site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 4 август в  историята

4 август 2023 г., петък, 31-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. 7 отроци в Ефес. Св. прпмчца Евдокия.

В България се отбелязва:

Празникът на курорта, минералната вода и Балкана "Вършец 2023".
Отбелязва се през първата седмица на м. август, като през 2023 г. е на 4 август.

По света се отбелязва:

Международният ден на бирата. Отбелязва се от 2008 г. в първия петък на август по инициатива на Джеси Авшаломов - собственик на местен бар в Санта Круз, щата Калифорния, САЩ. Първоначално денят се е отбелязвал само в САЩ. Понастоящем денят се отбелязва в повече от 200 града по света.

На този ден в България:

1945 - Регентският съвет издава Указ 180, с който се утвърждава Наредба-закон, приета с ПМС 3/31 юли 1945 г. за създаване на Държавен университет в гр. Пловдив с два факултета - Медицински и Агрономо-лесовъден. През 1950 г. двата факултета се обособяват като две самостоятелни учебни заведения -  Висш медицински институт (дн. Медицински университет в Пловдив) и Висш селскостопански институт (дн. Аграрен университет в Пловдив). Държавният университет престава да съществува.

1966 - Президиумът на Народното събрание издава Указ 606 за ордените, медалите и почетните звания, с който са учредени орден "Стара планина", орден "Мадарски конник" и Орден на розата (присъжда се до м. юни 2003 г.).

1990 - Излиза бр. 1 на в. "Форум медикус" - специализиран седмичник на професионалистите в медицината. Приемник е на в. "Здравен фронт", излизал от 1 май 1945 г. до 27 декември 1969 г. като орган на Съюза на здравните работници в България.

1992 - В София президентите на България и Русия Желю Желев и Борис Елцин подписват Договор за приятелски отношения и сътрудничество между двете страни. Ратифициран е от Народното събрание на 11 декември 1992 г. Влиза в сила на 19 април 1993 г.

2006 - Излиза бр. 1 на списание "Story".

2009 - Край димитровградското село Ябълково археолози откриват две монети на Василий Българоубиец. Монетите не са били в обращение, което е причината за идеално запазеният им релеф. На едната византийският император е изобразен със сина си, датировката е първата половина на десети век. Разкопките са на неолитно селище отпреди 8000 години. То е първото на Балканския полуостров.

2010 - "Летище Пловдив" ЕАД и ирландската авиокомпания "Ryanair" сключват договор за създаване на първата редовна двупосочна линия  за превоз на пътници  по линията Лондон- Пловдив. 

2012 - В Кремиковския манастир "Св. Георги Победоносец" е открит епархийски  културно-просветен център.

2014 - Председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" Владимир Писанчев открива Национален контратерористичен център на официална церемония в сградата на агенцията. Центърът е създаден с постановление на Министерския съвет от 10 юли 2014 г. като единна национална платформа за събиране и обработка на информация с оглед идентификация на лица и организации, свързани с тероризъм.

2015 - В землището на с. Жеглица, в близост до град Видин, министърът на  околната среда и водите Ивелина Василева открива новоизградената Регионална система за управление на отпадъците в област Видин. Тя обслужва над 95 000 души от 11-те общини и включва депо за битови отпадъци с капацитет 309 600 тона. Съоръжението има и площадка за компостиране и рециклиране на строителни отпадъци. Старото общинско депо е закрито и рекултивирано.

2016 - В Централния военен клуб в София тържествено е отбелязан 100-годишният юбилей на бойния марш, химн на Българската армия, "Велик е нашият войник" (1916) в присъствието на представители на ръководството на Министерството на отбраната, високопоставени офицери, ветерани.

2018 - При специализирана акция на турските служби в Истанбул, Турция, е арестуван Димитър Желязков - Очите (Митьо Очите), след като на 3 август 2018 г. Желязков е обявен за издиране с червена бюлетина на Интерпол. На 2 август 2018 г. при съвместна акция на Специализираната прокуратура и Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" в Бургас е задържана престъпна група за рекет, телесни повреди, разпространение на наркотици на територията на Бургаска област, на която според разследващите Митьо Очите е ръководител. Желязков ще остане в турски затвор, докато продължава процедурата по екстрадиция. В Турция са задържани още седем души, които са предадени на българските власти, сред които общинският съветник от Бургас Бенчо Бенчев (от гражданската квота на БСП) и бившият депутат Несрин Узун. Заместник главният прокурор Иван Гешев съобщава, че в дома на Бенчо Бенчев  е намерено "черно счетоводство" и бележки колко пари да се дадат на лидера на организираната престъпна група, както и множество оръжия, за които е разпоредена проверка дали са законно притежавани.

2019 - В храм "Свети Иван Рилски" е отслужена Божествена Св. Литургия от старозагорския митрополит Киприан в съслужение със свещеници от епархията. Преди 55 години при изграждането на язовир "Жребчево" храмът "Свети Иван Рилски" е потопен под вода, а от пет години храмът се издига отново в източната част на язовира. През повечето месеци от годината той е под вода, но през летния период до него може да се стигне и по суша. Храмът "Св. Йоан Рилски" е бил в село Запалня, което е потопено през 1965 г. при изграждането на язовира. Той е единствената останка от селото. Църквата е съградена от тревненските майстори, братята Ненко и Рую Раеви, а дърворезбата е дело на третия брат  - Иван Раев. За строителството й са събирали дарения, а храмът е бил осветен на 19 октомври 1892 г. Последната служба в храма е на 28 април 1963 г.

2021 - Съветът за електронни медии приема оставката на генералния директор на Българското национално радио (БНР) Андон Балтаков, подадена на 2 август 2021 г. В мотивите си до СЕМ той посочва "дълбоко лични мотиви", които не са свързани с професионалните му ангажименти. Андон Балтаков е избран за директор на БНР през януари 2020 г. след конкурс на СЕМ. За временно изпълняващ длъжността СЕМ избира Милен Митев.

