На 9 август в историята
9 август 2023 г., сряда, 32-а седмица от началото на годината
Българската православна църква отбелязва деня на св. ап. Матия. Преп. Псой. Св. Самуил, презв. Едески.
По света се отбелязва:
Международният ден на коренното население. Отбелязва се от 1995 г. с резолюция A/RES/49/214 на Общото събрание на ООН от 23 декември 1994 г., за да се насочи вниманието на обществеността за подобряване на икономическото, социалното и културното положение на коренното население по света при пълно зачитане на неговата самобитност и традиции. Годишнина от първата среща /1982/ на Работната група на ООН за коренното население в Женева, Швейцария. На 13 септември 2007 г. Общото събрание на ООН приема Декларация за правата на коренното население. Мотото на деня за 2022 г. е: "Ролята на жените от коренното население за опазването и предаването на традициите".
Денят на Нагасаки. Годишнина от атомната бомбардировка (1945) на САЩ над японския град Нагасаки по време на Втората световна война (1939-1945). Близо 220 000 души загиват при атомните бомбардировки над Хирошима (6 август 1945) и Нагасаки, над 200 000 умират по-късно от лъчева болест.
Националният празник на Сингапур. Ден на провъзгласяване на независимостта /1965/.
На този ден в България:
1886 - Княз Александър I Батенберг е детрониран от българския престол. Той е избран за княз на България на 17 април 1879 г. На 8 срещу 9 август 1886 г. в 2 ч. сутринта русофилски настроени офицери с подкрепата на руската дипломация извършват преврат и принуждават княз Александър I да подпише прокламация към българския народ, с която се отрича от престола. Отведен е в Буховския манастир, оттам - в гр. Рени (на руска територия), откъдето заминава за Германия. Сформирано е правителство от русофили, начело с митрополит Климент Търновски (Васил Друмев). На 12 август е съставено княжеско наместничество в състав: Стефан Стамболов, Петко Р. Славейков и Георги Странски. Кабинетът на митрополит Климент подава оставка, сформирано е ново временно правителство начело с Петко Каравелов. На 16 август в София влизат верни на княза военни части от пловдивския гарнизон. Петко Каравелов подава оставка. Наместничеството назначава правителство, начело с Васил Радославов. На 17 август след успешен контрапреврат князът се връща в страната и поема отново управлението й. На 26 август княз Александър I е принуден да абдикира под натиска на Русия, назначава регентство в състав: Петко Каравелов, Стефан Стамболов и подполк. Сава Муткуров, и отново напуска страната.
1920 - България установява дипломатически отношения с Унгария на ниво легации. Отношенията между двете страни са прекъснати на 26 септември 1944 г. и отново възстановени на 18 юни 1947 г. На 13 февруари 1954 г. са издигнати в ранг на посолства.
1957 - В България започва да работи първата международна телексна служба. Установени са телексни съобщения със СССР и Унгария.
1962 - Дипломатическите отношения между България и Тунис, установени на 30 август 1956 г. на ниво легации, са издигнати в ранг на посолства.
1975 - Създаден е Югозападният университет "Неофит Рилски" в Благоевград, като филиал на Софийския университет "Св. Климент Охридски" с Разпореждане 323 от 9 август 1975 г. на Бюрото на Министерския съвет. Открит е на 15 септември 1976 г. С Указ 2296/4 август 1983 г. на Държавния съвет се преобразува в самостоятелен Висш педагогически институт. От 1991 г. е Висш педагогически институт "Неофит Рилски". С Решение на 37-ото Народно събрание от 21 юли 1995 г. се преобразува в Югозападен университет "Неофит Рилски".
1991 - Учреден е Браншовият съюз на работодателите от геологията, рудодобива, уранодобива, нерудни и скалнооблицовачни материали и минното строителство по инициатива на работодателите от 17 дружества от миннодобивния бранш. На Общото учредително събрание, проведено на 20 ноември 1991 г. е приет Устав на сдружението, наречено Българска браншова камара на търговските дружества от проучването, добива и преработката на минерални суровини. Камарата е регистрирана е на 30 юни 1992 г. като организация на работодателите от миннодобивния отрасъл. През 2001 г. е пререгистрирана с името Българска минна камара. С решение на Общото събрание на камарата от 9 февруари 2006 г. се преименува в Българска минно-геоложка камара.
2002 - Със Заповед РД-775 от 9 август 2002 г. на Министерството на околната среда е създаден природен парк "Българка" с цел опазване, възстановяване и поддържане на буковите екосистеми и ландшафти, характерни за Централна Стара планина, флората, фауната и културно-историческото богатство на района.
Паркът е разположен по северните склонове на Стара планина и обхваща територии в централния и източния дял на Стара планина. Площта му е 21 772 ха. Горската територия на парка възлиза на 17 460,62 ха. В пределите на парка се намират Националният парк-музей "Шипка-Бузлуджа", Архитектурно-етнографският комплекс "Етър", Архитектурно-историческият резерват "Боженци", Соколският манастир и Дряновският манастир.
2008 - В Официалния вестник на Европейския съюз е публикуван Регламент номер 875/2008 на Европейската комисия от 8 август 2008 г., с който се отменя Регламент номер 1962/2006 на комисията за налагането на предпазната клауза на България в областта на авиацията. Отмяната влиза ефективно в сила от 10 август 2008 г. С това българската авиация става равноправна с европейската, като отговаря на всички изисквания за безопасност на ЕС. Предпазната клауза е наложена на България в края на декември 2006 г. и касае признаването на сертификатите за летателна годност на българските въздухоплавателни средства. Пропуските, установени от Европейската агенция за авиационна безопасност, се отнасят до недостиг на административен капацитет в българската Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация", най-общо в областта на контрола по безопасността и на сертифицирането за експлоатационна годност и поддръжка на въздухоплавателните средства.
2016 - В Гълъбово е регистрирано превишение на серния диоксид 4,4 пъти над нормата. Източник на замърсяването са топлоелектрическите централи в комплекса "Марица-изток"
2017 - Влиза в сила Спогодба между правителствата на България и на Обединените арабски емирства за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии, ратифицирана със закон, приет от 43-ото Народно събрание на 28 април 2016 г.
2018 - При с. Стожер, Добричка област, председателят на агенция "Пътна инфраструктура" Светослав Глосов дава символично начало на експлоатацията на реновиран 15,5-километров участък от пътя Варна - Добрич. Пътят е важен за икономическото развитие на региона, като осигурява връзка и с Румъния.
