site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 8 август в историята

8 август 2023 г., вторник, 32-а седмица от началото на годината

Българската православна  църква отбелязва деня на св. Емилиян изповедник, еп. Кизически изповедник. Св. Мирон, еп. Критски. Св. Трендафил Загорски.

По света се отбелязва:

Денят на Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия (АСЕАН). Отбелязва се от 2005 г. в страните членки на Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия (АСЕАН) - Бруней, Виетнам, Индонезия, Камбоджа, Лаос, Малайзия, Мианма, Сингапур, Тайланд и Филипините. Годишнина от учредяването /1967/ на организацията в Банкок, Тайланд.

На този ден в България:

1953 - В Металургичния завод "Ленин" в Перник (дн. "Стомана индъстри" АД) е отлята първата българска стомана. Заводът е пуснат в експлоатация на 5 ноември 1953 г. С Разпореждане 26/1 юни 1979 г. заводът се преобразува в Стопански металургичен комбинат "Ленин". От 13 април 1989 г. е държавна фирма "Стомана" - Перник, от 18 май 1992 г. - "Стомана" АД - Перник. От 15 юни 2001 г. - "Стомана индъстри" АД.

1954 - Националният отбор на България по волейбол за мъже става световен шампион след като на финала на Световните студентски игри в Будапеща, Унгария, побеждава Полша с 3:2 гейма. Макар и студентска, това е първата световна титла за българския волейбол.

1988 - България установява дипломатически отношения с Европейската общност (ЕО). На 22 декември 1990 г. VII Велико народно събрание приема решение, изразяващо желанието на Република България да стане пълноправен член на Европейската общност. На 8 март 1993 г. в Брюксел (Белгия) са подписани Европейското споразумение за асоцииране на България към ЕО (в сила от 1 февруари 1995). На 1 декември 1995 г. Народното събрание  приема решение правителството да подаде официална молба за пълноправно членство в ЕС. На 10 декември 1999 г. Европейският съвет в Хелзинки (Финландия) решава да открие преговори с България, Латвия, Литва, Словакия, Румъния и Малта. На 12-13 декември 2002 г. на срещата на върха в Копенхаген (Дания) е връчена Пътна карта за присъединяване на България и Румъния. На 12-13 декември 2003 г. на срещата на Европейския съюз (ЕС) в Брюксел  с участието на 28 страни (15-те от ЕС, 10-те присъединили се през 2004 г. и 3-те кандидатки България, Румъния и Турция),  лидерите на 25 от тях решават  България и Румъния да бъдат приети в ЕС на 1 януари 2007 г. На 14 юни 2004 г. България затваря последните две преговорни глави от общо 31. На 13 април 2005 г. в Страсбург, Франция,  Европейският парламент  одобрява Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС. На 25 април 2005 г. в Люксембург по време на срещата на министрите на външните работи на ЕС Договорът е подписан. На 11 май 2005 г. е ратифициран от Народното събрание  на България. Влиза в сила на 1 януари 2007 г.   

2007 - Оттичащата се приливна вълна от град Цар Калоян по река Русенски Лом къса защитни диги и залива земеделски площи край русенското село Басарбово, къщи и обществена сграда в село Красен и широки части от землището на село Божичен. Приливната вълна на 6 август е причинена от проливни дъждове.

2008 - Агенцията за приватизация и "Кей Джи Маритайм Шипинг" АД подписват официално приватизационния договор за продажбата на 70 на сто от капитала на "Параходство Български морски флот" ЕАД на стойност 440 100 000 лв.

2014 - Към 8.40 ч. в "Терем - Цар Самуил" ЕООД в Костенец при извършване на контролируемото унищожаване на барут, вложен  в двигателя на авиационна ракета, избухва взрив от складираните наблизо в чували раздробени тетрилови пресовки и димоблеско-усилители. Ранени са 13 души. Причина за взрива е прехвръкнала искра от горенето на барута, която причинява запалване на складирания тетрил.

2015 - В Бургас министър-председателят Бойко Борисов открива Бреговия център за управление на корабоплаването, който се намира на територията на пристанище Бургас. Инвестицията е за 20 млн. лв. Трафик кулата ще контролира трафика на плавателни съдове, ще следи за разливи и ще работи в тясна координация със съседните черноморски държави. Другата й функция е свързана с борбата срещу контрабандата по море.

2017 - Президентът Румен Радев налага вето на измененията в Закона за опазване на околната среда, приети на 27 юли 2017 г., с които се премахва втората съдебна инстанция при обжалване на административни актове във връзка с околната среда и биологичното разнообразие. Според президента, за да изпълни конституционното си задължение за осигуряване  опазването на околната среда, държавата трябва да създава не само регулации за съхраняването и възпроизводството на околната среда, но и за ефективен контрол за тяхното прилагане.

2019 - В Адмиралтейството във Варна е валидирана марка, посветена на 140-годишнината от създаването на Военноморските сили на България. Марката е в тираж 7500 броя.

2020 - Локализиран е пожарът, обхванал около 450 декара иглолистна гора край язовир "Жребчево" до Твърдица. Гората е  смесена собственост - държавна, общинска и частна. Огънят е пламнал на 7 август 2020 г. около 15.00 часа. В потушаването му, продължило през цялата нощ, са се включили пожарникари, служители на Държавното горско стопанство в Твърдица, общинската горска структура и доброволци.

