site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 25 август в историята

25 август 2023 г., петък, 34-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на възвръщане честните мощи на св. ап. Вартоломей. Св. ап. Тит.

В България се отбелязва:

Празникът на град Мадан и Ден на миньора (и на 26).
Отбелязва се обикновено през последната седмица на август с решение на Общинския съвет за всяка година. Чества се по повод обявяването на Мадан за град с Указ 292 на Президиума на Народното събрание от 22 август 1953 г. (обнародван на 25 август 1953 г.). През 2023 г. Празникът на град Мадан и Денят на миньора ще бъдат отбелязан на 25 и 26 август.

По света се отбелязва:

Националният празник на Уругвай. Ден на провъзгласяването на независимостта (1825).

На този ден в България:

1961 - В София е открита зала "Универсиада". Построена е с доброволен труд на 20 000 студенти по проект на архитектите Александър Баров (ръководител), Иван Татаров, Иван Иванчев, Д. Владишки и др. Името й е свързано с домакинството на София на Световните студентски летни игри "Универсиада 61". 

1979 - В София е открит монументът "Знаме на мира" по време на първата Международна детска асамблея "Знаме на мира" (16-25 август 1979).
През април 1990 г. монументът е преименуван на "Камбаните". Проектът е дело на авторски колектив с ръководител скулпторът Крум Дамянов и архитектите Георги Генчев и Благой Атанасов. Представлява бетонна конструкция, съставена от четири еднакви правоъгълни тела, ориентирани към четирите посоки на света. В най-високата част на монумента са вместени 7 големи камбани с тегло от 700 кг до 1000 кг, символ на седемте континента на планетата. Композицията се допълва от 16 камбани от различни страни. Всяка е с различна форма и големина. Камбаната на България тежи 1300 кг по повод 1300-годишнината от основаването на българската държава (681). В основата на монумента е вградена метална капсула, която съдържа завет към децата на бъдещето. През юни 1980 г. е открита паметна плоча-обръщение, подарена на децата от цял свят от генералния директор на ЮНЕСКО Амаду Махтар М'Боу. През м. юни 1982 г. е вградена плоча с емблемата на УНИЦЕФ с надпис "За щастието и благоденствието на децата навсякъде по света". На 28 май 2002 г. по инициатива на Атлантическия  клуб в България и фондация "Людмила Живкова - Знаме на мира" е поставена мемориална камбана "НАТО в служба на мира". Поставена е и камбана, подарена от папа Йоан Павел Втори при посещението му в България през май 2002 г. На 12 юни 2004 г. по време на Международната детска асамблея "Знаме на мира" в монумента е открит Пантеон на децата - жертви на тероризъм.

2001 - На официално посещение пристига кралят на Йордания Абдула Втори по покана на президента Петър Стоянов. Визитата продължава до 26 август 2001 г. Това е първото посещение на държавен глава от Йордания в България след  установяването на дипломатически отношения между двете страни през 1965 г.  Придружават го съпругата му кралица Рания, трите им деца и други членове на кралската фамилия. В официалната делегацията са включени министър-председателят и министър на отбраната на Йордания Али Абу Рагеб и министърът на външните работи Абдел Илах ал Хатиб.

2005 - Президентът на компанията "ВАИ холдинг" Георги Илиев е убит в курортния комплекс "Слънчев бряг" в заведението "Буда бар", част от комплекса "Мултиплейс", собственост на Георги Илиев.

2006 - 40-ото Народно събрание приема изменения и допълнения в Закона за политическите партии (обн. в "Държавен вестник", бр. 73/5 септември 2006), според които политическите партии се задължават да представят в Сметната палата в срок до 31 март всяка година заверен финансов отчет на хартиен и електронен носител.

2016 - На пресконференция в София организацията "Зелени Балкани", Фондът за дивата флора и фауна и Дружеството за защита на хищните птици обявяват, че с международна кампания се отбелязва завръщането на белоглавия лешояд в Стара планина и Пирин. Вече има около 70-80 двойки в дивата популация. Преди 25 години в Източните Родопи е имало едва 5-6 двойки. През 2015 г. се е излюпило първото успешно отгледано малко на белоглави лешояди в Стара планина за повече от 60 години. През 2016 г. има пет успешно отгледани малки в Източна Стара планина, четири във Врачанския Балкан и две в Кресненския пролом. Общо загнездените двойки  в тези райони са около 25, и заедно с тези от дивата популация в Източни Родопи, двойките в страната са над 100.

2018 - Към 17:10 ч. на около 2 км преди Своге в посока от София, в района между Лесков дол и Своге, автобус, в който пътуват 34 души, излиза извън пътното платно, преобръща се и пада в 20-метрова пропаст на циментова площадка под пътя. Загиват 20 души, от които 13 на място. Собственик на автобуса е фирма "Мобилус - 5 ООД". На 27 август е обявен за ден на национален траур в памет на жертвите от катастрофата.

2019 - Между селата Преславец и Поляново, община Харманли, избухва пожар, който обхваща площ около 1000 декара смесени територии - орехови и широколистни гори, ниска растителност. Пожарът е потушен на 26 август 2019 г.

