site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 23 юли в историята

23 юли 2023 г., неделя, 29-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва 7 Неделя след Петдесетница. Св. мчци Трофим, Теофил и другарите им. Св. свщмчк Аполинарий, еп. Равенийски.

По света се отбелязва:

Националният празник на Египет. Ден на революцията (1952).
Годишнина от военния преврат в Египет (1952), извършен от тайната военна организация "Свободни офицери", начело с полк. Гамал Абдел Насър. На 26 юли крал Фарук е принуден да абдикира и да напусне страната. На 18 юни 1953 г. Египет е провъзгласен за република.

На този ден в България:

1879 - България установява дипломатически отношения с Великобритания на ниво дипломатически агентства. Прекъснати са на 22 септември 1915 г. и възстановени на 27 септември 1920 г. на ниво легации. Прекъснати са отново на 4 март 1941 г. и са възстановени на 12 февруари 1947 г. на ниво легации.  На 3 декември 1963 г. дипломатическите отношения на България и Великобритания са издигнати в ранг на посолства.

1926 - Първо издание на Варненските музикални тържества, което продължава до 1 август. От юли 1963 г. музикалните тържества прерастват в музикален фестивал "Варненско лято", който от 1966 г. е международен. Фестивалът има многожанров характер и включва опера, симфонични концерти, камерна и хорова музика, тематични цикли, Международна лятна академия (от 1984 г.). Редица български произведения са прозвучали за първи път в рамките на "Варненско лято".

1934 - България установява дипломатически отношения със СССР на ниво легации.  Прекъснати са на 5 септември 1944 г. и са възстановени на 14 август 1945 г. На 6 януари 1948 г. са издигнати в ранг на посолства. На 23 октомври 1991 г. Руската федерация се обявява официално за правоприемник на СССР. Същия ден е подписан протокол за установяване на дипломатически отношения между България и Руската федерация.

1934 - Учреден е Съюз на филмовите деятели - първата творческа организация на кинодейците в България. Съществуващият дотогава Съюза на филмопроизводителите се преименува в Съюз на филмовите деятели, за председател е избран  създателят на първия български игрален филм "Българан е галант" (1915) Васил Гендов и е изработено изложение до министъра на просветата за нуждата от запазване на общите морални и материални интереси на българското филмово производство. С Постановление на Министерския съвет от 1948 г. Съюзът е закрит и преобразуван в Дом на киното.  Организацията се възстановява през 1954 г. На 10 юни 1954 г. съюзът и домът се  реорганизират в Съюз на  българските кинодейци, който на 12 март 1970 г. се преименува  в Съюз на българските филмови дейци.

1942 - На гарнизонното стрелбище на Школата за запасни офицери в София са разстреляни дейците на Българската работническа партия (комунисти) (БРП (к)) Антон Иванов, Никола Вапцаров, Антон Попов, Атанас Романов, Петър Богданов и  Георги Минчев, осъдени на смърт по дело 585/1942 срещу членове и сътрудници на Централния комитет на  БРП (к), приключило същия ден. Съдебният процес се води от Софийския военнополеви съд от 6 до 23 юли 1942 г. срещу 61 членове и сътрудници на партията, част от тях задочно. Подсъдимите са обвинени по Закон за защита на държавата в извършване на "тежки и обществоноопасни престъпления" срещу установения държавен и обществен строй в България през периода от 1941 г. до пролетта на 1942 г. - организиране на бойните групи, снабдяване с оръжие, извършване на саботаж и др. Обвиняемите не се признават за виновни. На 23 юли 1942 г. съдът издава 12 смъртни присъди - на Антон Иванов, Никола Вапцаров, Антон Попов, Атанас Романов, Петър Богданов и  Георги Минчев, и задочно на Цола Драгойчева, Борис Копчев, Христо Михайлов, Антон Югов, Дико Диков, Аврам Стоянов. На доживотен затвор са осъдени 7, а 13 души получават присъди за 15 години строг тъмничен затвор. Оправдани са 28 души, които са въдворени в концлагер. Присъдата е окончателна. Същия ден вечерта шестимата осъдени на смърт са разстреляни.

1973 - Обявено е българското научно откритие на проф. Иван Митев - "Шести сърдечен тон". Става дума за наличието на особен тон, намиращ се в систолата между първи и втори сърдечен тон. Това забелязва българският кардиоревматолог проф. д-р Иван Митев, който изследва деца с недостатъчност на аортната клапа. След седемгодишни изследвания проф. Митев заявява разработката си в Института за изобретения и рационализации (ИНРА), а официалната регистрация на откритието е през 1979 г. чрез ИНРА. На 12 март 1981 г. откритието е включено в Златната книга на българските откриватели и изобретатели. Обявено е за най-значимото българско събитие за 20 в. след анкета, проведена от Българската национална телевизия през 2009 г. В негова чест е издадена единствената по рода си марка в света, свързана с кардиологията, наречена "VI тон".

1990 - В Централните софийски гробища са организирани възпоменателно шествие и възпоменателен митинг за отдаване на последна почит пред урната с праха на Георги Димитров (1882-1949), председател на Министерския съвет (23 ноември 1946-2 юли 1949), генерален секретар (1946-2 юли 1949) на Централния комитет на Българска работническа партия (комунисти) (от декември 1948 г. - Българска комунистическа партия), генерален секретар на Коминтерна (20 август 1935-15 май 1943). След смъртта на Георги Димитров на 2 юли 1949 г. тялото му е балсамирано и положено в мавзолей, който става част от държавния церемониал в Народна република България през периода 1949-1989 г. На 18 юли 1990 г. ръководството на Българската социалистическа партия взема решение тялото да бъде извадено от мавзолея и да бъде кремирано. На 24 юли 1990 г. в тесен семеен кръг е положена урната с праха на Георги Димитров на Централните гробища в София. 

1991 - В парламента се завръщат тридесет и деветте протестиращи депутати (без Стоян Ганев)от Парламентарния съюз на демократичните сили, които напускат VII Велико народно събрание на 14 май 1991 г. и обявяват гладна стачка в знак на несъгласие с проекта за Конституция на Република България, който се разглежда от парламента. Междувременно новата Конституция на България е приета на 12 юли 2016 г. и влиза в сила от следващия ден. На 10 юли част от протестиращите депутати обявяват гладна стачка. До 19 юли, когато стачката е прекратена, към тях се присъединяват и други, а в цялата страна са обявени редица гладни стачки. След приемането на Конституцията Великото народно събрание се "саморазпуска" и продължава да действа като обикновено Народно събрание до произвеждане на избори. На 16 юли президентът Желю Желев насрочва следващите избори - парламентарни и местни, и приканва гладуващите да прекратят протеста си. На 19 юли на митинг на пл. "Св. Александър Невски" под наслов "За изборна победа на СДС" е обявено прекратяването на стачката. На 23 юли 1991 г. протестиращите се връщат в парламента.

