site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 21 август в историята

21 август 2023 г., понеделник, 34-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. ап. Тадей. Св. мчци Васа Хелеспонтска и Васа Солунска. Св. свщмчк Симеон Самоковски.
Св. свщмчк Симеон Самоковски (светско име Симеон Попович) е Самоковски митрополит от есента на 1734 г. до обесването му на 21 август 1737 г. Бил е ръководител на подготвяното въстание срещу османската власт в Самоковската митрополия. Заловен е в Дупница, окован и хвърлен в тъмница, измъчван за да приеме исляма, но той отказал и бил обесен в София близо до църквата "Св. София". Канонизиран е като мъченик за вярата, а църквата е определила за почит в църковния календар денят на неговата смърт. 

В България се отбелязва:

Празникът на град Самоков. Отбелязва се с решение 1148 на Общинския съвет от 27 юни 2002 г. в деня на църковния празник св. свщмчк Симеон Самоковски - 21 август, покровител на града.  

По света се отбелязва:

Международният ден в памет и възпоменание на жертвите на тероризма. Отбелязва се от 2018 г. с резолюция A/RES/72/165 на Общото събрание на ООН от 19 декември 2017 г., за да се почете паметта и да се подкрепят семействата на  жертвите и оцелелите от тероризма, както и да се насърчи международната общност и държавите в света  да съблюдават спазването на правата на човека и основните свободи като едно от условията за предотвратяване и борба с тероризма на национално ниво и в световен мащаб.

На този ден в България:

1875 - В Букурещ е основано Българско човеколюбиво настоятелство от дейци на умереното революционно течение, оглавявано от Кириак Цанков и от някои представители на консервативните среди в българската емиграция. Създадено под предлог да организира събиране на средства за жертвите от Херцеговинско-Босненското въстание (1875-1878), настоятелството развива дейност след избухване на Априлското въстание през 1876 г. и оказва подкрепа за организиране и въоръжаване на въстанически чети от емигранти и за подпомагане на пострадалите от турските насилия българи. Прекратява съществуването си в началото на юли 1876 г., когато се преустройва в Българско централно благотворително общество.

1877 - Начало на отбранителните боеве на Шипка. Продължават до 23 август (11 август ст. ст.). Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Предвижданията на руското командване, че армията на Сюлейман паша ще се опита да премине Стара планина през Твърдишкия проход, се оказват погрешни. Сюлейман паша съсредоточава силите си за преминаване през Шипченския проход. Задачата на малобройния руско-български отряд под командването на ген. Николай Столетов, наброяващ около 7500 души, е да спре превъзхождащата я по численост армия на Сюлейман паша (около 27 000 души и резерв от 10 000), да не й позволи да премине през прохода и да се присъедини към турските части в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен армия на Осман паша. Най-тежък и решаващ за отбраната е третият ден, когато турските войски предприемат 11 атаки, а боеприпасите са на привършване. Защитниците - руски войници и български опълченци, се бият с хладно оръжие, камъни и дървета. В този критичен момент от Габрово пристига първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки. Надвечер пристигат всички роти на 16-и стрелкови батальон и след ожесточен бой войските на Сюлейман паша отстъпват. Боевете продължават и през следващите три дни. Убитите и ранени защитниците на прохода са 3773 души. Загубите на турската армия са двойно повече. Сюлейман паша преминава в отбрана, не успява да се включи в помощ на турските войски в Северна България и това променя хода на войната. Отбраната на Шипка продължава и през есента и зимата на 1877 г. Този период влиза в историята като "Зимно шипченско стоене". Въпреки студа и мъглата, снежните бури и виелици, защитниците на Шипка геройски бранят прохода, а османските войски не успяват да преминат през прохода.

1901 - Американската протестантска мисионерка мис Елена Стоун и придружителката й от Банско Катерина Стефанова - Цилка са отвлечени, т. нар афера "Мис Стоун". Акцията е организирана в местността "Подпряната скала" от Яне Сандански, Кръстьо Асенов и Христо Чернопеев, с цел да получат откуп, за да купят оръжие за ВМОРО. Откупът - 14 500 турски лири, е платен на 20 януари 1902 г., а пленничките са освободени на 10 февруари 1902 г. След освобождаването Елена Стоун публикува спомени в американско списание, които са преведени във в. "Зорница".

1924 - Начало на първата Международна колоездачна обиколка на България с участието на 21 състезатели. Завършва на 7 септември 1924 г., като стартът и финалът са на пл. "Народно събрание". Дължината на обиколката е 1917 км, разделена на 10 етапа. Етапите преминават през градовете София, Враца, Лом, Плевен, Търново, Русе, Варна, Бургас, Сливен и Пловдив. На първо място са класирани двама състезатели - Коста Дюлгеров и Георги Абаджиев, с еднакво време - 85,46:30 ч. Това е прецедент в цялата история на Международната колоездачна обиколката на България. Разликата между победителите и последните в класирането е 19 часа.

