site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 20 август в историята

20 август 2023 г., неделя, 33-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва 11 Неделя  след Петдесетница. Неделя след Успение Богородично. Св. прор. Самуил. Св. 37 мчци Пловдивски.
 
По света се отбелязва:

Националният празник на Унгария. Ден на основателя на унгарската държава Св. Ищван.

На този ден в България:

917 - При устието на река Ахелой цар Симеон I разгромява византийските войски, предвождани от Лъв Фока. Преди битката Византия прави опити да организира антибългарска коалиция и да привлече печенегите, маджарите и сръбските племена на Петър Гойникович. Българската дипломация обаче успява напълно да обърка византийския план и да привлече на своя страна маджарите и печенегите, които не изпълняват поетите ангажименти към Византия. Българската и византийската армия се срещат в равнината на р. Ахелой, близо до Анхиало (дн. Поморие). Цар Симеон I командва сражението, в което византийската войска е обкръжена и изтласкана към морето, по-голямата й част е избита. Ахелойската битка е една от най-мащабните битки във вековния двубой на средновековната българска държава с Византийската империя. В нея вземат участие над 120 000 войници. Поражението е едно от най-тежките за Византия. След битката българската държава добива пълно военнополитическо надмощие в Югоизточна Европа. За първи път в българската история преди сражението по инициатива на Цар Симеон I се отслужва водосвет на българските бойни знамена преди битката при р. Ахелой.

1867 - На пристанището в Русе са убити (8 август ст. ст.) войводите Никола Кръстев (Войводов) и Цветко Павлович, които пътували с австрийския параход  "Германия" от Галац в Румъния за гр. Радуевац в Сърбия, откъдето да навлязат с чета в България. По разпореждане на дунавския валия Мидхат паша турски заптиета нахлуват на кораба, за да ги арестуват. При отказа им да се предадат  доброволно, те са зверски убити.

1887 - Сформирано е правителство с министър-председател Стефан Стамболов. Управлява до 19 май 1894 г. Кабинетът е образуван от представители и привърженици на Народнолибералната (Стамболовистката) партия.

1892 - В Пловдив се провежда вторият конгрес на Българската социалдемократическа партия (БСДП), на който партията се разцепва на БСДП начело с Димитър Благоев, и Български социалдемократически съюз (БСДС), начело с Янко Сакъзов, които провеждат успоредни конгреси.

1913 - Възстановени са дипломатическите отношения между България и Румъния, установени на 21 юли 1879 г., прекъснати на 30 юни 1913 г. На 18 февруари 1948 г. са издигнати  в ранг на посолства.

1935 - Георги Димитров е избран за генерален секретар на Коминтерна от 7 конгрес на Коминтерна в Москва (25 юли-20 август 1935). На този пост остава до 15 май 1943 г., когато с решение на президиума на Коминтерна организацията е разпусната.

1946 - 26-ото Обикновено народно събрание приема Закон за здравна защита на майчинството и детството. Със Закона се постановява Министерството на народното здраве да организира и ръководи всички грижи и мероприятия, които са свързани със здравната закрила на майчинството и детството. Забранява се предизвикването на изкуствено помятане с изключение на случаите с медицинска индикация. Всички бременни жени имат право на 3 месечен платен отпуск за раждане, който трябва да започне най-рано 1 месец преди раждането, ако са работили най-малко 2 месеца без прекъсване. При неотложни майчини грижи при отглеждане на детето (до 1 годишна възраст), на майката може да се разреши до 3 месеца безплатен отпуск. Ако кърмят децата си (до 6 месечна възраст) жените получават два пъти дневно по 1 час отпуск за кърмене, който се включва в работното време. Забранява се и жените, и децата до 18 години да работят тежък физически труд или при вредни условия. Законът е обнародван в бр. 199 на "Държавен вестник" от 31 август 1946 г.

1988 - В Стара Загора лекоатлетката Йорданка Донкова поставя световен рекорд в дисциплината 100 метра с препятствия - 12.21 секунди. След 28 г. рекордът е подобрен от Кендра Харисън на 23 юли 2016 г. (12,20 секунди).

1991 - VII Велико народно събрание приема Закон за избиране на народни представители, общински съветници и кметове, който е отменен с приетия на 9 април 2001 г. от 38-ото Народно събрание Закон за избиране на народни представители.

2004 - При археологически разкопки на гроб в основите на тракийска могила край град Шипка археологическата експедиция ТЕМП с ръководител ст. н.с. Георги Китов открива златна посмъртна маска и пръстен. Уникалната маска тежи половин килограм, а пръстенът, който изобразява копиехвъргач - 15 грама. Това е гробът на тракийския цар Терес, бащата на Ситалк, който е живял в средата на V век преди Христа. Златният образ от маската наподобява неговото изображение върху някои монети, запазени до днес.

2015 - В ромската махала "Максуда" във Варна принудително са съборени 46 незаконни постройки. От администрацията на район "Младост" е установено, че във всички предвидени за събаряне постройки по настоящ адрес живеят общо 520 души, а по постоянен адрес - 490 души.

2016 - Пожар избухва в Сакар планина в района на Хасково между селата Изворово, Черепово, Дрипчево и Оряхово и обхваща площ между 40 000 и 45 000 декара гори, пасища и лозя. В потушаването участват над 15 противопожарни автомобила с техните екипи, техника на лесничействата, противопожарен хеликоптер, верижни машини и над 200 души: пожарникари, горски, 30 военни, както и стотици доброволци от селата.

