site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 28 юли  в  историята

28 юли 2023 г., петък, 30-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. апостоли и дякони Прохор, Никанор, Тимон и Пармен.

По света се отбелязва:

Световният ден за борба с хепатита. Отбелязва се от 2008 г. по инициатива на Световния алианс за борба с хепатита, за да се привлече вниманието на международната общност към заболяванията, причинени от хепатитните вируси, и да се обърне внимание върху необходимостта от разширяване на обхвата на противохепатитните ваксини чрез включването им в национални имунизационни програми. Одобрен с резолюция WHA63.18 на Световната здравна организация от 21 май 2010 г. От 2008 до 2010 г. денят се е отбелязвал на 19 май. Годишнина от рождението (1925) на американския генетик и имунолог и носител на Нобелова награда за физиология или медицина Барух Блумбърг, открил вируса на хепатит В  и разработил първата ваксина за него. Мотото на деня през 2023 г. е: "Не чакай. Изследвай се сега за хепатит В и С, за да защитиш себе си и своите близки".

Денят на системния администратор. Отбелязва се от 2000 г. през последния петък на юли по инициатива на системния администратор от САЩ Тед Кекатос в знак на признателност към системните администратори, които поддържат електронните мрежи и системи. Професионален празник на системния администратор.

Националният празник на Перу. Ден на независимостта (1821).

На този ден в България:

1330 - При съвместни военни действия на войските на цар Михаил Шишман и император Андроник III Палеолог срещу сръбския крал Стефан Урош III Дечански  българите претърпяват поражение при Велбъжд (дн. Кюстендил). Войската е разгромена, а цар Михаил Шишман загива.

1879 - Излиза бр. 1 на "Държавен вестник" - официално издание на държавата. Първоначално излиза веднъж седмично, а от 1891 г. - всеки присъствен ден. В първия брой на "Държавен вестник" е обнародван Указ 1 от 5 юли 1879 г.  на княз Александър I Батенберг, с който се назначава първото правителство на Княжество България с министър-председател, министър на вътрешните дела и управляващ Министерството на народното просвещение Тодор Бурмов. През първите 12 години е държавно-информационно издание, като помества официални съобщения, новини и телеграми от чужбина. По-късно започват да се обнародват влезлите в сила нормативни актове - закони, укази, постановления и др., официални документи - конвенции, договори и др., а в неофициалната му част - публикации на различни съдебни институции и др. Продължава да излиза до 30 ноември 1950 г., когато е заместен от "Известия на Президиума на Народното събрание", а от 1963 г. е отново "Държавен вестник" като официален орган на Народното събрание. На 21 септември 1995 г. 37-ото Народно събрание приема Закон за "Държавен вестник", в който е посочено, че  "Държавен вестник" е официално издание на Република България с официален и неофициален раздел. От 1 юли 2008 г. "Държавен вестник" поддържа интернет страница със свободен достъп съгласно промени в закона от 31 януари 2008 г.

1913 - В Букурещ, Румъния, е подписан Букурещкият мирен договор между Румъния, Сърбия, Гърция и Черна гора, от една страна, и България - от друга, с който се прекратява Междусъюзническата война, започнала на 16 юни 1913 г.
Причина за войната е спорът между членовете на Балканския съюз от 1912 г. (Сърбия, Гърция, Черна гора и България) и Румъния и Османската империя, присъединили се към тях, за разпределяне на земите, отнети от османците по време на Първата балканска война (1912-1913). Сърбия и Гърция поставят въпроса за ревизиране на договорите от Балканския съюз и на 19 май сключват таен военен договор, насочен срещу България. Към тях се присъединява и Черна гора. Румъния предявява претенции за Южна Добруджа. Османската империя се стреми към ревизия на Лондонския мирен договор (1913) и има претенции за Източна Тракия.  Изправена сама срещу всички свои съседи, въпреки някои успехи срещу сръбската и гръцката армия, България била принудена да капитулира  след включването във военните действия срещу нея на Румъния и Турция. Общата тежка военно-политическа обстановка принуждава българското правителство да иска примирие на 18 юли. На 28 юли 1913 г. с Румъния, Сърбия, Гърция и Черна гора е сключен Букурещкият мирен договор. Съгласно договора Румъния получава Южна Добруджа, Сърбия - Вардарска Македония, Гърция - Егейска Македония със Солун и Кавала, а България - Пиринска Македония и излаз на Бяло море на изток от устието на р. Места. На 16 септември 1913 г. с Османската империя е сключен Цариградският мирен договор. Според него освободената през Балканската война (1912-1913) Източна Тракия с Одрин остава под властта на Османската империя. В пределите на България са включени само Свиленградска, Царевска и Малкотърновска околии. Договорът е коригиран и допълнен с ректификацията на българо-турската граница през 1915 г. Поражението на България в Междусъюзническата война е първата национална катастрофа за българския народ.

1968 - В София на стадион "Васил Левски" е открит 9-ият световен фестивал на младежта и студентите. Присъстват над 20 000 делегати и гости от 148 страни. Продължава до 6 август 1968 г. под лозунга "За солидарност, мир и дружба". Фестивалният огън е запален от най-добрия спортист за 1967 г. заслужилия майстор на спорта Боян Вадев. Фестивалът се открива с масова гимнастическа композиция на тема: "Солидарност, мир , дружба", с участието на 7200 младежи и девойки от 65 софийски училища и 1500 студенти. Композицията се изпълнява на основата на фон, в който участват 6500 младежи и девойки. По време на IX световен фестивал се провеждат състезания по 14 вида спорт.

1972 - От моста на река Караагач (дн. Китенска река) край Китен пада автобус с 48 души, които са били на почивка в района. Загиват 36 души.

1973  - Издаден е Указ 1635 на Държавния съвет на Народна република България, с който Българска телеграфна агенция (БТА) получава ранг на Комитет при Министерския съвет. На 1 декември 2011 г. 41-ото Народно събрание приема Закон за Българската телеграфна агенция, който урежда устройството, дейността и управлението на БТА. До приемането на Закона за БТА дейността на агенцията се регламентира съгласно Статута на Българската телеграфна агенция, приет с Решение на 36-ото Народно събрание от 29 юни 1994 г.
  