На този ден по света:

1662 - В Москва избухва въстание на бедното градско население, т. нар. "Меден бунт", с участието на около 10 000 души. Причината е увеличаването на данъците по време на Руско-полската война (1654-1667) и пускането в обращение на обезценени медни монети. Въстаниците са разгромени от правителствените войски, около 1000 души са убити, обесени или удавени в р. Москва, няколко хиляди души са арестувани. С царски указ медните монети са отменени (1663).

1905 - Основан е "Естудиантес" - Ла Плата, аржентински футболен клуб.

1936 - В Гърция е извършен военен преврат, който поставя началото на фашистката диктатура на ген. Йоанис Метаксас, продължила до 29 януари 1941 г.

1944 - В Амстердам, Нидерландия, по донос немската полиция арестува семейство Франк и още една еврейска фамилия, укривали се в продължение на две години във вътрешната пристройка над стаите в една къща. Семейство Франк  - Ото и Едит Франк и двете им дъщери Марго и Ане се преместват от Франкфурт на Майн, Германия, в Амстердам в средата на 30-те години на 20-и в., след като през 1933 г. Адолф Хитлер идва на власт. През 1942 г., страхувайки се да не бъдат арестувани, членовете на семейство Франк и другото семейство се укриват в пристройката. В това убежище Ане Франк води дневник за живота на евреите под фашистка окупация по време на Втората световна война (1939-1944). След ареста на 4 август 1944 г. цялото семейство с изключение на Ото Франк са изпратени в концлагери. След като се връща в Амстердам, Ото Франк намира дневниците на дъщеря си и ги публикува. Първото издание на дневника на Ане Франк се появява през 1947 г. на нидерландски език под заглавието "Задната къща". Оттогава книгата е преведена на над 70 езика и е сред най-четените в света.

1963 - На конференция в Хартум, Судан, е подписано споразумение за създаването на Африканската банка за развитие. Споразумението влиза в сила на 10 септември 1964 г. Банката започва да функционира на 1 юли 1966 г. Целта й е да съдейства за икономическото развитие на страните от Африка.

1983 - Бетино Кракси става първият социалист - министър-председател на Италия. Той заема поста до 3 март 1987 г. Бетино Кракси е генерален секретар на Италианската социалистическа партия от 16 юли 1976 г. до 11 февруари 1993  г.

1995 - Армията на Хърватия предприема в Република Сръбска Крайна на т. нар. операция "Буря", с която Хърватия успява да си върне териториите, в които на 19 декември 1991 г. хърватските сърби провъзгласяват своя държава - Република Сръбска Крайна (Крайна, Словония, Барания и Западен Срем). На 7 август 1995 г. е постигнато споразумение между Хърватия и Република Сръбска Крайна за прекратяване на огъня с посредничеството на ООН. Споразумението официално слага край на хърватската операция по "реинтегрирането" на Крайна. По време на операцията над 250 000 етнически сърби напускат Хърватия и бягат в Босна и Херцеговина и в Сърбия, а стотици са избити от напредващите хърватски войски. Според неправителствената организация "Веритас" хърватската операция "Буря" е довела до смъртта или изчезването на 1960 хърватски сърби, от които 1205 цивилни.

1997 - Италианското правителство започва да връща злато и бижута на евреите, държани 50 години в държавни трезори.

1999 - Иран вдига забраната за покупка на западни музикални инструменти, наложена преди 20 години.

2001 - Президентът на САЩ Джордж Буш подписва изменения закон за санкциите срещу Иран и Либия, който е продължен с още пет години и предвижда санкции за всички чуждестранни компании, които инвестират над 20 млн. долара в енергийния сектор  на двете страни.

2005 - За генерал-губернатор на Канада (личен представител на британската кралица Елизабет Втора) е определена хаитянка, пристигнала в страната като бежанка. Бившата телевизионна журналистка Микаел Жан е първият представител на чернокожото население на Канада, който заема този пост.

2007 - От базата Кейп Канаверал във Флорида, САЩ, НАСА извежда в орбита с ракета носител "Делта 2" сондата Финикс, която ще търси следи от живот на повърхността на Марс. Финикс каца близо до северния полюс на Марс на 26 май 2008 г. след изминаването на разстоянието от 680 млн. км. Сондата е снабдена с роботизирана ръка от алуминий и титан, която може да копае на дълбочина около 60 см в почвата. Научната мисия е на стойност 420 млн. долара.

2008 - В Италия Министерството на отбраната разполага стотици военни из цялата страна, за да подкрепи усилията на правителството в борбата с уличната престъпност. Около 400 военнослужещи са изпратени в столицата Рим, където патрулират главно в метрото и по жп гарите. Мярката е в сила 6 месеца.

2009 - В Пхенян, Корейска народнодемократична република, държавният глава Ким Чен-ир издава заповед за помилване и освобождаване на двете американски журналистки, осъдени за незаконно проникване в страната. Заповедта е издадена по време на посещението на бившия президент на САЩ Бил Клинтън. Лора Лин и Юна Ли са задържани на 17 март 2009 г. при опит да влязат в КНДР през границата с Китай, на 8 юни 2009  г. са осъдени на 12 години каторга. На 5 август 2009 г. журналистките пристигат на летището край Лос Анжелис, САЩ, след полет с частния самолет на Бил Клинтън.

2010 - В Пакистан наводнения опустошават стотици селища в централната част на страната, отнемат живота на десетки хора и разрушават хиляди домове. В някои квартали на град Кот Аду и в близкия район Лая равнището на водата е толкова високо, че се виждат само върховете на дърветата и последните етажи на някои сгради. Армията използва лодки и хеликоптери, за да помогне на блокираните местни жители.