2021 - В Хасково е измерена температура от 37,3 градуса по Целзий на сянка, което е температурен рекорд. До този момент най-горещо на 9 август в Хасково е е било през 1930 г. и 1945 г., когато температурите са били 36, 5 градуса.
На този ден по света:
1173 - Започва строителството на кулата в град Пиза, Италия, като камбанария на катедралата "Санта Мария Асунта" в града. Намира се в Кампо де Мираколи на Полето на чудесата. Изграждането на кулата се извършва по проект на архитекта и скулптор Бонано Пизано през последната четвърт на 13-и в. и продължава 177 години, преминавайки през 3 етапа на строителни "паузи". Първият етаж, заобиколен от 15 колони от бял мрамор с класически капител и арки, е построен през 1173 г. Когато е издигнат третият етаж през 1178 г., кулата се наклонила с 5 см заради нестабилния подпочвен слой, върху който е издигната и строителството било преустановено. Едва 100 години по-късно Джовани ди Симоне продължава изграждането, като се опитва да компенсира наклона. Седмият етаж е завършен през 1319 г. Въпреки това камбанарията все още била крива, което отново довело до спиране на строителните дейности. Томазо Пизано поема предизвикателството да завърши кулата, като строителството й завършва през 1372 г. с добавяне на камбанарията и камбаните. През 1990 г. кулата е затворена за посетители. Причината била, че високата 58,5 метра сграда с тегло от почти 15 000 тона се е отклонила с 4,5 метра от оста си и е застрашена от срутване. Между 1993 г. и 2001 г. кулата е "издърпана" с 44 см под основата с помощта на тежести с тегло няколко тона. През м. декември 2001 г. кулата отново е отворена за посетители. През 1987 г. кулата в Пиза е включена в Списъка на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) за световното културно наследство.
1830 - Луи Филип е провъзгласен за крал на Франция след края на Юлската революция (1830), с която се слага край на властта на династията на Бурбоните във Франция. Луи Филип е син на Орлеанския херцог Луи-Филип и праправнук на Людовик XIII и е последният управлявал Франция монарх. На 24 февруари 1848 г. след безредици и недоволство от страна на народа, вследствие на остра икономическа криза, Луи Филип се отказва от трона. Във Франция е провъзгласена Втора република и е създадено временно правителство. Бившият монарх заминава за Великобритания, където живее до смъртта си.
1926 - Започва заселването на остров Врангел в Северния ледовит океан. Полярният изследовател Георгий Ушаков създава метеорологична станция на острова, като ръководи група от 59-има преселници - руснаци и чукчи. Островът носи името на руския мореплавател Фердинанд Врангел, определил местоположението му след изследвания и разговори с местното население. Сега е в границите на Чукотския автономен окръг в Русия. От 20 април 1976 г. е природен резерват.
1942 - Ленинградската филхармония изпълнява Седма (Ленинградска) симфония на композитора Дмитрий Шостакович по време на блокадата на Ленинград през Втората световна война (1939-1945). Дмитрий Шостакович започва да композира симфонията в края на м. юли 1941 г. в Ленинград малко преди началото на блокадата на града (8 септември 1941-18 януари 1944). На 22 октомври 1941 г. композиторът е евакуиран в гр. Куйбишев, където завършва симфонията на 27 декември 1941 г. За първи път симфонията е изпълнена на 5 март 1942 г. на сцената на Куйбишевския (дн. Самарски) театър за опера и балет в изпълнение на Оркестъра на московския Болшой театър, също евакуиран в Куйбишев. В столицата Москва Седма симфония е представена за първи път на 29 март 1942 г.
1945 - По време на Втората световна война (1939-1945) над Нагасаки в Япония американският бомбардировач B-29 "Суперфортрес" пуска втора атомна бомба, след като на 6 август 1945 г. е пусната първата атомна бомба над Хирошима. Първоначалната цел е гр. Кoкура, но поради облачност се налага промяна на курса към алтернативната цел - гр. Нагасаки. Експлозията се случва в 11:02 ч. на височина 1650 фута. Градът е изравнен със земята, загиват 70 000 души. Бомбата с кодовото наименование "Дебелака" е от имплозивен тип с 6,4 килограмово ядро от плутоний-239, с взривен еквивалент от около 21 килотона тротил.
1974 - Президентът на САЩ Ричард Никсън подава оставка заради аферата "Уотъргейт". На 17 юни 1974 г. петима сътрудници на Комитета за избор на президента Ричард Никсън за втори мандат са арестувани за влизане с взлом в щаба на Националния комитет на Демократическата партия в хотел "Уотъргейт" във Вашингтон с цел да се монтира апаратура за подслушване на заседанията. Скандалът предизвиква създаването на специална комисия към Конгреса. Започва разследване, което доказва, че няколко президентски сътрудници са замесени в незаконни действия и опит да се прикрие цялата операция. На 9 ноември 1973 г. е произнесена присъдата срещу 6 души, обвинени в политически шпионаж по аферата "Уотъргейт". Това са Хауард Хънт, Джеймс Маккорд, Бърнард Баркър, Юдженик Мартинес, Франк Стърджис и Вирджилио Гонсалес. На 1 март 1974 г. президентът Ричард Никсън е обвинен от Федералния съд в съучастие в аферата. На 9 август 1974 г. той подава оставка, за да избегне съдебната процедура; той получава амнистия за евентуалните си престъпления от новия президент Джералд Форд.
1976 - Съветската автоматична космическа станция "Луна-24" е изстреляна към Луната от космодрума в Байконур, СССР (дн. в Казахстан) с ракета носител "Проток К". На 18 август 1976 г. станцията каца на повърхността на Луната. На 22 август 1976 г. се връща на Земята и доставя образци от лунната повърхност, взети на около 2 м дълбочина.
1996 - В Москва, Русия, президентът Борис Елцин полага клетва за втори мандат като държавен глава на Руската федерация.
2000 - Открито е новото летище на Осака, Япония. То се намира западно от града, върху изкуствен остров навътре в океана.
2004 - При инцидент в атомната централа в град Михама, префектура Фукуи в Япония загиват 4 души, а 11 са ранени. Инцидентът възниква в 15.28 ч. местно време (6.28 ч по Гринуич) в момент, когато един от реакторите и една турбина са автоматично изключени, при което се получава изтичане на нерадиоактивна пара и са ранени намиращите се в залата с турбините служители. Няма изтичане на радиация нито вътре, нито извън централата.
