site.btaВ двореца "Цецилиенхоф" в Потсдам на 17 юли 1945 г. започва Потсдамската конференция, определила следвоенното устройство на Европа

На 17 юли 1945  г. в Потсдам, Германия, в двореца "Цецилиенхоф" започва Потсдамската конференция с участието на държавните ръководители на трите най-големи държави от антихитлеристката коалиция във Втората световна война (1939-1945) - Йосиф Сталин, председател на Министерския съвет на СССР, Хари Труман, президент на САЩ и Уинстън Чърчил, министър-председател на Великобритания. Конференцията е закрита след 16 дни - на 2 август 1945 г., като на форума е определено следвоенното устройство на Европа след края на Втората световна война.
По време на конференцията е приета Потсдамска декларация, с която се изисква безусловната капитулация на Япония и се формулират основните принципи на мирното урегулиране. Според документа източните граници на Германия са пренесени на запад към линията Одер-Ниса, което намалява територията ѝ с 25 процента в сравнение с 1937 година. Голяма част от откъснатите германски земи се дават на Полша като компенсация за районите, които принудително е отстъпила на Съветския съюз. Репарациите са определени само в най-общи линии, като всяка от окупационните сили покрива репарационните си искания от своята окупационна зона. Освен това лидерите на страните победителки се договарят за изселването на германското население в Полша, Чехословакия и Унгария. Потсдамската конференция е третата и последна среща на държавите от антихитлеристката коалиция. Първите две се провеждат в Техеран, Иран (28 ноември 1943-1 декември 1943) и в Ялта, СССР (4-11 февруари 1945).

В бюлетина „Български бюлетин“ на БТА подробно се отразява Потсдамската конференция.

Берлин, 16 юли 1945 г. /Ройтер/ Маршал Монтгомъри се намираше на летището, където пристигна министър-председателят Чърчил, носещ униформа на полковник от кавалерията и пушещ обичайната си пура. Той бе в отлично настроение и на въпроса на маршал Монтгомъри как е пътувал отговори: „Действително много добре и много приятно“.
Г-н Идън, почернял от слънцето, но все още носещ белези от скорошната си болест, бе посрещнат от г-н Вишински, помощник-министър на външните работи на СССР.
Председателят Труман, който пристигна по-рано, бе посрещнат от армейския генерал Соколовски, заместник на маршал Жуков и от генерал-полковник Горбатов, началник на съветските войски в Берлин.

***
Берлин, 16 юли 1945 г. /Ройтер/ Според специалния дописник на „Ройтер“ снощи председателят г-н Труман и г-н Чърчил са имали първата си среща с маршал Сталин в Потсдам. 
Смята се, че срещата в Потсдам ще продължи по-дълго от срещите в Техеран и Ялта, въпреки че досега не е определено докога тя ще трае.

***

Лондон, 16 юли 1945 г. /Ройтер/ Някои от журналистите, които са придружавали председателя Труман на борда на кръстосвача „Аугуста“ казват, че председателят Труман е готов да предложи услугите на Съединените щати да подкрепят Европа да стъпи на краката си, в замяна на което ще иска гаранции за мирното сътрудничество на европейските страни.
Предполага се, че конференцията на „големите трима“ ще трае три седмици. 
При завръщането си в Съединените щати председателят Труман ще направи веднага обстоен доклад пред Конгреса и пред американския народ.

***

Берлин, 16 юли 1945 г. /Ройтер/ Денис Мартин, специален дописник на агенция „Ройтер“ в Берлин, съобщава: 
Узнава се, че г-н Труман и г-н Чърчил са имали днес информационна среща в заседателната зала на конференцията в Потсдам. Състояла се е и първата среща между началник-щабовете на Великобритания и САЩ.
Все още няма официално потвърждение за присъствието на маршал Сталин в Берлин.
Г-н Чърчил направи днес една обиколка на Берлин, като посети същите места, които бе обиколил няколко часа по-рано председателят Труман. Неговото посещение бе ознаменувано с липсата на каквито и да са формалности. Изглеждаше, като че ли само един-единствен военен полицай бе поел грижата за сигурността. Малцината германци, които министър-председателят на Великобритания, придружен от г-н Идън, срещна по своя път, бяха просто вцепенени да видят такава видна личност да се разхожда вред тълпата. Рядко посещението на един победител в главната квартира на победения противник е било до тази степен лишено от всякакъв блясък.

***

Ню Йорк, 17 юли 1945 г. /Франс прес/ Според вестник „Ню Йорк хералд“ американското правителство е представило на председателя Труман, преди отпътуването му за Потсдам, плана за безусловна капитулация на Япония. Според тоя план от Япония ще се изиска само опразването на завладените територии и предаването на флотата, въздушните сили и корабостроителниците.
Вестникът подчертава, че ако Япония приеме тия условия, тя не ще бъде окупирана и ще може да си запази сегашното правителство и императора.
Според добре осведомените наблюдатели движението в полза на мира се засилвало в Япония, която била наклонна да приеме горепоменатите условия.