2021 - На Олимпийските игри в Токио, Япония, ансамбълът на България по художествена гимнастика в състав - Симона Дянкова, Стефани Кирякова, Мадлен Радуканова, Лаура Траатс и Ерика Зафирова, печели златен медал. Това е първа олимпийска титла в историята за българската художествена гимнастика и втори пореден медал от олимпиади след бронзовия медал на ансамбъла в Рио де Жанейро, Бразилия, през 2016 г.
  
На този ден по света:

1588 - Английският флот разгромява испанската Велика армада в битката при Гравелин, Франция, по време на Англо-испанската война (1585-1604). Англо-испанската война е конфликт между кралство Испания и кралство Англия, която не е обявена официално. Водят се серия от битки през голям период от време. Войната завършва с победа на Испания.

1786 - Французите Жак Балма и Мишел Пакар изкачват връх Монблан (4807 м) - най-високият връх на Алпите, разположен на френско-италианската граница. Денят се приема за рожден ден на модерния алпинизъм.

1918 - Край гр. Амиен започва т. нар. Амиенска операция от войските на Антантата (Великобритания, Франция и Русия) за отблъскване на германските войски от Амиенската дъга на Западния фронт по време на Първата световна война (1914-1918). Битката завършва на 11 август 1918 г. Англо-френските военни сили значително превъзхождат германските. На участъка на пробива са съсредоточени над 500 танка и около 1000 самолета. Направен е пробив в германската отбрана, западно от Амиен, с широчина на фронта до 75 км и дълбочина 10-18 км. Общите загуби на съюзниците са около 45 000 души, а за германците - около 75 000 души - начало на военното поражение на Германия по време на Първата световна война (1914-1918).

1936 - В Женева, Швейцария, е основан Световният еврейски конгрес на среща на 280 делегати от 32 страни (8-15 август 1936).

1937 - Начало на т. нар. голяма чистка при управлението на Йосиф Сталин. На Бутовския полигон край Москва започват екзекуции на съветски граждани, обявени за врагове на държавата. От 8 август 1937 г. до 19 октомври 1938 г. на полигона без присъда са екзекутирани 20 761 политически затворници, а в трудови лагери са изпратени около 1,58 млн. души.

1945 - СССР обявява война на Япония след отказа й да изпълни изискванията за безусловна капитулация на страната във Втората световна война (1939-1945), заложени в Потсдамската декларация, подписана на 26 юли 1945 г. от името на правителствата на САЩ, Великобритания и Китай по време на Потсдамската конференция (17 юли-2 август 1945). На 14 август 1945 г. Япония приема условията на декларацията, а на 2 септември 1945 г. е подписан Актът за капитулацията на Япония, с което официално се слага край на Втората световна войната (1939-1945).

1945 - В Лондон, Великобритания, е създаден Международният военен трибунал за преследване и наказване на главните военни престъпници от Втората световна война (1939-1945), съгласно споразумение, подписано от правителствата на СССР, САЩ, Великобритания и Франция по време на Лондонската конференция (26 юни-8 август 1945). На 29 август 1945 г. е публикуван първият списък с обвиняемите, състоящ се от 24 политици, военачалници и идеолози на националсоциализма. Заседанията на съда започват на 20 ноември 1945 г. и приключват на 1 октомври 1946 г.

1963 - Във Великобритания бандата на Рони Бингс, в която участват 11 души, извършва въоръжен обир във влака, движещ се по маршрута Глазгоу - Лондон. Бандата ограбва 2,6 млн. лири (около 49 млн. долара). Престъплението е наречено "Големия влаков обир". През 1964 г. Рони Бигс е заловен и осъден на 30 години затвор, но успява да избяга от затвора след 15 месеца. Той се укрива 36 години, като живее в Австралия, Панама, Венецуела и Бразилия. През 2001 г. се завръща доброволно във Великобритания и се предава на британската полиция. Освободен е от затвора на 7 август 2009 г. по здравословни причини.

1967 - В Банкок, Тайланд, е подписана Декларация за създаването на Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия (АСЕАН) от министрите на външните работи на пет страни - Индонезия, Малайзия, Тайланд, Сингапур и Филипините. Към 2017 г. в организацията членуват 10 държави - Бруней, Виетнам, Индонезия, Камбоджа, Лаос, Малайзия, Мианма, Сингапур, Тайланд и Филипините.

2000 - Взрив разтърсва подземен пасаж в станция на Московското метро, който води към площад Пушкин в центъра на Москва, на неколкостотин метра от Кремъл. Загиват 13 души, 135 са ранени.

2005 - Иран възобновява дейността на военния завод за преработка и обогатяване на уран в Исфахан. В този завод се преработва и обогатява уран, който може да се използва както за гориво в ядрени електроцентрали, така и за производство на ядрени оръжия. Иран твърди, че ядрената му програма е с изцяло мирни цели и ядрените му централи се използват за производство на електроенергия, а не на бомби.

2006 - В САЩ екип от шестима хирурзи, двама анестезиолози, един рентгенолог, двама уролози и 25-30 души помощен персонал в Детския медицински център в Солт лейк сити, щата Юта успешно разделят 4-годишните сиамски близначки Кендра и Малая Херин. Те имат един чифт крака, общ бъбрек, черен дроб, таз и част от дебелото черво. Това е първата известна хирургична операция за разделяне на близнаци с общ бъбрек.