2007 - Осемнайсет души са ранени, четирима от които тежко, след като върху палубата на руски туристически кораб пада къс от ледник недалеч от архипелага Шпицберген. В момента на инцидента, станал късно вечерта, на кораба "Алексей Маришев" са се намирали общо 72-ма души, между които 50 британски граждани. Корабът е извършвал круизно плаване в Северния ледовит океан и преминал твърде близо до ледника Хорнбрин на остров Свалбард. Арктическите острови, разположени на 1000 км от Северния полюс и на 500 км от норвежкото крайбрежие, са популярна туристическа дестинация през лятото.
2008 - Африканският съюз замразява членството на Мавритания в организацията заради военния преврат, извършен на 6 август 2008 г. от командващия президентската гвардия генерал Мохамед Улд Абделазиз. Президентът Сиди Улд Шейх Абдалахи и министър-председателят Яхия Улд Ахмед Уагф са арестувани. Мавритания остава членка на съюза, но няма право да участва в заседанията и да гласува, докато не се възстанови конституционния ред в страната.
2012 - В резултат на горещините в Република Корея умират 14 души. Причините за смъртните случаи са топлинни удари и обезводняване. Близо 800 души са приети в болница. Повечето от жертвите са възрастни хора. През последните дни средната температура в страната надвишава 35 градуса. Жегите нанасят щети на 465 селски стопанства, където загиват над 1 млн. животни.
2014 - Египетски съд постановява да се разпусне Партията за свобода и справедливост, политическото крило на организацията "Мюсюлмански братя", с което на практика тя не може да участва в избори.
2015 - След седмици на протести срещу корупцията и лошото състояние на обществените служби в изявление, качено в интернет, министър-председателят на Ирак Хайдер ал Абади обявява план за реформи, включващ премахването на постовете вицепрезидент и заместник министър-председател. Ирак има трима заместник министър-председатели и трима вицепрезиденти. В изявлението си Хайдер ал Абади призовава да се преразгледат принципите за назначаване на хора на ръководни постове, квотите за партии и религиозни групи според него трябва да бъдат премахнати, като кандидатите за висши постове трябва да се избират "според компетентността, почтеността и опита им", от комисия, назначена от министър-председателя.
2016 - Съдът в Индия освобождава под гаранция една от най-известните политически активисти в страната Иром Шармила, която от 16 години е в гладна стачка, след като тя дава уверения, че ще прекрати гладуването. Тя е била хранена през това време принудително с тръбичка през носа. След освобождаването си тя прекратява гладната стачка. Иром Шармила е задържана под стража от ноември 2000 г., когато започва гладна стачка заради приемането на строг закон, предоставящ големи правомощия на силите за сигурност в североизточния щат Манипур. След като започнала гладната стачка, Шармила била обвинена в опит за самоубийство, което в страната е наказуемо, и това позволявало на властите да я хранят принудително.
2017 - В Египет влиза в сила правителствен декрет, с който се намалява достъпът до купоните, с които три четвърти от населението на страната, наброяващо 93 милионна души, си купува храни на субсидирани цени. Това е най-новата мярка от амбициозния правителствен план за икономически реформи. С правителствения декрет се отказват купони на хората, изкарващи над 1500 египетски лири (около 84 долара) месечно. Заповедта не засяга притежателите на купони в момента.
2018 - Регистрирано e земетресение с магнитуд от 6,2 по скалата на Рихтер на остров Ломбок, намиращ се в провинция Западен Нуса-Тенгара в Индонезия, който е съседен на остров Бали в източна посока и е популярна туристическа дестинация. Земетресението е на дълбочина от 12 км, а епицентърът е в североизточната част на острова. Това е третият силен трус в Ломбок за малко повече от седмица. Първото земетресение на острова е регистрирано на 29 юли 2018 г. с магнитуд от 6,4 по скалата на Рихтер, при което загиват 16 души и са ранени над 350 души, а второто е на 5 август 2018 г. и е с магнитуд от 7 по скалата на Рихтер, при което загиват 319 души и са ранени близо 2500 души.
2019 - Торнадо преминава през югозападната част на Люксембург, като скоростта на вятъра достига 128 км/ч. Ранени са 19 души. Ураганните ветрове отнасят покриви на сгради и комини, нанесени са повреди на над сто жилищни сгради до степен, че са негодни за живеене. Торнадото изкоренява дървета, поврежда автомобили и причинява блокиране на движението по някои пътища и смущения на движението и по някои железопътни линии.
2020 - В Беларус са произведени президентски избори, на които настоящият президент Александър Лукашенко, който управлява страната от 1994 г., получава 81,35 процента от гласовете срещу 8 процента за основната му опонентка Светлана Тихановска.
2021 - Египетският курорт Хургада посреща първия директен полет от Русия след почти шестгодишно прекъсване. Самолетът с руски туристи "Еърбъс А330-300" на египетския национален превозвач "Иджипт еър" каца на международното летище в града, с което се възобновяват директните полети от Русия до курортите на Червено море. Русия спира директните полети до Египет през м. октомври 2015 г. след терористичния акт, при който руски самолет с 224 души на борда се разбива в Синай. Властите в Египет предприемат мерки за подобряване на сигурността на летищата и през 2018 г. е възобновена редовната линия до столицата Кайро. Решение за вдигане на забраната за полети до курортите на Червено море е взето през м. юли 2021 г. с указ на президента на Русия Владимир Путин.
Родени на този ден българи:
Иван Мешеков, литературен критик (1891-1970).
Печата за пръв път през 1916 г. във в. "Пряпорец". Сътрудничи в сп. "Ново време", сп. "Нов път" (1923-1925), сп. "Златорог"(1935), в. "Пладне", в. "Кормило", в. "Щит" (1933-1934), в. "Литературен преглед" (1934-1935). Автор е на литературни статии, портрети и студии, сред които: "Греховната и свята песен на Багряна" (1928), "Трудово спътническа литература" (1933), "Ляво поколение. От гимназията до окопите.1907-1917" (1934) , "П. К. Яворов. Поет-богоборец"(1934), "Г. П. Стаматов. От езичник до сатирик" (1936), "Към реалистична критика" (1936). Съставя "Антология 9 септември" (1945) и др. В по-ново време са издадени книгите му "Талантът като Прометеев дар" (2002) и "Към реалистична критика" (2011).
Никола Момчилов, икономист и дипломат (1891-1964).
Управител на Българска народна банка (29 февруари 1932-31 юли 1934). Пълномощен министър и представител на България в Обществото на народите в Женева (1935-1936). Пълномощен министър в Швейцария (1936-1938), в Нидерландия и във Великобритания (1938-1941).
Атанас Мечкаров, финансист (1904-1984).
