site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 2 август в  историята

2 август 2023 г., сряда, 31-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на пренасяне мощите на св. архидякон Стефан. Св. свщмчк Стефан, папа Римски. 

В България се отбелязва:

Празникът на Българската социалистическа партия (БСП). Отбелязва се от 1994 г., след като 41-ият конгрес на БСП (3-6 юни 1994 г.) одобрява 2 август за празник на партията. Годишнина от учредяването (1891) на Българската социалдемократическа партия (БСДП) на конгрес на връх Бузлуджа в Стара планина. Наследник на БСДП днес е Българската социалистическа партия.

По света се отбелязва:

Националният празник на Република Северна Македония. Ден на Републиката.

На този ден в България:

1887 - Фердинанд I полага клетва за вярност към Търновската конституция пред 3-ото Велико народно събрание (1886-1887). За български княз е избран на 25 юни 1887 г. след абдикирането на княз Александър I Батенберг (1886). На 22 септември 1908 г. в Търново Фердинанд I обявява с манифест независимостта на Княжество България, като по този начин е отхвърлена васалната зависимост на страната от Османската империя, наложена й от Берлинския конгрес (1 юли 1878). България е обявена за царство, а княз Фердинанд I приема титлата "цар на българите". При сключването на Солунското примирие (29 септември 1918) Антантата (военно-политически блок между Великобритания, Франция и Русия оформен през 1904-1907) поставя задължително условие Фердинанд I да се откаже от българския престол и да напусне България. На 3 октомври 1918 г. подписва манифест, с който се отказва от трона в полза на сина си Борис III.

1889 - В София е създаден Княжески естествено-исторически музей (дн. Национален природонаучен музей при БАН). В началото съхранява личните колекции на княз Фердинанд от птици, бозайници и пеперуди. Първият уредник на музея е придворният лекар д-р Паул Леверкюн, който е бил известен орнитолог. Той подготвя първата експозиция в 14 зали на два етажа в стара сграда на сегашното място на музея, открита за посещение през 1907 г. Дългогодишен директор на музея от 1914 г. до 1959 г. е акад.  Иван Буреш. През 1947 г. музеят преминава към създадения Зоологически институт при Българска академия на науките (БАН). През 1974 г. се обособява като самостоятелно научно звено под името Национален природонаучен музей при БАН.

1891 - На връх Бузлуджа в Стара планина се провежда учредителен конгрес на Българската социалдемократическа партия (БСДП). На 10 февруари 1894 г. БСДП се слива с Българския социалдемократически съюз в Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП). На проведения на 31 юли - 4 август 1903 г. X конгрес БРСДП се разделя на две. Част от нея се обособява в Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти), наследник на която е сегашната Българската социалдемокритическа партия (БСДП). Друга част се обособява в Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти), която през 1919 г. се преименува в Българска комунистическа партия (БКП) (тесни социалисти), обявена извън закона през 1924 г. През 1927 г. се създава Работническа партия като легално проявление на БКП, през 1934 г. е забранена. През 1938 г. двете партии се сливат под името Българска работническа партия (комунисти). През 1948 г. се преименува в Българска комунистическа партия, а от 3 април 1990 г. -  Българска социалистическа партия.

1903 - Избухва Илинденско-Преображенското въстание (20 юли ст.ст.) за освобождение на българското население в Македония и Одринска Тракия, останало след Освобождението на България от османско иго(1878) в пределите на Османската империя съгласно Берлинския договор (13 юли 1878).
Организирано и ръководено е от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). На Солунския конгрес на ВМОРО (2-4 януари 1903) е взето решение за вдигане на въоръжено въстание в Македония и Одринско. На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО (17-24 април 1903) се решава въстанието да започне в окръга на 20 юли 1903 г. (Илинден). Избран е Главен щаб и горски началства за отделните райони. На конгреса на Петрова нива (28-30 юни 1903) началото на бойните действия в Одрински революционен окръг се определя за 6 август (Преображение Господне). Окръгът е разделен на 5 въстанически района и е избрано Главно ръководно боево тяло. Двете дати, които съвпадат с църковните празници Илинден и Преображения, дават и името на въстанието. Според решенията въстанието в Битолския революционен окръг избухва на 2 август (20 юли ст. ст.) 1903 г.  На 3 август (21 юли ст. ст.) след победата на въстаниците над местната турска власт в гр. Крушово,  е установена революционна власт - Крушовска република, начело с Никола Карев. Тя просъществува до 13 август (31 юли ст. ст.) 1903 г. На 19 август (6 август ст. ст.) избухва въстанието и в Одринския революционен окръг. В Серския революционен окръг въстанието започва на 27 септември (14 септември ст.ст.) 1903 г. (Кръстовден). Сражения се водят почти по цялата територия на Серския революционен окръг. На 2 октомври (19 септември ст. ст) Главният щаб на въстанието взема решение за прекратяване на въстаническите действия и за разпускане на четите. Турското правителство хвърля огромни сили за потушаването на въстанието. В близо 240 сражения около 25 000 въстаници се сражават с 350-хилядна редовна турска войска и башибозук. Опожарени са 205 села, без покрив остават повече от 70 000 души. Броят на загиналите надминава 5000 души. Около 30 000 души са принудени да напуснат родните си места. Основната част от тях намират подслон в България.

1974 - България установява дипломатически отношения с Венецуела.

1988 - В 17:29 часа катастрофира самолет Як-40 на Българската гражданска авиация "Балкан" при излитане от София за Варна. На този ден летище София временно е затворено за полети заради предстоящото излитане на Ту-154 с държавния глава Тодор Живков на борда. Излитането на самолета на Живков се забавя и въздушният диспечер позволява на пътнически самолет Як-40 на БГА "Балкан" да излети за Варна, като иска от екипажа да ускори излитането. В бързината екипажът допуска грешка, самолетът не успява да се отдели от земята преди края на пистата, разбива се в бетонираното корито на река Искър и избухва в пламъци. Загиват 28 от 37-те души на борда на самолета, в това число и деца.