2019 -  Необичайно голяма за региона на Смолян манатарка с тегло 1 кг 800 г и диаметър 84 см е открита от гъбаря Лъчезар Митковски в Пампорово.

2020 - В София група граждани, водени от лидера на Гражданско движение "Боец" Георги Георгиев, блокират служебния вход на сградата на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ). По този повод, както и по повод отправените искания за влизане в сградата на протестиращите и за подаване на оставки с твърдения, че десетки техни сигнали за корупция са останали "без отговор", от комисията посочват, че блокадата е извършена в нарушение на Закона за събранията, митингите и манифестациите и допълват, че в комисията от началото на 2020 г. са постъпили два сигнала от "Боец". По единия към момента се осъществявали съответни оперативни действия, а по другия проверката е прекратена, тъй като от посочения подател (ГД "БОЕЦ") категорично са отрекли авторството на сигнала.

2021 - Председателят на временната парламентарна комисия за разследване на полицейското насилие и подслушване на протестиращи граждани Николай Хаджигенов сезира европейския главен прокурор Лаура Кьовеши, председателя на комисията ЛИБЕ Хуан Фернандо Лопез Агилар и други европейски институции и правозащитни организации, във връзка с прокурор Вероника Трифонова, понастоящем делегиран европейски прокурор от квотата на България. Кадрите от охранителни камери под колоните на Министерския съвет, запечатали срамния побой над мирно протестиращи млади хора от вечерта на 10 юли 2020 г., крити от българските власти близо 13 месеца и извадени от комисията, са отразени от всички медии и социални мрежи в страната, предизвиквайки реакцията на обществеността. Независимо от множеството свидетелства и доказателства за това насилие, Вероника Трифонова е прекратила преписката по случая поради липса на престъпление, което според Николай Хаджигенов е форма на съучастие на престъпление срещу правосъдието.

На този ден по света:

1083 - В Базиликата в Секешфехервар, Унгария, крал Ласло с разрешението на римския папа Григорий VII и в присъствието на унгарските епископи, игумени и дворяни заповядва поставянето на мощите на Ищван Първи, крал на Унгария (1000-1038) до олтара, което символизира неговата канонизация и го причислява към светиите. Денят се отбелязва като национален празник на страната - Ден на основателя на унгарската държава Св. Ищван. Ищван Първи (ок. 970-975-1038) е смятан за осовател на христянското Унгарско кралство. 

1897 - Английският бактериолог сър Роналд Рос доказва по време на свои експерименти с животни в Секундерабад, Индия, че комарите са преносители на маларията. През 1902 г. той е удостоен с Нобеловата награда за физиология или медицина за трудовете му върху маларията. В тях той показва как болестта прониква в организма и полага основата за успешни изследвания и методи за борба с нея.

1918 - Страните от Антантата (военен блок между Великобритания, Франция, Русия, Сърбия и други държави, оформен през 1904-1907) признават независимостта на Литва, Латвия и Естония.

1920 - В Брюксел, Белгия, е създадена белгийската телеграфна агенция "Белга" като акционерно дружество на най-големите ежедневни вестници.

1944 - В Париж, Франция, е учредена агенция "Франс прес". Тя е приемник на френската информационна агенция "Хавас", основана през 1835 г.

1964 - Във Вашингтон, САЩ, е създадена Международната организация за спътникови далекосъобщения (ИНТЕЛСАТ) от 11 държави по инициатива на САЩ за осъществяване на космически съобщения чрез използване на спътници. Спътниците и оборудването са собственост на ИНТЕЛСАТ, наземните станции и линиите за съобщения са на разположение на отделните страни.

1975 - От Кейп Канаверал, щата Флорида, САЩ, е изстреляна междупланетната автоматична станция "Викинг-1" към планетата Марс. На 20 юли 1976 г. спускаемият апарат на станцията извършва меко кацане на Марс. На 13 ноември 1982 г. връзката с "Викинг-1" прекъсва. Междупланетната автоматична станция "Викинг-1" е част от програмата "Викинг" на Националното управление за аеронавтика и космически изследвания на САЩ (НАСА) - първата космическа програма в света за изпращане на космически апарати на Марс.

1977 -  От космодрума "Кейп Канаверал", щата Флорида, САЩ, с ракета носител "Титан-Центавър" е изстреляна космическата сонда "Вояджър 2", предназначена за изследване на далечните планети в Слънчевата система. Сондата е единственият апарат, достигнал до планетите Уран през 1986 г. и Нептун през 1989 г.

1980 - Италианският алпинист Райнхолд Меснер покорява връх Еверест (8848 м), без да използва кислороден апарат. Преди това заедно с австрийския алпинист проф. Петер Хабелер покоряват на 8 май 1978 г. връх Еверест, без да използват кислороден апарат. Двамата алпинисти са първите в света, изкачили самостоятелно връх Еверест без кислороден апарат. Райнхолд Меснер е първият алпинист в света, покорил всичките 14 върхове с височина над 8000 м. Автор е на повече от 70 книги.

1988 - Подписан е мирен договор, който слага край на Ирано-иракската война, започнала на 22 септември 1980 г. като граничен спор между двете страни. Жертвите са около 300 000 души за Ирак и близо 400 000 за Иран. Финансовите загуби са 193 млрд. долара за Ирак и 400 млрд. долара за Иран.

1991 - Върховният съвет (парламентът) на Естонската съветска социалистическа република приема постановление, с което е провъзгласена независимостта на Естония. Независимостта на Естония е призната от РСФСР на 24 август 1991 г. и от Държавния съвет на СССР на 6 септември 1991 г., когато излиза от състава на СССР.