2005 - При разкопки на обект Голямата могила между селата Златиница и Маломирово, на територията на Исторически музей - Ямбол, екипът на д-р Даниела Агре открива гроб на тракийски аристократ от 4-и  век преди Христа.

2007 - Във Видин, Монтана, Ловеч и Велико Търново в 15.00 ч. са надминати най-високите температури, измерени дотогава на този ден в историята на синоптичните наблюдения. Във Велико Търново температурата достига 41 градуса - при максимум 36.2 градуса, измерени през 1965 г, в Монтана 40.6 градуса - при 37.5 градуса през 1987 г., в Ловеч 40 градуса - при 36.4 градуса през 1987 г, във Видин 39.6 градуса -при 37 градуса през 1987 г. В Плевен температурата достига 39.6 градуса, с градус под абсолютният максимум за деня от 40.6 градуса, измерени през 1939 г.

2008 - 40-ото Народно събрание приема Закон за кредитиране на студенти и докторанти. Съгласно закона кредити се отпускат за целия или за част от периода на обучение за покриване на таксите за обучение и за издръжка. Предвидено е държавата да плаща непогасена част от общия размер на задължението по договора за кредит при настъпване на трайна неработоспособност над 70 на сто, при смърт, при раждане или пълно осиновяване на второ или следващо дете в рамките на пет години от изтичането на гратисния период.

2011 - Уникален глинен олтар на 8000 години с положени в него еленови рога откриват врачанските археолози начело с Георги Ганецовски при разкопки на раннонеолитното селище в местността "Валога" край село Оходен. Олтарът е открит на два метра от намерения през 2010 г. за първи път скелет на праисторически мъж, положен в земята с гробни дарове. Откритието е без аналог от епохата на ранния неолит в световен мащаб.

2014 - В деловодството на 42-ото Народно събрание е депозирана оставката на кабинета на Пламен Орешарски, който се оттегля от управлението на 421-ия ден. Пламен Орешарски е избран за министър-председател от 42-то Народното събрание на 29 май 2013 г., когато е одобрен и предложения от него състав на 92-ото правителство на България.

2015 - Българските алпинисти Боян Петров и Иван Томов са изкачват връх Броуд Пик (8047 м), който е 12-ият по височина в света и се намира в планинския масив Гашербрум на границата между Китай и Кашмир. Боян Петров става първият българин, изкачил в една година два осемхилядника. На 20 май 2014 г.  той покорява и връх Качендзьонга, който е номер три в света (8586 м).

2016 - С два златни, един сребърен и един бронзов медал се завръща българският олимпийски отбор по информатика след представяне на Централноевропейската олимпиада по информатика, състояла се в Пятра Нямц, Румъния в периода 18 - 23 юли 2016 г.

2019 - Президентът на България Румен Радев налага вето върху Закона за ратифициране на международен договор (LOA) BU-D-SAB "Самолети F-16 Block 70 и свързана с тях поддръжка" (F-16 Block 70 aircraft and associated support), международен договор (LOA) BU-D-AAA "Боеприпаси в подкрепа на F-16" (Munitions in support of the F-16), международен договор (LOA) BU-P-AAD "Sidewinder AIM 9X Блок II ракети, свързани материали и услуги" (Sidewinder AIM 9X Block II Missiles, associated material and services) и международен договор (LOA) BU-P-LAR "Многофункционална система за разпределение на информация - Съвместна тактическа радиосистема (MIDS JTRS) (5) и свързана с нея поддръжка и оборудване" (Multifunctional Information Distribution System Joint Tactical Radio System (MIDS JTRS) (5) and related support and equipment), приет от 44-то Народно събрание на 19 юли 2019 г.

2020 - Народното събрание приема промени в Закона за хазарта, съгласно които Държавната комисия по хазарта се закрива, а активите, пасивите, архивът, както и другите й права и задължения преминават към Националната агенция за приходите. Според промените десет процента от приходите от дейността на държавното предприятие "Български спортен тотализатор", след данъчно облагане и приспадане на разходите и изплатените печалби, е предвидено да отиват за дейности, финансирани от Национален фонд "Култура".

2021 - В София в присъстието на кмета Йорданка Фандъкова се открива Комплекс за ранно детско развитие, създаден от фондация "За нашите деца", на мястото на закрития Дом за медико-социални грижи за деца "Света София". Комплексът ще предоставя различни форми на подкрепа на децата в ранна възраст и техните семейства.

На този ден по света:

1732 - Начало на експедицията на руските мореплаватели Михаил Гвоздев и Иван Фьодоров, която първа от руските експедиции достига северозападното крайбрежие на Америка. За първи път на картата са нанесени азиатските и американските брегове на Беринговия пролив.

1892 - В Счевенинген (Нидерландия) е основан Международният кънки съюз (ISU).

1900 - В Париж, Франция, е открит първият Международен конгрес за историческите науки (международен конгрес по въпросите на сравнителната история). Закрит е на 28 юли 1900 г.

1914 - Австро-Унгария връчва ултиматум на сръбското правителство. Ултиматумът е връчен три седмици след убийството (28 юни 1914) на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд в Сараево от босненския сърбин Гаврило Принцип. След два дни Австро-Унгария прекъсва дипломатически отношения със Сърбия, а на 28 юли и обявява война. Започва Първата световна война (28 юли 1914-11 ноември 1918).

1922 - Основан е "Локомотив" - Москва, руски футболен клуб. Създаден като "Казанка", през 1931 г. е прекръстен на КОР (Клуб на октомврийската революция), а от 22 май 1936 г. носи сегашното си име - "Локомотив".

1944 - Закрива се международната конференция по валутни и финансови въпроси в Бретън Уддс, САЩ, започнала на 1 юли 1944 г., на която е взето решение за създаването на Международния валутен фонд (МВФ) и на Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР), известна като Световна банка. От 1 март 1947 г. започват да функционират като специализирани организации на ООН.