2022 - Около 5:00 ч. на кръговото кръстовище "Трапезица" в Бургас при преследване на автобус с 48 мигранти патрулен автомобил прави опит да спре автобуса  и застава пряко на платното. Автобусът не спира и се блъска в патрулната кола. На място загиват двамата полицаи Йордан Илиев на 31 години и Атанас Градев на 43 години.

На този ден по света:

1955 - В Москва, СССР, в Музея на изобразителното изкуство "Александър Пушкин" се провежда тържествена церемония по предаването от СССР на Германската демократична република на спасените от Съветската армия и отнесени в СССР шедьоври на световното изобразително изкуство от Дрезденската галерия, разрушена по време на Втората световна война (1939-1945). Първата предадена картина е "Портрет на млад човек" на германския художник Албрехт Дюрер. От март 1955 г. до 25 август 1955 г. в Музея на изобразителното изкуство "Александър Пушкин" е организирана изложба с картините, преди да бъдат предадени на ГДР.

1960  - Открити са 17-ите летни Олимпийски игри в Рим, Италия. Игрите завършват на 11 септември 1960 г. В тях участват 5338 спортисти (611 жени и  4727 мъже) от 83 държави, които се състезават в 23 вида спорт. За първи път на тези игри е изпълнен официалният химн на олимпийските игри, утвърден през 1958 г.

1968 - Демонстрация на Червения площад в Москва, СССР, в знак на протест срещу нахлуването в Чехословакия (21 август 1968) на войските на държавите от Организацията на Варшавския договор (СССР, Германска демократична република, Полша, Унгария и България /Румъния не участва/). Протестиращите издигат лозунгите "Долу ръцете от ЧССР", "Позор за окупаторите" и "За вашата и нашата свобода". Арестувани са 8 души - Константин Бабицки, Татяна Баева, Лариса Богораз, Наталия Горбаневская, Вадим Делоне, Владимир Дремлюга, Павел Литвинов и Виктор Файнберг. През октомври 1968 г. те са осъдени на различни срокове лишаване от свобода.

1988 - В Женева, Швейцария, започват първите преки преговори за мир между Ирак и Иран. Те се водят под егидата на генералния секретар на ООН Хавиер Перес де Куеляр и са на основата на резолюция 598 на Съвета за сигурност на ООН от 20 юли 1987 г. за  прекратяване на Ирано-иракската война (22 септември 1980-20 август 1988).

2001 - Престолонаследникът на Норвегия принц Хаакон Магнус се жени за Мете-Марит Хойби, която не е от аристократичен произход и има син на 4 години. Хаакон Магнус е първият европейски престолонаследник, който се жени за самотна майка и живее с приятелката си преди да се ожени за нея. Сред гостите на церемонията в Осло са британският престолонаследник принц Чарлз, испанската кралица София, белгийският крал Албер и шведският крал Карл Густав.

2003 - В Руанда са произведени първите многопартийни президентски избори от обявяване на независимостта на страната от Белгия през 1962 г. Това са и първите избори в Руанда след геноцида през 1994 г., когато
екстремисти от племето хуту избиват около 800 000 души, предимно тутси. На 26 август 2003 г. Избирателната комисия обявява действащият президент Пол Кагаме за победител в президентските избори.

2012 - При експлозия в най-голямата петролна рафинерия във Венецуела край гр. Амуай загиват най-малко 24 души, а над 53 са ранени. Експлозията е предизвикана от изтичане на газ, който се е възпламенил. След инцидента цялото производство в рафинерията е спряно. Амуайската рафинерия е с капацитет 645 барела на денонощие. Неин оператор е държавната петролна компания "PDVSA".

2015 - В Брюксел, Белгия, след 10-часови преговори, с посредничеството на върховния представител на Европейския съюз за общата външна политика и сигурността Федерика Могерини, министър-председателите на Сърбия и Косово Александър Вучич и Иса Мустафа подписват четири споразумения - за Съюз на сръбските общини, за енергетиката, за телекомуникациите и за моста на река Ибър в Косовска Митровица.

2016 - Според публикация в сп. "Нейчър" международен екип от астрономи под ръководството на учени от университета "Куин Мери" в Лондон (Великобритания) е открил най-близката планета извън Слънчевата система, която орбитира около най-близката до Слънцето звезда и се намира в "обитаемата й зона". Научният свят определя откритието като голяма крачка напред в търсенето на годни за живот места във Вселената. Планетата, наречена Проксима Б, се намира на 4,2 светлинни години от Земята (40 трилиона километра) и орбитира около червеното джудже Проксима Кентавър - най-близката до нашата планета звезда. Учените са открили Проксима Б, след като са анализирали и проверявали данни от Европейската южна обсерватория в Чили над две години.

2017 - Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписва указ за налагането на тежки финансови санкции на Венецуела във връзка със засилване на напрежението между двете страни и изострянето на кризата в страната. Санкциите забраняват на американските банки да сключват нови финансови споразумения с правителството на Венецуела и държавния петролна компания "Петролеос де Венесуела".