1998 - САЩ нанасят въздушни удари по обекти в Судан и Афганистан, предизвикани от терористичните действия  срещу посолствата в Кения и Танзания.

2004 - Китай обявява официално въвеждането на система "зелена карта", която ще позволи на някои чужденци да пребивават постоянно на негова територия. Зелена карта ще получават основно високопоставени бизнесмени. От системата ще могат да се възползват и чужденци, сключили брак с китайски граждани. Те обаче ще бъдат подлагани на проверка, за да не се стига до злоупотреби с фиктивни бракове.

2006 - Армията на САЩ започва да унищожава хиляди контейнери с бойното отровно вещество иприт, съхранявано в складове в пустинята на щата Юта. Процедурата по изгарянето на 6200 т иприт ще продължи между 6 и 10 години. В по-голяма концентрация ипритът предизвиква общо отравяне на организма и смърт след 3-4 дни. Съгласно конвенцията за унищожаване на химическите оръжия САЩ започват през 1996 г. да редуцират своя химически арсенал.

2009 - От затвора в Шотландия, Великобритания, е освободен Абдел Басет ал Меграхи по хуманни причини, след като лекарите му поставят диагноза рак в терминален стадий. Абдел Басет ал Меграхи е осъден на 31 януари 2001 г. на доживотен затвор за атентата над Локърби, Шотландия на 21 декември 1988 г., при който загиват 270 души. Умира на 20 май 2012 г.

2010 - Влиза в сила забрана за внос на продукти от тюлени в страните от Европейския съюз. Пускането на пазара на тюленови продукти се разрешава, само ако тюленовите продукти са получени от лов, традиционно осъществяван от инуити или други коренни общности, и допринасят за тяхното препитание. Забраната се съдържа в решение на Съвета на Европейския съюз от 27 юли 2009 г.

2011 -  Швейцарският акробат Фреди Нок поставя рекорд, вписан в Книгата на рекордите на Гинес, като върви близо километър по въжето на лифта до най-високия връх в Германия - Цугшпице (2962 м) в Южна Бавария. При това 46-годишният Нок прави уникалното си постижение без балансиращ прът и обезопасителна екипировка. На места наклонът по дебелото едва 50 мл въже достига 57 градуса. Разликата в надморската височина между най-ниската и най-високата точка от маршрута на Нок е 348 м.

2012 - В Чехия е измерен абсолютен температурен рекорд в историята на страната - 40,4 градуса по Целзий - в с. Добричовице, на 20 км югозападно от Прага. Предишният абсолютен рекорд е от 27 юли 1983 г., когато в пражкото предградие Уржиневес са измерени 40,2 градуса. В Белгия също е измерена рекордно висока за последните 20 години температура. На 19 август градусите в Брюксел достигат 34,1. Предишният рекорд от 34,3 градуса е отбелязан през м. август 1990 г. Абсолютен температурен максимум е регистриран на 19 август 2012 г. в област Гулхайм в Германия - 39,2 градуса, а 35,2 градуса са отчетени в Берлин.

2013 - В. "Чосун илбо" от Република Корея съобщава, че певицата Хьон Сон Вол от Корейската народнодемократична република (КНДР), която е бивша приятелка на първия председател на Националния комитет на отбраната Ким Чен-ун, публично е екзекутирана заедно с ръководителя на оркестър "Унхасу" Мун Кьон Ин, други чланове на оркестъра, певици, музиканти и танцьори. Те са арестувани на 17 август 2013 г. заради нарушаване на законите на КНДР против порнографията. Обвиненията са, че са снимали как правят секс и са продавали записите, включително и в Китай.

2014 - Саудитска Арабия отваря първите специализирани съдилища, които ще разглеждат дела, свързани със семейни спорове. Те  са в градовете Рияд, Мека, Джеда, Медина и Дамам, като в тях ще работят съдии, които са преминали специализирано обучение, за да отсъждат в случаи на развод, попечителство или изплащане на издръжка. Новите съдилища са първа стъпка от съдебната реформа в Саудитска Арабия.

2016 - Парламентът на Турция ратифицира споразумението за нормализиране на отношенията с Израел, което е сключено през м. юли 2016 г. и слага край на шестгодишния конфликт между двете страни. Разривът между Турция и Израел настъпва през 2010 г., след като израелски командоси нападат турски кораб с хуманитарна помощ, опитващ се да пробие блокадата около ивицата Газа, и убиват 10 турски активисти. Влизането в сила на споразумението, което е одобрено от израелското правителство, открива пътя към възстановяване на пълни дипломатически отношения между двете страни. То предвижда Израел да изплати на Турция компенсации за жертвите от 20 млн. долара в срок от 25 дни. Наред с това израелски граждани няма да бъдат нито съдебно преследвани, нито глобявани заради нападението над кораба.

2018 -  Първата сенаторка мюсюлманка в Австралия полага клетва в горната камара на австралийския парламент. Това е Мехрийн Фаруки, която написва в Туитър, че очаква с вълнение работата си с блестящите си колеги от групата на Австралийските зелени.

2019 - Според публикувани на 20 август 2019 г. данни на Евростат през 2017 г. Гърция е била на първо място в Европа по смъртни случаи при пътни произшествия с мотоциклети (20 смъртни случая на 1 милион жители). На обратния полюс са България (с данни за 2016 г.) и Естония с нулев процент. България е обаче на първо място по смъртни случаи с леки автомобили (64 на един милион) или 6 пъти по-висок процент от Малта (11 на милион през 2016 г.) При смъртните случаи на пешеходци води Румъния с 37 на милион, а най-малко са в Дания (3 на милион). Румъния е на първо място и по брой загинали велосипедисти като дял от населението (10 на милион), докато в Кипър и Люксембург не са регистрирани загинали велосипедисти през съответните години.

