site.btaВъзрожденското училище „Св. Седмочисленици“ в Търговище чества 160 години от освещаването си

Възрожденското училище „Св. Седмочисленици“ в Търговище чества 160 години от съграждането си. Датата 27 юли е своеобразен рожден ден на придобилото известност Славейково училище – днес част от музейния комплекс, защото през 1863 г. на този ден е осветена сградата му, припомни директорът на Регионалния исторически музей в Търговище Магдалена Жечева. 

За училище „Св. Седмочисленици“ в Търговище Петко Рачев Славейков казва, че е „здание каквото сега засега във всичка България второ няма“, припомнят от екипа на културната институция.

Специалистите уточняват, че преди 160 години търговищките граждани за първи път честват празника на светите Седмочисленици. В този ден е осветена сградата на новото училище, което е посветено на светците.

Главният учител Петко Р. Славейков е основният инициатор за провеждането на светлия празник. Заради неговия принос към историята на училищната сграда, впоследствие училището добива известност като Славейковото. 

Живописно и с много мило чувство описание на събитието достига до нас чрез възрожденския вестник ,,Съветник“. Музейният екип припомня и написаното в изданието с дата 29 юли 1863 г. в Ески Джумая (днес Търговище).

„Завчера в събота 27 юлия за пръв път в града ни празнува са с голямо тържество празника на Св-тѣ Седмочисленни Български просветители Кирилла, Методия, Климента, Ангелария, Горазда и Лаврентия или Савва, на името на които е посветено новото в града ни училище, което още не е изкарано и се прави. От вечерта също срещу празника много народ се стече в черква да посрещне летията в памет на православните свои угодници. Венци кичести обкичиха сияещите образи на Св. Кирилла и Методия изобразени в цял ръст от дясната страна в храма на стената, а на Св. Климента поставен на Владишкия трон сред черквата. На сутринта още по-голямо множество народ от целия град мъже и жени събрани, като на най-свят ден присъстваха на св. Служба. Главния учител каза в черквата житието на светите угодници, техните трудове и подвизи за просвещението на нашия български народ, и завърши с едно примерно сравнение от живота и поведението на Гръцкото духовенство, което от няколко време насам е оправяло Българските черкви, като доказа най-подир необходимостта за възстановяването на нашата черковна самостоятелност. След отпуст, свещениците облечени в свещените си одежди, и сичкия народ с фенерите и черковните препорци упътваха се към новото училище, учениците наредени вървяха напред пеещи умилни училищни песни. В училището пак след обикновената молитва и многолетствие за Султана, свещениците направиха водосвещение, и от там пак със същата нареда и песни се завърнаха във ветото училище. Тук учителя каза на учениците слово, което направи впечатление на слушателите“, пише изданието.