1969 - Създава се Висша специална школа "Георги Димитров" (дн. Академия на Министерството на вътрешните работи) към Министерство на вътрешните работи с Указ 796 на Президиума на Народното събрание чрез обединяване на Централна школа "Г. Димитров" към Комитета за държавна сигурност и Школата към МВР (създадени като самостоятелни школи след разделянето на МВР през 1965 г. на Министерство на вътрешните работи и КДС). С Указ 2415 от 29 юли 1987 г. на Държавния съвет става висш институт. От 3 юли 1991 г. със закон, приет от VII Велико народно събрание, се преименува във Висш институт за подготовка на офицери и за научноизследователска дейност за нуждите на Министерството на вътрешните работи (ВИПОНД - МВР). С Решение на 39-ото Народно събрание от 14 юни 2002 г. се преобразува в университет - Академия на Министерството на вътрешните работи.

1991 - VII Велико Народно събрание приема Закон за Висшия съдебен съвет (ВСС), с който се регламентира дейността на създадения съгласно чл. 130-133 от Конституцията на Република България, Висш съдебен съвет. В съответствие с него на 27 септември 1991 г. е конституиран първият му състав. Законът за Висшия съдебен съвет е отменен със Закона за съдебната власт, приет от 36-ото Народно събрание на 14 юли 1994 г.

2007 - В страната се въвежда Национална система за спешни повиквания с единен и безплатен европейски номер за спешни повиквания 112 с Постановление на Министерския съвет 192/9 август 2007 г. Постановлението предвижда изграждане на центрове 112 във всеки един от районите за планиране, които ще приемат и обслужват повикванията на 112. Те ще приемат и обработват без прекъсване постъпилите повиквания и ще ги предават към службите за спешно реагиране. Те ще приемат подадената от центровете информация за инцидента, а след това ще подават обратна информация в центъра за приключване на работата си на мястото на инцидента. Изграждането на системата е част от ангажиментите на България като член на Европейския съюз, който регламентира въвеждането на единен и безплатен европейски номер за спешни повиквания с Решение 91/396/ЕЕС на Съвета на ЕО от 29 юли 1991 г. От 8.00 ч. на 30 септември 2008 г. телефон 112 има 100 процента национално покритие и е достъпен от всяка точка на страната.

2017 - Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките отнема лиценза за търговия на оръжейния завод "Емко" в Трявна за  месеца или до отстраняване на нарушенията заради открити нарушения в предприятието с пряка опасност към населението и работниците.

2018 - Народното събрание провежда извънредно заседание по искане на 61 народни представители от парламентарната група на "БСП за България" за разглеждане на проект за решение по казуса със застрахователно дружество "Олимпик" и за изслушване на министър-председателя Бойко Борисов във връзка със спирането изцяло на Търговския регистър заради технически проблем на 10 август 2018 г. Парламентът възлага на заместник министър-председателя и  министър на външните работи Екатерина Захариева и на министъра на финансите Владислав Горанов съвместно с Комисията за финансов надзор да предприемат действия за търсене на възможности за оказване на помощ (включително при необходимост на правна помощ) на лицата, сключили със застрахователна компания "Олимпик" договори за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", чието действие е прекратено след 17 август 2018 г.  поради фалит на "Олимпик".

2019 - Министерският съвет приема решение, с което одобрява създаването на "МБАЛ Свети Иван Рилски Габрово" ЕООД. Това е първото лечебно заведение за болнична помощ, което се създава с Решение на Министерски съвет, в съответствие с промените в Закона за лечебните заведения. Тригодишният бизнес план за развитие на болницата предвижда да разполага със 107 легла и да изпълнява медицински дейности в обхвата на медицинските специалности по вътрешни болести, пневмология и фтизиатрия, кардиология, гастроентерология, нефрология, ендокринология и болести на обмяната, нервни болести, физикална и рехабилитационна медицина и образна диагностика.

2020 - От Прокуратурата съобщават, че при проверка на Министерството на туризма, възложена от Върховната административна прокуратура /ВАП/, са разкрити нови нарушения, свързани с ограничаване на достъп до морски плажове. От Прокуратурата припомнят, че нарушения са били открити при морските плажове "Русалка - бейби плаж", "Русалка - централен" и "Русалка - каяк" и е била наложена санкция. Поради постъпили нови данни за нарушения, с източник кмета на Каварна, е била извършена нова проверка. Министърът на туризма е информирал прокуратурата, че е било установено, че за моторни превозни средства достъпът е ограничен чрез бариера, като за същите се събира такса за ползване на паркинг.  От прокуратурата посочват, че Министерството на туризма в най-кратки срокове ще предприеме действия по ангажиране на административно-наказателна отговорност спрямо същото търговско дружество за ограничаване на безплатния достъп на гражданите до морски плажове "Русалка-бейби плаж", "Русалка-централен" и "Русалка-каяк", както и по отношение поставянето на плажни принадлежности на неохраняеми морски плажове без право на това.

2021 - В местността Петрова нива се провежда националният възпоменателен събор по повод на 118-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. съборът се провежда под патронажа на президента Руменразев, който произнася слово в присъствието на вицепрезидента Илияна Йотова, министъра на културата Велислав Минеков, областния управител на Бургас Мария Нейкова, народни представители, общественици, кметове от региона, стотици хора. В ритуалите и в тържествената проверка участват военнослужещи от ВМС и от Националната гвардейска част.

