site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 17 юли в историята

17 юли 2023 г., понеделник, 29-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. вмчца Марина.
Родената в Антиохия през III век Марина е дъщеря на езически жрец идолопоклонник, който възпитавал дъщеря си в идолопоклонство. Но Марина силно желаела да получи свето кръщение и изповядала вярата си на Олимврий, управител на източните провинции, който я подложил на ужасни изтезания. Загинала мъченически едва на 16 години, за българина тя е Огнена Марина, символ на небесния огън, покровителка на жътвата, нивите и сеитбите, също така е покровителка на водите и закрилница на Южното Черноморие. Това е един от трите най-горещи дни през годината - 15, 16 и 17 юли, наричани "горещници" и които се празнували в чест на огнената слънчева стихия. Според народните традиции на 17 юли се пали новият жив огън и се прескача за здраве. От него всеки взима, за да запали домашното огнище. Казват, че през тези дни и от най-засъхналите корита бликва вода и който се окъпе в тази топла вода, няма да боледува през цялата година. Започват седенките, изпълнени с магии за любов. Имен ден празнуват Марин, Марина, Маринела, Марчо и др.

В България се отбелязва:

Празникът на град Созопол. Отбелязва се с решение на Общинския съвет в деня на църковния празник на св. вмчца Марина.

По света се отбелязва:

Денят на международното наказателно правосъдие. Отбелязва се от 2010 г. с решение на Събранието на страните участнички в Римския статут на Международния наказателен съд (устав на съда), прието на първата конференцията за преразглеждане на Римския статут, проведена в Кампала, Уганда (31 май-11 юни 2010). Годишнина от приемането (1998) в Рим, Италия, на Римския статут от Дипломатическата конференция на пълномощните представители под егидата на ООН за учредяване на Международен наказателен съд.

На този ден в България:

813 - Хан Крум обсажда Константинопол. Българската армия обгражда града от Влахерните до Златните врата. По време на започналите преговори за мир ромеите устройват засада и правят опит да убият хан Крум. Разярен от това вероломство, хан Крум нарежда да бъдат опожарени и разграбени околностите на Константинопол. Взети са в плен близо 10 000 военнопленници. Избити са много духовници, включително и епископи. Превзети са градовете Теодоропул, Студион, Дидимотика, Аркадиопол, Скутарион и други. 

1279 - В Котленския проход, близо до крепостта "Девина", войските на Ивайло нанасят поражение на византийската армия, изпратена в подкрепа на цар Иван Асен III. През 1277 г. в Североизточна България избухва народно въстание начело с Ивайло срещу цар Константин Асен и татарските нашественици. Византийският император Михаил VIII Палеолог решава да се възползва от междуособиците в България и изпраща войски, които да наложат неговия зет и съюзник Иван Асен III на българския престол. През 1279 г. византийците успяват да завземат голяма част от България между Видин и Червен. Ивайло е обсаден в Дръстър, а търновските първенци допускат Иван Асен в столицата Търново и го признават за цар. Още през същата (или през следващата) година Ивайло успява да се измъкне от обкръжението в Дръстър и настъпва към Търново с войските си. За да помогне на своя поставеник, Михаил Палеолог изпраща в България 10-хилядна войска начело с пълководеца Мурин. Научил за приближаването на византийците, Ивайло се отказва да напада Търново. Въпреки че войската му е малобройна, на 17 юли 1279 г. той напада Мурин в теснините около Котленския проход и го разгромява напълно. Част от византийците загиват в самата битка. Останалите са пленени и впоследствие избити по заповед на Ивайло. След поражението при крепостта "Девина" Михаил Палеолог изпраща още една войска в помощ на Иван Асен III, но и тя е разгромена от Ивайло, преди да успее да прекоси Стара планина. Останал без подкрепа в България, Иван Асен III бяга от Търново в Константинопол.

1393 - Търново пада под османско иго след тримесечна обсада на града от войските на султан Баязид I Йълдъръм. Столицата на Търновското царство на цар Иван Шишман е превзета след предателство. Населението на града е подложено на жестокости, като са убити 110 видни боляри, а патриарх Евтимий е заточен в Бачковския манастир. Цар Иван Шишман по това време е в Никопол. През 1395 г. Баязид т предприема поход срещу влашкия владетел Мирчу Стари и след битката при Ровине превзема Никопол и убива цар Иван Шишман. На 17 юни 1395 г. същата година е превзето и Добруджанското деспотство.

1877 - Град Казанлък е освободен от османско иго от руските войски по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Предният отряд на руската армия преминава Стара планина през Хаинбоазкия проход и освобождава града.

1879 - С Указ 23 на основание чл. 161 от Търновската конституция се създават Министерство на вътрешните дела, Министерство на финансите, Министерство на  правосъдието, Министерство на народното просвещение, Министерство на външните работи и изповеданията, Военно министерство. На 5 юли 1879 г.  княз Александър I Батенберг издава  Указ 1 (обнародван в "Държавен вестник", бр. 1 от 28 юли 1879 г.),  с който назначава първото правителство на Княжество България (5 юли-24 ноември 1879 г.) с министър-председател, министър на вътрешните дела и управляващ Министерството на народното просвещение Тодор Бурмов.

1932 - Във Варна цар Борис III официално открива Морска биологична станция (дн. Аквариум към Института по рибарство и аквакултури). Идеята за построяването на станцията е на княз Фердинанд  На 22 октомври 1906 г. в присъствието на цялото царско семейство, министри, учени и общественици е положен основният камък. В речта си на тържественото откриване княз Фердинанд I определя прогреса в науките и изкуствата като условие за високото развитие на един народ и генератор на общочовешки ценности. Сградата на Аквариума е построена по проект на арх. Дабко Дабков в периода от 1906 г. до 1911 г. Заради Балканската война (1912-2013) и Първата световна война (1914-1918) откриването е забавено. След края на Първата световна война през 1918 г. зданието е било използвано последователно от войскови части до 1920 г., от Машинното училище до 1922 г. и от Рибарското училище до 1930 г. Официалното откриване на Аквариума е на 17 юли 1932 г. Пръв директор на станцията е зоологът Георги Паспалев. На 21 януари 1954 г. въз основа на Постановление 13 на Министерския съвет станцията е преобразувана в Научно-изследователски институт по рибарство и рибна промишленост, преименуван последователно на Централен научно-изследователски институт по рибовъдство и риболов (1961), Научно-изследователски институт за рибно стопанство и океанография (1965), Научно-изследователски институт по океанография и рибно стопанство (1968), Институт по рибни ресурси към Селскостопанската академия (1973).а Аквариумът е създаден с цел да се популяризира черноморската флора и фауна. В експозицията му са включени представители на всички групи, които съставят фауната на Черно море - около 140 вида, а също и много видове сладководни риби и някои екзотични представители.

