site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 19 юли в  историята

19 юли 2023 г., сряда, 29-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Макрина. Преп. Дий.

В България се отбелязва:

Денят на българската дипломатическа служба. Отбелязва се от 1999 г. с резолюция на министъра на външните работи Надежда Михайлова от 21 април 1999 г. Годишнина от издаването (1879) на указ от княз Александър I, с който се назначават първите български дипломатически представители в чужбина - Драган Цанков в Цариград, Евлоги Георгиев в Букурещ и Димитър Кирович в Белград.

На този ден в България:

1864 - В Букурещ, Румъния, е отпечатан единственият брой на в. "Бранител", редактиран от Георги Раковски.

1880 - Със Заповед 129 на Военното ведомство е учреден българският медал "За Освобождението 1877-1878 година", по повод на третата годишнина от кръвопролитните боеве на Българското опълчение при Стара Загора, Шипка и Шейново. По-късно медалът е връчен на всички опълченци.

1907 - Създадена е първата лаборатория по криминалистика в България. Лабораторията поставя и началото на изграждането на Научноизследователския институт по криминалистика и криминология на Министерството на вътрешните работи, създаден на 11 март 1968 г. с Разпореждане 89 на Министерския съвет.

1923 - Конституционният блок (коалиция на Демократическата, Обединената народно-прогресивна и Радикалдемократическата партия) се саморазпуска под натиска на военните, ВМРО и правителството. Взето е решение за сливане на партиите от коалицията в едно цяло и е създадена нова партия Демократически сговор. Конституционният блок е образуван на 6 юли 1922 г. по инициатива на Андрей Ляпчев и Атанас Буров, за да обедини усилията на основните партии от демократичната опозиция срещу управлението на Българския земеделски народен съюз.

1925 - По време на панихида на гроба на Стефан Стамболов - министър-председател и министър на вътрешните работи (20 август 1887-19 май 1894), е обявено възстановяването на ръководената от него от 1887 г. до 1894 г. Народнолиберална партия.

1974 - България установява дипломатически отношения с Того.

2000 - 38-ото Народно събрание приема Закон за изменение и допълнение на Закона за митниците, с който Главно управление "Митници" към Министерството на финансите се преобразува в Агенция "Митници". 

2005 - Министърът на външните работи в оставка Соломон Паси открива на мястото, където се пресичат границите на България, Гърция и Турция специален граничен знак, символизиращ приятелството между трите съседни държави. Монументът е поставен на остров Кавак Ада, разположен в р. Марица, и представлява триъгълна пирамида с височина 2,5 м, върху която има надпис на български, гръцки и турски език "Солидарни към обединена Европа". Върхът бележи точно мястото, където се събират трите граници, а всяка от страните на пирамидата е насочена към съответната територия.

2008 - С решение на Общинския съвет на Стара Загора за първи път 19 юли се чества като Ден на възпоменание на жертвите, загинали при опожаряването на Стара Загора на 19 юли 1877 г. Хиляди старозагорци участват в шествие в памет на 14 500-те души, загинали на този ден.

2012 - В Бургас е обявен ден на траур по повод жертвите от атентата на Бургаското летище "Сарафово", извършен на 18 юли 2012 г. При взрива на автобус на паркинга пред терминал "пристигащи" загиват 7 души, а 36 са ранени. Пет от жертвите са граждани на Израел. Загива и един българин, шофьор на взривения автобус. Седмият загинал е вероятният атентатор самоубиец.

2014 - Председателят на парламента Михаил Миков, министърът на регионалното развитите Десислава Терзиева и министърът на енергетиката на Сърбия Александър Антич правят "първа копка" за строителството на пътна връзка до бъдещия нов ГКПП при Салаш, община Белоградчик, и Ново корито, Сърбия. Стойността на договора на пътния участък от 5 км от с. Салаш до границата със Сърбия е близо 3,9  млн. лв., а средствата са осигурени от Публичната инвестиционна програма на правителството.

2015 - След 9-годишно прекъсване от 17 до 19 юли 2015 г. на роженските поляни в Родопите се провежда Съборът на народното творчество и животновъдство "Рожен", организиран от община Смолян. Той е наследник на едноименния национален фолклорен събор, чието последно издание е през 2006 г. Над 8300 певци, танцьори, инструменталисти от страната са участвали във фолклорния конкурс, включен в програмата на събора, а близо 350 000 гости са го посетили.

2016 - Годишната награда на Дипломатическия институт Docendo Discimus е връчена на акад. Пламен Карталов от директора на Дипломатическия институт Таня Михайлова за водената политика от Софийската опера и балет по популяризиране на положителния образ на България чрез културната дипломация.

2017 - Министерски съвет приема Национална стратегия за борба с трафика на хора за периода 2017 - 2021 г. Стратегията обхваща националната политика в областта на трафика на хора в дългосрочен план и формулира приоритетите и целите, свързани с ефективното противодействие на престъплението и на последиците от него.