1944 - Освободен е гр. Псков след 3-годишна фашистка окупация, от съветските войски по време на Втората световна война (1939-1945). Градът е превзет от нацистите през юли 1941 г.

1952 - Влиза в сила Договорът за създаване на Европейско обединение за въглища и стомана (ЕОВС), създадено по предложение на министъра на външните работи на Франция Робер Шуман на 9 май 1950 г. Договорът със срок на действие от 50 години е подписан на 18 април 1951 г. в Париж, Франция. Ратифициран е от парламентите на Белгия, Франция, ФРГ, Италия, Люксембург и Нидерландия в периода между 31 октомври 1951 г. и 16 юни 1952 г. Действието на договора изтича на 23 юли 2002 г. Всички институции, появили се по силата на този документ, се вливат постепенно в съответните институции на Европейския съюз. Последната институция на Европейско обединение за въглища и стомана - Консултативният комитет, който обединява социалните партньори от съответните промишлени отрасли, се интегрира към Икономическия и социален комитет на ЕС. Споразумението, с което се учредява Европейската общност за въглища и стомана, се смята за основа на процеса на европейската интеграция. То създава схемата, върху която са изградени институциите на днешния Европейски съюз.

1952 - В Египет тайната военна организация "Свободни офицери" начело с полк. Гамал Абдел Насър извършва военен преврат. На 26 юли крал Фарук е принуден да абдикира и да напусне страната. На 18 юни 1953 г. Египет е провъзгласен за република.

1958 - Американската атомна подводница "Наутилус", под командването на Уилям Андерсън напуска американската военноморска база "Пърл Харбър" на о. Оаху, Хавай, със задача да мине през Северния полюс под ледовете. Операция "Слънчева светлина" стартира с 30 възела (57 км в час) в посока север. На борда има 116 души екипаж. Операцията завършва успешно на 3 август 1958 година, в 23,15 ч, след 96 часа и 3400 км, когато подводницата за първи път достига точката на Северния полюс. ). Това е първото пресичане на Арктика  през Северния полюс под леда. "Наутилус" излиза от употреба на 3 март 1980 г. и след като е изминал 500 000 морски мили става музеен експонат в американския музей на подводничарските сили в Готън, щата Кънектикът (1985).

1974 - Властта в Гърция е предадена на гражданско правителство начело с Константинос Караманлис. От власт е свалена военната диктатура на "черните полковници" начело с полк. Георгиос Пападопулос, установена с държавен преврат на 21 април 1967 г.

1977 - Сомалия обявява война на Етиопия, която продължава една година и приключва без промяна на границата между двете страни. Конфликтът е за принадлежащата на Адис Абеба пустинна област Огаден, населена с етнически сомалийци мюсюлмани.

1993 - В Сингапур е подписано Споразумение за учредяване на Азиатски регионален форум (АРФ) към Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия (АСЕАН), по време на конференция на министрите на външните работи на страните от АСЕАН (23-25 юли), в сила от 25 юли 1994 г. Има за цел да обсъжда проблемите на отбраната и сигурността в района. Включва страните членки на АСЕАН: Бруней, Виетнам, Индонезия, Камбоджа, Лаос, Малайзия, Мианма, Сингапур, Тайланд и Филипините, страните със статут на официални партньори: Австралия, Индия, Канада, Китай, Република Корея, Нова Зеландия, Русия, САЩ, Япония и Европейския съюз, един наблюдател от АСЕАН - Папуа Нова Гвинея, както и КНДР, Пакистан, Източен Тимор, Бангладеш и Шри Ланка.

1995 - Американските астрономи любители Алън Хейл и Томас Боп откриват нова комета, наречена на тяхно име "Хейл-Боп". Двамата независимо един от друг изследват по едно и също време небето - Алън Хейл от щата Ню Мексико и Томас Боп от щата Аризона. Кометата е 1000 пъти по-ярка от Халеевата комета по време на откриването й. Тя се вижда с невъоръжено око в продължение на рекордните 18 месеца. "Хейл-Боп" преминава най-близко до Земята на 23 март 1997 г. Наблюденията на астрономите показват, че ядрото на кометата се завърта веднъж на всеки 12 часа.

2000 - В САЩ астрономи от Университета на Аризона и Астрофизическата обсерватория Смитсониън в щата Масачузетс откриват 17-ия спътник на Юпитер. Луната, наречена "S/1999 J1", е с диаметър едва 5 км и е най-малката, откривана около планета в Слънчевата система. Изследователите установили, че новооткритият от тях спътник на Юпитер има странно поведение - върти се в посока, обратна на тази на останалите луни.

2001 - На международната конференция за климата в Бон е прието споразумение за прилагане на Протокола от Киото за намаляване на емисиите на газове с парников ефект.

2004 - Открит е възстановеният "Стар мост" на река Неретва в Мостар, разрушен по време на войната в Босна и Херцеговина (1992-1995).

2005 - Седем експлозии разтърсват египетския курортен град Шарм ел Шейх. Жертвите на атентатите са 64 души, сред тях 12 са чужденци. Ранените са 200 души. Отговорност за атентатите поемат ислямистките групировки Бригадите Абдулах Азам на Ал Каида в Близкия изток и Египет, Муджахеди маср (Свещените воини на Египет) и Единобожие и джихад в Египет.

2007 - В Кабул на 92-годишна възраст умира последният крал на Афганистан Мохамад Захир Шах, управлявал страната в периода 1933 - 1973 г. Управлението му ще се запомни като един от най-мирните периоди за Афганистан. Той е роден на 15 октомври 1914 г. в Кабул. Възкачва се на престола, когато е на 19 години, след като баща му е убит от душевно болен студент. През първите 20 години от пребиваването си на престола Мохамад Захир Шах оставя неговите трима чичовци да управляват страната. После през 1953 г. поема пълния контрол на властта и се заема с модернизацията на Афганистан.

2008 - Аборигени връчват на министър-председателя на Австралия Кевин Ръд петиция с искания за конституционно признаване на правото на местното население на собственост върху земите, които обитава, и с призив за ограничаване на правителствената намеса в техните селища. През 1999 г. австралийците гласуват против предложение за нов преамбюл на конституцията, което гласи, че коренните жители на Австралия са били собственици на земята преди пристигането на европейските заселници през 1788 г. През февруари 2008 г. Кевин Ръд официално се извинява на аборигените за несправедливостите, на които са били подлагани в миналото, между които отнемането на аборигенски деца от семействата им при старата политика на асимилация, действала до 70-те години на 20-ти век.