1942 - Създаден е Отечественият фронт. По радиостанция "Христо Ботев" е обявена програмата на Отечествения фронт, обсъдена и приета от Задграничното бюро на Българската работническа партия. Организацията е създадена като широко антифашистко движение на патриотичните и демократични сили на  българския народ по инициатива на БРП (к.) и с участието на представители на левите крила на БЗНС "Александър Стамболийски" ("Пладне"), политическия кръг "Звено",  Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) и др. масови организации. За първи път новата организация е назована "Отечествен фронт" в предаване на нелегалната радиостанция "Христо Ботев" на 7 май 1942 г. , в което се изброяват 8 точки от задачите на антифашистката борба. На 17 юли 1942 г. радиостанцията оповестява и програмата на ОФ, приета от задграничното бюро на БРП (к.). Сред целите на програмата са сваляне на монархо-фашисткото правителство в България, излизане от фашистката коалиция на "Оста" и включване на България във Втората световна война на страната на антихитлеристката коалиция. Само за няколко месеца - до края на 1942 г.  броят на нелегалните комитети на ОФ надминава 100. През декември 1942 г. излиза нелегално и първият брой  на в. "Отечествен фронт". На 10 август 1943 г. е създаден Национален комитет на ОФ в състав: Кирил Драмалиев от БРП, Никола Д. Петков  от БЗНС "Александър Стамболийски" ("Пладне"), Кимон Георгиев от "Звено" и от септември с. г. Григор Чешмеджиев от БРСДП и Димо Казасов от независимите интелигенти. Първият конгрес на Отечествения фронт, проведен след 9 септември 1944 г. от 9 до 12 март 1945 г. в София, изяснява напълно функциите и задачите на организацията като най-масова обществено-политическа организация в страната, очертава най-важните задачи на външната и вътрешната политика - приключване на участието на България в разгрома на хитлеристка Германия (1944-1945), произвеждане на парламентарни избори, укрепване на народнодемократичната власт и др. Отечественият фронт съществува до 31 март 1990 г., когато се преименува в Отечествен съюз.

1979 - С Указ 1138 на Държавния съвет на Народна република България се създава Единен следствен апарат с поделения Главно следствено управление и следствени отдели при окръжните управления към Министерство на вътрешните работи (МВР). Съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за Висшия съдебен съвет, приет от 36-ото Народно събрание на 18 декември 1991 г., и с изменения и допълнения на Указ 1138 от 23 май 1991 г. е създадена Национална следствена служба (НСлС) при МВР като правоприемник на Главно следствено управление. През февруари 1995 г. НСлС преминава от системата на МВР в системата на съдебната власт в съответствие с чл. 128 от Конституцията на Република България (приета от VII Велико народно събрание на 12 юли 1991 г.) и съгласно Закона за съдебната власт, приет от 36-ото Народно събрание на 14 юли 1994 г. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет от 38-ото Народно събрание на 30 септември 1998 г., и повторно приет на 5 ноември 1998 г., Националната следствена служба се трансформира в Специализирана следствена служба. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет от 39-ото Народно събрание на 17 юли 2002 г., се преобразува в Национална следствена служба.

1998 - България подписва Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА) и става 7-ата държава член на ЦЕФТА. Споразумението е ратифицирано на 9 септември 1998 г., в сила е от 1 януари 1999 г. до 1 януари 2007 г., когато България е приета за член на Европейския съюз.

2001 - Учредена е Българска асоциация на пр агенциите.

2010 - В резиденция "Евксиноград" във Варна, в присъствието на министър-председателя Бойко Борисов, България и Русия подписват пътната карта за газопровода "Южен поток". Документът е подписан от министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков на България и министъра на енергетиката на  Русия Сергей Шматко. Цената на газопровода е 835 млн. долара и ще се раздели по равно между двете страни. По време на преговорите двете страни са се договорили за намаление на цената на газа и отпадането на посредниците при сключване на договори между "Газпром" и "Булгаргаз".

2018 - Кметът на София Йорданка Фандъкова е първият носител на наградата "Лидер на промяната", учредена от Съюза на транспортните синдикати в България. Кметът получава наградата за позитивната промяна, направена в развитието на столицата през последните години.

2020 - В Пловдив е учредена фондацията "Възмездие тук и сега" в помощ на хора, пострадали при пътнотранспортни произшествия. Целите на фондацията са да лобира за спазването на правата на пострадалите в резултат на пътнотранспортни произшествия, както и да подпомага пострадалите и техните семейства за справяне с емоционалните, психологически и финансовите последици от катастрофи.

2021 - На централния площад "Велбъжд" в Кюстендил са посрещнати икона и частица от мощите на св. великомъченик Мина, един от небесните покровители на Кюстендил и духовната околия. Мощите на св. Мина са дар от Доростолския митрополит Яков, а иконата, с височина 1,5 м, богато украсена, е изработена от зографите Димчо и Антония Димчевски.
 
На този ден по света:

1610 - В Москва, Русия, е свален от власт княз Василий Шуйски, управлявал страната от 1606 г. до 1610 г. През юни 1610 г. царската войска е разбита от поляците, шведите се отделят от русите и започват да разграбват северозападните руски земи. Полският престолонаследник Владислав е признат от част от болярите за руски цар. Поляците наближават Москва, останала без войска. На 17 юли 1610 г. в столицата е извършен преврат - княз Василий Шуйски е свален от престола, подстриган за монах и отведен в Полша. Създадено е правителство на седемте боляра - седмоболярщина. През м. август 1610 г. правителството сключва договор с поляците, като полският престолонаследник Владислав е поканен на царския престол в Москва.

1754 - В Ню Йорк, САЩ, е създаден Кралският колеж. След войната за независимост от Великобритания (1775-1783) Кралският колеж се преименува на Колумбийски колеж (1784), и от 1896 г. носи името Колумбийски университет. Със средствата от завещанието на американския вестникарски издател Джоузеф Пулицър е открит Факултет по журналистика към Колумбийския университет (1912) и е учредена наградата "Пулицър" - най-престижната американска награда за журналистика, литература и музика, която е присъдена за първи път на 4 юни 1917 г.

1791 - Разстрел на мирна демонстрация на Марсово поле край Париж, Франция, по време на Великата френската революция (1789-1794). Около 400 души са ранени, между 12 и 40 са убити.

1841 - В Лондон, Великобритания, излиза бр. 1 на британското хумористично списание "Пънч". На 8 април 1992 г. списанието е закрито, през септември 1996 г. е възобновено, а от май 2002 г. има само електронен вариант.

1907 - Основана е  Международната федерация по стрелба (ISSF).

1912 - В Стокхолм, Швеция, е основана Международната асоциация на лекоатлетическите федерации (IAAF).

