site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 3 август в историята

3 август 2023 г., четвъртък, 31-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Исакий, Фавст и Далмат.

На този ден в България:

1903 - Провъзгласена е (21 юли ст. ст.) Крушовската република по време на Илинденско-Преображенското въстание, избухнало на 2 август (20 юли  ст. ст.) 1903 г. в Битолския революционен окръг. Крушовската република просъществува до 13 август (31 юли ст.ст.) 1903 г. Илинденско-Преображенското въстание е организирано и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Властта в гр. Крушово (Битолски вилает) е установена след координирано нападение върху казармата, пощата, общината. В града влиза щабът на крушовските въстаници, установява военна власт и свиква Съвет на републиката, състоящ се от 60 члена - по 20 души от всяка етническа общност в Крушово (българска, гръкоманска и влашка). Щабът на въстаниците избира Привременно правителство в състав: Дину Вангели, Георги Чаче, Теохар Нешков, Христо Кюркчиев, Димитър Секулов и Никола Балю. Фактическият водач на въстаническата власт в Крушово е Никола Карев. Най-известният документ, издаден от Привременното правителство на Крушовската република, е Крушовският манифест, с който се призовават всички за обща борба за премахване на турското иго. На 11 август (29 юли ст. ст.) срещу Крушово настъпват многохилядна турска войска начело с Бахтиар паша, която влиза на 13 август (31 юли ст. ст.) в града и го опожарява.

1904 - В Пловдив се провежда учредителен конгрес на Общия работнически синдикален съюз (ОРСС). Това е първата общоработническа профсъюзна организация в България. Създава се по инициатива на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти). Пръв секретар (1905-1909) на ръководния орган на ОРСС  - Синдикалния комитет, е Георги Кирков. ОРСС ръководи повечето от стачките и синдикалните борби в България до 1923 г. След разгрома на Септемврийското въстание (1923) е забранен, но действа полулегално до април 1925 г.

2000 - "Солвей Соди" става собственик на 77 на сто от капитала на ТЕЦ "Девня" срещу 10 004 533 лв., на 78 процента от "Геосол"-Провадия за 7 471 658 лв. и на 80 процента от  Завода за варовик - с. Чернево за 4 641 773,50 лв.

2001 - В 14:23 ч. в Първа специализирана акушеро-гинекологична болница "Света София" се ражда първото бебе в България, заченато от замразен ембрион по метода инвитро - "ледено бебе". Бебето е момиченце - Роберта и тежи 2,850 кг. По света по този метод бебета се раждат от 1989 г.

2006 - Народното събрание ратифицира Конвенцията на ООН срещу корупцията. Тя е подписана от България на 10 декември 2003 г. при откриването й за подписване по време на Политическата конференция на високо равнище в Мерида, Мексико.

2007 - Белгийската финансова група КВС (Кей Би Си) придобива 70 процента от българския застраховател ДЗИ. За акциите са платени 508 млн. лв., а общият оборот на позицията надхвърля 521 млн. лв.

2011 - Министерският съвет предоставя безвъзмездно на Столична община управлението на Резервата на градинското и парковото изкуство, който е част от Борисовата градина в София. С прехвърлянето на имота от 32,9 хектара, който е изключителна държавна собственост, Столична община управлява целия парк в центъра на столицата.

2013 - От пл. "Независимост" в София тръгва пешеходен поход през България в подкрепа на протестите срещу правителството на Пламен Орешарски и излъчилата го политическа класа. Целта е да се подкрепят протестиращите от страната и да се покаже, че протестите не се случват само в София. Участниците в похода планират да изминат разстояние по трасето София - Пловдив - Стара Загора - Бургас - Варна - Резиденция Евксиноград.

2014 - В зоологическата градина в Ловеч работник забравя клетката на ягуара Алонсо отворена и той бяга. След шестчасово издирване, в което участват близо 50 души, ягуарът е застрелян от ловджия на територията на зоологическата градина.

2016 - Министерският съвет утвърждава подписания на 22 април 2016 г. Меморандум за разбирателство между Министерството на културата на България и Министерството на транспорта, комуникациите и благоустройството на Кипър за предотвратяване на кражбата, незаконните разкопки и незаконния внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на движими културни ценности, както и за насърчаване на тяхното връщане.