На този ден по света:

1810 - В Стокхолм, Швеция, френският маршал Жан-Батист Бернадот единодушно е избран от Рикстага (парламента) за кронпринц на Швеция, след като приема лютеранството. Жан-Батист Бернадот е посланик на Франция в Австрия (1798), министър на отбраната на Франция (1799) и маршал от армията на Наполеон Бонапарт (1804). През 1813 г. участва в антинаполеоновската коалиция и воюва заедно с шведската армия против Франция. През 1818 г. приема името Карл XIV Юхан и управлява до смъртта си през 1844 г. Династията Бернадот е най-старата, управлявала в Европа без прекъсване.

1888 - В Ню Йорк, САЩ, банковият чиновник Уилям Бъроуз патентова сметачната машина. През 1882 г. той започва проектирането на сметачна машина, с цел да облекчи монотонната и склонна към грешки работа на банковите служители и счетоводители. Машината е готова в началото на 1885 г. и изобретателят подава заявка за патент. Първата машина е 9-разряден суматор с печатащо устройство.

1898 - Основан е "Васко де Гама" - Рио де Жанейро, бразилски футболен клуб.

1911 - Картината на Леонардо Да Винчи "Мона Лиза" е открадната от музея "Лувър" в Париж, Франция. Върната е на 30 декември 1913 г. Крадецът Винченцо Перуджа, италиански бояджия, е работил в "Лувъра" през 1908 г. При арестуването му през 1913 г. той казва, че просто е искал да върне картината в родината й.

1914 - Извършен е първият полет с хидросамолет в Арктика от полския полярен летец Ян Нагурски.

1944 - В Дъмбъртън Оукс край Вашингтон, САЩ, е открита международна конференция с участието на съюзниците от антифашистката коалиция във Втората световна война (1939-1945) - САЩ, Китай, СССР и Великобритания, за създаване на Организация на обединените нации (ООН) на мястото на Обществото на народите /известно и като Лига на нациите, създадено на 28 юни 1919 г. в Париж, Франция, по време на Парижката мирна конференция (18 януари 1919-21 януари 1920)/. Решенията на конференцията, която продължава до 7 октомври 1944 г., залягат в основата на Устава на ООН. Обществото на народите е международна организация, чиято цел е намаляване на степента на въоръжаване, разрешаването на международни спорове и подобряването на световното благосъстояние след края на Първата световна война (1914-1918). През 1918 г. президентът на САЩ Удроу Уилсън формулира идеята за основаването на ОН, заедно с 14 правила за международно поведение. САЩ, както и много други страни, никога не се присъединяват към организацията. Избухването на Втората световна война практически слага край на съществуването на Обществото на народите. През 1946 г. на нейно място започва да функционира организация с нова структура и ново име - Организация на обединените нации (ООН).

1956 - В Страсбург, Франция, е учреден Европейският алианс на агенциите по печата (ЕААП). На 14 юни 2002 г. на извънредно в Краков, Полша, организацията е преименувана в Европейски алианс на новинарските агенции. Обединява 30 национални информационни агенции в Европа. България е представена от Българската телеграфна агенция, която е член на организацията от 17 септември 1970 г. Седалището на алианса е в Берн, Швейцария.

1959 - В САЩ влиза в сила закон, приет от Конгреса (парламента) на САЩ на 18 март 1959 г., според който Хавайските острови се включват в състава на САЩ като 50-и щат.

1968 - През нощта на 20 срещу 21 август войските на държавите от Организацията на Варшавския договор (СССР, Германска демократична република, Полша, Унгария и България /Румъния не участва/) нахлуват в Чехословакия. При т. нар. операция "Дунав" от 5000 до 7000 съветски танкове и около 500 000 войници от съюзните армии окупират чехословашката територия. По време на инвазията са убити над 100 души. След саморазправата Александър Дубчек е арестуван и отведен в Москва, където е принуден да подпише документ, признаващ легитимността на нахлуването. Западните страни се обявяват срещу съветската агресия само с декларации, защото опасността от избухване на ядрена война ги възпира от реални военни действия. Официалната причина, която изтъква правителството на  СССР за нахлуването е, че Чехословашката комунистическа партия (ЧКП) е поискала помощ, за да бъде спряна "контрареволюцията". В периода 1967-1968 г. започва постепенна либерализация на политическия и обществен живот в Чехословакия, демократизация на обществото и опит за реформа на социалистическата политическа система. Това провокира промени в самата ЧКП, довели до издигането на власт на по-либералните кръгове в нея, начело с Александър Дубчек, генерален секретар на ЧКП (5 януари 1968-17 април 1969). Това либерално движение е известно като "Пражка пролет". Кампанията на Дубчек се радва на голяма подкрепа сред народа, но е посрещната враждебно от лидерите на СССР и от някои от по-консервативните представители на ЧКП. Правителството на СССР отначало се опитва да принуди Чехословакия да ограничи провежданите реформи чрез преговори. Когато опитите се провалят, се предприема военната намеса. На 12 ноември 1968 г. последните чужди войски, с изключение на съветските, които  са 70 000, напускат Чехословакия. Съветските войски остават в Чехословакия до 20 юни 1991 г., когато се изтеглят окончателно. 