1917 - Крал Джордж V променя името на британския кралски двор от Сакскобургота на Уиндзор в знак на подкрепа на антигерманските настроения във Великобритания по време на Първата световна война (1914-1918).

1918 - В Екатеринбург са разстреляни последният руски император Николай Втори и семейството му. С решение на Архиерейския съвет на Руската православна църква от 13 август 2000 г. членовете на царското семейство Романови са обявен за мъченици.

1936 - Начало на Гражданската война в Испания, която започва с бунт на части на испанската армия начело с ген. Франсиско Франко срещу легитимното правителството в Мадрид. Войната завършва на 1 април 1939 г. На 16 февруари 1936 г. Народният фронт, обединяващ анархисти, социалисти и комунисти, печели изборите. На 13 юли 1936 г. представители на Републиканската гвардия убиват Хосе Калво Сотело, един от лидерите на консервативната опозиция в парламента и ръководител на дясната монархистическа организация "Обновление на Испания". Правителството отказва да привлече към съдебна отговорност извършителите на убийството. Нажежаваната от години атмосфера на ненавист между двата основни лагера в испанския обществено-политически живот на Националния фронт и на Народния фронт достига точката на кипене и страната изпада в пълен хаос. Това е сигналът за намеса на военните. На 17 юли 1936 г. ген. Франсиско Франко повежда разбунтували се части от испанската армия срещу легитимното правителството в Мадрид. Първоначално въстават военните от Испанския чуждестранен легион (11 000 души) и от поделенията на Африканската колониална армия (14 000 души) в Мароко. Те бързо завладяват градовете Сеута и Тетуан в Испанска Африка. На следващия ден завземат градовете Кадис и Севиля. Начало на Гражданската война в страната. В началото въстаниците разполагат със 150 000 души, а на страната на правителството са 110 000 войници и офицери. Първоначално за ръководител на антиправителствените сили е избран ген. Санхурхо, но след неговата смърт начело на бунтовниците застава ген. Франсиско Франко. До 21 юли 1936 г. бунтовниците установяват контрол над Испанско Мароко, Канарските острови и Балеарските острови с изключение на остров Менорка, Северна Испания с изключение на провинциите Астурия, Сантандер, Баските и района на Каталония на североизток. Съществена помощ за републиканските сили са формираните на доброволен принцип Интернационални бригади, чиято обща численост достига около 35 000 души от 54 националности. Създадени са общо 7 интернационални бригади, които от октомври 1936 г. до м. октомври 1938 г. воюват на страната на републиканското правителство, като взимат активно участие в отбраната на Мадрид и другите сражения. В бригадите се включват над 600 българи, 150 от които загиват. През м. януари 1939 г. републиканската съпротива постепенно се разпада и националистите начело с ген. Франсиско Франко превземат Барселона, а през м. март 1939 г. - Валенсия. Републиката пада на 1 април 1939 г., когато ген. Франсиско Франко и войниците му превземат Мадрид. По време на войната загиват близо 40 000 души.  Ген. Франсиско Франко, ръководител на партията Испанска фаланга и главнокомандващ въоръжените сили установява своята диктатура, останала непоклатима до смъртта му през 1975 г.

1942 - Начало на Сталинградската битка по време на Втората световна война (1939-1945). Битката завършва на 2 февруари 1943 г. Сталинградската битка условно се дели на 2 периода: отбранителен (17 юли 1942-18 ноември 1942) и настъпателен (19 ноември 1942-2 февруари 1943). Тя се определя като един от повратните моменти в хода на Втората световна война, ключов фактор за победата над хитлеристка Германия. Силите на Тристранния пакт губят около една четвърт от личния състав на военните си сили, заети на Източния фронт. Загубите за Съветския съюз са около 1 млн. души. За целия период на Сталингардската битка (17 юли 1942-2 февруари 1943) германската армия губи около 25 процента от силите си действащи на руско-германския фронт. Ранени, взети в плен и убити са около 1,5 млн. германски офицери и войници.

1945 - В Потсдам, Германия, е открита Потсдамската конференция с участието на държавните ръководители на трите най-големи държави от антихитлеристката коалиция във Втората световна война (1939-1945) - Йосиф Сталин, председател на Министерския съвет на СССР, Хари Труман, президент на САЩ и Уинстън Чърчил, министър-председател на Великобритания. Закрита е на 2 август 1945 г. Конференцията определя стъпките по следвоенното устройство на Европа след края на Втората световна война. По време на конференцията е приета Потсдамска декларация (оповестена на 26 юли 1945 г.), с която се изисква безусловната капитулация на Япония и се формулират основните принципи на мирно урегулиране. Потсдамската конференция е третата и последна среща на държавите от антихитлеристката коалиция. Първите две се провеждат в Техеран, Иран (28 ноември 1943-1 декември 1943) и в Ялта, СССР (4-11 февруари 1945).

1955 - В Анахайм, щата Калифорния, САЩ, е открит първият в страната развлекателен парк "Дисниленд".

1973 - Афганистан е обявен за република. На 12 август 1973 г. крал Мохамед Закир Шах се отказва от престола. След свалянето му от власт той живее в изгнание в Рим, Италия, до 18 април 2002 г., когато се завръща в родината си.

1976 - Открити са 21-ите летни Олимпийски игри в Монреал, Канада. Игрите завършват на 1 август 1976 г. В тях участват 6084 спортисти (1260 жени и  4824 мъже) от 92 държави, които се състезават в 21 вида спорт.

1980 - Владимир Висоцки изнася последния си концерт в Болшево, Московска област, преди смъртта му на 20 юли 1980 г. Кариерата му включва около 30 роли в киното, играл е в 20 театрални постановки и е участвал в над 10 радиоспектакъла. Изнесъл е близо 1500 концерта. Автор е на четири романа и на около 1100 поеми.

1989 - Първи полет на стратегическия бомбардировач на военновъздушните сили на САЩ "Northrop B-2 Spirit", произведен от американската компания "Боинг".

1990 - В Ла Палма, щата Калифорния, САЩ, е издаден патент номер 4942516 за открития от Гилбърт Хаят през 1988 г. микрокомпютър в един чип. 

1992 - Парламентът на Словакия приема Декларация за суверенитета на републиката. На 25 ноември 1992 г. Федералното събрание на Чешката и Словашката федеративна република (ЧСФР) Закон за разпускане на Чешката и Словашката федеративна република (ЧСФР), считано от 1 януари 1993 г. Нейни приемници стават Чешката република и Словашката република.

1996 - В Лисабон, Португалия, президентите на 7 държави Ангола, Бразилия, Гвинея-Бисау, Кабо Верде, Мозамбик, Португалия, Сан Томе и Принсипи подписват харта за създаването на Организация на португалоезичните държави. През 2002 г. към организацията се присъединява Източен Тимор.