2017 - Заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева е на двудневно посещение в Босна и Херцеговина, което е част от балканската й обиколка. Тя представя приоритетите на предстоящото през 2018 г. българско председателство на Съвета на ЕС. Тя има срещи с командващия въоръжените сили на ЕС в Сараево (EUFOR) - генерал-майор Антон Валднер, с министъра на външните работи на страната Игор Църнадак, с Бакир Изетбегович - член на Председателството на Босна и Херцеговина, както и със заместник-председателстващия Съвета на министрите и министър на външната търговия и икономическите отношения на страната Мирко Шарович и с министъра на отбраната на Босна и Херцеговина Марина Пендеш.

2018 - Министър-председателят Бойко Борисов открива разширението от 20 километра на транзитния газопровод за Турция, което започва от компресорната станция "Лозенец" до село Недялско. На откриването присъстват министърът на енергетиката Теменужка Петкова, министърът на енергетиката и природните ресурси на Турция Фатих Дьонмез, изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" ЕАД  Владимир Малинов, представители на изпълнителя "Главболгарстрой" ЕАД. С изграждането на газопровода е предвидено да се пренася 16 милиарда кубични метра природен газ в двете посоки през  Турция, от Азербайджан, Русия и всички страни от Южния газов коридор.

2021 - В Пловдив в УМБАЛ "Свети Георги" се провежда церемония по приемането на първия в България специализиран робот за дезинфекция срещу коронавируса "Ковид-19" в присъствието на ръководителя на Представителството на Европейската комисия в България Цветан Кюланов, представители на Министерството на здравеопазването, на посолството на Дания и др. Роботът е доставен по линия на общата поръчка на Европейската комисия за различни болници в Европейския съюз.

На този ден по света:

1492 - От пристанището "Палос де ла Фронтера" в Испания отплава първата експедиция на испанския мореплавател Христофор Колумб с цел откриване на западен път към Индия на борда на корабите "Санта Мария", "Пинта" и "Ниня" и с екипаж от 90 души. На 6 септември 1492 г. корабите отплават от Канарските острови след подготовка за трансокеанското пътуване, пресичат Атлантическия океан в субтропичния пояс и достигат до остров Сан Салвадор от Бахамския архипелаг. Там Христофор Колумб акостира на 12 октомври 1492 г. От 14 до 24 октомври 1492 г. експедицията изследва редица острови от Бахамския архипелаг, а от 28 октомври до 5 декември 1492 г. открива и изследва участък от североизточното крайбрежие на остров Куба. На 6 декември 1492 г. Христофор Колумб и хората му достигат остров Хаити. През нощта на 25 декември 1492 г. флагманският кораб "Санта Мария" засяда на риф, но екипажът се спасява. На 16 януари 1493 г. корабите "Ниня" и "Пинта" отплават обратно за родината. Завръщат се в Палос де ла Фронтера на 15 март 1493 г.

1732 - От полуостров Камчатка в Русия потегля експедицията на руския кораб "Св. Гавриил" под командването на Михаил Гроздев и Иван Фьодоров. Участниците в експедицията са първите европейци, достигнали до Аляска (1 септември 1732). Освен това по време на плаването за първи път от запад на изток е пресечен Беринговия проток (открит от Витус Беринг през 1728 г.).

1778 - В Милано, Италия, е открит оперният театър "Ла Скала" с премиерата на операта "Признатата Европа" на Антонио Салиери. Театърът е изграден на мястото на католическата църква "Санта Мария де ла Скала", разрушена в началото на 18-и в., по проект на италианския архитект Джузепе Пиермарини.

1847 - В Рим, Италия, е подписан Конкордат между Руската империя и Римокатолическата църква, с който за глава на руските католици е провъзгласен римският папа, който има правото да определи административно-териториалното деление на латинските епархии в Руската империя. Действието на конкордата в пределите на руската държава е отменено с обнародването на указ на 7 декември 1866 г.

1909 - Основан е "Хонвед" - Будапеща, унгарски спортен клуб. До 1949 г. се нарича "Кишпещ".

1940 - В Москва, СССР, по време на VII-ата сесия на Върховния съвет на СССР е приет Закон за приемането на съюзна Литовска съветска социалистическа република (ЛССР), образувана на 21 юли 1940 г, в състава на СССР. На 11 март 1990 г. Върховният съвет на Литовската република провъзгласява независимостта й, с което се прекратява съществуването на Литовската ССР. На 9 февруари 1991 г. в Литва се произвежда референдум, на който 90,5 процента от гражданите се обявяват за "независима демократична република". На 6 септември 1991 г. СССР признава независимостта на Литовската република.