***

Лондон, 17 юли 1945 г. /Ройтер/ Дипломатическият редактор на агенция „Ройтер“, пише тази вечер: Едно обстоятелство само предизвиква интерес досега измежду оскъдните сведения, които се получават относно срещата на „големите трима“ в Берлин. Това обстоятелство се корени във факта, че вследствие на случайното късно пристигане на генералисимус Сталин, председателят Труман и г-н Чърчил все пак и въпреки всичко са успели да влязат в предварителен контакт помежду си.
Внимателните наблюдатели в Лондон считат, че начинът на третирането на представителите на печата в Берлин може да означава началото на една нова ера на „тайна дипломация“. Естествено, това не означава възвръщането към тайната дипломация в смисъл на сключването на тайни договори. От друга страна, остава вярно, че всяка дипломация трябва в известен обсег да остане тайна, тъй като никога не е възможно да се оповестят публично подробностите на деликатните преговори, които се водят сега.
Обаче, изключването на представителите на печата от Потсдамската конференция сега, когато войната в Европа е приключена и когато, по всяка вероятност, не може да става въпрос за някакви съображения на военна сигурност, означава започването на една нова политика. Остава да се види доколко при привършването на разговорите ще се дадат сведения относно постигнатите резултати.
Това състояние на нещата предизвиква вече значително недоволство всред част от дописниците на вестниците и радио коментаторите в Берлин.

***

Ню Йорк, 17 юли 1945 г. /Франс прес/ Според вестник „Ню Йорк хералд“ американското правителство е представило на председателя Труман, преди отпътуването му за Потсдам, плана за безусловна капитулация на Япония. Според този план от Япония ще се изиска само опразването на завладените територии и предаването на флотата, въздушните сили и корабостроителниците.
Вестникът подчертава, че ако Япония приеме тия условия, тя не ще бъде окупирана и ще може да си запази сегашното правителство и императора.
Според добре осведомените наблюдатели движението в полза на мира се засилвало в Япония, която била наклонна да приеме горепоменатите условия. 

***

Берлин, 18 юли 1945 г. /ТАСС/ Берлинската конференция на шефовете на правителствата на Великобритания, Съединените щати и Съветския съюз се откри вчера в 17 часа.
Председателят на Съединените щати бе поканен от двамата си колеги да поеме председателството на заседанията на конференцията.
Разменени бяха гледища относно проблемите, които трябва да бъдат разрешени от шефовете на трите правителства.
Взето бе решение тримата министри на външните работи да се срещат редовно с цел да изобретят подготвителния материал на конференцията.

***

Берлин, 19 юли 1945 г. /Франс прес/ Тая вечер председателят Труман ще приеме генералисимус Сталин и г-н Чърчил. 
На срещата ще присъстват и по пет члена от всяка от делегациите на трите велики сили.  

***

Вашингтон, 19 юли 1945 г. /Франс прес/ Официалните среди отказват да потвърдят съобщенията на тукашния печат относно разговорите в Потсдам, и по-специално за Испания и Япония. 
Тая сутрин берлинските дописници на американските вестници съобщават, че председателят Труман е взел много твърдо становище относно американската помощ за възстановяването и подпомагането на Европа, искайки в замяна концесии от страна на обединените народи, главно относно „всичко, което би било от естество да предизвика едно по-бързо приключване на войната срещи Япония“.  

***

Потсдам, 21 юли1945 г. / Ройтер/ Една пратка от мрежи против комари пристигна със самолет в Потсдам от Марсилия, вследствие належащата нужда от такива мрежи за делегатите на конференцията на „големите трима“. Безброй милиони комари са се появили, вследствие замърсяването на водата и езерата в областта на Берлин, и съставляват голям проблем за населението. Получените мрежи бяха взети от пратки, които отиват за бойния театър в Далечния изток.

***

Берлин, 21 юли 1945 г.  /Ройтер/ Денис Мартин, специален дописник на „Ройтер“, съобщава, че Чърчил е постигнал връхната точка на своята политическа кариера, като британски военен водач вчера, когато е приел парада на английските войски в германската столица. Министър-председателят, заедно с генерал Лайн, началник на седмата английска бронирана дивизия, бяха заобиколени от много важни английски и американски личности. Пристигането на г-н Чърчил бе посрещнато със салюти от оръдията на петия артилерийски кралски полк.

***

Берлин, 21 юли 1945 г. /Франс прес/ От започването на конференцията в Потсдам, „тримата големи“ конферират средно по три часа всеки ден. Подготвителната работа на министрите на външните работи преди всяко заседание на „тримата“ е още по-интензивна. Редица комитети и подкомитети работят до късно през нощта.

***

Вашингтон, 23 юли 1945 г. /Франс прес/ В редовната си неделна хроника г-н Дрю Пирсън съобщи, че „големите трима“ са вече решили да свикат две други конференции за окончателно уреждане на италианския въпрос и за окончателно уреждане на положението на балканските страни. Самата конференция за мир щяла да бъде свикана по-късно едва след разгромяването на Япония.
Конференцията за разрешаване на италианския въпрос щяла да се състои наскоро въпреки колебливото становище на англичаните. На нея щели да бъдат поканени следните държави: Франция, СССР, Великобритания, Югославия, САЩ, Гърция, Албания. Не било още решено дали Етиопия ще може да вземе участие в тази конференция. 
Конференцията относно балканските въпроси щяла да се състои във Виена и щяла да има за задача да уреди следните въпроси: първо - признаване на новите правителства, второ - репарациите и трето - границите.

