В последните 20-25 години архитект се свързва с унищожаване на зеленина, с бетониране на средата, с презастрояване. Аз съм с амбицията да се възстанови статута и престижа на организацията Съюз на архитектите в България, казва пред БТА Петър Диков. През май той бе избран за председател на Съюза на архитектите в България (САБ).
Петър Диков казва, че за негативния имидж на архитектурата в очите на хората има много фактори и отбелязва грешки на гилдията, неправилно медийно отразяване на архитектурната професия и негативния отзвук в медиите за това, което архитектите правят.
„Кога се явява архитект в медиите? Когато става скандал, има протести. Явява се обикновено първо администраторът, който обяснява какво е станало, защо е станало. След което обикновено се явява друг колега, който не е администратор и обяснява как администраторът е направил груби грешки. И впечатлението, което създава това присъствие на колегите в медиите е, че всичко около нас е свързано с нещо лошо. А това не е така“, казва арх. Диков. Иска имиджът на архитекта в очите на хората да бъде имидж на съзидател.
„Аз съм абсолютно убеден, че едва ли има архитект, който работи срещу интересите на хората. В основата на нашата професия е работа за хората. Аз имам две дъщери. По-голямата стана лекар. Аз исках да я насоча към архитектурната професия. Тогава й казах, че тя, като стане лекар, цял живот ще се занимава с болките на хората. Ако стане архитект, цял живот ще се занимава с мечтите на хората“, разказва Диков.
ПРЕЗАСТРОЕНА ЛИ Е СОФИЯ?
Относно постоянните дискусии за застрояването на София, архитектът е категоричен, че проблемът се преекспонира. „Архитектът създава среда, предназначена за хората. Непрекъснато се говори за бетониране и имам чувството, че към днешно време, като че ли вече бетонът стана мръсна дума. Никой не желае да живее в сламени колиби, въпреки че сега има модни тенденции как ще се правят къщи от слама, от царевични стебла и така нататък. Не бих казал, че е особено сериозно“, казва той.
Според арх. Диков, ако човек си направи труда да влезе в гугъл и погледне един мечтан от много българи западноевропейски град от птичи поглед, ще види, че там пространствата, които са свободни от сгради, са изключително малко. „И след това да погледне София - да види колко много зеленина има в град София. И колко е богата София със свободни и зелени пространства“, казва той. Диков допълва, че, за съжаление, много от тези зелени пространства у нас не се поддържат и хората ги възприемат като кални ливади, в които спокойно могат да паркират колите си, или като неизползваеми паркови пространства.
СИГУРНО ЛИ Е СТРОИТЕЛСТВОТО В БЪЛГАРИЯ?
Архитектът твърди, че в България нормите за строителство са такива, че предопределят сигурно строителството. Отбелязва като минус, че все още не се правят добри изолации и покриви, мазилките понякога не са добре изпълнени, понеже се използват евтини материали в някои сгради. Но сигурността на строителството е гарантирана. „Имаме норми, които задължават и конструкторите, и строителите, да се спазват. И там много трудно може да излезе и проектантът, и строителят, от тези норми, които гарантират сигурността на сградите“, казва той.
Петър Диков казва, че в последните години хората започнаха да се научават да избират жилища - да гледат функцията на това, което купуват – има ли добро разпределение, има ли излишни паразитни общи площи, добра ли е средата около сградата. „Самите хора станаха доста по-претенциозни. Вече гледат не само самата сграда, гледат и квартала, гледат и градския транспорт. Неслучайно, зоните около метро линиите станаха доста по-скъпи. Наличието на училище и детска градина също са фактори при избор на жилище“, отбелязва той.
ПРОБЛЕМИТЕ НА ГИЛДИЯТА
Според Петър Диков проблемите на гилдията са много – в начина, по който се работи, по който се възлага. Трудностите са в отношенията между архитекта, възложителя и инвеститора. Отбелязва, че напоследък един от големите проблеми е така нареченият инженеринг – когато продуктът вече се управлява не от архитекта, а от строителя. Тогава архитектът прави това, което му каже строителят.
„Аз смятам, че цялата архитектурна гилдия трябва категорично да водим борба срещу това“, заявява той. Отбелязва като проблемни и случаите, в които възложителят е строителят на проекта и иска да се строи по-евтино и некачествено – тогава грешките се прехвърлят на архитекта. Заедно с камарата на архитектите са се заели да решават тези проблеми. Според него не трябва да има противоречие между САБ и камарата на архитектите. „Аз смятам, че ние трябва да работим съвместно и трябва да изпълняваме общи цели и задачи“, отбелязва председателят на САБ.
КАК СЕ Е ПРОМЕНИЛА СОФИЯ ЗА 130 ГОДИНИ?
Първообразът на Съюза на архитектите в България е на 130 години. Българското инженерно архитектурно дружество (БИАД) е основано през 1893 година. По този повод САБ, съвместно с камарата на архитектите и с камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, подготвят събитие, с което да отбележат 130 години от създаването на БИАД. Избрали са датата 26 октомври, обявен за празник на строителя.