1950 - Основан е "Олимпик Лион" - Лион, френски футболен клуб.

1958 - Американската атомна подводница "Наутилус" под командването на кап. втори ранг Уилям Андерсън със 116 мъже на борда достига до Северния полюс под вода. На 23 юли 1958 г. "Наутилус" отплава от Пърл Харбър, щата Хавай и на 3 август 1958 г. успешно достига Северния полюс. Подводницата "Наутилус" е пусната на вода на 21 януари 1954 г., а на 30 септември 1954 г. е първият кораб, влязъл в строя на воеенноморските сили на САЩ. Тя е първата в света подводница, задвижвана от атомен реактор, и първият плавателен съд, достигнал Северния полюс. Първият си рейс "Наутилус" под командването на капитан I ранг Юджийн Уилкинсън започва на 17 януари 1955 г., когато предава станалото после знаменито съобщение: "На ход - в подводно положение с атомна енергия." "Наутилус" служи на военноморските сили на САЩ до 3 март 1980 г. На 20 май 1982 г. е обявена от министъра на вътрешните работи за исторически паметник и кораб-символ на щата Кънектикът.

1959 - В Москва, СССР, се открива първият Московски международен кинофестивал. Фестивалът завършва на 17 август 1959 г., а Голямата награда печели режисьорът Сергей Бондарчук за филма си "Съдбата на човека" (1959). Първото издание на фестивала е проведено от 21 февруари до 2 март 1935 г. и е под патронажа на Йосиф Сталин, след което фестивалът не се провежда до 1959 г. Оттогава се организира на всеки 2 години, а от 1997 г. - всяка година (без 1998 г., когато не се провежда по финансови причини). Голямата награда на фестивала, учредена през 1989 г., е "Златен Свети Георги".

1977 - Стачка на миньорите от въгледобивния басейн Валя Жиулуй в Румъния срещу управлението на Николае Чаушеску. Това е първият антикомунистически протест в страната, в който участват около 35 000 души.

1999 - В македонските градове Битоля, Щип, Охрид и Прилеп се появяват за първи път българските вестници "24 часа", "Труд", "Капитал" и "Култура".

2000 - Чилийският Върховен съд отнема съдебния имунитет на ген. Аугусто Пиночет. Срещу него са повдигнати 154 наказателни обвинения за различни форми на нарушаване на човешките права.

2004 - Кувейт и Ирак възстановяват дипломатическите си отношения, прекъснати на 2 август 1990 г. след иракското нашествие в Кувейт.

2005 - Иракските авиолинии възобновят полетите между Багдад и Истанбул за първи път от 1991 г.

2006 - От тази дата в Саудитска Арабия е разрешено фотографирането на обществени места. Дотогава всеки, правил снимки в Саудитска Арабия, получава предупреждение или наказание от полицията и пазителите на религията, които забраняват тази неислямска дейност. Премахването на забраната има за цел да насърчи туризма в кралството.
 
2008 - В индуистки храм в северния индийски щат Химачал-Прадеш са стъпкани до смърт най-малко 145 души. Трагедията става в храма Найна Деви в Биласпур, на 320 км северно от столицата Делхи, където десетки хиляди вярващи се събират за религиозен празник. Паниката настъпва след като железният парапет на стълбището, водещо към храма, се скъсва под натиска на тълпата. Най-малко трийсет от жертвите са деца, останалите са предимно жени,  възрастни и инвалиди. Над 300 души са ранени.

2011 - В Германия Федералната статистическа служба оповестява данни за демографската ситуация. Според публикуваните цифри страната с най-голямо население в Европейския съюз е изгубила 2,1 млн. деца на възраст под 18 години за 10 години. През 2010 г. в Германия е имало 13,1 млн. непълнолетни при общо население 81,7 млн. спрямо 15,2 млн. през 2000 г. Спадът е най-силно изразен в Източна Германия (бившата ГДР): през 2010 г. децата са намалели с 29 на сто в сравнение с броя им преди 10 години. В бившата ГДР през годините, последвали падането на Берлинската стена през 1989 г., равнището на раждаемост е едно от най-ниските дори в световен мащаб най-вече заради високата безработица и социалните проблеми.