1983 - При завръщането си във Филипините след тригодишна емиграция е убит Бениньо Акино, водач на опозиционната политическа коалиция "Лабан" ("Борба"), известна и като "Народна партия" по време на режима на Фердиданд Маркос (9 ноември 1965-25 февруари 1986). Той е арестуван на 23 септември 1972 г. и е осъден на доживотен затвор на 25 ноември 1977 г. През 1980 г. е освободен и заминава за САЩ.

2003 - Английската банка изтегля от обращение старата банкнота с номинал от 5 британски лири, изобразяваща инж. Джордж Стивънсън. Старата банкнота е законно платежно средство до 21 ноември 2003 г. Новата банкнота, която изобразява Елизабет Фрай, е въведена в обращение на 21 май 2001 г. и е с подсилена защита.

2006 - В Нова Зеландия Тухейтия Паки се възкачва на престола като крал на маорите след смъртта на майка му, кралица Те Арикинуи Даме Те Атайрангикааху, известна като Те Ата. Маорската монархия е основана през 1858 г. в противовес на британската, за да се окаже съпротива срещу колонизаторите в северните части на Нова Зеландия.

2007 - В Багдад, Ирак, започва процесът срещу 15 висши представители на бившия режим на Саддам Хюсеин, обвинени в репресии след шиитския бунт в Южен Ирак през 1991 г. Най-високопоставен сред тях е братовчедът на бившия президент - Али Хасан ал Маджид, известен с прозвището Али Химика (заради химическото оръжие, което използва срещу кюрдите в Северен Ирак), бившият министър на отбраната - Султан Хашим Ахмед, както и бившият командир на Републиканската гвардия Хюсеин Рашид ат Тикрити, които на 24 юни 2007 г. получават смъртни присъди по процеса за геноцид, който обжалват.

2009 - Корейската народнодемократична република премахва ограниченията за преминаването на общата граница с Република Корея, наложени на 1 декември 2008 г.

2015 - Македонските сили за сигурност използват сълзотворен газ и шокови гранати, за да разпръснат хиляди имигранти, струпали се на ничия територия до границата с Гърция, ден след като Македония обявява извънредно положение на границите си, за да се справи с масовия поток имигранти, пътуващи на север към Европа. Тълпа от около 3000 имигранти, прекарали студената нощ на открито, е направила няколко опита да изтласка македонската полиция и да проникне в Македония, след като границата е затворена за преминаване на 20 август 2016 г. Около 100 бежанци са успели да стигнат до гарата в Гевгелия. Най-малкото 8 души са ранени в блъсканицата. Полицията, подкрепена от бронирани коли, е разпънала бодлива тел над железопътната линия, използвана от мигрантите, за да преминават пеш от  Гърция в Македония.

2016 - В планината Пиндос  в Северна Гърция учени от Стокхолмския университет, университета на Майнц и университета на Аризона откриват най-старото известно европейско дърво - черна мура, расла 1075 години. Учените  нарекли дървото Адонис на гръцкия бог. За да определят възрастта му, те взели проба от стъблото му от единия до другия му край, минаваща през центъра. Тя била дълга 1 м и имала 1075 годишни кръга.

2017 - Над западното крайбрежие на САЩ настъпва пълно слънчево затъмнение, като за последно е било видимо в югоизточния щат Южна Каролина, на атлантическото крайбрежие на страната. Това е първото от 99 години пълно слънчево затъмнение, което преминава от единия до другия край на САЩ.  То става видимо първо от северозападния щат Орегон, на тихоокеанското крайбрежие на страната, в 17:16 ч. по Гринуич (20:16 ч. българско време). Слънчевото затъмнение можеше да се наблюдава за последно от Южна Каролина в 18:48 ч. по Гринуич (21:48 ч. българско време) - т. е. 1 час и 32 минути по-късно. Редкият природен феномен е видим в определени моменти общо в 14 американски щата. За последен път пълно слънчево затъмнение е настъпвало над САЩ през 1979 г.

2018 - Президентът на Салвадор Санчес Серен обявява в реч, предавана по телевизията, че правителството му е скъсало дипломатическите отношения с Тайван и е установило дипломатически отношения с Китайската народна република. Документ за установяване на дипломатически отношения е подписан от външните министри на Китай и Салвадор в Пекин. Тайван също обявява, че е скъсал дипломатическите отношения със Салвадор, защото централноамериканската държава се е готвела да установи отношения с Китай. До момента политически изолираният Тайван има само 17 официални дипломатически съюзници в света. Тайван има правителство от 1949 г., когато китайските националисти бягат на острова, след като загубват гражданската война срещу комунистите в Китай. Китайсмята Тайван за част от китайската територия.