1998 - В Рим, Италия, е подписан Заключителният акт на Дипломатическата конвенция на ООН за създаване на Международен наказателен съд и за приемане на устав на институцията (т.нар. Римски статут) от представители на 120 държави. Международният наказателен съд е независима от ООН международна институция, която се управлява и финансира от страните членки. Юрисдикцията му е спомагателна, т. е. може да бъде упражнявана, само ако националната юрисдикция се окаже неефективна.

2000 - На 103-годишна възраст умира Жозе Барбоза Лима Собриню - най-възрастният журналист в света, дългогодишен председател на Бразилската асоциация по печата.

2006 - Най-малко 654 души загиват, след като двуметрови вълни цунами, предизвикани от земетресението с магнитуд 7,7 по скалата на Рихтер в Индонезия, заливат островите Ява и Суматра, както и австралийските Кокосови острови и остров Рождество. Ранени са най-малко 978 души. В неизвестност са 329 души. Сред загиналите има холандци, шведи, японци и пакистанци. Над 23 000 души са без подслон. Епицентърът на труса е локализиран дълбоко под Индийския океан, на 240 км. югозападно от западния бряг на Ява. Той е усетен и в Джакарта, където е разлюлял високите сгради. Два часа след земетресението е регистриран последващ трус с магнитуд 6,1 по Рихтер. Най-тежко пострадал е районът на популярния крайбрежен курорт Пангандаран.

2011 - Вулканът "Локон" на индонезийския о. Сулавеси изригва към 10,35 ч. местно време, като изпуска пепел и дим, които се извисяват на около 3,5 км височина. В околностите на високия 1580 метра вулкан живеят към 30 000 души. "Локон" е един от близо 129-те активни вулкана в Индонезия. Последното му голямо изригване е през 1991 г. 

2014 - Пътнически самолет Боинг-777 на малайзийските авиолинии "Малейжа еърлайнс", изпълняващ полет от Амстердам, Нидерландия, за Куала Лумпур, Малайзия, се разбива на територията на Украйна в Торез, близо до Шахтьорск, на около 40 км от границата с Русия. Районът е арена на боеве между украински сили и проруски бунтовници. Загиват всичките 298 души на борда, от които 283 пътници и 15-членен екипаж. От загиналите 193-ма са холандски граждани.

2017 - В Брюксел, Белгия, започва вторият кръг от преговорите за излизане на Великобритания от Европейския съюз. Началото е поставено от главния преговарящ от името на Европейската комисия и ръководител на Специалния екип за преговорите с Великобритания Мишел Барние и министъра за излизането на Великобритания от Европейския съюз (по въпросите на Брекзит) на Великобритания Дейвид Дейвис. Преговорите са съсредоточени върху правата на гражданите, искането на ЕС Великобритания да плати около 60 млрд. евро за покриване на поетите ангажименти към бюджета на общността, проблема за границата със Северна Ирландия и въпроса за юрисдикцията на Съда на ЕС. Вторият кръг от преговорите завършва на 20 юли 2017 г., когато е публикуван документ, в който се посочват аспектите на съгласие и несъгласие по въпроса за правата на гражданите.

2018 - В Анкара, Турция, съд осъжда на доживотен затвор 31 души по дело във връзка с опита за преврат от15 юли 2016 г. Сред подсъдимите по процеса, обвинени в "нарушаване на конституцията", е и бивш генерал. Делото, по което са произнесени присъдите, е съсредоточено около инциденти в училище за подготовка на жандармеристи в Анкара в нощта на опита за преврат.

2019 - Световната здравна организация обявява глобално извънредно положение във връзка с епидемията от ебола, след като на 14 юли 2019 г. в граничен град на Демократична република Конго е регистриран случай на заболяването. До този момент епидемията от ебола е довела до смъртта на 1668 души в отдалечени и обхванати от конфликт зони на страната от август 2018 г. От 2009 г. за четвърти път организацията задейства процедурата за международна извънредна ситуация. През 2014 г., когато отново е обявена международна извънредна ситуация, от ебола умират 11 000 души в Западна Африка.

2020 - В Югоизточна Азия при наводнения и свлачища, причинени от проливни мусонни дъждове, загиват над 200 души. В Индия жертвите са 93, в Непал - 117, а в Индонезия наводненията и свлачищата отнемат живота на най-малко 30 души. Над 1 милион души в региона са откъснати от света, а стотици хиляди хора напускат домовете си.

2021 - В Сирия на церемония в президентския дворец в столицата Дамаск, Башар ал Асад полага клетва за четвърти пореден седемгодишен мандат като президент на страната. Той полага клетва пред Конституцията и Корана в присъствието на повече от 600 гости, сред които високопоставени представители на властите, бизнесмени, университетски преподаватели и журналисти. Башар ал Асад, който е на власт от 2000 г., печели с 95,1 процента от гласовете произведените на 26 май 2021 г. избори.

2022 - Президентът на Украйна Володимир Зеленски издава укази за отстраняване от длъжност на началника на Службата за сигурност на Украйна Иван Баканов и на главната прокурорка Ирина Венедиктова. В отделен пост в "Телеграм" президентът Володимир Зеленски обявява, че е уволнил висшите държавници заради много случаи на колаборация на техни подчинени с Русия.

Родени на този ден българи:

Александър Филипов (Александър Филипов Томов), поет, преводач и литературен критик (1895-1940).
Редактор на в. "Просветно единство", орган на Учителския просветен съюз. Сътрудничи на сп. "Златорог" и  на в. "Съвременник" (1930-1932). Печата литературно-критически статии и изследвания и редица статии по общокултурни и педагогически проблеми във в. "Просветно единство" и сп. "Просвета". Автор е на "Христо Ботьов" (1930),  "Идеологии на Просветния съюз" (1942), циклите "Стихотворения" (1930) и "Молитви" (1929), "Български пътеписи" (1942) и др. Превежда художествени произведения от Емил Зола, Оноре дьо Балзак, Луиджи Пирандело и др.

проф. Ангел Писарев, инженер (1931-2000).
Бил е заместник-ректор на Техническия университет в София. Участвал е в изграждането на българската електротехническа промишленост - през 1959 г. под негово ръководство е изградена първата лаборатория за електрически апарати към Машинно-технологичния факултет на Държавната политехника.  Заместник-министър на народната просвета (9 май 1980-14 май 1986).  Автор е на научни трудове, технически речници, открития. Носител на орден "Народна република България" трета степен във връзка с 50-ата годишнина от рождението му (6 август 1981).