1990 - Създадено е сдружение "SOS - детски селища в България" - благотворителна организация, която предоставя на изоставени деца и деца-сираци нов и постоянен  дом и ги подготвя за самостоятелен живот. В началото на 1993 г. е открито първото в България SOS - Детско селище - Трявна.

2003 - В местността Попови ливади край пътя Гоце Делчев - Сандански е открит паметник на Гоце Делчев от президента Георги Първанов. Монументът е дело на скулптора Крум Дерменджиев.

2006  - България установява дипломатически отношения с Черна гора на ниво посолства. На 3 юни 2006 г. парламентът на Черна гора обявява нейната независимост, потвърждавайки резултата от референдума на 21 май 2006 г., с който републиката излиза от държавната общност Сърбия и Черна гора.

2012 - Алжир превежда 14,3 млн. долара в БНБ и с този трансфер окончателно урежда дълга си към България. По време на преговорите за дълга България успява да докаже с документи 9,5 млн. долара вместо 29 млн. долара. С лихвите сумата е 14,3 млн.

2014 - В следствие на голямо количество валежи в гр. Мизия нивото на р. Скът се покачва и наводнява стотици жилищни сгради, улици, дворове и мазета, има десетки срутени сгради. Загиват двама души. Големи части от града са откъснати от останалата суша. Има райони от града, които са под 5 метра вода. Евакуирани са над 800 души.

2015 - При 81-вия километър на път II-16 Нови Искър-Своге е монтиран първият в България пътен знак с възможност за дистанционно изменение. Доставката, монтажът и внедряването на този вид знаци е по проект на агенцията "Пътна инфраструктура", финансиран от Оперативна програма "Техническа помощ" (2007-2013 г.).

2017 - Министерският съвет приема решение за откриване на почетно консулство на България в Украйна със седалище в град Кропивницкий и консулски окръг, обхващащ територията на Кировоградска област. За почетен  консул е назначен Дмитрий Василиевич Йоргачов.

2018 - В Благоевград министър-председателят на България Бойко Борисов и министър-председателят на Република Македония Зоран Заев отбелязват съвместно 115-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание (1903). Двамата премиери участват в церемония пред паметника на Гоце Делчев на пл. "Македония".  Това е второто съвместно отбелязване на годишнината, след подписването на Договора за приятелство, сътрудничество и добросъседство между България и Република Македония (1 август 2017).  В церемонията участват заместник министър-председателят и  министър на отбраната Красимир Каракачанов и заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи на Република Македония Оливер Спасовски, както и кметът на Благоевград Атанас Камбитов.

2019 - На церемония във Верона, Италия, по време на фестивала "Мария Калас", оперната певица Райна Кабаиванска получава наградата на името на сопраното Мария Калас. Тя е първата чужденка, която взима високото отличие. Наградата е учреденa през 2013 г. и се присъжда на италиански творци в областта на оперното изкуство с исторически принос за славата на "Арена ди Верона".

2021 - В Националния пресклуб на Българската телеграфна агенция (БТА) в София генералният директор на БТА Кирил Вълчев и изпълнителният директор на Националния дарителски фонд "13 века България" Слава Иванова подписват договор за сътрудничество между двете институции. В договора е регламентирано, че БТА системно ще популяризира инициативите и проектите на фонда с публикации всяка седмица в рубриката си "Знание и култура".

На този ден по света:

1802 - Наполеон Бонапарт е провъзгласен за пожизнен първи консул на Френската република. След военния преврат във Франция на 18 брюмер (9 ноември) 1799 г., оглавен от Наполеон Бонапарт, е установена диктатура - консулство. На 18 май 1804 г. Наполеон е провъзгласен за император, коронясан е на 2 декември 1804 г.

1934 - В Германия Адолф Хитлер, председател на фашистката Националсоциалистическа германска работническа партия (29 юли 1921-30 април 1945) и райхсканцлер (30 януари 1933-30 април 1945), се самопровъзгласява за "фюрер на германския Райх" след смъртта на президента на Германия Паул фон Хинденбург. Той получава цялата власт в страната. Заема поста до 30 април 1945 г., когато се самоубива.

1940 - В Москва, СССР, по време на VII сесия на Върховният съвет на СССР е приет Закон за приемане на съюзна Молдавска съветска социалистическа република (Молдовска АССР), образувана на 12 октомври 1924 г, в състава на СССР. На 27 август 1991 г. в гр. Кишинев, Молдова, парламентът приема Декларация за независимост от СССР и името Република Молдова.

1944 - В Полша, в лагерния комплекс Аушвиц-Биркенау, са изтребени ромски затворници, главно жени, деца и възрастни хора, по заповед на райхсфюрер Хайнрих Химлер, по време на Втората световна война (1939-1945). В концлагера нацистите докарват роми от 14 страни. В регистрите на лагера са записани около 23 000 ромски имена. Смята се, че в периода 1940-1944 г. там загиват около 22 000 от тях.

1945 - В Потсдам, Германия, е закрита Потсдамската конференция с участието на държавните ръководители на трите най-големи държави от антихитлеристката коалиция във Втората световна война (1939-1945) - Йосиф Сталин, председател на Министерския съвет на СССР, Хари Труман, президент на САЩ и Уинстън Чърчил, министър-председател на Великобритания, открита на 17 юли 1945 г. Конференцията определя стъпките за устройството на Европа, след края на Втората световна война (1939-1945). Приета е Потсдамска декларация (оповестена на 26 юли 1945 г.), с която се изисква безусловната капитулация на Япония и се формулират основните принципи на мирно урегулиране. Потсдамската конференция е третата и последна среща на държавите от антихитлеристката коалиция. Първите две се провеждат в Техеран, Иран (28 ноември 1943-1 декември 1943) и в Ялта, СССР (4-11 февруари 1945).