Петър Диков е категоричен, че София се е променила към по-хубаво в тези 130 години. „София е един прекрасен град. София има една уникално добра структура“, казва той. Определя столицата като „малко мръсничка, с поразкъсани дрехи“, но според него това са неща, които могат да се решат относително бързо. „В последните 15 години се направи много по отношение на инфраструктурата“, казва той.
ПРИНОСЪТ МУ ЗА СОФИЯ
Арх. Петър Диков има дълъг управленски опит зад гърба си. Десет години от кариерата си прекарва като главен архитект на София. Казва, че за този период е направено много. „Аз почти бях прекратил частичните изменения, които са в основата на най-много проблеми, конфликти и далавери, и бях насочил цялото усилие към цялостни планове“, казва той.
Отбелязва, че е постигнал голям напредък в инфраструктурата на града – целия магистрален линк на София, цялата южна дъга, реконструкцията на източната дъга, северна скоростна тангента, цялата западна дъга, с изключение една отсечка от 7 км и 700 м от „Бъкстон“ до „Люлин“, която все още не е довършена. „По времето, в което аз бях в Столична община, са направени устройствени планове, процедирани са, приети са, направени са проекти и са реализирани 28 кръстовища на две нива“, казва архитектът.
Като най-големия си успех Петър Диков отбелязва метрото. „Той не е мой толкова, колкото на проф. Стоян Братоев, но за мен най-големият успех е метрото. Аз все пак, освен главен архитект, бях и председател на „Метрополитен“ за тия десет години“, казва той. Добавя, че софиянците вече дотолкова са свикнали с метрото, че даже не обръщат внимание какво уникално постижение е то за града им. Казва, че има много грешки. „Но те не са грешки, защото аз съм взел грешни решения, по-скоро моите грешки, които аз отчитам пред себе си, че не успях да придвижа неща, които имах желание и бях обещал на хората“, обяснява той.
Отбелязва като пропуск подземните паркинги в центъра. „Това беше едно от нещата, които бяхме обещали, че ще стане, исках да станат и не стана нито един, с изключение на паркингите, които се направиха към метрото“, казва той.
ЦЕЛИТЕ МУ КАТО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА САБ
Казва, че си е поставил доста и високи цели. Според него от доста години спада статутът на архитектите и се губи като обществена позиция. По думите му САБ е изключително важна организация, която освен, че трябва да защитава интересите на нейните членове и да ги подпомага в тяхната работа, трябва да защитава и престижа на архитектурната професия в обществото. „А този престиж не е никак добър, за съжаление“, смята Диков.
Друга задача, която си е поставил, е да се подмлади състава на членската маса. Според него младите хора нямат стимул, нямат и интерес да стават членове на САБ. „Начинът, по който може да се събуди такъв интерес, е като съюзът прави неща, които са им интересни на младите хора“, казва Петър Диков.
МИСИЯТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА САБ ЗА ГИЛДИЯТА
„На първо място, САБ има основна мисия да се грижи и да защитава престижа на архитектурната професия. Не като отделни личности, а като цяло. Това за мен е задача номер едно“, казва Петър Диков. Освен това, САБ трябва да дава на членовете си трибуна, в която да могат да изявяват своите професионални мнения.
„Тук трябва да е мястото, където може да се водят професионални дискусии. В съюза на архитектите трябва да е мястото, където да може да се среща архитектурната професия в различните й видове. Защото архитектурната професия има много различни начини на приложение“, казва той. Отбелязва, че от години тлее сериозен конфликт между архитектите администратори и архитектите проектанти. Поставил си е за цел, като човек, който е бил и в двете роли, да опита да намери общо конструктивно решение на проблема.
СОФИЯ В МЕЧТИТЕ МУ
В мечтите му София е по-чиста, по-подредена, а софиянци – по-дисциплинирани хора, които спазват правилата. „Защото за половината от задръстванията, които виждаме, не е причина самата структура на София, а изключително недисциплинираните хора, които ги ползват – спират колите, където намерят, стоят на мигащи светлини и задръстват движението“, казва арх. Петър Диков.
Петър Диков е роден на 19 септември 1953 г. Възпитаник е на Висшия институт за архитектура и строителство, днес Университет по архитектура, строителство и геодезия. Има 27 години трудов стаж в Националния център по териториално развитие, където е бил заместник изпълнителен директор. Бил е и управител на проектантско студио „ПроАрх”, както и на Научноизследователски и проектантски институт за регионално и градско планиране и архитектура. От 2006 г. до 2015 г. Петър Диков е главен архитект на София. Петър Диков е заместник-председател на сдружение „Български форум за транспортна инфраструктура” от неговото основаване на 26 септември 2014 г. От май тази година е председател на Съюза на архитектите в България.
/ДД/
news.modal.text