***

Потсдам, 24 юли /Ройтер/ Хенри Бъкли, специален дописник на агенция „Ройтер“, съобщава: Днес по обед бе съобщено официално в едно комюнике, издадено от британската делегация, че конференцията на „големите трима“ ще продължи въпреки заминаването на г-н Чърчил, г-н Идън и г-н Атли в Англия, където те отиват утре, за да узнаят резултатите от изборите. В официалното комюнике се казва: „Не става въпрос за приключване на конференцията в Берлин в сряда, когато министър-председателят, министърът на външните работи и г-н Атли ще заминат за Великобритания, за да узнаят резултатите от изборите.“
Предполага се, че с оглед на обстоятелството, че през време на отсъствието на водачите на британската делегация конференцията няма да може да вземе някакви по-важни решения престоят на водачите на британската делегация в Лондон ще бъде колкото се може по-кратък, като г-н Чърчил, в случай на осигуряване на своята победа, ще се завърне незабавно в Потсдам.
Продължението на конференцията означава, че трите велики сили имат да разгледат още много важни въпроси.

***

Потсдам. 29 юли 1945 г. /Ройтер/ Конференцията на „големите трима“ поднови работата си снощи с британската делегация, чийто състав е непроменен с изключение на министър-председателя Атли и министъра на външните работи Бовин. 
Министрите на външните работи присъстваха също на срещата на „големите трима“, която, както се вярва, е от най-голямо значение. Снощи бе узнато, че откакто Уинстън Чърчил и Антони Идън заминаха в сряда, многобройни  официални лица от всички делегации са извършили постоянен напредък към осъществяването на работата на конференцията.

***

Ню Йорк, 1 август 1945 г. /Франс прес/ Според последните сведения, които са получени тук, конференцията в Потсдам ще приключи тая вечер след последното пленарно заседание, на което ще участват „големите трима“ и министрите на външните работи.
Вестник „Ню Йорк трибюн“ окачествява като „плодовита“ тричасовата среща, състояла се във вторник между „тримата“ след двудневно прекъсване.
Председателят Труман ще отпътува за Плимът, откъдето ще продължи пътуването си с кръстосвача „Аугуста“ след кратка среща с британските владетели. 
Разглеждайки въпроса за полските граници, лондонският дописник на вестника съобщава същевременно, че британското правителство изглежда да се възпротивява не исканията, предявени от редица представители на полското правителство, които присъстват на конференцията и настояват линията Одер-Найсе (р. Ниса) да бъде окончателната полска западна граница, изтъкват съображения от стратегическо естество-скъсяване на германо-полската и удължаване на полско-чехословашката граница, намаляване на германския военен потенциал в Силезия и отнемане от Германия на възможността тя да си послужи с тия области като трамплин към Източна Прусия. Вестникът съобщава, като се позовава на сигурен източник, че тия искания са били своевременно представени във Вашингтон, Лондон и Москва, но че британското правителство е изтъкнало, че отнемането на тия територии от Германия ще я лиши от важни първични материали, които са необходими за нейното възстановяване и че едно подобно положение би наложило на САЩ и на Великобритания допълнителни тежести с цел да бъде избегнат стопанския хаос в Германия. 
Що се касае до изработения от САЩ план за управлението на Германия, вестникът съобщава, че той имал за цел да попречи на възстановяването на германската индустрия, която би могла впоследствие да бъде унищожена в интереса на бъдеща сигурност на света. Тоя проект отговарял на плановете на Бернард Барух и на сенатора Томас. 
Накрая вестникът изтъква, че въпросният план щял да послужи като основа и че СССР и Великобритания може би ще наложат някои изменения.

***

Лондон, 1 август 1945 г. /Ройтер/ Дипломатическите среди в Лондон вярват, че главните мъчнотии в разговорите на конференцията в Потсдам са били избегнати. Различие е имало по въпроса за администрацията на Германия, границата на Полша на Одер и Найсе (р. Ниса) и по въпроса за репарациите. Един друг важен въпрос, по който имало разискване, е въпросът за руското искане относно ревизия на Конвенцията в Монтрьо, уреждаща контрола на Дарданелите. Според добре осведомените дипломатически среди Русия е сложила на дневен ред две отделни искания: първо, предложената ревизия на конвенцията от Монтрьо, в която всички страни, подписали конвенцията, трябва да вземат участие. Второто искане според получените новини досега е предложението на Русия да води преговори с турското правителство. Английското и американското становище обаче е, че въпроси от този характер засягат не само Турция, Русия и всички други страни, заинтересовани в проливите. Според добре осведомените среди тези мъчнотии са били избегнати. Предполага се, че било постигнато споразумение по въпроса за управлението на Германия, както и по въпроса с източната граница на Германия с Полша. Полската делегация била изслушана от тримата министри на външните работи и г-н  Молотов напълно е подкрепил полските искания, които включват и град Шчечин. Според други осведомени среди не се знае дали е постигнато споразумение в Потсдам относно границата на Полша и се изчерпват напълно всички искания на Полша. Вярва се, че споразумения са били постигнати относно реконструкцията на правителството на Ренер във Виена и прехвърлянето на населението от Судетската област.