1946 - В Люксембург е основана Световната федерация на асоциациите за съдействие на ООН - неправителствена организация, която обединява националните организации на над 100 държави.

1967 - Oснован "Трабзонспор" - Трабзон, турски футболен отбор.

1982 - В Хелзинки, Финландия, официално е открита първата линия на метрото с дължина 8,7 км  от станциите "Итякескус" до "Хаканиеми".

1990 - Ирак анексира Кувейт. Президентът на Ирак Саддам Хюсеин обявява Кувейт за 19-та провинция на Ирак. Това става повод за войната в Персийския залив (военна операция на обединените сили на 34 държави, водени от САЩ). На 9 август 1990 г. Съветът за сигурност на ООН приема резолюция 662, определяща анексията като юридически незаконна. На 17 януари 1991 г. започва операция "Пустинна буря" - военна операция на съюзническите сили под командването на САЩ за освобождението на Кувейт. Войната завършва на 28 февруари 1991 г., когато Ирак приема безусловно резолюциите на ООН за суверенитета на Кувейт (общо 12 на брой). В операция "Пустинна буря" участват около 532 000 американски войници. По време на бойните действия загиват 292 от тях, а 467 са ранени. Ирак дава между 20 000 и 26 000 жертви. Кувейт губи 4200 военнослужещи, 12000 са взети в плен в Ирак. Повече от 600 кувейтски кладенци петрол са подпалени от иракските сили, причинявайки значителни екологични и икономически щети в Кувейт. На 5 март 1991 г. Революционният команден съвет на Ирак официално анулира анексията на Кувейт.

2002 - В Луанда, Ангола, се провежда церемония, на която правителството и Националният съюз за пълна независимост на Ангола (УНИТА) обявяват края на гражданската война в страната. Войната в Ангола се води почти без прекъсване от 1975 г., когато е обявена независимостта на страната от Португалия. На 4 април 2002 г. в Луанда е подписано официално споразумение за прекратяване на огъня от началника на Генералния щаб на въоръжените сили на Ангола Арманду да Крус и от командващия силите на УНИТА ген. Абреу Комортрейру в присъствието на президента на Ангола Жозе Едуарду душ Сантуш, на генералния секретар на УНИТА Паулу Лукамба и на представители от ООН, Португалия, Русия и САЩ.

2003 - Тони Блеър става най-дълго управлявалият до момента лейбъристки министър-председател на Великобритания (6 години и три месеца на премиерския пост).

2005 - Иран обявява, че решението му да възобнови преработката на уран в секретния ядрен център близо до централния град Исфахан е необратимо. Говорителят на Висшия съвет за национална сигурност Али Ага Мохамади заявява, че по въпроса е взето политическо решение и че Международната агенция за атомна енергия е уведомена с писмо.

2007 - Руската изследователска експедиция "Арктика-2007", съставена от изследователския кораб "Академик Фьодоров" и батискафите "Мир-1" и "Мир-2", забива руското знаме на Северния полюс, на 4000 м дълбочина в Северния ледовит океан.

2008 - Във Франция условно предсрочно е освободена бившата активистка на френската крайнолява терористична групировка "Пряко действие" Натали Менигон (51 г.), която излежава наказанието си в затвор край Тулуза, Югозападна Франция. Менигон прекарва зад решетките над 20 години, след като е осъдена два пъти на доживотен затвор, по-специално за убийството през 1986 г. на Жорж Бес, президент и генерален директор на "Рено".

2009 - В Ирак бившият вицепрезидент Тарик Азиз е осъден на 7 години затвор по оввинение за участие в репресиите срещу кюрдското шиитско население в провинциите Киркук и Диала през 80-те години на 20-и век. Братовчедът на Саддам Хюсеин - Али Хасан ал Маджид, известен с прякора си Али Химика, също е осъден на 7 години затвор. Той три пъти е осъждан на смърт - за убийства на шиити през 1999 г., за участието си в операцията "Ал Анфал" през 1988 г. в Иракски Кюрдистан и за потушаване на шиитското въстание през 1991 г. Това е шестият съдебен процес срещу функционери на бившия иракски режим.

2014 - При експлозия в завод за автомобилни компоненти в източния град Куншан в Китай загиват 68 души, а 187 са ранени. В завода, който е официален доставчик на американската компания "Дженерал мотърс", работят около 5000 души.

2015 - В Австралия председателката на парламента Бронуин Бишъп подава оставка след обвинение, че е похарчила пари на данъкоплатците за ненужно пътуване. Бишъп е подложена на ожесточени критики заради похарчени над 5 хиляди австралийски долара (3650 американски) за хеликоптер,  който да я отведе на събитие за набиране на средства за управляващата Либерална партия. Според критиците тя е можела да измине 90-километровото разстояние с автомобил.

2017 - Земетресение с магнитуд 4,9 по скалата на Рихтер е регистрирано в румънския окръг Бузъу в сеизмичния район Вранча. Земетресението е на дълбочина от 150 км. Няма данни за пострадали или щети.

2018 - Католическата църква официално променя позицията си за смъртното наказание и го обявява за напълно недопустимо при каквито и да е обстоятелства, след като в продължение на векове католическото учение допуска осъждането на смърт в крайни случаи. Според изменения текст на катехизиса на Католическата църква "смъртното наказание е недопустимо, тъй като то посяга на неприкосновеността и достойнството на човешката личност".

2019 - САЩ потвърждават официално, че напускат Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег и по-малък обсег, подписан на 8 декември 1987 г. между СССР и САЩ във Вашингтон.
На 3 юли 2019 г. президентът на Русия Владимир Путин подписва закон за прекратяване от страна на Русия на действието на Договора за ликвидиране на ракетите със среден и по-малък обсег, одобрен от Държавната дума (долната камара на парламента) на 18 юни 2019 г. и от Съвета на Федерацията (горната камара) на 26 юни 2019 г.