2018 - На интернет страницата на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е публикувано решение на комисията, с което КЗК забранява придобиването на контрол от страна на "Инерком България" ЕАД върху "ЧЕЗ България" ЕАД, "ЧЕЗ Разпределение България" АД, "ЧЕЗ Електро България" АД, "ЧЕЗ Трейд България" ЕАД, "Фри Енерджи Проджект Орешец" ЕАД, "Бара Груп" ЕООД.

2019 - Народното събрание ратифицира международните договори за закупуване на самолети F-16 Block 70 за въоръжените сили на Република България и необходимото оборудване, свързани материали и услуги, и за поддръжка. Актуализиран е и държавния бюджет за 2019 г. и увеличава разходите по бюджета на Министерството на отбраната с 2,1 млрд. лв., с което се цели обезпечаването на закупуването на нов тип бойни самолети.

2020 - След почти седемгодишно отсъствие на пазара излиза специално издание на списание "ЛИК" на Българската телеграфна агенция (БТА). Темата на броя е: "Светът след коронавируса" и е провокирана от пандемията от коронавируса "Ковид-19". В изданието са събрани 61 гледни точки на интелектуалци, хора на изкуството и учени от България и чужбина, за неизбежните промени в живота, предизвикани от коронавируса. В броя като естествена илюстрация на онова, през което преминава светът по време на пандемията, са включени и фотографии от виртуалната фотоизложба "Не е сън" на БТА на нейните фоторепортери и на колегите им от информационните агенции по света.

2021 - В Гербовата зала на президентството държавният глава Румен Радев удостоява с орден "Мадарски конник" - първа степен посланика на Кралство Нидерландия в България Берендина Мария тен Тъшър за големите заслуги на дипломата за укрепването и задълбочаването на приятелските връзки и сътрудничеството между България и Нидерландия.

2022 - В столичния квартал "Илиянци" е осветен нов православен храм, посветен на Свети пророк Илия, чиято памет се почита от Българската православна църква на 20 юли. Освещаването на новоизградения храм е извършено от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп.

На този ден по света:

1553 - Мери Тюдор е провъзгласена за кралица на Англия. Коронясана е на 1 октомври 1553 г. и управлява до смъртта си на 17 ноември 1558 г.

1843 - На вода е пуснат параходът "Великобритания" - най-големият трансатлантически пътнически и търговски витлов параход с железен корпус. На борда му могат да пътуват 252 пътници и 130 души екипаж. Първото трансатлантическо плаване е на 26 юни 1845 г. от Ливърпул, Великобритания до Ню Йорк, САЩ, като изминава 3100 мили за 14 дни и 21 часа.

1870 - Начало на Френско-пруската война. Войната е обявена от Франция, а Прусия е подкрепяна от Северногерманската конфедерация и от южните германски държави Баден, Вюртемберг и Бавария. През януари 1871 г. пруските армии влизат в Париж. На 18 януари 1871 г. в Огледалната зала на двореца Версай е обявено обединяването на Германия под хегемонията на Прусия и образуването на Германската империя. Към този момент повече от 1/3 от територията на Франция е окупирана. Войната завършва с подписването на Франкфуртския мирен договор на 10 май 1871 г. между Германия и Франция. Основните положения на договора се съдържат в предварителния мирен договор, подписан на 26 февруари 1871 г. във Версай. Франция отстъпва на Германия Елзас и североизточната част на Лотарингия и се задължава да заплати 5 млрд. франка контрибуции. По време на войната загиват 49 370 германски военни и 138 900 френски военни, а други 383 860 са пленени.

1900 - Открита е първата линия на метрото в Париж, Франция.

1908 - В Лондон, Великобритания, е основана Международната федерация по плуване (FINA).

1908 - В Ротердам е основан нидерландският футболен клуб "Фейенорд".

1921 - Основана е Монголската телеграфна агенция с решение на правителството. Създадена е като Монголска телеграфна агенция (МОНТА) и е преименувана на Монголска национална телеграфна агенция (МОНЦАМЕ).

1943 - Въздушни бомбардировки над Рим, Италия, от съюзническите войски  за първи път по време на Втората световна война (1939-1945). Загиват около 1400 мирни граждани.

1952 - Открити са 15-ите летни Олимпийски игри в Хелзинки, Финландия. Игрите завършват на 3 август 1952 г. В тях участват 4955 спортисти (519 жени и 4436 мъже) от 69 държави, които се състезават в 17 вида спорт. Българският боксьор Борис Георгиев печели бронзов медал. Това е първият олимпийски медал за България.

1980 - Открити са 22-ите летни Олимпийски игри в Москва, СССР (дн. Русия). Игрите завършват на 3 август 1980 г. В тях участват 5 179 (4064 мъже и 1115 жени) от 80 държави, които се състезават в 21 вида спорт. Това са първите Летни олимпийски игри, които се провеждат в социалистическа страна - СССР. Игрите са бойкотирани от повечето западни държави. България участва с 289 спортисти, които печелят 8 златни, 16 сребърни и 17 бронзови медала и заемат трето място в крайното класиране.