През 1944 г. е подуправител на Българската земеделска и кооперативна банка. Участва в комисията по изготвяне на законопроект за национализация на банките и създаване на Българска инвестиционна банка. През 1947 г. е назначен за председател на новоучредената Българска инвестиционна банка. Председател на Българска народна банка (13 август 1949-19 март 1955 ). През 1952 г. под негово ръководство се извършва нова парична реформа. Заместник-министър на финансите (1955-1957). Бил е директор на българския "Монетен двор".
Борис Кюркчиев, юрист и политик (1909-2002).
Председател на възстановената на 19 декември 1989 г. Демократическа партия (19 декември 1989-16 декември 1990), неин почетен председател (16 декември 1990-28 май 2002).
акад. Радой Попиванов, лекар, биолог, генетик и политик (1913-2010).
Директор на Медико-биологичния институт при Медицинска академия (1976-1977), директор на Централната лаборатория по генетика при Българската академия на науките (1975-1977). Депутат от 4-ото до 9-ото Народно събрание (1962-1990). Министър на народното здраве (20 юли 1977-19 август 1987), министър на народното здраве и социалните грижи (19 август 1987-15 декември 1988). Автор е над 200 труда, 10 монографии, 11 студии и университетски учебници. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1963), на орден "Народна република България" втора степен (август 1973), на орден "Георги Димитров" (1983), на орден "13 века България" (8 септември 1984), на орден "Стара планина" първа степен (10 ноември 2003).
Петър Бобев, писател (1914-1997).
Автор е предимно на юношески приключенски романи, сред които "Гущерът от ледовете" (1958), "Белият лоцман" (1961), "Самотникът от ледената пустиня" (1963), "Жрицата на змията" (1965), "Симба" (1967), "Вълчата царица" (1969), "Гонитба из южните морета" (1971), "Опалите на Нефертити" (1971), "Горан - мечи побратим" (1973) и др. Носител на Националната награда за литература "Петко Р. Славейков" за цялостно творчество (1994).
проф. Люба Енчева, пианистка и музикален педагог (1914-1989).
Солистка в Радио София (1947-1950). Преподавател в Българската държавна консерватория (1950-1989). Член на журитата на повече от 50 международни конкурси за пианисти, сред които "Чайковски", "Шопен", "Кралица Елизабет", "Роберт Шуман", "Бах", "Дебюси", "Бузони" и др. Лауреат на Димитровска награда (1952). Удостоена е със званието "Народен артист" (май 1979). Носител на орден "Народна република България" (декември 1974), на орден "Георги Димитров" (август 1984), на наградата "Златна лира" на Съюза на българските музикални и танцови дейци за 1984 г. (март 1985).
Михаил Топалов (ист. име Михо Христов Памукчиев), журналист и писател (1921-2011).
Кореспондент на в. "Работническо дело" (1944-1946). От 25 юни 1946 г. работи като инспектор при Централния съвет на Българския червен кръст. През този период започва да пише с псевдонима Михаил Топалов. Работи във в. "Народна младеж" (1950-1954), в. "Вечерни новини" (1954-1987). Водещ на телевизионни предавания по телевизия "СКАТ" - "Векът на Михаил Топалов" (1999-2002) и "Старият албум" (2003-2008). Автор е на книгите "Знаеш ли горо, помниш ли?" (двутомен роман, 1954-1956), "То беше вчера" (1968), "Срещи с Буров" (1990), "Атентатът в казиното" (1992), "Разговори с принц Кирил" (1992), "Буров банкерът" (2001), "Хайлайфът, любовниците и кабаретата в България" (2002), "Юнион клуб" (2005) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" (1981).
Цончо Чапанов, метеоролог и изследовател, първият българин, стъпил на Антарктида (1930-1971).
От 1957 г. е научен сътрудник, ръководител на лаборатория по радиосондажи към Централното управление на хидрометеорологична служба при БАН. През 1967 г. е включен в състава на 12-ата съветска антарктическа експедиция. На 3 февруари 1967 г. за първи път развява българското знаме на Антарктида. С Указ на президента от 31 май 2016 г. на негово име е наречен връх на Антарктическия полуостров в Антарктида.
Юри Жиров, режисьор и сценарист (1944-2011).
Режисьор е на филмите "Трудни деца" (1982), "Всеки ден от живота" (1986), "Дишай" (1988), "Стената" (1992), "Николай Майсторов - сподавен вик" (2007) (и сценарист), "Теодора - Изкушението да си жив" (и сценарист) (2009). Носител на наградата на Съюза на българските филмови дейци за филма "Дишай" (1990).
Георги Василев (Гочето), футболист и треньор (1946).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Червено знаме" (Радомир), "Сливен", "Локомотив" (Горна Оряховица), "Марек" (Дупница) и "Етър" (Велико Търново). За националния отбор по футбол има изиграни 4 мача. Треньор е от 1977 г. Като треньор става шампион на България с три различни клуба - "Етър" (Велико Търново), "Левски" (София) и ЦСКА (София).
Лиляна Томова, състезателка по лека атлетика (1946).
Състезава се в дисциплините 400 м, 800 м и 1500 м гладко бягане. Влиза в историята на българския спорт като първата българка европейска шампионка на 800 м от Европейското първенство в Рим, Италия, през 1974 г., където печели и сребърен медал на 1500 м. Спортист на България за 1974 г. Печели сребърни медали от европейските първенства в зала през 1974 г. в Гьотеборг, Швеция (щафета 4х392 м) и през 1976 г. в Мюнхен, Германия (800 м). Личните й постижения са: 51,99 сек на 400 м; 1.58.14 мин. на 800 м и 4.05.0 мин. на 1500 м. Носител на специалната награда на Европейската атлетика за дългогодишен принос в развитието на леката атлетика в Европа (3 февруари 2011). Била е президент на атлетически клуб "Тракия Ц Пловдив".
проф. Валентин Колев, художник (1948-2023).
От 1980 г. преподава в Националната художествена академия (НХА). Бил е завеждащ катедра "Живопис" и заместник-ректор на НХА. Има над 30 самостоятелни изложби в България и в чужбина. Носител на Първа награда на конкурс за млади живописци - Виена, Австрия (1978), на "Каплар приз" (Унгария, 1986), на първа награда от Международния конкурс за живопис във Вилнюс, Литва (1987). Носител на меча "Ромфея" (Пловдив, 1998). Удостоен с почетния знак "За заслуги към Националната художествена академия" (2008).
Александър Божков, икономист и политик (1951-2009).