2020 - Китайската провинция Хъбей обявява награди, достигащи до 100 000 юана (14 473,76 долара) за онези, които подават сигнали за инциденти, водещи до замърсяване. Най-голямата сума от 100 000 юана е за подалите сигнали за изхвърляне на радиоактивни отпадъци, инфекциозни или отровни материали, както и за тези, които разкриват умишлени опити за прикриване на замърсяване. Награда от 50 000 юана ще получат тези, които подадат информация за незаконни сметища на токсични тежки метали. В Хъбей се намират 5-те от 10-те китайски града с най-плътен смог, регистриран от януари до юли 2020 г.

2021 - Ислямистката групировка "Аш Шабаб" в Сомалия си връща град Амара, отвоюван от правителствените сили по-рано през месеца. В продължение на 10 години градът е под контрола на ислямистите. Град Амара има стратегическо местоположение - намира се на пътя към крайбрежния град Харардхере, контролиран от "Аш Шабаб". "Аш Шабаб" е свързан с терористичната мрежа "Ал Каида". Джихадистите се борят за сваляне на сомалийско правителството и налагане на строга версия на ислямското право.

2022 - Президентът на Русия Владимир Путин подписва указ за увеличаването на числеността на въоръжените сили на Русия, като броят им ще нарасне от 1,9 милиона на 2,04 милиона души. Увеличението е със 137 000 души, с които броят на военнослужещите в руската армия ще достигне 1,15 милиона души.

Родени на този ден българи:

Баба Неделя (ист. име Неделя Петкова Караиванова), учителка и революционерка (1826-1894).
Работи за разпространението на девическото образование. Първата учителка в девическото училище в София (1858-1861). Учителка в Самоков (1962-1964), в Кюстендил (1864-1865), в Прилеп (1866-1868), в Охрид (1868-1869), във Велес (1869-1870) и в Солун (1871-1876). Основава първите женски дружества във Велес (1869) и в Солун (1872). През 1872 г. завежда български девойки да се учат в Москва. Участва в борбата на църковна независимост. По поръчка на Васил Левски заедно с дъщеря си извезва знаме на Българския революционен централен комитет. По време на Априлското въстание (1876) изработва знамето на въстаниците от Пиянечкия край. През 1883 г. отива в Ракитово да просвещава българските мохамеданки.

Евгения Марс (ист.име Евгения Бончева-Елмазова), писателка и общественичка (1877-1945).
Една от основателките на Клуба на българските писателки (1930) към Дружеството на българските писатели с висше образование. Сътрудничи на сп. "Българска сбирка", сп. "Художник", сп. "Духовна пробуда" (1906-1910), сп. "Слънце" (1919-1921) и др. Авторка е на сборниците с разкази "Из живота" (1906), "Лунна нощ" (1909), "Белите нарциси" (1924), "Човекът в дрипи" (1935) и на драмите "Божана (1914), "Магда" (1919), "Грешница" (1928) и др.

доц. Лъчезар Стоянов, историк (1950).
Работил е 20 години в Института по история към Българската академия на науките и е ръководил секция "Български национален въпрос". От май 2012 г. е председател на Управителния съвет на фондация "Старт за ефективни и граждански алтернативи" (С.Е.Г.А.). Преподавател в Нов български университет, един от основателите на департамент "История" в НБУ (1994) и негов ръководител (1996-2000; 2002-2006; 2012-2016). Автор е на множество публикации, на исторически книги и учебници по история. Автор е на "Българските държавни институции 1879-1986" (съвместно с проф. Веселин Методиев) (Енциклопедичен справочник, 1987), "Нация, държава и институции" (2012) и др.

Валерий Тодоров, журналист (1956).
През 1981 г. започва работа в Главна редакция "Международна информация" на програма "Хоризонт" на Българското радио, където работи последователно като литературен сътрудник, редактор, коментатор, старши репортер, завеждащ редакция, заместник-главен редактор. Кореспондент е на Българското национално радио (БНР) в Москва (януари 1993-октомври 1997). Отговорен редактор и водещ (м. октомври 1997 г) на предаването "Нещо повече" на програма "Хоризонт" на БНР. До 21 януари 1998 г. е директор на програма "Хоризонт" на БНР. Завеждащ Кореспондентския пункт на Българската национална телевизия в Москва, Русия (януари 1999-4 ноември 2005). Завеждащ кореспондентския пункт на БНТ в Москва (януари 1999-4 ноември 2005). Бил е директор на "Радиоразпространение" в БНР и изпълняващ длъжността директор на радио "Благоевград". Генерален директор на Българското национално радио (29 май 2007-23 май 2013). Заместник-директор на Софийската опера и балет (2014-2015). Автор е на документални телевизионни филми за БНТ. Работил е за много централни вестници и списания, за регионални медии. Носител на Голямата награда "Сирак Скитник" за 2014 г. на БНР (25 януари 2015).

Илко Семерджиев, стоматолог и политик (1959).
Един от учредителите на Българския лекарски съюз (1989) и три мандата член на Управителния съвет, два от които е заместник-председател. Заместник-министър на здравеопазването (17 февруари 1997-8 март 1999). Изпълнителен директор на Националната здравноосигурителна каса (8 март-21 декември 1999). Министър на здравеопазването (21 декември 1999-24 юли 2001). Заместник министър-председател по социални политики и министър на здравеопазването (27 януари-4 май 2017).