2011 - В Белгия влиза в сила забрана за носене на бурка на обществени места. Законът, приет на 29 април 2010 г., предвижда при установено нарушение да бъде налаган арест до 7 дни и глоба от 137,50 евро. Мотивите на законодателите са, че носенето на всякакво облекло или част от дреха, което закрива напълно лицето, може да застраши обществената сигурност. Белгия е втората страна в Европа след Франция, където този религиозен символ е забранен на публични места.

2012 - В квартал Бейоглу на Истанбул, Турция, отново е открита за богослужения първата джамия в града, построена през 716-717 г. Храмът е известен под името "Арабската джамия". Реставрацията му започва през 2008 г. На церемонията по откриването присъстват вицепремиерът Бюлент Арънч, министърът на митниците и търговията Хаяти Язъджъ и други официални представители.

2016 - Руският пътешественик Фьодор Конюхов става първият в историята на въздухоплаването, който от първия си опит успява да извърши околосветски полет с въздушен балон без междинно кацане, поставяйки рекорд по скорост на полета, изминавайки разстоянието от 34 700 км за 11 дни, 5 часа и 31 минути. Той излита с въздушния балон "Мортон" от гр. Нортън в в Западна Австралия на 12 юли 2016 г., като по време на полета преминава над Австралия, Нова Зеландия, Тихия океан, Чили, Аржентина, Атлантическия океан, Република Южна Африка, Индийския океан и се приземява отново в Западна Австралия на 23 юли 2016 г., на около 20 км от град Бони рок, който е на 250 км от Нортъм, откъдето стартира. Балонът е висок 52 м и тежи 1,6 т. До този момент подобно околосветско пътешествие е извършвано само два пъти, но за по-дълъг период от време - съвместно от швейцареца Бертран Пикар и британеца Брайън Джоунс през 1999 г., когато двамата изминават  40 000 км за 19 дни, 21 часа и 55 минути, излитайки от Швейцария и приземявайки се в Египет,  и от американеца Стив Фосет, който през 2002 г. преодолява приблизително същия маршрут,  но за 13 дни, 8 часа и 33 минути.

2017 - Иран и Ирак подписват споразумение за засилване на военното сътрудничество и борбата срещу тероризма и екстремизма. Иранският министър на отбраната Хосейн Дехган и иракският министър на отбраната Ирфан ал Хаял подписват меморандум за разбиране, който засяга сигурността на границите, логистиката и обучението. 

2019 - Във Великобритания са обявени резултатите от вътрешнопартийните избори за лидер на Консервативната партия, които приключват на 22 юли 2019 г. За лидер на Консервативната партия е избран Борис Джонсън, който на 24 юли 2019 г. заменя Тереза Мей на поста министър-председател на Великобритания.

2020 - От космодрума Вънчан на южния китайски остров Хайнан към Марс е изстреляна сондата "Тянвън-1" ("Въпроси към небето 1"), което е първата самостоятелна китайска мисия до друга планета. Безпилотният апарат е изстрелян с ракета носител "Чанчжън-5" ("Дълъг поход 5"). Сондата носи различни научни инструменти за изследване на атмосферата и повърхността на планетата за следи от вода и лед.

2021 - В Токио, Япония, са открити 32-ите летни Олимпийски игри. Те са отложени от 2020 г. заради пандемията от коронавируса "Ковид-19". Церемонията по откриването е проведена без публика, а на олимпийския стадион с капацитет 68 хиляди места има около 900 официални лица и 3500 журналисти.

2022 - Генералният директор на Световната здравна организация Тедрос Аданом Гебрейесус обявява епидемията от маймунска шарка за извънредна ситуация с международно значение. Извънредна ситуация означава най-висока степен на тревога, която организацията може да обяви, но това не означава задължително, че заболяването е особено заразно или смъртоносно. Маймунската шарка е рядка болест, чийто патоген може да се предава от животните на човека и обратно.

Родени на този ден българи:

проф. Ангел Симеонов, лекар интернист (1900-1981).
Главен лекар на болница "Червен кръст" в София (1948-1951), пръв директор на Института за спешна медицинска помощ "Н. И. Пирогов" (дн. Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина "Н. И. Пирогов") (1951-1953). Редактор (1950) и отговорен редактор (1953-1964) на в. "Здравен фронт". Автор е на над 250 монографии и научни публикации, учебници, ръководства и научнопопулярни статии. Носител на орден "Народна република България" втора степен (1960), орден "Георги Димитров" (1970, 1976).

проф. Янко Янков, флейтист и музикален педагог (1900-1966).
Флейтист в оркестъра на Софийската народна опера (дн. Софийска опера и балет) (1926-1956). Един от основателите на Академичния симфоничен оркестър и негов инспектор и солист (1928-1944). Преподавател по духови музикални инструменти в Института за слепи (1921-1941) и в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" (1956-1966). Удостоен със званието "Заслужил артист" (1952) и с Димитровска награда трета степен (1952).

Борис Велчев, политик (1914-1995).
Член на Централния комитет на Българската комунистическа партия /ЦК на БКП/ (7 юни 1958-12 май 1977), секретар на ЦК на БКП (1959-1977) и член на Политбюро на ЦК на БКП (14 ноември 1962-12 май 1977). Председател на Комитета за партиен и държавен контрол при ЦК на БКП (27 ноември 1962-12 март 1966). Член на Държавния съвет (8 юли 1971-17 юни 1981). Председател на Български комитет за балканско разбирателство и сътрудничество (10 юни 1982-12 юли 1988). Депутат от 4-ото до 7-ото Народно събрание (1962-1981) и в 9-ото Народно събрание (15 декември 1988-3 април 1990).

Лиляна Тодорова, режисьор на детски спектакли (1919-1994).
Работила е като учителка (1940-1943), режисьор (1951-1986) в детския отдел на Народния театър за младежта. Основател и ръководител на Детската театрална школа при Пионерския детски комплекс "Г. Димитров" (1948 - 1951). Удостоена е със званията "Заслужил артист" (1969) и "Народен артист" (23 май 1987).

Максим Асенов (Максим Асенов Йосифов), поет, публицист и драматург (1928-1995).
Отговорен редактор на сп. "Антени" (1977-1985). Автор е на книги за деца и юноши, пиеси и книги със сатира.

Данчо Лазаров (Данчо Лазаров Данчев), спортен деец (1943).
Бил е президент на волейболен клуб "Левски Сиконко". Председател на Управителния съвет на Българската федерация по волейбол  (14 ноември 2001-13 март 2020).