Изпълнителен директор на Агенцията за приватизация (30 юли 1992-24 август 1993). Заместник-председател на Съюза на демократичните сили (СДС) (30 април 1995-февруари 1997) и член на Националния изпълнителен съвет на СДС (30 април 1995-27 февруари 2000). Депутат в 37-ото Народно събрание (12 януари 1995-12 февруари 1997). Член на Изпълнителния съвет на Обединения християндемократически център (ОХДЦ) (от 27 март 1993) и и. д. председател на ОХДЦ (27 януари-17 март 1996). Заместник министър-председател и министър на промишлеността (12 февруари 1997-21 декември 1999). Първи специален представител (главен преговарящ) на България за провеждане на преговорите за присъединяване към Европейския съюз (23 декември 1999-9 юни 2000). Учредител (септември 1997) на фондация "Център за икономическо развитие" и съпредседател на Управителния й съвет (септември 1997-23 август 2009). Бил е колумнист във в. "Дневник" и водещ на музикалното предаване "Музика за душата" по Дарик радио.
ген. Никола Колев, военен деец (1951-2021).
Началник на Генералния щаб на Българската армия (6 юни 2002-31 май 2006). Съветник на президента Георги Първанов по военната сигурност (1 юни-1 септември 2006). Секретар по военната сигурност при президента (1 септември 2006-15 март 2007). Началник на кабинета на президента (15 март 2007-22 януари 2012). Посланик на България в Нидерландия (23 март 2012-17 юни 2016). Носител е на орден "Стара планина" първа степен с мечове (26 май 2006).
Григор Гогов, лесовъд (1953).
Директор на Държавно ловно стопанство "Паламара" (1986-1988). Главен секретар на Националното ловно-рибарско сдружение "Съюз на ловците и риболовците в България" (2005-2013). Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите (август 2013-август 2014). Директор на Държавно ловно стопанство "Черни Лом" - Попово (2014-8 март 2017). Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите (8 март 2017-19 септември 2018). Удостоен в Белгия с ордена на "Последователите на Свети Хуберт" (31 май 2014), което е най-високото европейско ловно отличие, връчено за първи път на българин за особени заслуги в областта на опазването на дивеча и ловното дело.
Христо Плачков, състезател по вдигане на тежести (1953-2009).
От европейски първенства печели един сребърен медал (1976) и един бронзов медал (1975). От световни първенства печели един бронзов медал (1975). През спортната си кариера подобрява 9 пъти световни рекорди във вдигането на тежести.
Надежда Нейнски (известна и с фамилията Надежда Михайлова), политик (1962).
Говорител на правителството на Филип Димитров и ръководител на пресцентъра на Министерския съвет (1 декември 1991-30 декември 1992). Директор на пресцентъра на партия "Съюз на демократичните сили" (СДС) (1991-1995). Заместник-председател на СДС (1995-2002) и председател на СДС (10 март 2002-1 октомври 2005). Заместник-председател на Европейската народна партия (февруари 1999-31 март 2006). Депутат в 37-ото и 38-ото Народно събрание (1995-21 май 1997). Министър на външните работи (21 май 1997-5 юли 2001). Депутат в 39-ото Народно събрание (5 юли 2001-17 юни 2005). Депутат в 40-ото Народно събрание (11 юли 2005-23 юли 2008) и негов заместник-председател (23 юли 2008-25 юни 2009). Член на Европейския парламент (14 юли 2009-1 юли 2014). Посланик на България в Турция (20 юли 2015-4 януари 2021).
Валентин Николов, инженер и политик (1971).
Работил е областта на мениджмънта, маркетинга и рекламата. Депутат в 41-ото Народно събрание (14 юли 2009 - 23 март 2012). Заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма (23 март-7 май 2012). Изпълнителен директор на АЕЦ "Козлодуй" (7 май 2012-26 юни 2013). Депутат от 43-ото до 44-ото Народно събрание (27 октомври 2014-10 февруари 2021). Изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на "Български енергиен холдинг" ЕАД (31 май-16 ноември 2021).
Камен Златков, състезател по ски алпийски дисциплини (1997).
На 22 декември 2021 г. завършва на 19-о място в нощния слалом от Световната купа в Мадона ди Кампильо, Италия.
Дейвид Хъдълстоун, български състезател по спортна гимнастика (2000).
Печели бронзов медал (земя) на Европейския младежки фестивал през 2017 г. в Дьор, Унгария. Участва на летните Олимпийски игри през 2021 г. в Токио, Япония.
На този ден са родени и:
Амедео Авогадро, италиански физик (1776-1856).
Автор е на Закона на Авогадро (1811) и на числото на Авогадро (константа на Авогадро). Законът на Авогадро гласи: един мол какъвто и да е газ при еднаква температура и налягане заема един и същ обем. Числото на Авогадро определя броя на структурните (градивни) частици в 1 мол субстанция. Използва се за определяне на броя на градивните частици (атоми, молекули, йони и т. н.) в определено количество вещество.
Херман фон Сименс, немски физик, химик и индустриалец (1885-1986).
Заместник-член на Управителния съвет на "Сименс и Халске" (1928), ръководител на Централната лаборатория към компанията (1929-1933), член на Управителния съвет на "Сименс и Халске" (1934), ръководител на компанията (1941-1956), почетен член на Надзорния съвет на "Сименс" (1968-1986). Под негово ръководство са въведени иновативни разработки в областта на телекомуникационните технологии. През 1933 г. успешно започва експлоатацията на първата мрежа за набиране чрез телеписна техника с телекси от борсите в Берлин и Хамбург.
Жан Пиаже, швейцарски психолог (1896-1980).
Памела Травърс, британска писателка (1899-1996).
Авторка е на детските романи за Мери Попинс.
Мозес Котане, южноафрикански политик (1905-1978).
Генерален секретар на Южноафриканската комунистическа партия (1938-1978). Член на Националния изпълнителен комитет на Африканския национален конгрес (1945-1978).
Уилям Фаулър, американски физик (1911-1995).
Носител на Нобелова награда за физика за 1983 г. за теоретичното и експерименталното изучаване на ядрените реакции, които са от значение при образуването на химичните елементи във Вселената. Той си поделя наградата с американския астрофизик от индийски произход Субраманиан Чандрасекар, който я получава за теоретичното изучаване на физичните процеси, съществени за структурата и еволюцията на звездите.
Туве Янсон, финландска детска писателка и художничка (1914-2001).
Авторка е на "Малките тролове и голямото наводнение" (1945), "Татко Мумин и морето (1965), "Омагьосаната зима" (1957), "Невидимото дете" (1962) и др. Книгите й са преведени на повече от 34 езика. Тя е илюстрилара собствените си книги, както и произведения на Ханс Кристиан Андерсен, Луис Карол и Р.Р. Толкин. Носителка е на около 30 литературни награди, сред които международната награда за детска литература златният медал "Ханс Кристиан Андерсен" - най-висшето признание в областта на детската литература (1966).