проф. Румен Потеров, композитор (1962).
От 1 февруари 1988 г. е преподавател в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград, ръководител на катедра "Музика" (1998-2004) и декан на Факултета по изкуствата в университета (2003-2011).

Евгени Йотов, музикант (1964).
Участвал е в различни джаз и джаз-рок формации - "Фокус", "Паралакс" и др., а също и в Биг бенда на Анатоли Вапиров. От 1993 г. е саксофонист в "Ку-ку бенд". Носител на награда за "Най-добър млад джаз импровизатор" (1988).

Мартин Кушев, футболист и треньор (1973).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Локомотив" (Дряново), "Янтра" (Габрово), "Спартак" (Варна), "Славия" (София), "Саарбрюкен" (Германия), "Левски" (София), "Шинник Ярославъл" (Русия), "Литекс" (Ловеч) и "Амкар Перм" (Русия). За националния отбор по футбол има изигран 1 мач.

Андрей Янкулов, юрист и политик (1980).
Работи в отдел "Общоопасни и други престъпления" в Софийска районна прокуратура (2007-2014). Заместник-министър на вътрешните работи (11 август-7 ноември 2014). Заместник-министър на правосъдието (14 ноември 2014-22 февруари 2016). Работи в отдел "Изпълнение на наказанията" в Софийска районна прокуратура (2016-септември 2017) и в отдел "Международен и изпълнение на наказанията" в Софийска градска прокуратура (септември 2017-2019). От началото на 2020 г. е адвокат в Софийската адвокатска колегия.

На този ден са родени и:

Иван Грозни (Иван Четвърти Василиевич), руски владетел (1530-1584).
Велик московски княз (4 декември 1533-16 януари 1547). Първи руски цар (16 януари 1547-18 март 1584).

Йохан Готфрид фон Хердер, немски философ, поет, преводач и просветител (1744-1803).
Теоретик на движението "Буря и устрем" (литературно движение в Германия през 70-те и 80-те години на 18 в.).

Луи Антоан Сен-Жюст, деец на Френската буржоазна революция (1789-1794) и един от лидерите на якобинците (1767-1794).
На 27 юли 1794 г. е извършен Термидорианският преврат, който слага край на "Якобинската диктатура". На следващият ден Луи Антоан Сен-Жюст е екзекутиран заедно с Максимилиан Робеспиер и още 20 техни сподвижници.

Франсис Брет Харт, американски писател (1836-1902).
Автор е на книгите "Кларънс" (1895), "Калифорнийски разкази", "Гейбриъл Конрой" (1876) и др.

Емил Кохер, швейцарски хирург (1841-1917).
Разработва техниката на основните операции на щитовидната жлеза, пръв извършва резекция на жлезата при болен от гуша, въвежда йодната терапия и профилактика при тиреотоксикоза. През дългогодишната си практика извършва над 5000 операции на щитовидната жлеза и става най-известният европейски хирург в тази област. Въвежда стомашната сонда в клиничната практика. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1909 г. за работата му върху физиологията, патологията и хирургията на щитовидната жлеза.

Луи Барту, френски политик (1862-1934).
Министър-председател на Франция (22 март-9 декември 1913). Министър на външните работи (9 февруари 1934-9 октомври 1934). Убит на 9 октомври 1934 г. при покушение в Марсилия, Франция, заедно с краля на Югославия Александър Първи Караджорджевич, организирано от хърватски усташи и извършено от революционера на ВМРО Владо Черноземски.

Ханс Кребс, британски биохимик от немски произход (1900-1981).
Носител на Нобелова награда за физиология и медицина за 1953 г. за откриването на цикъла на лимонената киселина заедно с американския биохимик от немски произход Фриц Липман, който я получава за откриването на коензим А и ролята му в междинния метаболизъм.

Ерих Хонекер, немски политик (1912-1994).
Генерален секретар на Централния комитет на Германската единна социалистическа партия (3 май 1971-18 октомври 1989). Председател на Държавния съвет на Германската демократична република (29 октомври 1976-18 октомври 1989).

Фредерик Робинс, американски вирусолог (1916-2003).
Изследвал вируса на полиомиелита (1948-1950). Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1954 г. заедно с американския микробиолог Джон Ендърс и американския вирусолог Томас Уелър за откриването на способността на полиомиелитния вирус да расте в култури от различни тъкани.  

