site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 19 август  в  историята

19 август 2023 г., събота, 33-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. мчк Андрей Стратилат и с него 2593 мъченици. Преп. Теофан Атонски Нови. 

В България се отбелязва:

Денят на град Кула. Отбелязва се с решение на Общинския съвет от 1991 г. на църковния празник Преображение Господне по стар стил - 19 август.

По света се отбелязва:

Световният ден на хуманитарната помощ. Отбелязва се от 2009 г. с резолюция A/RES/63/139 на Общото събрание на ООН от 11 декември 2008 г. в знак на почит към всички, които оказват хуманитарна помощ по света. Годишнина от бомбения атентат (2003) в хотел "Канал" в Багдад, Ирак, при който загиват 22-ма служители на ООН, сред които и върховният комисар на ООН за човешките права Сержу Виейра ди Мелу.

Световният ден на фотографията. Отбелязва се от 2010 г. по инициатива на австралийския фотограф Корске Ара. Годишнина от решението (1839) на правителството на Франция да откупи от френския художник и химик Луи Дагер патента на изобретения от него метод за получаване на снимка (дагеротип). Това е първият практически осъществим фотографски метод. На 9 януари 1839 г. френският физик Франсоа Араго представя пред Френската академия на науките изобретения от Луи Дагер метод за получаване на снимка, в който светлочувствителният материал е сребърен йодид (дагеротипия).

Международният ден на бездомните животни. Отбелязва се от 1992 г. през третата събота на август по инициатива на Международното дружество за правата на животните (ISAR). Целта на деня е да се повиши информираността на международната общественост за тежкото положение, в което се намират бездомните и изоставените животни.

Националният празник на Афганистан. Ден на независимостта (1919).

На този ден в България:

1892 - Извършен е първият в България демонстративен полет с балона "Ла Франс" на французина Йожен Годар по време на първото земеделческо-промишлено изложение в Пловдив (15 август-1 ноември 1982). За първи спътници на Йожен Годар са определени Никола Генадиев (редактор на пловдивския в. "Балканска зора") и Хайнрих Майер (архитект на изложението). С разрешението на княз Фердинанд I, който присъства на изложението, балонът прави и своя първи полет. Поради допусната техническа грешка с балона излитат само Йожен Годар и Никола Генадиев. От 19 август до 1 ноември 1892 г. са извършени 25 издигания с балона "Ла Франс". По време на полетите с Йожен Годар летят още 19 души, в това число и 4 офицери от българската армия. Поручик Константин Кънев и подпоручик Васил Златаров са първите офицери, летели с балон.

1899 - В София е учредено Българско пчеларско дружество (дн. Български пчеларски съюз - 1899). През 1911 г. се преименува в Български пчеларски съюз. След Първата световна война (1914-1918) се развива идеята за кооперативното движение в България. През 1920 г. се учредява пчеларската кооперация "Нектар", която изиграва роля за развитието на пчеларството, а през м. ноември 1920 г. Българският пчеларски съюз и кооперация "Нектар" се сливат. През 1939 г. се създава пчеларски съюз към земеделските задруги. През периода на антифашистката борба дейността на дружествата се прекратява поради слабо развитие на пчеларството. През 1956 г. се възстановяват пчеларските дружества в България, а през 1983 г. е приет Закон за пчеларството. На 26 май 1984 г. е проведен Учредителния конгрес на възстановения Български пчеларски съюз. От 6 януари 2006 г. е преименуван в "Български пчеларски съюз - 1899".

1958 - В "Известия на президиума на Народното събрание" е обнародван Указ 303 от 16 август 1958 г. на Президиума на Народното събрание за противопожарната охрана в Народна република България, с който противопожарната защита е извадена от системата на Министерството на вътрешните работи (МВР) и преминава към общините. Органите, които осъществяват държавния противопожарен надзор, остават в системата на МВР, а тези, които се занимават с пожарогасителна дейност, преминават в системата на народните съвети.

1963 - Първо предаване на български език по германската радиостанция "Дойче веле". Българската редакция в Кьолн, Германия, е открита на 1 август 1963 г. Основател на програмата е журналистът Михаил Антонов. През 80-те години на 20-и век редакционният екип се разширява и "Дойче веле" излъчва три предавания дневно. След 31 декември 2011 г. радиопрограмата на "Дойче веле" спира да се разпространява в УКВ-ефира и остава като радио- и информационен портал в интернет.

1999 - 51 процента от акциите на "Арсенал" - Казанлък, са продадени на РМД "Арсенал 2000" за 2,1 млн. долара. Държавата запазва дял от 34 процента.