Димитър Манчев, актьор (1934-2009).
Актьорският му дебют е във Видинския театър, а през 1962 г. постъпва в трупата на Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов", където преминава целият му театрален творчески път. Изиграл е над 150 роли в театъра, киното и телевизията. Участвал е в спектаклите "Свинските опашчици", "Смъртта на Тарелкин", "Чичовци", "Островът", "Тартюф", "Швейк през Втората световна война", "Римска баня", "Януари", "Одисей пътува за Итака", "Арсеник и стари дантели", "Фалшивата монета", "Чайка", "Квартет" и др. Снимал се е във филмите "Оркестър без име" "Горещо пладне"  "Най-добрият човек, когото познавам", "Топло",  "Рапсодия в бяло" и др. Носител на   наградата "Златен кукер" за особени заслуги към Сатиричния театър "Алеко Константинов" (2007).

проф. Михаил Неделчев, български литературовед и политик (1942).
Редактор във в. "Литературен фронт" (1974-1990), сп. "Родна реч" и издателство "Български писател". В продължение на 15 години е бил редактор в отдел "Литературно наследство" на издателство "Български писател".  От 1993 г. е главен редактор на сп. "Демократически преглед". Един от създателите на Съюза на демократичните сили. Заместник-председател по идеологическите въпроси  и говорител на Радикалдемократическата партия /РДП/ (1989-юни 1997) .Съучредител на Либерално-демократичния съюз (юли 1998). Бил е и заместник-председател на съюза. От 6 ноември 2000 г. е председател на Сдружението на български писатели. Бил е председател на Управителния съвет на Дружеството за разпространение на знания "Гражданин". Преподавател по теория и история на литературата в Нов български университет, ръководител на департамент "Нова българистика"  в НБУ (1998-2010). Депутат в Vтт Велико народно събрание (1990-1991) и в  36-ото Народно събрание (1991-1994). Автор е на десетки книги, между които "Социални стилове, критически сюжети", "Размишления по българските работи", "Литературно-историческата реконструкция", "Двете култури и техните поети" , "Ефектът на раздалечаването". Носител на Националната награда за хуманитаристика "Христо Г. Данов" (2003), специалната награда на "Аполония" (2004), носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен за особено значимия му принос за развитието на литературата и по случай 70-ата годишнина от рождението му (9 ноември 2012). Почетен гражданин на София (12 май 2022). 

Евгени Чачев, политик (1944).
Бил е председател е на Управителния съвет на Столичната общинска банка и председател на Управителния съвет на банка "Биохим". Заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството (1997). Министър на регионалното развитие и благоустройството (21 декември 1999-24 юли 2001). Депутат в 39-ото и в 40-ото Народно събрание (2001-2009). През 2004 г. е един от основателите на "Демократи за силна България". Бил е вицепрезидент на Парламентарната асамблея на Черноморската икономическа зона и член на Парламентарната асамблея на Западноевропейския съюз.

Цанко Делибозов, български музикант и диригент (1946-2013).
От 1933 г. е главен диригент на Русенската филхармония. Диригент в операта в Измир, Турция (2004-2006). Диригент на Софийската опера (2006-2012). Главен диригент на Плевенската филхармония (септември 2012-23 октомври 2013). Носител на награда от конкурса за диригенти "Николай Малко" в Копенхаген, Дания (1974).

проф. Венцеслав Кисьов, актьор (1946-2014).
Играл е на сцените на театрите във Видин, Габрово, театър "София", Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов",  Нов драматичен театър "Сълза и смях", на който е директор (2 юни 2006-28 юли 2010) и основател на Детско-юношеската театрална студия (1982) при театъра. Бил е ръководител на актьорския клас във Факултета по изкуства на Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград", където преподава 10 години. Преподавател по актьорско майсторство във Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ) "Кръстьо Сарафов" (1975-1991). Има над 100 роли в театъра, киното и телевизията. Автор е на 6 стихосбирки,  есета, разкази, публицистика и др., сред които поетичните книги "Пространства на мълчанието", "Лист неотронен", "Недосънувана нежност", "Укротени думи", "Будни нощи", "Усмивката на Бога", учебника по театрознание "Методология на първите стъпки" и др. Негови творби влизат в антологията "Написано в антракта" (1998), събрала произведения на съвременни български актьори. Превежда пиеси, стихове и проза от руски и немски автори. Първи чуждестранен лауреат на Ленинската награда за кино (1982) за ролята на Карл Маркс във филма "Карл Маркс. Млади години" (1981). Удостоен със званието "Заслужил артист" (1982).

Георги Борисов (Георги Борисов Богданов), поет и преводач (1950).
Работил е като редактор във в. "Литературен фронт" (1976-1981), завеждащ отдел "Документална и художествена литература" в "Профиздат" (1986Ц1989), продуцент на направление "Литература и публицистика" в Българската национална телевизия (1994), главен редактор на сп. "Факел",  главен драматург на Народния театър "Иван Вазов" (2009-2016) и др. Основател и директор на издателствата "Факел" (1990-1995) и "Факел експрес" (1995-). Под негова редакция от 2005 г. започва да излиза библиотечната поредица на издателство "Факел експрес" и "Жанет 45". Председател на журито за наградата "Хеликон" за нова българска художествена проза (2003-2007). Има множество публикации  - документална и художествена проза, публицистични и критически статии, есета, литературни анкети и разговори, както и на поетичните книги "По пладне някъде в началото" (1977), "Оставете човека" (1981), "Врати" (1986), "Пришълец" (1992), "Живият бог" (1997), "Картаген" (2000), "Точно в три" (2008), "Какво ми каза свободата / Что мне сказала свобода" (на български и руски език, 2012), "Нищо" (2015), "И замирисва на море" (2019) и др. Носител на множество награди, сред които наградата "Владимир Башев" за най-добра първа стихосбирка (1977), на голямата награда за поезия на в. "Труд" "Златният ланец" (1999), на Националната награда "Иван Николов" за най-добра поетична книга (2001), на Славейковата награда за лирично стихотворение (2007), на юбилейния медал "Петър I" Федералната агенция по печата и масовите комуникации на Русия (2008),  на националната награда "Милош Зяпков" за най-добра книга (2009), на наградата на Министерството на културата "Златен век" (2013), на Специалната награда "За принос в развитието и запазването на традициите на руската култура извън пределите на Русия"  (април 2015), на наградата "Орфеев венец" за съвременна поезия на фестивала "Пловдив чете" (2021).

Константин Димитров, скулптор и политик (1951-2002).
Бил е член на Управителния съвет на профсъюз "Промяна", на Съюза на българските художници и директор на Средното художествено училище за приложни изкуства в София. Той е сред учредителите и заместник-председател  на софийската организация на партия "Български демократичен съюз "Радикали" (23 март-22 ноември 2002).