2008 - В Пекин, Китай, президентът на САЩ Джордж У. Буш официално открива новото американско посолство. Президентът е придружен от баща си, бившия президент Джордж Буш-старши, който през 70-те години на 20 в. оглавява американското бюро за свръзка в Пекин, както и от Хенри Кисинджър, държавен секретар при президента Ричард Никсън, когато започва дипломатическият диалог с Китай.

2009 - В САЩ 55-годишната Соня Сотомайор от пуерторикански произход полага клетва като член на Върховния съд. На 6 август 2009 г. с 68 гласа "за" срещу 32 "против" Сенатът одобрява кандидатурата й, с което тя става първият съдия от латиноамерикански произход и третата жена в най-висшата съдебна инстанция на САЩ.

2009 - Над Тайван преминава тайфунът Моракот ("изумруд" на тайски език), като предизвиква свлачища и причинява щети на стойност над 2 млрд. долара. Загиват около 700 души и 385 души се водят за изчезнали, 311 от които само в село Сяолин, в южната част на острова. Тайфунът Моракот причинява най-тежките наводнения в Тайван от половин век.

2012 - Президентът на Украйна Виктор Янукович подписва Закона за основите на държавната езикова политика. Според приетия на 3 юли 2012 г. от парламента закон руският език придобива статут на регионален език в 13 от 27-те региона в страната. Въпреки че украинският език остава единствен официален език в държавата, одобряването на законопроекта от Върховната рада предизвиква масови протести. 

2012 - В Източен Китай с бурни ветрове и проливни дъждове връхлита тайфунът Хайкуй. Повече от 1,5 млн. души са евакуирани. Над 400 000 домакинства са без ток. Тайфунът сериозно нарушава транспортните комуникации в района. Стотици полети от летищата в засегнатите райони са отменени. Спрени са и някои от скоростните влакове. По нареждане на правителството е спряно движението по някои от основните магистрали. В селището Хепу, провинция Чжацзян, скоростта на вятъра достига до 150 км в час. От уязвими зони са евакуирани 250 000 души, а в района на Шанхай евакуираните са 375 000 души. Хайкуй е третият тайфун, който преминава през Китай за последната една седмица. В централната и североизточната част на страната 25 души загиват при преминаването от петък до понеделник на тайфуните Саола и Дамрей.

2014 - В Женева, Швейцария, Световната здравна организация (СЗО) обявява, че взривът от ебола в Западна Африка е глобална заплаха за общественото здраве, която изисква извънредни усилия за спиране на разпространението на смъртоносната болест. Според СЗО взривът от ебола е най-големият и най-продължителният в историята и е достатъчно тревожен, за да бъде оценен като такава заплаха. Вирусът предизвиква за няколко дни хеморагична треска, последвана от повръщане и диария. Той носи името си от река Ебола в северната част на Демократична  Република Конго /бивш Заир/, където е регистриран за първи път през 1976 г.

2015 - Министерството на културата на Украйна публикува "черен списък" с културни дейци, чиито действия "създават заплаха за националната сигурност". Списъкът включва 14 души, сред които руския певец Йосиф Кобзон и френския актьор Жерар Депардийо. Останалите имена са  Владимир Кучеренко, Егор Холмогоров, Олег Газманов, Михаил Хазин, Валерия Перфилова, Йосиф Пригожин, Сергей Безруков, Михаил Боярский, Николай Расторгуев, Иван Охлобистин, Михаил Пореченков и Григорий Лепс. Според промени в закона държавната агенция за кино отказва издаването или прекратява вече издадено държавно удостоверение за право на разпространение на филми, ако един от участниците фигурира в списъка с лица, създаващи заплаха за националната сигурност.

2016 - В Баку, Азербайджан, се провежда първата тристранна среща на високо равнище между Русия, Азербайджан и Иран. Президентите на трите страни - Владимир Путин, Илхан Алиев и Хасан Рохани приемат декларация, в която  потвърждават намерението си да развиват тристранното  сътрудничество в области като  съвместната борба с тероризма, регулирането на регионални  конфликти, взаимодействието в Каспийския регион, развитие на   връзките в енергетиката, транспорта и други.

2017 - В Москва, Русия, започва процес срещу бившия министър на икономиката на Русия Алексей Улюкаев по обвинение в корупция. Заседанието се провежда при закрити врата и има за цел решаване на процедурни въпроси. Алексей Улюкаев е арестуван на 14 ноември 2016 г. по подозрение, че е получил подкуп за 2 млн. долара за издаване на положителна оценка, позволила на петролната компания "Роснефт" да изкупи от държавата 50,08 процента от акциите на петролната компания  "Башнефт". На 15 ноември 2016 г. президентът Владимир Путин го уволнява, след като съд му повдига обвинения за корупция в особено големи размери. Алексей Улюкаев е министър на икономиката от 24 юни 2013 г.

2018 - В катедралата "Света Богородица" в Амиен, Франция, се провежда възпоменателна церемония по повод 100-годишнината от битката при Амиен, Северна Франция (8 август 1918 г.), която дава начало на съюзническо настъпление, довело до поражението на Германия в Първата световна война. На церемонията присъстват близо 3000 души, включително неколкостотин потомци на участниците в битката от всички страни от Общността на нациите и Франция. Сред официалните лица са Принц Уилям, министър-председателката на Великобритания Тереза Мей, министърката на въоръжените сили на Франция Флоранс Парли и нейният държавен секретар Женвиев Дарийосек, високопоставени представители на Канада, САЩ, Австралия, Ирландия и Северна Ирландия, и бившият федерален президент на Германия Йоахим Гаук. Две хиляди души са в катедралата, а около 1200 следят церемонията на голям екран на площада пред огромното готическо здание.