***

Лондон, 1 август 1945 г. /БТА/ В последния брой на средно-европейското списание „Обзървър“ е обнародвана една статия върху руските искания спрямо Турция. След като излага историята на проливите, статията разглежда сегашните руски искания и продължава: „Във високо отговорните среди в Англия се гледа с известна симпатия на руското становище. Това се основава по-малко на стопански фактори, отколкото в царска Русия. Отнася се по-скоро за стратегическото значение на проливите. Великобритания е признала правото на Съединените щати да наемат бази в Нова Земя и в британска Западна Индия. Чърчил бе казал, че британско-американските работи са донякъде смесени. Същото може да бъде вярно и за британско-руските работи. Ако се допуска правото на Америка да взема мерки на сферата на британския суверенитет, не е ли логично да се приемат подобни права за Съветския съюз в турската сфера. Сега, когато съветският народ е пожертвал милиони хора в борбата си срещу Хитлер като съюзник на Великобритания, не може да има вече основание за изключване на Русия от участие в контрола на проливите. Важен фактор на турския суверенитет е, че Истанбул е изгубил политическото си значение. 
Между това време, един фактор е останал свършен факт. Проливите могат да бъдат доминирани както от българските летища, така и от сухопътните укрепления. Освен това България, задната врата на Дарданелите, попада политически и психологически в московската сфера на влияние. Ние можем да предположим, че тоя вековен спор може да бъде проучен в по-широки международни рамки и ще намери крайно разрешение. 
Посещението на Сакас бей в Лондон едва ли може да повлияе на такива решения. Въпросът зависи напълно от „големите трима“. 
Що се отнася до пограничните поправки в Тракия, това изглежда е преждевременен предмет за коментари при липсата на по-ясни определения. 

***

Потсдам, 1 август 1945 г.  /Ройтер/ Съобщава се официално, че пленарното заседание на „големите трима“ продължава сега. От достоверен източник се съобщава официално, че конференцията ще бъде приключена във второто пленарно заседание, което ще се състои тая вечер след вечеря.

***

Вашингтон, 1 август 1945 г. /Ройтер/ Уилям Хардкясъл, специален пратеник на агенция „Ройтер“ съобщава: Официалните среди тук очакват съобщението от Потсдам в идните 24 часа или може би по-скоро. Правят се усилено догадки дали то ще съдържа новини за влизането на Русия в тихоокеанската война. Голямо значение се отдава тук на засилването на берлинската цензура през последния ден на конференцията и майор Филдинг Елиот, добре осведоменият военен дописник на в. „Ню Йорк хералд трибюн“ изрази широко разпространеното чувство, когато заяви: „Изглежда, да е основателно предположението, че ще бъде издадено едно съобщение от необикновено значение относно войната в Тихия океан и специално промяната в руското становище спрямо тая война.“ 
Във Вашингтон се вярва, че сразена Германия и осъдена на гибел Япония са двете нации, около които се върти по-голямата част от най-важните споразумения в Потсдам.

***

Потсдам, 2 август 1945 г. /Ройтер/ Конференцията на „големите трима“ приключи работата си.

***

Потсдам, 2 август 1945 г.  / Ройтер/ Последното заседание на „големите трима“ трая два часа. Председателят Труман, генералисимус Сталин и министър-председателят Атли произнесоха речи. Щабовете на делегациите работиха усилено, за да дадат окончателна редакция на комюникето, което не ще бъде обнародвано по-рано от четвъртък вечерта.
Когато текстът на комюникето бъде окончателно установен, председателстващият г-н Труман запита: „Още някаква работа?“ Атли и Сталин поклатиха отрицателно глава. Тогава г-н Труман каза: „Конференцията е закрита.“ Г-н Атли поблагодари с кратко слово на г-н Сталин за отличните резултати и на г-н Труман за работата му като председател на заседанието.

 ***

Потсдам, 2 август 1945 г. / Ройтер/ Министър-председателят г-н Клемент Атли, който наследи г-н Чърчил на конференцията на „големите трима“ ще се завърне днес в Лондон.
Председателят Труман ще дойде също в Англия, където се очаква да обядва с крал Джордж VI на британския боен кораб „Ринаун“, във водите на пристанището Плимут. 
Политическият сътрудник на официоза „Дейли хералд“ пише, че министърът на външните работи г-н Ернест Бевин ще остане още известно време в Потсдам, за да се занимае с „въпроси, отнасящи се до решенията на „големите трима“. 
Не е известно дали генералисимус Сталин ще се завърне веднага в Москва макар едно американско съобщение да гласи, че генералисимусът и неговият министър на външните работи ще напуснат незабавно Берлин с влак за Москва.