2000 - С Постановление 149 на Министерския съвет се учредява държавната награда "Св. Паисий Хилендарски". Връчва се съгласно чл. 19 от Закона за закрила и развитие на културата, приет от 38-ото Народно събрание на 19 май 1999 г., за стимулиране на български творци и изпълнители на произведения, свързани с българската история и традиции, по инициатива на Министерството на културата. Присъжда се за принос към националната културна идентичност и духовни ценности. Връчва се всяка година от министър-председателя в Деня на народните будители - 1 ноември. Първият носител на наградата е Вера Мутафчиева.

2003 - В университетската болница "Света Екатерина" в София е извършена първата в страната операция за присаждане на нов вид изкуствено сърце. Начело на екипа, извършил  операцията на 63-годишния Бейди Мехмедов, е д-р Димитър Николов, асистира му проф. Генчо Начев.

2009 - Археолозите проф. Николай Овчаров и д-р Хитко Вачев разкриват гроб на българска принцеса, която е погребана в двора на средновековната църква "Св.св. Петър и Павел" във Велико Търново. Погребението на царската особа е от втората половина на  ХIV век. Принцесата е била облечена в разкошни дрехи, обшити със златна сърма. Положена е с много накити - златен пръстен с вграден аметист, златни обеци и сребърни позлатени игли, които са прикрепвали кърпата.

2014 - Вследствие на поройни дъждове в община Габрово с интензитет от над 200 литра на кв. м. се активизират свлачища, наводнени са къщи, има разрушени мостове и непроходими участъци. Без ток остават 70 села и 4 квартала на Габрово. Най-сериозно пострадалите села са Враниловци, Новаковци, Драгановци, Гъбене, Стоевци, Камещица, Музга, Дебел дял, Трънето и Яворец.

2015 - Открита е нова пречиствателна станция за отпадъчни води в Луковит. Присъстват министър-председателят Бойко Борисов, министърът на земеделието и храните Десислава Танева, заместник-министърът на околната среда и водите Павел Гуджеров и кметът на община Луковит Иван Грънчаров. По проекта са изградени 18,7 км канализация, подменена е водопроводна мрежа 11,5 км и е изградена пречиствателна станция за 10 500 еквивалент жители.

2016 - Край Димитровград е направена първа копка на завод за асемблиране на кабелни инсталации за автомобили на "Yazaki Corporation", представляван у нас от "Язаки България". Присъстват заместник министър-председателят Томислав Дончев, министърът на икономиката Божидар Лукарски, депутати, кметове и представители на инвеститора.

2017 - Демонтирани са последните бетонните структури на монумента "1300 години България" пред НДК. Премахването му започва на 3 юли 2017 г. и е съпроводено от множество протести, подпален кран и др. Събарянето му е и част от преустройство и адаптация на основната сграда на НДК и парка за нуждите на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.

2021 - Народното събрание гласува със 170 гласа "за", без "против" и без "въздържал се" прекратяването на правомощията на Илко Желязков като член и заместник-председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Искането за предсрочно прекратяване на правомощията му е внесено от самия него. Илко Желязков е един от санкционираните от САЩ българи по закона "Магнитски".

На този ден по света:

1794 - В Париж, Франция, са екзекутирани лидерите на Френската  революция и на якобинското правителство Максимилиан Робеспиер, Луи Антоан Сент-Жюст и още 20 техни сподвижници. На 27 юли 1794 г. е извършен Термидорианският преврат, който слага край на "Якобинската диктатура", установена на 2 юни 1793 г.

1821 - Провъзгласена е независимостта на Перу, която от 1543 г. е испанска колония.

1913 - В Букурещ, Румъния, е подписан Букурещкият мирен договор между Румъния, Сърбия, Гърция и Черна гора, от една страна, и България - от друга. С договора се слага край на Междусъюзническата война (16 юни-28 юли 1913). Съгласно договора Румъния получава Южна Добруджа, Сърбия-Вардарска Македония, Гърция-Егейска Македония със Солун и Кавала, а България-Пиринска Македония и излаз на Бяло море на изток от устието на р. Места.

1914 - Австро-Унгария обявява война на Сърбия, начало на Първата световна война. Войната се води между Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османска империя и България) и Антантата (Франция, Русия, Великобритания и техните съюзници Белгия, САЩ, Япония, Гърция, Сърбия, Италия, Китай и др.).
Поводът за войната е убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд на 28 юни 1914 г. от сръбския студент Гаврило Принцип. В нея участват 34 държави с общ брой на населението над 1 млрд. души и брой на мобилизираните - около 70 млн. души, от които около 10 млн. са убити и 20 млн. са ранени. България се включва във войната на 24 август 1915 г. На 11 ноември 1918 г. в гр. Компиен, Франция, е подписано Компиенското примирие между Германия и Антантата, с което завършва войната. Германия се признава за победена и се задължава незабавно да изтегли войските си от окупираните територии. Парижката мирна конференция (18 януари 1919-21 януари 1920) под председателството на министър-председателя на Франция Жорж Клемансо и с участието на президента на САЩ Удроу Уилсън и министър-председателя на Великобритания Лойд Джордж разглежда мирните договори (Версайска система от договори) със страните, изгубили войната - Германия, България, Австро-Унгария и Османската империя. Не са допуснати представители на победените страни, поради което те подписват по принуда и впоследствие се стремят да ги ревизират или отхвърлят. Сключени са (по имената на предградията на Париж - Версай, Сен-Жермен-ан-Ле, Ньой сюр Сен, Трианон и Севр) Версайският договор (28 юни 1919) - с Германия, Сенжерменският договор (10 септември 1919) - с Австрия, Ньойският договор (27 ноември 1919)- с България,  Трианонският договор (4 юни 1920) - с Унгария, и Севърски договор (10 август 1920) - с Османската империя. Ньойският договор (27 ноември 1919) - мирният договор с България, е подписан от министър-председателя Александър Стамболийски. Влиза в сила на 9 август 1920 г. Според клаузите му от страната е откъсната площ от 11 278 кв.км. с българско население - Южна Добруджа, Западните покрайнини - Царибродско, Босилеградско, Струмишко и Беломорска Тракия. Налагат се тежки репарации на обща стойност 2 млрд. и 250 млн. златни франка, платими за 37 години при лихва от 5%. България трябва да предаде на 70 825 глави добитък на Гърция и Сърбо-Хърватско-Словенското кралство, на което дължи и по 50 000 т. каменни въглища годишно в продължение на 5 години. Към договора има и конвенция с Гърция за доброволно изселване на малцинствата. България се лишава от правото да поддържа собствена армия, военен флот и авиация, като въоръжените й формации не трябва да надвишават 20 000 души доброволци.