2003 - В София около 11:30 ч. на кръстовището на бул. "България" и "Гоце Делчев" е убит е 40-годишният Филип Павлов Найденов-Фатик.

2005 - В село Мало Бучино, Софийско, е разкрита лаборатория за синтетични наркотици и е задържан организаторът - 32-годишен мъж с инициали С. Т. Там се извършвал химичният процес изсолване, при който неразтворимият във вода амфетамин-база се превръщал в амфетамин сулфат.

2011 - Известният траколог проф. Иван Маразов е носител за 2011 г. на наградата на името на проф. Александър Фол за цялостен принос към изследване и популяризиране наследството на траките и тракийската култура.

2014 - При пропадане на асансьор от 9-ия етаж в блок на бул. "Цариградско шосе" 103 в София загива Цветелина Радунчева, а друга жена е тежко пострадала. Според първоначалния оглед основната причина за инцидента е скъсване на товароподемните въжета на кабината. При проверката е установен некачествен ремонт.

2015 - Правителството приема Национална стратегия за развитие на минната индустрия с визия до 2030 г. Предвижда се осигуряване на балансиран икономически, социално и екологично отговорен подход към проучването, добива и преработката на подземни богатства в страната. Един от основните акценти на стратегията е и превенция на незаконния добив в страната.

2016 - На извънредна сесия на Столичния общински съвет за временно изпълняващ длъжността кмет на район "Младост" е избрана Деница Николова. Досегашният кмет Цвета Авджиева подава оставка на 18 август 2016 г., след като на 15 август 2016 г. партия "ГЕРБ" сваля политическото си доверие от нея поради липсата на адекватни мотиви в процедурите по одобрението и разрешението за строеж върху детска площадка в междублоковото пространство на бл. 19, 20 и 21 в кв. "Младост 1" в София,  довело до протести на гражданите от района.

2018 - За 12-а поредна година димитровградското село Крум е домакин на Празник на плодородието, организиран от община Димитровград, читалището в селото и кметството. Във фолклорния празник под наслов "Даровете на природата" участват 15 състава и индивидуални изпълнители.

2019 - На тридневно посещение в България пристига министърът на външните работи на Йордания Айман ас Сафади по покана на заместник министър-председателя и министър на външните работи Екатерина Захариева. Това е първо посещение на министър на външните работи на Йордания в България. В рамките на посещението си Айман ас Сафади има среща с президента Румен Радев и с министър-председателя Бойко Борисов. На 20 август 2019 г. двамата министри на външните работи  подписват споразумение за визово облекчение на притежателите на дипломатически и служебни паспорти.

2020 - При разкопки на нос Чироза в Бургаския залив археолози разкриват  укрепен еленистичен център от 2-1 век преди новата ера. Укреплението е с площ от 800 кв. метра и широко 4 метра. Разкопките са финансирани от Националния исторически музей, Регионалния исторически музей в Бургас и община Бургас.

2021 - Окръжният съд в Кюстендил осъжда на три години и половина затвор извършителя на банковия грабеж в Дупница на 17 юни 2021 г. Крум Й. се е признал за виновен за грабеж на пари в големи размери от банков офис в Дупница.  Престъплението е извършено на 17 юни, около 14,05 часа. От офис на банка в Дупница мъжът успява да открадне пари - в левове и валута - на обща стойност 53 925, 04 лв., от касиера на офиса, употребявайки сила. Съдът одобрява споразумението, постигнато между Окръжната прокуратура в Кюстендил и защитата на подсъдимия, който е неосъждан. Определението на съда е окончателно.

На този ден по света:

1895 - В Лондон, Великобритания, е създаден Международният кооперативен съюз (ICA). Международният кооперативен съюз е независима неправителствена организация. Към м. юли 2020 г. в нея членуват 1,2 млрд. души и обединява 312 организации от 109 страни.

1908 - Парламентът на Белгия приема решение да анексира Конго, наричана Свободна държава Конго (до 27 октомври 1971 г. - Белгийско Конго, до 4 август 1992 г. - Република Заир, до 18 май 1997 г.  - Република Конго, след което приема името Демократична република Конго). Свободната държава Конго е притежавана като частна собственост от белгийския крал Леополд II. През 1877 г. той поставя дипломатическите, военни и икономически основи на своя контрол в региона и управлява страната изцяло от началото на 1885 г. до 1908 г., когато общественият натиск и дипломатическите маневри довеждат до края на неговото управление и до анексията на Конго като колония на Белгия.

1953 - Кнесетът (парламентът) на Израел приема решение да бъде дадено посмъртно гражданство на всички евреи, загинали в годините на Холокоста.