2019 - В Русия на военен полигон край Северодвинск, Архангелска област, по време на тестове на реактивен двигател с течно гориво избухва взрив, при който загиват петима служители на руската държавна корпорация "Росатом".

2020 - Министър-председателят на Мавриций Правинд Джагнот обявява екологично извънредно положение заради петролен разлив от японския кораб "Вакашио", заседнал край бреговете на островната държава в края на м. юли 2020 г.

2021 - Сицилия въвежда извънредно положение и режим на кризисна ситуация през следващите шест месеца поради горските пожари, бушуващи на острова от края на м. юли. Необичайно високите температури над 40 градуса причиняват суша в Южна Италия, което спомага на разпространението на пожарите.

Родени на този ден българи:

проф. Христо Стамболски, лекар анатом и обществен деец (1843-1932).
Участник в църковнонационалната борба, един от организаторите на българското здравеопазване след освобождението на България от османско иго(1878). От 1875 г. е редовен преподавател по анатомия и хистология в светското Висше медицинско училище в Цариград. Автор е на учебник и атлас по анатомия на човека на турски език (1867). Председател на българското читалище в Цариград (1870). Заради участието си в освободителното движение е заточен в гр. Сана (дн. столица на Йемен), където завежда турска военна болница. В нея прави проучвания върху болестта филариоза, а през 1878 г. открива причинителя й филария мединензис. Депутат в Областното събрание на Източна Румелия (1879-1985), подпредседател на събранието (1879). Префект на Сливен (1880-1881). Директор на Обществените сгради в Източна Румелия (1881-1883). След Съединението на Княжество България с Източна Румелия (1885) е началник на отделение в Александровската болница в София, поддиректор и директор на Гражданска санитарна дирекция при Министерството на вътрешните работи (1902-1903). Един от основателите на Български лекарски съюз (1901). Подпредседател на централното ръководство на Българския червен кръст (1900-1902).

Драгомир Казаков, оперен певец баритон, актьор и режисьор (1866-1948).
На 8 август 1890 г. заедно с Иван Славков и Ангел Букорещлиев участва в един от първите концерти на български професионални музиканти. Един от основателите и директор на Столичната драматично-оперна трупа, където е артист и директор (1890-1892). Директор на Театър "Сълза и смях" (1893-1894). Автор е на "Материали по история на Народния театър и опера" (1929).

Асен Иванов, юрист и икономист (1869-1937).
Управител на Българска земеделска банка (19 август 1908-31 декември 1910), директор на Генерална банка (1911-1926) и на Българска народна банка (18 януари 1926-29 август 1931). По време на неговото управление се сключват два важни заема - Бежанският заем (1926) и Стабилизационният заем (1928). Участва в редакционния колектив на "Списание на Митнишкото дружество", редактор на сп. "Взаимност" - официален орган на Земеделските кооперативни сдружавания, сътрудничи на списанието на Съюза на популярните банки.
 
Цвятко Бобошевски, юрист и политик (1884-1952).
Участвал е в подготовката и извършването на Деветоюнския преврат 1923 г. Министър на търговията, промишлеността и труда (9 юни 1923-3 ноември 1924; 4 януари 1926-15 май 1930). Министър на правосъдието (3 ноември 1924-4 януари 1926). Депутат в 22-ото (15 май 1930-18 април 1931) и в 23-ото Обикновено народно събрание (20 август 1931-19 май 1934). Председател на държавната Българска ипотекарна банка (1934-1936). Включен е в състава на Регентския съвет (заедно с Венелин Ганев и Тодор Павлов) на малолетния цар Симеон II (9 септември 1944-15 септември 1946).

Александър Баров, архитект (1931-1999).
Началник на управление при Министерството на архитектурата и благоустройството (1966-1970). Директор на предприятието "Главпроект" (1970-1972). Участва в проектирането на зала "Универсиада", хотел "София", резиденция  "Бояна", Националния дворец на културата, българското посолство в Москва, Русия, и консулството на България в Истанбул, Турция. Лауреат на Димитровска награда (1969). Носител на орден "Георги Димитров" (1974).

Христо Банковски, поет (1937-1976).
Бил е редактор във в. "Пулс" и в Българското национално радио. Автор е на поетичните книги "Рожден ден" (1961), "Далечен град" (1967), "Откраднати дъждове" (1967), "Български календар" (1971), "Мъжки години" (1974), "Виждам планина" (1981, посмъртно), "Най-горчивата любов" (1987, посмъртно).

Николай Поляков, режисьор и политик (1941).
Режисьор в театъра в Добрич (1967-1969), в Пазарджик (1969-1978), в Младежкия театър в София (дн. Младежки театър "Николай Бинев"), в Сатиричния театър (1978-1992) и в Театър "София". Бил е гост-режисьор на театрите във Варна, Сливен, Габрово, Пловдив, Бургас, Враца, Ловеч. Режисьор-постановчик е на повече от 110 театрални спектакли. Заместник-министър на образованието, науката и културата (30 декември 1992-17 октомври 1994). Директор на Театър "София" (1996-1997). Заместник-министър на културата (21 май 1997-27 декември 1999).

