site.btaПо снимка на Александър Батенберг изкуствоведът Слава Иванова открива къде е бил кабинетът му в царския дворец

Снимка от кабинета на княз Александър Батенберг в изложба в Германия впечатлява толкова силно изкуствоведа Слава Иванова, че тя веднага решава да покани експозицията в България. На 5 септември тази година изложбата  „Сандро – княз Александър фон Батенберг. Една европейска съдба“ ще бъде представена пред българската публика.

На 15 септември 2022 г. била поканена в „Хайлигенберг“  - фамилното имение на Батенберг, на откриването на изложбата „Сандро – княз Александър фон Батенберг. Една европейска съдба“. Тогава Слава Иванова е провокирана да говори с д-р Йоахим Хорн, председател на фондация „Хайлигенберг Югенхайм“ и да опита да доведе изложбата в България. „Всичко това се случи и благодарение на ентусиазма на госпожа Антонина Стоянова, която абсолютно прегърна идеята и с нейната фондация се заехме да подготвим и да представим на българската публика изложбата за княз Александър“, казва Слава Иванова пред БТА.

Любопитното е, че „Сандро“ е детският прякор на Александър фон Батенберг. „Това допълнение към наименованието на изложбата – „една европейска съдба“, всъщност навежда на много мисли по отношение съдържанието и смисъла на изложбата. Сред тази бляскава атмосфера изложбата стоеше много интересно и много впечатляващо на фона на залите, сред които като дете Сандро е тичал, учил и се е забавлявал“, разказва тя. 

КЪДЕ Е БИЛ КАБИНЕТЪТ НА БАТЕНБЕРГ

Иванова била впечатлена от това, че колегите й от фондация „Хайлигенберг Югенхайм“ са успели да открият непознати досега документи из архивите на много различни европейски институции, свързани с личността на Батенберг. „Но това, което мен лично ме впечатли, беше една снимка от кабинета на княз Александър, вече тук в България. Кабинетът е разположен в двореца“, разказва Иванова. 28 години от нейния живот са преминали в тази сграда и е чувала много и различни версии за това къде точно се намира този кабинет. „И се опитах сама за себе си, разглеждайки снимката, да преценя къде би могъл евентуално да бъде разположен този кабинет“, уточнява изкуствоведът, че не бива да се забравя, че дворцовата сграда е претърпяла много и различни преустройства през годините. Днес там се намира балната зала на двореца и всички останали зали, в които са разположени експозициите на Националната галерия.

От тази снимка Иванова успява да открие къде е бил кабинетът на Александър Батенберг, който по-късно се наследява от Фердинанд (той също има портрет в този кабинет). В тази зала на 5 септември ще бъде прожектиран българският документален филм „По начин най-благороден“ на режисьора Юлий Стоянов и сценариста Владо Киров. Лентата е посветена на Съединението, събитието е в навечерието на празника.

„Ние посвещаваме тази изложба и на една велика дата в българската история – Съединението, тъй като днес България не би била това, което е, ако го нямаше Съединението. И разбира се, ролята на княза за осъществяване на това съединение. А също и за признаването му от великите сили, макар това да коства трона на княза“, казва тя. Изложбата също ще бъде представена пред българската публика в този ден.

ИЗЛОЖБАТА

Експозицията е документална и проследява живота и дейността на принц Александър фон Батенберг, известен за българите като княз Александър Първи. Включени са 28 пана със снимки, документи, произведения на изкуството и текстови обяснения, показващи живота на владетеля от раждането му до неговата кончина. 

„Проследява най-важните етапи в неговия живот, но поставени в два аспекта.  И в политико-исторически аспект, обвързвайки събитията в живота на Сандро със събитията, които в онзи момент са актуални в политическата история на Европа. И, разбира се, една друга занимателна страна на тези политически и исторически връзки - самата фамилия Батенберг. Нейните родствени връзки с всички властващи тогава във Великите сили могъщи имперски фамилии“. Иванова припомня, че лелята по бащина линия на нашия княз Александър е съпруга на руския император Александър Втори, известен у нас като Цар Освободител. Връзките на семейството се простират из цяла Европа. Според нея не бива да забравяме и че тези роднински взаимоотношения всъщност предполагат и много тесни политически връзки и влияние.  Изкуствоведът отбелязва, че изборът на княз Александър съвсем не е случаен.

„Разбира се, всички подчертават намесата на руския император Александър Втори, който заедно със съпругата си е имал много топло отношение към тогава все още принц Александър фон Батенберг, тъй като го е познавал от дете. Но не бива да забравяме и че всички останали Велики сили абсолютни са съгласни с този избор“, обясни тя.