2019 - В Прага, Чехия, близо 5000 души участват в протестна демонстрация срещу президента на страната Милош Земан, обвиняван в симпатии към Русия и Китай, и срещу министър-председателя Андрей Бабиш, обвиняван в сътрудничество с бившата тайна полиция преди 1989 г. и чието правителство на малцинството идва на власт благодарение на подкрепата на комунистическата партия. Демонстрацията се провежда по призива на неправителствената организация "Милион мигове за демокрацията", която от м. април 2019 г. организира поредица от протести срещу Милош Земан и Андрей Бабиш. Организаторите на протеста избират символичната дата 21 август, когато се навършват 51 години от интервенцията на войските на страните от Варшавския договор, смазали реформаторското движение "Пражка пролет", и 50-годишнината от жестокото потушаване от новия просъветски режим на масовите протестни демонстрации, избухнали спонтанно през м. август 1969 г.

2020 - Японската държавна телевизия съобщава, че най-малко още 17 души са починали заради горещините в Токио през периода от 13 до 20 август 2020 г., а от началото на месеца - общо 148. Новите смъртни случаи са с хора на възраст между 40 и 90 години, повечето - над 70. Това е била най-горещата седмица в страната през отминаващото лято, като температурата на въздуха в град Хамамацу (Централна Япония) достига 41,1 градуса по Целзий през деня, повтаряйки историческия рекорд отпреди две години. В Токио температурата достига по обяд до 35-36 градуса. През 2019 г. от горещините умират 126 души в цялата страна, а над 70 000 души са пострадалите.

2021 - Ватикана наказва 85-годишния полски архиепископ Мариан Голембевски след твърдения за проявена небрежност във връзка със сексуални злоупотреби с малолетни, извършвани от духовници. Архиепископията  във Вроцлав заявява, че Мариан Голембевски, който дълги години е бил  архиепископ на Вроцлав, ще трябва да води "живот в дух на покаяние и молитви" и вече няма да му е позволено да участва в публични религиозни и светски церемонии. Провиненията на Мариан Голембевски са за периода 1996-2013 г. Съгласно нареждането на Ватикана Мариан Голембевски трябва да внесе и "подходяща сума" на фондацията "Свети Йосиф", създадена от полската Епископална конференция в подкрепа на жертви на сексуално насилие.
    
Родени на този ден българи:

кап. I ранг Борис Стателов, морски офицер (1886-1959).
Участник в Първата световна война (1914-1918) като командир на торпедоносеца "Храбри". Командир на учебния крайцер "Надежда" (11 септември 1918-1921), командир на Дунавската търговско-полицейска служба 1921-1926), началник на Морската учебна част (1926-1932) в състава на Морското училище и Морските специални школи (декември 1927-1932). Автор е на един от първите учебници в дисциплината корабоводене в Морското училище, на трудовете: "Типове мореходни изчисления" (1924), "Морско международно право" (1927), "Лекции по военноморска география" (1928), "Правилник за разрушителната служба във Флота" (1933), "Мореходна астрономия" (1938), "Съвременно състояние и тактика на минното дело" и др.

Ангел Каралийчев, писател (1902-1972).
Редактор в литературния отдел на сп. "Кооперативна просвета" (1932-1944), в издателство "Народна младеж" (1947-1952), в издателство "Български писател" (1952-1969). Автор е на книгите с разкази "Мечо" (1925), "Ръж" (1925), "Жълтици" (1926), "Имане" (1927), "Сребърна ръкойка" (1935), на десетки книги за деца и юноши: "Ането" (1938), "Тошко Африкански" (1940), "Житената питка" (1948) и Български народни приказки (1948; в два тома). Произведенията му са преведени на над 20 езика. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (29 септември 1959), на орден "Народна република България" първа степен (август 1962), на орден "Георги Димитров" (1972). Лауреат на Димитровска награда (1966). Удостоен е със званието "Народен деятел на културата" (май 1972).

полк. Петко Попганчев, летец (1905-1983).
Работил е като авиоинженер, конструктор и шеф-пилот в първите български авиационни заводи, бил е авиоинструктор.  Има над 1000 облетени самолета и десетки хиляди часове във въздуха. Като авиатор има няколко лични рекорда: през 1933 г. прави 127 свързани лупинга със самолет един след друг. През 1940 г. установява ненадминат за времето си рекорд на гръбно летене - 33 минути, през които не спира да изпълнява допълнителни фигури от висшия пилотаж. През 1952 г. установява рекордно изпълнение на бавно тоно (хоризонтално преобръщане през крило) в продължение на 41 секунди.

проф. Чавдар Добрев, литературен критик, писател и поет (1933-2021).
Редактор в издателство "Народна култура" (1956-1957) и във в. "Литературен фронт" (1967-1968). Заместник главен редактор на сп. "Съвременник" (1971-1972). Заместник-директор на Института за изкуствознание при Българската академия на науките (БАН) (1972-1980). Главен драматург на Народния театър "Иван Вазов" (1979-1982) и на Държавния сатиричен театър (1983-1984). Директор на Българския културно-информационен център в Москва (1991-1992).  Депутат в 37-ото Народно събрание "Алеко Константинов" (1995-1997). Член на Висшия съвет на Българската социалистическа партия (1994-2004). Автор е на книгите  "Театър и време" (1967), "Литература и хуманизъм" (1967), на стихосбирките "Окосена болница" (1983), "Сфера" (1985), "Възхвала на разума" (2003) и др. Носител на наградата на Съюза на артистите в България за 1974 г. за театрална критика и театрознание (17 ноември 1975), на Националната награда за литературна критика "Нешо Бончев" на Община Панагюрище и Министерство на културата за принос в съвременната българска литературна критика (30 март 2018) и др.