Александър Балкански, цирков артист (1942).
По линия на майка му - Лола Орландо Малеволти, е с италиански произход и шесто поколение цирков артист. Дебютира като цирков артист на седем години и половина в цирк "България"  под ръководството на майка си и баща си Ц циркови артисти. Цял живот е бил цирков актьор - от първия си реален работен ден на 1 април 1950 г. до своето пенсиониране на 1 април 2000 г. Той е изпълнявал едни от най-опасните номера - еквилибристика върху перш и трапец на глава. През 1980 г. Александър Балкански създава циркова трупа "Балкански". В началото трупата изпълнява пет номера: акробатика, перш, колело, копф-трапец. Премиерата им е в София през 1981 г. В продължение на три години трупа "Балкански" работи в Дания, Швейцария, Гърция и Италия, а през 1985-1999 г. - в Германия. Заедно със синовете си - Александър и Николай, Александър Балкански създава цирк "Балкански" (12 октомври 2000). От 2011 г. е директор на Творческия институт за цирково изкуство при Българската академия на науките и изкуствата. Академик в Българската академия на науките и изкуствата (2012). Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий " втора степен (1978), на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (1981), на наградата "Сребърен клоун" на фестивала в Монте Карло, Монако (1983), на наградата "Икар" на Съюза на артистите в България за най-голяма инвестиция в областта на културата, на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие (19 май 2015). Почетен гражданин на София (17 септември 2018). Удостоен с Почетния знак на президента за изключителни заслуги за развитието на българското цирково изкуство и популяризирането му по света (22 декември 2020).

Мария Недкова, модна дизайнерка (1946).
Носителка на наградата "Златна игла" в раздела "Дизайнер на годината" на Академията за мода (1995) и на наградата "Златна игла" за цялостен принос в развитието на българската мода (2004). Обявена е за "Дизайнер на годината" от Фестивала за висша и авангардна мода през 1996 г. и през 1998 г.

Жезко Давидов, режисьор (1949).
Автор на повече от 60 документални филма, сред които "ЕС и развитието на селските райони в България", "Теория на грешките", "Кой, как и защо уби Ботев?", "Ботев в сянката на паметника" и др. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1985).

Орлин Горанов, оперен и поппевец (1957).
Пял е в хор "Бодра смяна". Солист на  Представителния естраден ансамбъл  към Главно управление на Строителни войски (1977-1985). Бил е солист на Пловдивската опера и на оперите в Русе, София, Бургас и Варна. Гастролирал е на редица оперни сцени в Европа, Америка и Азия, както и във "Фридрихщадпалас" в Берлин, Германия. Изпълнява тенорови партии в оперите "Травиата", "Трубадур", "Аида", "Риголето" и "Отело" от Джузепе Верди, "Бохеми" и "Мадам Бътерфлай" от Джакомо Пучини и др. Пее в дуети с певиците Камелия Тодорова, Кристина Димитрова, Нели Рангелова, Мариана Попова и др. Работил е с композиторите Зорница Попова, Тончо Русев, Морис Аладжем, Мария Нейкова, Стефан Диомов, Александър Йосифов, Александър Бръзицов, Кристиян Бояджиев, Вили Казасян, Иван Пеев, Атанас Косев и др. Участвал е във филма "Мисия Лондон" (2010) и в телевизионния сериал "Столичани в повече" (2011). От 7 септември 2020 г. е водещ на предаването "Последният печели" по Българската национална телевизия. Носител на първа награда на Младежкия конкурс за забавна песен в София (1978), на първа награда за изпълнение на немска песен на "Шлагерфестивал" в Дрезден, Германия (1981). През 1984 г. печели Голямата награда на фестивала "Златният Орфей" с песента "Пътища обратни",  а през 1999 г. -  Голямата награда на фестивала "Златният Орфей" с песента "Мъжка песен" (1999).

Джевдет Чакъров, лекар и политик (1960).
Хирург в болницата в град Лъки (1986-1988). Главен асистент по обща хирургия в Медицинския университет в Пловдив (1988-2001). Автор е на научни изследвания и публикации в сферата на хирургията, микробиологията, социалната медицина и здравния мениджмънт. Депутат в 39-ото Народно събрание (2001-2005) и в 40-ото Народно събрание (11 юли-16 август 2005). Вицепрезидент на Либералния интернационал (14 май 2005-2018). Министър на околната среда и водите (16 август 2005-27 юли 2009). Депутат от 41-ото до 48-ото Народно събрание (2009-2023). От 12 април 2023 г. е депутат в 49-ото Народно събрание. Почетен гражданин на Асеновград (29 май 2011).

Екатерина Захариева (Екатерина Гечева-Захариева), юрист и политик (1975).
Работила е като адвокат (2001-2003). Юрисконсулт в дирекция "Правно-нормативно и административно обслужване" на Министерство на околната среда и водите (2003-28 февруари 2007), изпълняващ длъжността директор на дирекция "Правно-нормативно и административно обслужване" в министерството (28 февруари 2007-1 април 2008) и директор на дирекцията (1 април 2008-31 юли 2009). Заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството (6 август 2009-23 януари 2012). Главен секретар на президента (23 януари 2012-13 март 2013). Заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството (13 март-29 май 2013). Началник на Кабинета на президента (29 май 2013-6 август 2014). Заместник министър-председател по икономическа политика и министър на регионалното развитие и министър на инвестиционното проектиране в служебно правителство (6 август-7 ноември 2014). Началник на Кабинета на президента (7 ноември 2014-18 декември 2015). Министър на правосъдието (18 декември 2015-27 януари 2017). Депутат в 44-ото Народно събрание (19 април-4 май 2017). Заместник министър-председател за правосъдната реформа и министър на външните работи (4 май 2017-12 май 2021). Депутат от 45-ото до 48-ото Народно събрание (2021-2023). От 12 април 2023 г. е депутат в 49-ото Народно събрание. Отличена с почетния знак на Съюза на юристите в България за професионални постижения и активна съюзна дейност (18 април 2017). 