2020 - В Гърция е открит първият подводен музей в страната -  кораб, потънал в антични времена край остров Алонисос в Егейско море. Церемонията по откриването му е проведена на 25 метра дълбочина. Управителят на област Тесалия Костас Агорастос и гръцкият певец Сакис Рувас прерязват тържествено лентата на музея. Археолозите смятат, че големият античен кораб, който превозвал няколко хиляди амфори с вино, е потънал на това място поради буря около 425 г. пр. н. е. Останките от древното корабокрушение са открити от рибар през 1985 г.

2021 - На о. Нова Гвинея е регистрирано земетресение с магнитуд 5,9 по скалата на Рихтер и на дълбочина 14 км. Епицентърът е на 488 км югоизточно от град Соронг с население около 125 000 души, разположен в индонезийската провинция Западна Папуа. Няма данни за пострадали и материални щети.  

2022 - Върховният съд на Русия обявява украинския националистически полк "Азов" за терористична организация и забранява дейността му на територията на Руската федерация. Изпълнението на решението на съда влиза в сила незабавно.

Родени на този ден българи:

Ружа Делчева (Ружа Делчева-Тихова), актриса (1915-2002).
Играла е в Народния театър "Иван Вазов" (1938; 1944-1989). Има участия в киното и в телевизионни мюзикъли. Участвала е във филмите "Страхил войвода" (1938), "Те победиха" (1940), "Точка първа" (1956), "Години за любов" (1957), "Цар Иван Шишман" (1969), "Куче в чекмедже" (1982), "Тази хубава зряла възраст" (1985) и др. Председател на Съюза на артистите в България (8 април 1968-15 декември 1970). Лауреат на Димитровска награда (1950, декември 1959, август 1969), удостоена е със званията "Народен артист" (22 май 1963) и "Герой на социалистическия труд" (август 1974). Почетен гражданин на Стара Загора (24 януари 1969). Носителка на орден "Георги Димитров" (август 1985), орден "Стара планина" първа степен (11 декември 2000).

Христо Ганев, режисьор и сценарист (1924-2021).
Участник в съпротивителното движение по време на Втората световна война (1939-1945), партизанин от Втора средногорска бригада "Васил Левски". Бил е главен редактор на в. "Народна младеж", редактор във в. "Стършел". От 1950 г. е редактор и сценарист в "Българска кинематография". Сценарист е на игралните филма - "Утро над родината", "Две победи", "Партизани", излязъл на екран със заглавие "Животът си тече тихо", "А бяхме млади", "Басейнът", "Голямото нощно къпане", "Нощем по покривите" и на анимационни филми, сред които "Вятър работа". Депутат в 4-то Народно събрание (1962-1965). Лауреат на Димитровска награда (31 декември 1959). Носител на първа награда (заедно със съпругата си - режисьорката Бинка Желязкова) от Фестивала на българското игрално кино във Варна "Златна роза" за филма "А бяхме млади" (1961). Удостоен със званието "Заслужил артист" (22 май 1963). Носител на Голямата награда на Съюза на филмовите дейци за 1987 г. за цялостно творчество (1988). Заедно със съпругата си Бинка Желязкова е носител на Наградата за цялостен принос в българското киноизкуство  на Министерството на културата (13 януари 2007). Носител на орден "Стара планина" първа степен (4 юни 2010), на държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" за изключителния му принос за духовното, гражданското и художественото изграждане на българското филмово изкуство и за неговото международно признание (15 ноември 2011), на Наградата на София за цялостен принос за цялостно творчество и изключителни постижения в областта на културата (17 септември 2013), на Златен медал "Иван Вазов" на Съюза на българските писатели (20 май 2014), на голямата награда за анимация от 23-ия фестивал на документалното и анимационно кино "Златен ритон" за филма "Вятър работа" (декември 2017).

проф. Тодор Патрашков, лекар уролог (1926-2012).
Началник на Катедра по урология и нефрология във Военномедицинска академия (ВМА)(1983-1991) и заместник-началник на ВМА (1988-1991). Около 20 години е бил консултант в Правителствена болница. Председател на Българското урологично дружество (1990-2000). Автор е на повече от 300 научни труда - учебници, ръководства, монографии и студии. През 2016 г. е учредена фондация " Проф. Тодор Патрашков", която връчва наградата "Медик на годината".

Анастас Стоянов, поет, писател и преводач (1931-2004).
Редактор в Радио "София" (1957-1959). Секретар на Съюза на българските писатели (7 декември 1966-23 октомври 1969). Редактор в издателство "Народна младеж" (1969-1972). Главен редактор на сп. "Пламък" (8 юни 1972-15 март 1974), на сп. "Пламъче" (1974-1991) и на в. "Вселена" (1994-1995). Автор е на стихосбирките "Първа любов" (1955), "Есенни макове" (1962), "Жертвено цвете" (1981), на романа "Златната лисица" (1989) и др.

