Няколко метеорни потока могат да бъдат наблюдавани в края на месец юли и през август, съобщи за БТА Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН и катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“.
Вече са активни три от тях – Южни делта-Аквариди, Алфа-Каприкорниди и популярните Персеиди. Първите два потока имат близки радианти, намиращи се съответно в съзвездията Водолей и Козирог, а техните максимуми ще бъдат по едно и също време – на 30 юли (неделя). Пълната Луна в края на юли и в началото на август обаче ще затруднява наблюдението им, уточни Маркишки.
Метеорите на Южни делта-Аквариди и на Алфа-Каприкорниди са бавни, жълтеникави, като нерядко са много ярки – болиди. Те се наблюдават най-добре във втората половина на нощите около края на юли и в началото на август. По време на максимумите на Южни делта-Аквариди и Алфа-Каприкорниди от географските ширини на България могат да се наброят само около 15-20 метеора за час общо поради ниските до хоризонта радианти на двата потока.
Радиантът на един метеорен поток е неголяма област от небето, от която заради перспективата (заради далечината) изглежда, че метеорите се разлитат във всички посоки встрани от нея, обясни Маркишки, който е автор на справочника "Гид на любителя астроном" на катедра Астрономия на Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
През юлските нощи съзвездията Водолей и Козирог са видими ниско на югоизток около полунощ и ниско на югозапад сутрин преди развиделяване.
Потокът Южни делта-Аквариди е активен от 12 юли до 23 август. Счита се, че произхожда от кометата 96P/Machholz-1, имаща орбитален период 5,3 години. За последен път тази комета премина през своя перихелий на 31 януари тази година, каза специалистът.
Потокът Алфа-Каприкорниди е активен от 3 юли до 15 август и се поражда от метеорни роеве, отделящи се от кометата 45P/Honda–Mrkos–Pajdušáková с орбитален период 5.25 години. За последен път 45P премина през перихелия си на 26 април 2022 г. Поради скорошните преминавания през перихелий и на двете комети, тази година може да се очаква повишена активност на двата потока.
Максимумът на метеорния поток Персеиди за 2023 г. ще бъде на 13 август от около 10 до 15 ч., т.е. през деня за България. Въпреки това наблюдения могат да се проведат в нощите на 12 срещу 13 август (събота срещу неделя) и на 13 срещу 14 август (неделя срещу понеделник). В нощта срещу 13 август Луната ще изгрее в 03:04 ч. за София с 10% осветен диск, който ще наподобява изтъняващ сърп и затова няма да затруднява много визуалните наблюдения.
Радиантът на потока се намира видимо близо до звездата η от съзвездието Персей, което веднага след свечеряване е видимо на хоризонта в посока север-североизток. До края на августовските нощи това съзвездие се издига все по-високо в небето, с което условията за наблюдение на Персеиди принципно се подобряват. На 13 август Слънцето ще изгрее за София в 06:31 ч., а ефективни наблюдения ще могат да се провеждат до около 05:20 ч.
Потокът Персеиди се поражда от метеорни роеве, отделили се от кометата 109P/Swift-Tuttle. Тя е дългопериодична и преминава през перихелия на орбитата си веднъж на всеки 133 години. За последен път 109P премина през перихелия си на 11 декември 1992 г. От около 17 юли до 24 август всяка година Земята прекосява тези метеорни роеве, поради което в безлунните нощи през същия период се наблюдава повишена метеорна активност. За последната допринася и фактът, че Персеиди се застъпва по време с описаните по-горе потоци Южни делта-Аквариди и Алфа-Каприкорниди, както и с още няколко по-слаби потока. Така на практика всички те дават своя принос в общата висока метеорна активност през летните безлунни нощи, каза още Пенчо Маркишки.
/ТС/
news.modal.text