***

Потсдам, 2 август 1945 г. / Ройтер/ След любезните думи на г-н Атли към г-н Сталин и г-н Труман при приключването на последното заседание генералисимус Сталин поблагодари от своя страна на председателя г-н Труман, на г-н Атли и на министрите на външните работи, като също така отдаде почит и на работата на г-н Чърчил и г-н Идън. След тези разменени любезности присъстващите си стиснаха ръка в атмосфера на най-голяма сърдечност. Конференцията бе приключена.  

***

Лондон, 2 август 1945 г. / Франс прес/ Вестник „Нюз кроникъл“ отбелязва изключителните заслуги на генерал-полковник Круглов от Червената армия, който е организирал охраната на „големите трима“ в Потсдам. Благодарение на взетите от него мерки никой не  е можал да проникне в зоната на конференцията и да наруши спокойствието на водачите и на техните сътрудници. 
В знак на признателност за проявената от него дейност генерал Круглов бе провъзгласен за Кавалер на Ордена на Британската империя. 
Във връзка с това вестник „Дейли телеграф“ отбелязва, че най-добре запазената тайна бе тая за съветските намерения спрямо Япония.

***

Лондон, 2 август 1945 г. / Франс прес/ Вестник „Таймс“ подчертава тайната, при която са били водени преговорите в Потсдам, чиито резултати не ще бъдат оповестени преди изтичането на няколко месеца, тъй като председателят Труман е бил принуден да се преклони пред европейската „дипломатическа аксиома“ за тайната дипломация.
Според вестника конференцията в Потсдам е имала подготвителен характер вследствие, на което е било невъзможно да бъдат сключени споразумения, които трябва да бъдат приети от заинтересованите страни.

***

Потсдам, 3 август 1945 г. /Ройтер/ Одобрените планове за пълното и окончателно унищожаване на нацистката идеология, на германския генерален щаб и на цялата система на германския военно-производствен потенциал заедно с „всички други мерки, необходими да подсигурят, че никога занапред тя не ще заплашва мира в света“ се излагат в един доклад от 7000 думи, издаден тази вечер от „големите трима“ при приключването на конференцията в Потсдам и оповестен едновременно в Лондон, Вашингтон, Москва и Берлин. 
Всички германски въоръжени сили от всякакъв род по суша, по море и във въздуха, ще бъдат напълно премахнати;  всички оръжейни муниции и военни съоръжения ще бъдат поставени в ръцете на съюзниците или унищожени; всички нацистки институти и закони ще бъдат премахнати и засега не ще бъде позволено съществуването на централно германско правителство; производството на всякакъв род оръжия, както и на самолети и на морски плавателни съдове се забранява; мощните германски търговски картели и синдикати ще бъдат разтурени, а стопанството на Германия децентрализирано и производството ще бъде съсредоточено върху земеделието и мирновременните домашни индустрии. 
Германия ще бъде заставена на заплати репарации в материали, „за да компенсира до възможно най-голям размер щетите и страданията, които е предизвикала“, макар че ще й бъдат оставени достатъчно ресурси, за да може да съществува без външна помощ. 
Военнопрестъпниците ще бъдат изправени пред „бързо и сигурно правосъдие“, като първият списък с тия, които ще бъдат съдени, ще бъде обнародван преди края на настоящия месец. 
„Големите трима заявяват, че съюзниците нямат намерение да унищожат или да заробят германския народ, а да му дадат възможност да се подготви за евентуалното преустройство на живота му на демократическа и миролюбива база, тъй че в даден срок да може да заеме своето място между миролюбивите народи в света. За тази цел германската учебна система ще бъде преустроена на демократически линии, като ще бъде възстановено и местното демократично самоуправление. Свободата на словото, печата и вероизповеданията ще бъде обезпечено. 
През периода на окупацията, срокът на която не се съобщава, Германия ще бъде третирана като единна стопанска единица под съюзнически стопански контрол. 
Докладът съобщава също за създаването на един съвет на министрите на външните работи на Великобритания, Русия, Китай, Франция и САЩ, с постоянен секретариат в Лондон, който да изработи мирните договори с Италия и със страните сателити на Оста и приготви мирните уредби с Германия.
Бъдещите граници на Полша ще изчакат уредбата на мира, но междувременно Полша ще администрира територията източно от реките Одер и Найсе (р. Ниса). 
Полша, Чехословакия и Унгария се поканват да преустановят размяната на населенията до по-нататъшното проучване не въпроса, макар принципът за размяната да се одобрява и възприема.
Докладът предлага членство в Организацията на обединените народи на квалифицираните неутрални държави, с единственото изрично изключение на испанското правителство, което се счита, че не притежава потребните изисквания вследствие на предишната му обвързаност със силите нападателки. 
Страните, извън тия споменати по-горе, могат да бъдат поканвани или представлявани в Съвета, когато се разглеждат пряко интересуващи ги въпроси. Франция ще бъде включена при преговорите за мир с Италия. Китай и Франция, които не бяха представени в Берлин, се поканват да участват в този съвет, но „големите трима“ си запазват правото да се съвещават помежду си. 
Европейската съвещателна комисия се разтуря и нейната работа се прехвърля на Съюзническите контролни съвети в Берлин и Виена. 
„Големите трима“ подчертават, че конференцията е затвърдила връзките между съответните им три правителства и подновила увереността им,  че Обединените народи ще продължат делото за създаване на един справедлив и траен мир.
Докладът на конференцията определя след това политическите и стопански начала, които ще бъдат взети под съображение при третирането на Германия в началния период на контрол.
Постигната на конференцията спогодба предвижда съгласуване съюзническа политика спрямо победена Германия. Целта на тази спогодба е да бъде приложена Кримската декларация по отношение на Германия. Германският милитаризъм и нацизъм ще бъде изкоренен и съюзниците ще вземат такива съвместни мерки сега и в бъдеще, които биха осуетили евентуалното заплашване на световния мир от страна на Германия или пък застрашили нейните съседи. 