1915 - Остров Хаити е окупиран от американски войски. На територията на острова са разположени 300 морски пехотинци по нареждане на президента на САЩ Удроу Уилсън, който се опасява, че европейските интереси могат да намалят американското търговско и политическо влияние в Хаити и в региона около Панамския канал, открит през 1914 г. По време на окупацията, която продължава до август 1934 г., е създадена жандармерия, която замества морските пехотинци след напускането им. Убити са 15 000 хаитяни. Въпреки че американските войски официално се изтеглят от острова през 1934 г., САЩ упражняват контрол върху финансите на Хаити до 1947 г.

1919 - В Брюксел, Белгия, е създаден Международният астрономически съюз по време на учредителното събрание на Международния изследователски съвет (18-28 юли 1919).

1937 - Японските войски завладяват Пекин по време на Втората китайско-японска война (1937-1945). Войната започва на 7 юли 1937 г. с нахлуването на японските войски в Североизточен и Централен Китай. През август 1945 г. СССР се включва във войната против Япония и допринася за приключването й на 9 септември 1945 г.

1944 - Град Брест (Беларуска ССР) е освободен от близо 3-годишна фашистка окупация от съветските войски по време на Втората световна война (1939-1945). Градът е превзет през юни 1941 г.

1951 - В Женева, Швейцария, е приета Конвенцията за статута на бежанците от Конференцията на пълномощниците на ООН по статута на бежанците и лицата без гражданство. Конвенцията влиза в сила на 22 април 1954 г. На 22 април 1992 г. тя е ратифицирана от Народното събрание (парламента) на България и в сила за България от 10 август 1993 г.

1984 - Открити са ХХIII летни Олимпийски игри в Лос Анджелис, САЩ. В тях участват 6829 атлети (1566 жени и 5263 мъже) от 140 държави, които се състезават в 23 вида спорт. Игрите завършват на 12 август 1984 г.

2000 - В Италия излиза последният брой на в. "Унита" след обявяването му във финансова несъстоятелност. Първият брой на вестника излиза на 12 февруари 1924 г. Негов основател е философът и идеолог на италианските комунисти Антонио Грамши и в средата на 70-те години на 20 в. "Унита" е издаван в тираж от около 269 000 броя екземпляра.

2001 - Председателят на Държавния съвет (държавен глава) на Куба Фидел Кастро организира в Хавана най-голямата за последните 40 години антиамериканска демонстрация, в която участват над 1 млн. души.

2002 - Президентът на Русия Владимир Путин подписва закон за алтернативна военна служба. Законът е приет от долната камара на парламента - Държавната дума, на 28 юни, и одобрен от горната камара - Съветът на федерацията, на 10 юли.

2003 - Базираната в Есен медийна група "ВАЦ" купува контролния пакет акции на "Дневник", "Вест" и "Утрински весник" - трите всекидневника в Македония с най-голям тираж от общо 120 000 броя. Те ще се ръководят и разпространяват от нова компания-майка "Медиа принт Македония".

2004 - В Бразилия на 123-годишна възраст умира Ана Мартиня да Силва - най-възрастната жителка на страната, вписана в националната книга на рекордите на Бразилия през 2003 г.

2005 - Ирландската републиканска армия /ИРА/ официално се обявява за пълно и окончателно прекратяване на въоръжената борба, която продължава повече от 30 години. В декларация на ИРА се отбелязва, че тя ще прекрати въоръжената си кампания, но няма да се разформирова официално.

2008 - В Сидни, Австралия, вали сняг за пръв път от 172 години. Отбелязана е и рекордно ниска температури за града - минус 2 градуса. Дебелината на снежната покривка е няколко сантиметра.

2010 - Каталуния става първата испанска автономна област, забранила коридата. Регионалният парламент приема съответния закон с 68 гласа "за" срещу 55 "против" при 9 "въздържали се". Забраната влиза в сила през 2012 г. В богатата североизточна испанска автономна област рядко се провеждат кориди, но се очаква тя да даде силен пример за активистите за защита на животните в останалата част на Испания. Първата испанска територия, която забранява коридите, са Канарските острови през 1991 г.

2012 - В Джакарта, Индонезия, полицията арестува 62 души, участвали в нападение срещу бар, в който по време на Рамазана е сервиран алкохол. Близо 150 души от ислямистка групировка, нарекла се "Защитниците на пророка" - предимно младежи, някои на възраст под 15 години - нападат бар в южната част на Джакарта, разбиват витрините и започват да заплашват клиентите със саби и ножове.

2013 - Балканският полуостров е обхванат от горещини. В Босна и Херцеговина дневната температура превишава 40 градуса, а в Сърбия 38 градуса. Температури около 40 градуса са регистрирани също по адриатическото крайбрежие на Черна гора и Хърватия. В Румъния е обявен "оранжев код" заради горещините в 8 окръга. Там температурите достигат 39-40 градуса.

2014 - В Ню Йорк, САЩ, Съветът за сигурност на ООН приема декларация, в която призовава Израел и ислямското съпротивително движение "Хамас" за незабавно и безусловно прекратяване на огъня по хуманитарни причини в ивицата Газа и за спазване на международното хуманитарно право, по-специално във връзка със защитата на цивилните.

2016 - В Анкара, Турция, на заседание на Висшият военен съвет под председателството на министър-председателя Бинали Йълдъръм, близо сто полковници са произведени в чин генерал или адмирал, 16 генерали и адмирали получават по-висок ранг, а 48 генерали са пенсионирани. Промените са вследствие на опита за военен преврат на 15 юли 2016 г., при който загиват 246 души, а над 2 хиляди са ранени.