Сесил Каратанчева, тенисистка (1989).
През 2009-2014 г. се състезава за Казахстан.

Алберт Попов, състезател по ски алпийски дисциплини (1997).
Печели бронзов медал (гигантски слалом) на Световното първенство за младежи през 2018 г. в Давос, Швейцария. През 2019 г.  в състезания за Световната купа в ски алпийски дисциплини се класира в слалома на  9-о място (26 януари 2019) и на 6-о място (29 януари 2019), с което става вторият българин след Петър Попангелов, класирал се между първите десет. На 15 декември 2021 г. в Обереген, Италия, в кръг от Европейска купа се класира на 3-о място. На 26 февруари 2023 г. Алберт Попов се класира на 3-о място в слалома от Световната купа по ски алпийски дисциплини в Палисейдс Тахо, САЩ. Почетен гражданин на Банско (22 февруари 2019).

На този ден са родени и:

Ференц Келчеи, унгарски писател (1790-1838).
Автор е на текста на националния химн на Унгария по музика на унгарския композитор Ференц Еркел (1823).

Уилям Бейтсън, британски биолог (1861-1926).
Един от създателите на генетиката.

Емилиано Сапата, мексикански политик (1879-1919).
Деец на Мексиканската революция (1910-1917).

Ърнест Лорънс, американски физик (1901-1958).
Носител на Нобелова награда за физика за 1939 г. за изобретяването и развитието на циклотрона и за получените с него резултати, по-специално на изкуствените радиоактивни елементи.   

Нина Берберова, американска писателка от руски произход (1901-1993).
Авторка е на "Чайковски - историята на един самотен живот" (1936), "Бородин" (1938), "Курсивът мой" (1969), "Желязната жена" (1981) и др.

 
Пол Дирак, британски физик (1902-1984).
Един от основателите на квантовата механика. Носител на Нобелова награда за физика за 1933 г. заедно с австрийския физик проф. Ервин Шрьодингер за откритието на нови продуктивни форми на атомната теория.

Герит Кайзер (ист. име Герард Питер Кайзер), нидерландски футболист (вратар) (1910-1980).

Алия Изетбегович, босненски политик (1925-2003).
Председател на Председателството (президент) на Босна и Херцеговина (20 декември 1990-13 октомври 1998; 14 февруари 2000-14 октомври 2000). Създател и председател на Партията на демократичното действие (октомври 1990-13 октомври 2001). Почетен председател на Партията на демократичното действие (13 октомври 2001-19 октомври 2003).

акад. Святослав Фьодоров, руски офталмолог хирург (1927-2000).
През 70-години на 20-и в. разработва т. нар. радиална кератотомия - оперативно лечение на късогледството. Герой на Социалистическия труд (1987). Загива при катастрофа в близост до летище "Тушино" в Москва с хеликоптер "Ми-8" на Клиниката по очна микрохирургия.

Рони Бигс, британски гангстер, станал известен с участието си в "големия влаков обир" на 8 август 1963 г. (1929-2013).
На 8 август 1963 г. банда от 11 души, ръководена от Рони Бигс, напада пощенски влак превозващ пари, движещ се по маршрута Глазгоу - Лондон. Бандата ограбва над 2,6 млн. британски лири (около 49 млн. долара). Обирът е наречен "Големия влаков обир". След обира Рони Бигс е заловен и осъден на 30 години затвор, но успява да избяга. Той се укрива 36 години, като живее в Южна Америка. През 2001 г. се предава на британската полиция, освободен е от затвора на 7 август 2009 г. по здравословни причини.

Дъстин Хофман, американски актьор (1937).
Кариерата му започва на театралната сцена. Участвал е във филмите "Абсолвентът" (1967), "Среднощен каубой" (1969), "Лени"(1974), "Цялото президентско войнство" (1976), "Крамър срещу Крамър" (1979), "Тутси" (1982), "Смъртта на търговския пътник" (1985), "Рейнман" (1988), "Дик Трейси" (1990), "Зараза" (1995), "Луд град" (1997), "Сфера" (1998), "Запознай ме с вашите" (2004) и др. Носител на наградата "Златен глобус" за "Абсолвентът" (1968), "Крамър срещу Крамър" (1980), "Тутси" (1983), "Смъртта на търговския пътник" (1986), "Рейнман" (1989) и др. Носител на награда "Оскар" за "Крамър срещу Крамър" (1980) и "Рейнман" (1989).

Светлана Савицкая, съветска космонавтка (1948).
Тя е първата жена космонавт, която излиза в открития космос като бординженер по време на полета на космическия кораб "Союз Т-12" (17- 25 юли 1984). Тя е била в безвъздушното пространство 3 часа и 35 минути. Участвала е като космонавт изследовател по време на втората експедиция на кораба "Съюз Т-7" (19-27 август 1982). Герой на СССР (1982, 1984).

Луис ван Гаал (Алойзиус Паулус Мария ван Гаал), нидерландски футболист и треньор (1951).

