site.btaМоето геройство е тъжно, казва пред БТА Кристиан Ваклинов, който популяризира теснолинейката

Радетел на теснолинейката. Така предпочита да бъде наричан и възприеман Кристиан Ваклинов, макар да получи популярност с названието „спасителят на теснолинейката“ преди десет години. Тогава, едва 18-годишен, той успя да върне спрени влакове по линията Добринище-Якоруда и да осигури спокойното придвижване на много хора от този край.

ЛЮБОВ ОТ ПРЪВ ПОГЛЕД

Любовта му към теснолинейката била от пръв поглед. Преди 25 години, през 1998 г, вижда влакчето и гледката го запленява. Тогава той е четиригодишен и пътувайки с кола с баба си и дядо си към Велинград, му показват железопътната машина. По-късно, в родния му град Пазарджик, баща му също го водел на гарата да му показва влаковете и теснолинейката.

„Първите ми съзнателни спомени в моя живот са раждането на брат ми през 1998 г и запознанството с теснолинейката“, казва той.

Първото му качване на теснолинейката било около 2003 г., когато другите му баба и дядо го водели между двете гари на Велинград с теснолинейката.

„Пътуването между двете гари е пет минути и за тия пет минути баба и дядо ме качваха да се возим заради влакчето, не толкова от нужда от превоз“, спомня си той. Първото му дълго пътуване с теснолинейката било около 2005 г. от Септември до Велинград. В края на 2010 г пропътува целия маршрут на атрактивното влакче от Септември до  Добринище заедно с приятели.

„Бяхме си взели билети само до Велинград, но на тях толкова им хареса, че си взехме „продължение“ и пътувахме цял ден от Септември до Добринище и обратно. И това беше тоталното запалване“, обяснява той.

Ваклинов скромно отбелязва, че е пресилено да се нарича спасител на теснолинейката. „Цялото мое участие се основава на това, че аз, като турист, който пътуваше по линията, станах свидетел на проблем, станах свидетел на това как хората се страхуват, че линията може да бъде закрита, че бяха спрени два от влаковете по маршрута, което остави много хора без превоз от работа. И аз, като гражданин, млад човек, реших да се пробвам да върна поне един от тези спрени през 2011 г. влакове по линията. Това беше моята намеса, моето включване. Точно преди 10 години - 2013 година“, обяснява Ваклинов.

Написал три писма. „Не стана от първия път. Имаше ответни удари, че не става, че не може, че не е нужно… Кой съм аз да го предлагам и да го искам. Още повече, че мен лично не ме касае, опитвам се да помогна за един човешки проблем“, разказва той. С третото писмо влакът бил възстановен от Добринище до Якоруда.

ТЕСНОЛИНЕЙКАТА КАТО КАУЗА И БОГАТСТВО

След този казус се запалил още повече – започнал да брои пътници, да анализира, да прави проучвания, да отстоява промени в разписанието, така че влаковете, които се движат, да станат по-удобни, за да са по-пълни. „За да се види, че наистина от тази теснолинейка има смисъл не само туристически, но и за местните хора тя е жизненоважна“, обяснява Ваклинов и допълва: „Спасител е преувеличено, може би моите усилия през тези 10 години имат принос за днешното състояние и имидж на теснолинейката, но спасител е много силно казано. Радетел - да“.

Ваклинов разказва, че той отговаря на телефона за информация за теснолинейката, разпространява и популяризира. Дотолкова, че често хората го питали по телефона: „Ало, теснолинейката ли е?“ - а той отговарял утвърдително. Казва, че теснолинейката със сигурност може и без него, но той без теснолинейката – не. Дори по време на летния си отпуск е във Велинград и всеки ден се качва на теснолинейката, за да отиде на минерален плаж в Якоруда.