Весела Люцканова, писателка и издателка (1935).
Редактор във в. "Строител" (1969), заместник-директор на Литературния фонд в Съюза на българските писатели (1969-1973), редактор в издателство "Народна младеж" (от 1973). Основател (1992) и управител на издателство "Весела Люцканова". Авторка е на над 30 книги - романа, разкази и новели и др. Носителка на европейската награда "Еврокон-89" за цялостно творчество (Сан Марино, 1989), на наградата за фантастика "Гравитон" (1993), на американската Международна награда за престиж и качество "Златна звезда" (2003), на Годишната награда на Съюза на българските писатели за 2007 г. (2008) и др.

Аспарух Никодимов (Паро), футболист и треньор (1945). 
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Септември" (София), ЦСКА (София) и "Сливен" (Сливен). За националния отбор по футбол има изиграни 25 мача и отбелязани 6 гола. Печели сребърен медал от Олимпийските игри през 1968 г. в Мексико с националния отбор по футбол.

проф. Емил Табаков, диригент и композитор (1947).
Диригент на Русенската филхармония (1976-1979). Музикален директор и диригент на Камерен ансамбъл "Софийски солисти" (1979-1988). Музикален директор и главен диригент на Софийската филхармония (1985-2000). Музикален директор и главен диригент на Белградската филхармония (1994-1999). Музикален и артистичен директор на Новогодишния музикален фестивал в София (1999-2004). Министър на културата (12 февруари-21 май 1997). Музикален директор и главен диригент на Симфоничния оркестър "Билкент" в Анкара, Турция (2002-2008). Главен диригент на Симфоничния оркестър на Българското национално радио (2008-2015). Автор е на девет симфонии, концерти за оркестър, концерти за различни инструменти, Реквием по латински текст, камерни и солови произведения. Осъществил е записи на повече от 250 симфонични и оперни произведения  на компактдискове за "Балкантон" (България), "Елан" (САЩ), "Капричио Делта" (Германия), "Мега-Мюзик" (България), "Пентагон" (Нидерландия), "Гега Ню" (България). Удостоен със званието "Заслужил артист" (май 1984). Музикант на годината на Българското национално радио (1992). Според Международния биографичен център в Кеймбридж през 2012 г. е един от 100 най-добри професионалисти.

Владимир Джаферов, икономист и политик (1948-2008).
Секретар на Демократическата партия (15 декември 1996-19 март 2006). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991), в 36-ото Народно събрание (1991-1994) и в 38-ото и 39-ото Народно събрание (1997-2005).

На този ден са родени и:

Жан Батист Грьоз, френски художник (1725-1805).

Огюстен Луи Коши, френски математик (1789-1857).

Обри Биърдсли, британски художник график (1872-1898).
Един от родоначалниците на стила сецесион.

Александър Виноградов, съветски геохимик (1895-1975).

Каунт Бейзи (ист. име Уилям Джеймс Бейзи), американски джазмузикант - пианист, органист и композитор (1904-1984).

Сергей Бирюзов, съветски военен деец (1904-1964).
Началник на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР (1963-1964). Маршал на СССР (1955). Герой на СССР (1958).

акад. Николай Боголюбов, съветски математик и физик теоретик (1909-1992).
Автор е на трудове по теорията на симетрията и кварковите модели на елементарните частици. Герой на социалистическия труд (1969, 1979).

Виктор Розов, съветски драматург (1913-2004).
Написал е над 20 пиеси, поставяни в почти всички театри на Русия. Придобива популярност с първата си пиеса "Вечно живите", по която Михаил Калатозов снима филма "Летят жерави" (1957). Сред другите известни творби на писателя са "В деня на сватбата", "Неравен бой", "В търсене на радостта", "Гнездото на глухаря". "Страница от живота", "На добър час", "Преди вечеря", "Масовик".

Вия Артмане, латвийска актриса (1929-2008).

принцеса Маргарет Роуз, графиня Сноудън, сестра на кралицата на Великобритания Елизабет Втора (1930-2002).

Уилт Чембърлейн (ист. име Уилтън Норман Чембърлейн), американски баскетболист (1936-1999).
Той е единственият играч, който е отбелязал 100 точки в един мач от НБА (на 2 март 1962 г. за победата на "Филаделфия 76" над "Ню Йорк Никс" със 169:147).

Кени Роджърс, американски кънтрипевец и музикант (1938-2020).
След като започва кариерата си през 50-те години на 20-и в. с джаз група, той става солов изпълнител през 70-те години. Пробив прави с песента "Lucille" през 1977 г. Има издадени 65 албума. Сред най-известните му песни са "The Gambler" и  "Islands in the Stream" от 1983 г. в дует с Доли Партън. Носител е на три награди "Грами" (1977, 1979, 1988). Удостоен е с медальон на Залата на славата на кънтри музиката (2013).