1988 - Ирак потвърждава, че приема резолюция 598 на Съвета за сигурност на ООН, приета на 20 юли 1987 г., предвиждаща под егидата на генералния секретар на ООН да бъде сформиран екип за преговори между Иран и Ирак за прекратяване на огъня в Ирано-иракската война и за започване на преговори между двете страни до една година. Предишния ден на 18 юли 1988 г. Иран уведомява писмено генералния секретар на ООН, че приема резолюцията. На 8 август 1988 г. е постигнато споразумение между постоянните представители на правителствата на Иран и Ирак съгласно което, считано от 3.00 ч. на 20 август 1988 г. се прекратява огъня и от 25 август 1988 г. в Женева, Швейцария, започват преки преговори между двете страни под егидата на генералния секретар на ООН. Войната между Иран и Ирак започва на 22 септември 1980 г. и завършва на  20 август 1988 г.

1996 - Открити са 26-ите летни Олимпийски игри в Атланта, САЩ. Игрите завършват на 4 август 1996 г. В тях участват 10 318 спортисти (3512 жени и  6806 мъже) от 197 държави, които се състезават в 26 вида спорт.

2004 - След отсъствие от 44 години в Атина отново са пуснати в движение трамваите, като новооткритите трамвайни линии свързват централния атински площад Синтагма с крайбрежните квартали Глифада и Палео Фалиро и всеки ден обслужват по 80 000 пътници. Маршрутът на трамвайната линия обхваща 26 км с 47 спирки и преминава главно по крайбрежната ивица.

2005 - Канада става четвъртата държава в света (след Нидерландия, Белгия и Испания), позволяваща хомосексуалните бракове и осиновяването на деца от хомосексуални двойки.

2011 - В Сантяго, Чили, съдебни медици обявяват, че президентът на Чили Салвадор Алиенде се е самоубил в деня на държавния преврат, извършен на 11 септември 1973 г. Заради разследването на причините на смъртта на Алиенде тленните останки на президента са ексхумирани през май 2011 г. Той умира прострелян в президентския дворец в Сантяго по време на бомбардировките, в деня на държавния преврат, извършен от ген. Аугусто Пиночет. Салвадор Алиенде е първият марксист, избран за президент на Чили през 1970 г.

2016 - Според Националното управление по изследване на океаните и атмосферата юни 2016 г. е бил най-топлият юни от 1880 г., откакто се води статистика. Това е 14-ият последователен месец, подобрил рекорда за високи температури на планетата. Това е най-дългият непрекъснат период на покачване на глобалните температури от 137 г.

2017 - В Русия Държавната дума приема окончателно закон за задължително полагане на клетва при получаване на руско гражданство. Актът предвижда освен това от руско гражданство да бъдат лишавани осъдените за тероризъм и екстремизъм.

2018 - Парламентът на Република Македония приема Декларация за подкрепа на процеса за членство на страната в НАТО.   
                           
2019 - В Париж, Франция, съд отхвърля иск за обезщетение, заведен от близо 1000 души, роднини на загиналите и оцелели при потъването на ферибота "Естония" на 28 септември 1994 г. Ищците претендират за 40,8 млн. евро от френската агенция "Бюро веритас", оценила кораба като годен за плаване, и от германския корабостроител "Майер Верфт". Съдът отхвърля иска, защото нито една от двете организации не е допуснала "преднамерена грешка". На 28 септември 1994 г. фериботът потъва край шведския остров Уто в Балтийско море, докато пътува между от Талин, Естония, за Стокхолм, Швеция. Загиват 852 от 989 души на борда.

2020 - В северната част на Исландия е регистрирано земетресение с магнитуд 4,7 по скалата на Рихтер. Главният трус е последван от десетки вторични по линията на разлома Тьорнс на север от Сиглюфьордюр. Няма данни за жертви или щети.

2021 - Инфлацията в Судан надхвърля 400 процента. Според правителствено комюнике, цитирано от официалната агенция СУНА, нивото на годишната инфлация достига 412,75 процента през юни, докато през май то е 378,79 процента. След 30 години управление на авторитарния лидер Омар Башир, свален от власт през април 2019 г. под натиска на протестно движение и американски санкции, Судан изпада в дълбока икономическа криза.

2022 - В Конингсби, Източна Англия, е регистрирана температура от 40,3 градуса по Целзий, което е най-високата температура, регистрирана някога във Великобритания. Най-високата температура, регистрирана в страната до този момент е 38,7 градуса по Целзий, измерена през 2019 г.