2017 - С 98 гласа "за" и 2 гласа "против" Сенатът (горната камара) на Конгреса одобрява законопроект, който предвижда засилване на едностранните американски санкции срещу Русия, Иран и КНДР. В текста е предвидено президентът по-трудно да може да налага вето на вече въведени санкции. В случай че той реши едностранно да облекчава вече въведени санкции, няма да може да го направи без разрешението на Конгреса. Санкциите срещу Русия са наказание за намесата й според Вашингтон в президентската кампания в САЩ през 2016 г. и за военната й агресия.

2018 - В цяла Русия се провеждат протести срещу проекта на правителството за пенсионна реформа, организирани от Комунистическата партия на Руската федерация. Протести има в десетки  градове от  Далечния изток до Западна Русия. В Москва в демонстрациите участват над 10 000 души. Пенсионната реформа, обявена на 14 юни 2018 г. от министър-председателя Дмитрий Медведев, предвижда прогресивно увеличаване на възрастта за пенсиониране от 55 на 63 години за жените и от 60 на 65 години за мъжете. Това е първата подобна реформа от 1932 година.

2019 - В Санкт Петербург, Русия, се провежда Главния военноморски парад по случай Деня на Военноморския флот на Руската федерация. Участват повече от 4000 моряка от Балтийския, Северния, Черноморския флот и Каспийската флотилия. По река Нева преминават 43 бойни кораба. А в небето над северната столица на Русия прелитат 41 самолета. Парадът се приема от президента на Русия Владимир Путин. Присъстват 26 чужди делегации. Тържествени маршове има и в главните военноморски бази в цяла Русия.

2020 - Нова Зеландия преустановява действието на споразумението си за екстрадиция с Хонконг след решението на Китай да наложи закон за националната сигурност на Хонконг по-рано през юли 2020 г. Според властите в Нова Зеландия системата за наказателно правосъдие на Хонконг вече не е достатъчно независима от Китай.

2021 - Встъпва в длъжност новият президент на Перу Педро Кастильо, избран на президентските избори на 19 юли 2021 г. с 50,12 процента от гласовете срещу 49,87 за съперничката му, 46-годишната Кейко Фухимори.

2022 - Министрите на енергетиката на Алжир, Нигер и Нигерия подписват меморандум за изграждането на газопровод, по който ще се транспортира нигерийски газ през пустинята Сахара до европейските пазари. Идеята за пръв път е лансирана преди 40 години, а предварително споразумение е сключено на 3 юли 2009 г., но проектът така и не е реализиран. Предвижда се газопроводът да бъде с дължина от над 4000 километра и да доставя на Европа 30 милиарда кубически метра газ годишно.

Родени на този ден българи:

Стефан Дуньов, юрист, военен деец и преводач (1816-1889).
Банатски българин, потомък на чипровчани, преселили се в Банат след Чипровското въстание (1688). Работил е като нотариус и адвокат в гр. Арад (Румъния), бил е съратник на Лайош Кошут, участник в унгарската революция (1848-1849). Емигрира в Италия, където става сподвижник на Джузепе Гарибалди. Командва полк доброволци и участва в боевете за освобождаване на Южна Италия (1860-1861). По време на битка е ранен  и остава инвалид. За храбростта си е произведен е в чин полковник - първият българин достигнал до това военно звание. Остава да живее в Италия, където се занимава с изследователска, публицистична и преводаческа дейност.

акад. Васил Стоянов, учител, книжовник и възрожденски деец (1839-1910).
Един от учредителите на Българското книжовно дружество (1869). Главен секретар на Министерството на народното просвещение (1881). Член на Държавния съвет (1882). Директор на Народната библиотека в София  (1884-1894). Подпредседател на Българското книжовно дружество (1884-1898).

Георги Раданов, актьор (1924-1991).
Участвал е във филми, сред които "Под игото" (1952) и "Любимец 13" (1958). Играл е на сцената на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" и Народния театър "Иван Вазов". Удостоен със званието  "Народен артист" (август 1974). Носител на орден "Народна република България" втора степен (8 септември 1984).

Генко Генков, музиковед (1928-1993).
От 1962 до 1964 г. работи в държавното предприятие "Разпространение на филми". През 1965 г. започва работа като музиколог в държавната туристическа организация "Балкантурист". По негова идея е създаден конкурсът "Песни за българското Черноморие" (1965), който от 1967 г. носи името "Златният Орфей". Директор на фестивала "Златният Орфей" (1967-1974). През 1974 г. е обвинен в злоупотреби и шпионаж и е осъден на 20 години затвор. След 8 години е освободен, реабилитиран е политически и граждански с решение на Народното събрание от 1990 г. Директор на фестивала "Златният Орфей" (1992-1993).  Автор е на мемоарите "Звезди и сенки. Неизвестното за "Златният Орфей" (1992).

Владимир Башев, поет и публицист (1935-1967).
Редактор във в. "Народна младеж" (1957-1958) и във в. "Работническо дело" (1958-1963). Заместник главен редактор на в. "Литературен фронт" (1964-1967). Един от основателите и първи главен редактор на в. "Пулс" (1963). Автор е на седем стихосбирки, сред които "Тревожни антени" (1957), "Желязно време" (1962), "Възраст" (1966), "Ателие" (1967) и др. Издава в самостоятелни сборници преводи с поезия от Евгений Евтушенко (1965) и Андрей Вознесенски (1966), а в съавторство избрани стихове на Костас Варналис (1966).  Пише текстове за песни и либрета, публицистични статии, есета, очерци и др. Лауреат на Димитровска награда (1969) за книгата "Ателие" (1967, посмъртно).

акад. Петя Василева, лекар офталмолог (1940).
Специалист в областта на патологията на окото, експерименталната офталмология и роговичната трансплантация. Била е  два мандата в ръководството на Световния съвет по офталмология и национален консултант на Министерството на здравеопазването  по очни болести. Основателка на очна фондация "Зрение за всички" (1993). От 2005 г. е ръководител на Специализирана очна болница за активно лечение "Академик Пашев". Членува в ръководствата на 12 международни офталмологични дружества. Създател е на Българската очна банка за съхраняване на роговична тъкан. Автор е на над 10 учебника, на над 500 научни публикации и др. Първи носител на почетния знак "Лекар на година" (2003). Носител на орден "Стара планина"  първа степен за приноса й в българската наука и областта на офтамологията (8 август 2014).