1960 - От космодрума в Байконур, Казахстан, е изстрелян съветският космически кораб "Спутник - 5", прототип на кораба "Восток", с кучетата Белка и Стрелка, 40 мишки, 2 плъха и растения на борда. Корабът се завръща на Земята на 20 август 1960 г. Това е 5-ят космически апарат от серията "Спутник" и първият, който връща живи същества от Космоса.

1974 - Американският посланик в Никозия е застрелян по време на гръцка демонстрация пред американското посолоство.

1978 - В гр. Абадан, Иран, при терористичен акт в киносалон са убити над 400 души. Денят е годишнина от военния преврат (19 август 1953), организиран от Централното разузнавателно управление на САЩ (ЦРУ), при който от власт е свален министър-председателят Мохамед Мосадък (април 1951-19 август 1953). На престола се връща шах Мохамад Реза Пахлави.

1991 - Неуспешен опит за държавен преврат срещу президента на СССР Михаил Горбачов. Президентът на СССР Михаил Горбачов е изолиран в кримската му резиденция "Форос" на 18 август 1991 г. Рано сутринта на 19 август 1991 г. вицепрезидентът на СССР Генадий Янаев издава указ за отстраняването от длъжност на Михаил Горбачов поради "невъзможността да изпълнява служебните си задължения по здравословни причини" и за въвеждането на извънредно положение в някои райони на страната за срок от шест месеца, считано от 4:00 часа на същата дата. Създаден е Държавен комитет за извънредното положение (ДКИП), който се състои от 8-ина членове: Генадий Янаев - вицепрезидент на СССР, Валентин Павлов - председател на Министерския съвет на СССР, Дмитрий Язов - министър на отбраната на СССР, Борис Пуго - министър на вътрешните работи на СССР (самоубива се на 22 август 1991), Владимир Крючков - председател на КГБ на СССР и др. В 6:05 часа Генадий Янаев разпространява съобщение, че поема функциите на президент на СССР. В 9:00 часа няколко колони от танкове тръгват към центъра на Москва. В 11:46 часа в обръщение на президента на Русия Борис Елцин създаването на ДКИП се определя като опит за държавен преврат. В 13:00 часа в Москва започват да се издигат барикади. В 17:11 часа Борис Елцин нарежда на военните да се изтеглят от столицата. Следват изявления на държавните ръководства на Казахстан, Грузия и Украйна. На 20 и 21 август 1991 г. продължава извънредното положение в Москва. В 2:40 часа на 22 август 1991 г. Михаил Горбачов се връща в руската столица. На 14 април 1993 г. започва процес срещу извършителите на преврата. На 23 февруари 1994 г. те са амнистирани с решение на Държавната дума на Русия.

2000 - Останките на 14 американски военнослужещи, обявени за изчезнали по време на Корейската война (1950-1953), са предадени от КНДР на представители на Пентагона.

2001 - Експлозия на газ гризу в мина "Засядко" край Донецк причинява смъртта на най-малко 33 миньори и 19 ранени. Общо 259 миньори работят в зоната на експлозията на дълбочина 1200 м под земята. От тях 155 са извадени невредими, а 433 са в непосредствена близост до взрива. 

2002 - Сабри ал Бана, известен още с прозвището Абу Нидал, дългогодишен враг на палестинския лидер Ясер Арафат, е намерен застрелян в дома му в Багдад. Обстоятелствата около смъртта му, която е настъпила преди три дни, са неясни.
 
2003 - Взривено е представителство на ООН в Багдад, намиращо се в хотел "Канал". Атентатът е извършен с автомобил, зареден с екплозиви. Иракска нелегална групировка, наречена "Армията на Мохамед", поема отговорността за терористичния акт. Загива специалният представител на генералния секретар на ООН в Ирак Сержу Виейра ди Мелу. Ранен е генералният директор на програмата "Петрол срещу храни" Бенон Севан. Загиват 23 души, 86 души са ранени.

2005 - Във Финландия е пуснат на вода туристическият кораб "Морска свобода". Той измества "Куин Мери II" в категорията най-голям туристически кораб в света. Корабът е с водоизместимост 158 000 т,  дължина 339 м и може да приеме на борда си 5740 пътници и екипаж. Той ще се ползва за екскурзии в Карибско море. Произведен е от норвежката компания "Акер Ярдс" във финландския гр. Турку.

2006 - Румъния е обхваната от необичайни горещини, като в централните и южните райони на страната, като температурите достигат 38 градуса по Целзий.