Родени на този ден българи:

Бачо Киро (ист. име Киро Петров Занев), учител, книжовник и революционер, участник в националноосвободителното движение (1835-1876).
На 14 години става учител в с. Коевци (1849). В продължение на 27 години е учител в търновските села Мусина, Вишовград, Михалци и Бяла черква. Инициатор е за основаването на читалище "Селска любов" в Бяла Черква (дн. Народно читалище "Бачо Киро -1869") (1869). Пише и издава стихотворения, стихотворни пътеписи, драмата "Сиромах Танчо" (1879), религиозни поучителни слова, разкази за исторически събития и др. Сътрудничи на в. "Македония". Основател и председател на революционния комитет в Бяла черква (1872). Един от главните организатори на революционните приготовления в селата от западната част на Търновски революционен окръг за Априлското въстание (1876). При обявяването му се присъединява с дружина от 101 въстаници към четата на Поп Харитон. Подвойвода на четата. Участва в сраженията на четата в Дряновския манастир "Св. Архангел Михаил" срещу многохилядна османска войска (11-19 май 1876). Манастирът е опожарен и разрушен, а той е един от 47 души, които успяват да се измъкнат. Достига до Бяла черква, но е предаден на османските власти. Осъден е на смърт и обесен в Търново. 

Харалампи Тачев, художник (1875-1944).
Той е първият български художник декоратор. Един от основателите на дружество "Съвременно изкуство" (1903), на Съюза на южнославянските художници "Лада" и на Дружеството на южнобългарските художници. Бил е преподавател в Държавното художествено-индустриално училище в София. По негови проекти са изработени фасадите и интериорите на много обществени сгради в България. Сред тях са храм-паметникът "Александър Невски", мавзолеят на Александър Батенберг, дворецът "Врана", Синодалната палата, Централната минерална баня и др. Автор е на гербовете на София (1900), на Габрово (1935) и др.

кап. Димитър Списаревски, военен деец летец-изтребител (1916-1943).
Загива на 20 декември 1943 г. при първия си боен полет, след като сваля един американски бомбардировач чрез въздушен таран по време на бомбардировките на София от англо-американските военновъздушни сили през Втората световна война (1939-1945). Посмъртно е повишен в чин полковник.

Павел Джиджов (светско име Йосиф Джиджов), католически свещеник (1919-1952).
Ръкоположен за свещеник от латински обред на 26 януари 1945 г. Бил е учител в колежа във Варна, а по-късно е домакин в колежа "Свети Августин" в Пловдив. Арестуван и привлечен като обвиняем в процеса срещу шпионската и заговорническа католическа организация в България (29 септември-3 октомври 1952). Той е признат за виновен в създаването на "шпионска и заговорническа католическа организация в България", работила в услуга на Ватикана и на чужди разузнавания. На 3 октомври 1952 г. Върховният съд на Народна република България произнася присъдата му - смърт чрез разстрел и пълна конфискация на имуществото му. Разстрелян е в Софийския затвор в нощта на 11 срещу 12 ноември 1952 г. На 26 май 2002 г. папа Йоан Павел Втори го обявява за блажен заедно с католическите свещеници Камен Вичев и Йосафат Шишков. Заедно с католическия свещеник Евгений Босилков, провъзгласен за блажен на 15 март 1998 г., паметта им се почита на 13 ноември - деня на техния рожден ден на небето, като Ден за поклонение на католиците от целия свят пред мъченичеството на монсеньор Евгений Босилков, Никополски епископ, и на българските католически свещеници Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков.

Атанас Мандаджиев, писател (1926-2000).
Един от основателите на Международната асоциация на писателите криминалисти (АIEP), дългогодишен президент на Българската секция към AIEP (до смъртта си - 1 септември 2000). Автор е на повече от 40 книги - романи, публицистика, сборници с разкази и новели, сред които "Решаващият удар", "Старт към живота", "Бягство", "Когато денят е къс", "Вълчи капан", "Черен лист над пепелника", "Похитителката", "Белият цвят на рибите", "Жената, която наказва", "Зелената стена", "Глътка текила и олово", "Когато самолетите не излитат", "Сладко от зелени сливи", "Самотно тяло" и др. Сценарист е на телевизионната поредица "Баш майстора". Негови книги и разкази са преведени в Мексико, Испания, Русия, Китай, Словакия, Унгария, Румъния, Куба, Германия, Никарагуа, Турция, Израел и др. От 2000 г. Българската секция на Международната асоциация на писателите-криминалисти и детективска агенция "Саламандър връчват Годишни награди за криминална книга "Атанас Мандаджиев".

Георги Найденов, предприемач и банкер (1927-1998).
След 1944 г. постъпва в Първо управление на Държавна сигурност (разузнаването). През 1952 г. започва работа в Министерството на външната търговия (МВТ) като офицер на прикритие. Работи в българското търговско представителство в Египет (1952-1956) и в представителството в Истанбул, Турция (1958-1960). Бил е заместник-началник на Инженерното управление при Министерството на външната търговия, а по-късно оглавява създаденото през декември 1960 г. със "строго поверително" разпореждане на Министерския съвет "външнотърговско предприятие "Тексим" като фирма на Инженерното управление за внос и износ с капиталистическите страни". Основавател (1961) на първото задгранично дружество с българско участие фирмата "Имекстраком". Основател и първи председател на Надзорния съвет на "Тексимбанк" (26 август 1992-2 октомври 1998).

