site.btaФотографът Катя Танева, която живее и твори във Виена: Никога не се отказвайте от мечтите си

Вятърът през зимата във Виена е един от първите спомени, останал в съзнанието на фотографката Катя Танева, след пристигането ѝ в австрийската столица, където живее от 12 години. Впечатляват я и архитектурата, музеите и галериите, парковете и река Дунав. Българката напуска родината и заминава за Виена, след като получава покана за работа. Първоначално се занимава с изготвянето на концепция за танго студио в града, впоследствие става асистент на главния реставратор на Виена. Работи и в арт фондацията „Kiki Kogelnik Foundation“ в Ню Йорк и Виена, където организира изложби за съвременно изкуство в галерии и музеи по цял свят. За фотографията авторката споделя, че тя винаги е била нейно изразно средство, но работата ѝ във фондацията я мотивира да се запише да следва специалност „Фотография“ в австрийската столица, основава и собствена фирма – „Kataneva Photography“, а снимането се превръща в основното ѝ занимание. Започва да експериментира с различни техники, текстури и формати. След години натрупан опит се ражда концепцията за изложбата „Флуидността на жената“ (Fluidity of a Woman), която беше представена в България в началото на юли. Нейни портрети са част и от експозиция, подредена в столична галерия на улица Оборище 5.

Ето какво разказа Катя Танева специално за рубриката „БГ Свят“ на БТА:

Кога и при какви обстоятелства напуснахте България и започнахте живота си в чужбина?

- Това стана преди 12 години, бях завършила специалност „Културология и изкуствознание“ в Нов български университет и получих предложение за съвместна работа във Виена. Причината, поради която заминах, бе танго студио, за което бе нужно да се направи концепция за Wine&Tapas bar. Съвсем различна професионална сфера.

Какви са Вашите първи спомени зад граница?

- Един от първите спомени е вятърът през зимата във Виена, нещо доста неприятно. Другите първи спомени са красивата архитектура, музеите и галериите, парковете и река Дунав. 

Били сте асистент на главния реставратор на Виена. Какво Ви даде тази позиция в професионално отношение?

- Работата беше много динамична и разнообразна, изпълнена с предизвикателства. В професионално отношение ме обогати и винаги предпочитам работата навън, извън офис и бюро.

Организирали сте изложби в галерии и музеи по света, как започна всичко?

- След реставраторската работа, започнах във фондация „Kiki Kogelnik Foundation“. В началото асистирах и изготвях доклади за състоянието на картините (condition reports), които трябваше да участват в изложби. След по-малко от година бях основна част във всички организационни звена и процеси за изложбите - изготвяне на каталози, застраховки, транспорт и опаковане, фоторепродукция на произведенията и реставриране, работа в архив и каталогизиране. Работното ми място беше основно във Виена и в Манхатън, Ню Йорк.

Фондацията е основана преди повече от 20 години, за да популяризира изкуството на Кики Когелник. Тя е единствената австрийска поп арт художничка, работила и творила в Ню Йорк. Нейната работа включва живопис, скулптура, графика, инсталации и изследване на необичайни материали като бомби или винил. Един вълнуващ период от живота ми!

Кога се ориентирахте към фотографията?

- Фотографията винаги е била изразно средство и моя страст. Снимам от дете, но след работата ми във фондацията, реших да запиша и да следвам фотография във Виена. Завърших и основах собствена фирма – „Kataneva Photography“, оттогава се заминавам основно с фотография и съвременно изкуство. 

Какво Ви вдъхновява за снимка?

- Вдъхновението може да бъде в една едва забележима сянка, движение, игра със светлина, дори усещане, полъх или аромат. Сетивата и креативният процес са в тясна връзка и обмен.

Как се раждат Вашите снимки – спонтанно или предварително обмисляте какъв ще бъде крайният резултат?

- Предпочитам пълната свобода чрез импровизация, чрез самия процес се изкристализира и крайният резултат, и концепцията. Естествено, за комерсиални снимки спазвам стриктно брифинг, концепция и желанията на клиента.

Помагат ли според Вас съвременните технологии в изкуството или чувствителността на автора остава водещ елемент за едно художествено произведение?

- Съвременните технологии като всички „Адоб" (Adobe) програми помагат много, но аз обичам автентичността на снимките и възможно най-малко обработка. Казват, че една снимка е добре обработена, когато никой не забелязва, че е обработена. Но, да, чувствителността, призмата, опитът и естетиката на автора остават водещ елемент!

Какво трябва да притежава един творец, за да бъде успешен по света? Каква е Вашата тайна на успеха, която Ви води в изкуството?

- Човек трябва да е отворен, да бъде гъвкав и да дава най-добро от себе си, няма значение къде се намира - по света или у нас! Нямам формула за успех! Това, което мога да дам като съвет, никога да не се отказвате от мечтите си. Няколко „не-та“ не трябва да ви отчайват, а да ви мотивират. Защото нищо не губите от един негативен отговор, единствено можете да спечелите позитивен отговор. 

Как България присъства в творчеството и живота Ви?

- България е родното ми място и за мен присъствието ѝ е доста осезаемо. В творчеството ми няма специфичен разпознаваем израз.

Липсва ли Ви родината и какво най-често Ви напомня за нея?

- Липсва ми, затова реших да покажа изложбата „Флуидността на една жена” първо в България.