Ленард Бърнстейн, американски пианист, диригент и композитор (1918-1990).
През 1943 г. той става най-младият диригент на Нюйоркския филхармоничен оркестър, когато се налага почти без подготовка и без репетиция да замени титуляр. Главен диригент и музикален директор на Нюйоркския филхармоничен оркестър (1958-1969). Ленард Бърнстейн е единственият диригент, направил два пъти записи на всички симфонии на Густав Малер и е записал пълните цикли на симфониите на немския композитор Лудвиг ван Бетовен, на руския композитор Пьотр Чайковски и австрийския композитор Йозеф Хайдн. Паралелно с концертната дейност той композира и преподава. Автор е на 53 концерта за младежи, на духова музика, симфонии, балети, опери, инструментални пиеси, филмова музика. Автор е на мюзикълите "Кандид", "Прекрасен град", "Уестсайдска история" и др. Той е командир на Ордена на Почетния легион, кавалер на Големия кръст на ордена "За заслуги пред Италианската република". Носител на 16 награди "Грами" от 1962 г. до 1993 г., като последните три посмъртно, на почетна награда "Грами" за цялостни постижения (1985), на 10 награди "Еми", на награда "Тони" за изключителни постижения в областта на театъра, на японската награда "Премиум империале" (1990). Той заема второ място в списъка с 20-те най-изтъкнати диригенти на всички времена на "Би Би Си мюзик". Въведен е в Залата на славата на авторите на песни и в Залата на славата на връчващата награди "Грами" Национална звукозаписна академия.

Георгий Данелия, руски режисьор от грузински произход (1930-2019).
Става известен с лиричната си комедия "Аз крача из Москва" (1963). Режисьор е на филмите "Не тъгувай"  (1969), "Афоня" (1975), "Мимино" (1977), "Есенен маратон" (1979), "Кин-дза-дза" (1986), "Настя" (1993) и др.

Шон Конъри, британски актьор (1930-2020).
Участвал е в повече от 70 филма. Първата му роля е във филма "Няма път назад" (1956). Играе в телевизионната в екранизация на "Анна Каренина" (1961) в ролята на Вронски. Работил е с режисьорите Алфред Хичкок ("Марни", 1964), Сидни Люмет ("Могилата", 1965), Джон Бурман ("Зардоз", 1974), Джон Хюстън ("Мъжът, който искаше да е крал", 1975) и др. Участвал е във филмите "Джеймс Бонд - Човек живее два пъти" (1967), "Червената палатка" (1971), "Убийство в Ориент Експрес" (1974), "Недостижимият мост" (1977), "Куба" (1979), "Метеор" (1979), "Далечна Земя" (1981), "Шотландски боец" (1986),  "Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход" (1989), "На лов за червения октомври" (1990), "Робин Худ: принцът на крадците" (1991), "Изгряващо слънце" (1993), "Първият рицар" (1995), "Скалата" (1996), "Сърцето на дракона" (1996), "Клопка" (1999), "Да откриеш Форестър" (2000), "Диамантите са вечни" (2000), "Лигата на необикновените" (2003) и др. След 2003 г. се оттегля от киното.  Носител на   наградата на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство за ролята на брат Уилям от "Името на розата" (1986) на режисьора Жан-Жак Ано. Носител на наградата "Оскар" за най-добра поддържаща мъжка роля във филма "Недосегаемите" (1987). Носител на две награди "Златен глобус" - за най-добър поддържащ актьор в  "Недосегаемите" (1987) и за цялостен принос (1996).

Али Акбар Хашеми Рафсанджани, ирански политик (1934-2017).
Министър на вътрешните работи на Иран (6 ноември 1979-12 август1980).  Председател на Ислямското консултативно събрание (парламент) (28 юли 1980-3 август 1989). Президент на Иран (3 август 1989-3 август 1997). Член на Съвета на експертите (15 август 1983-8 януари 2017) и негов председател (25 юли 2007-8 март 2011). Председател на Съвета за политическа целесъобразност (6 февруари 1989-8 януари 2017).

Фредерик Форсайт, британски писател и журналист (1938).
Кореспондент на информационна агенция "Ройтерс" в Европа (1961-1965). Автор е на 20 романа, сред които "Денят на Чакала" (1971), "Досието Oдеса" (1972), "Кучетата на войната" (1974), "Четвъртият протокол" (1984) и др. На 30 август 2015 г., преди публикуването на мемоарите му "Аутсайдерът" (септември 2015), той признава, че над 20 години е работил за британското външно разузнаване МИ-6, като е отразявал събития  в самопровъзгласилата се Република Биафра по време на гражданската война в Нигерия (1967-1970), в Източна Германия, Родезия и Република Южна Африка (РЮА).

Норберт Групе (псевд. Вилхелм фон Номбург), немски състезател по борба и бокс, актьор (1940-2004).
Започва кариерата си като състезател по борба през 50-те години на 20-и в. в Германия, а от 1962 г. до 1970 г. се състезава като боксьор в тежка категория. Става известен с псевдонима принц Вилхелм фон Хомбург. Участвал е във филмите "Умирай трудно" (1988), "Ловци на духове II" (1989), "Нощта на боеца" (1991), "Среднощно ужилване" (1992), "В бездната на лудостта" (1994) и др.

Марио Корсо, италиански футболист (1941-2020).
С "Интер" (Италия) печели два пъти турнирът Купа на европейските шампиони (1964, 1965) и Интерконтиненталната купа (1964-1965).

Елвис Костело, британски певец и композитор (1954).

Такеши Окада, японски футболист и треньор (1956).

Гюлбен Ерген, турска певица и актриса (1972).