Иванка Гръбчева, кинорежисьор и педагог (1946-2013).
Режисьор в Студия за игрални филми "Бояна" (1967-1991) и продуцент и художествен ръководител на творчески колектив "Алфа" в Студията (1987-1991). Режисьор в Българската национална телевизия (БНТ). Преподавател по кинорежисура и монтаж на филми в Национална академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов", преподавател по режисура във Факултета по изкуства на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" (1998-2004). Режисьор е на филмите "Деца играят вън" (1973), "Изпити по никое време" (1974), "При никого" (1975), "Хирурзи" (1977), "Войната на таралежите" (1979), "Златната река" (1983), "13-ата годеница на принца" (1987), "Ева от третия етаж" (1987), "Жребият" (1993), "Една калория нежност" (2003), "Лили" (2005) и др. През 1974 г. на Международния кинофестивал за детски филм в Хихон, Испания, печели 5 награди за филма си "Изпити по никое време" - наградата на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО), голямата награда "Златен Пелайо", награда за най-добър сценарий, награда на Световната асоциация за детско кино (СИФЕЖ) и наградата на зрителите. През 1975 г. филмът "При никого" печели наградата "Златен Делфан" на фестивала в Техеран, Иран, и Сребърната награда на Московския фестивал. Филмът "Хирурзи" получава Сребърен медал за режисура на VII Международен кинофестивал на червенокръстките филми през 1977 г. във Варна и др. Удостоена е със званието "Заслужил артист" (май 1979).

Катя Тодорова, юрист и политик (1949).
От 1992 г. работи в Министерство на външните работи като референт за Съвета на Европа в управление "Международни организации". От 1994 г. е дипломат в Постоянното представителство на България в Съвета на Европа, където е била експерт в управление "Международно право (2 септември 1997-2 януари 1999), заместник-началник на управление "Международно право" (2 януари 1999-4 април 2000 ), директор на дирекция "Международно право" (4 април 2000-2 октомври 2000), представител на България в  Комитета на юридическите съветници към Съвета на Европа, директор на дирекция "Права на човека", представител на България в Комитета по правата на човека към Съвета на Европа (2 октомври 2000-2 февруари 2001) и директор на дирекция "Международно право" (2 юли 2001-16 декември 2002). Заместник-министър на външните работи (17 декември 2002-6 април 2005). Посланик на България в Мароко (11 март 2005-31 декември 2010). Главен инспектор на Министерство на външните работи (7 март 2011-7 март 2014). Посланик със специално поръчение в дирекция "Права на човека" в Министерство на външните работи (1 април-11 август 2014). Заместник-министър на външните работи (11 август 2014-15 септември 2015). Постоянен представител на България в Съвета на Европа (24 август 2015 - 27 октомври 2020).

Явор Спасов, актьор и режисьор (1951).
Играе и режисира в Младежкия театър "Николай Бинев", Драматично-кукления театър "Васил Друмев" в Шумен, Драматичния театър "Йордан Йовков" в Добрич, Драматичния театър "Боян Дановски" в Перник, Драматичния театър "Крум Кюлявков" в Кюстендил и др. Автор на четири пиеси, две драматизация и има една издадена стихосбирка. Дублира филми.  Участвал е и във филми, сред които "Бумеранг" (1977), "Хора от далече" (1977), "Почти любовна история" (1980), "Светулки в морето" (1988), "Куршум за рая" (1992), Операция "Шменти Капели" (2011), "Откраднат живот" (2016-2020) и др.

Иван Такев, журналист (1957).
Работил е в Българско национално радио, в радио "Свободна Европа". От 1991 г. е в Българска национална телевизия като репортер в "По света и у нас", а по-късно е водещ на предаването "Отзвук". Бил е отговорен редактор на "Новини" в Канал 1, главен редактор на отдел "Публицистика". Бил е член на Управителния съвет на БНТ (2002-2005). Работил е в ТВ7, телевизия "Здраве", в ТВ+, ВВТ. Бил е пресаташе на ПФК ЦСКА (София). Работил е в "Имидж" АД (1998-2001). Омбудсман на Българската национална телевизия. Автор на редица документално-публицистични филми сред които се отличават филмите "Улица последна", "Демонът на промяната ...", "Пътят на българската енергетика", "Измамата "Помак", "Храната като оръжие", "Българската земеделска наука-накъде?", "Българският ЦЕРН".

Александър Христов, състезател по бокс (1963).
Печели сребърен медал на Олимпийските игри през 1988 г. в Сеул, Република Корея. Печели златен медал на Световното първенство през 1993 г. в Тампере, Финландия. От европейски първенства печели един златен (1987), един сребърен (1985) и един бронзов медал (1996).

Александър Костадинов, състезател по борба класически стил (1988).    
Печели златен медал на Европейското първенство през 2014 г. във Вантаа, Финландия. От европейски първенства печели и два бронзови медала (2009, 2012). Печели и два златни медала от световни първенства за юноши (2007, 2008). Избран е за борец на 2014 г. в България от Българската федерация по борба.

На този ден са родени и:

Лудвиг Фойербах, немски философ (1804-1872).

Александър Иванов, руски художник и философ (1806-1858).
Представител на романтизма. Автор е на монументалното платно "Явление Христос народу".

Юзеф Крашевски, полски писател (1812-1887).
Творчеството му включва около 600 тома романи и повести, поетични и драматични произведения, трудове по история, етнография, фолклористика, пътеписи, публицистични и литературно-критически статии. Автор е на теоретични трудове по литература - "Литературни студии" (1842), "Нови литературни студии" (1843), "Беседи за литературата и изкуството", на книгите "Графиня Козел" (1873), "Брюл" (1874), "Старинно предание" (1876). Други негови романи са: "Уляна" (1842), "Вълшебният фенер" (1844), "Остап Бондарчук" (1847), "Колиба край селото" (1854), "Из седемгодишната война" (1875), "Маслав" (1877), "Болеславци" (1877), "Ян Собески" (1888), "За саксонците" (1889).

