site.btaВсеки артист трябва да бъде свидетел на своето време, смята румънският кинорежисьор Корнел Георгица

Всеки артист трябва да бъде свидетел на своето време. Това каза в интервю за БТА румънският режисьор Корнел Георгица, член на международното жури на кинофестивала „Любовта е лудост“, който се провежда във Варна до 3 септември. Той представи пред публиката своя последен филм „Булката на мъртвеца“, с който е гостувал и на други форуми по света. Корнел Георгица е инженер по образование, но се запалва по седмото изкуство при работата си в киноцентъра в Букурещ. Впоследствие заживява във Франция, където е преподавател по кинематографично майсторство в Тулуза. Гостувал е със свои филми и на предишни издания на „Любовта е лудост“. 

Казва, че филмът му „Булката на мъртвеца“ започва като фарс, а свършва като драма, което често се случва при срещата на две различни култури като румънската и френската, при които обменът е гротесков и стресиращ. Лентата разказва за странните преживявания на френски екип в румънско село в Карпатите по време на снимки на филм за местните традиции и обичаи. Режисьорът се опитва да покаже всички ритуали от сватба, през кръщене до погребение. Оказва се обаче, че никой не позволява да заснемат погребение и се налага семейството, което е техен домакин, да го разиграе с мним мъртвец. Традицията обаче изисква, когато почине необвързан млад мъж, някоя от жените да бъде на погребението като негова булка. Тежката задача се пада на брат и сестра сираци, отглеждани в семейството. Тя е глухонямата Ирина и има любовна връзка с оператора от френския екип Мартен, който иска да я отведе със себе си. Фалшивото погребение обаче е последвано от нещастие, което всички в селото обясняват с проклятие. 

Във филма се говори много за суеверия, езически ритуали и вампири. Ключова е историята на възрастна жена, която след смъртта на малкото си дете се разболява и смятайки, че то я дърпа след себе си в отвъдното, позволява на мъжете в семейството да изровят трупа, да извадят сърцето и да го изгорят, за да изпие тя пепелта и да оздравее. 

За БТА режисьорът обясни, че много от показаните във филма моменти са базирани на истински истории, които е чул по време на снимките на документален филм, посветен на румънските традиции. Ето какво още сподели Корнел Георгица в интервюто. 

Тези ритуали, които показвате в „Булката на мъртвеца“, наистина ли до днес изглеждат по този начин или сте ги хиперболизирали за нуждите на филма? 

- Винаги в реалността има елемент на измислица, а в изречено проклятие често можем да открием доза истина. За сценария си аз избрах от суеверията, които знам, това, което ще ми послужи, но те не са измислени. Например разказа на старата жена за изваждането на сърцето на нейното дете знам от подготовката на моя документален филм и той ще влезе като сцена в него. 

Преди 20 години в Румъния стана известна такава история за роднини, които са извадило сърцето на дете, за да го изядат. Един от тях обаче издал случката на полицията. Проведе се национална анкета, в която участва и министър-председателят, но тези неща продължават да се случват тайно в семействата. Четох за такава традиция и в книга за древна история, където пише, че по време на пандемии са изяждали части от телата на болните като андидот, за лечение. За това има сведения от етнолози и изследователи, които свидетелстват за такъв обичай в различни племена по света. 

Много важен в моя филм е символът на пауна (който се появява в няколко сцени и с когото „говори“ Ирина - б.а.). Мъжкият паун показва своето желание на женската и на целия свят чрез опашката си. С нея той прави магия, като „улавя“ светлината, вибрирайки с перата си. Така получава и вниманието на женската. В опозиция на любовната история, аз исках да заснема мрачното, тъмното. На 25 декември, който е най-краткият ден в годината, излизат всички лоши неща в човека. Точно на финала на филма е този ден, в който от светлината отиваме в мрака.  

Участващите във филма като жители на румънското село натурщици ли са или актьори? 

- Всички са професионални актьори. 

Вие показвате снимачния процес като нещо, което причинява проблеми и страдание на хората. Това не беше ли тежко решение за Вас като участник във филмопроизводството? 

- За всички от екипа всичко беше наред. Проблеми имаше за мен самия. По време на снимките, които започнаха през 2018 г., бях постоянно изморен, защото освен режисьор съм и продуцент и се грижех за подготовката на терен. Седем дни след началото получих инсулт и се наложи да продължа снимките на следващата година. Тогава се сетих, че докато писах сценария с моя колега Петру Чимпуесу се чудехме през какво премеждие да мине главният герой Мартен във филма. Накрая реших той да получи удар по главата. Аз пожелах Ирина да бъде глухоняма и тогава Чимпуеску се отказа да работи с мен, защото му се виждаше твърде сложно това, което искам. Завърших така сценария и това съвпадение на написаното в него с моята болест е пример за злополучията, които носи киното. 

Какви послания смятате, че трябва да отправя съвременното кино? Хората днес са тревожни, връхлитат ги войни, катастрофи, кризи. Мислите ли, че е по-добре изкуството да ги успокоява и да им показва повече оптимизъм? 

- Сложно е. По принцип всеки артист трябва да бъде свидетел на своето време. В киното обаче съществува една слабост спрямо другите изкуства. Причината е, че то генерално се опитва да имитира действителността. Според мен изкуство, което е по-възвишено и превъзхожда всички, е музиката. Тя не имитира нищо, а извира от човека, който я създава. Една песен или пиеса от дадена култура може да развълнува различни хора по цял свят. 

Вие лично какви филми предпочитате да гледате - по-реалистични или „отлепени“ от действителността?

- Най-напред харесвам добрите филми, но за мен е по-трудно да вляза в една история и да й повярвам, ако е съвсем реална. Предпочитам артистите, които творят собствен свят като Тарковски, Фелини, Бергман, Кустурица. Тази територия, създадена от тях, намирам за по-истинска от реалните истории. 

На какво се дължи значимият успех на румънското кино на фестивали по света през последните години?

- Мисля, че това е заради главната характеристика на румънското кино, която е искреността на авторите. И ние като вас бяхме в комунистически режим, киното функционираше догматично според пропагандата на СССР. Всичко това приключи след промените и новото поколение имаше смелостта да разкаже прости истории честно и искрено. Смятам, че това се вижда във всички филми. На стилистично и жанрово ниво няма нищо ново. Стилът е същият като във френската „Нова вълна“, но искреността в съдържанието съблазнява зрителите.