2012 - В Ню Йорк, САЩ, Общото събрание на ООН одобрява с голямо мнозинство резолюция с незадължителен характер, която осъжда правителството в Сирия и настоява за политически преход в страната. 193-членното събрание одобрява със 133 гласа "за", 12 "против" и 31 "въздържали се" саудитската проекторезолюция, която изразява дълбока загриженост от ескалацията на насилието в Сирия, както и съжаление, че Съветът за сигурност не е успял да се споразумее за мерки, гарантиращи изпълнението на неговите решения от сирийския режим.

2012 - В Монголия бившият президент на страната Намбарийн Енхбаяре е признат за виновен по обвинение в корупция и осъден на 4 години затвор и конфискуване на имущество на стойност 25 млн. тугрика (18 660 долара). Първоначалната 7-годишна присъда е намалена с три години. Заедно с бившия държавен глава за виновни в корупция и превишаване на пълномощията са признати още четирима бивши министри и един бизнесмен.

2014 - Във водата в град Толедо, щат Охайо, САЩ, е открито токсичното вещество микроцистин, отделяно при цъфтежа на водорасли. На 400-те хиляди жители на града е забранено да ползват водата за пиене или готвене. Губернаторът на щата Охайо Джон Касич обявява извънредно положение.     

2015 - Парламентът на Косово одобрява конституционна поправка, необходима за формирането на Специален съд, който да преследва бивши лидери за военни престъпления, включително за убийството на стотици сръбски цивилни. Парламентът приема  и закони за Специалния съд, за Специалната прокуратура и за правна и финансова помощ за потенциалните обвиняеми в този съд.

2017 - В Япония, министър-председателят Шиндзо Абе одобрява нов състав на правителството, в което сменя 14 от 19-те министри, включително на външните работи и на отбраната.

2018 - В окръг Фару, близо до селището Моншик в туристическия район Алгарве, Португалия, избухва пожар, който обхваща периметър от около 100 км. Пламъците унищожават 27 000 хектара площи, както и няколко десетки жилища. В гасенето на пожара участват около 1400 пожарникари, 450 коли на пожарната, както и над 10 летателна апарата, включително 3 самолета на "Канадеър". Ранените са най-малко 41 души, 19 от които са пожарникари.

2019 - В Истанбул, Турция, се провежда церемония за начало на строежа на сирианска православна църква, която ще бъде първата нова християнска църква, построена в 96-годишната история на съвременна Турция. Досега на християните им е разрешавано само да възстановяват църкви, но не и да строят нови. Сирианите, известни още като асирийци, спазват древен източно-християнски обред.

2020 - В Генуа, Италия, президентът на страната Серджо Матарела и други официални лица откриват нов мост, построен на мястото на срутилия се на 14 август 2018 г. мост "Моранди", когато загиват 43 души. Новият мост, наречен "Сан Джорджо" е проектиран от живеещия в Генуа архитект Ренцо Пиано. На моста има 43 лампи в памет на жертвите.

2021 - В Киев, Украйна, е намерен мъртъв беларуският активист Виталий Шишов, който е в неизвестност от 2 август 2021 г. Той е открит обесен в един от парковете на града, недалеч от мястото, където живеел. Виталий Шишов е оглавявал организацията "Беларуски дом в Украйна", която според информацията на сайта помага на беларуси да намират подслон, работа и достъп до правни консултации. Украйна, Полша и Литва се превръщат в убежища за беларуси след спорните президентски избори в Беларус на 9 август 2021 г.

2022 - В Подгорица, Черна гора, е подписан договор между правителството на Черна гора и Сръбската православна църква, уреждащ отношенията на държавата с църквата, включително правото на собственост върху имоти. Договорът е подписан от министър-председателя на Черна гора Дритан Абазович и сръбския патриарх Порфирий. Десетки хора протестират срещу подписването на договора. Според защитници на човешките права и някои политически партии той дава прекалено големи правомощия на църквата в сравнение с останалите религиозни общности.

Родени на този ден българи:

доц. Крум Дрончилов, географ и етнограф (1889-1925).
Бил е преподавател (от 1923) в катедра "География и етнография" на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Дописен член на Българския археологически институт (1924). Работил е в областта на антропологичните и областно-географските проучвания. Автор е на трудовете "Материали по антропологията на българите. т. Македонските българи" (1921), "Бурел. Антропогеографски изучвания" (1923), "Праисторически черепи от България" (1924) и др.