Политически начала: 

1/ Властта в Германия се упражнява, по инструкции от правителствата им, от командващите американските, британските, руските и френските войски, всеки в своята окупационна зона и съвместно, като членове на Контролния главен съвет.

2/ Доколкото това се окаже приложимо,  ще се установи еднаквост в третирането на германското население в цяла Германия.

3/ Целите на окупацията са: 

Пълно обезоръжаване и демилитаризиране на Германия и отстраняване или контрол над всички германски индустрии, които могат да бъдат използвани за военно производство. За тази цел всички германски сили и всички други военни и полувоенни организации, клубове и сдружения, които биха допринесли за съживяването на военната традиция в Германия, ще бъдат разтурени и възстановяването им забранено. Всички муниции ще бъдат предадени или унищожени и производството на самолети и муниции ще бъде забранено. 

Убеждението на германския народ, че е понесъл военен разгром и че не може да избегне отговорност.

Унищожаването на Национал-социалистическата партия и на всички нацистки институти, както и осуетяването на всякаква нацистка и войнолюбива пропаганда. 

Подготвянето на евентуалното преустройство на германския политически живот  на демократични бази и на евентуалното миролюбиво сътрудничество на Германия в международния живот.

Премахването на всички нацистки закони, които представляваха основата на хитлеристкия режим или установиха различи на расова, религиозна и политическа основа.

Арестуването и интернирането на военнопрестъпници, чиновници или на други лица, опасни за режима на окупацията или за неговите цели. Всички членове на нацистката партия, които са били повече от номинални участници в нейната дейност, ще бъдат отстранени от отговорни места и заместени с лица, за които се смята, че биха могли да допринесат за развитието на истински демократични институти. 

Такова контролиране на германската учебна система, че да се постигне пълното отстраняване и заличаване на нацистките и войнолюбиви доктрини, за да се позволи благоприятното развитие на демократическите идеи. 

Съдопроизводствената система ще бъде преустроена съобразно принципите на демокрацията.

Административното дело в Германия ще трябва да бъде насочено към децентрализиране на политическата структура и разширяване отговорността на местните власти. За тази цел: първо, местните самоуправителни тела що бъдат възстановени в цяла Германия на демократични начала и главно чрез изборни съвети; второ, всички демократически политически партии ще бъдат разрешени и съществуванието им насърчено в цяла Германия; трето, възстановени ще бъдат представителните и изборни принципи в областите, провинциите и пр.; четвърто, засега не ще бъде позволено учредяването на централно германско правителство, но ще се създадат необходимите централни административни държавни подсекретариати, особено в областта на финансите, транспорта, съобщенията, външната търговия и индустрията. Тия подсекретариати ще работят под ръководството на Контролния съвет.

За да се осигури поддържането на военната сигурност, възстановена ще бъде свободата на словото, печата и вероизповеданията, като ще бъдат разрешени и зачитани вероизповедните институти и трейдюнионите.

Стопански начала:

1/ Ще се осуети германското производство на оръжия, муниции и военни съоръжения от всякакъв вид, както и самолети и морски плавателни съдове, производството на метали, химикали и машини, използваеми за военното стопанство, ще бъде строго контролирано и ограничено до одобрените за Германия следвоенни мирновременни нужди. Средствата за производство, непотребни за така позволеното производство, ще бъдат иззети съобразно репарационния план или пък унищожени.

2/ Във възможно най-ранен срок германското стопанство ще бъде децентрализирано, за да се отстранят картелите, синдикатите, тръстовете и всички други монополни уредби.

3/ При организирането на германското стопанство главно внимание ще бъде обърнато на земеделието и на мирновременните домашни индустрии.

4/ През време на окупацията Германия ще бъде третирана като единна стопанска единица. Обща политика ще бъде установена по отношение на мините и индустриалното производство, земеделието, горската индустрия, риболовството, заплатите, цените, дажбите, вноса и износа, монетното и банково дело, централната данъчна система и митата, възстановяването на транспорта и съобщенията. 