2011 - В Банценхайм, Елзас, Франция, на 98-годишна възраст умира последният оцелял от нацистки концлагер "розов триъгълник" - хомосексуалистът Рудолф Бразда. При нацисткия режим хомосексуалистите били белязани с розови триъгълници, които трябвало да носят върху дрехите си и на които дължат прозвището си. Рудолф Бразда е чех, роден в Германия. През 1960 г. получава френско гражданство. Заради сексуалната си ориентация Бразда прекарва 32 месеца в концентрационния лагер Бухенвалд, който описва в книга, съставена от биографа му Жан-Люк Шваб.

2013 - В Ханой, Виетнам, е проведено второто издание на гей парада, но интересът към него е относително слаб. Само 300 души участват в гей похода, носейки тениски и знамена с цветовете на дъгата, символ на хомосексуалистите. Парадът е част от прояви в цял Виетнам в подкрепа на каузата на хомосексуалистите и в защита на правата им.

2014 - В Латвия е регистрирана най-високата температура, откакто в страната се води подобна статистика. Термометрите в пристанищния град Вентспилс на Балтийско море в западната част на страната отчитат 37,8 градуса по Целзий. Предишният рекорд датира от 1943 г. и е от 36,4 градуса по Целзий. Той е поставен в град Даугавпилс в югоизточната част на страната.

2014 - Във Вашингтон, САЩ, е открита срещата на високо равнище САЩ-Африка с икономически форум с участието на държавния секретар на САЩ Джон Кери и с форум, посветен на гражданското общество с участието на вицепрезидента на САЩ Джо Байдън. Закрива се на 6 август 2014 г. На 5 август 2014 г. на бизнес форум в рамките на тридневната среща президентът на САЩ Барак Обама обявява 33 млрд. долара инвестиции за Африка. Обявените инвестиции включват средства, отпуснати от големи частни предприятия като хотелскатa верига "Мариот", "Кока-Кола", "Дженерал електрик" и др.

2015 - Петима души загиват от наводнения в района на Тетово, Македония - момиче на 14 години, момче на 10 години, две деца на възраст четири и пет години, и мъж на около 70 години. При силната буря е съборен мостът и няма достъп до село  Шипковица, селото е без ток. Пътят Тетово - Яжинце в двете посоки е затворен за движение заради преливането на реката в село Доброще. Дъждът и вятърът причиняват щети в град Тетово, наводнени са улици и къщи, има повредени покриви, а от паднали дървета и клони има и пострадали автомобили.

2016 - Съд в Истанбул, Турция, издава официална заповед за арест на живеещия в САЩ ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен по обвинение за организиране на опита за преврат в страната на 15 юли 2016 г. Заповедта за арест е издадена въз основа на редица обвинения, включително "опит за отстраняване на правителството на Република Турция или за възпрепятстването му да изпълнява своите задължения". По-специално съдът основава заповедта за арест върху обвиненията, че заговорниците са се опитали да убият президента Реджеп Тайип Ердоган, отвлекли са началника на генералния щаб ген.Хулуси Акар и други офицери, бомбардирали са парламента и са убили полицаи и цивилни, които са им оказали съпротива.   

2017 - Правителството на Македония приема законопроект за употреба на албанския език. В законопроекта се предвижда  двуезичност на униформите на полицията, пожарникарите и здравните работници в общините с най-малко 20 процента албанци и в град Скопие, председателите и заместник председателите на парламента, ако са албанци, да могат да водят заседанията на майчиния си език и всички актове, които бъдат приети, да бъдат също така двуезични, министрите ще могат да говорят на албански на заседанията на правителството, предвидено е той да се употребява и в съдебната власт, на табелите на граничните пунктове  и др. Законът за употреба на езиците е част от предизборния коалиционен договор между председателя на Демократичния съюз за интеграция /ДСИ/ Али Ахмети и председателя на Социалдемократическия съюз /СДСМ/ Зоран Заев. Законът е приет за първи път през 2008 г. и надграден и разширен през 2011 г.

2018 - В Каракас, Венецуела, по време на военен парад по повод 81-ата годишнина от създаването на националната гвардия е извършено покушение срещу президента на Венецуела Николас Мадуро, докато изнася реч пред близо 17 000 военни. Предаваната на живо по телевизията реч на президента Николас Мадуро е прекъсната. При атаката са използвани два безпилотни летателни апарати, натоварени с експлозиви, като бомбите им са били в състояние да нанесат поражения в радиус от 50 метра. Единият дрон е обезвреден от силите за сигурност, докато летял към Николас Мадуро, застанал на трибуната до жена си и други високопоставени служители, а другият дрон се блъснал в близка сграда, където се взривил.  Николас Мадуро и членовете на правителството са невредими, ранени са 7 гвардейци. В туит, чиято достоверност не е проверена, неизвестна досега група, наричаща се "Войници в тениски" ("Soldiers in T-shirts") заявява, че е опитала да извърши покушение срещу президента с два безпилотни летателни апарата, натоварени с експлозиви. Войници на правителството ги свалили, преди да го достигнат. "Не успяхме днес, но е въпрос на време", добавя предполагаемата групировка, хвалейки се, че е показала слабостта на властта.

2019 - Френският изобретател Франки Запата успява да прелети Ламанша с летящата си платформа "Флайборд еър". Той излита от град Сангат, Франция, в 8,15 ч. местно време, преодолява разстоянието от 35 км за около 24 минути, и каца в Сейнт Маргарет Бей в близост до Дувър, Великобритания. Малката летяща платформа, разработвана от Франки Запата в продължение на три години, има пет реактивни двигателя. Изобретателят носи горивото в раница на гърба си. Съоръжението "Флайборд еър" може да развива скорост до 195 км в час и да се издига на височина до 3-3,5 км. На 25 юли 2019 г. Франки Запата прави първи опит да прелети Ламанша, който е неуспешен.

2020 - В Бейрут, Ливан, при експлозия в района на пристанището загиват близо 200 души, а над 6000 души са ранени. Причина за мощния взрив е избухването на над 2 700 тона амониева селитра, съхранявана на склад в пристанището. Вследствие на взрива са опустошени цели квартали, над 300 000 души остават без покрив.