Калина Малина (ист. име Райна Иванова Радева-Митова), писателка и поетеса (1898-1979).
Участвала е в редактирането на в. "Вестник на жената" и в. "Литературен глас". Била е редактор в детските вестници "Въздържателче", "Пътека" и "Градинка" (1936-1942). Автор е на стихотворения за деца - сборниците стихотворения "Кавалче" (1928), "Преди, преди вретенце" (1930), "Дружна игра" (1953) и др., на романи - включително и на първия български юношески роман "Златно сърце" (1929), "Искам да стана учител" (1952) и др., на разкази за юноши, приказки, пиеси. Превежда художествена литература от френски и руски език. Носителка на наградата на Министерството на народната просвета "Петко Р. Славейков" (1977). От 1984 г. на всеки три години община Нови пазар връчва на нейно име литературна награда за детска литература.

Христо Гюлеметов, юрист (1899-1924).
Деец на Българската комунистическа партия. Участва активно в подготовката на Септемврийското антифашистко въстание (1923). Умира при въоръжен сблъсък с полицията.

проф. Александър Стоянов (Сашо Стоянов), режисьор, театрален педагог и изкуствовед (1919-2000).
Главен редактор на сп. "Театър" (1945-1947). Режисьор в Народния театър "Иван Вазов" (1947-1951; 1958-1960), директор и художествен ръководител на Драматичен театър  "Никола Й. Вапцаров" - Благоевград (1951-1952). Началник-отдел "Драматични театри" в Комитета за наука, изкуство и култура (1952-1953). Бил е преподавател (от 1959) във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов". Главен режисьор на Театър "Българска армия" (1960-1963), директор и художествен ръководител на театъра (1963-1963). Главен художествен ръководител на Драматичния театър в Кюстендил (1972-1975). Удостоен със званията "Заслужил артист" (21 май 1966) и "Народен артист" (август 1974).

Иван Пръмов, политик и дипломат (1921-2005).
Министър на земеделието и горите (17 юли 1957-26 ноември 1962). Избиран е за депутат в 3-ото и 4-ото Народно събрание (1958-1965), депутат от 5-ото до 9-ото Народно събрание (1966-1990). Секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия (26 ноември 1962-21 юли 1978). Председател на Централния кооперативен съюз (31 октомври 1978-26 август 1986). Извънреден и пълномощен посланик на България в Полша (септември 1986-27 януари 1988). Носител на орден "Народна република България" първа степен (декември 1959), на орден "Георги Димитров" (август 1971, 1981).

проф. Добри Добрев, художник (1927-2003). 
Автор е на произведения в областта на фигуралната композиция и портрета. Бил е преподавател във Висшия институт за изобразително изкуство "Николай Павлович" (дн. Националната художествена академия).

акад. Миладин Апостолов, лекар, преподавател и писател (1931-2023).
От 1983 г. е председател на Българското дружество по история на медицината. Президент на Балканската асоциация по история и философия на медицината (БАИФМ) (2005-2015), от 2015 г. е неин почетен председател. Главен редактор е на сп. "Асклепий", орган на БАИФМ. Главен редактор на сп. "Летописи". Дългогодишен преподавател в Медицинския университет в София и Варна. Бил е подпредседател на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ). Автор е на над 350 монографии, учебници, студии, статии и доклади, на разкази, повест, три романизирани биографии. Най-значимото му литературно произведение е романът "Великата княгиня Елена-Олга". Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен, на орден "Стара планина" първа степен (7 януари 2002), на почетна грамота от СБЖ "За принос в културата и публицистиката" (2016) за цялостното си литературно и журналистическо творчество.

проф. Владимир Игнатовски, кинокритик (1942).
Директор на Българска национална филмотека (1990-1991). Директор на Дома на киното на Съюза на българските филмови дейци (1969-1971). Редактор в Студия за игрални филми "Бояна" (1971-1974). Научен сътрудник в Института за съвременни социални теории при Президиума на Българската академия на науките (1974-1989). Заместник-директор на Българския културен институт в Берлин, Германия (1991-1992). Ръководител на Центъра за филмово производство в Българската национална телевизия (1995-1997). Заместник-председател на Научната комисия по изкуствознание и изкуства към Висшата атестационна комисия (2003-2009). Дългогодишен преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Автор е на книги, студии и изследвания по история и теория на театъра, киното и средствата за масова комуникация.