Карекин Втори, арменски духовник (1951).
От 27 октомври 1999 г. е върховен патриарх и католикос на всички арменци.

Дидие Сикс, френски футболист и треньор (1954).
Печели златен медал от Европейското първенство през 1984 г. във Франция с националния отбор по футбол.

Мохамед Шести (Сиди Мохамед), крал на Мароко (1963).
Той се възкачва на престола на 23 юли 1999 г. и официално е коронясан на 30 юли 1999 г.

Антонио Бенариво, италиански футболист (1968).
Печели сребърен медал от Световното първенство през 1994 г. в САЩ с националния отбор по футбол.

Лизел Хубер, южноафриканска тенисистка (1976).
От м. юли 2007 г. се състезава за САЩ. Била е водач на световната ранглиста на Женската тенис асоциация (WTA) на двойки жени. В кариерата си има 7 титли в турнири от "Големия шлем" -  5 на двойки жени и 2 на смесени двойки.

Юсейн Болт, ямайски състезател по лека атлетика (1986).
Деветкратен олимпийски шампион - през 2008 г. в Пекин, Китай (100 м, 200 м,  щафета 4 по 100 м), през 2012 г. в Лондон, Великобритания (100 м, 200 м,  щафета 4 по 100 м) и през 2016 г. в Рио де Жанейро (100 м, 200 м,  щафета 4 по 100 м).  Световен рекордьор в бягането на 100 м - 9,58 сек. (поставен на 16 август 2009 г.), на 200 м 19,19 сек. (поставен на 20 август 2009 г.), щафета 4 по 100 м  - 36,84 сек. (поставен на 11 август 2012 г.). Световен шампион е 11 пъти - през 2009 г. печели 3 медала, 2011 г. печели 2 медала, през 2013 г. печели 3 медала и през 2015 г. печели 3 медала. От Световни първенства печели и два сребърни медала - през 2007 г., и един бронзов медал през 2017 г. През 2017 г. обявява, че прекратява състезателната си кариера в атлетиката.

Роберт Левандовски, полски футболист (1988).
Записан е в книгата "Световни рекорди на Гинес" за най-бързи 5 гола в историята на футбола.

Фелипе Насър, бразилски автомобилен състезател (1992).
Участва във "Формула 1".

Това е денят на смъртта на:

Жан Батист Пигал, френски скулптор (1714-1785).

Аделберт фон Шамисо, немски учен, поет и писател от френски произход (1781-1838).
Автор е на природонаучни и медицински трудове.
 
Хенрик Понтопидан, датски писател (1857-1943).
Сред произведенията му са мемоарите в 5 тома "Юношески години" (1933), "Преоцветяване" (1936), "Наследство и дълг" (1938) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1917 г. заедно с датския писател и драматург Карл Гелъруп за автентичното описание на съвременния живот в Дания.

Лев Троцки (ист. име Лев Бронщейн), руски революционер и съветски политик (1879-1940).
Идеолог на теорията за перманентната революция, привърженик на методите на "военния комунизъм" (троцкизъм). Един от организаторите на първата руска революция през 1905 г. и на Октомврийската революция в Русия през 1917 г., един от създателите на Червената армия по време на Гражданската война (1918-1920). Народен комисар по външните работи (8 октомври 1917-3 март 1918), народен комисар на военноморските сили (29 август 1918-26 януари 1925). Първи председател на Революционния военен съвет на РСФСР-СССР (6 септември 1918-26 януари 1925). На 14 ноември 1927 г. е изключен от Руската комунистическа партия заради антисъветски изявления и опити да бъде свалена съветската власт и изпратен на заточение в Алмати, Казахстан. През 1929 г. е експулсиран и живее в изгнание. Убит е от агента Рамон Меркадер в Мексико на 21 август 1940 г.

Еторе Бугати, италиански автомобилен конструктор (1881-1947).
Основал автомобилостроителната компания "Бугати" (1909).

Палмиро Толиати, италиански политик (1893-1964).
Съосновател на Италианската комунистическа партия (21 януари 1921). Генерален секретар на партията (1927-1964).

проф. Иван Унджиев, български историк (1902-1979).
Заместник-директор на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" (1950-1953). Водещ специалист по история на българското Възраждане. Старши научен сътрудник в Научния институт "Ботев - Левски" (1953-1959). Старши научен сътрудник (1960-1966) и завеждащ секция "Възраждане" в Института за история при Българска академия на науките (1966-1971). Секретар на Съюза на научните работници в Българи (1966-1976). Автор е на "Васил Петлешков" (1935), "Васил Левски. Биография" (1947),  "Христо Ботев" (1956), "Карлово - история на града до Освобождението" (1962), "Васил Левски. Живот и дело"  (1967)  и др. Удостоен е със званието "Заслужил деятел на науката" (1974).