5/ Наложен ще бъде съюзнически контрол над германското производство, но само до размер необходим за провеждането на индустриалното разоръжаване, демилитаризирането на репарационния план, както и за осигуряване достатъчно производство и запазване на материали и артикули, потребни за посрещане нуждите на окупационните войски и необходими за поддържане в Германия на средно ниво на живота, което да не надвишава нивото на живота в европейските страни /изключая Великобритания и СССР/. Режимът на контрол ще осигурява също справедливото разпределение на предметите от първа необходимост в отделните зони, за да има уравновесено стопанство в цяла Германия и за да се намалят нуждите от внос от чужбина. Ще се упражнява контрол над германската индустрия и над международните сделки, за да се попречи на Германия да развие евентуален военен потенциал и за постигане на другите цели, упоменати тук. Упражняван ще бъде контрол над всички германски обществени и частни научни тела, свързани със стопанската дейност.

6/ Създаден ще бъде отговорен германски административен апарат за налагането и поддържането на стопанския контрол.

7/ Взети ще бъдат веднага мерки за възстановяваното на транспорта, за увеличаване производството на въглища, за увеличаване на земеделския добив и за бързото възстановяване на жилищата и др.

8/ Подходящи мерки ще бъдат взети от Контролния съвет за контролиране и разполагане с германските вземания от чужбина.

9/ При заплащането на репарациите ще се оставят достатъчно ресурси на германския народ, за да му бъде позволено да съществува без външна подкрепа. Предвидени ще бъдат средства за заплащане на позволения внос.

Следната спогодба за репарациите бе постигната:

1/ Репарационните искания на Съветския съюз ще бъдат посрещнати чрез изземвания от окупираната от Съветския съюз зона в Германия и германските вземания от чужбина;

2/ Съветският съюз се заема да уреди репарационните искания на Полша от своя собствен дял от репарациите;

3/ Репарационните искания на САЩ, на Великобритания и на другите страни, имащи право на репарации, ще се обезпечат от западногерманските окупационни зони и от германските вземания от чужбина;

4/ Съветският съюз ще получи допълнително от западните зони: 

а/ 15% от ония използваеми индустриални съоръжения от металургическата, химическата и машинно-производствена индустрии, които не са необходим за германското мирновременно стопанство срещу равностойността в храни, въглища, поташ, цинк, дървен материал, петролни деривати и др.;

б/ 10% от ония индустриални съоръжения, които са непотребни за германското мирновременно стопанство и които ще бъдат прехвърлени на съветското правителство по репарационната сметка без заплащане или отпускане срещу тях на каквито и да било материали.

5/ Размерът на съоръженията, които ще бъдат иззети от западните зони по репарационната сметка, трябва да бъде определен в срок от шест месеца;

6/ Изземването на индустриалните съоръжения ще започне колкото е възможно по-скоро и ще приключи в срок от две години по указанията, предвидени в § 5. Доставката на материали и артикули, предвидени в т. 4, б./а/ по-горе, ще бъде направена от Съветския съюз според уговорени вноски в петгодишен срок, а определянето на размера и характера на разполагаемите за репарационни посрещания индустриални съоръжения ще се прави от Контролния съвет /с участието на Франция/, като ще бъде предмет на окончателно одобрение от командващия на зоната, от която съоръженията ще бъдат иззети.

7/ Преди определянето на общия размер на съоръженията, предмет на изземване, предварителни доставки ще бъдат направени, според както това бъде установено от Контролния съвет.

8/ Съветското правителство се отказва от всякакви претенции по отношение на репарациите от дяловете от германските предприятия, намиращи се в западните зони и от германските вземания от всички чужди страни освен от тия, указани в следващия § 9.

9/ Правителствата на Великобритания и на САЩ се отказват от претенциите си по отношение на репарациите, от дяловете от германските предприятия, намиращи се в източната зона и от германските вземания от България, Финландия, Унгария, Румъния и Източна Австрия.

10/ Съветското правителство не предявява претенции по отношение на златото, пленено от съюзническите войски в Германия. 

Разпореждане за германската бойна и търговска флота.

1/ Конференцията постигна споразумение по принцип относно уредбите за използването и разполагането с предалата се германска флота и търговски кораби. Трите правителства ще назначат експерти за изработване на подробните планове. В определен срок ще бъде издадена съвместна допълнителна декларация по този въпрос.

Конференцията постигна принципно съгласие за допълнително прехвърляне на Съветския съюз на град Кьонигсберг и на съседната нему област. Председателят на САЩ и британският министър-председател заявиха, че те ще подкрепят това предложение на конференцията на предстоящата конференция за мир.

Трите правителства потвърждават отново намерението си да привлекат към бързо съдене всички по-големи военнопрестъпници, чиито престъпления не са определили по място. Те се надяват, че преговорите в Лондон ще приключат с постигането на бърза спогодба, считайки че съденето на тия военнопрестъпници е въпрос от голямо значение и че то трябва да започне колкото е възможно по-рано. Списъкът на защитниците ще бъде обнародван преди 1 септември.

Австрия:

Конференцията разгледа предложението на съветското правителство за разширяване властта на временното австрийско правителство върху територията на цяла Австрия и постигна съгласие този въпрос да бъде разгледан след влизането на британските и американските войски във Виена.