2021 - Президентът на Университета в Хайфа в Израел Рон Робин обявява, че за първи път във висшето учебно заведение се е записала да учи студентка от Обединените арабски емирства. Първата студентка от ОАЕ в обществен израелски университет е 30-годишната Сумая ал Махабири, която ще следва в Училището за медицински сестри към университета. Обучението й ще започне през м. октомври 2021 г. и ще продължи четири години.

2022 - Министър-председателката на Франция Елизабет Борн обявява създаването на нова длъжност - пратеник за правата на ЛГБТИК общността, по време на посещение на ЛГБТИК център в Орлеан, Централна Франция, по повод 40-годишнината от декриминализирането на хомосексуалността в страната. Предвижда се специалният пратеник, наречен от нея посланик, да бъде назначен до края на 2022 г. Министър-председателката Елизабет Борн обявява и създаването на фонд на стойност 3 млн. евро за финансиране на десет нови ЛГБТ+ центъра в допълнение към вече съществуващите 35 във Франция.

Родени на този ден българи:

Александър Сталийски, юрист и политик (1925-2004).
Депутат в 36-ото Народно събрание (4 ноември 1991-20 май 1992; 30 декември 1992-17 октомври1994). Министър на отбраната (20 май 1992-30 декември 1992).

Манол Манолов (Симолията), футболист и треньор (1925-2008).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Сава Михайлов" (София), "Устрем" (София), "Септември" (София) и ЦСКА (София). За националния отбор по футбол има изиграни 57 мача и отбелязан 1 гол. Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия. Футболист на България за 1958 г.

Георги Жерев, журналист, драматург и писател (1927-2004).
Журналист във в. "Пиринско дело", където ръководи отдел "Култура".  (1950-1956). Кореспондент на Българската телеграфна агенция в Благоевград (1956-1971). Автор на романи, пиеси и повести.

Любомир Димитров, актьор (1930-2001).
Играл е в театъра в Пловдив (1954-1957) и в Театъра на Народната армия (1957-1974). Участвал е в игралните филми: "Под игото" (1952), "Калоян" (1963), "Приключение в полунощ" (1964), "На живот и смърт" (1974), "Пътят към София" (1979), "Боянският майстор" (1980), "Сезонът на канарчетата" (1993) и др. Удостоен със званията "Заслужил артист" (1970) и "Народен артист" (1987). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1971).

Александър Владигеров, композитор и диригент (1933-1993).
Диригент на филхармониите в Пловдив (1958-1959), Плевен (1960) и Русе (1961-1968), диригент на Симфоничния оркестър на Българското национално радио (1969-1991). Автор е на три мюзикъла за деца, произведения за симфоничен оркестър, камерни пиеси и песни. За свои клавирни творби е носител на награди от международни композиционни конкурси във Варшава, Полша, и Москва, СССР (1955), Болцано, Италия (1957).
 
проф. Тодор Андрейков, кинокритик, режисьор и сценарист (1933-1997).
Изкуствовед в Българска кинематография (1956-1959). Театровед в Министерството на просветата и културата (1956; 1959-1960). Директор на театъра в Смолян (1960-1961), редактор на филмовата програма в Българска телевизия (1961-1963). Изкуствовед в Българска национална филмотека (1963-1967) и неин директор (1976-1981). Бил е преподавал по история на киното във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов". Автор е на книги за киното, сред които: "Жан Реноар" (1984), "В света на киното" (справочник) т. 2 и 3 (1983), "История на киното" т.1 "Нямо кино" (1994), "Комичното на екрана" (1995), "Момчето остава" (1997). Режисьор е на документални филми и на игралния филм "Неделните мачове" (1975). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1977), на наградата на Съюза на българските филмови дейци (1989, 1994).

проф. Огнян Сапарев, литературен критик, културолог и писател (1942).
В периода 1968-1970 г. завършва аспирантура по теория на литературата и е редактор в сп. "Септември", сп. "Пламък", в. "Литературен фронт", в Държавно обединение "Разпространение на филми" и Студия за документални филми към Българската телевизия. От 1973 г. е асистент  по литературознание  в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", от 1978 - доцент, от 1988 - старши научен сътрудник в Българската академия на науките. В периода 1983-1988 г. е лектор в университета "Л. Йотвьош" в Будапеща, Унгария. От 4 януари до 6 ноември 1991 г. е председател на Комитета за телевизия, назначен с Указ 6 на Великото народно събрание от 4 януари 1991 г.  Ректор на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" (2 март 1993-1 декември 2003). Депутат в 39-ото Народно събрание (2001-2005). Автор е на книгите: "Литературни проблеми" (1978), "Изкуство и масова култура" (1979), "Литература и интерпретация" (1988), "Фантастиката като литература" (1990), "Хроника на илюзиите" (1993), "Литературната комуникация" (1994), както и на многобройни статии и рецензии. Удостоен с Награда на критиката на в. "Пулс" (1989), Награда на критиката на издателство "Христо Ботев" (1993) с Почетния знак на Пловдив (2005).

Румен Петков, съдия по хандбал (1948-2020).
От 1971 г. ръководи срещи в елитните групи на българския шампионат в продължение на 28 сезона. От 1981 г. е международен съдия на Международната федерация по хандбал (IHF). Делегат е на Българската федерация по хандбал (БФХ) от 1999 година, делегат на Европейската федерация по хандбал (ЕHF) (2005-2007). Румен Петков е сред учредителите като секретар и дългогодишен член на Дисциплинарната комисия към БФХ, съавтор на един от първите в спортните игри Дисциплинарен правилник на БФХ. Генерален секретар на БФХ (8 декември 2005-2006).

Владимир Тотев (Валди), певец, композитор и музикант (1951).  
Свирил е с група "Фактор" (1971-1974), както и с певеца Емил Димитров. От 1976 г. е композитор, певец и клавирист на рок група "Щурците", за която е написал някои от най-известните песни на групата: "Футуролог", "Огнен знак", "Помниш ли", "Среща с деня", "Навечерие", "Не умирай" и др. От началото на 90-те години на 20 в. започва солова кариера и издава албумите "Далтонистът" (1992), "Кръстопът" (1995), "В часа на залеза" (1999), "Светлината" (2002) и "Ветровито" (2004). Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (21 юли 2010).