Ян Матейко, полски художник (1838-1893).

Карл Попър, австрийски философ (1902-1994).

Павел Черенков, съветски физик (1904-1990).
Носител на Нобелова награда за физика за 1958 г. заедно със съветските физици Игор Там и Иля Франк за откриването и интерпретацията на ефекта Черенков.

Ане Бурда, немска издателка (1909-2005).
През 1949 г. Ане Бурда купува малко издателство за модни списания, което превръща в голяма издателска група за специализирани издания. На 1 октомври 1949 г. пуска първото си списание "Фаворит". Само след три месеца то е преименувано на нейната фамилия "Бурда моден". През 1952 г. списанието включва кройки, по които неговите читателки могат сами да си ушият моделите, а през 1965 г. тиражът на списанието надхвърля 1 млн. екземпляра. През 1994 г. Ане Бурда се оттегля от активна работа и ръководството на издателството поема нейният син Хюбърт Бурда.

Чарлз Таунс, американски физик, един от създателите на квантовата електроника (1915-2015).
Създава квантов генератор през 1953 г. и го нарича лазер. Независимо от него Николай Басов и Александър Прохоров предлагат конструкция за първия в света молекулен генератор - мазер (1952), публикувана през октомври 1954 г. Тримата си поделят Нобеловата награда за физика за 1964 г.

Жак Пикар, швейцарски океанолог (1922-2008).
Създател на батискафа "Триест" (1960) и на четири "мезоскафа" - апарати за спускане на средна дълбочина, от които една туристическа подводница, пусната във водите на Женевското езеро (1964). Той е първият човек в света, достигнал най-дълбоката точка в Световния океан (23 януари 1960), когато с батискафа "Триест" се спуска на рекордната дълбочина 10916 м в Марианската падина заедно с американския офицер Дон Уолш. Автор е на книгата "Дълбочина 11 000 метра", в която описва събитията.

Хуан Алберто Скиафино (Пепе), уругвайски футболист и треньор (1925-2002).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 1950 г. в Бразилия.

Барух Блумбърг, американския генетик и имунолог (1925-2011).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1976 г. заедно с американския педиатър и вирусолог Карлтън Гайдусек за откриването на нови механизми на възникване и разпространяване на инфекциозните болести.

Жаклин Кенеди - Онасис, американска журналистка (1929-1994). 
Съпруга на 35-ия президент на САЩ Джон Кенеди и първа дама на САЩ (20 януари 1961-22 ноември 1963).

лорд Дейвид Ръсел Джонстън, британски политик (1932-2008).
Председател на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (25 януари 1999-21 януари 2002).

Юозас Домаркас, съветски диригент и музикален педагог (1936).
Главен диригент на Литовския национален симфоничен оркестър от 1964 г. Народен артист на СССР (1986).

Луис Арагонес (Хосе Луис Арагонес Суарес Мартинес), испански футболист и треньор (1938-2014).
Под негово ръководство Испания става европейски шампион през 2008 г. в Австрия и Швейцария.

Арсен Дедич, хърватски певец и композитор (1938-2015).
Издал е 25 авторски албума, няколко стихосбирки, писал е музика за филми, телевизионни драми и театрални постановки.

Рикардо Мути, италиански диригент (1941).
Главен диригент (1970-2005) и музикален директор (1986-2000) на операта "Ла Скала" в Милано, Италия. От м. септември 2010 г. е главен диригент на Чикагския симфоничен оркестър на САЩ. Носител на две музикални награди "Грами" за диригентството на опера и хор на "Реквием" на италианския композитор Джузепе Верди (2011).

Руд Гелс, нидерландски футболист (1948).
С националния отбор по футбол печели сребърен медал от Световното първенство през 1974 г. във ФРГ и бронзов медал от Европейското първенство през 1976 г. в Югославия.

Наталия Белохвостикова, руска актриса (1951).
Участвала е във филмите "Надежда" (1973), "Червено и черно" (1976), "Малки трагедии" (1979), "Техеран-43" (1980), "Бряг" (1984) и др. Народна артистка на РСФСР (1984).

Уго Чавес, венецуелски политик (1954-2013).
Създател на Боливарското революционно движение (1982). Председател на Единната политическа партия на Венецуела (12 януари 2008-5 март 2013). Президент на Венецуела (2 февруари 1999-5 март 2013).

Мигел Анхел Надал, испански футболист (1966).

Майкъл Карик, английски футболист (1981).

Матийо Дебюши, френски футболист (1985).

Педро Родригес, испански футболист (1987).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 2010 г. в Южна Африка и златен медал от Европейското първенство през 2012 г. в Полша и Украйна. С "Барселона" (Испания) печели три пъти турнирът Шампионска лига (2009, 2011, 2015), три пъти Суперкупата на УЕФА (2009, 2011, 2015) и два пъти Световното клубно първенство (2009, 2011). С "Челси" (Англия) печели турнирът Лига Европа (2019).

Това е денят на смъртта на:

Сирано дьо Бержерак, френски писател и драматург, сатирик (1619-1655).
Автор е на пиесите "Сирано дьо Бержерак" (1897), Орлето (1900), Шантеклер (1910) и др.

Антонио Вивалди, италиански композитор, цигулар, диригент и педагог (1678-1741).
Композирал е повече от 40 опери, сред които "Орландо - мнимият безумец" (1714), "Нерон става Цезар" (1715), "Бесният Орландо" (1727) и др. Написал е много кантати, серанади, симфонии, повече от 400 инструментални концерта. Едно от най-известните произведения на Вивалди е цикъла от 4 цигулкови концерта "Годишните времена" (1723).

Йохан Себастиан Бах, немски композитор и органист (1685-1750).
Представител е на немската музикална школа и музикалното изкуство в периода и стила барок. Автор е на кантатите "Матеус пасион", "Йоханес пасион", "Сватбена кантата", "Селска кантата", "Кантата за кафето", "Възхвала на музиката" и др.

