректор на Свободния университет за политически и стопански науки (дн. Университет за национално и световно стопанство) (1920-1940). Дописен член (1881) и редовен член (1884) на Българското книжовно дружество. Дописен член на Югославянската академия на науките и изкуствата в Загреб (1909), на Чешката академия на науките и изкуствата в Прага (1910) и др. Автор е на повече от 4000 публицистични и научни статии и книги.

Рихард Щраус, немски композитор и диригент (1864-1949).
Автор е на произведенията "Саломе", опус 65 (1905), "Електра" опус 58 (1908), "Кавалерът на розата", опус 59 (1910), "Жената без сянка", опус 65 (1918), "Интермецо", опус 72 (1923), "Египетската Елена", опус 74 (1927), "Арабела", опус 79 (1932), "Капричио", опус 85 (1941) и др.

проф. Иван Цибулка, български виолончелист и музикален педагог от чешки произход (1880-1943).
В България живее и работи от 1900 г., създава един от първите струнни квартети в страната (1901-ок. 1903). Един от съоснователите на Българската оперна дружба (1907). Преподавател в Частното музикално училище, Държавното музикално училище и Държавна музикална академия в София  (1907-1934) и директор на академията (1933-1934). Един от основателите на Българската народна филхармония (1924) и неин дългогодишен председател. Един от първите виолончелисти, които запознават българската публика с концертите на Йозеф Хайдн, Антонин Дворжак, Камий Сен Санс.

Минко Генов (Минко Генов Дюлгеров), български литературен критик и историк (1880-1950).
Главен редактор (1923-1934) на в."Радикал". Изследва и популяризира предимно старобългарска литература. Автор е на "Начало и разцвет на българската литература (1937), "Черноризец Храбър" (1942), "Старобългарска литература. Антология" (1947) и др.

Херман Щаудингер, немски химик (1881-1965).
Носител на Нобелова награда за химия за 1953 г. за откритията му в областта на химията на високомолекулните съединения.

Джон Ендърс, американски микробиолог (1897-1985).
Носител на Нобеловата награда за физиология или медицина за 1954 г. заедно с американските вирусолози Фредерик Робинс и Томас Уелър за откриването на способността на полиомиелитния вирус да расте в култури от различни тъкани. 

проф. Панчо Владигеров, български композитор, пианист, диригент и педагог (1899-1978).
Диригент и композитор в театъра на Макс Райнхарт в Берлин, Германия, (1920-1932). Концертира в Германия, Франция и други страни. От 1932 г. в продължение на 40 години е преподавател по пиано, камерна музика и композиция  в Държавната музикална академия в София. Един от учредителите на първото българско дружество на композиторите - Дружеството на българските компонисти "Съвременна музика" (24 януари 1933). Автор е на пет концерта за пиано и оркестър, концерт за цигулка и оркестър, седем симфонични български танца, "Българска сюита" (1927), операта "Цар Калоян" (1936), балета "Легенда за езерото" (1946), много солови песни, камерна музика, клавирни пиеси и др. Едно от най-известните му произведения е Българска рапсодия "Вардар", написана през 1922 г. за цигулка и пиано, а през 1928 г. оркестрирана от композитора. Единствената му опера "Цар Калоян" е първата българска опера, представена на чужда сцена. Носител на две Менделсонови премии на Берлинската академия на изкуствата (1918,1920), на Хердерова награда (1968), на орден "Георги Димитров" (1967, 1969, 1974), на орден "Народна република България" първа степен (април 1959, декември 1959). Лауреат на Димитровска награда (1950, 1953). С ПМС 52/2 март 1995 г. Държавната музикална академия носи неговото име. Почетен гражданин на Шумен (24 декември 1974).

Лени Рифенщал, немска актриса и режисьор (1902-2003).
Участвала е във филмите "Пътища към силата и красотата" (1925), "Свещената планина" (1926), "Големият скок" (1927) и др. Автор е на общо 6 филма, сред които "Триумф на волята" (1935) и "Олимпия" (1938).

Юлиус Фучик, чешки писател и журналист (1903-1943).
Член на Чехословашката комунистическа партия (1921-1943), член на Централния комитет на партията (1941-1943). След окупацията на Чехословакия от хитлеристка Германия минава в нелегалност и организира нелегания печат. Затворен в Пражкия затвор (1942), където създава книгата си "Репортаж, писан с примка на шията" (1943). Екзекутиран от хитлеристите. Награден е посмъртно с Международна награда на мира (1952).