Илинда Маркова, писателка, поетеса, драматург, критик и преводач (1944).
Работила е в Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина, в Министерството на културата, във в. "Литературен фронт" и сп. "Съвременник". Превежда от английски, испански, руски и френски език. Автор е на книгите "Женска история и не съвсем", "Гримаси", "Временни роднинства", "Страх от котки", "В двора на китайския император", "27 еротични стихотворения" и др.

Нели Сандалска (ист. име Недялка Сандалска), юрист (1948).
Председател на Комитета по туризъм (1990-1991). Изпълнителен директор (1996-2002; 2003-2008) и председател на Управителния съвет на "Балкантурист" АД (2002-2003). Била е директор на "Би Ти Девелопмент Сървисиз" АД.

Богдана Карадочева, певица (1949).
През 1965 г. дебютира като солистка на "Студио 5" с ръководител Вили Казасян на едно от състезанията "Микрофонът е наш". Същата година осъществява първия си концерт и първия си запис ("Тази вечер аз съм хубава"). Най-известните й песни са "Дано" ("Ако до всяко добро същество"), "Остаряваме бавно", "Иване, Иване", "Помниш ли ти", "Нова година" и др. Интерпретира френския шансон и руския романс. През 80-те на 20 в. работи със Стефан Димитров и група "Вариант Б".  Била е водеща заедно с Васил Найденов  на предаването за българска забавна песен "Почти полунощ е" на Нова телевизия. Носителка е на множество награди, сред които: първа награда на Международния фестивал за забавна песен (1967,  Сочи, Русия), Голямата награда на "Златния Орфей" (1969) и др. Почетен гражданин на София (17 септември 2018).

Иван Лечев, китарист и композитор (1956).
От 1978 г. е китарист на българската рокгрупа "ФСБ". Свирил е и с българската рокгрупа "Стари муцуни". Композитор на филмова и театрална музика, създава музиката за детски телевизионни сериали, музикалните сигнали на bTV, автор е на музика за радио и телевизионни рекламни спотове и клипове. От 2013 г. е член на "Фондацията" - група, събрала петима рок музиканти от различни български формации - Иван Лечев, Дони, Кирил Маричков, Славчо Николов и Венко Поромански.

проф. Николай Овчаров, историк и археолог (1957).
Изследовател на старите български столици, откривател на свещения град на траките Перперикон в Източните Родопи, светилището на Орфей при село Татул,  средновековния манастир "Свети Йоан Предтеча" край Кърджали и др. Доктор на историческите науки, старши научен сътрудник в Националния археологически институт с музей към Българска академия на науките, където работи от 1981 г. Преподавател в Славянския университет (1995-1999), в Нов български университет (1999-2002) и др. Преподавател в Международния славянски университет в Москва, Русия (от 2003). Автор е на близо 50 книги и над 300 статии и научни съобщения. Носител на Голямата награда за принос в изследването на тракийската култура "Проф. Александър Фол" (2009), на орден "Св. св. Кирил и Методий" с огърлие за изключителни заслуги в областта на културата (4 юни 2010), на почетен знак "Златен век" - огърлие на Министерството на културата (19 май 2017). Почетен гражданин на Златоград (27 октомври 2017), Почетен гражданин на Търговище (22 февруари 2018) и Почетен гражданин на София (17 септември 2018).

Николай Боршуков, юрист (1957).
Бил е директор "Обща администрация" в Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси". Главен секретар на Изпълнителна агенция "Пътища" (м. септември 2000- м. януари 2001). Главен секретар на Държавната агенция за младежта и спорта (м. октомври 2001- м. ноември 2002) и на Министерството на младежта и спорта (м. ноември 2002-16 август 2005). Председател на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" (18 септември 2006-19 август 2009). Работи като консултант в областта на правото и финансите (септември 2009-май 2013). Началник на кабинета на министъра на младежта и спорта (19 юли 2013-6 август 2014).

Нелко Коларов, пианист, композитор и диригент (1959).   
Свирил е в рокгрупа "Импулс" (1981-1985). Диригент във Варненската филхармония (1985-1990). През 2004 г. е поканен като пианист в оркестъра на Робин Гиб от "Бий Джийс". Създава рокгрупа "Фобос" (2007). Автор е на музиката към театрални спектакли в Държавния куклен театър във Варна, както и над 400 песни, сред които "Есенни птици", "Сън" и "Ако ти си отидеш за миг", и над 200 аранжимента.