Филип Ларкин, британски писател (1922-1985).
Автор е на романите "Джил" (1946) и "Момиче през зимата" (1947), на сборниците със стихосбирки "Северният кораб" (1945), "По-малко измамените" (1955), "Сватбите Уитсън" (1964), "Високи прозорци" (1974) и др. Автор е и на сборника с рецензии за джаз музиката "Всичко за джаза" (1970) и на сборника с есета "Необходимо творчество" (1983).
Марио Загало (ист. име Марио Жорже Лобо Загало), бразилски футболист и треньор (1931).
Той е първият, който става световен шампион като футболист и като треньор. И е единственият с 4 световни титли - две като футболист (1958, 1962) и две като треньор - треньор (1970) и като помощник главен треньор (1994).
Леонид Кучма, украински политик (1938).
Министър-председател на Украйна (13 октомври 1992-21 септември 1993). Президент на Украйна (19 юли 1994-23 януари 2005).
Ото Рехагел, немски футболист и треньор (1938).
Печели златен медал от Европейското първенство през 2004 г. в Португалия, като треньор на националния отбор по футбол на Гърция. Избран от Международната федерация на футболната история и статистика за Световен национален треньор на 2004 г.
Романо Проди, италиански политик (1939).
Председател на Европейската комисия (24 март 1999-22 ноември 2004). Председател на Демократическата партия на Италия (31 май 2007-16 април 2008). Министър-председател на Италия (16 май 1996-21 октомври 1998; 17 май 2006-8 май 2008).
Иса Хаяту, камерунски спортен деец (1946).
Президент на Камерунската футболна федерация (1985-1988). Член на Международния олимпийски комитет (МОК). Президент на Африканската футболна конфедерация (КАФ) (1988-2017). От 1990 г. е член на Международната федерация по футбол (ФИФА). Вицепрезидент на ФИФА (1992-8 октомври 2015) и и. д. президент на ФИФА (8 октомври 2015-26 февруари 2016).
Рой Ходжсън, английски футболист и треньор (1947).
Руй Жордао (Жордао Руй Мануел Тринидад), португалски футболист (1952-2019).
Жан Тирол, френски икономист (1953).
Президент на Европейската икономическа асоциация (2001). Директор на Училището за икономика в Тулуза (2007-2009). Разработил е икономически модел на бизнес репутацията и нейното влияние върху икономическия процес. Той се е занимавал и с въпросите на антимонополното регулиране на олигопола. Носител на Нобеловата награда за икономика за 2014 г. за анализа си на силата на пазара и регулацията.
Мелани Грифит, американска актриса (1957).
Участвала е във филмите "Работещо момиче" (1988), "Кладата на суетата" (1990), "Проблясък" (1992), "Лолита" (1997), "Живи машини" (2014) и др. Носителка на наградата "Златен глобус" за най-добра актриса за филма "Работещо момиче" (1989).
Уитни Хюстън (Уитни Елизабет Хюстън), американска певица (1963-2012).
Уитни Хюстън е единственият изпълнител, имал седем последователни номер едно хита в класацията Горещите 100 на сп. "Билборд". Това са песните "Saving All My Love for You", "How Will I Know", "Greatest Love of All", "I Wanna Dance with Somebody (Who Loves Me)", "Didn't We Almost Have It All", "So Emotional" и "Where Do Broken Hearts Go". За музикалната награда "Грами" Уитни е номинирана 36 пъти, като е носителка на шест награди "Грами", вкл. песен и албум на годината (1994) за саундтрака към филма "Бодигард" (1992). Уитни Хюстън е и вторият изпълнител в света след Елтън Джон и единствената изпълнителка с два албума, достигнали до номер едно в класацията "Горещите 200" на сп. "Билборд" - дебютният й албум "Уитни Хюстън" (1985) и вторият й албум "Уитни" (1987), който е продаден в 19 млн. копия. Според Книгата на рекордите на Гинес Уитни Хюстън е най-награждаваната певица на всички времена. Списъкът й с награди е много дълъг - 6 награди "Грами", 2 награди "Еми", 30 награди на сп. "Билборд", 22 американски музикални награди и др. Общо отличията й са 415.
Джилиан Андерсън, американска актриса (1968).
Известна е с участието си в ролята на агент Дейна Скъли в научнофантастичния телевизионен сериал "Досиетата Х" (1993-2018). Носител на наградата "Златен глобус" за най-добра актриса в "Досиетата Х" (1997). Удостоена е със 2625-ата звезда в Алеята на славата в Холивуд в Лос Анджелис, САЩ (8 януари 2018).
Хуанес (ист. име Хуан Естебан Аристисабал Васкес), колумбийски певец /1972/
Носител на две награди "Грами" за най-добър латиноамерикански поп албум (2009, 2013).
Филипо (Пипо) Индзаги, италиански футболист (1973).
Печели златен медал от Световното първенство през 2006 г. в Германия и сребърен медал от Европейското първенство през 2000 г. в Белгия и Холандия с националния отбор по футбол.
Рафаел Поаре, френски състезател по биатлон (1974).
Трикратен носител на олимпийски медали - през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ (сребърен и бронзов медал), и през 2006 г. в Торино, Италия (бронзов медал). Осемкратен Световен шампион - през 2000 г. в Осло, Норвегия (масов старт 15 км), през 2001 г. в Поклюка, Словения (масов старт 15 км; щафета 4 х 7,5 км), през 2002 г. в Осло, Норвегия (масов старт 15 км), през 2004 г. в Оберхоф, Германия (спринт 10км; индивидуално преследване 20 км; масов старт 15 км), и през 2007 г. в Антхолц, Италия (индивидуално преследване 20 км). Европейски шампион през 1995 г. в Льо Гран-Борнан, Франция (индивидуално преследване 10 км). Четирикратен носител на Световната купа (2000, 2001, 2002, 2004).
Равшан Ирматов, международен футболен съдия от Узбекистан (1977).
Фелипе Луиш, бразилски футболист (1985).
С "Атлетико Мадрид" (Испания) печели два пъти турнирът Лига Европа (2012, 2018) и два пъти Супер купата на УЕФА (2012, 2018). С "Фламенго" (Бразилия) печели и сребърен медал от Световното клубно първенство (2019).
Това е денят на смъртта на:
Самюъл Фъргъсън, британски поет от ирландски произход (1810-1886).
акад. Васил Попович, български писател, художник, педагог и обществен деец (1833-1897).