Хидеки Юкава, японски физик (1907-1981).
Носител на Нобелова награда за физика за 1949 г. за предсказване съществуването на мезони въз основа на теоретична разработка върху ядрените сили.

Уилард Либи, американски химик (1908-1980).
Носител на Нобелова награда за химия за 1960 г. за неговия метод за определяне на възрастта в архелогията, геологията, геофизиката и др. области на науката чрез въглерод 14.

Пол Флори (Пол Джон Флори), американски физик и химик (1910-1985).
Носител на Нобелова награда за химия за 1974 г. за фундаменталните му постижения, както теоретични, така и експериментални, във физикохимията на макромолекулите.

проф. Александър Поплилов (Александър Поплилов Йончев), български художник и педагог (1916-2001).
Работил e в областта на приложната графика и живописта. Военен художник във Втората световна война (1944-1945). Преподавател във Висшия институт за изобразителни изкуства "Николай Павлович", ректор на института (1962-1966). Автор е на илюстрации в над 30 детски книжки. Автор е и на политически и културно-рекламни плакати. Творчеството му се отличава с акварелни пейзажи и портрети.  Сред по-известните му творби са "След разстрела", "Портрет на Н. Коперник" и др. В областта на приложната графика проектира пощенски марки със сложни сюжетни решения: "История славянобългарска" (1962). Носител на орден "Червено знаме на труда" (1966), на орден Народна република България" първа степен (септември 1976), на орден "Георги Димитров" (12 май 1986), на Национална награда за живопис на Съюза на българските художници "Захари Зограф" (1976). Удостоен със званието "Заслужил художник" (май 1971), със званието "доктор хонорис кауза" на Националната художествена академия (НХА) по повод неговата 85-годишнина (2001).

Оге Бор, датски физик (1922-2009).
Носител на Нобелова награда за физика за 1975 г. заедно с американския физик от датски произход Бен Мотелсон и американския физик Джеймс Рейнуотър за откриването на връзката между колективното движение и движението на частицата в атомните ядра и за разработването на теория за за структурата на ядрото въз основа на тази връзка.

Иван Кондов, български актьор, режисьор и театрален деец (1925-2004).
Актьор в театрите в Разград (1947-1950), Хасково (1950-1952), Русе (1952-1957), Бургас  (1957-1959), Варна (1967-1968), в Държавен сатиричен театър (1959-1960), в Театър "Българска армия"(1959-1965), в Нов драматичен театър "Сълза и смях" (1966-1967, директор - 1967-1969), в Народен театър "Иван Вазов" (1969-1990, с прекъсвания). Директор на Драматичния театър във Враца (1973-1976, 1980-1982). Участвал е във филмите "Неспокоен дом" (1965), "Игрек 17" (1973), "Обич" (1973), "Отвъд хоризонта" (1960), "Легенда за Паисий" (1963), "Късче небе за трима" (1965), "Дневна светна" (1974) и др. Лауреат на Димитровска награда (август 1985, 24 август 1964), удостоен със званията "Народен артист" (май 1969), "Заслужил артист" (22 май 1963), носител на наградата "Аскеер" за цялостен принос към театралното изкуство (1999) и др.

Елизабет Втора (Елизабет Александра Мери), кралица на Великобритания (1926-2022).
Тя се възкачва на престола на 6 февруари 1952 г. и официално е коронясана на 2 юни 1953 г. На 9 септември 2015 г. в 17.30 ч. лондонско време кралица Елизабет Втора официално поставя рекорд за най-дълго управлявалия монарх в историята на Великобритания - 23 226 дни, 16 часа и 23 минути, подобрявайки рекорда, поставен преди повече от един век от нейната прабаба кралица Виктория, управлявала Великобритания от 1837 г. до 1901 г. в продължение на 63 години, 7 месеца, 2 дни, 16 часа и 23 минути. На 6 февруари 2022 г. кралица Елизабет Втора става първият британски монарх, който отбелязва платинен юбилей от възкачването си на престола. Тя е работила с 14 министър-председатели - от Уинстън Чърчил до Борис Джонсън и е и най-дълго царувалата жена в света. Кралица Елизабет Втора е и първият монарх на страната, изпратил имейл през 1976 г. и туит през 2014 г. На 20 март 1995 г. тя е отличена с Ордена на добрата надежда, връчен от президента на Република Южна Африка Нелсън Мандела. На 28 март 1996 г. е удостоена с най-високото чешко отличие Ордена на Белия лъв, първа степен, връчено от президента на Чехия Вацлав Хавел. Носителка е на почетната награда на Британската академия за кино и телевизионни изкуства (БАФТА) за нейната подкрепа на британското кино и телевизия (2013). Със състояние, оценено на 370 млн. лири (459 млн. долара), кралица Елизабет Втора заема споделеното 356-о място в класацията на британския вестник "Сънди таймс" от 2018 г. на най-богатите хора във Великобритания. През 2022 г. кралица Елизабет Втора отбелязва 70-ата годишнина от възкачването си на престола и става вторият най-дълго управлявал монарх в историята след френския крал Луи Четиринадесети (1638-1715), управлявал в продължение на 72 години и 110 дни. Кралицата е най-възрастният действащ държавен глава, както и най-дълго управлявалата жена.