Джузепе Сарти, италиански композитор (1729-1802).

Гаспар Монж, френски математик и инженер (1746-1818).
Създател на диференциалната геометрия и диференциалните уравнения (1771).

Максимилиан Робеспиер, френски адвокат и политик (1758-1794).
Деец на Френската буржоазна революция (1789-1794 и един от лидерите на якобинците. На 27 юли 1794 г. е извършен Термидорианският преврат, който слага край на "Якобинската диктатура". На следващият ден Максимилиан Робеспиер е екзекутиран заедно с Луи Антоан Сен-Жюст и още 20 техни сподвижници.

Клеменс Брентано, немски поет (1778-1842).

Ян Евангелиста Пуркине, чешки философ и естественик (1787-1869).
Неговите изследвания в областта на хистологията, ембриологията, и фармакологията допринасят за съвременно разбиране за окото и визията, мозъка и сърдечната функция, възпроизводството на бозайниците, както и състава на клетките.

Найчо Цанов (ист. име Николай Цанов), български юрист, публицист, общественик и политик (1857-1923).
Обществено-политическата си дейност започва през 1883 г. Симпатизира на Либералната партия, след разцеплението й участва в изграждането на Демократическата партия (1896). Редактор на в. "Свобода" (1883-1884). Основател и редактор на в. "Народен лист" (1894-1898). Депутат в 9-ото (1896-1899), от 12-ото до 13-ото Обикновено народно събрание (1902-1908), в V Велико народно събрание (1911) и от 16-ото до 18-ото Обикновено народно събрание (1913-1920). Избран е за председател на 18-ото Обикновено народно събрание, но се отказва по политически причини.

Алвар Гулстранд, шведски офталмолог (1862-1930).
Работил върху астигматизма в Каролинския институт в Стокхолм, от 1894 г. - в университета в Упсала, където основава и ръководи Катедрата по физика и физиологична оптика (1914-1929). Той има съществен принос към концепцията за зрителните възприятия, като допълва класическата теория на Херман фон Хелмхолц за акомодацията. Изчислява основните оптични параметри на окото (радиуси и пречупваща сила на роговицата и очната леща). Изследванията му върху астигматизма имат голяма научна стойност. Той разработва метод за биомикроскопско изследване на окото и конструира за целта лампа, наречена на негово име, подобрява лещите за очила след операция на катаракта. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1911 г. за работата му върху диоптриката на окото.

Етел Лилиан Войнич (ист. име Айвър Гърни), британска писателка (1864-1960).
Авторка е на романите "Стършел" (1897), "Джек Реймънд" (1901), "Прекъсната дружба" (1910), "Събуй си обувките" (1945).

Ото Хан, немски химик (1879-1968).
Открива изометрията на атомните ядра на естествените радиоактивни елементи (1921). Открива радиационен метод за определяне на термичните свойства на твърди вещества (1922). Открива рубидиево-стронциев метод за установяване възрастта на минерали (1923). Открива деленето на атомното ядро (1938), което е първата крачка към използването на ядрената енергетика. Носител на Нобелова награда за химия за 1944 г. за откритото на него делене на тежките ядра.

Абдул Муслим Магомаев, азербайджански композитор (1885-1937).
Един от създателите на Азербайджанския музикален театър. Носител на званието "Заслужил деятел на изкуството" в Азербайджанска ССР (1935).

Димо Казасов, български журналист и публицист, обществен и политически деец (1886-1980).
Депутат в 18-ото Обикновено народно събрание (1919-1920). Министър на железниците, пощите и телеграфите (9 юни 1923-16 февруари 1924). Председател на Съюза на българските журналисти (1924-1928). Пълномощен министър в Югославия (1934-1936). Министър на пропагандата (9 септември 1944-31 март 1945), министър на информацията и изкуствата (31 март 1945-11 декември 1947). Депутат в 21-ото (1923-1927)и 26-ото (1945-1946) Обикновено народно събрание, и в VI Велико народно събрание (1946-1949).  Главен директор на издателствата, полиграфията и търговията с печатни произведения  (1950-1953). Автор е на очерци, мемоари, публицистични сборници и други книги - "Двете учителски организации. Техните теорий, практика и актив" (1915),  "В тъмнините на заговора" (1925), "Бурни години  1918-1944" (1949), "Видяна и преживяно" (1969), "Някогашните наши градове" (1975) и др. Носител на орден "Георги Димитров" (1976).

Франц Конвични, немски диригент (1901-1962).

Арчър Мартин (Арчър Джон Портър Мартин), британски биохимик (1910-2002).
Носител на Нобеловата награда за химия за 1952 г. заедно с британския биохимик Ричард Синг за откриването на разпределителната хроматография. От 1952 г. е ръководител на отдела по физикохимия в Националния институт за медицински изследвания в Лондон.

Николай Шмиргела (ист. име Николай Петков Владов), български скулптор и художник график (1911-1999).
Основател и дългогодишен член на Дружеството на новите художници. Главен редактор на сп. "Изкуство" (1953-1955). Директор на Националната художествена галерия (1959-1964) и организатор на филиала й Криптата към храм-паметника "Св. Александър Невски". Автор е на нелегални илюстрации и корици на книги на писатели-революционери. Работил е и в областта на монументалната скулптура,графиката, рисунката, приложната графика и пространственото оформление. Урежда представителни изложби в чужбина "2500 г. изкуство в България" (1959-1961), "Съкровищата на българските земи" (1963). Автор е на "Национална художествена галерия" (1960), "Скулптурата по нашите земи"  (1961) и др. Носител на бронзов медал от Международната изложба на книгата в Лайпциг (1965), орден "Г. Димитров" (1971, 1981, 1986), орден "Народна република България" втора степен (1963).

Франсис Крик, британски молекулярен биолог (1916-2004).
На 23 февруари 1953 г. заедно с американския си колега от университета в Кеймбридж Джеймс Уотсън открива триизмерната структура на дезокзирибонуклеиновата киселина (ДНК). На 25 април 1953 г. е публикувана статия за откритието им в английското списание "Нейчър". Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1962 г. заедно с  американския молекулярен биолог Джеймс Уотсън и ръководителят на тяхната лаборатория Морис  Уилкинс за техните открития, отнасящи се до молекулната структура на нуклеиновите киселини.