Диего Коралес, американски боксьор (1977-2007). 
От март 1996 г. играе в професионалния бокс. Световен шампион във версиите IBF, WBO и WBC. Загива в катастрофа с мотоциклет в околностите на Лас Вегас, САЩ, на 7 май 2007 г.

Мин-Кюнг Чой, южнокорейски състезател по шорттрек (1982).
Олимпийски шампион през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ (3000 м щафета). От световни първенства печели 1 златен (2002) и 2 сребърни медала (2000, 2001).

Хайро Ариета, футболист от Коста Рика (1983).

Това е денят на смъртта на:

Дейвид Хюм, британски историк, философ и икономист (1711-1776).
Автор е на "Трактат за човешката природа", "Диалози за естествената религия", "История на Великобритания" и др.

Уилям Хершел, британски астроном от немски произход (1738-1822).
Открил планетата Уран (13 март 1781).

Майкъл Фарадей, британски физик и химик (1791-1867).
Основоположник на теорията за електромагнитното поле.

Фридрих Ницше, немски философ, представител на ирационализма и волунтаризма, професор по класическа филология (1844-1900).
Елементи от учението му се използват от идеолозите на националсоциализма. Автор е на "Раждането на трагедията от духа на музиката" (1872), "Тъй рече Заратустра"(1883-1885), "Отвъд доброто и злото. Прелюдия към една философия на бъдещето" (1886), "Генеалогия на морала" (1887), "Антихрист. Проклятие към християнството" (1888), "Залезът на кумирите" (1889) и др.

проф. Анри Бекерел (Антоан Анри Бекерел), френски физик (1852-1908).
Носител на Нобелова награда за физика за 1903 г. за изключителните му заслуги за откриването на естествената радиоактивност. Той си поделя наградата с френските физици и химици Мария и Пиер Кюри, които я получават за техните изследвания върху радиационните явления, открити от проф. Анри Бекерел. 

Георги Кирков (Майстора), български политик, публицист и писател (1867-1919).
Един от основателите (5 септември 1897) и заедно с Евтим Дабев пръв редактор на в. "Работнически вестник". Член на Централния комитет на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) (от 1898). Основоположник е на Общия работнически синдикален съюз (1904). Депутат в 11-ото и 12-ото Обикновено народно събрание (1901-1903) и в 16-ото и 17-ото Обикновено народно събрание (1913-1919). Автор на текста на партийния марш "Песен на труда" (1898) и на "Работнически марш" (1899), на множество фейлетони и памфлети, сред които  "Политическа зоология", "Вълк-водач", "Магазията на господин Фърдю Манафски", "Как дремиградските дервиши премахнаха гладурията" и др. Издава част от фейлетоните си в книгата "Дремиградски смешила. Сатира и хуморески" (1900).

Александър Куприн, руски писател (1870-1938).
Автор е на книгите "Дуел" (1905), "Суламит" (1907), "Гранатова гривна" (1911) и др.

Панайот Пипков, български композитор и капелмайстор (1871-1942).
Представител е на т.нар. първо поколение български композитори, един от пионерите на българската професионална музика. От 1899 г. последователно е диригент на музикалните дружества във Варна и Русе. Бил е учител по музика в Ловеч (1900-1905) и в София в Първа и Втора девическа гимназия и в Девическото педагогическо училище. Ръководил е самодейни хорове и оркестри и създава репертоар за тях. Диригент в Свободен театър (1918), пръв диригент на хор "Георги Кирков" (1919), хормайстор в Народната опера София (1920-1921), артист и музикант в Софийския драматичен театър (1923) и капелмайстор на Градската духова музика към Столичната полиция (1924-1930). Автор е на две детски оперетки, китки от народни песни и маршове за духов оркестър, клавирни пиеси, хорови песни, пиеси за цигулка, театрална музика и др. Клавирните му пиеси са едни от първите български образци в жанра. От хоровите му песни най-популярни са "Всеучилищен химн на св. св. Кирил и Методий" ("Върви, народе възродени") по текст на Стоян Михайловски (1901) и песента "Сладкопойна чучулига", текст на Цоньо Калчев (1903), които включва в детската си оперетка "Щурец и мравка" (1910). Детските и училищните му песни са издадени в три сборника. Пише драматични пиеси, занимава се и с публицистична дейност. Почетен гражданин на Ловеч (3 май 2001 г.,посмъртно).

Кръстьо Пастухов, български политик и публицист (1874-1949).
Един от водачите на Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти) (БРСДП (ш. с.) и член на Централния комитет на партията (1909). Работил е като адвокат във Враца и София. Депутат в V Велико народно събрание (1911) и от 15-ото до 17-ото Обикновено народно събрание (1911-1919). Министър на вътрешните работи и народното здраве (8 май-6 октомври 1919). Депутат от 18-ото до 21-ото Обикновено народно събрание (1919-1927). Редактор на в. "Свободен народ" (1945-1946). През 1946 г. e осъден на пет години затвор за "антинародна дейност". Убит е на 25 август 1949 г. в Сливенския затвор. Реабилитиран е с Решение на 9-ото Народно събрание от 15 януари 1990 г.