2020 - От "Фейсбук" съобщават, че социалната мрежа е премахнала близо 800 групи, 100 страници и 1500 публикации, свързани с конспиративното движение "Кю Анон". Конспиративната теория "Кю Анон" се състои в неоснователното вярване, че американският президент Доналд Тръмп води тайна кампания срещу "дълбоката държава" и организация за трафик на деца, ръководена от педофили и канибали. От над две години последователите й разнищват заплетени улики, които се твърди, че са публикувани онлайн от високопоставен правителствен представител, известен само с буквата Кю. Някои крайни поддръжници на Тръмп поддържат теорията, често оприличавана на култ. От "Фейсбук" посочват, че премахват само групи и акаунти, в които се възхвалява насилието, но няма да забрани "Кю Анон", защото движението не отговаря на критериите на платформата за "опасна организация", като потребителите ще могат да продължат да публикуват съдържание в подкрепа на "Кю Анон", стига да не нарушават правилата на "Фейсбук".

2021 - Парламентът на Китай приема изменение на закона за населението и семейното планиране, което позволява на семейните двойки законно да имат трето дете. Този ход е част от датиращите от десетилетие усилия на управляващата Китайска комунистическа партия да определя броя на децата в семействата в съответствие с политическите директиви. Правилата са смекчени за първи път през 2015 г., когато е допусната възможността за две деца, след като властите признават последиците от рязкото намаляване на раждаемостта. От 80-те години на 20-и век Китай започва строго да ограничава повечето семейни двойки да имат само едно дете. Тази политика е била налагана със заплахи за глоби и загуба на работа, което води до злоупотреби, включително принудителни аборти. Раждаемостта в Китай е започнала да спада още преди налагането на ограничението за едно дете.
 
Родени на този ден българи:

Константин Константинов, юрист, писател и преводач (1890-1970).
Директор на Радио София и началник на радиоразпръскването в България (март 1943-9 септември 1944). Председател на Съюза на българските писатели (1945-1946). Сътрудничи на сп. "Демократически преглед", сп. "Съвременна мисъл" (1910-1914, 1919-1920), сп. "Наблюдател (1910-1911), сп. "Звено" (1914) и др. Автор е на романа "Кръв"(1913), на книги за деца - "Приказки за тебе" (1924), "Приказки за щурчето" (1927), "Дядо Петко Славейков" (1927) и др. Превежда от руски и френски език - "Капитанска дъщеря" от Александър Пушкин (1945), "Война и мир" от Лев Толстой (1957) "Мадам Бовари" от Гюстав Флобер (1949), "Избрани произведения " от Антоан дьо Сент Екзюпери" (1964) и др. През 2004 г. на негово име в Сливен е учредена национална литературна награда.

Данаил Дечев (Данаил Дечев Недев), художник живописец (1891-1962).
Работил е в областта на природния и градския пейзаж. Лауреат на Димитровска награда (1952). Носител на орден "Народна република България" трета степен (1959), на орден "Народна република България" първа степен (1961), на орден "Георги Димитров" (1969). Удостоен със званието "Народен художник" (посмъртно, 1969).

ген.-лейт. Асен Греков, военен деец и политик (1893-1954).
Участник в Септемврийското антифашистко въстание (1923) като командир на отряд и член на Врачанския революционен комитет. След поражението на въстанието е осъден на смърт (задочно) по Закона за защита на държавата. През 1926 г. емигрира в СССР, където завършва Военната академия "Михаил Фрунзе" и остава на служба в Червената армия. След 9 септември 1944 г. се завръща в България. Началник на Генералния щаб на Българската народна армия (10 декември 1949-14 декември 1950) и първи заместник-министър на народната отбрана (20 януари 1950-20 януари 1954). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1951) и на орден "Народна република България" първа степен (1953).

Ангел Държански, юрист и политик (1895-1964).
Депутат в 25-ото Обикновено народно събрание (1940-1944). Министър на железниците, пощите и телеграфите (9 септември 1944-17 август 1945).

Александър Гиргинов, писател и драматург (1902-1985).
Актьор и помощник-режисьор в софийските театри "П. К. Стойчев" (1929-1932) и "Одеон" (1932-1935). Заедно с Антон Страшимиров е редактор на литературния седмичник "Българска книга" (1935-1936). Драматург в театрите в Плевен (1942-1944) и в Пловдив (1944-1945). Ръководител на фронтовия театър "Трибуна" (1944-1945). Директор на Театъра на Народната армия (1950-1952). Автор е на "Огнен меч" (2 кн., 1937), "Бойни другари" (1950), "Съдба" (1932), "Пиеси" (1963) и др. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1982).

Марин Гешков, журналист и политик (1903-1985).
Сътрудничи на в. "Младеж", "Работнически вестник", "Работническо дело" и др. Помощник-командир на Първа софийска дивизионна област (1944-1945). Член на Върховния народен съд (1945). Главен редактор на емисиите за чужбина в Българската телеграфна агенция (1950-1953). Директор на Ревизионната дирекция и началник на управление в Министерството на финансите (1953-1961). Член на Съюза на българските журналисти. Носител на орден "Народна свобода 1941-1944 г." първа степен (1957) и орден "Георги Димитров" (1973). Удостоен със званието "Заслужил деятел на физкултурата" (1978), със званието "Герой на социалистическия труд" за активно участие в антифашистката борба и във връзка с неговата 80-годишнина (14 септември 1983). 