Иван Гайтанджиев, дипломат и журналист (1945).
Политически коментатор и наблюдател в Българска национална телевизия (1969-1975), кореспондент на Българска телеграфна агенция (БТА) в Пекин, Китай, (1975-80) и Токио, Япония, (1980-1986), политически наблюдател в БТА (1986-1987), кореспондент на БТА във Вашингтон, САЩ, (1987-1991). Депутат в 36-ото и 37-ото Народно събрание (1991-1997). Извънреден и пълномощен посланик на България в Египет (28 август 2006-6 март 2012) и в Судан (12 септември 2007-6 март 2012).

Петко Петков, футболист и треньор (1946-2020).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Берое" (Стара Загора) и "Австрия" (Виена, Австрия). За националния отбор по футбол има изиграни 33 мача и отбелязани 5 гола.

Добри Динев, плувец и треньор (1947-2015).
Поставя шест рекорда за Книгата на рекордите Гинес по маратонско плуване. През 1978 г. той спасява 43-ма души от удавяне, когато понтонният мост край Белослав се обръща и във водата падат стотици хора. От 1994 г. живее в Канада, където създава клуб "Приятелите на Добри Динев". На 17 август 2015 г. е открита паметна плоча и спортният плувен комплекс в Полски Тръмбеш, където той поставя два от рекордите си за Книгата на рекордите Гинес през 80-те години на 20-и век, е наречен на  негово име "Добри Динев". Почетен гражданин на Варна, Асеновград и Полски Тръмбеш.

Георги Иванов, строителен инженер и политик (1954).
Кмет на Хасково (23 октомври 1999-1 ноември 2015).

Горан Благоев, журналист и историк (1967).
Автор и водещ на седмичното предаване по Българската национална телевизия  "Вяра и общество" (2004-2020). От 2020 г. е водещ на предаването  "Памет без давност" по телевизия Евроком. Автор е на книгите "Курбанът в традицията на българите мюсюлмани" (2004), "Истории за плач и за надежда" (2011).

Руши Видинлиев (ист. име Рушен Видинлиев), поппевец (1980).

На този ден са родени и:

Етиен Доле, френски книгоиздател, преводач и хуманист (1509-1546).

княз Александър Вяземски, руски държавен деец (1727-1793).
Главен прокурор (3 февруари 1764-8 януари 1793). Почетен член на Петербургската академия на науките.

Илайша Грейвс Отис, американски предприемач (1811-1861).
Изобретател на асансьора (1852). На 23 март 1957 г. инсталира първият безопасен асансьор за хора в Ню Йорк, САЩ. Получава патент за изобретението си на 15 януари 1861 г.

Едуард Блайдън, либерийски писател и дипломат (1832-1912).
Държавен секретар на Либерия (1864-1871). Роден е в Сейнт Томас, Американски Вирджински острови в семейство на освободени африкански роби от националността игбо. През 1850 г. се преселва в Либерия, след 1871 г. живее в Сиера Леоне. Създател на концепцията за африканският културен национализъм - панафриканизъм. Основател и издател на вестниците "Либериа Хералд" (1854) и "Нигро" (1872).

Хокон Седми, датски принц и крал на Норвегия (18 ноември 1905-21 септември 1957) (1872-1957).

Хабиб Бургиба (Хабиб бен Али Бургиба), тунизийски политик (1903-2000).
Първи министър-председател на независимата държава Тунис (20 март 1956-25 юли 1957) и първи президент на страната (25 юли 1957-7 ноември 1987). 

Клифърд Саймък, американски писател фантаст (1904-1998).
Автор е на романите "Градът" (1952), "Паралелни светове" (1953), "Заложници в рая" (1967), "Резерватът на таласъмите" (1968), "Гробищен свят" (1973), "Магистрала на вечността" (1986) и др.

Долорес дел Рио (ист. име Долорес Асунсоло Мартинес), мексиканска актриса (1905-1983).
Участвала е във филмите "Джоанна" (1925), "Райска птичка" (1932) и др.

Тони Бенет (ист. име Антъни Доминик Бенедето), американски джазпевец (1926-2023).
В музикалната си кариера има издадени над 70 албума. Той е носител на 17 награди "Грами".

Джон Филипс, американски музикант и певец (1935-2001).
Основател на групата "Мамас енд Папас", съществувала от 1965 г. до 1968 г. и за кратко възстановена през 1971-1972 г.