Живко Колев, поет и сценарист (1954).
Автор е на текстовете на около 1000 детски, естрадни и хумористични песни, на стотици сценарии на телевизионни шоупрограми и концерти - "Мелодия на годината", "Телевизионна дискотека" и др. Сред песните по негови текстове са "Клоунът", "Ключ от чужда стая", "Големият кораб минава", "Джалма", "Да чукна на дърво" и др. Режисьор е на вариететни програми и концерти. Един създателите и основните автори е на телевизионното предаване "НЛО". Автор е на книгите със стихове "Бурята в сърцето ми" (1997), "Забранено за ученици" (1997), "Жирайфелова кула: Весели стихчета за животните" (1997) "Не плачи за мен, България" (1999).

Стоян Ганев, политик (1955-2013).
Преподавател по Конституционно право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1985-1989).  Говорител (от 6 юли 1990) на Съюза на демократичните сили (СДС). Съпредседател на Обединения демократичен център (ОДЦ) (преименуван на Обединен християндемократически съюз) (април 1990-16 май 1993). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991), в 36-ото Народно събрание (21 октомври-8 ноември 1991). Заместник министър-председател (8 ноември 1991-20 май 1992) и министър на външните работи (8 ноември 1991- 30 декември 1992). Председател на 47-ата сесия на Общото събрание на ООН (15 септември 1992-1993). Директор на кабинета на министър-председателя Симеон Сакскобургготски (21 август 2001-4 март 2002). От 1996 г. в САЩ е професор в Ню Йорк юнивърсити, Манхатън, Ню Йорк, директор на Центъра за международни и регионални изследвания в Ню Игланд, вицепрезидент и редовен професор по международни отношения и международно право в Бриджпортския американски университет, директор на Център по международни отношения в същия университет, директор на Новоанглиийския център за международни и регионални науки в Станфорд, Кънектикът, Калифорния. Носител на венецуелския орден "Франсиско де Миранда" (юни 1992), на "Големия почетен кръст" на Асоциацията за единство на Латинска Америка (14 октомври 1992), на Златен медал за мир, присъден му от генералния секретар на ООН, за заслугите му за запазване на мира и сигурността на планетата (21 декември 1992).

Николай Костадинов, актьор (1959-2004).
Играл е в Драматичния театър "Стефан Киров" в Сливен, в Театър "София", Театър "Зад канала", в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов", в Народния театър "Иван Вазов" (1998-2004) и др.

проф. Людмил Георгиев, психолог и политик (1960).
От 1990 г. е преподавател по социална психология, а от 2001 г. по социална, етническа и политическа психология в Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски", ръководител на катедра "Социална, организационна, клинична и педагогическа психология" към Философски факултет на университета. Съветник по връзки с обществеността на президента на Американския университет в България (1991-1994). Член на Управителния съвет на Институт за изследване на интеграцията (1998). Член на факултетния съвет на Философски факултет при СУ "Св. Климент Охридски" (1999). Бил е преподавател във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър". Член на Централния съвет на партия "Движение за права и свободи" (2006-2010). Автор е на публицистични студии и статии, на 8 книги, сред които "Балканите и новия световен ред" (2000) и трилогията "Критика на етнонационалния рационализъм" (1999, 2013), "Критика на политическия рационализъм" (2000, 2013), "Критика на историческия рационализъм" (2013) и др.

На този ден са родени и:

Франческо Сфорца, представител на италианската благородническа династия Сфорца (1401-1466).
Херцог на Милано (1450-1466). По време на неговото управление Милано се превръща в голям културен център.

Филип Ото Рунге, немски живописец и график (1777-1810).

Александър Афанасиев, руски историк и литератор, фолклорист (1826-1871).

Албърт Уорнър, американски кинопродуцент (1884-1967).
Един от четиримата братя, основали холивудската компания "Уорнър Брадърс Пикчърс"(4 април 1923).  Четиримата са част от 12-те наследници на емигриралият от Полша през 1883 г. обущар Бенджамин Уорнър Айхелбаум.

Фридрих Цандер, съветски учен и изобретател в областта на ракетните двигатели (1887-1933).

Реймънд Чандлър, американски писател и сценарист (1888-1959).
Майстор на криминалния жанр. Най-известните му криминални романи са за частния детектив Филип Марлоу - "Големият сън" (1939), "Сбогом, моя красавице" (1940), "Високият прозорец" (1942), "Дамата от езерото" (1943), "По-малката сестра" (1949), "Дългото сбогуване" (1953) и др. Носител на наградата "Едгар Алън По" за романа "Дългото сбогуване" (1955).

Владимир Климов, съветски учен в областта на авиацията и конструктор на авиационни двигатели (1892-1962).

Хайле Селасие Първи, етиопски владетел (1892-1975).
Император на Етиопия (2 ноември 1930-12 септември 1974). Свален е от власт с военен преврат на 12 септември 1974 г.

Владимир Прелог, швейцарски химик от сръбски произход (1906-1998). 
Изследва метаболизма на микроорганизмите и установява механизма на действие на някои антибиотици, които нарушават последователността на метаболитните процеси, като блокират действието на някои биологично активни вещества. Заедно с Ханс Герлах открива нов вид изомерия, която наричат циклостереоизомерия. Носител на Нобелова награда за химия за 1975 г. за изследванията му върху стереохимията на органичните молекули и реакции. Той си поделя наградата с австралийския химик Джон Корнфорт за работата му върху стереохимията на ензимокаталитичните реакции.

Пимен, патриарх Московски и на цяла Русия (3 юни 1971-3 май 1990) (1910-1990).

Дамяно Дамяни, италиански режисьор и сценарист (1922-2013).
Режисьор е на сериала "Октопод" (1984-1999) с участието на италиански актьор Микеле Плачидо в ролята на комисар Корадо Катани. Режисьор и сценарист е на филмите "Червило"(1960), "Денят на совата" (1968), "Най-красивата съпруга" (1970), "Един мъж на колене" (1980), "Сицилианска връзка" (1985), "Разследването (1986) и др. Носител на наградите "Сребърна мечка" (1986), "Златна раковина" (1962) и др.

Леон Флайшър, американски пианист (1928-2020).