Минчо Минчев, юрист и политик (1910-1989).
Кмет на Бургас (11 март 1948-6 юни 1949). Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946) и в VI Велико народно събрание (1946-1949). Депутат и секретар на Президиума на 1-ото и 2-ото Народно събрание (1950-1957). Главен прокурор на Народна република България (14 март 1959-28 ноември 1962). Депутат и секретар на Президиума на 4-ото и 5-ото Народно събрание (1962-1971). Депутат в 6-ото Народно събрание (1971-1976). Секретар на Държавния съвет (8 юли 1971-16 юни 1976). Депутат в 7-ото Народно събрание (1976-1981). Носител на орден "Народна република България" първа степен (декември 1959), орден "Георги Димитров" (септември 1960, 1970, август 1980, 27 август 1985). Удостоен със званието "Герой на социалистическия труд (август 1970).

Владимир Голев, поет и драматург (1922-2011).
Редактор в Радио "София" (1950-1952; 1956-1961), редактор на предаванията за България в Радио "Москва" (1952-1956), главен редактор на сп. "Септември" (8 април 1975-1989). Автор е на стихове, 20 поетични книги, повести, 6 романа, драми, очерци, мемоари, есеистика и на мемоарно-биографичната книга "Спомени за старата къща". Лауреат на Димитровска награда (1971). Удостоен със званието "Народен деятел на изкуството и културата" (май 1979). Носител на орден "Народна република България" втора степен за неговите заслуги към българската литература и активно участие в строителството на социализма (август 1972), на орден "Георги Димитров" (5 октомври 1982), на националната литературна награда "Никола Вапцаров" за революционна поезия (18 декември 1981), на наградата за поезия "Христо Смирненски" (ноември 1982), на наградата на Съюза на българските писатели" за художествено-документална проза за 1979 г. (май 1980) и др.

доц. Румен Дойчев, биолог и еколог (1938-1999).
Един от основателите на катедра "Екология и опазване на природната среда" (1974) в Биологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и неин ръководител (1994-1999). Научните му интереси са в областта на популационната екология, екологията на съобществата и етологията (науката за поведението) на гръбначните животни. Участва в авторския колектив на "Речник по екология и опазване на околната среда" (1984), на учебници по биология и др.

Симеон Спиридонов, художник (1944).
Започва работа в областта на илюстрацията и графиката, а от 1991 г. рисува и живопис. Илюстрирал е повече от 200 книги, автор е и на редица книжки с рисунки за деца и на 14 анимационни филма за деца. Издава автобиографична книга "Шутаранга"(2004). Негови творби са притежание на галерии и частни колекционери в Испания, Гърция, САЩ, Русия, Мексико. Носител на наградата на фондация "Хуан Миро" във Валенсия, Испания (1994), на Почетния знак на Министерство на културата "Златен век" - печат на Симеон Велики за приноса му в областта на българското изобразително изкуство (5 август 2014), на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие за особено значимите му заслуги в областта на културата и изкуството (5 ноември 2019). През 1999 г. е включен в енциклопедия "Ларус" като един от 200-те най-добри художници енциклопедисти на ХХ век. Удостоен с Почетния знак на Севлиево (3 октомври 2000) и със званието академик от Българската академия за наука и изкуство (БАНИ)(2013). Почетен гражданин на Радомир.

Иван Вълчев, алпинист (1947).
Изкачил е връх Ношак (7492 м), връх Ленин (7134 м), връх Комунизъм (7495 м), връх Макалу (8463 м). Заедно с алпиниста Методи Савов покорява връх Еверест (8848 м) по Западния гребен, наричан "Жестокия път", на 8 май 1984 г. Почетен гражданин на Свищов (22 ноември 1984).

Пламен Николов, български футболист (вратар) и треньор (1961).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Локомотив" (Дряново), "Локомотив" (София), "Левски" (София) и "Септември" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 6 мача. Участва на Световното първенство по футбол през 1994 г. в САЩ (17 юни-17 юли 1994), където националният отбор на България печели бронзови медали и 4-ото място в първенството. Носител на орден "Стара планина" първа степен (20 юли 1994). Почетен гражданин на София (1994).

ген.-майор проф. Венцислав Мутафчийски, български лекар хирург (1964).
Работил като лекар във Военната болница в Бургас (1996-1997). И. д. началник Диагностично-оперативен сектор към Катедра по спешна медицина (1998-2000). Началник клиника по "Ендоскопска, ендокринна хирургия и колопроктология" във Воемномедицинска академия (ВМА) (2013), началник катедра "Хирургия" - ВМА (2014), заместник-началник на ВМА по Диагностично-лечебната дейност (2014). Републикански консултант по хирургия (2012-2015). Национален консултант по хирургия (2015-2017). И. д. началник  на Военномедицинска академия (май 2017-22 февруари 2018). От 22 февруари 2018 г. е началник на Военномедицинска академия и главен лекар на Въоръжените сили на Република България, като от 26 февруари 2020 г. до 15 април 2021 г. е и председател на Националния оперативен щаб за борба с разпространението на КОВИД-19 в България.

Йордан Александров, състезател по спортна гимнастика (1995).

Християн Стоянов, състезател по лека атлетика, параолимпиец (1998).
Печели златен медал на Световното първенство за хора с увреждания през 2019 г. в Дубай, ОАЕ. Избран за Спортист с увреждания на България за 2019 г.