Любомир Шейтанов, футболист (вратар) и треньор (1961).
През футболната си кариера е играл за отборите на  "Черноморец" (Бургас), "Добруджа" (Добрич) и "Нефтохимик" (Бургас). 

Константин (Тити) Папазов, състезател и треньор по баскетбол (1967).
Като състезател е играл в отборите на "Левски", "Славия" и "Своге". От 1994 г. до 1997 г. е президент на баскетболен клуб "Славия". Тренирал е мъжкия баскетболен отбор на "Левски", мъжкия отбор на  "Лукойл Академик", женския "Академик Тест" (Пловдив), мъжкия национален отбор по баскетбол (2001-2003; 2007-2013) и женския национален отбор по баскетбол (2005). Като треньор 7 пъти е носители на купата на България по баскетбол за мъже - с "Левски" (2001, 2009, 2010, 2014, 2019, 2020) и с "Лукойл Академик" (2006). Като треньор 5 пъти печели и Национална баскетболна лига на България по баскетбол за мъже - с "Левски" (2000, 2001, 2014, 2018) и с "Лукойл Академик" (2005). На 20 август 2015 г. Константин Папазов обявява, че прекратява треньорската си кариера, но след две години през 2017 г. отново става треньор на "Левски". Председател на Националната баскетболна лига (НБЛ) за сезон 2015/2016 (11 септември 2015 - 9 октомври 2016). Обявен за треньор на 2009 година от Българска федерация баскетбол.

Димитър Щилянов, боксьор (1976).
Републикански шампион на България е бил 17 пъти, от които 11 пъти при мъжете. Печели златни медали на европейските първенства през 2002 г. в Перм, Русия, и през 2004 г. в Пула, Хърватия. Носител е и на сребърен медал от Европейското първенство през 2000 г. в Тампере, Финландия. Носител на два медала от световни първенства - на бронзов медал от Световното първенство през 1999 г. в Хюстън, САЩ. и на сребърен медал от Световното първенство през 2001 г. в Белфаст, Северна Ирландия. Почетен гражданин на Сливен (2002).

Емил Ангелов, футболист (1980).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Граничар 1921" (Свиленград), "Черноморец" (Бургас), "Левски" (София), "Литекс" (Ловеч), "Анортозис" (Кипър), "Денизлиспор" (Турция), "Карабюкспор" (Турция), "Берое" (Стара Загора), "Коняспор" (Турция), "Хасково" (Хасково),  "Черноморец 1919" (Бургас) и "Хасково 1924" (Хасково). За националния отбор по футбол има изиграни 2 мача. Прекратява състезателната си кариера през 2018 г.

Антъни Иванов, български състезател по плуване (1999).
Печели бронзов медал (200 бътерфлай) на Световното първенство за юноши и девойки през 2017 г. в Индианаполис, САЩ. Завършва на 8-о място на 200 м бътерфлай на Световното първенство за мъже през 2017 г. в Будапеща, Унгария, и на Европейското първенство през 2018 г. в Глазгоу, Великобритания. Класира се на четвърто място (200 м бътерфлай) на Европейското първенство през 2021 г. в Будапеща, Унгария, и на Европейското първенство по плуване в малък басейн през 2021 г. в Казан, Русия. Многократно подобрява националните рекорди в плуването при мъжете.

На този ден са родени и:

Пол Деларош, френски художник живописец (1797-1856).

Николай Миклухо-Маклай, руски етнограф, антрополог и пътешественик (1846-1888).
Завършил три етнографски експедиции на неизследваното крайбрежие на Нова Гвинея, изучавал коренното население на Югоизточна Азия, Австралия и Океания  (1870-1880). На негово име е кръстено североизточното крайбрежие на остров Нова Гвинея (бряг Маклай).

Владимир Щуко, съветски архитект и театрален художник (1878-1939).
Създател на проекти за неокласически сгради в Петербург (1907-1913). Проектирал е първата монументална сграда в Петроград (1923).

Шмуел Агнон, израелски писател (1888-1970).
Един от първите представители на съвременната литература на иврит. Носител на Нобелова награда за литература за 1966 г. за изключително характерното повествователно изкуство с теми от живота на еврейския народ, която си поделя с немската поетеса и драматург Нели Закс, присъдена й за нейните изтъкнати лирични и драматични творби, отразяващи съдбата на евреите със затрогваща сила.

Едгар Сноу, американски писател и журналист (1905-1972).
Сред най-известните му книги са "Червена звезда над Китай" (1937) и "Другата страна на реката" (1962).

Роже Гароди, френски писател, философ и политически деец (1913-2012).
Автор е на книгите "Свободата", "Марксистки хуманизъм" и др.

Кенан Еврен, турски политик (1917-2015).
Командващ сухопътните сили на Турция (1 септември 1977- м. март 1978). Началник на Генералния щаб на турската армия (1 март 1978-1 юли 1983). Ръководи военния преврат в Турция на 12 септември 1980 г., с който е свалено правителството на Сюлейман Демирел. Президент на Турция (23 септември 1980-31 октомври 1989). На 18 юни 2014 г. Кенан Еврен е осъден на доживотен затвор за престъпления срещу държавата по делото за военния преврат в Турция от 12 септември 1980 г.

Хуан Антонио Самаранч, испански предприемач, дипломат и спортен деец (1920-2010).
Бил е президент на Испанския олимпийски комитет. Член е на Международния олимпийски комитет (МОК) от 1966 г. Вицепрезидент на МОК (1974-1978). Извънреден и пълномощен посланик на Испания в СССР и Монголия (1977-1980). Президент на МОК (16 юли 1980-16 юли 2001). След приключване на мандата му като президент е избран за почетен президент. През 1991 г. получава титлата "маркиз" от краля на Испания Хуан Карлос Първи.  Носител на орден "Стара планина" първа степен за извънредно големите му заслуги за развитието на олимпийското движение в България и в световен мащаб (21 октомври 1998).

Джон Купър, британски автомобилен конструктор (1923-2000).
През 60-те години на 20 век той създава колата "Мини Купър", проектирана като суперикономичен семеен автомобил.

Войчех Килар, полски композитор (1932-2013).
Автор e на филмова музика, симфонии, камерна и инструментална музика. Носител на награда "Сезар" (1992) за музиката си за филма "Пианистът" на режисьора Роман Полански и на наградата за "Най-добра филмова партитура" на Американското общество на композиторите, авторите и издателите (1992) за музиката за филма "Дракула" на режисьора Франсис Форд Копола.

Доналд Съдърланд, канадски актьор (1935).
Участвал е в повече от 150 филми и сериали, сред които "Героите на Кели" (1970), "А сега не гледай" (1973), "Денят на скакалеца" (1975), "Обикновени хора" (1980), "Зимата на нашето недоволство" (1983), сериалът "Гражданинът X" (1995), "Казанова" (1996), "Зараза" (1999) и др. Носител на телевизионната награда "Еми" (1995), на "Златен Глобус" (1996; 2003) и на награда "Оскар" за цялостно творчество (2017).