„Не защото във Велинград няма минерална вода, а защото да отидеш на плаж така си е вълшебство. Това е една любов, която не е за пред хората, сърцето ми тупти така. 10 години по-късно не ми омръзва въпреки разочарованията, стените, въпреки това, че в момента също има много проблеми“, казва той. Според Ваклинов големият проблем на това влакче е в това, че държавата не го развива като интересна забележителност, атракция и богатство. Защото теснолинейката в момента продължава да бъде просто едно транспортно средство в този край. Той казва, че за БДЖ и за държавата няма разлика между теснолинейката и влаковете по други линии в страната.

Той припомня, че теснолинейката за пореден път е призната като световно съоръжение заради природата, през която минава, заради потенциала, който носи, свързвайки толкова много и разнообразни курорти с потенциал за практикуване на всякакви видове туризъм.

ПРОБЛЕМИТЕ НА ТЕСНОЛИНЕЙКАТА

Ваклинов признава, че му става много мъчно, когато види туристи, дошли на гарата в Септември специално заради теснолинейката, а от уредбата се съобщава: „Влакът за Велинград и Добринище ще бъде автобус“. Да видиш реакциите на хората след 10 години усилия за популяризиране на тази линия и при този огромен интерес, който в момента е факт, е адски болезнено, признава той.

От шест години Ваклинов работи в БДЖ и му е още по-тъжно, че дори бидейки в системата, не може да допринесе за отстраняването на големите проблеми. Той подчертава, че от популяризирането няма смисъл, когато държавата не може да обезпечи превозването на пътниците. Ремонтите на линиите се правят много дълго дълго време, обслужването не е на ниво. Освен това локомотивите не стигат, често се сменят влакове с автобуси и това много разочарова пътуващите. Локомотивите не са в добро състояние, не се отделят достатъчно средства за техния ремонт, за резервни части.

„Тъжно е, че едно дружество като БДЖ с точно 135-годишна история, което е било символ на прогреса и то наистина е носело прогрес, сега е в това състояние. Повечето хора, които пътуват с влак у нас, пътуват по принуда. Защото е безбожно евтино на фона на поскъпналия ни живот. А не пътуват, защото това е по-добрата услуга. Може да бъде на много по-добро ниво без кой знае какво финансиране“, казва Ваклинов.

„Наскоро пред едни туристи го казах: Моето геройство е тъжно. Защото ако държавата си вършеше работата адекватно, нямаше да има ниша за такива геройства като моето – да отстояваш, да ръчкаш нещо да се подобри“, обясни той.

„ЧАВДАР ЗНАЧИ РАДВАЧ“

Преди няколко години реставрирал български автобус „Чавдар“ със свой приятел – Иван Вълков. „Беше моя голяма мечта“, казва той. Купили го през 2019 г. и им отнело две години да го възстановят – „Ей така, заради идеята, заради мечтата, заради тръпката този автобус да радва. „Чавдар“, прочетено на обратно, е „радвач“ – и наистина радва“, с усмивка разказва Ваклинов.

Той обяснява, че когато възрастните хора видят автобуса, ахват и много се впечатляват, че го виждат в движение. Защото вече от години не се срещат такива по пътищата. А по-малките деца въобще не правят асоциация със съвременните автобуси. За тях това е някаква друга машина, не е автобус. Изобщо не им прилича на сегашните и се чудят какво е. Учудващо за него, дори тийнейджърите се впечатлявали от реновирания автобус, сваляли слушалките от ушите си и започвали да го снимат.

„Най-голямата ми сбъдната мечта е да имам такъв автобус, да чувам мотора му – това е машина на времето“, казва с гордост Ваклинов. Признава, че все още не е изчислил цялата сума, която е инвестирал в автобуса, но и не иска. „Колкото и да струва, си струва“, отбелязва той. Няма намерение да го превръща в атракцион, защото това е стара машина, не може да се движи постоянно, много е скъпо. Освен това превръщането му в атракцион е свързано с много административни дейности. Ваклинов няма желание и цели в тази посока. Когато имат време с приятели, решават, че ще се съберат за кратка разходка с ретро машината, обявяват го на Фейсбук страницата си „Проект „Чавдар 11Г5“ и си поделят разхода за гориво. И умножават радостта от изживяването.