Александра Начева, състезателка по лека атлетика (троен скок) (2001).   
Печели златен медал на Младежките олимпийски игри през 2018 г. в Буенос Айрес, Аржентина. Печели златен медал на Световното първенство до 20 г. през 2018 г. в Тампере, Финландия, сребърен медал от Световното първенство до 18 г. през 2017 г. в Найроби, Кения, и сребърен медал на Европейското първенство през 2018 г. в Гьор, Унгария.

На този ден са родени и:

Джакопо Пери, италиански композитор (1561-1633).
Автор на барокови опери.

Пьотър Загорски, руски анатом и физиолог (1764-1846).
Създател на първата руска анатомична школа.

Бернардо О'Хигинс, чилийски военен деец (1776-1842).
Един от ръководителите на войната за независимост на испанските колонии в Америка. Главнокомандващ на освободителните войски (1813-1814). Заедно с Хосе де Сан Мартин организира т.нар. Андска армия, която разбива испанците край Чакабуко (1817). Върховен управител на Чили (1817-1823). Подписва Декларацията за независимостта на Чили (1 януари 1818).

Йенс Якоб Берцелиус, шведски химик и минералог (1779-1848).
В хода на аналитичната си работа заедно със шведския химик Вилхелм Хизингер открива три нови химически елемента: церий (1803), селен (1817) и торий (1828).
 
Шарл дьо Костер, белгийски писател (1827-1879).
Автор е на "Фламандски легенди" (1858), "Брабантски разкази" (1861), "Легендата за Уленшпигел и Ламе Годзак" (1868) и на много статии и памфлети в защита на фламандците.

Бенджамин Харисън, американски политик (1833-1901).
23-и президент на САЩ (4 март 1889-4 март 1893).

Болеслав Прус (ист. име Александър Гловацки), полски писател и журналист (1847-1912).

Реймон Поанкаре, френски политик (1860-1934).
Министър-председател на Франция (14 януари 1912-21 януари 1913). Президент на Франция (18 февруари 1913-18 февруари 1920). Министър-председател на Франция (15 януари 1922-1 юни 1924, 23 юли 1926-26 юли 1929).

Тон Дък Тханг, виетнамски политик (1888-1980).
Председател на Постоянния комитет на Националното събрание на Демократична република Виетнам (20 септември 1955-15 юли 1960). Президент на Демократична република Виетнам (3 септември 1969-2 юли 1976). Президент на Социалистическа република Виетнам (2 юли 1976-30 март 1980).

Салваторе Куазимодо, италиански поет, преводач и литературен критик (1901-1968).
Автор е на стихосбирките "Вода и земя" (1930), "Затихнал бой" (1932), "Ухание на евкалипта и други стихотворения" (1933), "Ерато и Аполион" (1936), "Стихотворения" (1938), "И неусетно пада вечерта" (1942), "Ден след ден" (1947), на сборника с есета  "Поетът и политикът и други есета" и др. Превежда творби на древногръцките поети Омир, Есхил, Софокъл, Еврипид, от древноримския поет Вергилий, на английски поет и драматург Уилям Шекспир, на българския поет Никола Вапцаров и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1959 г. за неговата лирична поезия, която изразява трагизма в съвременния живот.

Роджър Спери, американски невролог (1913-1994).
Носител на Нобелова награда за физиология и медицина за 1981 г. за открития, отнасящи се до функционалната специализация на мозъчните полукълба. Той си поделя наградата с американския невробиолог Дейвид Хюбъл и американски неврофизиолог от шведски произход Торстен Висел, които я получават за откритията им, отнасящи се до преработването на информацията в зрителната система.

Василий Аксьонов, съветски писател (1932-2009).
Автор е на повече от 30 книги, сред които повестта "Колеги" (1960), романите "Звезден билет" (1961), "Задръстената бъчвария" (1968), "Изгаряне" (1975), "В търсене на тъжното бейби" (1987), "Московска сага" (1992), "Кесарево лъчение", "Новият сладостен стил" (1998). Романът му "Остров Крим" (1979) е смятан за един от шедьоврите на антиутопията и е сравняван с романа "1984" на Джордж Оруел, публикуван през 1949 г. Носител на наградата "Букър" за последния си роман "Волтерианци и волтерианки" (2004). През 1980 г.  емигрира в САЩ, като съветското му гражданство е възстановено през 1990 г.

Андрей Кончаловски, руски режисьор и сценарист (1937).
Сценарист е на филмите "Първият учител" (1965), "Любовниците на Мария" (1984), "Срамежливи хора" (1987), "Одисея" (1997), "Домът на глупците" (2002) и др. Режисьор е на филмите "Сибириада" (1979), "Влакът беглец" (1985), "Танго и кеш" (1989), "Лъвът през зимата" (2003) и др. От 2013 г. е президент на Руската академия за кинематографично изкуство "Ника". Народен артист на РСФСР (1980). Носител на Държавна награда "Братя Василеви" на РСФСР (1990), на голямата награда на журито на кинофестивала в Кан, Франция, за "Сибириада" (1979), на телевизионните награди "Еми" за праймтайм предавания за "Одисея" (1997) и др.