Полша:

По отношение на полското временно правителство на национално единение докладът потвърждава, че бившето полско правителство в Лондон вече не съществува и заявява, че британското и североамериканското правителства са взели мерки за защитата на интересите на полското временно правителство, като припознато правителство на полската държава. Всички необходими улеснения ще бъдат дадени на полското временно правителство при вземането на обикновените законни мерки от негова страна за получаване на принадлежащата на полската държава собственост, ако такава му е била несправедливо отнета.

Трите сили желаят да улеснят полското временно правителство при уреждане въпроса за възможно по-скорошното завръщане в Полша на всички ония поляци, намиращи се в чужбина, включително и на членовете на полските въоръжени сили и тия на търговската флота. Те се надяват, че тия поляци, които се завърнат в родината си, ще се радват на лични и имуществени права на същата база като всички останали полски граждани.

След съвещания с членове на полското временно правителство тримата шефове на правителствата  постигнаха съгласие в смисъл, че докато се изчака окончателното определяне на западната граница на Полша, германските територии източно от  линията, движеща се от Балтийски море, непосредствено западно от Свинемюнде (Швиноу̀йшче - на полски) и оттам по р. Одер до вливането ѝ в р. Найсе (Ниса) и по тая река до чехословашката граница, включително и оная част от Източна Прусия, която не е поставена под администрацията на СССР съобразно постигнатата на тази конференция спогодба, както и областта на предишния свободен град Данциг (немското име на Гданск), ще се намират под администрацията на полската държава и не ще се считат като част от съветската окупационна зона в Германия.

Конференцията постигна разбирателство по следната декларация за обща политика, с оглед да бъдат възстановени по възможност по-скоро условия за траен мир след победата в Европа.

Трите правителства считат за желателно да бъде сложен край на сегашното аномално положение на Италия, България, Финландия, Унгария и Румъния чрез сключване на договори за мир. Те разчитат, че останалите заинтересовани съюзнически правителства ще споделят тия гледища. Що се отнася до тях, трите правителства са включили подготовката на договора за мир с Италия като първата от непосредствените важни задачи, които предстоят да бъдат предприети от новия Съвет на министрите на външните работи. Подписването на такъв договор за мир с припознатото и демократично италианско правителство ще даде възможност на правителствата на трите сили да изпълнят желанието им за подкрепяне на отправеното от Италия искане да членува в Организацията на обединените народи. Трите правителства са натоварили също така Съвета на министрите на външните работи със задачата да приготви договорите за мир с България, Финландия, Унгария и Румъния.

Сключването на договори за мир с припознатите демократични правителства в тези страни ще даде възможност на правителствата на трите сили да подкрепят исканията им за членуване в Организацията на обединените народи.

Трите правителства постигнаха спогодба да разгледат, за всяка поотделно в близко бъдеще установяването на дипломатически отношения с Финландия, Румъния, България и Унгария доколкото това е възможно преди сключването на договори за мир с тия страни.

Трите правителства не се съмняват, че с оглед на променените условия, дошли като резултат от приключването на войната в Европа, представителите на съюзническия печат ще се радват на пълна свобода да съобщават на света за развитията в Румъния, България, Унгария и Финландия.

Що се отнася до приемането на други държави в Организацията на обединените народи, трите правителства ще подкрепят исканията за членство от страна на ония държави, които са останали неутрални през войната и които отговарят на квалификациите, съдържащи се в Хартата на обединените народи. Трите правителства, обаче, смятат за потребно да пояснят, че те поне за себе си не ще погледнат благоприятно на искането за членство, отправено от сегашното испанско правителство, което, след като бе установено с помощта на силите на Оста, не притежава поради характера на своя произход естество, минала дейност и тясна дружба със силите нападателки, необходимите квалификации за да оправдае подобно членуване.

Териториалните попечителства:

Конференцията разгледа предложението на съветското правителство относно попечителствата и бе решено, че въпросът за разполагането, с която и да било част от бившите италиански територии ще трябва да се разреши във връзка с подготовката на договора за мир с Италия.

За системната размяна на германското население:

Трите правителства признават, че прехвърлянето в Германия на германското население или на германските групи, останали в Полша, Чехословакия и Унгария, ще трябва да стане. Тъй като прииждането на голям брой германци в Германия би утежнило товара, който вече лежи на окупационните власти, те смятат, че съюзническият Контролен съвет в Германия трябва да разгледа веднага този въпрос при изричното вземане предвид на въпроса за справедливото разпределение на тези германци между отделните окупационни зони. Чехословашкото правителство, полското временно правителство и Контролният съвет в Унгария се уведомяват за горното и от тях е поискано да преустановят междувременно по-нататъшното изгонване на германците, докато заинтересованите правителства проучат докладите на своите представители в Контролния съвет.
Докато траеше конференцията, устроени бяха срещи между началниците на щабовете на трите правителства по въпроси от съвместен военен интерес.

Докладът завършва с: „Одобрено - Й. В. Сталин, Хари С. Труман, К.Р. Атли“