Мохамед Морси, египетски политик (1951-2019).
Председател на Партията за свобода и справедливост (30 април 2011-24 юни 2012). Президент на Египет от 30 юни 2012 г. до 3 юли 2013 г., когато е отстранен с военен преврат, начело с главнокомандващия египетските въоръжени сили ген. Абдел Фатах ас Сиси след масови протести срещу него с искания да се оттегли. На 21 април 2015 г. Мохамед Морси е осъден на 20 години затвор заради арести и изтезания на демонстранти, извършени по време на неговия мандат. На 16 май 2015 г. той е осъден на смърт по друго дело за организиране на масово бягство от затвора през 2011 г. на членове на египетското ислямистко движение "Мюсюлмански братя", като през 2016 г. присъдата му е заменена с доживотен затвор. На 18 юни 2016 г. Мохамед Морси е осъден на доживотен затвор по обвинение за шпионаж в полза на Катар. Той умира от инфаркт на 17 юни 2019 г. по време на съдебно заседание от пореден процес срещу него по обвинение в шпионаж заради предполагаемите му връзки с радикалната палестинска групировка Ислямско съпротивително движение "Хамас".

Найджъл Менсъл (Найджъл Ърнест Менсъл), английски автомобилен състезател (1953).
Участва във "Формула 1". Световен шампион през 1992 г.

Херберт Прохазка, австрийски футболист и треньор (1955).

Хосе Молина (Хосе Франсиско Молина Хименес), испански футболист и треньор (1970).

Роджър Федерер, швейцарски тенисист (1981).
Печели 20 титли в турнири от "Големия шлем". Водач на световната ранглиста на Асоциацията на професионалните тенисисти (ATP) (2 февруари 2004). От 2 февруари 2004 г. до 17 август 2008 г., Федерер е номер едно в света с 237 последователни седмици, което е рекордно постижение. Обявен за "Играч на годината" от Асоциацията на професионалните тенисисти (ATP) за 2004 г., 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2009 г. Олимпийски шампион през 2008 г. в Пекин, Китай (на двойки). От олимпийски игри печели и един сребърен медал (сингъл) през 2012 г. в Лондон, Великобритания.

Това е денят на смъртта на:

Филип Станиславов, български книжовник, католически свещеник и епископ (ок. 1608-1610-1674).
През 1627 г. е ръкоположен в Рим за свещеник, през 1633 г. - за дякон. Бил е свещеник в Анкона, Италия. Бил е преводач от славянски езици към Папската курия в Рим. През 1635 г. се завръща в България и е назначен за духовен наставник на павликяните в Северна България. Грижи се за обучението на децата на местните католици. Строи училище в с. Търничевица, църкви в с. Ореш и с. Белене. От 1648 г. е Никополски епископ, лишен и от епископски сан през 1662 г. и възстановен през 1673 г. Един от първите застъпници на идеите на Просвещението в България.  Съставя и отпечатва в Рим на кирилица една от първите български печатни книги - "Абагар" (1651).

Йожен Буден, френски художник (1824-1898).

Емил Шкода, чешки инженер и предприемач (1839-1900).
Главен инженер на  машиностроителна фабрика в Пилзен, собственост на  граф Валдщайн-Вартенберг (1866). През 1869 г. Емил Шкода купува фабриката. От 1890 г.  той започва да произвежда парни двигатели, котли, машини за пивоварни,  за рафинерии, зя пекарни и др.  До смъртта си е президент на компанията. След смъртта му  компанията започва да произвежда военна техника и боеприпаси, използвани по време на Първата световна война (1914-1918) и Втората световна война (1939-1945). След 1989 г. компанията е приватизирана. От 2000 г. се нарича "Шкода холдинг" и произвежда  трамваи, електрически локомотиви и др.
 
Виктор Мейер, немски химик (1848-1897).
Разработва метод за определяне на моларната маса на съединенията по плътността на техните изпарения (1878). Въвежда термина "стереохимия" (1888).

Рудолф Райс (Рудолф Арчибалд Райс), швейцарски криминалист (1875-1929).
Основател на първата в света учебна програма по криминалистика и на Института по полицейски науки в Лозана, Швейцария (1909).

акад. Иван Буреш, български зоолог (1885-1980).
Основоположник на съвременната зоология в България. Уредник на Естественоисторическия музей в София (дн. Национален природонаучен музей при Българската академия на науките /БАН/) (1914-1917) и главен директор на Царските природонаучни институти (1918-1946). Научен ръководител на преминалите към БАН Зоологически институт, Природонаучен музей и Зоологическа градина (1947-1951). Директор на Зоологическия институт (1951-1959). Председател на Природо-математическия клон на БАН (1935-1936) и негов секретар (1932-1933;1937-1942). Основава Ентомологичната станция (1905), Орнитологичната централа (1927), Дружеството за защита на родната природа (1928, същата година става Съюз за защита на природата), Българското пещерно дружество (1929). Участва в създаването на Българското ентомологично дружество (1909), на Българското ботаническо дружество (1923) и др. Пионер е на фаунистичните изследвания в България, работи предимно върху насекомите, различни групи животни, пещерната фауна. Описва 23 нови за науката видове и форми. На негово име са наречени седем рода и 111 вида животни, открити от него и описани от учени от различни страни. Носител на чехословашки орден "За заслуги към науката и човечеството" (1966), на орден "Народна република България" първа степен (1975).