Слободан Милошевич, сръбски политик (1941-2006).
Председател на Председателството на Сърбия (9 май 1989-11 януари 1991). Президент на Сърбия (11 януари 1991-23 юли 1997). Президент на СР Югославия (23 юли 1997-7 октомври 2000). На 27 май 1999 г. в Хага, Холандия, Международният съд за престъпленията в бивша Югославия издава заповед за арестуването на Слободан Милошевич по обвинение във военни престъпления. На 1 април 2001 г. Милошевич е арестуван в Белград, СР Югославия. На 28 юни 2001 г. е прехвърлен в Хага, Холандия. На 3 юли 2001 г. се явява на първото заседание на Международния съд по делото срещу него, съдебният процес започва официално на 12 февруари 2002 г. Слободан Милошевич е обвинен в престъпления срещу човечеството в Хърватия през 1991-1992 г., в геноцид по време на войната в Босна през 1992-1995 г. и в престъпления срещу човечеството в Косово през 1999 г. Делото е прекъсвано няколко пъти поради влошеното здравословно състояние на Милошевич. Умира внезапно в затвора "Схевенинген" на 11 март 2006 г.

Драган Николич, сръбски актьор (1943-2016).
Участвал е във филмите "Истинското състояние на нещата", "Животът е хубав" (1985),  "Бял костюм" (1999), "Четвъртият човек" (2007), "Кой пее там" (1980), "Балкан експрес" (1983) и др.

Раджив Ганди, индийски политик (1944-1991).
Генерален секретар на партията Индийски национален конгрес (2 ноември 1984-21 май 1991). Министър-председател на Индия (31 декември 1984-1 декември 1989). Убит на 21 май 1991 г. при бомбен атентат.

Джузепе Джанини, италиански футболист и треньор (1964).

Клас Ингесон, шведски футболист и треньор (1968-2014).

Юри Жирков, руски футболист (1983).

Джъд Тръмп, английски състезател по снукър (1989).

Това е денят на смъртта на:

Фридрих Брокхауз, немски издател (1772-1823).
Създател на най-голямото немско енциклопедическо издателство "Брокхауз" (1805).

Фридрих Вилхелм Шелинг, немски философ (1775-1854).

Грицко Основяненко (ист. име Григорий Квитка-Основяненко), украински писател (1778-1843).

адм. Фьодор Литке, руски мореплавател и географ (1797-1882).
Изследовател на Арктика. Председател на Петербургската академия на науките (1864-1882).

Андрей Щакеншнейдер, руски архитект (1802-1865).
По негови проекти са построени императорски и княжески дворци в Санкт Петербург, като Марининския дворец (1839-1844), дворецът Белоселски-Белозерски (1846-1848), Николаевският дворец (1853-1861) и др.

Уилям Бут, британски проповедник и методист (1829-1912).
Основател и първи генерал на международната благотворителна организация Армия на спасението (1865).

Карлос Хуан Финлей Барес, кубински лекар и биолог (1833-1915).
Той доказва, че преносител на жълтата треска са комарите москити (1881) и определя методи за борба с болестта.

Адолф фон Байер, немски химик (1835-1917).
Носител на Нобелова награда за химия за 1905 г. за приноса му в развитието на органичната химия и на химичната индустрия чрез работите му върху органичните багрила и хидроароматните съеднинения.

Цветко Павлович, български революционер от сръбски произход, участник в националноосвободителното движение (1839-1867).
Заедно с Никола Войводов пътува с австрийския параход  "Германия" от Галац, Румъния, за Радуевац, Сърбия , откъдето да навлязат  с чета в България. По разпореждане на дунавския валия Мидхат паша турски заптиета нахлуват на кораба, за да арестуват Никола Войводов и Цветко Павлович. При отказа им да се предадат  доброволно, те са убити.

Никола Кръстев (Войводов), български революционер, участник в националноосвободителното движение (1842-1867).
Заедно с Цветко Павлович пътува с австрийския параход  "Германия" от Галац, Румъния, за Радуевац, Сърбия , откъдето да навлязат с чета в България. По разпореждане на дунавския валия Мидхат паша турски заптиета нахлуват на кораба, за да арестуват Никола Войводов и Цветко Павлович. При отказа им да се предадат  доброволно, те са убити.

Паул Ерлих, немски лекар хематолог и имунолог (1854-1915).
Eдин от основоположниците на имунологията и химиотерапията. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1908 г. заедно с руския учен ембриолог, бактериолог и имунолог Иля Мечников за работата им върху теорията на имунитета.

проф. Антон Митов, български художник, изкуствовед и критик (1862-1930).
Дописен член на Българската академия на науките (1918). Основател и редактор съвместно с Иван Мърквичка на първото българско списание за изобразително изкуство "Изкуство" (1895-1899). Един от основателите на Държавното рисувално училище (1896)  и негов директор (1912-1918; 1924-1927). Създава едни от първите морски пейзажи в българската живопис. Илюстрира книги, прави проекти за театрални костюми, рисува стенописи и икони.

Пърси Бриджман, американски физик (1882-1961).
Носител на Нобелова награда за физика за 1946 г. за неговите разбработки на апаратура, която позволява получаването на екстремално високи налягания и откритията, които прави с нея във физиката на високите налягания.

Наум Хаджимладенов, български художник (1894-1985).
Бил е учител по рисуване в Самоков. В София е работил като илюстратор на вестници и книги. Подарява на родния си град Самоков 20 картини, които изобразяват местната действителност, и това поставя началото на музейната сбирка в Самоков - през 1931 г., която се е помещавала в една от залите в читалище-паметник "Отец Паисий". Той е един от инициаторите за основаването на Историческия музей в Самоков (дн. Регионален исторически музей "Стою Шишков").
Носител на златен медал на Парижкото изложение за картината "Пазар" (1937). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (март 1955, октомври 1964), на орден "Народна република България" първа степен (1974), на орден "Георги Димитров" (1984) и др. Удостоен със званието "Заслужил художник" (май 1967). Почетен гражданин на Самоков (1975).

