site.btaФотографията не е техниката, с която снимаш, а дали образът има послание, коментира доц. Петър Абаджиев

Фотографията не е техниката, техниката е само „втора цигулка“, коментира в интервю за БТА фотографът и преподавател доц. Петър Абаджиев по повод Световния ден на фотографията – 19 август.

Истината е дали образът има послание, дали има идея, дали изразява чувствата на автора, това вече е изкуството фотография, допълва той. 

Световният ден на фотографията – 19 август, се отбелязва от 2010 г. по инициатива на австралийския фотограф Корске Ара, показва справка на отдел „Справочна информация“ на БТА. Смята се, че на тази дата правителството на Франция купува патента за изобретения от френския художник и химик Луи Дагер метод за получаване на снимка (дагеротип) и го дарява на света за свободно ползване от всички. 

Смисъла на фотографията, възникването и развитието на това визуално изкуство и бъдещето му в дигиталната ера с навлизането на изкуствения интелект коментира за БТА доц. Петър Абаджиев, фотограф с много изложби в България и в Европа и дългогодишен преподавател в НАТФИЗ и в Нов български университет.

Същността на фотографията е тя да носи, освен информация, и послание, коментира той. Доц. Абаджиев отбелязва, че във фотографията има основно две посоки на развитие. Едната е на реалното документално изображение, това е репортажната, спортната, уличната (стрийт) фотография, при нея няма много обработка на образа. А при другия тип фотография образът се обработва от автора и той влага себе си в него, това вече е негов образ, това не е дървото или човекът, който е снимал, това е неговата престава, неговата настройка в момента, неговото желание за послание, посочва професионалистът.

Фотографията не е изкуство, тя може да бъде изкуство, смята доц. Абаджиев. Изкуството най-често се появява, когато образът се отдалечи от документалността, когато изразява „вътрешното аз“ на автора“, коментира той. Според доц. Абаджиев трагедията в момента е, че благодарение на тази леснота с новите технологии, фотографията губи смисъла на пресъздаване на значими неща.

Начало на фотографията 

Първото получаване на образ от светлина, защото фотографията е рисуване със светлина, е чрез използването на камера обскура - кутия, която отпред има отвор, а в другия край е поставено матово стъкло или бяла хартия и се получава един обърнат образ, разказва доц. Петър Абаджиев. 

С камера обскура се е занимавал още Леонардо да Винчи, Роджър Бейкън, но истинското подобрение започва, когато в отвора на тази камера обскура се слага събирателна леща, нещо като обектив, посочва той. 

През 1826 г. Ниепс прави първото истинско фотоизображение с гледка от прозореца на дома му, като експонацията продължава осем часа, разказва Абаджиев.

Първото „селфи“ (автопортрет) през 1839 г. отнема на американския изследовател и фотограф Робърт Корнелиус повече от минута за неподвижно стоене пред обектива, а сега става за хилядни от секундата,  коментира още той. Тогава е имало специални скоби, които са се слагали на тила на човека, за да не се движи, докато трае експозицията, обяснява специалистът.

„Бумът на фотографията“ започва след метода на Дагер, даже първоначално снимките се наричат дагеротипи, разказа доц. Абаджиев.  

Първата запазена снимка на българин е от 1842-43 г., на нея е възрожденецът Тодор Минков, а фотографът е Анастас Йованович (първият фотограф на Балканите). Снимката е правена във Виена, която тогава е била център на фотографията. 

По-нататъшното развитие на фотографията като достъпна за повече хора се свързва с изобретяването на фотоапарата с лента „Кодак“ в началото на 20 век и по-късно със създаването на малките фотоапарати „Лайка“ с лента от 36 снимки. Фотоапаратът „Лайка“ е направен не за фотография, а защото по това време в киното се прави проба за нормалната експозиция на дадена сцена с киноапарат и за една проба се изразходват 30-40 метра филм, а това било много скъпо, разказва доц. Абаджиев. Тогава Оскар Барнак конструира този апарат и с две или три снимки установява коя е правилната експозиция, което вече дава и една революция в репортажната фотография, обяснява той.

Снимане с филмова лента или посредством дигитални технологии

Съвременните цифрови технологии имат едно голямо богатство, не за това, че като щракнете, ще стане снимката, а това, че дават голяма свобода после при обработката, смята доц. Петър Абаджиев. Може например едно лице да го махнете и да сложите друго, може да направите лятното дърво да стане есенно дърво, може да замъглите цялото изображение, може да направите дъжд в образа, посочва той. По думите му съвременната фотография е предимно цифрова фотография, макар че има още хора, които са верни на филмовата фотография, която вече е станала скъпо занимание. 

Може да се снима и с телефон, но трябва да бъде много качествен, съветва доц. Абаджиев. С телефон можеш да направиш такава нощна снимка, каквато с друг фотоапарат не можеш, защото телефоните имат специална технология за нощни снимки, обяснява той.

За бъдещето на фотографията и развитието на изкуствения интелект 

Според доц. Абаджиев няма граници за развитието на фотографията. Въпросът е друг - дали масовата леснота и снижаването на естетическите възгледи на хората няма да я унищожат, особено сега, когато дойде и изкуственият интелект, посочва той. 

Изкуственият интелект е нещо изключително и стават страхотни образи, обаче в тях няма дух, няма го човекът, отбелязва доц. Абаджиев. Може да напишете в такава технология – направете ми Гунди като вкарва гол, изкуственият интелект ще нарисува Гунди точно такъв, какъвто е бил, защото има в себе си тази информация, и ще направи снимка, която по онова време не можеше да се направи, дава пример той. Сега тук има един много голям проблем накъде ще се развива изкуственият интелект – дали фотографията ще остане повече като израз на човешката душа или пък „ще отиде“ като израз на технологично съвършенство, коментира доц. Петър Абаджиев.