Валерий Воронин, руски футболист и треньор (1939-1984).
Печели сребърен медал от Европейското първенство през 1964 г. в Испания с националния отбор по футбол на СССР.

аятолах Сайед Али Хаменей, ирански политик (1939).
Президент на Иран (13 октомври 1981-9 октомври 1989). От 4 юни 1989 г. е ръководител на Ислямска република Иран.

Карлос Алберто Торес, бразилски футболист и треньор (1944-2016).
Печели златен медал от Световното първенство през 1970 г. в Мексико с националния отбор по футбол.

Ангела Меркел, немски политик (1954).
Депутат в Бундестага (долната камара на парламента) (2 декември 1990-16 януари 1991). Министър на жените и младежта (16 януари 1991-17 ноември 1994). Министър на околната среда, опазването на природата и сигурността на ядрените реактори (17 ноември 1994-26 октомври 1988). Председател на Християндемократическия съюз (ХДС) (10 април 2000-7 декември 2018). Федерален канцлер на Германия (22 ноември 2005-7 декември 2021).

Ян Вутерс, нидерландски футболист и треньор (1960).
Печели златен медал от Европейското първенство през 1988 г. във ФРГ с националния отбор по футбол. С "Аякс" (Нидерландия) печели турнирът Купа на носителите на купи (1987) и турнирът Купа на УЕФА (1992).

Андреа Мандорлини, италиански футболист и треньор (1960).
С "Интер" (Италия) печели турнирът Купа на УЕФА (1991).

Мати Никанен, финландски състезател по скискокове (1963-2019).
Четирикратният олимпийски шампион - печели един златен медал през 1984 г. в Сараево, Югославия, и три златни медала през 1988 г. в Калгари, Канада. От олимпийски игри печели и един сребърен медал през 1984 г. в Сараево, Югославия. От световни първенства печели шест златни медала, два сребърни и шест бронзови.

Яп Стам (Якоб Стам), нидерландски футболист (1972).

Клаудио Лопес, аржентински футболист (1974).

Андерс Свенсон, шведски футболист (1976).

Маркош Сена (Маркош Антонио Сена да Силва), испански футболист (1976).

Иван Стринич, хърватски футболист (1987).
Печели сребърен медал от Световното първенство през 2018 г. в Русия с националния отбор по футбол.

Това е денят на смъртта на:

Адам Смит, шотландски икономист и философ (1723-1790).
Един от създателите на класическата политическа икономия.

Шарл Мари Рене Льоконт дьо Лил, френски поет (1818-1894).

Ектор Мало, френски писател (1830-1907).
Автор е на над 70 книги. Една от най-известните му книги е романът "Без дом", придобила славата на детска книга.

Джовани Джолити, италиански политик (1842-1928).
Министър-председател на Италия (15 май 1892-15 декември 1893). Министър на вътрешните работи (1901-1903). Министър-председател на Италия (3 ноември 1903-12 март 1905; 29 май 1906-11 декември 1909; 30 март 1911-21 март 1914; 15 юни 1920-4 юли 1921).

Анри Поанкаре, френски математик, физик и астроном (1854-1912).

Николай Втори, руски император от 2 ноември 1894 г. до 15 март 1917 г. (1868-1918).
Разстрелян е в нощта на 16 срещу 17 юли 1918 г. край Екатеринбург заедно с всички членове на семейството му.

Анри Фарман, френски авиоконструктор, летец и индустриалец (1874-1958).
Поставя световен рекорд за продължителността на полет от 234,3 км (145,59 мили) със самолет "Фарман III" (1909). През 1912 г. братята Фарман основават завод за производството на самолети с военни и учебни цели.
 
Густаво Мачадо, венецуелски политик (1898-1983).
Председател на Венецуелската комунистическа партия (1971-1983).

проф. Тодор Владигеров, български икономист, политик и дипломат (1898-1967).
Научен сътрудник в Международния аграрен институт в Москва (1935-1937). Преподавател по политическа икономия във Висшето търговско училище в Свищов  (1938-1946) и във Висшия икономически институт в София  (1947-1961). Пълномощен министър в Париж, Франция (1948-1951). Заместник-директор на Икономическия институт при Българската академия на науките /БАН/ (1951-17 юли 1967). Чл.-кор. на БАН (1958). Лауреат на Димитровска награда (1959). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1963).

Александър Гиргинов, български писател и драматург (1902-1985).
Актьор и помощник-режисьор в софийските театри "П. К. Стойчев" (1929-1932) и "Одеон" (1932-1935). Заедно с Антон Страшимиров е редактор на литературния седмичник "Българска книга" (1935-1936). Драматург в театрите в Плевен (1942-1944) и в Пловдив (1944-1945). Ръководител на фронтовия театър "Трибуна" (1944-1945). Директор на Театъра на Народната армия (1950-1952). Автор е на "Огнен меч" (2 кн., 1937), "Бойни другари" (1950), "Съдба" (1932), "Пиеси" (1963) и др. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1982).

Райко Дамянов, български политик (1903-1986).
Член на Централния комитет (ЦК) на Българската работническа партия (комунисти) (от 1948 г. - Българска комунистическа партия (БКП) (1935-1966). Участва като интербригадист в Гражданската война в Испания (1938-1939). Един от организаторите на радиостанция "Демократична България", която излъчва по радио "Мадрид" предавания на български език за събитията в Испания. Член на Политбюро на ЦК на БКП (1945-14 ноември 1962). Председател на Централния съвет на Общия работнически професионален съюз (1945-1950). Подпредседател на Министерския съвет (20 януари 1950-18 април 1956), заместник-председател на Министерския съвет (18 април 1956-17 юли 1957) и председател на Държавния комитет за строителство и архитектура (18 април 1956-15 януари 1958). Първи заместник-председател на Министерския съвет (17 юли 1957-27 ноември 1962) и министър на търговията (1 февруари 1957-17 юли 1957; 16 март 1959-25 декември 1959). Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946), в VI Велико народно събрание (1946-1946) и председател на Бюрото на VI Велико народното събрание (9 декември 1947-21 октомври 1949), депутат от 1-ото до 4-ото Народно събрание (1950-1965). Председател на Славянския комитет (17 декември 1962-25 декември 1966). Носител на орден "Георги Димитров" (1953, 1959, 1963) и на орден "Народна република България" първа степен (1974).

Борис Бабочкин, руски актьор и режисьор (1904-1975).
Участвал е във филмите "Чапаев"(1934), "Голяма сила"(1950) "Бягството на господин Мак-Кинли"(1975) и др. Народен артист на СССР (1963). Носител на Държавната награда на СССР (1941, 1951, 1977).