Борис Чернев, актьор (1964-2009).
Работил е в театъра в Пазарджик и в театър "Ателие 313". Озвучава реклами, филми и сериали. Най-известен е с дублажите си върху "От местопрестъплението", "Клъцни/Срежи", "Изгубени", "Бягство от затвора", "Герои" и "Грозната Бети". Председател на Гилдията на актьорите, работещи в дублажа (ГАРД) към Съюза на артистите в България (25 юни 2005-6 април 2009).

Велислав Вуцов, футболист и треньор (1967).
ППрез футболната си кариера е играл за отборите на "Левски" (София), "Славия" (София), "Янтра" (Габрово), "Миньор" (Перник), "Реал Авилес" (Испания), "Спартак" (Варна), "Академик" (София), "Санкт Пьолтен" (Австрия), "Черно море" (Варна) и "Автотрейд" (Аксаково). Треньор е от 1999 г.

митрополит Николай (светско име Николай Методиев Севастиянов), църковен деец (1969).
На 6 декември 1990 г. е постриган в монашество. От 1992 г. служи в Софийска епархия. На 17 май 1993 г. е ръкоположен за йеромонах и е назначен за ефимерий при параклиса на Богословския факултет. Преподавател в Софийската духовна семинария (1996-юни 1998). На 29 юни 1998 г. е възведен в архимандритско достойнство. Протосингел на Софийската митрополия (октомври 1998-юли 2001). Знеполски епископ (2001-2007). Викарий на Софийския митрополит (7 юли 2001-февруари 2007). От 4 февруари 2007 г. е Пловдивски митрополит.

Ивайло Московски, икономист и политик (1972).
Търговски директор на "Балтекс комерс" ЕООД (2002-2003). Управител на официалното представителство на фирма STOLL - Германия, за България (2003-2009). Заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията (3 август 2009-19 май 2011). Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията (19 май 2011-13 март 2013; 7 ноември 2014-27 януари 2017). Депутат в 42-ото Народно събрание (2013-2014). Депутат в 43-ото (27 октомври-7 ноември 2014) и 44-ото Народно събрание (19 април-4 май 2017, 20 септември 2018-5 декември 2018). Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията (4 май 2017-20 септември 2018). От 17 декември 2018 г. е вицепрезидент "Операции" на Черноморската банка за търговия и развитие.

доц. Нина Чилова, политик (1972).
Депутат в 39-то Народно събрание (5 юли 2001-23 февруари 2005). Министър на културата и туризма (23 февруари -16 август 2005). Преподавател по данъчно и финансово право в Катедра "Публичноправни науки" на Университета за национално и световно стопанство.

Ивайло Стефанов, състезател по волейбол и треньор (1973).
С националния отбор по волейбол за младежи печели златен медал от Световното първенство за младежи през 1991 г. в Кайро, Египет. Участвал е и в две световни първенства с националния отбор за мъже по волейбол на България - през 1998 г. в Япония и през 2002 г. в Аржентина.  В дългата си състезателна кариера е играл за "Левски Сиконко",  "Олимпикус/Телеспа" (Бразилия), "Донаукрафт" (Австрия), "Арчелик" (Турция) и "Халкбанк" (Турция) и за "Ястрежебски Венгел" (Полша). През 2006 г. Ивайло Стефанов прекратява състезателната си кариера за 3 години. От средата на 2009 г. е състезател на ЦСКА (София) и помощник-треньор на отбора.

Калин Каменов, юрист и политик (1980).
Заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето (2010-2012) и неин председател (2012-2013). Заместник-министър на младежта и спорта (12 август 2014-1 ноември 2015). Бил е председател на обществения съвет към "Фонд за лечение на деца". От 1 ноември 2015 г. е кмет на Враца.

На този ден са родени и:

Самюъл Колт, американски конструктор на оръжия (1814-1862).
През 1830 г. конструира прототип на револвер с отворен скелет и въртящ се барабан. След редица подобрения през 1835 г. във Великобритания Самюъл Колт получава своя пръв европейски патент за изобретение на револвера с автоматично зареждане. На следващата година пистолетът е патентован и в САЩ. А през 1836 г. Колт започва фабрично производство на револверите си в гр. Патерсон в Ню Джърси, САЩ.

Готфрид Келер, швейцарски писател (1819-1890).
Автор е на романа "Зеленият Хайнрих" (1855), сборниците с разкази "Седем легенди" (1872), "Хора от Зелдвила" (1856-74), "Цюрихски новели" (1878), "Изречение" (1881), политическия роман "Мартин Заландер" (1886) и др.

Едгар Дега, френски художник - живописец, график и скулптор (1834-1917).
Автор е на над 2000 пастелни и маслени картини, акварели, както и над 150 скулптори.

Владимир Маяковски, руски поет (1893-1930).
Автор е на пиесите "Мистерия Буф" (1918), "Дървеница" (1928), "Баня" (1929), поемите "Хубаво!" (1927) и "С пълен глас" (1930) и др. Самоубива се на 14 април 1930 г.