проф. Драган Бобев, лекар педиатър онкохематолог (1932-2020).
Създател на модерната детска онкохематология в България. Директор на Националния онкологичен център (1987-1989; 1995-2000). Директор на Научния институт по педиатрия в София (1990). Ръководител на Клиниката по детска онкохематология при университетска болница "Царица Йоанна" (1990-1999). От 1990 г. е главен редактор на сп. "Педиатрия". От 1990 г. последователно е бил национален консултант по педиатрия и детска онкохематология, по детска онкохематология и детска трансплантология. Ръководител на програма за трансплантация на костен мозък в България (1996-2014). През 1997 г. е ръководител на екипа, осъществил първата в България костно-мозъчна трансплантация. Управител на Специализираната болница за активно лечение на деца с онкохематологични заболявания в София (2000-юни 2013). Автор е на повече от 130 научни публикации, посветени на онкохематологичните заболявания в детската възраст и проблемите на общата педиатрия. Удостоен е със званието "доктор на медицинските науки" (1986). Заедно с екипа осъществил първата в България костно-мозъчна трансплантация е носител на наградата "Медик на годината" на в. "Форум Медикус" (1997). Носител на орден "Стара планина" първа степен за изключително големите му заслуги в клиничната педиатрична онкохематология и за приноса му при функционирането на център по костномозъчна трансплантация (16 септември 2011). Носител на наградата "Лекар на годината" за 2018 г. на Българския лекарски съюз в категорията "Дългогодишна дейност в областта на медицината и активен принос в развитието на дадена специалност" (19 октомври 2018).

акад. Камен Куманов, учен-биохимик (1937-2017).
Основател и ръководител на секцията "Липид-биологични взаимодействия", научен секретар и директор на Института по биофизака при Българската академия на науките (БАН).  Бил е председател  на Отделението за биологични науки при Събранието на академиците на БАН. Научните му са свързани с изучаването на метаболизма на липидите в различни животински клетки в норма и в патология, както и с изясняването на състава, модификацията и структурната организация на клетъчните мембрани. Автор е на  стотици научни трудове и на няколко монографии. Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на университета "Пиер и Мария Кюри" в Париж, Франция.

проф. Нева Кръстева, музикантка, композитор и музиковед (1946).
От 1973 г. е преподавателка в Българската държавна консерватория (дн. Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров"). Първата концертираща органистка в зала "България" в София (1974).  Основателка на органовата школа в България - през 1978 г. организира първия клас по орган в България. От 1974 г. има активна концертна дейност като органист в България, Европа и някои азиатски страни.  Има записи на грамофонна плоча за Българското национално радио и Българската национална телевизия. Авторка е на вокално-инструментални произведения с орган; творби за орган; камерна вокално-инструментална музика; хорова музика и др. Пише музикално-теоретични изследвания и студии, по-голямата част от които събрани в "Музикално-теоретични изследвания" в три тома (2002-2003).  Заедно с диригента Йордан Камджалов откриват (м. септември 2018) в София първата "Академия музика"  - образователна платформа за напълно безплатно и качествено музикално образование. Носителка на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие за особено значимите й заслуги за развитието на изкуството, културата и науката (11 октомври 2016).

Кольо Парамов, финансов експерт и политик (1954).   
Бил е кмет на промишлено селище Ерма река, заместник-директор на "Горубсо" - Златоград. Депутат в 36-ото Народно събрание (1991-1994). Началник на служба в Българската народна банка (август 1995-ноември 1996), главен ревизор на банката (14 ноември 1996-1 януари 1998). Председател на партия "Обединена социалдемокрация" (28 април 2012-2014). Автор е на книгата "Въпроси" (октомври 2009).

Илиян Ефремов, състезател по лека атлетика (овчарски скок) (1970).

Димитър Илиев, автомобилен състезател (1975).
Осемкратен шампион в българския рали шампионат (2000, 2001, 2006, 2007, 2008, 2011, 2012 и 2013). През 2000 г. и 2001 г. е носител на Източноевропейската купа на Международната автомобилна федерация (ФИА). На 24 ноември 2013 г. обявява,  че прекратява състезателната си кариера. Преподавател в катедра "Технически спортове" в Националната спортна академия "Васил Левски".

Георги Давидов, баскетболист и треньор (1976).

Милена Дамянова, физик (1976).
Работи в Института по електроника на Българската академия на науките (1999-2017), където е била физик, научен сътрудник и главен асистент. Заместник-министър на образованието младежта и науката (14 септември 2010-20 март 2013). Депутат в 42-ото Народно събрание (21 май 2013-5 август 2014). Депутат в 43-ото, 44-ото Народно събрание и 45-ото Народно събрание (2014-2021). Представител от името на Съюза на физиците в България в Международната организация по вакуумни науки, технологии и приложения /IUVSTA/ (2016-2019). От 2017 г. е директор на Дирекция "Наука" в Министерството на образованието.

На този ден са родени и:

Джон Тиндал, ирландски физик (1820-1893).
Става известен с наречения на негово име Ефект на Тиндал или разсейване на Тиндал - процес на разсейване на светлината в суспензии и колоидни разтвори, предизвикано от наличието на материални частици по пътя на светлината, което позволява лъчът да стане видим. В резултат на този ефект светлинен лъч осветява частиците прах, съдържащи се във въздуха на едно помещение.

Аристотелис Валаоритис, гръцки поет и общественик (1824-1879).

Феликс Каниц, унгарски географ, етнограф, археолог и художник (1829-1904).
От 1858 г. започва изследователски пътувания в Югоизточна Европа като художествен редактор и специален кореспондент на сп. "Илюстрирте Цайтунг". От 1860 г. в продължение на 10 години прави своите изследвания в България. Съставя и чертае карти на местности и селища, изучава етнографията и топонимията в различни части на страната. Резултат от тези пътешествия са уникални трудове с исторически, етнографски и географски характер.

Фредерик Бартолди, френски скулптор (1834-1904).
Автор е на Статуята на свободата в Ню Йорк, САЩ, подарена на 4 юли 1884 г. в Париж, Франция, от френския на американския народ в знак на приятелство по повод 100-годишнината от приемането на Декларацията на независимостта на САЩ (4 юли 1776) и като символ на американската независимост. На 28 октомври 1886 г. статуята е официално открита от президента на САЩ Гроувър Кливланд.

сър Артър Близ (Артър Едуард Дръмънд Близ), британски композитор и диригент (1891-1975).

Джек Уорнър, американски продуцент (1892-1978).
Той е един от четиримата братя Уорнър, създали компанията "Уорнър Брадърс Пикчърс" (4 април 1923) и неин президент (1956).