Марио Тагарински, инженер и политик (1958).
Депутат в 37-ото и 38-ото Народно събрание (1995-2001). Министър на държавната администрация (21 май 1997-21 декември 1999). Депутат от 39-ото до 41-ото Народно събрание (2001-2013). Президент на Българската федерация по лека атлетика (2 ноември 1999-16 януари 2004).

Анна Мария Петрова - Гюзелева, балерина, актриса, поетеса и журналистка (1959). 
Участвала е в повече от 50 игрални филма, в сериали и копродукции в България, Италия, Германия, Франция, САЩ, сред които "Пътят към София" (1979),  "Живи легенди" и в тв сериалите "Знакът на българина", "Франческа и Нунциата",  "Кажи го на морето", "Ако позволи Федерико" и др. Автор е на стихосбирки на български и италиaнски език  "Молитва за живот" (2001), "Цветя и бодли на Вия Егнатия" (2011), "Дреболии" (2015), "А душата знае" (2015). Телевизионна журналистка и дългогодишен сътрудник на Българската национална телевизия и на италианските РАИ, "Медиасет". Носителка на Голямата награда за поезия и култура на Италия (2013) и на Наградата на Европейския парламент за поезия (2013). Хореограф и преподавател по класически и джаз балет в Италия и България. Основателка и председател на фондация "Никола Гюзелев" (2015).

Веселин Маринов, певец (1961).
Бил е солист в група "Импулс". Има издадени над 20 самостоятелни албума, сред които "От любов" (1987), "За любовта" (1990), Горчиво вино (1995), "Трифон Зарезан" (1998), Любовни балади" (2007), "Хубава жена" (2008), "Островът на любовта" (2014), "Легенда за любовта" (2019) и др. Песента му "Горчиво вино" става "Мелодия на годината" за 1994 г. Печели много български и международни награди, сред които: Голямата награда на фестивала "Златният Орфей +" (1994), първа награда на фестивала "Еврофест" в Скопие, Република Северна Македония (1999) и др. Почетен гражданин на Полски Тръмбеш (2004).

Томислав Русев, спортен журналист (1966).
Работи във в. "Диалог", в. "Демокрация" и в Илюстрования спортен седмичник "Старт". Дългогодишен водещ на спортното шоу "Гонг" по Дарик радио. Изпълнителен директор и главен редактор на радио "Гонг" (2003-2006). Заедно с колегата си Николай Александров водят футболно телевизионно шоу "Пред банята" по телевизия TV7 (2013-2014). От 27 май 2019 г. е водещ на "Спортното шоу на Дарик радио". Носител на почетния знак "Венец на победителя" на Министерството на младежта и спорта (20 януари 2017). 
           
Илиян Киряков, футболист (1967).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Етър" (Велико Търново), "Депортиво" (Испания), "Мерида" (Испания), ЦСКА (София), "Анортозис" (Кипър), "Абърдийн" (Шотландия), "Еърдриониънс" (Шотландия), "Рейт" (Шотландия), "Академик" (Свищов), "Етър 1924" (Велико Търново), "Чумерна" (Елена), ЦеСеКа (Лесичери), "Росица" (Поликраище) и "Янтра 2002" (Драганово). За националния отбор по футбол има изиграни 53 мача и отбелязва 5 гола. Участва на Световното първенство по футбол през 1994 г. в САЩ (17 юни-17 юли 1994), където националният отбор на България печели бронзови медали и 4-ото място в първенството. Носител на орден "Стара планина" първа степен (20 юли 1994). Почетен гражданин на София (1994) и Почетен гражданин на Велико Търново (7 юли 1994).

Цветелина Узунова, български журналист (1967).
От 1989 г. работи в програма "Хоризонт" на Българското национално радио (БНР), където е била репортер и редактор. В Българска национална телевизия е работила като водещ на информационни програми в Канал 1 и Ефир 2, главен редактор на предаването "Екип 4" и на вечерните новини на Канал 1. Била е водеща в радио "Експрес", говорител и прессекретар на партия "Национално движение Симеон Втори". Директор на дирекция "Информация и връзки с обществеността" на Министерския съвет (27 юли 2001-16 август 2005). Създател и главен редактор на списание "Business Woman" (2010-2014). Председател на сдружение "Общество на деловите жени" (декември 2012-2017). От 2006 г. управлява своя компания за публична и медийна комуникация. Автор е на документалните филми "Лас Вегас", "Отвъд Гранд каньон", "Страната на орлите", "Пътят към Драма", както и на книгата книгата "Отвъд PR-а" (2021).

Жечо Станков, икономист и политик (1982).
Съосновател на "Българска асоциация компресиран газ" (14 август 2012). Заместник-министър на енергетиката (13 януари 2015-27 януари 2017; 9 май 2017-14 май 2021).  Бил председател на Българския енергиен холдинг. Депутат в 44-ото Народно събрание (19 април-5 май 2017) и от 46-ото до 48-ото Народно събрание (2021-2023). От 12 април 2023 г. е депутат в 49-ото Народно събрание.

На този ден са родени и:

Пърси Биш Шели, британски поет (1792-1822).
Представител на романтизма. Автор на романа "Застроци" (1810), памфлета "Необходимостта от атеизъм" (1811), поемите "Кралица Маб" (1813), "Аластор" (1815), "Лаон и Цитна. Бунтът на исляма" (1818), "Юлиан и Мадало" (1818), "Маската на анархията" (1819), "Английски мъже" (1819), "Атлас" (1819) и "Адонаис" (1821), на "Ода за западния вятър" (1819), на драмата в стихове "Освободеният Прометей" (1820) и др.

Уилям Хамилтън, ирландски математик, физик и астроном (1805-1865).
Доменико Морели, италиански художник (1826-1901).