2007 - В Тайланд се произвежда референдум за нова конституция.  Проектът, предложен от военните, за замяна на конституцията от 1997 г. с нов основен закон е одобрен от 68 процента от гласувалите. Президентът на Турция Абдуллах Гюл помилва по здравословни причини министър-председателя Неджметтин Ербакан (29 юни 1996-18 юни 1997), председател на ислямистката "Партия на щастието" (1 март 2003-30 януари 2004), който изтърпява присъда под домашен арест за корупция. Присъдата от 28 месеца лишаване от свобода на Ербакан влиза в сила от 26 май 2008 г. Той е осъден за фалшифициране на партийни документи и укриване на милиони евро, които е наредено да бъдат конфискувани, след като неговата Партия на благоденствието е закрита през 1997 г.

2009 - Президентът на Нигер Мамаду Танджа подписва новата конституция, одобрена с референдум на 4 август 2009 г. С нея се предоставят повече правомощия на президента на страната - отменя се ограничението, президентът да се кандидатира само за 2 мандата. Той е упълномощен да назначава министър-председателя и министрите, да определя техните задължения и да ги уволнява; президентът е и върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Опозицията в страната възприема референдума за нова конституция като държавен преврат и го бойкотира. ООН, Африканският съюз, ЕС и САЩ определят тази промяна като отстъпление от демократичните ценности.

2011 - В Ерусалим, Израел, е открита първата трамвайна линия. През пробния двуседмичен период пътниците се возят безплатно. Първата трамвайна линия с 24 спирки е дълга 14 км в двете посоки. В центъра на града тя минава по главната търговска улица Джафа. Планирано е линията да бъде обслужвана от общо 46 мотриси, всяка за по 250 пътници, като в пиковите часове трамваите ще се движат през пет минути.

2012 - В Северна Япония 7 души умират и 103 се разболяват от отравяне, след като консумирали туршия, заразена с бактерията Ешерихия коли. Това е най-големият брой смъртни случаи вследствие на хранително отравяне на архипелага от десет години насам. Туршия от китайско зеле е произведена през м. юли 2012 г. от фирма в гр. Сапоро. Преобладаващата част от починалите са възрастни жени, но сред жертвите има и четиригодишно момиченце. През 2002 г. отравяне вследствие заразяване с Ешерихия коли причинява смъртта на девет души в болнично заведение в гр. Уцономия, северно от Токио.

2014 - Джихадистите от групировката "Ислямска държава" разпространяват в интернет видеозаписа "Послание до Америка", показващ обезглавяването на американския журналист Джеймс Фоули, отвлечен на 22 ноември 2012 г. в Сирия. Във видеото "Ислямска държава" отправя предупреждения за атаки по американски мишени и обявява, че държи като заложник и американския журналист Стивън Сотлоф.

2015 - Град Клуж Напока в областта Трансилвания, Румъния, става първият град в света, въвел безплатен превоз за всички пътници, които четат книга в градския автобус. Предложението за безплатния превоз е на активиста Виктор Мирон и е прието от Общинския съвет през м. юни 2015 г.

2016 - В Истанбул, Турция, е арестувана писателката Аслъ Ердоган, член на консултативния съвет на в. "Йозгюр Гюндем", по предварителни обвинения в "членство в терористична организация" и "подкопаване на националната сигурност"  заради предполагаеми връзки с кюрдските бойци. В. "Йозгюр Гюндем" е закрит със съдебно решение на 16 август 2016 г. заради разпространяване на пропаганда в полза на Кюрдската работническа партия (ПКК), смятана за терористична организация от Турция, ЕС и САЩ.

2018 - Венецуела премахва облагането на храните и лекарствата с данък върху добавената стойност (ДДС).

2019 - В Братислава, Словакия, генералната прокуратура заявява, че бившият словашки военен Мирослав Марчек е убиецът на журналиста Ян Куциак и годеницата му Мартина Кушнирова, намерени мъртви в дома им на 25 февруари 2018 г. в град Велка Маца. Мирослав Марчек се е признал за виновен при разпит в Националната агенция за борба с престъпността през м. април 2019 г. За убийството на Ян Куциак са обвинени петима души, сред които предполагаемият извършител, поръчителят и посредник, осигурявал връзката между тях. В ареста се намират четирима от тях, които също така са обвинени в подготовка на още три убийства - на адвокат и двама прокурори.

2020 - Първата атомна електроцентрала "Бараках" в Обединените арабски емирства (ОАЕ), пусната в действие в началото на м. август 2020 г., е свързана успешно с електрическата мрежа на страната. Атомната централа "Бараках", която е разположена на крайбрежието в северозападната част на страната, е първата в арабския свят. Централата е изградена от консорциум, оглавяван от "Емирейтс нюклиър енерджи корпорейшън" и южнокорейската "Къриа електроник пауър корпорейшън" за 24,4 млрд. долара или близо 20,4 млрд. евро.