вицеадм. Георгий  Холостяков, съветски военачалник (1902-1983).
Герой на СССР - носител на орден "Ленин" и медала "Златна звезда" (7 май 1965). Убит е заедно със съпругата си при обир в апартамента им в центъра на Москва на 19 юли 1983 г.

Мирна Лой, американска актриса (1905-1993).
Участвала е във филмите "Варваринът" (1933), "Кльощавият" (1934), "Отново те обичам" (1940), "Ергенът и хлапачката" (1947), "Самотни сърца" (1958) и др.

Шимон Перес, израелски политик от полски произход (1923-2016).
Един от основателите на Партията на труда на Израел и неин ръководител (1977-1992; 1995-1997; 2001; 2003-2005). Министър-председател на Израел (13 септември 1984-20 октомври 1986; 22 ноември 1995-18 юни 1996). Девети президент на Израел (15 юли 2007-24 юли 2014). Заемал е редица министерски постове - министър на външните работи (20 октомври 1986-22 декември 1988; 13 юли 1992-22 ноември 1995; 7 март 2001-2 ноември 2002), на отбраната (3 юни 1974-20 юни 1977; 4 ноември 1995-22 ноември 1995), на транспорта и съобщенията (1 септември 1970-10 март 1974), на информацията (10 март-3 юни 1974), на вътрешните работи и по религиозните въпроси (13 септември-24 декември 1984), на финансите (22 декември 1988-15 март 1990), на регионалното развитие (6 юли 1999-7 март 2001), на развитието на Негев и Галилея (4 май 2006-13 юни 2007). Носител на Нобелова награда за мир за 1994 г. заедно с Ясер Арафат и Ицхак Рабин, за активния му принос в сключването на Договорите от Осло.

Джеймс Болдуин, американски писател (1924-1987).
Автор е на романите "Никой не знае името ми" (1961), "Друга страна" (1962), "Цената на билета" (1985) и др.

Питър О'Тул, британски актьор от ирландски произход (1932-2013).
Участвал е във филмите "Лорънс Арабски" (1962), "Бекет" (1964), "Библията" (1966), "Фокстрот" (1976), "Пигмалион" (1983), "Последният император" (1987), "Пътешествията на Гъливер" (1996), "Фантоми" (1998), "Жана Д'Арк" (1999), "Последната завеса" (2002),"Троя" (2004), "Казанова" (2005) и др. Носител на наградата "Златен глобус" (1963, 1965, 1969, 1970). Носител на наградата "Оскар" за цялостен принос (2003).

Уес Крейвън, американски режисьор, писател и издател (1939-2015).
Режисьор е на филмите "Писък 1" (1996), "Писък 2" (1997), "Музика на сърцето" (1999), "Писък 3" (2000), "Писък 4" (2011), "Кошмар на улица Елм" (1984) и др.

Жул Хофман, люксембургски имунолог (1941).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина или физиология за 2011 г. заедно с американския имунолог Брус Бойтлер за работата им върху задействането на вродения имунитет. Те си поделят наградата с канадския имунолог Ралф Стайнман, който я получава за откриването на дендритните клетки и ролята им в механизмите на наследствения имунитет.

Исабел Алиенде, чилийска писателка (1942).
Авторка е на романите "Къщата на духовете" (1982), "За любовта и сянката" (1985), "Безкрайният план" (1991), "Афродита" (1998), "Портрет в сепия" (2000), "Моята измислена страна" (2003), "Островът под морето" (2010) и др. Основателка на фондацията "Изабел Алиенде" в подкрепа на правата на жените и момичетата в целия свят (1995). Носителка на Националната литературна награда на Чили (2010), на Президентския медал на свободата на САЩ (2015). На 30 ноември 2016 г. е въведена в Залата на славата на Калифорния.

Лео Беенхакер, нидерландски футболист и треньор (1942).

Хуан Формел (Хуан Климако Формел Кортина), кубински музикант (1942-2014).
Създател на салса групата "Лос Ван Ван" (1969).

Макс Райт (Джордж Едуард Максуел Райт), американски актьор (1943-2019).
Известен е с ролята на Уили - патриарха на семейство Танер, приютило симпатичния пришълец Алф в едноименния телевизионен сериал, излъчван от 1986 до 1990 г. Участвал е в телевизионните шоута "Норм" (1999-2001), "Мърфи Браун" (1993), "Приятели" (1994-1995), "Бар Наздраве" (1986) и др. Прави дебют като театрален актьор на Бродуей през 1968 г. Номиниран е за театралната награда "Тони" за ролята си в постановката "Иванов" от Антон Павлович Чехов през 1998 г. Макс Райт се е снимал и във филмови продукции като "Ах, този джаз" (1979), "Червените" (1981), "Ужилването 2" (1983), "Сянката" (1994), "По-сърдити старчета" (1995).

Корнел Дину, румънски футболист и треньор (1948).

Ален Жирес, френски футболист и треньор (1952).
Печели златен медал от Европейското първенство през 1984 г. във Франция, и бронзов медал от Световното първенство през 1986 г. в Мексико, с националния отбор по футбол.

Фернандо Коуто, португалски футболист (1969).
С "Парма" (Италия) печели Купата на УЕФА (дн. Лига Европа) (1995). С "Барселона" (Испания) печели Купата на носителите на купи (дн. Лига Европа) (1997) и Супер купата на УЕФА (1997). С "Лацио" (Италия) печели Купата на носителите на купи (дн. Лига Европа) (1999) и Супер купата на УЕФА (1999). Печели сребърен медал от Европейското първенство през 2004 г. в Португалия с националния отбор по футбол.