Уилям Хенри Хъдсън, британски писател и естественик - орнитолог (1841-1922).

Кнут Хамсун, норвежки писател, драматург и поет (1859-1952).
Носител на Нобелова награда за литература за 1920 г. за романа си "Благодатта на земята" (1917).

Ерих Вайнерт, немски поет (1890-1953).
Автор е на стихосбирките "Към германските войници" (1942-1943), "Призиви в нощта" (1947), "Интермецо" (1950).

Елизабет Боус-Лайън (Елизабет Анджела Маргарит Боус-Лайън), съпруга на краля на Великобритания Джордж Шести (11 декември 1936-6 февруари 1952) и майка на кралицата на Великобритания Елизабет II (1900-2002).
Наричана е кралицата-майка, за да се избегне объркването с Елизабет II.

Луис Даниел Армстронг (Сачмо), американски джазмузикант тромпетист и певец (1901-1971).
Кариерата му започва през 1918 г. като корнетист в оркестъра на американския тромбонист Кид Ори. Той популяризира скат-пеенето (пеене с безсмислени срички). Основател на групата "Ол Старс" (1947). Луис Армстронг е първият джаз-музикант, появил се на корицата на списание "Тайм" на 21 февруари 1949 г. Изпълнител е на песента "Какъв прекрасен свят" (1967). Участвал е във филмите "Висше общество" (1956), "Парижки блус" (1961), "Хелоу, Доли!" (1969) и др. На 8 февруари 1960 г. е почетен със звезда на холивудската Алея на славата. Носител на награда "Грами" (1965, 1972).

Раул Валенберг, шведски дипломат (1912-1947).
Работи като първи секретар в посолството на Швеция в Будапеща, Унгария (юни 1944), и използва дипломатическия си пост за спасяване на унгарските евреи по време на Втората световна война (1939-1945). Обявен за "праведен сред неевреите" (1963) - отличие, което Израел присъжда на чужденци, помогнали на евреите по време на Холокоста. Той е вторият чужденец след министър-председателя на Великобритания Уинстън Чърчил, станал почетен гражданин на САЩ (1981). Почетен гражданин на Канада (1985), Почетен гражданин на Израел (1986) и Почетен гражданин на Унгария (2003).

Ясер Арафат (Рахман Абул Рауф Арафат ал Кудва Хюсейни), палестински политик (1929-2004).
Председател на Изпълнителния комитет на  Организацията за освобождение на Палестина  (ООП) (4 февруари 1969-11 ноември 2004). Председател на Централния комитет на палестинското национално движение за освобождение "Ал Фатах" (31 май 1980-11 ноември 2004). След признаването с резолюция на Общото събрание на ООН на Държавата Палестина на 15 декември 1988  Ясер Арафат е утвърден от Централния съвет на ООП за президент на Държавата Палестина на 2 април 1989 г.  След подписването на 13 септември 1993 г. във Вашингтон, САЩ, в присъствието на президента на САЩ Бил Клинтън  на мирно споразумение между Израел и ООП  от Ицхак Рабин и Ясер Арафат за установяване на частична автономия в района на Ивицата Газа и Ерихон и след неговото ратифициране от Израел на 23 септември 1993 г. и от Централния съвет на ООП на 12 октомври 1993 г. от 5 юли 1994 г. Ясер Арафат е ръководител на Палестинската автономна власт. След произведените избори на 20 януари 1995 г. за Съвет на автономията  той полага клетва за президент на Палестинската автономна власт (12 февруари 1996-11ноември 2004). Носител на Нобелова награда за мир за 1994 г. 

Джеймс Уелч, американски писател (1940-2003).
Посвещава голяма част от творчеството си на културата и традициите на индианците в Америка. Автор е на книгите  "Смъртта на Джим Лоуни" (2008), "Като сенки по земята" и др. Кавалер на френския орден за литература и изкуство (2000).

Клаус Шулце, немски музикант (1947-2022).
Един от основоположниците на германската електронна музика. От 1969 г. е член на германската краутрок група "Танджерин дриймс". През 70-те години на 20-и век той участва в концерти заедно с британския музикант Майк Олдфийлд и британската рокгрупа "Пинк флойд". Като китарист, а след това и барабанист, Клаус Шулце се посвещава от композиране на филмова музика (1985-2005) до продуциране на германската попгрупа "Алфавил" (1988). Неговите композици, които могат да надхвърлят 30 минути, се превръщат в класика на електронната музика.

Антонио Таяни, италиански политик (1953).
Заместник-председател на Европейската комисия и еврокомисар за транспорта (9 май 2008-9 февруари 2010). Заместник-председател на Европейската комисия и еврокомисар за предприемачеството и промишлеността (9 февруари 2010-1 юли 2014). Заместник-председател на Европейския парламент (1 юли 2014-16 януари 2017). Председател на Европейския парламент (17 януари 2017-3 юли 2019). От 22 октомври 2022 г. е заместник министър-председател и министър на външните работи и международното сътрудничество на Италия.

Антонио Таяни, италиански политик (1958).
Заместник-председател на Европейската комисия и еврокомисар за транспорта (9 май 2008-9 февруари 2010). Заместник-председател на Европейската комисия и еврокомисар за предприемачеството и промишлеността (9 февруари 2010-1 юли 2014). Заместник-председател на Европейския парламент (1 юли 2014-16 януари 2017). Председател на Европейския парламент (17 януари 2017-3 юли 2019).

Хосе Луис Родригес Сапатеро, испански политик (1960).
Генерален секретар на Испанската социалистическа работническа партия (22 юли 2000-3 февруари 2012). Министър-председател на Испания (18 април 2004-21 декември 2011).

Барак Обама (Барак Хюсеин Обама-младши), американски политик (1961).
44-и президент на САЩ (20 януари 2009-20 януари 2017). Той е първият чернокож държавен глава на страната. Носител на Нобелова награда за мир за 2009 г. за изключителните му усилия за укрепване на международната дипломация и сътрудничеството между народите. Автор е на книгите "Дързостта на надеждата" (2006), "Обетована земя" (2020) и др.