Мита Стойчева, българска народна певица (1909-1976).
Изпълнява песни предимно от северняшката фолклорна област. През 1954 г. създава групата "Наша песен", с която изнася над 5000 концерта в България и в чужбина. Записала е над 500 песни, от които 400 са запазени в златния фонд на българската народна музика Ц фонотеката на Българската академия на науките.
Авторка е на мелодии и текстове на народни песни, сред които "Изпровикна се Стоянка", "Дена из двори ходеше", "Писнали са ми, писнали", "Димчо керванджия", "Диляна мома хубава", "Кавали свирят в усои", "Мари Златунке", "Лиляно ле", "Гукнали сиви гълъби", "Авлига пее в градинка" и др. През 1953 г. издателство "Български писател" издава книга с нейни песни "Гукнали сиви гълъби". В нейна памет от 2004 г. се провежда Национален конкурс надпяване "Авлига пее" в родното й село Обединение, община Полски Тръмбеш, област Велико Търново.

Маргарита Дикова, български хореограф (1916-1996).
Преподавател по народни танци към ансамбъла на Софийската опера (от 1946). Първи главен хореограф на Държавен ансамбъл за народни песни и танци  "Филип Кутев" (1 май 1951-31 март 1986). Преподавател в отдел "Български танци" в Държавното хореографско училище (1951-1971). Разработва сценичен екзерсис на основата на българския национален фолклор. Автор на "Български танци. Из репертоара на Държавния ансамбъл за народни песни и танци" (1961) и др. Удостоена е със званието "Народен артист" (1970). 

Георги Ковачев-Гришата, български художник живописец, график, илюстратор (1920-2012).
Работил е като художник в Народния театър "Иван Вазов" и в издателство "Народна младеж", и като редактор на сп. "Изкуство". Има самостоятелни изложби в София (1946, 1966, 1972,1975), в с. Боховица, Ловешко (1973) и в Пловдив (1975),  ретроспективна изложба в София (2001), съвместна изложба със съпругата си Милка Пейкова (2005). Представя свои картини и във Франция, Русия, Великобритания, Австрия, Япония, Гърция. Освен живопис, работи илюстрация, графика, шрифтове. Автор е на един от най-добрите български шрифтове Гротеск Гримил (заедно с М. Пейкова). Негови картини са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, окръжните галерии и редица частни колекции.

Егон Бар, немски политик и журналист (1922-2015).
Говорител на кмета на Западен Берлин Вили Брант (1960-1966). Министър за специални поръчения (15 декември 1972-7 май 1974), министър на икономическото сътрудничество (10 юли 1974-14 декември 1976). Депутат в Бундестага (долната камара на парламента) (1972-1990). Мениджър на Германската социалдемократическа партия (15 декември 1976-23 февруари 1981). Директор на Института за изследвания на мира и сигурността към Хамбургския университет (1984-1994). Той е един от архитектите на т.нар. "източна политика" на Германската федерална република, отстояващ сближаване със Съветския съюз и другите социалистически страни.

Едуардо Чилида, италиански скулптор (1924-2002).

Александър (Саша) Петрович, югославски режисьор (1929-1994).
Режисьор е на "Майстора и Маргарита"(1972) по романа на Булгаков, "Групов портрет за двама"(1977) и др. Носител на Голямата награда на журито на фестивала в Кан (1967) за филма "Срещал съм и щастливи цигани"(1967).

проф. Иван Вульпе, български диригент и музикален педагог (1930-2003).
Главен диригент на симфоничните оркестри в Шумен (1954-1957) и техен художествен ръководител (1978-1990), в Русе (1958-1960) и Бургас (1960-1978). Директор и главен диригент на Бургаската опера (1990-1996). От 1989 г. е преподавател по оперно дирижиране във Вокалния факултет на Българската държавна консерватория и в Сеул, Република Корея (1996-1997). Диригент и един от организаторите на Първия международен конкурс за пианисти "Панчо Владигеров" в Шумен (21 септември-5 октомври 1986). Носител на втора награда от международния конкурс за диригенти "Санта Чечилия" в Рим, Италия (1965).

Роберт Рождественски, руски поет (1932-1994).
Автор е на стихосбирките "Знамена на пролетта", "Посвещение", "Линия", "Гласът на града".

Семьон Фарада (ист. име Семьон Фердман), съветски актьор (1933-2009).
Заслужил артист на РСФСР (20 май 1991). Народен артист на Русия (8 януари 1999).

Величко Чолаков (Железния), български състезател по вдигане на тежести и треньор (1982-2017).
Печели бронзов медал на Олимпийските игри в Атина, Гърция, през 2004 г.- единственият български щангист с медал от олимпийски игри в най-тежката категория - над 105 кг. Печели златен медал от Европейското първенство за младежи през 2002 г. и сребърен медал от Световното първенство за младежи през 2002 г. Печели сребърен медал от Световното първенство във Ванкувър, Канада, през  2003 г. и бронзов медал от Световното първенство през 2007 г. в Чанг Май, Тайланд. Печели златен медал от Европейското първенство през 2004 г. в Киев, Украйна, и сребърен медал от Европейското първенство през 2006 г. във Владиславово, Полша. През 2006 г. участва в турнира "Арнолд Класик" в САЩ по лична покана на Арнолд Шварценегер и завоюва първо място. На турнира изтласква 228 кг, като с този резултат подобрява 36-годишния рекорд на щата Охайо. Почетен гражданин на Смолян и на община Неделино (21 октомври 2004). Спортната зала в Смолян носи неговото име.