Серджо Матарела, италиански политик (1941).
Министър за връзки с парламента на Италия (14 април 1988 - 22 юли 1989). Министър на образованието на Италия (22 юли 1989 - 26 юли 1990). Заместник министър-председател на Италия (21 октомври 1998 - 22 декември 1999). Министър на отбраната на Италия (22 декември 1999 - 11 юни 2001). От 3 февруари 2015 г. е президент на Италия.

Филип Сиймор Хофман, американски актьор и режисьор (1967-2014).
Участвал е във филмите "Усещане за жена" (1992), "Буги нощи" (1997), "Големият Лебовски" (1998), "Пач Адамс" (1998), "Магнолия" (1999), "Почти известни" (2000), "Червеният дракон" (2002), "Студена планина" (2003), "Капоти" (2005), "Мисията невъзможна 3" (2006), "Игрите на дявола" (2007), "Синекдоха, Ню Йорк" (2008), "Маската на властта" (2011), "Игрите на глада: Възпламеняване" (2013), "Игрите на глада: Сойка-присмехулка - част 1" (2014), "Игрите на глада: Сойка присмехулка - част 2" (2015) и др. Носител на награда "Оскар" (2006). Носител на награда БАФТА (2006). Носител на награда "Златен глобус" (2006). На 2 февруари 2014 г. умира в апартамента си в Манхатън, Ню Йорк, САЩ, от свръхдоза наркотици.

Марко Боде, френски футболист и спортен деец (1969).
Печели сребърен медал от Световното първенство през 2002 г. в Република Корея и Япония, и златен медал от Европейското първенство през 1996 г. в Англия с националния отбор по футбол.

Джовани Елбер, бразилски футболист (1972).
С "Байерн Мюнхен" (Германия) печели турнира Шампионска лига (2001).

Алесио Такинарди, италиански футболист (1975).
С "Ювентус" (Италия) печели турнира Шампионска лига (1996).

Сотириос Кириякос, гръцки футболист (1979).

Алесио Черчи, италиански футболист (1987).

Това е денят на смъртта на:

Михаил Романов, руски цар (1613-1645) (1596-1645).
Първият от династията Романови. Избран на Земския събор на 21 февруари 1613 г. по инициатива на болярите.

Петър Парчевич, български католически духовник и дипломат (ок.1612-1674).
Завършва теология в Рим (слез 1630). През 1656 г. е посветен в сан секретар на марцианополския (преславския) католически архиепископ от папа Александър VII. През 1661 г. е лишен от сан поради заболяване и невъзможност да изпълнява задълженията си. През 1668 г. е провъзгласен за барон от австрийския император Леополд т и е назначен за администратор и апостолически викарий на Молдова. Посвещава почти целия си живот на политическа дейност в полза на своя народ.

Доменико Скарлати (Джузепе Доменико Скарлати), италиански композитор (1685-1757).
Автор е на над 10 опери, 496 пиеси, 555 фуги и сонати за клавесин и множество серенади.

Айзък Сингер, американски предприемач (1811-1875).
Изобретил е първата в света битова шевна машина (12 август 1851).

ген. Юлисис Грант, американски пълководец и политик (1822-1885).
Командващ на армията на Севера (март 1864-9 април 1865) по време на Гражданската война в САЩ (12 април 1861-9 април 1865). 18-и президент на САЩ (4 март 1869-4 март 1877).

Виктор Васнецов, руски художник живописец и график (1848-1926).

Сър Уилям Рамзи, британски химик и физик (1852-1916).
Открил е хелия (1868), аргона (1894), криптона (1898) и други газове. Носител на Нобелова награда за химия за 1904 г. като признание за заслугите му при откриване на инертните газове във въздуха и определяне на тяхното място в периодичната система. През 1910 г. той открива в радиоактивната емисия на радия последния инертен газ и го нарича нитон (дн. радон).

Кордел Хъл, американски политик (1871-1955).
Държавен секретар на САЩ (1933-1944). Един от основателите на ООН (1945). Носител на Нобелова награда за мир като признание за работата му за утвържданване на мира в Западното полукълбо и за подписването на международни търговски договори, както и за усилията му за учредяване на ООН (1945).

Дейвид Грифит, американски режисьор (1875-1948).
Режисьор е на филмите "Раждането на една нация" (1915), "Нетърпимост" (1916) и др. Въведен е в Алеята на славата в Лос Анджелис (1960).

Хенри Дейл, британски физиолог и фармаколог (1875-1968).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1936 г. заедно с американския физиолог от немски произход Ото Льови за откритията, свързани с химичното предаване ма нервните импулси.

Александър Герасимов, руски художник (1881-1963).

Антон Иванов, български партиен деец (1884-1942).
Деец на Българска комунистическа партия (БКП) и на Българската работническа партия (БРП) (к). Председател на Металоработническия съюз (1919-1924). Ръководител на стачните борби на металоработниците в България (1908-1919). Депутат от 17-ото до 20-ото Обикновено народно събрание (1919-1923).Осъден на смърт на 23 юли 1942 г. по дело 585/1942 срещу членове и сътрудници  на ЦК на БРП (к )  и разстрелян същия ден на гарнизонното стрелбище на Школата за запасни офицери в София.

Робърт Флеърти, американски режисьор и оператор (1884-1951).
Наречен баща на документалното кино. Режисьор е на филмите "Нанук от Севера" (1922), "Табу" (1931), съвместно с немския филмов режисьор Фридрих Вилхелм Мурнау, "Индустриална Британия" (1931), Човекът от Аран (1934), Луизианска история (1948) и др.

Никола Танев, български художник живописец (1890-1962).
Определян е като "слънчев живописец" заради цикъла картини от Карлово, които рисува през 30-те г. на ХХ в. Има 28 самостоятелни изложби в България и 27 в Италия, Франция, Германия, Испания, Швеция, Румъния и др. Негови картини са част от експозициите на редица музеи в страната и в Европа, както и от частни колекции. Удостоен със званието "Народен художник" (1969).

Джузепе Томази ди Лампедуза, италиански писател (1896-1957).

Арлети (ист. име Арлет Леони Батия), френска актриса (1898-1992).
Снимала се е в периода 1930-1963 г. в около 60 филма, най-известните от които са "Децата на рая", "Отел дю нор", "Вечерни посетители" и др. 

Георги Минчев, български политически деец (1907-1942).
Деец на Българската работническа партия (БРП) (к). Осъден на смърт на 23 юли 1942 г. по дело 585/1942 срещу членове и сътрудници  на ЦК на БРП (к ) и разстрелян същия ден на гарнизонното стрелбище на Школата за запасни офицери в София.