акад. Ташо Ташев, български лекар гастроентеролог (1909-1997).
Основател на българската гастроентерология и диетика. Основател и ръководител на Клиниката по гастроентерология и диетика към Института за специализация и усъвършенстване на лекари (дн. Клиника по гастроентерология "Академик Ташо Ташев" към Университетската многопрофилна болница за активно лечение "Царица Йоанна" - ИСУЛ) (1951-1972). Ректор на Института за специализация и усъвършенстване на лекари (1952-1956). Създател и директор на Института по хранене към Българската академия на науките (впоследствие към Министерството на здравеопазването) (1960-1979). Директор на Центъра по хигиена при Медицинска академия (1972-1979). Основател е и на първите санаториуми за лечение на затлъстяването в Несебър и Китен. Един от основателите на Европейското дружество по гастроентерология (1947). Чл.-кор. на БАН (1961). Носител на златен медал на Френската национална академия по медицина (1982).

Джузепе Меаца (Пепино), италиански футболист и треньор (1910-1979).
Печели два златни медала - от Световното първенство през 1934 г. в Италия и през 1938 г. във Франция, с националния отбор по футбол. През 1980 г. в негова памет стадионът в Милано "Сан Сиро" e преименуван на "Стадио Джузепе Меаца".

Субраманиан Чандрасекар, американски астрофизик от индийски произход (1910-1995).
Носител на Нобелова награда за физика за 1983 г. за теоретичното изучаване на физичните процеси, съществени за структурата и еволюцията на звездите. Той си поделя наградата с американския физик Уилям Фаулър, който я получава за теоретичното и експерименталното изучаване на ядрените реакции, които са от значение при образуването на химичните елементи във Вселената.

Юрий Никулин, съветски актьор и цирков артист - клоун (1921-1997).
Участвал е в 64 филма, сред които "Кавказка пленница", "Когато дърветата бяха големи", Те се сражаваха за родината" и др. От 1949 г. е артист - клоун,  в Московския цирк, като играе в дует с Михаил Шуйдин. От 1982 г. е директор на Московския цирк, а от 1993 г. е автор и водещ на телевизионното предаване "Белият папагал" по телевизия ОРТ. Заслужил артист на РСФСР (26 февруари 1963). Народен артист на РСФСР (1969). Народен артист СССР (30 декември 1973). Герой на социалистическия труд (27 декември 1990).

Иван Тонев (Иван Тонев Петков), български актьор (1926-1994).
Участвал е във филмите  "Тревога" (1951), "Под игото" (1952), "Героите на Шипка" (1955), "Гераците" (1958), "Калоян" (1963), "По дирята на безследно изчезналите" (1979) и др. Лауреат на Димитровска награда (1953, с колектив). Удостоен със званието "Заслужил артист (1963). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1963).

Бениньо Акино, филипински политик (1932-1983).
Водач на опозиционната политическа коалиция "Лабан" ("Борба"), известна и като "Народна партия" по време на режима на Фердиданд Маркос (9 ноември 1965 - 25 февруари 1986). Арестуван е на 23 септември 1972 г. и е осъден на доживотен затвор на 25 ноември 1977 г. През 1980 г. е освободен и заминава за САЩ. Убит е при завръщането си в родината на 21 август 1983 г.

Албърт Рейнолдс, ирландски политик (1932-2014).
Министър на пощите и телеграфите на Ирландия (12 декември 1979-30 юни 1981). Министър на транспорта на Ирландия (25 януари 1980-30 юни 1981). Министър на промишлеността и енергетиката на Ирландия (9 март 1982-14 декември 1982). Министър на промишлеността и търговията на Ирландия (10 март 1987-24 ноември 1988). Министър на финансите на Ирландия (24 ноември 1988-7 ноември 1991). Лидер на партията "Фина фойл" (6 февруари 1992-19 ноември 1994). Министър-председател на Ирландия (11 февруари 1992-15 декември 1994). По време на своето управление той превръща в свой приоритет постигането на мир в Северна Ирландия. Заедно с министър-председателя на Великобритания Джон Мейджър той подписва на 15 декември 1993 г. Обща декларация за прекратяване на насилието между католици и протестанти в Северна Ирландия, която съдържа харта за мир и помирение в Ирландия и определя принципите на самоопределение и съгласие по отношение на статута на Северна Ирландия.

Жо Дасен, френски певец и композитор (1938-1980).

княгиня Мари Лихтенщайнска, съпруга на 15-ия княз на Лихтенщайн Ханс-Адам Втори (1940-2021).

Мелес Зенауи, етиопски политик (1955-2012).
Председател на преходното управление на Етиопия (1991-1995). Министър-председател  на Етиопия (23 август 1995-21 август 2012). Председател на Етиопския революционно-демократичен народен фронт (1989-21 август 2012).

Дон Евърли, американски певец и текстописец (1973-2021).
През 50-те години на 20-и век сформира рокендрол дуото "Евърли брадърс" заедно с брат си Фил. Дуото се разпада през 1973 г., но се събира отново през 1983 г. и издава още три албума. "Евърли брадърс" са сред първите въведени в Залата на славата на рокендрола през 1986 г. заедно с Елвис Пресли, Джеймс Браун, Литъл Ричард, Фатс Домино, Рей Чарлз, Чък Бери, Сам Кук, Бъди Холи и Джери Лий Луис. През 1997 г. дуото е удостоено с награда "Грами" за цялостен принос (1997).