Одре Азуле, френски политик (1972).
Министър на културата и комуникациите на Франция (11 февруари 2016-17 май 2017). Генерален директор на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) от 13 октомври 2017 г.

Това е денят на смъртта на:

Готфрид Зилберман, немски майстор на органи и клавесини (1683-1753).
Прави първото усъвършенстване на механизма на пианото, като изобретява т.нар. задържащ педал, който освобождава чукчетата от всички струни наведнъж.

Ханс Кристиан Андерсен, датски поет и писател (1805-1875).
Автор е на 156 приказки, преведени на 140 езика, сред които "Палечка" (1835), "Малката русалка" (1837),"Храбрият оловен войник" (1838), "Славеят" (1843), "Грозното патенце" (1843), "Снежната царица" (1844), "Малката кибритопродавачка" (1845), "Сянката" (1847), "Майка" (1848) и др. От 1967 г. по инициатива на Международния съвет на детската книга денят на рождението на писателя - 2 април,  се отбелязва като Международен ден на детската книга.

Иван Мажуранич, хърватски поет и общественик (1814-1890).

Етиен Леноар, френски изобретател (1822-1900).
Създател на първия двигател с вътрешно горене (1860), в който за разлика от парната машина горивото (светилен газ) се изгаря в работния цилиндър и топлинната енергия се използва за механична работа. Горивната смес се запалва през втората половина на всмукването, без да се сгъстява. Създаденият от него двигател се превръща в технически пример за по-нататъшното развитие на дизеловите и бензинови двигатели.

Валтер Флеминг, немски анатом и хистолог (1843-1905).
Основател на науката за цитогенетиката. Има принос в хистологията с изследванията си за деленето на клетката. Той е първият, който наблюдава и описва систематично поведението на хромозомите в ядрото на клетката по време на клетъчното делене (митоза).

Исак Левитан, руски художник импресионист (1860-1900).

Иван Ангелов (Иван Ангелов Стоянов), български художник и педагог (1864-1924).
Един от основоположниците на съвременното българско изобразително изкуство. Учител по рисуване в Сливен, Пловдив и София (1889-1900). Преподавател по живопис и рисуване в Държавното рисувално училище (1900-1924), въвежда рисуването с въглен. От 1912 г. е член на Дружеството за поддържане на изкуството в България. Рисува предимно битови картини, в които е отразен трудът на селянина. Срез произведенията му са "Бог дал, бог взел" (1903), "Буря в сърцето на небето" (1905), "Веячка на боб" (1919), "Розоберачка" (1921), "Косач" (1924), "Пейзаж от Сливница" (1888), "Ливада" (1912) и др. Носител на Златен медал от Пловдивското изложение за картините си  "Жътва" и "Жътварка" (1892).

Радое Доманович, сръбски писател (1873-1908).

Димо Сяров, български писател и драматург (1888-1965).
Автор е на романите "Песента на Пана" (1914), "Вълшебното царство" (1920), "Световният шампион Никола Петров" (1951), "Трапецът на смъртта" (1959). Автор е на  пиесата "Камбаните на св. Климент" (1929) и на сборниците "Юнгфрау" (1938), "Очите на България" (1942), "За тебе, Бяло море!" (1942), "Страшната сила" (1956), "Виденията на скитника" (1963) и др.

Едгар Ейдриън, британски неврофизиолог (1889-1977).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1932 г. заедно с британския неврофизиолог сър Чарлз Шерингтън за открития, отнасящи се до функциите на невроните.

проф. Иван Леков, български езиковед и славист (1904-1978).
Председател на Дружеството на филолозите слависти в България (1945-1977). Директор на Славянския институт при Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1947-1950). Ръководител на Катедрата по славянско езикознание при Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1948-1974). Ръководител на Секцията по славянско езикознание в Института за български език при Българската академия на науките (БАН) (1954-1978). Дописен член на Българския археологически институт (1943). Чл.-кор. на БАН (1945) и член на Кралското чешко дружество на науките (1947). Член на Международния комитет на славистите (1955-1973) и на Международната асоциация на филолозите във Виена, Австрия (1956). Съавтор е на "Правописен речник на българския книжовен език" (1945), "Български тълковен речник" (1955) и др. Удостоен е със званието "Заслужил деятел на науката" (1977). Лауреат на Димитровска награда (30 декември 1959).
 
Юрий Левитан, съветски журналист, говорител на Общосъюзното радио и на Държавното радио и телевизия на СССР (1914-1983).
Той прочита на 22 юни 1941 г. официалното правителствено съобщение за навлизането на германските войски на територията на СССР по време на Втората световна война (1939-1945) и за началото на Великата отечествена война за СССР. Заслужен артист на РСФСР (1959). Народен артист на РСФСР (1973). Народен артист на СССР (1980).

проф. Люба Енчева, българска пианистка и музикален педагог (1914-1989).
Солист в Радио София (1947-1950). Преподавател в Българската държавна консерватория (1950-1989). Член на журитата на повече от 50 международни конкурси за пианисти, сред които "Чайковски", "Шопен", "Кралица Елизабет", "Роберт Шуман","Бах", "Дебюси", "Бузони" и др. Лауреат на Димитровска награда (1952). Удостоена е със званието "Народен артист" (май 1979). Носител на орден "Народна република България" (декември 1974), на орден "Георги Димитров" (август 1984), на наградата "Златна лира" на Съюза на българските музикални и танцови дейци за 1984 г. (март 1985).

Фредерик Робинс, американски вирусолог (1916-2003).
Изследвал вируса на полиомиелита (1948-1950). Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1954 г. заедно с американския микробиолог Джон Ендърс и американския вирусолог Томас Уелър за откриването на способността на полиомиелитния вирус да се развива в култури от различни тъкани.