Петър Богданов, български агроном и партиен деец (1908-1942).
Един от основателите и ръководителите на Българския общ народен студентски съюз (1930). Деец на Българската работническа партия (БРП) (к). Осъден на смърт на 23 юли 1942 г. по дело 585/1942 срещу членове и сътрудници  на ЦК на БРП (к) и разстрелян същия ден на гарнизонното стрелбище на Школата за запасни офицери в София.

Никола Вапцаров, български поет и революционер (1909-1942).
Бил е машинен техник в Кочериново (1932-1936), огняр в Българските държавни железници и от 1938 г. - техник в Държавния екарисаж. Участва в Соболевата акция (1940).  От 1941 г. е  член на Българската работническа партия (БРП) и ръководител на Централната военна комисия при Централния комитет (ЦК) на БРП. На  4 март 1942 г. е арестуван за антифашистка дейност. Осъден на смърт на 23 юли 1942 г. по дело 585/1942 срещу членове и сътрудници  на ЦК на БРП (к) и разстрелян същия ден на гарнизонното стрелбище на Школата за запасни офицери в София. Автор е на сборника със стихове "Моторни песни" (1940) в четири цикъла - "Песни за човека", "Песни за родината", "Песни" и "Песни за една страна". Той е единственият българин, носител на Международната награда за мир (1952, посмъртно). Заради изключителния му принос в световната литература и култура Никола Вапцаров е включен в календара на ЮНЕСКО за 2009 г.

Юдора Уелти, американска писателка (1909-2001).

Атанас Романов, български журналист и политик (1911-1942).
Деец на Българската работническа партия (БРП). Редактира в. "Ехо" и сп. "Дъмпинг", където се печатат материали с антидържавна насоченост. По време на Втората световна война (1939-1945) е сътрудник на Централната военна комисия на БРП. Осъден на смърт на 23 юли 1942 г. по дело 585/1942 срещу членове и сътрудници  на Централния комитет на БРП и разстрелян същия ден на гарнизонното стрелбище на Школата за запасни офицери в София.

Цвети Иванов, български журналист (1914-1950).
Редактор във в."Социалистическа младеж" (1921-1934, 1938, 1944-1947), в. "Трезва борба" (932-1938, 1945-1949), в. "Дъга" (1934-1944), в. "Огледало" (1935-1936), в. "Сигнал" (1936), в. "Предел" (1937-1938). Управител на печатницата и директор на издателство "Хемус" (1940-1944), главен редактор на в. "Свободен народ" (септември 1945-1947).

Мохамад Захир Шах, афганистански политик (1914-2007).
Последният крал на Афганистан (8 ноември 1933-17 юли 1973). Свален е от власт с военен преврат на 17 юли 1973 г., организиран от братовчед му Сардар Мохамад Дауд Хан. Завръща се в Афганистан на 18 април 2002 г. след 29-годишно изгнание в Италия. В родината си получава титлата баща на афганистанската нация. Неговото управление остава в историята като един от най-мирните периоди на Афганистан.

Антон Попов, български журналист, публицист и поет (1915-1942).
Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война (1939-1945), от октомври 1941 г. е сътрудник на Централната военна комисия на Българската работническа партия (БРП). Осъден на смърт на 23 юли 1942 г. по дело 585/1942 срещу членове и сътрудници  на Централния комитет на БРП и разстрелян същия ден на гарнизонното стрелбище на Школата за запасни офицери в София.

Ернст Ото Фишер, немски химик (1918-2007).
Носител на Нобелова награда за химия (1973) заедно с британския химик Джефри Уилкинсън за тяхната новаторска работа, извършена независимо един от друг, в химията на органометалните, т.нар. сандвичевите съединения.

Монтгомъри Клифт, американски актьор (1920-1966).
Участвал е във филмите "Търсенето" (1948), "Място под слънцето" (1951), "Оттук до вечността" (1953), "Нюрнбергският процес" (1961) и др.

Мира Тодорова (ист. име Маргарита Тодорова Бръмбарова), българска журналистка и общественичка (1921-1997).
Кореспондент на в. "Работническо дело" в Букурещ (1949-1950). Кореспондент на Българската телеграфна агенция (БТА) в Прага (2 януари 1951-1961) и в Париж (1 октомври 1965-1968), главен редактор на "Информация за чужбина" на БТА (1961-1965), заместник-главен директор на БТА (9 април 1968-1 януари 1989). Член на Бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти (1971-1989). Носител на орден "Народна република България" първа степен (септември 1971), орден "Георги Димитров" (28 август 1981) и др.

акад. Румен Цанев, български молекулярен биолог и биохимик (1922-2007).
Завеждащ Централната биохимична лаборатория при Българска академия на науките (БАН) (1960). Основател (1972) и първи директор на Института по молекулярна биология при БАН (1972-1993). Член-кор. на БАН (1974). Председател на Националния съвет по биотехнология (1986-1988). Консултант на Международния трансфер на технологии към Международната агенция за борба с рака (1976). Участва в колектива, създал генноинженерен човешки гамаинтерферон, получил европейски патент. Носител на награда "Асен Златаров" за химически и биологически науки на Президиума на БАН и Софийския университет "Св. Климент Охридски" (с колектив) за оригинални научни приноси върху структурата на хроматина (1978). Лауреат на Димитровска награда (1969). Удостоен със званието "Заслужил деятел на науката" (1982). Носител на орден "Народна република България" първа степен за активна научна и обществена дейност и във връзка с неговата 60-годишнина (7 октомври 1982), на годишната награда на БАН за биологически науки за 1994 г. От 2008 г. Институтът по молекулярна биология носи неговото име.

Григор Стоичков, български политик (1926-2016).
Депутат от 4-ото до 9-ото Народно събрание (1962-1990). Министър на транспорта (6 октомври 1969-24 юли 1973), министър на строежите и архитектурата (24 юли 1973-12 май 1977). Заместник-председател на Министерския съвет (12 май 1977-18 юни 1981; 18 юни 1981-28 януари 1986; 19 юни 1986-8 февруари 1989). Министър на земеделието и хранителната промишленост (28 април 1978-29 април 1979), министър на строителството и селищното устройство (4 януари 1984-28 януари 1986). Носител на орден "Георги Димитров" (31 януари 1976, декември 1981), на орден "13 века България" (8 септември 1984).

Хасан Втори, крал на Мароко (3 март 1961-23 юли 1999) (1929-1999).