2021 - Върховният съд на Германия потвърждава доживотната присъда на Беате Чепе от неонацистката групировка "Националсоциалистически нелегални", която в продължение на седем години е извършила серия убийства с расистки мотиви. Федералният съд е отхвърлил обжалването на присъдата на Беате Чепе, като е посочил, че заради тежестта на извършените престъпления тя може да остане в затвора по-дълго от стандартната доживотна присъда от 15 години. Присъдата на Беате Чепе не може да бъде обжалвана. Точната продължителност на наказанието й ще бъде решена по време на престоя й в затвора, който по принцип може да продължи до живот. В момента тя е на 46 години. Беате Чепе е сред лидерите на неонацистката организация "Националсоциалистически нелегални", която е отговорна за убийството на осем души от турски произход и един от гръцки в периода 2000-2007 г., както и на една полицайка. Тя е отговаряла за логистиката и финансите на групировката и е осигурила убежище за убийците. Лидерите на "Националсоциалистически нелегални" Уве Мундлос и Уве Бьонхарт, които са смятани за преки извършители на убийствата, умират преди да бъдат арестувани при случай, разглеждан като вероятно убийство и самоубийство. Върховният съд на Германия потвърждава и присъдите на двама съучастници в убийствата - Ралф Волебен и Холгер Герлах, които получиха по-леки наказания.

Родени на този ден българи:

Михаил Иванов, лекар бактериолог (1864-1924).
Създател и ръководител на Бактериологичния институт (1893-1920) в София. Редактира сп. "Медицински напредък" (1900-1902) и сп. "Български лекар" (1905-1915; 1921-1924). Член на Върховния медицински съвет (1909-1912) и негов председател (1924). По време на Балканската война (1912-1913) има големи заслуги за предпазване на населението от холера и петнист тиф, като устройва подвижна лаборатория за изследване на болни от инфекциозни заболявания. Епидемиолог в Първа отделна армия. Произвежда за пръв път в България противодифтеритен серум. По време на Първата световна война (1914-1918) организира производството на противохолерна ваксина, с която се снабдява действащата армия.

Боян Дановски, режисьор, театрален педагог, драматург и преводач (1899-1976).
Бил е преподавател по актьорско майсторство и режисура в Държавното театрално училище. Главен режисьор на Софийската народна опера (1946-1947), главен режисьор на Народния театър "Иван Вазов" (1947-1951), директор и режисьор на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (1958-1965). Режисьор на първия български цветен филм "Точка първа" (1956). Превеждал е италиански поети и  произведения от Уилям Шекспир. Лауреат на Димитровска награда (май 1950, юни 1962). Носител на орден "Народна република България" първа степен (декември 1959), на орден "Георги Димитров" (12 август 1969). От 1976 г. Драматичният театър в Перник носи неговото име.

проф. Мирослав Янакиев, езиковед (1923-1998).
Проф. Мирослав Янакиев е учен, хуманитарист, учен с широк интердисциплинарен профил, който използва в работата си методите на математическата логика и теорията на информацията. Работил е в Историко-филологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1947-1988). Заместник-декан на Факултета за славянски филологии на университета (1966-1968). Преподавател по български език в Московския университет "М. В. Ломоносов" (1969-1984). Главен редактор на в. "Софийски университет" (1963-1964), редактор на в. "Студентска трибуна" (1966-1968). Автор е на "Българско стихознание" (1963), "Програмиран учебник по правопис на българския език" (в съавторство с Т. Владимирова, 1970), "Опит за програмиране на обучението по правопис" (в съавторство с Т. Владимирова, 1971), "Стилистика на българския език"  (1971), "Как да редактираме собствено съчинение" (1975), "Стилистиката и езиковото обучение" (1977), "Стилистиката и езиковото обучение" (1979), "Електрониката в помощ на учителя филолог" (1988), "Как да редактираме свой или несвой текст" (1994), "Грамматика болгарского языка для владеющих русским языком" (съвместно с Надежда Котова, 2001), "Честотен морфемиарий на българския език" (съвместно с Надежда Котова) и др.