Кати Вилхелм, немска състезателка по биатлон (1976). 
Трикратна олимпийска шампионка от Олимпийските игри в  Солт Лейк Сити, САЩ, през 2002 г., където печели  два медала (щафета и в спринт на 7,5 км) и от Олимпийските игри в Торино, Италия,  през 2006 г.  (преследване на 10 км). От Олимпийски игри има още три сребърни медала - през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ, и през 2006 г. в Торино, Италия, където печели два медала. От Олимпийските игри през 2010 г. във Ванкувър, Канада, има бронзов медал. От Световни първенства има пет златни, четири сребърни и четири бронзови медала.

Насер Чадли, белгийски футболист (1989).
Печели бронзов медал от Световното първенство през 2018 г. в Русия с националния отбор по футбол.

Това е денят на смъртта на:

Томас Гейнсбъро, британски художник живописец и график (1727-1788).

Жак-Етиен Монголфие, френски изобретател (1745-1799).
Заедно с брат си Жозеф-Мишел Монголфие изобретяват аеростата (1783). На 5 юни 1783 г. братята правят демонстрация на първия полет на конструирания от тях балон, пълен с горещ въздух.

Никола Филиповски (Дядо Никола, Капитан Никола), деец на българското националноосвободително  движение (ок.1800/1816-1856).
Организира въстание против турската власт във Великотърновско и Габровско (29 юли 1856), известно като Дядониколово въстание. На 1 август 1856 г. османски части разпръсват четата. Никола Филиповски се оттегля към Трявна, но е предаден и убит. Въстанието е възпято в народни песни.

Александър Греъм Бел, американски учен от шотландски произход (1847-1922).
Признат за изобретател на телефона, патентован на 7 март 1876 г. Същата година изобретението е представено на Централното изложение във Филаделфия, където е отличено с награда. Поради отказ от страна на компанията "Уестърн юниън телеграф" да купи правата върху изобретението, Бел и сътрудниците му създават собствена компания, предшественичка на днешната Ей Ти Ти (Американ телефон енд телеграф къмпани) (юли 1877).

Паул фон Хинденбург, немски политик (1847-1934).
Втори президент на Германия (12 май 1925-2 август 1934).

Пиетро Маскани, италиански композитор (1863-1945).
Автор е на оперите "Селска чест" (1890), "Приятелят Фриц" (1891), "Ирис" (1898), "Маските" (1901), "Нерон" (1935) и др.

Апостол Петков (Апостол Петков Терзиев, Апостол войвода, Ениджевардарското слънце), български хайдутин и революционер (1869-1911).
От 1897 г. е член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Войвода на чети в района на Ениджевардарското езеро, наречен от населението Ениджевардарското слънце. Участник в Илинденско-Преображенското въстание (1903). Приживе е възпят в десетки народни песни.

Луи Блерио, френски инженер, авиоконструктор и летец (1872-1936).
На 25 юли 1909 г. прелита за първи път Ламанша с машина, по-тежка от въздуха, на борда на своя моноплан "Блерио XI". Той излита в 4 часа и 35 минути край селцето Барак, недалеч от Кале и след 37 минути каца край Дувър във Великобритания. Луи Блерио е обявен за национален герой и печели обявената от британския вестник "Дейли мейл" награда от 1000 паунда. След успеха Луи Блерио прави демонстрационни полети на различни места в Европа за рекламиране на самолета си Блерио XI и дейността си като организатор на курсове за обучение на пилоти. В откритата школа в Етамп край Париж се обучават пилоти от цяла Европа, а по лиценз са произведени 16 разновидности на самолета Блерио XI във Франция, Великобритания, Русия и САЩ.

Енрико Карузо, италиански оперен певец тенор, майстор на белкантото (1873-1921).
Майстор на белкантото. Пял е на сцените на "Метрополитън опера" в Ню Йорк, САЩ, на операта "Ла Скала" в Милано, Италия, на операта "Ковънт гардън" в Лондон, Великобритания, и др.

Карлос Чавес, мексикански композитор и диригент (1899-1978).
Създател и диригент на Симфоничния оркестър на Мексико (1928). Директор на Националната консерватория на Мексико (1928-1934). Един от основателите на съвременната композиторска школа на Мексико.

Фриц Ланг, немски режисьор и сценарист (1890-1976).
Режисьор и сценарист е на филмите "Метрополис" (1927), "М-Убиец сред нас" (1931), "Завещанието на д-р Мабузе" (1933), "Лилиом" (1934), "Ярост" (1936), "Палачите също умират" (1943), "Индийската гробница" (1959) и др.

Мара Йосифова (ист. име Мария Йосифова), българска художничка приложник (1905-1996).
Член на "Дружеството на новите художници" (1937). Преподавателка по "Художествен текстил" във факултета за приложни изкуства на Националната художествена академия в София (1975-1980). Носителка на златен медал от Юбилейната изложба в София (1964), на Първа награда на Съюза на българските художници за цялостно представяне (1968), на наградата на Ямбол за приложни изкуства (1979) и др. Удостоена е със званието "Народен художник" (1975). Носителка на орден "Народна република България" втора степен (1975).

акад. Николай Пилюгин, съветски учен, конструктор на ракетно-космическа техника (1908-1982).
Разработил е система на управление на първите в света междуконтинентални балистични ракетни системи "Р-7", които впоследствие стават основа на космическите летателни апарати "Спутник", "Луна", "Светкавица", "Изток", "Союз" и др. С помощта на "Р-7" през м. октомври 1957 г. в орбита е изстрелян първият изкуствен спътник около Земята. Герой на социалистическия труд (1956, 1961). Носител на Ленинската награда (1957) и на Държавната награда на СССР (1967).