Друго нещо, което я е впечатлило в тази изложба, бил фактът, че тя разглежда и най-важните събития от историята на България. 

„Струва ми се, че всеки може да намери в нея по нещо интересно, защото освен за професионалистите, които ще видят може би непознати за тях документи, със сигурност и публиката ще бъде заинтригувана от начина, по който са представени събитията в европейската и разбира се, българската история. И още нещо много важно - тази изложба поставя България абсолютно равноправно на европейската политическа сцена още в XIX век, а това е много важно, тъй като ние днес говорим за това, че сме част от Европа. И всъщност от самото си начало третата българска държава e част от общоевропейския политически контекст. Не бива да забравяме това“, казва тя.

ИСТОРИЯТА НА ЦАРСКИЯ ДВОРЕЦ

Слава Иванова припомня, че княз Александър Първи наследява конака, построен от Ахмед Мазхар Паша - софийски мютесариф (това е турският управител на Софийския санджак по това време). Конакът не е бил особено масивен. „Знаем, че е строен с ангария на българите от целия софийски санджак. Бил е двуетажен. Разбира се, че сме чели спомените на Константин Иречек как е изглеждал той – бил е мрачен, влажен, неприветлив, макар и да са се опитали да го строят по някакъв европейски образец, но твърде скромен“, разказва изкуствоведът. Идвайки в България, младият княз има желанието да обнови всичко в новата си родина и още през 1880 година ангажира много известен виенски архитект - Виктор Румпелмайер, който прави проекта на новото западно крило на двореца, което познаваме. Днес в тази сграда се помещава Националната галерия. По-късно Фердинанд добавя,  югоизточното крило, в което са се намирали апартаментите на царското семейство, казва г-жа Иванова. 

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ИЗГЛЕД НА СОФИЯ

Слава Иванова разказва, че първият градоустройствен план на София също е правен по времето на Батенберг. „Именно тогава се полага европейският облик на София. Ако сложите снимката от 1879 година на все още нереконструирания конак с Челеби джамия на северозапад от него, и до нея поставите снимката на вече изградения дворцови комплекс от 1882 година, разликата е колосална. Виждате един абсолютно европейски град с  огромна градска градина от другата страна на булеварда. Със сгради, които са изцяло в европейска стилистика. И човек няма как да не си даде сметка колко много усилия, колко труд и едновременно с това колко много мисъл и каква перспектива на мисленето са имали тези хора, включително и княз Александър Първи. А той пристига в България само на 22 години", казва Слава Иванова.

Тя е много впечатлена от достойнството, с което Александър Първи е носил короната си. „Когато са се изисквали решителни действия, ги е правил и когато се е оттеглял, пак го  е правил с достойнство. Нещо, което не бих казала, че е характерно за нашата съвременна представа за политик. А не бива да забравяме, че той е бил професионален военен. И честта и достойнството означават много за него“, уточнява Иванова.

Тя припомня, че едва на 20 години князът се присъединява към щаба на генерал Гурко и участва пряко в Руско-турската освободителна война. „Тоест този 22-годишен младеж вече има един много сериозен военен опит. Не бива да забравяме, че първата война в историята на Третата българска държава е спечелена от България и то не без участието на Александър Първи. Тя не просто е водена, не просто битката е спечелена, войната е спечелена. За разлика от всички следващи войни. И това също го дължим на княз Александър Първи“, казва още изкуствоведът.

„Има много над какво да се замислим около тази изложба. И аз наистина се радвам, че навръх Съединението българската публика ще може да я види“, обявява Слава Иванова и допълва, че събитието се реализира с финансовата подкрепа на Столична община и е част от Календара на културните събития на Столична община за 2023 г.

Слава Иванова е историк на изкуството. Завършва изкуствознание във ВИИИ „Н. Павлович“ (НХА). От 1990 г. работи като уредник и главен уредник в Националната художествена галерия. Специализира мениджмънт на музеи и галерии в City University, Лондон по линия на Британския съвет. Организирала е десетки изложби, посветени на българското изкуство. Автор и съставител е на каталози за български художници. През 2009 – 2013 е директор на Националния музей на българското изобразително изкуство (НХГ), 2015 – 2018 г. – директор на Националната галерия, 2018 – 2022 г. – изпълнителен директор на Националния дарителски фонд „13 века България“. Кавалер на ордена за изкуство и литература на Министерството на културата и комуникациите на Република Франция.