Джалма Сантос, бразилски футболист и треньор (1929-2013).
Печели златни медали от Световните първенства през 1958 г. в Швеция и през 1962 г. в Чили, с националния отбор по футбол.

проф. Георги Данчев, български писател литературен историк, изследовател на старобългарската и възрожденската литература и българския фолклор (1932-2006).
Работи като асистент (1963-1966), старши асистент (1966-1969), доцент (1969-1980) и професор (след 1980) по История на българската литература до Освобождението във Висшия педагогически институт "Братя Кирил и Методий" (дн. Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий"). Лектор по български език и литература в университета в гр. Рим, Италия (1981-1985). Заместник-декан на Филологическия факултет във Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий" (1968-1970) и ръководител на Катедрата по българска литература (1971-1981) в университета,  заместник-ректор на университета (1970-1979; 1986-1987) и негов ректор (1987-1991). Създател и директор(1978-1981) на Международния летен семинар за чуждестранни българисти и слависти, създател и директор (от 1990) на Научно-изследователския център "Търновска книжовна школа" към Великотърновския университет  "Св. св. Кирил и Методий". Автор е на 16 книги със стихотворения, сред които"Гергьовска люлка" (1966), "Фрески" (1970), "Упорити хребети" (1982), ""Жилав корен" (1982), "Трептят антените" (1989), "Попътни откровения" (1992) и др. От 1963 г. се занимава с  научни изследвания върху историята на българската литература и фолклор. Автор е на повече от 80 научни статии и 7 книги.

Стивън Уайнбърг, американски физик (1933-2021).
Носител на Нобелова награда за физика за 1979 г. заедно с пакистанския физик Абдус Салам и американския физик Шелдън Глашоу за техния принос към теорията на обединеното слабо и електромагнитно взаимодействие между елементарните частици, включително и за предсказването на слабия неутрален ток.

Денис Фарина, американски актьор (1944-2013).
Участвал е във филмите "Среднощно препускане" (1988), в който си партнира с Робърт де Ниро, "Игра на пари" (1995), "Извън контрол" (1998) на Стивън Содърбърг, "Спасяването на редник Райън" (1998) на Стивън Спилбърг, "Гепи" (2000) на Гай Ричи и др. Сред най-запомнящите се роли на Денис Фарина е тази на нюйоркския детектив Джо Фонтана в популярния телевизионен сериал "Закон и ред" (1990).

Пол Мадли, английски футболист (1944-2018).

Катя Паскалева, българска актриса (1945-2002).
Играла е в драматичните театри в Пазарджик, Толбухин (дн. Добрич), Пловдив и София -  Драматичен театър "София" (дн. Театър "София") и Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов". Участвала е във филмите "Козият рог" (1972), "Понеделник сутрин" (1967), "Матриархат" (1977), "Отклонение" (1967), "Шарен свят" (1971), "Мъже без работа" (1973), "Нона" (1973), "Иван Кондарев" (1974), "Вилна зона" (1975), "Слънчев удар" (1977), "Звезди в косите, сълзи в очите" (1977), "Елегия" (1982), "Най-тежкият грях" (1982), "Равновесие" (1983), "Поетът и дяволът" (1984), "Тази хубава зряла възраст" (1985), "Ева на третия етаж" (1987), "Аз, графинята" (1989), "Аритмия" (1992), "Хайдути" (1975) и др. Член на Съюза на българските филмови дейци. Удостоена със званието "Заслужил артист" (август 1974). За ролята си във филма "Козият рог" е носителка на наградата за най-добра киноактриса от Десетия международен филмов фестивал в Панама (1972), на наградата "Фемина" в Брюксел, Белгия, награда за принос в развитието на световното кино от кинофестивала в Карлови Вари, Чехословакия (1976). Носителка на награда за женска роля от фестивала "Златна роза" във Варна за ролята си във филма "Вилна зона" (1976), на награда за актьорско майсторство на Съюза на артистите в България (1981), на награда за женска роля на Съюза на българските филмови дейци за ролята във филма "Памет" (1986), на награда за поддържаща женска роля за филма "Ева на третия етаж" от фестивала в Карлови Вари, Чехословакия (1987), на наградата "Аскеер" за водеща женска роля на Театър "Българска армия" (1991), награда за най-добра актриса на Съюза на българските филмови дейци за ролите във филмите "Забраненият плод" и "Търкалящи се камъни" (декември 1995).

Агоп Мелконян, български писател фантаст, преводач и журналист (1949-2006).
Издател на сп. за научна фантастика "Омега" (1990). Създател (1997) и редактор (1997-2002) на месечното сп. "Върколак" (по-късно преименувано в "Зона F"). Автор е на над десет книги с разкази и повести, сред които сборниците с фантастични разкази и новели "Спомен за света" (1980), "Греховно и неприкосновено" (1983), "Via dolorosa" (1987), на романите "Смърт в раковината" и "Суматоха за душите" (2004), пиесите "Антиутопия", "Спектакъл без край", "Страхът живее в нас" и др. Преводач на арменска литература и поезия. Носител на наградата за фантастика "Гравитион" (1991). От 2012 г. електронното списание "Сборище на трубадури" и семейство Мелконян организират конкурс за кратък фантастичен разказ по повод годишнина от рождението на Агоп Мелконян (10 март 1949).

Едмонд Демирджиян, български художник (1951-2009).
Работил е в областта на рисунката, колажа, живописта и графиката. Носител на наградата на София за изключителни заслуги в областта на изкуството и културата (17 септември 2006). През 2010 г. е създадена фондация "Едмонд Демирджиян" с цел да популяризира неговото творчество и да подпомага млади художници и музиканти. Фондацията ежегодно връчва награда за живопис за обещаващо развитие и посветеност на изкуството.

Валдир Перес, бразилски футболист (вратар) (1951-2017).
Печели бронзов медал от Световното първенство през 1978 г. в Аржентина с националния отбор по футбол.

Сали Райд, американски астронавт (1951-2012).
Първата американка (и третата жена в света), полетяла в космоса на космическата совалка "Чалънджър" (18 юни 1983).

Ейми Уайнхаус, британска певица и композиторка (1983-2011).
Носителка на 5 награди "Грами" (2008). В нейна памет е основана благотворителна фондация "Ейми Уайнхаус" (14 септември 2011) в помощ на млади хора от Великобритания и по света със здравни проблеми, с увреждания и с пристрастявания към субстанции.