Освалдо Ардилес, аржентински футболист и треньор (1952).

Ким Милтън Нилсен, датски футболен съдия (1960).
Футболен съдия е от 1988 г., международен арбитър на Световната футболна асоциация (ФИФА) от 1989 г.

Даниел Акпей, нигерийски футболист (вратар) (1986).
 
Гари Медел, чилийски футболист (1987).

Това е денят на смъртта на:

Етиен Доле, френски книгоиздател, преводач и хуманист (1509-1546).

Ричард Аркрайт, британски изобретател и ииндустриалец (1732-1792).
През 1769 г. патентова предачна машина, с която е модернизирана текстилната промишленост.

Йожен Сю (Мари-Жозеф Йожен Сю), френски писател (1804-1857).
Автор е на романите "Скитникът евреин"(1844-1845), "Мистериите на Париж" (1842-1843) и др.

Емил Берлинер, американски предприемач и изобретател от немски произход (1851-1929).
Създава и патентова грамофона на 8 ноември 1887 г., грамофонната плоча на 15 май 1888 г., както и други изобретения.

Стоян Михайловски, български поет сатирик, културен и обществен деец (1856-1927).
Майстор на баснята и епиграмата. Главен редактор на в. "Народний глас" (1880). Депутат в III Велико народно събрание (1886-1887), в 8-ото Обикновено народно събрание (1894-1896). Председател на Върховния македоно-одрински комитет (1901-1903). Депутат в 13-ото Обикновено народно събрание (1903-1907). Автор е на стихотворението "Кирил и Методий" (1892), на което през 1901 г. Панайот Пипков написва музиката и то става химн на славянските просветители "Върви, народе възродени". Дописен член на Българско книжовно дружество (БКД) (1882), действителен член на БКД (1898). На негово име с Решение 174 от Общинския съвет на гр. Елена на 29 декември 2000 г. е учредена литературна награда "Почетен знак "Стоян Михайловски", която се връчва от 2001 г. на 7 януари.

Джоузеф Конрад (ист. име Юзеф Теодор Конрад Коженьовски), британски писател от полски произход (1857-1924).
Автор е на романите "Господарят Джим" (1900), "Сърцето на мрака" (1902), "Ностромо" (1904) и др.

Владимир Дуров, руски цирков артист дресьор (1863-1934).
Основател на цирковата династия Дурови. Брат на цирковия артист Анатолий Дуров (1864-1916). Владимир Дуров разработва система за обучение на животните, основана на изучаването на естествените им инстинкти и рефлекси. Тренировките на животните са основани на хуманното отношение към тях чрез използването на предимно вкусово насърчение. Впоследствие този метод е използван от всички Дурови и повечето съветски треньори. Автор е на книгата "Моите животни" (1927). Първият цирков артист, удостоен със званието Заслужен артист на Русия (1927).

Рихард Вилщетер, немски химик (1872-1942).
Носител на Нобелова награда за химия за 1915 г. за неговите изследвания върху растителните пигменти и по-специално върху хлорофила.

Колет (ист. име Сидони Габриел Колет), френска писателка и актриса (1873-1954).
Творчеството й е събрано в 15 тома - романи, разкази и публицистика. Автор е на романите "Скитницата", "Котката", "Жижи", "Шери", "Краят на Шери" и др. Приета е за член на Белгийската кралска академия (1935) и на Френската академия "Гонкур" (1945 и 1949). Номинирана за Нобелова награда за литература (1948). Удостоена е с Ордена на почетния легион на Франция (1953).

Юрий Файер, съветски диригент (1890-1971).
Диригент на балета на Болшой театър (1923-1963). Народен артист на СССР (1951). Носител на Сталинска награда (1941,1946,1947,1950).

маршал Константин Рокосовски, съветски военен деец (1896-1968).
Участник в Първата световна война (1914-1918), в Гражданската война в Русия (1918-1921) и във Втората световна война (1939-1945).

Марио Жеков (ист. име Марин Тодоров Жеков), български художник живописец (1898-1955).
Посвещава творчеството си на морето, планините и старинните градове. Художник декоратор в театъра в Пловдив (1927-1941).

Бертил Улин, шведски икономист и политик (1899-1979).
Министър на търговията (1944-1945). Председател на Народната партия (1944-1967). Създател на съвременната теория на международната търговия. Носител на Нобелова награда за икономика за 1977 г. заедно с шведския икономист Джеймс Мийд за оригинален принос в теорията за международната търговия и теорията за движението на международния капитал.