Депутат във 2-ото Обикновено народно събрание (1880-1881). Участва в създаването на възрожденската белетристика, поезия, драма, художествена и литературна критика. Автор е на една от първите български детски стихосбирки - "Детска гусла" (1879, 3 доп. изд. 1883). Някои от включените в нея стихотворения - "Цвете мило, цвете красно", "Облаче", "Пролет мила, животворна", са известни като песни. Автор е на първото методическо ръководство по български език - "За звуковете. Конспект из етимологията на новобългарския език" (1883). Един от пионерите на българската литературна критика. Създава около 20 жанрови акварели и рисунки, както и един автопортрет. Дописен член на Българско книжовно дружество (1872), редовен член на БКД (1884).
Ернст Хекел, немски естествоизпитател (1834-1919).
Въвежда термина "екология" в книгата си "Обща морфология на организмите" (1866).
полк. Сава Мирков, български военен лекар и общественик (1850-1927).
Главен лекар на армията по време на Сръбско-българската война (1882-1892), лекар на 2-ра дружина на Българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Първият губернски лекар на София (1878), първият старши лекар на Софийската първоразрядна болница (дн. УМБАЛ "Александровска"). Главен лекар на медицинската служба на българската войска (1882-1891). Едни от създателите на Българския червен кръст и негов подпредседател (1914-1927). Редактор на първото българско медицинско сп. "Медицинска сбирка" (1883-1884). Депутат в 12-о Обикновено народно събрание (1902-1903). Действителен член на БАН (1898).
проф. Георги Златарски, български геолог (1854-1909).
Основател на българската геоложка наука и на Геологическия институт при Висшето училище в София, ректор на Висшето училище (1897-1898; 1901-1902). Действителен член на Българското книжовно дружество (1884). Член-основател и пръв председател на Българското природоизпитателно дружество (1898-1909). Член-основател и председател на Земеделското дружество (1907-1909). Автор е на "Еокретацейската или долнокредната серия в България" (1908), "Геологията на България" (1927, посмъртно), на Геоложка карта на България в М 1:300 000 (1905-1911) и др.
Руджеро Леонкавало, италиански композитор (1857-1919).
Автор е на около 20 опери, сред които "Палячо", "Бохеми" (Животът в Латинския квартал) , "Заза", "Едип-цар", "Младият Фигаро" и др.
Хайних Циле, немски художник (1858-1929).
Джоузеф Линкълн Стефънс, американски писател, публицист, журналист и философ (1866-1936).
Иван Дорев, български учител и книжовник (1866-1942).
В продължение на 31 години е учител в различни градове - в Битоля, Куманово, Скопие, Цариград и София. Учител в Солунската българска девическа гимназия (1908-1909). Работи в Архива на Възраждането (1909-1914), в Министерство на народната просвета (1921-1923). Редактира детската илюстрована библиотека "Щастливи години" (1930-1931). Член е на Българо-гръцкото дружество, а от 1937 г. и на Македонския научен институт. Автор на сборници със стихове и разкази, училищни христоматии и граматики. Превежда различни автори от гръцки език.
акад. Антон Попстоилов (Антон Попстоилов Ников), български историк, фолклорист и етнограф (1869-1928).
Учител в Прилеп (1890-1893), учител и директор на Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий" (1897-1898; 1899-1903). Директор на класическата гимназия в Битоля (1898-1999), директор на Солунската българска девическа гимназия (1899-1901), директор на българската мъжка гимназия в Одрин и на петокласното девическо училище (1903-1904), директор на педагогическото училище в Сяр (1904-1907), директор на Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий" и търговската гимназия (1907-1909), директор на българската мъжка гимназия в Одрин (1909-1910). Главен екзархийски училищен инспектор в Цариград (1910-1913). Уредник в Народния етнографски музей в София (1913-1918; 1921-1928) и негов директор (1918-1921). Автор е на над 250 произведения, от които няколко монографии и много статии и студии, издава първата библиография в българската фолклористика - "Показалец на печатаните през ХIХ век български народни песни" (2 части, 1916-1918).
Херман Хесе, немски писател (1877-1962).
Автор е на сборник с поеми "Романтични песни" (1899), романите "Петер Каменценд" (1904), "Безкрайното колело" (1906), "Гертруда" (1910), "Росхалде" (1914), "Демиан" (1919), "Сидхарта" (1922), "Степният вълк" (1927), "Нарцис и Голдмунд" (1930), "Игра на стъклени перли" (1943) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1946 г. за неговото вдъхновено творчество, което проникновено представя класически хуманитарни идеали и високи качества на стила.
Андрей Велички (светско име Стоян Петков), български църковен деец (1886-1972).
Началник на културно-просветния отдел на Светия синод (1926-1929). През 1928 г. е подстриган в монашество с името Андрей в Черепишкия манастир "Успение Богородично", същата година е ръкоположен за епископ с титлата "Велички". Бил е викарий на Варненския и Преславския митрополит Симеон. През 1937 г. с указ на цар Борис III е назначен за управляващ българската епархия в Северна Америка и Австралия. Има заслуги за нейното регистриране през 1949 г., с което запазва собствеността на имотите й в Манхатън и на 50-а улица в Ню Йорк. Той е първият, който въвежда хоровото пеене в Българската православна църква.
Крум-Александър Дзивгов, български литературен критик и публицист (1895-1936).
Бил е редовен сътрудник на сп. "Сила", сътрудник на в. "Литературен глас", в. "Ден", сп. "Демократически преглед", сп. "Читалищен преглед", сп. "Листопад" и др. Сътрудничи на в. "La Bulgarie" и "La parole bulgare" с критики. Съставител и редактор на литературни сборници за френския езиковед Луи Леже, австрийския писател и поет Петер Алтенберг, датския литературовед Георг Брандес и др. Редактор е на сборник, посветен на Пенчо Славейков (1914). Осъден на 7 месеца затвор за брошурата "Покушение срещу българското правосъдие" (1933). Умира в затворническата болница. В наши дни е издадена книгата на Дзивгов "Литература и общество. Избрани статии" (2013), съставител д-р Радка Пенчева.
акад. Дончо Костов, български учен биолог и генетик (1897-1949).
Директор на Централния земеделски изпитателен институт в София (1939-1949). Министър на земеделието и държавните имоти (1 юни-12 юни 1944). Основател и директор на Института по приложна биология и развитие на организмите при Българската академия на науките (БАН) (1947-1949). Редовен член на БАН (1946). Носител на международната награда за научни постижения "Бернандини" (1942).
акад. Кирил Павлов (Кирил Павлов Зарев), български растениевъд (1899-1965).