Абдел Халек Махджуб, судански политик (1927-1971).
Генерален секретар на Суданската комунистическа партия (1949-1958). Генерален секретар на партията Антиимпериалистически фронт (1958-1971). През 1971 г. властите на Судан го обвиняват в участие в опита за сваляне на правителството на ген. Джордж Нимейри, предприет от група офицери на суданската армия. Осъден е на смърт от военния трибунал и екзекутиран.

акад. Емил Жечев, български треньор по бокс и спортен деец (1927-2015).
Бил е дългогодишен ръководител на катедра "Бокс, борба, тежка атлетика и фехтовка" към Висшия институт по физическа култура "Георги Димитров" (дн.  Национална спорта академия "Васил Левски").  Бил е президент на Европейската асоциация за аматьорски бокс (ЕАБА), вицепрезидент и президент на съдийската колегия на Международната асоциация за аматьорски бокс (АИБА). Като съдия участва на 12 олимпийски игри. На Олимпийските игри през 1964 г. в Токио, Япония, през 1968 г. в Мексико и през 1972 г. в Мюнхен, Германия, е обявен за най-добър съдия. От 2016 г. в негова памет се организира международен турнир по бокс за младежи "Мемориал Емил Жечев".

Милчо Горанов, български футболист (1928-2008).
През футболната си кариера е играл в "Републиканец" (Лом) и "Славия" (София). За националния отбор има изиграни 21 мача.  Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия.

Димитър Мантов, български писател (1930-2008).
Завеждащ редакция в издателство "Народна младеж" (1964-1969). Главен редактор на издателството на Отечествения фронт (1970-1972). Заместник генерален директор на Държавно стопанско обединение "Книгоиздаване" (1973-1975). Главен редактор на Центъра за литературна информация към Съюза на българските писатели (1976-1990). Автор е на повече от 20 исторически романа, сред които "Калоян, цар на българите" (1958), "Иван Асен II, цар и самодържец" (1960), "Хайдушка кръв" (1969), "Лудите глави" (1972), "Ювиги хан Омуртаг" (1974), "Княз Борис I " (1975) , "Албигойска легенда" (1977), "Абагар и вещиците" (1998), "Нощ в Кабиле" (2000) и др. Пише и на кулинарна тематика: "Кулинарни пътешествия" (1993), "Ястия за всеки ден. Ястия за всеки празник. 333 рецепти" (1993), "В кухнята с писателя Димитър Мантов" (1994), "Българска традиционна кухня" в 4 книги (1995), "Манастирска кухня" (1999), "Постни ястия" (2006). Автор е на сценариите на документалните филми "Старите ръкописи", "Балканската война", "Алеко Константинов" и др.

Димитър Паница (ист. име Димитрий-Иван Евстатиев Паница), български публицист и общественик (1930-2011).
Работил е в издателство "Рийдърс дайджест" в САЩ (1952-1994). Основател на фондация "Свободна и демократична България" (1991) и негов председател (1991-2011), един от основателите и дългогодишен член на борда на Американския университет в България. Един от създателите на Института за пазарна икономика - София (1993), на организацията "Джуниър Ачийвмънт - България" (1997), на сдружение "Деца и юноши" (2002), на Института за изследване на близкото минало (2005). Създател на Българското училище за политика (2001) и дългогодишен председател и почетен председател на Управителния съвет училището, което от май 2011 г. носи неговото име. Носител на орден "Стара планина" първа степен (11 декември 2000), на почетен Медал за заслуги на Съвета на Европа. Удостоен с титлата  "Доктор хонорис кауза" на Американския университет (2001), Кавалер на Ордена на Почетния легион на Френската република (2005).

Любомир Собаджиев, български политик (1944-2002).
Основател и първи председател на Съюз за гражданска инициатива (25 декември 1988) (от 25 ноември 1989 г. е Движение "Гражданска инициатива"). Съучредител на Съюза на демократичните сили (СДС) (7 декември 1989). Основател (1989) на "Комитет 273", чрез който се обявява в защита на осъдените по политически причини, включително и на осъдените български турци по Възродителния процес. Седем години е бил политически затворник в Пазарджик и Стара Загора. Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991).

Найден Андреев (Найден Андреев Найденов), български композитор и аранжор на естрадна музика (1945-2013).
Отговорен и заместник главен редактор на редакция "Забавна музика" в Българската национална телевизия (БНТ) (1972-1992). Изпълнителен директор на БНТ (1966-1997). Музикален директор на вариететно-сатиричния театър в Габрово (1984). След 1997 г. работи като композитор на свободна практика. Член на Националния съвет за музика (1999-2001). Първите му композиции са от 60-те години на 20-и в. - оркестровата пиеса "Добруджана" и песента "Кой София с обич заля" (текст и изпълнение Михаил Белчев), която е отличена със златен медал на Световния фестивал на младежта и студентите в София през 1968 г. Един от водещите автори нта забавна музика през 70-те и 80-те годинин на 20-и в. Негови песни са изпълнявани от Лили Иванова, Васил Найденов, Михаил Белчев, Маргарита Хранова, Андрей Миронов, Филип Киркоров, Алла Погачова, Росица Кирилова и др. През 80-те години на 20-и в. основава собствено студио "Анди " и развива активна продуцентска дейност. Композитор, аранжор и диригент на вокално трио "Трик". Композира музика за филми, телевизионни спектакли и мюзикъли. Има издадени няколко авторски албума, сред които "Моите мелодии" (1983, 1986), "Избрани пиеси" (1987), "Оркестрови песни" (1988), "Опера за православието" (1997), "Лунни силуети" (1998) и др. Сред детските му мюзикъли са: "Червената шапчица", "Котаракът в чизми", "Пепеляшка", "Снежанка" и др. Носител на пет награди от фестивала "Златният Орфей": Трета награда за песента "Легенда" (1972),  Трета награда за песента "Балада" (1973), Втора награда за песента "Закъсняла серенада" (1975), "Трета награда за песента "Устрем" (1977), Голямата награда "Златният Орфей" за цялостно творчество (1995).