Иванка Сокерова, български художник (1926-1993).
Автор е на релефи и пластики от керамика, както и на рисунки и колажи.

Александър Белявски, руски актьор (1932-2012).
Участвал е в над 100 филма, сред които "Юлски дъжд" (1966) на Марлен Хуциев, полският "Четиримата танкисти и кучето" (1966), "Ирония на съдбата или Честита баня!" (1975) и за "За бедния хусар кажете добра дума" (1980) на Елдар Рязанов. Световна известност му донася ролята на Фокс във филма на Станислав Говорухин "Мястото на срещате да не се променя"(1979). Народен артист на РСФР (2003). Самоубива се, скачайки от петия етаж на сградата, в която живее.

Роналд Харууд, британски сценарист (1934-2020).
Сценарист е на над 40 филма, сред които са "Квартетът" (1992), "Изстрадано приятелство" (1995), "Извънредни мерки" (2001), "Пианистът" (2003), "Оливър Туист" (2005), "Любов по време на холера" (2007), "Скафандърът и пеперудата" (2007), "Терапия" (2012) и "Гардеробиерът" (2015). Носител на награда "Оскар" (2003). Носител на награда БАФТА (2008). През 2010 г. е удостоен с рицарско звание.

Любиша Самарджич, сръбски актьор и режисьор (1936-2017).
Участвал е в над 130 филма, сред които "Пясъчен град" (1963), "Горещ вятър" (1980), "Полицаят от Петльово бърдо" (1992 - 1993), "Връщането на отписаните", "Мирис на дъжд на Балканите" (2011).

доц. Любен Бумбалов, български литературовед и педагог (1943-2001).
Бил е преподавател (до 1970) във Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий", в Будапещенския университет "Йотвьош Лоранд", Унгария (1971-1973), във Римския университет, Италия (1975-1982), във  Висшия педагогически институт  (ВПИ)"Неофит Рилски" (1983). Първи заместник ректор на ВПИ "Неофит Рилски" (1989-1990) и негов ректор (1990-1991). Бил е отговорен редактор на сп. "Критика". Публикува стотици статии, студии, монографии върху значими творци и явления в новата и съвременната българска литература. Автор е и на 12 научни книги, сред които  "Въпроси на психологическото майсторство" (1976), "Илия Волен" (1976), "Идеология и литература. Проблеми на съвременната  европейска литературна наука и философия" (1981), "Присъствие" (1985) и др. Превежда и популяризира трудове на унгарски, италиански, балкански учени и писатели.

доц. Марин Бодаков, български журналист, поет и литературовед (1971-2021).
От 2006 г. е преподавател, а от 2011 г. е главен асистент в катедра "Пресжурналистика и книгоиздаване" на Факултета по журналистика и масова комуникация. Редактор в сп. "Български месечник" (1997-2000), във в. "Култура" (2000-2018) и в. "К" (2018-2019). Съветник по въпросите на културата в кабинета на председателя на Народното събрание Георги Пирински (2006-2009). Автор е на монографиите "Кой "уби" критиката: Политики на представяне на българската литература в печатните медии през 90-те години на ХХ век" (2019) и "Критика и искреност. Случаят Йордан Маринополски" (2020), на осем стихосбирки и стотици статии и рецензии. Преподавател по жанрове в печата, публицистика и художествена критика в катедра "Пресжурналистика и книгоиздаване" на Факултета по журналистика и масова комуникация в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Носител на награди за поезия и критика.