Александър Солженицин, съветски писател и правозащитник (1918-2008).
На 7 юли 1945 г. Александър Солженицин е осъден на 8 години поправителен труд в трудови лагери заради писма, които  е изпращал от фронта до негов приятел, в които критикува Йосиф Сталин. Освободен е на 13 февруари 1953 г. , след което е изпратен принудително  да живее с. Берлик в Южен Казахстан, където преподава математика и физика в местното училище. През м. юни 1956 г. с решение на Върховния съд на СССР той е освободен без реабилитация "заради липса на престъпни действия от негова страна". През м. август 1956 г. се завръща в Централна Русия, където живее в с. Милцево и преподава математика и електротехника (физика). С решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР от 6 февруари 1957 г. е реабилитиран. От м. юли 1957 г. живее в Рязан и работи като учител по физика и астрономия. Разказът "Един ден на Иван Денисович е първото му произведение, публикувано в СССР през 1962 г. в сп. "Нов свят", където публикува свои разкази. Автор е на романите "Архипелаг ГУЛаг"(1973-1978),  "Раково отделение"(1968-1969), "В първия кръг" (1968) и  др. Заради дисидентската си дейност на 12 февруари 1974 г. Александър Солженицин е арестуван, а на 13 февруари 1974 г. с решение на Президиума на Върховния съвет на СССР той е лишен от съветско гражданство и експулсиран от родината си. Живее във Федерална република Германия, а след това до 1976 г. в Цюрих, Швейцария, когато заедно със семейството си се установява в гр. Кавендиш, щат Върмънт, САЩ. Написал е поредицата от исторически романи "Червеното колело" в четири тома  - "Август Четиринадесета" (1971), "Октомври Шестнадесета" (1983),"Март Седемнадесета" (1986) и "Април Седемнадесета" (1989) и др. На 16 август 1990 г. с декрет на президента на СССР  Михаил Горбачов се възстановяват гражданските му права, а през септември 1991 г. генералният прокурор Николай Трубинин обявява отмяната на предявеното през 1974 г. срещу него обвинение в предателство на отечеството. На 25 май 1994 г. Александър Солженицин се завръща в Русия след 18-годишно изгнание.   Носител на Нобелова награда за литература за 1970 г. Удостоен  с Държавната награда на Русия за литературата, изкуство и литература (1990) и на Държавната награда на Русия за постижения в областта  на хуманитарните дейности (2006).

Михаил Луконин, съветски поет (1918-1946).

проф. Кръстьо Мирски, български актьор, театрален режисьор и педагог (1920-1978).
От 1943 г. е преподавател по сценични упражнения и история на театъра в Държавната театрална школа и по актьорско майсторство и режисура в Държавното висше театрално училище. Асистент-режисьор (1943-1944) и режисьор в Народния театър "Иван Вазов" (1945-1978), режисьор в Народния театър във Варна (1944-1945). Заместник-ректор на Висш институт за театрално изкуство (ВИТИЗ) "Кръстьо Сарафов" (1956-1957) и един от организаторите на Учебния театър към института (1956). Директор на Народния театър за младежта (1957-1960). Заместник-председател на Съюза на артистите в България (1 юли 1965-15 декември 1970). Удостоен е със званието "Лауреат на Димитровска награда" трета степен (май 1950), втора степен (април 1953), "Народен  артист" (май 1967) и "Герой на социалистическия труд" (1976). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (декември 1954), на орден "Червено знаме на труда" (1959), на орден "9 септември 1944" първа степен (февруари 1970).

Константин Коцев, български актьор (1926-2007).
Един от основателите на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (1957) и дългогодишен актьор в театъра. Играл е и в Драматичния театър "Адриана Будевска" - Бургас (1958-1959), и в Театър "София" (1984-1990). Има участия в киното, в радиото, в телевизията и на естрадния подиум. Удостоен със званието "Заслужил артист" (1969), Народен артист (1980). Носител на наградата на Министерство на културата "Златен век" за принос в българската култура (22 май 2003).

Герд Начински, немски композитор и диригент (1928-2015).
Автор е на произведения за оркестър, оперета и мюзикъл, написал е музиката за над 70 филма и на около 400 естрадни песни.

Жан-Пиер Вазарели (псевд. Иварал), френски художник (1934-2002).
Един от съоснователите през 1960 г. на групата за изследвания "Ар визюел" заедно с Гарсия Роси, Льо Парк, Морле, Собрино и Стейн. Като член на групата  той излага свои творби в целия свят до 1968 г.  Смятан е за един от предшествениците на т.нар. цифрово изкуство, което се изразява в пренасяне на части от фотографски образи върху грундирано платно. Иварал е автор на логото на автомобилостроителната компания "Рено" през 70-те години на 20 в. и на логото на Олимпийските игри в Атланта, САЩ, през 1996 г. 

Емил Чакъров, български музикант цигулар и диригент (1948-1991).
Бил е асистент на австрийския диригент Херберт фон Караян (1972-1974) и е единственият българин, дирижирал Берлинската филхармония, ръководена от Караян. Дирижирал е Бостънския симфоничен оркестър, Израелския филхармоничен оркестър, Националния оркестър на Франция, Лондонския симфоничен оркестър и др. Години наред е гост-диригент на Ленинградската филхармония. Диригент на Пловдивската филхармония (1974-1977). През 1977 г. основава и ръководи фестивален оркестър "Симфониета" в София. Инициатор за създаването на Новогодишния музикален фестивал в София (1986) и негов директор (1986-1991). Почетен граджанин на Бургас (2011, посмъртно). От 2012 г. Летните музикални празници в Бургас, които се провеждат от 2008 г. са наречени на негово име.

Христо Модев (Плавника), български състезател по волейбол (1976-2019).
Повече от 20 години играе волейбол. Играл е в ЦСКА, "Славия" и националния отбор по волейбол, след което в продължение на 10 години играе за Република Северна Македония. Със своите 217 сантиметра височина, докато се състезава, той е третият най-висок състезател в света.