проф. Любомир Огнянов - Ризор, български писател и преводач (1910-1987).
Редактор-преводач в издателство "Партиздат" (1946-1949). Ръководител на Катедрата по немска филология в Софийски университет "Св. Климент Охридски" (1963-1972). Заместник-председател на Съюза на преводачите в България (5 юни 1974-5 юни 1979). Автор е на научни трудове, драми, статии и др. Превежда творби от Карл Маркс, Фридрих Енгелс, Владимир Илич Ленин, Уилям Шекспир, Хайнрих Хайне, Йохан Волфганг фон Гьоте, Фридрих Шилер и др. Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1975). Носител на орден "Народна република България" първа степен за неговата активна литературна и обществена дейност и във връзка с неговата 70-годишнина (1980), на орден "Георги Димитров" за активна творческа и обществена дейност и във връзка с неговата 75-годишнина (15 май 1985).

проф. Филип Филипов, български театрален режисьор и педагог (1914-1983).
Участвал е в театър "Т-35" (1934-1940), ръководен от Георги Костов. Ръководи студио "Фронтовак" към щаба на Първа българска армия (1944-1945). Режисьор в Народния театър "Иван Вазов" (1947-1966, 1972-1983), директор и художествен ръководител на театъра (1957-1964). Основател и пръв художествен ръководител на Нов драматичен театър "Сълза и смях" (1967). Генерален директор на Българската кинематография (1967-1968). Депутат от 6-о до 8-о Народно събрание (1971-1986). Председател на Българския център на Международния театрален институт (1974-1983). Дългогодишен преподавател във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов". Заместник-председател на Съюза на артистите в България (1982-1983). Лауреат на Димитровска награда (1950, 1960, 1971). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1964), на орден "Георги Димитров" (1972, 1974).

Уилям Бъроуз, американски писател (1914-1997).
През 50-те години на 19-и в. в Ню Йорк заедно с американските писатели Алън Гинсбърг и Джак Керуак е част от т. нар. бийтпоколение. Известен е с романа "Голият обяд" (1959).

Искра Панова, български литературовед и преводач (1918-2004).
Член на Работническия младежки съюз (РМС) от 1938 г. За антифашистка дейност  многократно е арестувана, два пъти е изключвана от Софийския университет "Св. Климент Охридски",  въдворена е в концлагера "Св. Никола" (1941-1942). Излежава доживотна присъда (1942-1944). Член на Централния комитет на РМС (1944-1950). Представител на България в Световната федерация на демократичната младеж в Париж (1946-1947). За първи път печата през 1936 г. в ученическото сп. "Звън", сътрудничи на в. "Заря" (1938-1941). Главен редактор на сп. "Младеж" (1948). Началник отдел "Връзки с чужбина" на Комитета за наука, изкуство и култура (1948-1950) и негов заместник-председател (1952). От 1958 г. е научен сътрудник в Института за литература при Българската академия на науките и старши научен сътрудник в института (1975-1980). Съучредител на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България (1988). Авторка е на редица трудове, сред които "Вазов, Елин Пелин, Йовков - майстори на разказа" (1967), "За статута на човека. Методи и проблеми на съвременната естетика" (1978), съставител и редактор на сборника "Елин Пелин. Сто години от рождението му" (1978), "Граници и възможности на литературознанието" (1986) и др.

Барух Бенасераф, американски имунолог и генетик (1920-2011).
Носител на Нобелова награда за физиология и медицина за 1980 г. заедно с американския генетик Джордж Снел и френския имунолог Жан Досе за откриването на генетично детерминирани структури на клетъчната повърхност, които регулират имунните реакции.

Леон Флайшър, американски пианист и диригент (1928-2020).

проф. Величко Минеков, български скулптор (1928-2022).
Работи в областта на скулптурния портрет, фигуралната композиция, монументалната, монументално-декоративна скулптура и малката пластика. Създава типизирани образи на българки, свързани със земята, селския бит, борбите в историята на народа. Преподавател във Висшия институт за изобразителни изкуства "Николай Павлович" в София (1964-1984) и ректор на института (юли 1976-юни 1983). Заместник-председател на Съюза на българските художници (11 юли 1973-28 юни 1985) и негов първи заместник-председател (28 юни 1985-април 1989). Един от учредителите на Международна фондация "Св. св. Кирил и Методий" (1982). Преподавател по скулптура във Великотърновския университет "Свети Кирил и Методий" (1994-2003). Депутат в 8-ото и 9-ото Народно събрание (1981-1990). Автор е на мемориала "Хан Аспарух" в Добрич и на паметника на Съединението в Пловдив. Лауреат на Димитровска награда (юни 1972). Носител на орден "Георги Димитров" (юли 1976), на орден "Народна република България" втора степен (октомври 1978), на орден "Кирил и Методий" първа степен (10 януари 1985), на орден "Стара планина" първа степен (18 май 2006), на наградата "Златен век" огърлие на Министерство на културата (13 юли 2014). Първи носител на националната награда "Константин Величков" за изключителен принос в развитието и утвърждаването на община Пазарджик като духовно и културно средище (15 май 2015). Удостоен е със званията "Заслужил художник" (май 1971), "Народен художник" (24 май 1976). Почетен гражданин на Пазарджик (1979). Почетен гражданин на София (10 юни 2010).

Хосе Омар Пасториса, аржентински футболист (1942-2004).

Ахмед Зуил, американски химик от египетски произход (1946-2016).
Основоположник е на фемтохимията - метод на наблюдение на протичането на химичните реакции в кратки интервали от време (фемтосекунда). Носител на Нобеловата награда за химия за 1999 г. за доказателството, че е възможно с бързодействаща лазерна техника да се наблюдава движението на атомите в една молекула в процеса на химична реакция.

Мелиса Банк, американска писателка (1960-2022).
Авторка е на книгите "Лов и риболов за дами" (1999) и "Чудното място" (2005). През 2007 г. по книгата й "Лов и риболов за дами", по която тя работи в продължение на 12 години, е заснет филмът "Момиче от предградията" с участието на актьорите Алек Болдуин и Сара Мишел Гелар.