Иван Нинов, художник график (1946).
През 1966 г. завършва Художествената гимназия в София и участва в почти всички художествени изложби в страната, както и в представителни изложби на българска графика в САЩ, Франция, Норвегия, Германия, Аржентина. Работи в сферата на графиката - суха игла, литография и фотолитография, на рисунката - креда, темпера, както и на живописта - акварел, масло. Изявява се и като илюстратор. Прави художественото оформление на книги като "Корените на света" от Янис Рицос (1977), "Нулев километър" от Лъчезар Еленков (1977), "Без свидетели" от Станка Пенчева (1980). Негови творби са включени в международни биеналета и представителни изложби на българското изобразително изкуство в Белград, Будапеща, Ибиса, Канагава, Краков, Лодз, Любляна, Токио, Ужице, Фрехен и др. Негови произведения са излагани още в САЩ, Аржентина, Мексико, Германия, Норвегия, Русия, Унгария и на престижния Есенен салон в Париж. Негови произведения има и в Конгресната библиотека във Вашингтон, в колекция "Лудвиг" в Кьолн, Германия, в галерии в Полша и Япония, както и в множество частни колекции. Носител на първа награда от изложбата-конкурс "Леонардо и ние" (1979), награда за графика на Римската академия за чуждестранно изкуство (1980), първа награда от изложбата-конкурс "Земята на Ботев" (1981), златен медал от международната графична изложба в Стокхолм, Швеция (1997), сребърен плакет на международното биенале на сухата игла в Ужице, Сърбия (2001), първа награда за малка графика от международната изложба в Баиа Маре, Румъния (2002), награда на името на проф. Стоян Стоянов от 14-ото международно биенале на графиката във Варна (2007) и др.

проф. Димитър Момчилов, български музикален деец и педагог (1947).  
Преподавател (от 1976) в Държавната музикална академия "Панчо Владигеров". Декан на Инструменталния факултет на Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" (1993-2003), заместник-ректор на академията (2004-2008) и неин ректор (10 април 2008-19 май 2016). Носител на наградата "Емил Чакъров" на Държавната опера-Бургас и Община Бургас (6 септември 2017), на наградата "Златна лира" на Съюза на българските музикални и танцови дейци (ноември 2017).

Антон Тодоров, политолог (1966).
Депутат в 44-ото Народно събрание (19 април-11 октомври 2017). Автор на книгите "Руската заплаха - диагнози и прогнози: Публицистика 1993-1997" (1998), "Шайка: Бойко, Росен, Цецо и другите" (2013), "Задкулисието на прехода: Българите срещу олигархията" (2013), "Шайка 2: Сергей, Гоце и другите" (2013), "Иван Костов: 1949-1991" (2014), "Агент Леон, или: как ДС вербува Георги Кьосеиванов" (2014), "Иван Костов в документите на Държавна сигурност" (2016). Водещ на предаването "Документите" по ТВ Европа (3 февруари 2018 - 21 юли 2021).

Лора Крумова, журналистка и телевизионна водеща (1979).
Репортер и водещ на сутрешния блок по Нова телевизия - "Здравей, България" (2000-юни 2010). Водеща на предаванията по бТВ "Тази събота" и "Тази неделя" (12 декември 2010-2014). От 2015 г. заедно с Галя Щърбева е водеща на предаването "Комбина" по "Нова телевизия". Автор и водеща на предаването "Събуди се" по Нова телевизия (2017-2018). Заместник главен радактор на предаването "Шоуто на Николаос Цитиридис" по бТВ (април 2020-юли 2021). От есента на 2021 г. е автор и водещ на седмичното предаване "На фокус с Лора Крумова" по Нова телевизия.

На този ден са родени и:

Джон Драйдън, английски поет, драматург и литературен критик, представител на класицизма (1631-1700).

Джон Фламстийд, първият английски кралски астроном (1646-1719).
Създател и първи директор на Кралската астрономическа обсерватория (1675) в Гринуич, Лондон, Великобритания. Автор е на нов каталог на звездите (1700), в който те са подредени от запад на изток, описвайки фигурите на съзвездията. Създава и таблица за движението на Луната, използвана от английския физик, математик и астроном Исак Нютон за потвърждение на закона за земното притегляне.

Пиер Жан Беранже, френски поет (1780-1857).

Сергей Коровин, руски художник (1858-1908).

Орвил Райт, американски авиоконструктор и летец (1871-1948).
Един от пионерите на авиацията. На 17 декември 1903 г. заедно с брат си Уилбър Райт извършват на дюните на Кити Хоук в щата Северна Каролина, САЩ, първия в света успешен самолетен полет с планер "Флайър-1" по тяхна конструкция, на който монтират изработен от самите тях четирицилиндров бензинов двигател с мощност 16 конски сили. При последния полет от общо 4 пробни излитания, който продължава 59 секунди, е преодоляно разстояние от 260 м.

Джордже Енеску, румънски композитор, цигулар, диригент и пианист (1881-1955).