Арчибалд Кронин, британски писател (1896-1981).
Автор е на романите "Замъкът на шапкаря" (1930), "Цитаделата" (1937), "Пътят на доктор Шенън" (1948), "Приключения в два свята" (1952), "Дървото на Юда" (1961) и др.

Густаво Мачадо, венецуелски политик (1898-1983).
Председател на Венецуелската комунистическа партия (1971-1983).

Джордж Макгавърн, американски политик (1922-2012).
Кандидат на Демократическата партия на изборите за президент, произведени на 7 ноември 1972 г.

Ив Мейер, френски математик (1939).
Един от създателите на теориите на уейвлетите - математическа функция, която се използва за разлагането на функции или непрекъснати във времето сигнали по честотни елементи и изучаването на всеки честотен елемент с разделителна способност, съответстваща на мащаба му. Носител на Абеловата награда (т. нар. Нобелова награда по математика) за основополагащ принос в разработката на теорията на уейвлетите (21 март 2017).

Наталия Бесмертнова, съветска балерина и педагог (1941-2008).
Примабалерина на Болшой театър (1961-1988). Народна артистка на СССР (1975). Наталия Бесмертнова танцува в балетите на своя съпруг, хореографа Юрий Григорович, създал за нея роли в "Иван Грозни", "Ангара", "Ромео и Жулиета", "Златният век" и др. Незабравими ще останат пресъздадените от нея образи на Одета-Одилия в "Лебедово езеро",  Мария в "Бахчисарайски фонтан", Фригия в "Спартак", Ширин в "Легенда за любовта". Раймонда в едноименния балет и др. Носителка на много отличия, сред които е I награда на Международния балетен конкурс във Варна, България (1965), наградата "Ана Павлова" на Парижката академия за танци, награда на Ленинския комсомол (1972), Държавната награда на СССР (1977), Ленинска награда (1986).

Томас Джей Сарджънт, американски икономист (1943).
Носител на Нобелова награда за икономика за 2011 г. заедно с американския икономист Кристофър Симс за работата си по взаимодействието между различни прилагани мерки и начина, по който те могат да се отразят на икономиката. Двамата намират начини да бъде обяснено влиянието, което оказват промените в стратегиите или шокове като скока на цените на петрола върху брутния вътрешен продукт, инфлацията или заетостта.

Илие Настасе, румънски тенисист (1946).
Спечелил е 6 титли от турнирите на "Големия шлем" - 2 на сингъл и 4 на двойки.  Водач на световната ранглиста на Асоциацията на професионалните тенисисти (ATP) (23 август 1973). Той е първият тенисист в историята на тениса, който става номер едно (след започване на класацията). Приет в Международната тенис зала на славата в Нюпорт, САЩ (1991).

Рене Хаусман, аржентински футболист (1953-2018).
Печели златен медал от Световното първенство през 1978 г. в Аржентина с националния отбор по футбол.

Виталий Кличко, украински боксьор и кикбоксьор, политик (1971).
Като спортист се занимава се с аматьорски бокс, кикбокс и карате. От ноември 1996 г. е професионален боксьор. Интерконтинентален шампион във версия WВО (2 май 1998-24 октомври 1998), шампион на Европа (24 октомври 1998-26 април 1999, 25 ноември 2000-29 септември 2002), интерконтинентален шампион във версия WBA (27 януари 2001-21 юни 2003), световен шампион във версия WBO (26 юни 1999-1 април 2000), световен шампион във версия WBC, почетен световен шампион във версия WBC. Съветник на президента на Украйна (2006-2008). От 25 май 2014 г. е кмет на Киев.

Диана Мокану, румънска състезателка по плуване (1984).
Двукратна олимпийска шампионка през 2000 г. в Сидни, Австралия (100 м и 200 м гръб). Печели златен и сребърен медал на Световното първенство през 2001 г. във Фукуока, Япония.

Александър Самедов, руски футболист (1984).

Кевин Гроскройц, немски футболист (1988).
Печели златен медал от Световното първенство през 2014 г. в Бразилия, с националния отбор по футбол.

Това е денят на смъртта на:

Франческо Петрарка, италиански учен, поет и хуманист (1304-1374).
Сред най-известните му творби е поемата "Африка".

Пиер Дюлонг, френски физик (1785-1838).
Заедно с френския физик Алексис Пти открива Закона за специфичните топлини на химичните елементи в кристално състояние (1819).

Курицио Малапарте, италиански журналист, писател и режисьор (1888-1957).

вицеадм. Георгий Холостяков, съветски военноморски командир (1902-1983).
Герой на СССР - носител на орден "Ленин" и медала "Златна звезда" (7 май 1965). Убит е заедно със съпругата си при обир в апартамента им в центъра на Москва на 19 юли 1983 г.