акад. Владимир Марков, български микробиолог и ветеринарен лекар (1883-1962).
Един от основоположниците на медицинската и промишлена микробиология в България. Поставя началото на проучванията в областта на инфекциозната имунология. През 1912 г. открива болестта пироплазмоза по конете. Основател и завеждащ Катедрата по бактериология и серология в Медицинския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1921-1958). Един от основателите на Българското микробиологично дружество (1928). Автор е на над 100 научни труда, учебници и статии в областта на микробилогията и серологията. Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1958).

проф. Димитър Гюдженов, български художник живописец (1891-1979).
Започва да рисува като военен художник в щаба на Осма пехотна тунджанска дивизия. Съосновател на Дружеството на южнобългарските художници в Пловдив (1912), преподавател в Държавната художествена академия (1920-1933). Председател на Съюза на дружествата на художниците в България (1931-1941). Художник към Щаба на Българската армия (1933-1945). Заедно с художника Никола Кожухаров извършват цялостно изографисване на катедралния храм "Св. Димитър" в Стара Загора (1959-1960) и на стените на храма "Св. Николай Чудотворец" във Варна (1961). Рисувал е стенописи на църкви и в Бургас, Пловдив и Чирпан. Известни негови картини са: "Симеон Велики", "Цар Симеон пред Цариград", "Крум взема главата на Никифор", "Хан Кубрат и синовете му", пощенска марка, "Ботевата чета слиза на българския бряг при Козлодуй", "Цар Борис", "Рилският манастир", "Посрещането на генерал Гурко в София", "Коситба", "Жътва", "Боят при Тутракан", "Хвърковатата чета на Бенковски" и др. Лауреат на Димитровска награда (1951). Носител на Народен орден на труда сребърен (1966), на орден "Кирил и Методий" първа степен (1963, 1972).

Ейвинд Юнсон, шведски писател (1900-1976).
Носител на Нобелова награда за литература за 1974 г. заедно с шведския поет и писател Хари Мартинсон.

Карл Баркс, американски художник илюстратор, автор на комикси (1901-2000).
Създател на комиксите за Патока Доналд в анимационната поредица "Доналд Дък" (1934).

Макс Абеглен, швейцарски футболист (1902-1970).
Печели сребърен медал от Олимпийските игри през 1924 г. в Париж, Франция, с националния отбор по футбол.

Змей Горянин (ист. име Светозар Акендиев Димитров), български писател и преводач (1905-1958).
Сътрудничи на литературния печат с критични бележки, хумор, сатира, стихове. Автор е на над 50 книги и брошури. Сред тях са автобиографичната повест "Червеният хотел" и исторически романи, сред които "Кнез Иван Кулин", трилогията "Дунавът тече", "Бачо Киро", "Звезда керванджийка". През 1942 г. е бил цензор в Дирекцията по печата, за което след 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд на една година затвор. Книгите му попадат в "Списъка на фашистката литература" и са иззети от библиотеките.

Муса Джалил, татарски поет (1906-1944).
Първи ръководител на литературния отдел на оперния театър на Татарстан. Председател на управлението на Съюза на писателите на Татарстан (1939-1941). Герой на СССР (посмъртно, 1956).

ген.-майор проф. Иван Викторов, български лекар уролог (1916-1983).
Прилага за първи път в България частичната резекция при туберколоза на бъбрека и спелеотомията, въвежда тазовата флебография и лимфография в урологичната практика в България. Участник в заключителната фаза на Втората световна война (1944-1945) като военен лекар. Бил е началник на Клиниката по урология във Висшия военномедицински институт в София. Чл.-кор. на Българската академия на науките (1977). Носител на орден "Георги Димитров" (1973, 1976).

проф. Дора Иванова-Мирчева (Тодорка Маринова Мирчева), български езиковед (1920-2012).
Преподавателка във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" (1969-1976). От началото на 1976 г. в продължение на четиринадесет години ръководи Секцията за история на българския език на Института за българския език при Българската академия на науките (БАН). Директор на Института за български език (1979-1989). Чл.-кор. на БАН (1981). Участва в съставянето на "Речник на съвременния български книжовен език"(3 т. 1955-1959). Авторка е на "Развой на бъдеще време - futurum в българския език от Х до VIII век" (1962), "Въпроси на българския книжовен език до Възраждането", "Йоан Екзарх Български. Слова, т. I", "Българският книжовен език (IХ-Х до ХVIII в.)" (в съавторство с Иван Харалампиев), "Германов сборник: български писмен паметник от Х в. в препис от 1359 г." (1965), "Хомилията на Епифаний за слизането в ада. Неизвестен български превод" (1975) и др. Носителка на "Кирило-Методиевска награда" на БАН  (1972), на орден "Кирил и Методий" първа степен (1972), на орден "Червено знаме на труда" (1980), на наградата "Владимир Георгиев" на Фонд "1300  години България" (1987). Удостоена е със званието "Заслужил деятел на науката" (1986).

Труман Капоти, американски писател (1924-1984).
Автор е на романи, пиеси, разкази, сценарии за филми, по известни от които са романите "Други гласове, други стаи" (1948), "Закуска в Тифани" (1958), "Хладнокръвно" (1966) и сборника с разкази "Музика за хамелеони" (1980).