архиепископ Макариос Трети (светско име Михаил Христодулос Мускос), кипърски политик (1913-1977).
Първият президент на Кипър (13 декември 1959-15 юли 1974).

Елизабет Шварцкопф (Олга Мария Елизабет Фредерике Шварцкопф), немска оперна певица сопрано (1915-2006).
Солистка на Виенската държавна опера (1942-1951). През 1947 г. дебютира в "Ковънт гардън" в Лондон, Великорбитания. Пяла е също на сцените на операта "Ла Скала" в Милано, Италия (1946-1963), на Залцбургския фестивал (1949-1964) и др.

Коста Колев, български музикант акордеонист, композитор, диригент и аранжьор (1921-2010).
Изпълнител на българска народна музика. Бил е диригент (1949)на малък оркестър за народна музика, диригент (от 1951) на хора и оркестъра от народни инструменти към Ансамбъла за народни песни и танци при Българското национално радио. Автор е на песни за народен хор и оркестър, пиеси за соло инструмент или пеене с оркестър или ансамбъл, музика към танцови постановки; сюити от народни мелодии и др. Нотира, хармонизира и обработва няколко хиляди народни песни и хора за репертоара на ансамблите за народна музика. Има записи в радиото и телевизията, грамофонни плочи, в сборни дискове на "Мистерията на българските гласове", Варненския, Русенския и Търновския ансамбъл и др.

Фланъри О'Конър, американска писателка (1925-1964).

Инокентий Смоктуновски, съветски актьор (1925-1994).
Участвал е във филмите "Хамлет" (1964), "Пази се от автомобила" (1966), "Престъпление и наказание" (1970), "Романс за влюбени" (1974), "Те се сражаваха за родината" (1975), "Москва не вярва на сълзи" (1979) и др. Народен артист на СССР (1974).
 
Кирил Харалампиев, български хореограф (1926-1986).
Заместник-директор на Държавното хореографско училище в София (1967-1980). Главен балетмайстор на Ансамбъла при Строителни войски (1974-1976). Главен хореограф на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Пирин" - Благоевград (1976-1985). Автор е на над 60 сценични танцови произведения, сред които "Комитско либе", "Бунтовен дух", "Пробуждане", "Спомен", "Празнични танци", "Гурбетчии" и др. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1986).

Алфред Шнитке, руски композитор (1934-1998).
Представител на съветския музикален авангард.

Джон Хюм, северноирландски политик (1937-2020).
Лидер на Социалдемократическата лейбъристка партия на Северна Ирландия (1979-2001). Носител на Нобелова награда за мир за 1998 г. заедно с министър-председателя на Северна Ирландия Дейвид Тримбъл заради ролята им за подписването на мирното споразумение на 10 април 1998 г. за Северна Ирландия, предвиждащо Ирландия да се откаже от претенциите си за присъединяване на британската провинция Северна Ирландия, създаване на местни органи на самоуправление в провинцията, католическите и протестантските въоръжени групи да предадат оръжието,  гарантиране на равнопоставеността на двете общности.

Красимир Крумов - Грец, български режисьор и писател (1955-2015).
Бил е преподавател в Германската филмова и телевизионна академия в Берлин. Сценарист и режисьор на филмите "Екзитус" (1989), "Мълчанието" (1991), "Забраненият плод" (1994), "Под едно небе" (2003), "Смисълът на живота" (2005), "Нощ и ден" (2006), "Вътрешен глас" (2008, сценарист), "Светото семейство" (2010). Автор е на книгите "Поетика на киното" и "Поетика на българското кино". Носител на Голямата награда от Филмовия фестивал за младо източно европейско кино в Котбус, Германия, за филма "Мълчанието" (1992), на наградата на независимите собственици на кина от Международния фестивал Майнхайм-Хайделберг за филма "Под едно небе" (2003), на наградата за най-добър български игрален филм от Международния филмов фестивал в София за филма "Под едно небе" (2003), на Наградата на Съюза на българските филмови дейци от 29-ия фестивал на българското кино "Златна роза"  за филма "Светото семейство" (2010), на наградата на Българската филмова академия за телевизионен игрален филм (2010), на наградата "Бронзов Витяз" на кинофорума "Златен Витяз" в град Курск, Русия (2011) и др.