Хенри Левенсон, български писател, преводач и дипломат (1892-1963).
Сътрудничи със стихотворения, разкази и фейлетони на сп. "Шантеклер", "Смях", "Българан". Превежда художествена литература от френски, руски, английски и немски, както и либрета за опери и оперети. Повече от 25 г. работи в системата на Министерството на външните работи и изповеданията като началник на информационното бюро към Дирекцията на печата (дн. БТА) (ноември 1924-15 февруари 1947). През 1930 г. е избран в Управителния съвет на "Родно радио". Член е на Програмния съвет на радиото, от 1933 г. води рубриката "От сряда до сряда", с което прави първите в Царство България седмични прегледи на политическите събития. Първи легационен секретар в Царската легация в Москва (1936-1937). Работи в легацията във Варшава, Полша (1937-1939). През 1945 г. е пълномощен министър трета степен, началник на отдела за шифъра и архивите. Пълномощен министър (1944-1947). На 8 юни 1951 г. е въдворен в ТВО "Белене". След бъбречна криза е преместен в болницата към Централния затвор в София. На 11 януари 1952 г. е освободен.  Автор на книгата "Кухнята на преводача" (1947) и "Политическите съдебни процеси в СССР през 1936-1937 г. Служебни доклади на един дипломат" (посмъртно, 2000).  Награден от цар Борис Трети за заслуги с орден "Свети Александър" (1942).

Леонид Леонов, руски писател и драматург (1899-1994).
Автор е на романа "Крадец", повестта "Евгения Ивановна", романа "Пирамида" и др.

сър Невил Франсис Мот, британски физик (1905-1996).
През 1933 г. той става професор по теоретична физика в Бристолския университет и започва да работи в областта на физиката на твърдото тяло и по-специално върху структурните свойства на металите. По време на Втората световна война (1939-1945) се занимава с военни изследвания. През 60-те години на 20-и век той изследва електрическите свойства на аморфните тела. Заедно с американския физик Филип Андерсън изследва електропроводността в полупроводници. Изследванията на Невил Франсис Мот допринасят за използването на полупроводниците в слънчеви елементи и фотокопирни машини. Носител на Нобелова награда за физика за 1977 г. заедно с американските физици Филип Андерсън и Джон ван Флек за техните фундаментални теоретични изследвания на електронния строеж на магнитни и неподредени системи.

Никола Анастасов, български актьор (1932-2016).
Има над 100 роли в театъра, киното, телевизията и телевизионния театър. Играл е в театрите във Враца (1955-1956), във Варна (1956-1957), в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (1957-2016). Дебютира в ролята на Валер в "Скъперникът" от Молиер на сцената на Драматичния театър във Враца. Първата си значителна роля в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов", където играе в продължение на 59 години, е през 1961 г. в комедията "Когато розите танцуват" на Валери Петров. Участвал е също в постановките "Римска баня", "Сако от велур", "Суматоха" и др. Участвал е в над 25 филма, сред които "Горещо пладне" (1966), "Рицар без броня" (1966), "Бялата стая" (1968), "Осмият" (1969), "Тримата от запаса" (1971), "Само ти, сърце" (1987), "Господин Никой" (1969) и други, в телевизионнните сериали "Семейство Калинкови" (1966), "С пагоните на дявола" (1967), "На всеки километър" (1969), както и "Нако, Дако и Цако" (1976) - първият цветен български телевизионен сериал, "Неочаквана ваканция" (1981). Най-популярните му екранни превъплъщения са като Пейо във филма на режисьора Зако Хеския - "Тримата от запаса" и Димитраки в постановката "Криворазбраната цивилизация" (1974) на Българската национална телевизия по пиесата на Добри Войников.  От 23 февруари 1982 г. до април 1989 г. е секретар на Съюза на артистите в България. Автор е на книгите "Смехът на шопа" (1985), "Я, колко мъка..." (автобиография, 1997). Удостоен е със званията "Заслужил артист" (май 1971) и "Народен артист" (май 1980). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1982), на орден "Стара планина" първа степен (11 ноември 2002), на награда "Златен век" на Министерството на културата за особен принос в развитието и в популяризирането на българската култура (23 май 2005), на награда "Златен век" с огърлие и грамота за изключителните му  заслуги към националната култура (20 октомври 2012), на награда "Икар" за изключителен принос към българския театър (27 март 2015).

полк. доц. Александър Гелеменов, български юрист, следовател и писател (1938-2016).
Работил е като следовател в Габрово. От 1962 г. работи в Института по криминалистика и криминология, а по-късно е един от първите сътрудници на Института по психология към Министерството на вътрешните работи (МВР), на който е бил и зам.-директор. Началник на управлението за борба с криминалната престъпност (1973-1989). Бил е преподавател във Висшия институт на МВР.  След 1989 г. е адвокат по наказателни дела. Автор е на над 15 книги с криминална тематика.

Джеймс Уелч, американски писател (1940-2003).
Посвещава голяма част от творчеството си на културата и традициите на индианците в Америка. Автор е на книгите  "Смъртта на Джим Лоуни" (2008), "Като сенки по земята" и др. Кавалер на френския орден за литература и изкуство (2000).

Кръстьо Кръстев, български писател хуморист (1951-2009).
Десет години е работил в редакция "Хумор, сатира и забава" на Българското национално радио. Главен редактор на в. "Стършел" (1995-2003). Автор е на книгите "Снимка с кокошка" (1989), "Представлението свърши" (1992), "Блус в Подуене" (1995), "В собствен сос" (1999), "Дзен под кедъра" (2006) и др. Носител на наградата "Чудомир" за най-добър български хумористичен разказ, която се присъжда от община Казанлък, фондация "Чудомир" и в. "Стършел" (1989, 2004).