Хуан Мануел Фанджо, аржентински автомобилен състезател (1911-1995).
Участва във "Формула 1". Петкратен световен шампион - 1951 г., 1954 г., 1955 г., 1956 г. и 1957 г., като световните си титли печели с четири различни отбора - "Алфа Ромео", "Мазерати", "Мерцедес" и "Ферари". Той е и с най-високия коефициент на победи във "Формула 1" - 46 процента (печели 24 от 51 състезания). Носител на първата награда "Златната Олимпия", която се връчва всяка година от аржентинските спортни журналисти на най-добрия спортист на страната (1954).

Йозеф Лунс, нидерландски политик (1911-2002).
Министър на външните работи на Нидерландия (14 октомври 1956-6 юли 1971). Генерален секретар на НАТО (1 октомври 1971-25 юни 1984). 

Раул Валенберг, шведски дипломат (1912-1947).
Работи като първи секретар в посолството на Швеция в Будапеща, Унгария (юни 1944), и използва дипломатическия си пост за дейността си по спасяване на унгарските евреи по време на Втората световна война (1939-1945). Обявен за "праведен сред неевреите" (1963) - отличие, което Израел присъжда на чужденци, помогнали на евреите по време на Холокоста. Той е вторият чужденец след министър-председателя на Великобритания Уинстън Чърчил, станал почетен гражаднин на САЩ (1981). Почетен гражданин на Канада (1985), Почетен гражданин на Израел (1986) и Почетен гражданин на Унгария (2003). 
 
Били Холидей (ист. име Елеонора Фейган), американска джазпевица (1915-1959).
През 1938 г. става първата чернокожа жена работила с оркестър от бели музиканти. През 1987 г. получава посмъртно награда "Грами" за цялостно творчество.

Уолтър Кронкайт, американски телевизионен журналист (1916-2009).
Водещ на новините по "Си Би Ес Нюз" (1962-1981). Известен е с репортажите си от бойните полета на Втората световна война и с позицията си срещу войната във Виетнам (4 август 1964-27 януари 1973).

Катрин Греъм, американска журналистка и издателка (1917-2001).
Президент на в. "Вашингтон пост" (1963-1973), собственик и издател на медийната корпорация "Вашингтон пост" (1973-май 1991). Под нейно ръководство в. "Вашингтон пост" печели престижната награда "Пулицър" за отразяването на аферата "Уотъргейт", която сваля от поста президента Ричард Никсън на 9 август 1974 г.

Мики Спилейн (ист. име Франк Морисън Спилейн), американски писател (1918-2006).
Автор е на около 50 книги, по които са направени многобройни радио-, кино- и телевизионни адаптации. Частният детектив Майк Хамър е главен герой в 13 от романите му, сред които са "Аз съм съдът" (1947), "Бърз е моят револвер" (1950), "Голямото убийство" (1951) и др. Книгите му са продадени в общо 200 млн. копия в световен мащаб.

Зизи Жанмер (ист. име Рене Марсел Жанмер), френска балерина и кабаретна актриса (1924-2020).

Джон Колтрейн, американски музикант саксофонист (1926-1967).

Спартак Мишулин, съветски актьор (1926-2005).
Творческата му биография започва в Калинин, в студията към местния драматичен театър през 1942 г. От 1960 г. е актьор от Московския академичен театър на сатирата. Сред най-известните образи, пресъздадени от него в киното, театъра и телевизията, са Карлсон от "Карлсон, който живее на покрива", Саид от "Бялото слънце на пустинята" и директорът от "13-те стола". Носител на Държавната награда на Русия (1997).

Лешек Колаковски, полски философ (1927-2009).
Смятан за един от водещите интелектуалци на 20 век, специалист по марксизма, постмарксизма и въпросите на морала и епистемологията. Доктор по философия от Варшавския университет. Публикувал е над 400 книги и други трудове, преведени на няколко езика, сред които "Религията или ако няма бог...", "Метафизичният ужас" и "Основни направления на марксизма" (2006) и др.

проф. Снежина Панова, български театрален критик и педагог (1933-2009).
Преподавател по история на европейския театър и по теория на драмата в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" и дългогодишен ръководител на Катедра "Театрознание" (1962-17 юли 2009). Автор е на "Теория на драмата" (1973), "Молиер на българска сцена" (1975), "Смях и присъда" (1977), "Стъпала на комедията" (1980), "Пиеса срещу пиеса" (1984), "Ст. Л. Костов" (1989) и др.

проф. Георги Петров, български пианист и педагог (1939-2012).
Съосновател на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство - Пловдив (1964) и първомайстор на клавирното обучение в Академията. Ръководител на Клавирната катедра в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (1989-1999). Почетен гражданин на Пловдив (17 декември 2010).

Винченцо Черами, италиански писател, журналист и сценарист (1940-2013).
Известен е с романа "Един много дребен буржоа", адаптиран на филм от режисьора Марио Моничели, и филма "Чинечита". През 80-е години на 20-и в. е написал сценариите на 7 филма на Роберто Бенини. Сред тях е филмът "Животът е прекрасен", който получава 3 награди "Оскар" и Голямата награда на журито в Кан.
 
Димитър Яръмов, български писател, публицист и етнограф (1942-2003).
Бил е щатен кореспондент на в. "Септемврийче" за Ямбол, Сливен и Бургас. Редактор (1971-1973), заместник главен редактор (1977-1982) и главен редактор на сп. "Родна реч" (1987-1994). Редактор в издателство "Народна младеж" (1973-1977) и негов заместник главен редактор (1984-1987). Ръководител на отдел "Белетристика" във в. "Литературен фронт" (1982-1984). Автор е на сборници с разкази, повести и новели, романи, пиеси; произведения за деца, студии по етнография и фолклористика. Негови книги и отделни творби са превеждани на почти всички европейски езици, сред които руски, чешки, полски, немски, румънски, италиански и др. Носител на орден "Кирил и Методий," първа степен.

проф. Евгений Николов, български инженер и учен (1953-2013). 
Работил е в областта на компютърната вирусология и информационна сигурност. От 1991 г. е ръководител на Националната лаборатория по компютърна вирусология. Главен научен секретар на Българска академия на науките /БАН/, заместник-председател  (2008-2012) и и. д. председател на Българска академия на науките  /БАН/ (3 септември-2 декември 2012). Бил е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски",  Технически университет - София, Нов български университет, Университет по библиотекознание и информационни технологии, Бургаски свободен университет, Стопанската академия в Свищов и Академията на МВР. Автор е на над 150 научни публикации. Умира на 17 юли 2013 г. след  тежка верижна катастрофа в Кресненското дефиле на 11 юли 2013 г.