Директор на Земеделската опитна станция (по-късно Централен земеделски изпитателен институт) в София (1931-1935; 1936-1939; 1949-1952). Завеждащ Катедрата по фуражно производство при Зоотехническия факултет в София (1941-1959). Завеждащ секцията по агротехника в Института по растениевъдство при Българската академия на науките (БАН) (1955-1957). Чл.- кор. на БАН (1958). Секретар на отделението за селскостопански науки на БАН (1959-1961). Главен научен секретар на Академията за селскостопански науки (1961-1965). Работи върху физиологията, селекцията и агротехниката на селскостопанските растения и по фуражното производство. Създава нови сортове житни култури и картофи. Носител на орден "Народна република България" втора степен (1965).
Сесил Поуел, британски физик (1903-1969).
Носител на Нобелова награда за физика за 1950 г. за развитието на фотографския метод за изучаване на ядрените процеси и за откриването на мезоните със същия метод.
Дмитрий Шостакович, съветски композитор (1906-1975).
Автор е на симфонии, опери, балети, вокални произведения, театрална и филмова музика. Народен артист на СССР (1954), Герой на социалистическия труд (1966).
Франк Уитъл, британски инженер и летец (1907-1996).
Изобретил през 1928 г. реактивния двигател, патентован на 16 март 1930 г. Първият в света реактивен самолет "Глостър Е 28/29", създаден на 12 април 1937 г., извършва успешен пробен полет на 15 май 1941 г.
проф. Джеймс ван Алън, американски физик (1914-2006).
Открива радиационните зони около Земята, наречени на него. Проектира десетки измервателни уреди, които са използвани в американските космически сонди, като апаратурата и гайгеровите броячи на борда на първия спътник на САЩ "Експлорър 1".
проф. Панайот Гиндев, български философ и публицист (1921-1984).
Работи в областта на теорията на познанието, социалната философия и ревизионизма. Преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1950-1955). Ръководител на катедра "Философия" на Философския институт на Българската академия на науките /БАН/ (1955-1967) и заместник-директор на института (1969-1980). Чл.-кор. на БАН (1979). Автор е на научни статии, студии и монографии.
Ернст Неизвестний, руски скулптор (1925-2016).
Участник във Втората световна война (1939-1945). По негови проекти в Русия са изградени мемориал на жертвите на сталиновите репресии в Магадан, композицията "Дървото на живота" и др. От 1977 г. живее в САЩ. Носител на Държавната награда на Руската федерация (1995). Носител на орден "За заслуги пред Отечеството" (9 април 1996) трета степен за изключителните му заслуги за развитието на изобразителното изкуство, на държавния орден "Начало" за големия му принос за развитието на изобразителното изкуство (6 април 2001). В Екатеринбург на 9 април 2013 г. по повод неговата 88-годишнина е открит първият в Русия Художествен музей "Ернст Неизвестний", в който творбите са дарени от скулптора.
Николай Серебряков, руски режисьор и аниматор (1928-2005).
проф. Димитрина Гюрова-Савова, българска режисьорка и театрален педагог (1934-2020).
Режисьорка в Драматичния театър в Сливен (1956-1959), в Драматичния театър "Стоян Бъчваров" във Варна (1959-1963), в Драматичния театър "Адриана Будевска" в Бургас (1963-1966), в Нов драматичен театър "Сълза и смях" " (1966-1970), в Народния театър "Иван Вазов" (1986-1989). От 1975 г. е преподавател по актьорско майсторство и режисура за драматичен театър в Националната академия за театрално и филмово изкуство " Кръстьо Сарафов"и от 2006 г. в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград. През 32-годишната си преподавателска дейност е обучила 8 актьорски випуска и 7 режисьори по индивидуален план. Като един от създателите на телевизионния театър в Българската национална телевизия тя е създала над 40 постановки. Режисьорка е на над 50 театрални спектакъла за театрите в Сливен, Варна, Бургас, театър "Сълза и смях", театър "Българска армия", Народен театър за младежта (дн. Младежки театър "Николай Бинев"), Народният театър "Иван Вазов", "Театър 199". Удостоена със званията "Заслужил артист" (май 1972) и "Народен артист" (май 1984). Носителка на Наградата на Комитета за телевизия и радио. Два пъти носителка на Наградата на София, единият от които за 1980 г. (8 април 1981), на орден "Народна република България" втора степен за активна творческа и обществена дейност във връзка с нейната 50-годишнина (16 октомври 1984). Два пъти е носителка на наградата за режисура на Съюза на артистите в България (за оригинален прочит на нова българска пиеса ("Наградата" от Драгомир Асенов в Театъра на Българската армия) и за цялостен спектакъл ("Ретро" от Александър Галин в Народния театър "Иван Вазов). Носителка на държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" за 2019 г. за изключителния й принос за развитието на националната културна идентичност и духовни ценности (4 декември 2019).
Фахрудин Юсуфи, югославски футболист (1939-2019).
По-голяма част от футболната му кариера е с футболния клуб "Партизан". Той има 55 мача за югославския национален отбор.
Махмуд Даруиш, палестински поет (1941-2008).
През 1960 г. той публикува първата си стихосбирка "Птици без криле". Автор е на поемата "Смърт, победихте" (1998).
Ламонт Доузър, американски музикант и текстописец (1941-2022).
Работил е с американския рапър Кание Уест, британския музикант Дейв Стюарт от групата "Юритмикс", американската група "Блек айд пийс" и др. През 1962 г. подписва договор със звукозаписната компания "Мотаун", където работи като продуцент и текстописец заедно с Браян и Еди Холанд. Тримата създават творческата група, известна като "Холанд-Доузър-Холанд", написала и продуцирала десетки оглавили класациите песни за американската певица Даяна Рос и групата "Сюприймс", "Фор топс", Марвин Гей и др. Въведени са в Залата на славата на рокендрола (1990). Удостоени са със звезда на холивудската Алея на славата (2015).
Владимир Смирнов, български актьор от руски произход (1942-2000).
Играл е в Ленинградския театър "Ленински комсомол" (1965-1966), в театрите в Шумен, Враца и Добрич (1966-1969), в Народния театър за младежта в София (1969-1990 и от 1993). Участвал е във филмите "Сбогом приятели" (1970), "Най-добрият човек, когото познавам" (1973), "Приключенията на Авакум Захов" (1980), "Среща на силите" (1982) и др. Удостоен със званието "Заслужил артист" (1980).
Мартин Бърч, британски продуцент (1948-2020).
Продуцирал е албуми на рок групи, сред които "Блек сабат", "Дийп пърпъл" и "Айрън мейдън".
/АЯ/
news.modal.text