Коко Шанел (ист. име Габриел Боньор Шанел), френска модна дизайнерка (1883-1971).
Основателка на модна къща "Шанел". Псевдонимът си Коко тя избира, след като изпява песен за изгубеното куче Коко в едно от кабаретата. През 1910 г. отваря на ул. "Камбон" в Париж първия си магазин за шапки, през 1913 г. отваря нов магазин и представя първата си колекция за спортни облекла. През 1915 г. отваря своята първа модна къща в Биариц, Франция, а през 1918 г. отваря модна къща "Шанел" в Париж на ул. "Камбон". През 1921 г. тя представя на пазара  парфюм, носещ нейното име - Chanel No. 5, наречен така, защото това е петият аромат, който тя избира, представен й от парфюмериста Ернст Бо. През 1935 г. тя притежава пет бутика в Париж и за нея работят 4000 работници. Нейна запазена марка е малката черна рокля, панталона клош с жилетка върху него, якето.

Лоренс Луис Шарки, австралийски политик (1898-1967).
Председател на Централния комитет на Комунистическата партия на Австралия (1930-1948) и неин генерален секретар (1948-1965). Заместник-председател на Централния комитет на Комунистическата партия на Австралия (1965-1967).

Ив Фарж, френски обществен деец и пацифист (1899-1953).

Огдън Наш, американски поет сатирик (1902-1971).

Уилард Бойл, канадски физик (1924-2011).
Носител на Нобелова награда за физика за 2009 г. заедно с американския физик Джордж Смит за изобретяването на CCD-сензорите, които  правят възможно създаването на цифронвите фото- и видеокамери. Те си поделят наградата с американския физик от китайски произход Чарлз Као, който я получава за революционни постижения, свързани с пренасянето на светлина във влакна за оптична комуникация.

Александър Вампилов, съветски писател и драматург (1937-1972).

Рихард Мьолер Нилсен, датски футболист и треньор (1937-2014).
Печели златен медал от Европейското първенство през 1992 г. в Швеция, като треньор на датския национален отбор по футбол.

Фред Томпсън, американски актьор и политик (1942-2015).
Участвал е в повече от 20 филма, сред които "Под прицел" (1993), "На лов за "Червения октомври" (1990) и "Нос Страх" (1991). От телевизионния екран е известен с ролята на областния прокурор Артър Бранч от сериала "Закон и ред" (2002-2007). Той е сенатор на Републиканската партия (1994-2003).

Уго Гати, аржентински футболист и вратар (1944).

Бил Клинтън (Уилям Джеферсън Клинтън), американски юрист и политик (1946).
Губернатор на щата Арканзас (1978-1980; 1982-1992). 42-и президент на САЩ (20 януари 1993-20 януари 2001).

Владимир Конкин, съветски актьор (1951).
Участвал e във филмите "Как се каляваше стоманата" (1973), "Романс за влюбените" (1974), "Пътят към София" (1979), "Черният океан" (1992) и др. Заслужил артист на Украйна (1974). Заслужил артист на Русия (2010).

Чезаре Прандели, италиански футболист и треньор (1957).
Печели сребърен медал от Европейското първенство през 2012 г. в Полша и Украйна, като треньор на националния отбор по футбол на Италия.

Жоау Пинту, португалски футболист (1971).

Марко Матераци, италиански футболист и треньор (1973).
Печели златен медал от Световното първенство през 2006 г. в Германия, с националния отбор по футбол.

Тиаго Гомеш, португалски футболист (1985).

Нико Хюлкенберг, немски автомобилен състезател (1987).
Участва във "Формула 1".

Това е денят на смъртта на:

Октавиан Август (Гай Юлий Цезар Октавиан Август), римски император (63-14 г. пр. н. е.).
Управлявал е Римската империя в продължение на 41 години (16 януари 27 пр. н. е.-19 август 14).

Блез Паскал, френски математик, физик и философ (1623-1662).
През 1642 г. открива първия цифров калкулатор, след като конструира изчислителна машина за две аритметични операции. През 1648 г. разработва "Закона на Паскал" след извършването на барометрични експерименти, полагайки основите на развитието на хидродинамиката и хидростатиката.

Джеймс Уат, британски изобретател (1736-1819).
Създател на парната машина (1769).

Михаил Иванов, български лекар бактериолог (1864-1924).
Създател и ръководител на Бактериологичния институт (1893-1920) в София. Редактира сп. "Медицински напредък" (1900-1902) и сп. "Български лекар" (1905-1915; 1921-1924). Член на Върховния медицински съвет (1909-1912) и негов председател (1924). По време на Балканската война (1912-1913) има големи заслуги за предпазване на населението от холера и петнист тиф, като устройва подвижна лаборатория за изследване на болни от инфекциозни заболявания. Епидемиолог в Първа отделна армия. Произвежда за пръв път в България противодифтериен серум. По време на Първата световна война (1914-1918) организира производството на противохолерна ваксина, с която се снабдява действащата армия.

Сергей Дягилев, руски балетмайстор, балетен и театрален импресарио (1872-1929).