Реймон Бар, френски политик (1924-2007).
Министър-председател на Франция (25 август 1976-13 май 1981).

Нийл Армстронг, американски астронавт (1930-2012).
Първият човек, стъпил на Луната (20 юли 1969), като командир на американския космически кораб "Аполо 11". В мисията на "Аполо 11" (16-24 юли 1969) участват астронавтите Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин.

Жилмар (Жилмар дос Сантос Невес), бразилски футболист (вратар) (1930-2013).
Печели 2 златни медала от Световните първенства през 1958 г. в Швеция и през 1962 г. в Чили с националния отбор по футбол. През 2000 г. е избран за най-добрия вратар в историята на бразилския футбол от Международната федерация по футболна история и статистика.

акад. Дечко Павлов, български химик (1930-2017).
Заедно с акад. Евгени Будевски създават Централната лаборатория по електрохимични източници на ток при Българската академия на науките (дн. Института по електрохимия и енергийни системи "Академик Евгени Будевски" при БАН) (1967). Основател (1967) и ръководител в продължение на повече от 45 години на секция "Оловни акумулатори" към лабораторията и заместник-директор на лабораторията (1977-1994). Основател и председател на международната конференция по оловни акумулатори - ЛАБАТ, която се провежда от 1989 г. на всеки 3 години. Създател е на курс лекции върху технологията на производство на оловните акумулатори, които чете в университети и компании в Австралия, Англия, Бразилия, България, Германия, Индия, Италия, Китай, Корея, Русия, САЩ, Тайван, Турция, Финландия, Франция, Япония и др. Има над 250 научни статии в международни списания, редица монографии и над 35 патенти, регистрирани в България и в други страни. Член-кор. на БАН (1989). Носител на орден "Кирил и Методи" втора степен (1976), на награда от Федералното министерство на образованието на Австралия (1980), на награда от Американското електрохимично дружество (1984), лауреат на Димитровска награда за наука (1986), носител на медал "Гастон Планте" на Международната конференция по оловни акумулатори (1994), на почетен знак "Марин Дринов" на Българската академия на науките (2006), на Наградата за наука на сдружение "България си ти" (2014) и др.

Едуард Кенеди, американски юрист и политик (1932-2009).
Сенатор за щата Масачузетс и член на Демократическата партия (7 ноември 1962-25 август 2009). Брат на Джон и Робърт Кенеди.

Кирил Ракаров, български футболист (1932-2006).
През футболната си кариера е играл в  "Червено знаме" (Павликени) и ЦСКА (София). За националния отбор по футбол има изиграни 58 мача и 1 отбелязан гол.  Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия, с националния отбор по футбол.

Антон (Тони) Зайлер, австрийски състезател по ски-алпийски дисциплини (1935-2008).
Трикратен олимпийски шампион през 1956 г. в Кортина д'Ампецо, Италия.

Филип Леотар, френски актьор и певец (1940-2001).
Участвал е в повече от 70 филма, сред които "Френска връзка" (1975), "Балансът" (1982), "Клетниците" (1995). Издал е четири албума с песни и стихосбирка "Нито ден без ред" (1992).

Никола Манев, български художник (1940-2018).
Има над 160 самостоятелни изложби в цял свят и участие в много групови изложби и биеналета. Автор е на над 5000 творби, голяма част от които са притежание на музеи, обществени и частни колекции в над 30 държави. Живял и работил в Париж, Франция. Бил е член е на Управителния съвет на Есенния салон на изкуствата в Париж. Реставрира старинна възрожденска къща в Чирпан, в която открива галерия на свое име (2000). Носител на наградата "Златен век" звезда на Министерството на културата (20 май 2013).

Милан Огнянов (Милан Огнянов Миланов), български режисьор, оператор и продуцент (1942-2004).
От 1970 г. работи като оператор в Студия "Време", където създава първата група за подводно снимане. Оператор в Студията за игрални филми "Бояна" (1979-1983), режисьор към Студията за научно-популярни и документални филми "Време" (1983-1990). Реализирал е филми за планините, алпинизма и екстремните спортове. Режисьор е на над 20 филма, сред които  "Ние сме много, но сме пръснати" (1981), "Само джаз" (1983), "Еверест - радост и мъка" (1984), "Летен дъжд" (1988), "Василица" (1996), "Завръщане" (1997), "Тангото" (2001), "От Асизи до София - папата на българска земя" (2002) и др. Оператор е на филмите "Само джаз" (1983), "Спас и Нели" (1982), "Нашият Шошканини" (1982), "Броени дни" (1977), "Живот в търбуха на една крава" (1977), "Ритуали на любовта" (1977). Оператор специални снимки на филма "Лавина" (1982).

Георги Илиев, български състезател по борба и бизнесмен (1966-2005).
Собственик и управител на "ВАИ холдинг" ООД (2000-2005). Убит на 25 август 2005 г. От 2006 г. турнирът по борба, който съществува от 1996 г. и е на името брат му Васил Илиев, се преименува на "Васил и Георги Илиеви".