Никола Алексиев, български журналист и профсъюзен деец (1909-2002).
Един от основателите и секретар на Работническия есперантски съюз в България (1930-1934), секретар на Централния съвет на Българските професионални съюзи (БПС) (1949-1961), заместник-председател на Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина (1961-1964), председател на Световното есперантско движение за мир (1963-1978), член на Президиума на Националния съвет на Отечествения фронт (1972-1977), член на Националния комитет за защита на мира (от 1950 ) и на Световния съвет на мира (1971-1980). Съосновател и редактор на  сп. "Балкански работник "(1928-1931). Основател и редактор на в. "Международен език" (1931-1932) и в. "Знаме на труда" (1944-1946). Съосновател на в. "Труд" (1 септември 1944) и негов главен редактор (1950-1952). Автор е на книгите "В редиците на класата" (1977), "Учители и другари", (1983), "Червеният факел" (1986).

Димитър Методиев (Димитър Методиев Христов), български поет, преводач и политик (1922-1995).
Кмет на Белово (1946-1947). Директор на фабрика "Родопи" в Белово (1947-1948). От 1976 г. е член на Централния комитет на Българската комунистическа партия.  Редактор на сп. "Наша Родина" (1953-1958) и негов главен редактор (1966). Заместник главен редактор на сп. "Септември" (1958-1960) и в. "Работническо дело" (1961-1966). Депутат в 7-ото и 8-ото Народно събрание (1976-1986). Автор на над 15 книги. Превежда творби на руски автори, сред които Александър Пушкин, Михаил Лермонтов и др. Негови произведения са превеждани на руски, беларуски и други езици. Удостоен е със званията "Заслужил деятел на културата" (1969) и "Народен деятел на изкуството и културата" (1974). Носител на  "Димитровска награда" (1952, 1964), на орден "Народна република България" първа степен (1972), на украинската литературна награда "Максим Рилски" (1974), на Наполеоновата награда "Солензара" на Френската академия на науките (1982), на орден "Георги Димитров" (1982), на Националната награда за литература "Никола Фурнаджиев" на община Пазарджик (1985) и др.

ген. Христо Радонов, български военен деец (1923-1995).
Първи заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия (13 ноември 1971-26 април 1976).

Сезар Пели, ажентински архитект (1926-2019).
Живее в САЩ от 1952 година. Проектира кулите "Петронас" в Куала Лумпур (Малайзия), финансовият център "Уан уърлд" в Ню Йорк (САЩ), Гран Торе Костанера в Сантяго (Чили), Стъклената кула в Мадрид (Испания), Международният финансов център в Хонконг, десетки театри и културни центрове по света.

Хуан Марсе, испански писател (1933-2020).
Автор е на романите "Последни следобеди с Тереса" (1966), "Тъмната история на братовчедката Монсе" (1970), "Калиграфия на мечтите" (2011) и др. Някои от романите му са екранизирани. Носител на литературната награда "Сервантес" (2008).

Александър Гинзбург, руски журналист и правозащитник (1936-2002).
Дисидент от съветската епоха. Александър Гинзбург е постоянен критик  на репресивната комунистическа система, като през 1966 г. публикува "Бяла книга". Той излежава три присъди - от 1960 г. до 1962 г. в трудов лагер, през 1967 г. е арестуван и осъден на 5 години, а през февруари 1977 г. след 17 месеца разпити властите отново го осъждат на 8 години за антисъветска дейност, но през 1979 г. с още 4 дисиденти са разменени в Ню Йорк за двама съветски граждани, арестувани в САЩ за шпионаж. През 1980 г. се премества в Париж, Франция, където работи като журналист за седмичника на руската емиграция "Руска мисъл". Живее в Париж до смъртта си.

Генадий Селезньов, руски политик (1947-2015).
Председател на Държавната дума на Федералното събрание (долната камара на парламента) (17 януари 1996-29 декември 2003).

Галина Прозуменшчикова, съветска състезателка по плуване и треньорка (1948-2015).
Тя е първата съветска олимпийска шампионка по плуване. Олимпийска шампионка  е през 1964 г. в Токио, Япония. Печели сребърен и бронзов медал от Олимпийските игри  през 1968 г. в Мексико и сребърен и бронзов медал от Олимпийските игри през 1972 г. в Мюнхен, Германия. От европейски първенства има три златни и два сребърни медала.

Владимир Васютин, съветски летец космонавт (1952-2002).
Участвал е като командир в полета на космическия кораб "Союз Т-14" (17 септември-21 ноември 1985) заедно с Георгий Гречко и Александър Волков.

Иван Черкелов, български режисьор и сценарист (1957-2022).
Режисьор и сценарист е на филмите "Балада" (1982), Парчета любов" (1988), "Търкалящи се камъни" (1995), "Стъклени топчета" (1999), "Обърната елха" (2006), "Семейни реликви" (2015), "Не влизай в пререкание с персонала на банята" (2020) и др.

Николай Костадинов, български актьор (1959-2004).
Играл е в Драматичния театър "Стефан Киров" в Сливен, в Театър "София", Театър "Зад канала", в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов", в Народния театър "Иван Вазов" (1998-2004) и др.