Боян Дамянов, български финансист (1873-1943).
Главен счетоводител и директор на клона на Българската народна банка (БНБ) в Пловдив (април 1911-май 1920). Управител на БНБ (16 юли 1920-30 септември 1922).

Алчиде де Гаспери, италиански политик  (1881-1954).
Министър-председател на Италия (1945-1953). Първи председател на Парламентарната асамблея на Европейската общност за въглища и стомана (1954) Заедно с Робер Шуман и Конрад Аденауер поставят началото на "обединена Европа".

Граучо Маркс (ист. име Джулиъс Хенри Маркс), американски комедиен актьор (1890-1977).
Един от тримата братя Маркс - Граучо, Чико и Харпо. Участвал е във филмите "Една нощ в операта" (1935), "Патешка супа" (1933), "Нощ в Казабланка" (1936) и др. Носител е на почетен "Оскар" (1974).

Федерико Гарсия Лорка, испански поет и драматург (1898-1636).
Убит е по време на Гражданската война в Испания (17 юли 1936-26 януари 1939).

Лайнъс Полинг, американски химик, физик и обществен деец (1901-1994).
Носител на Нобелова награда за химия за 1954 г. за изследванията му върху природата на химичната връзка и използването им за определяне на структурата на сложни съединения. Носител на Нобелова награда за мир за 1962 г.

Георгий (Джордж) Гамов, американски физик от руски произход (1904-1968).
Разработва теорията на "големия взрив", довел до образуването на  Вселената. Предлага първия модел на генетичния код (1954).

адм. Бранимир Орманов, български военен деец и политик (1914-1985).
Командващ Военноморските сили на България (1950-1962), заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия (1962-1973), заместник-министър на народната отбрана и началник на Гражданската отбрана (1973-1983). Председател на Националния океанографски комитет (1983-1985). Депутат в 7-ото Народно събрание (1976-1981). Носител на орден "Георги Димитров" (1974), орден "Народна република България" първа степен (1956, 1959, 1964) и орден "Народна република България" втора степен (1952).

проф. Иван Венедиков, български археолог, историк, траколог и филолог (1916-1997).
Уредник в Античния отдел в Народния музей  в Скопие (1941-1944), уредник в Античния отдел на Археологическия музей в София (1945-1973), един от създателите и завеждащ отдел "Антична археология" при Националния исторически музей в София (1978-1986). Автор е на над 15 книги, между които "Тракийската колесница", Тракийското изкуство", "Тайна на тракийските могили", "Раждането на боговете" и др. Автор е на повече от 200 научни труда в областта на тракологията, археологията, епиграфиката, фолклора, праисторията, езикознанието, етнографията, нумизматиката и в средновековната история на България.

Едуардо Чилида, испански скулптор (1924-2002).

Иван Майдачевски, български балетист и балетен педагог (1932-2004).
Бил е преподавател в Националното училище по танцово изкуство. Един от основателите на балет "Арабеск"(1967).

Роберт Рождественски, руски поет (1932-1994).
Автор е на стихосбирките "Знамена на пролетта", "Посвещение", "Линия", "Гласът на града".

Мирко Ковач, югославски писател и сценарист (1938-2013).
В началото на 90-те години  на 20 в. той напуска Сърбия заради антинационалистическите си позиции и критиките си срещу президента на Сърбия  Слободан Милошевич и се установява  в хърватския град Ровин. Романите и разказите са осъждани от комунистическата цензура и изтегляни от книжарниците заради "мрачната им и силно индивидуалистична" страна. Автор е на "Животът на Малвина Трифкович", "Градът в огледалото", "Прозрачното тяло" и др.

Жорж Ганчев (Георги Ганчев Петрушев), български политик (1939-2019).
Председател на партия "Български бизнес блок" от нейното създаване (24 ноември 1990-9 април 2001). Председател на партия "Блокът на Жорж Ганчев" (от 10 юли 2004 г. е "Национално патриотично обединение") (2001-2014). Президент на Българската федерация по баскетбол (18 януари-12 юли 1993, 1995-1997). Депутат в 37-ото и 38-ото Народно събрание (1995-2001). Автор, продуцент и водещ на предаването "Жорж в действие" по "ТВ 2000" (2005). Бил е водещ и на предаването "При Жорж - музика, изкуство, култура" по телевизия "Евроком". Почетен гражданин на град Оклахома, САЩ (1993).

Тони Скот, американски режисьор от британски произход (1944-2012).
Режисьор е на филмите "Топ Гън", "Полицаят от Бевърли Хилс" 2 и др. Самоубива се, като скача от моста "Винсънт Томас" край Лос Анджелис, САЩ.